Поместваме статията на Людмила Вячеславовна Козлова, сенатор в Съвета на Федерацията и заслужил деятел на Руската федерация, най-вече, за да имат възможност читателите да видят, в каква посока се движи официалната пропаганда на Русия в днешните смутни времена. Любопитен факт е, че тя е на страниците на „Независимая газета“, издание, което е сочено като едно от най-либералните в Русия. Тази публикация общо взето налива вода в мелницата на всички, които твърдят, че руският либерализъм спира до границите на така наречената „близка чужбина“ на Руската федерация. (Тук може да видите оригиналната публикация на руски език: http://www.ng.ru/kartblansh/2018-02-06/3_7166_kartblansh.html ).

 

Ние няма да даваме оценка на написаното в статията – за съжаление за нито един от изложените в нея факти (с кавички или без кавичики) не са посочени източници, да не говорим за някакви линкове. Авторката на статията (или тези, които са и съдействували в написването на статията), излагат текста така, сякаш това са абсолютно общоизвестни факти, които изобщо не подлежат на доказване.

 

В „Свободен народ“ също са критикувани някои заигравания на определени среди в Прибалтийските държави с историята на участието на латвийци и естонци във „Вафен СС“ и други подобни формирования. Но ние като патили хора можем да кажем, че най-страшната лъжа е тази, в която са вложени 90 процента истина. В случая, струва ни се, че процентите истина са доста под 90 на сто, което е нормално за една държавна пропаганда, която се води така, сякаш условията са военновременни. А и читателите на „Свободен народ онлайн“ в огромното си болшинство не са хора, на които трябва да им се обяснява, какво четат.

 

Така че, пропорцията „истина към лъжа“ изобщо не е най-важното в този текст. Важна е „генералната линия“, важно е внушението на текста, а то очевидно е, че дори стратегическите съюзници на Русия като Армения са обзети от „нацификация“ и от „фашизация“. Очевидно в Москва тежко преживяват всяко отърсване от „канона“ на старата съветска пропаганда, дори това да става в държави, които са нейни най-близки съюзници.

 

Този стил на поведение очевидно поражда остри реакции не само в държави, които в момента противостоят на руските геополитически амбиции като Прибалтийските републики или Украйна, но и в Армения, където раздаването на оценки за важни исторически личности от най-новата история на страната никак не се приема с равнодушие. Затова и публикуваме статията на г-жа Хрануш Харатян, доктор по история, която е в отговор на настоящия текст на сенатор Козлова (http://svobodennarod.com/head-on/item/5999-armenska-istorivhka-sreshtu-ruska-senatorka-za-savetizatziyata-na-azerbaydzhan-i-nefta-savetska-rusiya-pomagna-za-razkasvaneto-na-armeniya.html ). Д-р Харатян е блестящ пример на еманципацията на редица учени от така нареченото постсъветско пространство от догмите на съветската наука, които очевидно продължават да бъдат „канонични“ в днешна Русия. (Оригиналната публикация на руски език, вижте тук : www.lragir.am/index/rus/0/comments/view/60887 ).

 

Ето и пълния текст на публикацията на Людмила Вячеславовна Козлова:

 

За автора: Козлова Людмила Вячеславовна – професор, заместник председател на комисията по социална политика на Съвета на Федерацията, заслужил лекар на Руската федерация (РФ), заслужил деятел на науката на РФ. (Посочената официална информация е дадена в оригиналната публикация на статията „Възраждането на нацизма от Прибалтика до Армения“. В тази статия обаче срамежливо се прескача факта, от коя партия е избрана Козлова Людмила Вячеславовна в Съвета на федерацията – горната камара на руския Парламент, иначе казано – руският Сенат. Тя е сенатор от Либерално – демократическата партия на Русия, председателствувана от Владимир Волфович Жириновски. Сам по себе си, този факт казва много. За тези, които биха искали да се задълбочат в житието и битието на Козлова Людмила Вячеславовна са на разположение напълно официални източници: Официална информация от Съвета на федерацията: http://www.council.gov.ru/structure/persons/1087/ ; Информация от сайта на Либерално-демократическата партия на Русия (ЛДПР): https://ldpr.ru/power/the_federal_assembly/federation_council/lyudmila_kozlova/ , бел. прев.).

 

В последно време ние все по-често започнахме да се сблъскваме с опити да се пренапише историята и да се преразгледат резултатите от Втората световна война. Целта е разбираема – да се опорочи приносът на Червената армия и на СССР в победата над хитлерова Германия.

 

Съвършенно очевидно е, че фашизмът и нацизмът трябваше завинаги да са отишли в миналото. Но ние виждаме, че днес се подхвърлят на унижение и на преследване ветераните от борбата с фашизма, оскверняват се гробовете и се разрушават паметниците на тези, които дадоха живота си в борбата с нацизма. Едновременно текат героизация на нацизма, разпространяване на нацистка символика и издигане в ранг на национални герои на тези, които са се сражавали срещу антихитлеровската коалиция или са сътрудничили с нацистите.

 

В редица европейски държави вече е взет курс към героизация на нацизма. Например, заявено е за намерението на италианското правителство да възстанови музея на фашизма в родината на Мусолини; съществува проект на правителството на Черна гора за превръщане на бившия концентрационен лагер на остров Мамула в плажен курорт с нощен клуб, СПА и ресторант; в Полша стават осквернявания на гробове на съветски войни, разрушаване или демонтаж на паметници, издигнати в чест на съветски войни.

 

Зачестиха случаите на изопачаване на историята на Великата Отечествена война и в страните от постсъветското пространство. В Украйна за национални герои са обявени помагачите на фашистите Степан Бандера и Роман Шухевич. В първия ден на новата 2018 година в Украйна преминаха факелни шествия в чест на рождения ден на Бандера. А дори само фактът, че Бандера е сътрудничил с нацистка Германия е напълно достатъчна причина за неговото осъждане. Уговорките за особеностите на тези исторически условия, активно употребявани от любителите да си затварят очите пред военни престъпления, тук са неуместни. А през миналата година в Киев бяха връчени награди на роднините на полицаите от наказателните отряди, които през декември 1942 година по заповед на нацистите зверски са избили в Луцк десетки хиляди евреи. На сградата на Киевската опера има паметна плоча на престъпника, който е командувал изпращането на евреите в Бабий Яр.

