Президентът на украинската национална банка - Степан Кубив, заяви, че Украйна ще изпълни всички задължения по съществуващите си дългове към Русия.

Публикувана в Свят

Държавният департамент на САЩ излезе с изявление, в което се казва, че последните събития в Източна Украйна убедително показват, че Русия използва същата тактика, която приложи и в Крим, за да разпали сепаратизъм и да подкопае суверенитета на източноевропейската държава, както и да упражни контрол върху нея.

Публикувана в Свят

Украинският министър на енергетиката - Юрий Продан заяви, че след присъединяването на Крим към Русия, Украйна оценява загубите си от добива на шиистов газ по шелфа на Черно море, на 40 милиарда долара.

Публикувана в Свят

 

Американският министър на финансите - Джейкъб Лю предупреди руския си колега Антон Силуанов за евентуални нови санкции, в случай че Москва продължи да увеличава напрежението в Украйна, съобщи агенция Франс Прес.

Публикувана в Свят

Президентът на САЩ Барак Обама смята, че САЩ, ЕС и другите страни партньорки да трябва се подготвят да отговорят на руска ескалация в Украйна с налагане на нови санкции, предадоха световните агенции, цитирайки официално съобщение на Белия дом след негов разговор по телефона с германския канцлер Ангела Меркел. Обама е заявил, че ситуацията в Източна Украйна буди тревога.
"Проруски сепаратисти, очевидно с подкрепата на Москва, продължават да водят организирана кампания на саботаж и провокации, целяща да разтърси и дестабилизира Украйна", се казва в съобщението. Обама и Меркел са обсъдили и въпроси, засягащи предстоящата среща на министрите на външните работи на Украйна, Русия, САЩ и върховния представител на ЕС за външната политика.
Ръководителите на САЩ и Германия са изразили подкрепата си и за усилията на украинското правителство за извършване на конституционна реформа, децентрализация и произвеждане на демократични избори. Те са изразили мнение, че финансовата подкрепа на международната общност е от съществено значение.

Публикувана в Свят

Министерството на външните работи на Руската федерация препоръча на гражданите си да не пътуват до държави, които имат договори със САЩ за задържане и предаване на чужденци по искане на Вашингтон. Съобщението е публикувано на сайта на министерството. То предупреждава за международните санкции, наложени на руски официални лица, бизнесмени и ръководители на медии, заради анексирането на Крим и поведението на Москва в украинската криза.

Препоръката засяга десетки държави, включително България, с която според справката на Държавния департамент на САЩ такова споразумение има от 1924 г.  В списъка на водещите 10 дестинации за руски туристи през 2013г., където според "Ростуризъм" са и българските курорти, единствено Черна гора няма подобно споразумение със САЩ. Останалите държави са Турция, Гърция, Испания, Египет, Кипър, Тайланд, Тунис и Италия.

Външното министерство твърди, че напоследък съществено се е увеличила заплахата руски граждани да бъдат задържани или арестувани по искане на американските правоохранителни органи и спецслужби. "Става дума, че американската администрация, която неоснователно се отказа да признае присъединяването на Крим от Русия, което напълно съответства на международното право и Устава на ООН, се опита да превърне в рутинна практика "лова" на руски граждани в трети страни с цел тяхното последващо екстрадиране в САЩ във връзка, по правило, със съмнителни обвинения."

Освен това министерството информира руснаците, че американската страна не информирала руските власти за повдигнатите срещу руски граждани обвинения и в много случаи дори не уведомява консулските служби за задържанията. "Правосъдието по американски се отличава с предразсъдъци към руските граждани, а съдебните процеси срещу онези, които са били откарани в САЩ, често приключват със съмнителни присъди."

"Имайки предвид дадените обстоятелства, отново настоятелно препоръчваме на гражданите на Русия да се въздържат от пътувания в чужбина, особено в държавите, сключили със САЩ договори за взаимно екстрадиране, ако имате подозрения, че американските правоохранителни органи могат да повдигнат към вас каквито и да е претенции", са казва в съобщението на външното министерство в Москва.

Публикувана в У нас

Приетата от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа резолюция осъжда действията на Русия в Крим. „Асамблеята решително осъжда руската военна агресия и последващото анексиране на Крим, което представлява грубо нарушение на нормите на международното право, включително на Хартата на ООН, Хелзинкския акт на ОССЕ и основните норми на Съвета на Европа”, се казва в резолюцията.
„Осъждаме всяко сепаратистко движение, което поставя под съмнение териториалната цялостност на Украйна. Всяка военна или политическа намеса, която поставя под съмнение провеждането на президентските избори, подрива бъдещето на Украйна”, каза докладчикът на ПАСЕ за Украйна Майлис Репс от Естония.
Резолюцията на ПАСЕ осъжда предложенията на Русия за федерализирането на Украйна, тъй като това „би довело до значително отслабване на единството и стабилността на страната”.
Приетата от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа резолюция за Украйна „не означава, че Русия ще преразгледа своята външна политика и своите принципи”.
Такова мнение изрази пред журналисти ръководителят на руската делегация в ПАСЕ, председател на комисията за външните работи в Държавната дума на Русия, Алексей Пушков.
„В тази организация има много резолюции и нека не преувеличаваме тяхното значение. От това, че са ни призовали към нещо и са приели някаква резолюция, изобщо не означава, че ще преразгледаме нашата външна политика, нашите принципи”, отбеляза той и добави:
„Ако мнозинството в асамблеята смята, че Русия несъответства на принципите на Съвета на Европа, нека първо да погледнат самите себе си колко съответстват.”
„Русия е готова да бъде в ПАСЕ в условията, когато нашите колеги са готови за диалог, но ако колегите ще са готови само за крясъци, шум и осъждане, ние няма да се придържаме към ПАСЕ и дадохме да се разбере това”, отбеляза ръководителят на руската делегация. 

