Николай Хайтов за Тъмръш, помаците и Ахмед ага Тъмръшлията

Предговор на автора на „Диви разкази“ към книгата на Ангел Вълчев - „Тъмраш“ от 1973 година
Неделя, 08 Декември 2013 14:19 Публикувана в Четиво Прочетена 2675 пъти
Академик Николай Хайтов.  Академик Николай Хайтов. Снимка: http://www.avtori.com/authors/51.html

Няма съмнение, че темата за българите мюсюлмани, помаците в момента е повече от актуална. Това съвсем не произтича само от факта, че сме свидетели на учредяването на партия, чиято абревиатура е ПП „ПОМАК“. Сред изследователите – историци, социолози и политолози, темата за ставащото сред общността на помаците не е преставала да бъде важна през целия период на така наречения преход. През последните години, изследователите регистрираха противоречиви тенденции сред помаците, които може би могат да се обобщят с думите на една родопчанка: „не искам нито да ме турцизират, нито да ме християнизират“. Постоянното желание на едни или други „разбирачи“ да бъркат с неизмити ръце в съзнанието и в душите на помаците сякаш започва да предизвиква нова тенденция на самозатваряне на общността и на отграничаването й, както от турците, респективно от Движението за права и свободи, така и от тези българи и Божем християни, които съвършенно опростенчески заклеймяват всеки, който обръща някакво внимание на спецификата на българите мюсюлмани и на тяхната самобитност.

Подобна ситуация няма как да не предизвика сериозни дискусии и те са факт, още повече в контекста на последните събития. Тези дискусии извадиха на бял свят както сериозни аргументи и забравени факти, подлежащи на анализ и осмисляне, така и всякакви негативни емоции, предразсъдъци и враждебности. По тази причина, „Свободен народ online“ ще следи дискусията от близо и ще участвува в нея сериозно.

 

По-долу, поместваме предговора на академик Николай Хайтов към книгата на Ангел Вълчев - „Тъмръш“. Тази позиция е интересна по няколко причини. От една страна, тя няма как да бъде заподозряна, че обслужва интересите на ДПС или на турското (гръцкото) разузнаване. Книгата е издадена през 1973 година и очевидно написаното и в книгата и в предговора към нея отразява в голяма степен изискванията на тогавашния официален патриотизъм. Освен това, след Десети ноември, николай Хайтов се оказа в положението на един от идеолозите на съвременния български национализъм или по-точно – на една от версиите на съвременния български национализъм. Самият той се самоопределя еднозначно по следния начин: „Единственото ми агрегатно състояние е националист“.

 

Едновременно с това, и предговора и самата книга, дават много факти и твърдения, които са доста далече от едноизмерното разбиране на проблемите на помаците и от широко разпространените предразсъдъци и враждебни стереотипи. (Когато снощи публикувахме информацията за започналото учредяване на ПП „ПОМАК“, една дама (!) която е админ на една безспорно патриотична група, почти светкавично ме нарече „МАНГАЛ“ и забележете - „МЕЛЕЗ“. Тя съвсем сериозно беше помислила, че съм родопчанин и българин мюсюлманин ...).

 

Затова си позволяваме да публикуваме този предговор, както и линк към пълния текст на книгата, която отдавна е библиографска рядкост:


http://promacedonia.com/bdobr/av/index.htm

 

Предговор към книгата на Ангел Вълчев „Тъмръш“ от Николай Хайтов

 

Рядко има селище в България, свързано с толкова недоразумения, заблуди и противоречия както бившето село Тъмръш, управителното средище през „турско време” на бившата Рупчоска нахия, а след това, за известно време, и на тъй наречената „Самоволна помашка република” в коритото на Въча.Интересът към това среднородопско, макар и вече несъществуващо селище, идва не само от това, че в продължение на три четвърти столетие то е било административно средище на един значителен родопски район — Тъмръш прошумя главно след Априлското въстание през 1876 година, и по-точно след потушаването на бунта в Перущица, в което мрачно дело взеха, волно или неволно, участие и тъмръшлии.

 

Въстанието отшумя, настъпи Освободителната война, заредиха се подир нея уж мирни години, но името на Тъмръш не слезе нито от колоните на румелийските вестници, нито от историческата сцена, защото както вече казах, то влезе в състава на отцепената от Румелия „Самоволна помашка република” и се обремени с нови исторически конфликти.Всъщност по този начин (като управително средище на Рупчос, като участвувало в потушаването на Априлското въстание и в състава на самоволна помашка „република") Тъмръш влезе не само в общородопската, но и в общонационалната ни история и в тоя смисъл напълно оправдан е засиленият напоследък интерес към това име и свързаните с него исторически и народоведчески стари и съвременни проблеми.

 

Кое е характерното в досегашните публикации за Тъмръш и за двамата негови нахийски управници Асан ага Караходжоолу и неговия старши син — Ахмед ага? Характерни са, както вече споменах, противоречията, породени в печата още през 1876 година, когато димящите пепелища в Перущица, Батак и Панагюрище привлякоха вниманието на световната общественост и се превърнаха в арена на дипломатически борби „за” и „против” Турция, „за” или „против” поробена България.