 

Тези примери на цинични подигравки са характерни за днешната политика на Украйна и свидетелствуват за това, че украинският нацизъм представлява неразделна част от държавната идеология на Украйна. Затова аз поддържам възбуждането на наказателно дело от следствения комитет по члена от нашия Наказателен кодекс „Реабилитация на нацизма”.

 

Опити за героизация на нацизма се наблюдват и в страните от Балтика. Така например, в североизточна Естония се провежда, станалият традиция събор на ветераните от 20-та (естонска) дивизия на „Вафен СС”. През 2017 година сред ветераните е присъствал и бивш боец от 36-ти полицейски батальон, участвувал в наказателни операции, в това число и извън пределите на Естония. На планината Синимае търгуват с „патриотична” литература, а също така с фланелки със символиката на естонския легион.

 

Представители на въоръжените сили на Естония, на енориите и на обществените организации, а също така и членовете на една от детските организации, полагат цветя на камъните – паметни знаци, в чест на подразделенията на 20-та дивизия от СС. В Лаупаското училище в Естония е поставен бронзов бюст на военнослужещия от СС – Х. Нугисекс, виновен за гибелта на хиляди мирни жители - свои съграждани. Естонските власти са решили да поставят този паметник в училището, за да спомогнат за ръста на „патриотизма” на учениците и на „любовта” към своята родина.

 

През цялото постсъветско време, Латвия вървеше към „обличане в бяло“ на нацизма. Героизираха се нацистки престъпници и тяхната идеология. В Бауск е поставен паметник на воин с каска от хитлеристката армия, посветен на бойците от трите полицейски батальона, намирали се в състава на латвийския легион на СС. Латвийските власти активно поддържат ежегодното провеждане на маршове на ветераните от „Вафен СС” и на техните привърженици в столицата на страната.

 

Героизацията на нацизма в Латвия излезе на законодателно равнище с появата на закона за статуса на участвувалите във Втората световна война както на страната на СССР, така и на страната на хитлерова Гермния. Законът влезе в сила от 01 февруари 2018 година.

 

Стратегическият съюзник на Русия – Армения, постави паметник в центъра на Ереван на колаборациониста, сътрудничил с Третия Райх – Гарегин Нжде. По-рано, Министерството на външните работи на Русия, коментирайки поставянето на този паметник, заяви: „Непонятно е, защо е поставен посоченият паметник”. Също така, в руското външнополитическо ведомство изразиха надежда, че в основата на официалната позиция на Ереван все пак ще залегне резолюцията, приета от Генералната асамблея на ООН „Борба с героизацията на нацизма, неонацизма и други видове практики, които спомагат на ескалацията на съвременни форми на расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаните с тях други форми на нетърпимост”.

 

Искам да подчертая, че тези, които бяха инициатори на откриването на паметника на Нжде в Ереван, сега планират откриване на такъв паметник в българската Плиска. Паметник на човека, който в началото на Втората световна война е започнал да сътрудничи с властите на хитлерова Германия и нееднократно е произнасял пропагандистки речи пред арменците – военнопленници, призовавайки ги към въоръжена борба срещу СССР, заявявайки:

 

„Който загива за Германия, той загива за Армения” и под чието командуване арменският легион в СС, участвувайки в наказателни акции, е унищожил повече от 20 хиляди предимно мирни жители. По неговите ръце е кръвта на хиляди убити наши деди и прадеди!

 

Такова е моето мнение не само по отношение на Гарегин Нжде, но и на други предатели, воювали на страната на фашистка Германия, на които се откриват паметници и мемориали не само в Армения, но и в Латвия (на бойците от латвийския легион на СС), Естония (унтершарфюрера от СС Харалд Нугисекс), в Украйна (на Степан Бандера и Роман Шухевич) и други.

 

В своето изказване на състоялата се неотдавна в Държавната дума кръгла маса „Борба с героизацията на фашизма и възраждането на неонацизма: законодателни аспекти и международни инициативи” аз подчертах, че нацизмът и фашизмът са признати за престъпни и забранени идеологии, съгласно международните договори. Затова героизацията на нацизма, сама по себе си е нарушение на международните договори. Отношението към паметниците, тяхното поставяне или разрушаване е суверенна работа на всяка държава. Но властите са длъжни да отчитат не само мнението на обществеността, но и позицията на световната общност, която ясно е определила нацизма и фашизма като човеконенавистни идеологии.

 

Всичко казано предизвиква крайна тревога и загриженост и изисква обединяване на усилията на народите на всички страни по света за противодействие на възраждането на нацистката идеология в съответствие с решенията на Международния военен трибунал в Нюрнберг (1945-1946), резолюцията на Генералната Асамблея на ООН (2017) и международните актове в защита на правата на човека.

 

Превод: доц. д-р Теодор Дечев

Публикувана в Очи в очи

Нова искрица припламва между Москва и София. За момента е ограничена в триъгълника Бойко Борисов – Мария Захарова – Екатерина Захариева и е на ниво изказване – реплика – дуплика (ако се придържаме към стандартите на любимото ни Народно събрание).

 

Преди време – в характерния си и неподражаем стил, премиерът Борисов подхвърли умотворението, че „в света има две неща, които не се избират – родителите и президента на Русия“. Едва ли има разум на нашата планета, който да успее по принцип да прозре какво иска да каже българският министър-председател, когато се шегува. Някой скучноват политолог сигурно ще разтълкува, че Борисов е намекнал за липсата на интрига и предопределеността на президентските избори в Руската Федерация. Ако е така, това е лош дипломатически гаф (независимо, че е близо до истината). Но както казахме, „неведоми са пътищата Господни“ в някои от изказванията на премиера ни.