Публикувана в Свят
Четвъртък, 10 Април 2014 06:58

Путин да нахлуе в Украйна?

Последният изблик на проруски сепаратизъм в Източна Украйна отново предизвика страхове, че апетитът на Москва за анексиране на територии няма да се задоволи с Крим, пише ДПА.
Правителството в Киев активно популяризира този сценарий. Изпълняващият длъжността министър-председател Арсений Яценюк каза в понеделник, че протестите в Харков, Донецк и Луганск са част от руска спецоперация, която цели да се проправи пътят за ново военно нашествие.
Москва отрича яростно да има такива намерения и отхвърля твърденията, че струпва големи военни сили по границата си с Украйна.
Според анализатори Русия няма да рискува военен конфликт с Украйна, а вместо това ще предпочете да дестабилизира колкото може повече прозападното правителство на страната.
Едно военно нахлуване в континентална Украйна крие непредвидими рискове, казват те. Не на последно място защото се смята, че за разлика от Крим народната подкрепа за присъединяване към Русия или поне за отделяне от Киев е много по-ниска в източните райони на страната, които много отдавна са украински.
За сравнение - Крим е бил част от Русия, преди съветският лидер Никита Хрушчов да го "дари" на Украйна през 1954 г. "Случаят с Крим си беше анексиране. Едно нашествие в Източна Украйна би означавало разпадане на европейска страна", заяви за ДПА Алексей Малашенко от Фонда "Карнеги" в Москва.
Друг фактор, който Русия със сигурност ще вземе предвид, е, че Украйна може да не се бори сама, макар да не е член на НАТО. Въпреки че НАТО като организация няма да защитава Украйна, в подкрепа на страната може да се оформи военна коалиция извън Алианса, както стана по време на воденото от САЩ нашествие в Ирак през 2003 г.
"Мога да си представя появата на някаква коалиция на желаещите", заяви Малашенко.
Освен това протестите в Източна Украйна са далеч от мащаба и степента на насилие, които видяхме по време на антиправителствените протести в Киев, довели до свалянето от власт на президента Виктор Янукович в края на февруари.
Въпреки че издигнаха барикади от гуми и бодлива тел, които напомнят на тези в украинската столица, демонстрантите в Донецк и Харков не наброяваха повече от 2000 души. А и така силно изтъкваните декларации за суверенни "народни републики" от онзи ден в двата града бяха направени на доста по-малобройни импровизирани събрания.
От своя страна твърденията на Киев, че руската Федерална служба за сигурност координира протестиращите, не бяха подкрепени от конкретни доказателства. Всъщност има по-малко индикации за намеса на Москва, отколкото в случая с Крим, където събитията се развиха бързо, след като руски войници без отличителни знаци окупираха стратегически обекти на полуострова, няколко дни след смяната на властта в Киев.
Според Малашенко фактът, че нито един руски депутат досега не е отишъл в Източна Украйна, показва, че няма план за анексиране. Миналия месец десетки народни представители посетиха Крим, за да подкрепят публично етническите руснаци в областта.
Но въпреки това сегашната ситуация поставя руския президент Владимир Путин пред труден избор. "Ако се намеси, ще е смятан за агресор. Ако не се намеси, ще изглежда слаб", каза Малашенко.
С тази дилема може да се обясни вчерашното искане на руския външен министър Сергей Лавров, който заяви, че представители на "Южна и Източна Украйна" трябва да бъдат включени в преговорите за уреждане на политическата криза.
Украинското външно министерство съобщи, че в разговорите трябва да могат да участват само официални държавни представители.
Москва многократно повтори искането си Украйна да стане федерална държава, като обяви неутралитет - искане, което Киев и западни правителства отхвърлят като ограничение върху суверенитета на страната.
Тези различия сигурно ще затруднят диалога, както в подготвителния период преди президентските избори в Украйна на 25 май, така и след тях.  

Публикувана в Свят
Понеделник, 07 Април 2014 21:21

Обявиха Донецка народна република

На конгреса на представителите на градовете от Донбас днес бе обявено създаването на Донецкатка народна република (ДНР), независима от Украйна, съобщи нюзру.

Публикувана в Свят
Петък, 04 Април 2014 13:18

Русия се обръща на Изток


Русия се обръща на Изток, търсейки нови територии за търговските си интереси, пише вестник  Financial Times. Изданието допълва, че руската икономика, която пострада от геополитическата криза, предизвикана от събитията в Крим, се обръща към Азия.

Публикувана в Свят
Страница 8 от 27