 

Репликата дойде от официалния представител на руското външно министерство – Мария Захарова – по време на редовния й брифинг, в отговор на въпрос, зададен от журналист. Тук е мястото да отбележим лошата осведоменост на българския външен министър Захариева, която изрази учудване защо чак сега Захарова повдига въпроса, което показва, че не се е информирала в какъв контекст представителят на руското външно министерство „хвърля“ репликата, цитираме точно – „Той [Борисов] има шанс да получи руско гражданство и да гласува за президент на Русия. Мечтите се сбъдват“.

 

А репликата наистина е „хвърлена“, тъй като въпросът към Захарова идва в самия край на огромния й брифинг и то след питане за Сирия, което ядосва много говорителя на руското Външно, карайки я да тропа по време на отговора. Тя дори в първия момент не чува въпроса, тъй като си гледа телефона, а после дава набързо, лаконично, но доста пиперливо цитирания вече отговор.

 

Ще подминем недопустимото пренебрежение от нейна страна към институцията български министър-председател. Защото, или трябваше да обяви умотворението му като „неуместна шега“, приключвайки въпроса, или да отговори по-сериозно, макар и с известната ни вече назидателност спрямо страната ни, обяснявайки колко редовни и демократични са изборите в Русия.

 

Но не, тя подхвърля махленското заяждане за руското гражданство, след което идва и изречението за мечтите (внушение може би, че мечтата на Борисов е да гласува за президент на Русия).

 

Именно затова българският външен министър Захариева не е права, че това е „нелепа шега“. Подобна категория не може да съществува в изказване на висш служител на Министерството на външните работи на Русия, който персонално коментира българския премиер. Така че родната дипломация трябва да намери начин да реагира на позицията на руската страна (защото Захарова говори в качество, изразяващо официална позиция на Москва).

 

Иначе напълно вярно е заявеното от Екатерина Захариева, че не е работа на външен министър да отговаря на говорител. Това трябва да направи някой друг – на съответното ниво. Но задължително и по начин, че искрата да не предизвика взрив.

Публикувана в Гледища

Руската дискретност беше торпилирана от кюрдско официално изявление

Въоръжените милиции на сирийските кюрди – YPG са съобщили, че Русия изгражда военна база в северозападна Сирия. Това е резултат на двустранно споразумение между кюрдите и руснаците, като договорката включва обучението на кюрдските бойци. Огласеното от кюрдите съобщение беше незабавно коментирано, като „стъпка, която ще вбеси Турция, която се опитва да блокира напредването на кюрдите в близост до нейните граници“. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Съобщението веднага беше оценено като много важно от специализираните медии от типа на “Stratfor”, които веднага обърнаха внимание на новината, цитирайки коректно “Reuters”. Ударението се поставяше на значението на кюрдските Отряди за народна защита (YPG), като важна регионална въоръжена сила, както и на твърдението, че руски войски вече са пристигнали в кантона Африн (Afrin) в северозападна Сирия. От “Stratfor” не пропускат да напомнят, че YPG са формация, която е подкрепяна от Съединените щати и представляват ключов фактор в Сирийските демократични сили, които пък са от особено значение в борбата срещу Ислямска държава. (Syria: Russia to Train Kurdish Forces Under New Agreement, YGP Spokesman Says, Stratfor, Situation Reports, March 20, 2017, 14:53 GMT, https://www.stratfor.com/situation-report/syria-russia-train-kurdish-forces-under-new-agreement-ygp-spokesman-says  ).

 

Африн е един от трите кантона, на ред с Кобани (Kobane) и Cizre, които сирийските кюрди се опитаха да свържат в едно цяло, контролирано от тях, но намеренията им бяха провалени от проведената през миналото лято операция „Ефратски щит“ на турската армия. По време на операция „Ефратски щит“, турците и най-вече техните съюзници от Сирийската свободна армия, взеха под контрола си градовете Джарабулус (Jarabulus) и Ал Баб (al-Bab).

 

Русия отрича, кюрдите са горди с постигнатото

 

В създалата се възбудена обстановка, руският министър на отбраната тутакси заяви, че Руската федерация няма никакви планове и намерения да отваря нови военни бази в Сирия. Той обясни, че клон на руския „помирителен център“, който посредничи в договарянето на местни споразумения между воюващите страни в Сирия е бил разположен в провинция Алепо, близо до Африн.

 

„Няма планове за разполагане на нови военни бази на територията на Сирийската арабска република“, се казва в официално изявление от 20-ти март 2017 година.

 

„Според руско – турското споразумение от 30 декември 2016 година, звената на Руския център за помиряване на противостоящите страни на територията на Сирия, осъществява 24 часово наблюдение на прекратяването на огъня. С оглед на предотвратяването на нарушения на режима на прекратяване на огъня, едно поделение на Руския център за помиряване на противостоящите страни е бил разположен в контактната зона между отряди на кюрдските милиции и формации на Свободната сирийска армия, контролирани (формациите на ССА, бел. авт.) от турската страна“, заявява министърът, визирайки района на Африн в провинция Алепо. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510  ).

 

Това обаче се намира в значително противоречие със заявеното от говорителя на YPG – Редур Шелил (Redur Xelil) пред “Reuters”. Според кюрдския официален говорител, споразумението е било сключено в неделя на 19 март 2017 година и че руските войски вече пристигат с камиони и бронетранспортьори и се разгръщат на позиции около Африн. В писмено съобщение до медиите, Redur Xelil заявява, че въпросното споразумение е „първото от такъв вид“. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Турските медии, по-специално меродавният вестник „Хюриет“, от своя страна цитират дословно изявлението на Redur Xelil, в което се казва: „Споразумението беше на основата на рамката на сътрудничество за борба с тероризма и на обучението на нашите бойци от страна на руската армия. Ние имаме преки връзки с Русия“. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510  ).

 

Почти по същия начин звучи изявлението на говорителя на YPG, цитиран от “Reuters”:

 

„Руското присъствие … идва поради споразумение между YPG и руските въоръжени сили, действуващи в Сирия в рамките на сътрудничеството срещу тероризма и за да се помогне на обучението на нашите сили (силите на YPG, бел. авт.) на модерно военно изкуство и за създаване на точка на пряк контакт с руските сили“. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Според говорителя на кюрдите от YPG, Redur Xelil, цитиран от “Reuters”, местността, където са разположени новопристигналите руски войски, известна като Кафр Джина (Kafr Jina), наскоро е била подложена на артилерийски обстрел от страна на турската армия, от позиции, намиращи се оттатък минаващата наблизо граница. Кюрдският говорител е отказал да даде сведения, колко руски войници са пристигнали в Кафр Джина.

 

„Споразумението влезе в сила днес“ е заявил Redur Xelil на 20 март 2017 година. Той на няколко пъти е изтъкнал ефективността на YPG в „борбата с тероризма“. „Това е, което тласна много сили да сътрудничат и да правят съюзи с YPG“, заявил е официалният говорител на кюрдските милиции. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Крият ли се кюрдите зад руски щит ?

 

Кореспондентът на “Reuters” в Бейрут – Том Пери, коментира, че това споразумение „по-нататък ще покаже как сирийските кюрди са успели да привлекат едновременно Вашингтон и Москва на тяхна страна, след като кюрдите са се представили като организирана сила, способна да се противопостави на джихадистките групи и да отнеме територии от Ислямска държава“. Последният коментар е доста спорен – едва ли сядането на два стола е най-успешната тактика в толкова сложна ситуация като войната в Сирия, но вън от всякакво съмнение е, че различни замесени в сирийския конфликт сили са готови да ухажват кюрдите с оглед на техния боен потенциал.

 

Според Том Пери, разполагането на руски войски би могло да помогне за „възпирането“ на атаки през границата от страна на Турция срещу доминираният от кюрдите район на Африн. Анкара е враждебна към отрядите на YPG, смятайки ги (не без основание, бел. авт.) за маша на Кюрдската работническа партия (PKK), която се опитва да предизвика безредици в Турция.

 

От “Reuters” напомнят, че по-рано този месец, на около 100 километра източно от Африн, подразделение на американската армия предотврати турска атака срещу бойци, съюзници на YPG, които контролираха по това време град Манбидж (Manbij). Американците се намесиха, след като турската армия и бойци от Свободната сирийска армия се опитаха да превземат града.

 

От вестник „Хюриет“ пък припомнят факта, че в началото на месец март 2017 година, Сирийските демократични сили, (които по това време се определят от наблюдателите като „хлабава коалиция, състояща се предимно от кюрдските отряди на YPG и от различни етнически милиции на араби – сунити, тюркмени, язиди и асирийци - християни“, достигат до споразумение с Русия за предаването на някои села, намиращи се западно от Манбидж (Manbij) на сирийските правителствени лоялистки сили, с оглед на възпирането на намерението на Турция да атакува града. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510 ).

 

В Анкара са меко казано нервни

 

Новините от Африн веднага предизвикаха реакцията на турския вицепремиер Нуман Куртулмуш (Numan Kurtulmuş), който попитан от журналисти за възникналата ситуация, заяви по доста емоционален начин, че Анкара никога няма да позволи в северна Сирия да се създаде това, което той нарича „терористичен регион, терористична страна“, имайки пред вид присъствието на YPG.

 

„Ние сме довеждали това до знанието на всички заинтересувани страни при почти всички наши срещи. Руснаците знаят това и американците знаят това и всички други държави знаят това“, заявява Куртулмуш на пресконференция в Анкара. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4 ).

 

Междувременно, източник, цитиран като „турско официално лице“, завява пред вестник „Хюриет“, че руското министерство на отбраната е отхвърлило съобщенията за изграждане на военна база в Африн, но Анкара не е убедена в това от руските обяснения, независимо от това, че турската страна се е въздържала от публичен отговор на създавания съюз между Москава и сирийските кюрди.

 

Същият източник е съобщил, че Русия не е информирала Турция за разполагане на въоръжени сили в райиона на Африн. Турското разузнаване е установило, че руски конвой от четири бронетранспортьора е пристигнал в Африн през района на Менах (Menagh), намиращ се южно от Азез (Azez).

 

Друго турско официално лице, също останало анонимно е обяснило пред „Хюриет“, че съществуващите центрове за наблюдение на спазването на примирието, разположени във военно-въздушната база в Хмеимим (Hmeimim) в Сирия от страна на Русия и в Анкара от турска страна, като част от споразумението за спиране на огъня от 30 декември 2016 година, са способни да наблюдават ситуацията на терена. Източникът на „Хюриет“ изрично е подчертал, че в момента няма никакви сблъсъци в района на Африн, които да изискват изпращането на наблюдателна мисия. Същият източник е обяснил, че Турция все още не е изградила център за наблюдение на спазването на споразумението за прекратяване на огъня на сирийска територия поради затруднения с осигуряването на сигурността на мисията. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510 ).

 

Както вече стана дума, от турска страна предполагат, че целта на разгръщането на руските сили в района на Африн цели да се възпрепятства възможността за каквито и да са сблъсъци между групите на сирийската опозиция (най-вече от Сирийската свободна армия) и YPG, заедно с политическото й крило – партията „Демократичен съюз“ (PYD). Според информиран турски източник, Турция е изразила своят дискомфорт от военното сътрудничество между Русия и кюрдите от YPG още преди да започне руската операция в района на Африн.

 

От своя страна, Русия задълбочава отношенията си с YPG, независимо от факта, че Турция е против каквото и да е сътрудничество със сирийските кюрди, тъй като Анкара разглежда „Отрядите за народна защита“ като „издънка от дървото“ на Кюрдската работническа партия (PKK), която е смятана за терористична организация и е обявена извън закона в Турция.

 

Интересен факт е, че въпреки че руското протеже – Башар Асад и кюрдите имат зад гърба си дългогодишна история на взаимна враждебност, през време на вече шест годишната гражданско – религиозно – прокси война в сирия, YPG и лоялистите от Дамаск успяха почти изцяло да избегнат въоръжени сблъсъци помежду си.

 

Що се отнася до политическото крило на YPG – партията „Демократичен съюз“ (PYD), Турция се противопоставя и на всякаква форма на участие на въпросната партия в мирните преговори около сирийската криза, но Москва се застъпва за необходимостта сирийските кюрди да са представени на разговорите в Женева и в Астана. На предишната среща в Астана, Русия предложи проект за конституция на Сирия, в който се предвижда културна автономия за сирийските кюрди. От своя страна, YPG и PYD се опитват да задълбочат тяхната задаваща се на хоризонта автономия, чрез въвеждане на федерално управление в северната част на Сирия.

 

Евентуалният контрол на кюрдите от YPG над отделни анклави в североизточна Сирия и над региона на Африн в северозападна Сирия, предизвиква голяма загриженост в Турция. Подпомагани активно от своите съюзници от Сирийската свободна армия, турците започнаха офанзива в северна Сирия за да пресекат възможността YPG да създаде непрекъсната ивица от кюрдска територия по протежение на по-голямата част от границата между Турция и Сирия.

 

Турските притеснения са напълно разбираеми, като се има пред вид, че на 20 март тази година, от YPG са направили изявление, че до края на годината смятат броя на бойците във въоръжените им милиции да надхвърли 100 000 души (!), като целта е тази въоръжена сила да стане по-организирана и да започне да наподобява традиционните армии.

 

Турция оказва натиск и върху Вашингтон, за да бъде анулиран съюзън между американците и сирийските кюрди, а вместо него да бъдат подкрепени бунтовниците, които са в съюз с Анкара. Последното се иска най-вече в контекста на подготвяното настъпление за превземане на столицата на Ислямска държава – Ракка (Raqqa), която остава като последен голям град – крепост на Халифата. Това не е попречило на лидера на да заяви наскоро пред “Reuters”, че атаката ще започне в началото на април и че бойците на YPG ще вземат участие в нея, редом с арабите от сирийската опозиция.

 

От своя страна от Пентагона са заявили, че по въпроса не е взето решение. (U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4 ).

Публикувана в Свят

Бележка на преводача: Това интервю е дадено на 23 декември 2015 година. То не е фалшификат и не е произведение от типа на „Гръцкият президент каза за българския народ …“. Това е във висша степен автентичен текст, разпространен от възможно най-лоялна към държавната власт в Руската федерация информационна агенция.

 

От гледна точка на това, кой е интервюираният (в случая висш руски държавен служител с много широки пълномощия за територията на Афганистан), на интервюто трябва да се даде по-сериозно значение, отколкото ако го беше дал самият държавен глава на Русия. Образно казано, държавният глава може да си позволи да импровизира нещо, може да сбърка, може дори да направи гаф. Хора като Кабулов нямат никакво право на грешка, интервютата които дават са предварително обмислени, претеглени, а най-често и предварително написани. Затова, всеки ред в това интервю трябва да се разглежда като послание било към американците (от тях то би могло да се разглежда, като не много приятен коледен подарък в руски, мечи стил), било към правителството в Кабул, било към талибаните, било към целия свят.

Публикувана в Очи в очи

Русия спира използуването на иранската военно въздушна база до град Хамадан (Hamadan) за нанасяне на удари в Сирия. За това е съобщило министерството на външните работи на Иран, днес, 22 август 2016 година. Съобщението е препредадено от Reuters. (Sharafedin Bozorgmehr, Iran says Russian use of air base for Syria strikes over “for now”, August 22-nd 2016, 02:38 pm BST, Reuters, World News, http://uk.reuters.com/article/uk-mideast-crisis-russia-iran-idUKKCN10X0QR ).

Публикувана в Свят

Днес, 21 август 2016 година бяха представени резултатите от WorldPR Global Leadership Ranking 2016© (Световното класиране на лидерството за 2016). Най-важният акцент сред изводите от изследването беше даден може би от д-р Андрю Робъртс (Dr. Andrew Roberts), гост професор във факултета за военни изследвания в „Кингс Колидж” в Лондон. (War Studies Department, King’s College London). Той заяви:

Публикувана в Свят

На 02 август 2016 година, по време на изказването си на тържествено мероприятие, посветено на 70 годишнината на Руския федерален ядрен център – Всерусийският научно – изследователски институт по експериментална физика в град Саров (РФЯЦ – ВНИИЭФ, Саров), руският заместник министър на отбраната Юрий Борисов е отбелязъл, че в днешно време „оръжието на нови физически принципи” вече е станало реалност. (Российская армия приняла на вооружение образцы лазерного оружия, РИА Новости, 02 август 2016, 17:43, http://ria.ru/defense_safety/20160802/1473432412.html ).

 

„Не става дума за екзотика, това не са експериментални, опитни образци” – ние вече приехме на въоръжение отделни образци на лазерно оръжие” – заявил е публично Юрий Борисов.

 

Оръжието на нови физически принципи (ОНФП) е оръжие в основата на чието създаване са заложени физически процеси и явления, които не са използувани преди нито при конвенционалните оръжия (хладно и огнестрелно), нито при оръжията за масово поразяване (ядрено, химическо и бактериологическо).

 

Терминът има условен характер, тъй като в повечето случаи в образците на ОНФП се използуват известни физически принципи, а новостта се изразява в прилагането им за военни цели. В зависимост от принципа им на действие се обособяват следните видове ОНФП: лазерно, радиочестотно, лъчево (на руски – пучковое), кинетично, както и други видове оръжия. В предишни свои изявления, Юрий Борисов е подчертавал, че ОНФП в значителна степен ще определят облика на руските въоръжени сили в рамките на новата държавна програма за въоръжаване до 2025 година.

 

В същото си тържествено изказване, заместник министърът на отбраната на Руската федерация е заявил, че трудът на учените от Руския федерален ядрен център – Всерусийският научно – изследователски институт по експериментална физика в град Саров (РФЯЦ – ВНИИЭФ, Саров), където са били заложени основите на руския ядрен щит, помага надеждно да се запазва ядреният паритет и по този начин да се избегне трета световна война.

 

Юрий Борисов е поздравил колектива на ядрения център със седемдесет годишния юбилей и е отбелязъл, че в там са били създадени множество образци на ядрени заряди и боеприпаси, които днес „представляват мощта на руските ядрени сили и осигуряват паритет и мир по целия свят“. (Минобороны считает, что саровский ядерный центр спасает от третьей мировой, РИА Новости, 02 август 2016, 17:23, http://ria.ru/defense_safety/20160802/1473430167.html ).

 

„Парадоксално е, но именно заради това, Вашата професия може да се смята за една от най-мирните на Земята. Повече от 70 години не се разгаря огънят на трета световна война. И в това е Вашата пряка заслуга“ – заявил Юрий Борисов.

 

Според заместник министърът на отбраната на Руската федерация, РФЯЦ – ВНИИЭФ е едно от най-добрите предприятия на руския военно – промишлен комплекс. Борисов е добавил, че в условията на всеобща забрана на ядрените опити, сътрудниците на саровския център успешно са усвоили моделирането с помощта на суперкомпютри на процесите, протичащи при ядрен взрив. „И това е гаранция за създаването на нови изделия в интерес на отбранителната способност на страната“ – отбелязъл Юрий Борисов.

 

РФЯЦ – ВНИИЭФ в Саров е предприятие на държавната корпорация „Росатом“, и представлява най-големият научно-изследователски институт в Русия, който решава сложни задачи с военно, научно и стопанско значение. Той е основан на 09 април 1946 година, като се е наричал „Конструкторско бюро - 11“. Центърът има определен принос за създаването на ядреното и термоядреното оръжие в СССР. Там са разработени първите съветски атомна и водородна бомба.

 

По мнението на много руски специалисти, саровският ядрен център заема първо място в историята сред научните институти в Русия по приноса си в отбранителната способност на страната.

Публикувана в Свят

Проблемът не е в самия Путин - той просто акумулира желанията на едно общество, което се чувства унизено, ограбено и измамено, казва Нобеловата лауреатка Светлана Алексиевич.

- Идвате от четения в Кьолн и в Берлин, а след това интервю заминавате за Хайделберг. През март програмата Ви включва и Богота… Тежък график. Да си нобелист очевидно задължава.

Още не съм изживяла това състояние, та не знам. Вярно е обаче, че нямам свободно време, а това е много тъжно. Защото аз съм по-скоро самотник, човек, който предпочита да седи край писалището, да мисли и безшумно да си пише. Да, публичните изяви ми се удават лесно, защото в семейството ми има вече четири поколения учители, а книгите и разговорите са моята жизнена среда. Но за да пишеш, ти трябва все пак уединение. Какво друго се промени при мен? Ами например: опазил ме Бог да кажа нещо - и веднага се появява по вестниците. А това, разбира се, не е много комфортно.

- В Кьолн Вие казахте, че вече се води нова Студена война. Дали имате някакво собствено, изострено чувство по темата - като човек, който много е писал за войни?

Не, аз го чувствам просто като човек, който живее там вътре. Защото Беларус е свързана с Русия както нито една друга страна. Според мен тя е последният коридор към Европа и единственото пространство, което все още е подчинено на руско влияние, на открито руско влияние. Всичко, което се случва в Русия, у нас има силен отзвук. Омразата, която се натрупва у ограбените и измамени хора, търси изход. И за съжаление много умело я пренасочват навън, срещу „външния враг”. Случи се милитаризация на съзнанието.

- Тоест, омразата се канализира срещу измислен външен враг?

Разбира се. По този начин се разреждат енергии, които иначе могат да разрушат нещо вътре. Тук Путин не е изобретил нищо ново, това си е политическа класика.

- Споменавате руския президент. Днес мнозина говорят за „автократа Путин”. Но нали автокрацията не съществува в някакъв вакуум. А рейтингът на Путин чупи всички рекорди.

Написах една статия, която се казва „Колективният Путин”. Там казвам, че работата не е в самия Путин. Путин просто акумулира желанията - както ясните, така и неясните - на едно общество, което действително се чувства унизено, ограбено и измамено.

Ние, хората, които извършиха перестройката, сред много други въпроси си задавахме и следния: Защо мълчи народът? Много обикалях из Русия, включително и из най-дълбоката провинция, и вече знам защо мълчи народът: той още не разбира какво се е случило, а и не е очаквал тъкмо това. Перестройката извърши някаква част от интелигенцията в големите градове начело с Горбачов. А останалите? Хората бяха безумно изтощени и не искаха никакъв капитализъм. А може би той просто не отговаря на руския манталитет. И когато Путин каза „Заобиколени сме от врагове, трябва да сме силни, трябва да ни уважават”, всичко си отиде по местата. Хората вече знаят как да живеят. И отново се сплотиха в едно мощно народно тяло.

- В Нобеловото си слово Вие говорите за две катастрофи. За социалната, свързана с краха на съветската империя, за която вече стана дума. И за „космическата”, както я наричате - трагедията от Чернобил. Тази година се навършват 30 години от Чернобилската катастрофа. Какво е днес за Вас Чернобил?

Всички мои приятели, които си отидоха през последните десет години, умряха от рак. Днес не минава и ден, без да чуя от някой свой познат за болест или смърт. А това учените го предсказаха още през първите месеци след аварията в Чернобилската АЕЦ. Още тогава казваха, че след непосредствените смъртни случаи ще започне бавната реакция на малките дози радиация, които поемаме с храната, пием или вдишваме. Точно това се случва сега. А властта предпочита да си затваря очите. За себе си властниците набавят чисти продукти - Лукашенко например получава само такива на масата си. А останалите ядат онова, което се продава в магазините. Тъй че нека не казваме, че живеем „след Чернобил”. Ние живеем „във Чернобил” - и то за неопределено време.

- Опитвате се да работите в Беларус, да пишете. А тамошните власти, меко казано, не Ви обичат. Запушват Ви устата, не Ви разрешават да се срещате с читатели. Защо продължавате да живеете в тази страна?

В Беларус се завърнах наскоро, след като живях 12 години в чужбина. Аз съм писателка, която иска и е длъжна да живее в своята страна. Сега пиша един „Роман на гласовете” - и тези гласове аз ги ловя от живота наоколо си, от всичко, което чувам, докато разговарям с хората, хващам ги тъй да се каже в движение, на улицата, в таксито, на пазара. Имам и лични причини, чисто по човешки искам да бъда по-близо до внучката си, която расте в Беларус, но редом с това имам и професионални. Върнах се, за да живея у дома. Между другото, върнах се около половин година преди последното превъплъщение на Путин, когато вече паднаха всички маски, когато програмата на днешна Русия беше окончателно разкрита и оповестена. Чак по-късно ние разбрахме, че това се подготвя вече от 20 години. Бяхме наивни романтици, това обяснява последвалото недоумение. Мислехме, че демокрацията просто ще дойде, че просто от само себе си ще влезе в домовете ни, само защото викаме по улиците „Свобода! Свобода!”.

- А Вашите най-близки, семейството Ви - те споделят ли Вашите възгледи за всичко, свързано с демокрацията?

Не мисля. Моите родители не споделяха тези възгледи. Баща ми беше комунист и не можеше да се раздели с партийната си книжка. Просто е за обясняване. Тези хора винаги са живели в лагер. То така се и казваше: социалистически лагер. Нима можем да си представим, че човек просто излиза от лагера през вратата - и изведнъж е свободен? Такива неща не стават. За хората инерцията на собствения им живот е опора и оправдание, ниша някаква, възможност да съхранят поне част от достойнството си. Вижте хората в Беларус, например. Те видяха Майдана, видяха кръвта и, разбира се, се уплашиха. Всички искат свобода, но очакват, че тази красавица просто ще се спусне някак си от небето. А това не става.

- След като излезе книгата Ви „Време секънд хенд”, Вие казахте, че историята на „червения човек” е дописана до края. Но дали тя наистина е завършена?

Казах всичко, което можех да кажа. Но още в онази книга, според мен, вече се дочува нещо ново и страшно, още тогава беше ясно какво къкри в руския котел - нещо, което трудно можем да наречем „свобода”. Готви се нещо, което ще бъде огромно изпитание за всички. Въпреки това обаче „червеният човек” си отива. Уви, отива си с много кръв. Защото Империята не може да изчезне изведнъж, за 5-10 години.

Над какво работите в момента?

В момента съм много уморена, както можете да си представите, тъй че едва ли мога да тръгна на война и да пиша за война. Това човешко безумие вече не мога да го гледам. Изчерпах целия си запас от болка, от съпротива срещу нея - и пак не мога да разбера с какво право един човек убива друг човек. Това е варварство. Мисля си, че през 21 век трябва да се сражават идеи, трябва да се договаряме едни с други, не да се убиваме. А ние се убиваме. Това означава, че 20 век продължава. Според календара той е приключил, но в главите ни не е. Ние все още сме си в 20 век, още не сме се променили. Човекът не е просто някаква социална или идейна същност, той е много повече. И около какво всъщност се върти животът? Около две неща: любов и смърт. Сега пиша две книги, обмислям две книги. Едната е за любовта, другата - за старостта.

 

Източник: http://www.dw.com/bg/%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D1%81%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%BE-%D1%81-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B2/a-19105608

Публикувана в Очи в очи

Какви бяха първите години на „съветска” България? Издаденият в Русия документален двутомник „Советский фактор в Восточной Европе“ показва как е бил наложен и утвърден съветският режим в България и останалите бивши социалистически страни след края на Втората световна война. Документите обясняват защо въпреки наличието на либерално-демократични и социалдемократически елементи на развитие в региона, в крайна сметка в обществото е наложен комунистическият модел. Това става главно благодарение на репресивно-силови методи на въздействие, информационен контрол над обществото, показни съдебни процеси и внедряване на система от съветски „съветници”.

Докато пресата и кинопрегледите в окупираната от Червената армия България тръбят за растящо благоденствие и успехи в ликвидирането на враговете на народа, секретните послания на руските „съветници“, изпращани до Кремъл, разкриват друга картина за живота в НРБ. Настаняването на „очите и ушите“ на Кремъл на ключови позиции в НРБ става след изпратено от София формално искане, но Москва е тази, която определя местата, на които „съветниците“ трябвало да работят. Съветският посланик в София е редовен участник в заседанията на Министерския съвет, а подчиненият му апарат от „съветници“ присъства при вземането на решения в отделните министерства. В силовите ведомства като МВР, ДС и Военното министерство съветските другари са добре представени в ръководствата на всички окръжни управления и в щабовете на вътрешните и граничните войски.

Добре документирана е ролята на изпратените от СССР представители на НКВД, участвали в изтръгването на показания по време на всички скалъпени процеси срещу българската опозиция и т.нар. „трайчокостовисти”. „Ликвидирайте в зародиш всяка съпротива. Вземете на отчет и следете изкъсо опозицията, духовенството, интелигенцията и царските офицери. Съставете списъци за масови арести в случай на война“, гласят в резюмиран вид напътствията от Москва.

Предателството спрямо Пиринския край

В сталиновия проект за създаване на южнославянска федерация със столица Белград е решена съдбата и на Пиринския край в България. Георги Димитров, по онова време премиер на България, приема безусловно диктата на Москва и се договаря с Тито за етапите на предаването на Пиринския край на Югославия. Единствено крамолата между Сталин и Тито през лятото на 1948 г. спира практическото осъществяване на това посегателство срещу националния суверенитет на България.

В донесение до Кремъл от февруари 1949 г. съветският генерален представител в Българската Народна Армия /БНА/ генерал-лейтенант Петрушевски, редом с описанието на боричканията за надмощие между комунистическите кланове в София, дава и сведения за подготовката по предаването на Пиринския край на Югославия. Петрушевски свидетелства за активното пропагандиране и насаждане на „македонско“ самосъзнание сред местните българи и нарастващото недоволство сред населението. След като СССР обявява югославския ръководител Тито за враг, съветският военен емисар в България е бил разстроен от факта, че БНА се готви да се изтегли от Пиринския край като част от плана за предаването му на Белград.

Трагедията на българското село

Животът на българския комунистически елит няма нищо общо с оскъдицата, купонната система и черноборсаджийството в България, свидетелстват дописките на „очите и ушите“ на Москва. Донесение до ЦК на КПСС, писано няколко месеца след смъртта на Сталин, дава представа за огромната пропаст между приказките на София за преизпълнени планове и народно благоденствие и мизерното съществуване на обикновените хора.

В индустрията е налице огромно текучество на работната ръка, а плановете за развитието й на практика не се изпълняват. Снабдяването с електроенергия е голям проблем поради честите аварии. Цените в НРБ растат с по-бързи темпове от заплатите. Голяма част от произведеното е брак и не може да бъде продадено на населението, независимо от занижените цени и огромния дефицит на стоки и услуги, пишат дописниците на КПСС. И допълват: „Миньорите живеят в калпави бараки с легла на два етажа. На едно легло на смени спят по двама или трима души. В работническите общежития няма елементарни мебели“.

Извращенията около насилствената колективизация на земята и земеделския инвентар са довели българското село до просешка тояга. Съветският опит за унищожение на „дребнобуржоазните“ селски производители в България чрез принудителното им колективизиране в ТКЗС-та е внесен заедно с целия репресивен арсенал от мерки.

В Пазарджишка околия се устройват блокади на селата с цел да се заставят селяните, които обработват собствена земя, да отидат да жънат и нивите на земеделските стопанства. „В Радомирска околия блокираха селата, за да накарат селяните по-бързо да предадат вълната от овцете на държавата“, пише в изпратения до ЦК на КПСС доклад за положението в НРБ. В документа за първи път се споменава и за новата звезда на ЦК на БКП Тодор Живков, който е описан като верен сталинист и защитник на Вълко Червенков.

Публикувана в Свят
Вторник, 23 Февруари 2016 12:59

На Русия май ѝ свършват парите

Русия е в тежка икономическа криза. През миналата година БВП на страната се е свил с 3,8 процента, а за тази година Световната банка очаква нов спад от около 1,9 на сто. Проблемите са много. На първо място - цената на петрола, чиято стойност намаля двойно през последните две години и доведе до сериозно свиване на приходите от продажбите на петрол. "При тези ниски цени на петрола и на природния газ е изключително трудно да се финансира държавният бюджет", казва експертът за Русия от Германското дружество за външна политика Щефан Майстер. Правителството може да запълни дупките в бюджета само ако източи парите от резервните фондове, натрупани от печалбите на енергийната индустрия през минали години.

Нищо добро

Допълнителен натиск върху руската икономика упражняват санкциите, въведени след анексията на Крим. "Западните санкции лишиха нашите банки и фирми от възможността да взимат заеми в чужбина. И то не само в Европа, но и по целия свят. Никой не ни отпуска вече заеми, дори Китай", казва директорът на московския Институт за енергийна политика Владимир Милов в интервю за Дойче Веле. През последните десет години чуждестранните кредити бяха в основата на руския растеж. "Но поради санкциите обемът на кредитите се сви от 700 на 470 милиарда долара", казва експертът, който е и основател на опозиционната партия "Демократичен избор". Отливът на капитали пък доведе до девалвация на рублата, която загуби половината от стойността си спрямо долара.

Към всичко това се прибавят и сериозни структурни проблеми. Няколко големи енергийни концерна господстват в икономиката, като неизменно следват наставленията на Кремъл. "В Русия няма предпоставки за конкуренция и няма върховенство на закона", казва в тази връзка германският експерт Щефан Майстер.

Кризата се очерта още през 2013 година, тоест - преди налагането на санкциите и срива в цената на петрола, казва на свой ред Владимир Милов. "Още тогава руската икономика не бележеше ръст. Тя е зависима от няколко държавни монопола, които не са ефективни. След това дойдоха санкциите и падащите цени на петрола. Тези три фактора не ни дават основание да се надяваме, че през следващите години руската икономика ще отбележи растеж", посочва Милов.

Руското правителство се опитва да ограничи щетите чрез приватизация на държавни предприятия. В същото време обаче то не иска да продава мажоритарните дялове на държавните компании. "Режимът иска просто да спечели време - с надеждата, че скоро цената на петрола и на природния газ ще се покачи", казва германският експерт Щефан Майстер.

От това развитие страда най-вече населението. Според изчисления на Световната банка, през тази година броят на бедните руснаци ще надхвърли 20 милиона души - при общо население от 140 милиона. Това е най-високото ниво на бедност от девет години насам. Официално инфлацията в Русия е 12,9 процента. Средното съсловие обаче харчи все по-малко. Много малки и средни предприятия имат текущи кредити в евро и долари, които са се оскъпили двойно заради девалвацията на рублата.

"Режимът се подготвя за конфликт с обществото"

Безработицата в страната все още не е нараснала, но недоволството на руснаците може да се превърне в сериозен проблем за президента Путин. Проблем, за който той се подготвя още от сега. "Наблюдаваме разширяване на репресивния апарат в Русия. Съвсем наскоро президентът Путин създаде и Национална гвардия. Режимът очевидно се подготвя за конфликт с обществото", казва Щефан Майстер.

Големият въпрос сега кога Русия ще остане без пари. Руският министър на финансите заяви още през януари, че в края на тази година средствата от държавния резервен фонд може да са вече изчерпани. Тогава правителството ще бъде принудено да източи и парите от националния фонд за подпомагане. Този фонд беше създаден през 2008 година като допълнителен паричен резервоар.

Ако цената на петрола не се покачи, Русия ще издържи още най-много 2-3 години, прогнозира Щефан Майстер и добавя: "И макар влакът да се е отправил към пропастта, не можем да очакваме някакви съществени промени в поведението на Русия в украинския конфликт с цел да бъдат отменени санкциите". Тъкмо напротив - според Майстер, конфликтите със Запада вероятно ще се задълбочават. "За да отклони вниманието от икономическата криза, Кремъл може и да произведе още външнополитически конфликти", казва Майстер.

Публикувана в Свят
Страница 1 от 27