 

В зависимост от своите политически интереси или пък лични подбуди различните свидетели или пък изследвачи на турските зверства са давали различна информация и така около априлските събития в Перущица и участието на тъмръшлиите, и по-точно на Ахмед ага в тях, са се натрупали много обвинителни (за тъмръшлиите) материали, а покрай тях и сума заблуди от най-различно естество. Те след това проникнаха в художествената литература и по този начин за Тъмръш и тъмръшлии беше утвърдена една изопачена представа с един твърде негативен за родопските българи-мохамедани политически подтекст.

 

Накратко казано: едни твърдяха, че тъмръшките помаци са „съсипали, изгорили и ограбили” Перущица, а техният предводител Ахмед ага Тъмръшки е палачът на това героично село. Други пък, главно родопските изследователи и писатели като Васил Дечев, Стою Шишков и др., застанаха на обратната позиция: че не тъмръшлии и въобще помаците са „превзели и съкрушили” Перущица, а редовната войска и артилерията на Рашид паша; че кланетата около Перущица са извършени не от „родопските помаци”, а от турците и черкезите; че Ахмед ага не само че не е участвувал в сраженията за Перущица, но по същото време и спасил няколко рупчоски села от издевателствата на фанатизирани башибозуци.

 

Спорове около Тъмръш се поведоха и в няколко други посоки: кои са тъмръшлии, от где са, турци ли са или „изтурчени” българи, т. е. българи мохамедани. Споровете прераснаха в истинска свада и по друг един въпрос — отцепването от Източна Румелия на двадесетте и едно села в долината на река Въча в една „самоволна помашка република”.

 

Едни (противниците на Ахмед ага) обясняват това с неговата зла воля, с противобългарските му наклонности, други пък (защитниците на Ахмед ага) застават на противоположната позиция, че не симпатиите и антипатиите на Ахмед ага са изтласкали „непредадените” села от Източна Румелия, а мощни икономически пружини (угрозата от загуба на беломорските пасища); че Ахмед ага не по своя воля е станал „отцепник”, а е бил заставен към това от недалновидната политика на румелийските управници към него и т. н.

 

Кажи-речи цял век се говори, пише и спори по тези въпроси, но винаги откъслечно, докато най-сетне един родопчанин реши да изследва Тъмръш, както се казва, из основи и въоръжен с всичките до сега известни и неизвестни документи, да осветли неговата история цялостно от позицията на съвременното научно и политическо мислене. Това е именно авторът на настоящата книга за Тъмръш — полковник Ангел Вълчев, самият той родом от съседното на Тъмръш село Лилково.

 

Очевидно интересите на Вълчев към Тъмръш и тъмръшлиите не са случайно съвпадение. Бъдещият изследовател на Тъмръш много преди да се появят у него осъзнати интереси към рупчоските войводи, към техния произход и техните дела — много време, казвам, преди това, той е слушал като дете за това прочуто село, за тези всеизвестни в Родопите аги, за разни случки и събития от техния живот и живота в управляваната от тяхРупчоска нахия и тази тема е влязла, така да се каже, в кръвта му. По-късно Вълчев започва да издирва и събира материали за Тъмръш и тъмръшлии вече с намерението да пише книга. Ето тази книга, плод на дългогодишен труд, е вече в ръцете на читателя.

 

Кое в тази книга е ново и интересно?

 

Трябва да се отбележи на първо място, че изследвайки рода на Караходжовците (управниците на Тъмръш и нахията), А. Вълчев се докосва до един въпрос, който е за нас извънредно важен — въпроса за произхода на българите мохамедани, за тяхната българска националност. Много добросъвестно, убедително и с необходимата научна прецизност авторът ни дава маса доказателства за това, че тъмръшлии са коренни българи, насила принудени да приемат мохамеданството през втората половина на 17 век.

 

Много нова светлина хвърля полк. А. Вълчев в своя труд и върху събитията около Априлското въстание, и по-специално върху участието на тъмръшлии в потушаването на бунта в Перущица. Като изследва всеки момент от развитието на събитията, той с обилни и неоспорими факти доказва, че макар тъмръшлии и да са участвували в потушаването на въстанието с една сборна дружина военномобилизирани „помощи”, не са те палачите на Перущица, и прави на пух и прах предумишлените опити на противобългарската пропаганда да сложи отговорността за кървавите събития в Перущица върху среднородопските българи мохамедани и да ги противопостави по този начин срещу нас.

 

Вълчев не приключва своето изследване върху Тъмръш с Априлското въстание, но проследява и по-нататък ролята и съдбата на Тъмръш и тъмръшлиите, привличайки нашето внимание върху драматичните моменти около образуването на тъй наречената „Помашка република”, в басейна на река Въча, ролята на Тъмръш по време на Съединението, та чак до Балканската освободителна война, когато опепелената „столица” на тъмръшлии влезе отново в пределите на майката родина.

 

Той привежда в известност и анализира всички до сега установени факти около тези събития и сам прибавя много нови — неизвестни, за да докаже своята национална, бихме я нарекли теза при осветляването им и по този начин неговият труд за Тъмръш и тъмръшлиите, без да е искал може би полк. Вълчев, се превръща по обхват и по значение в едно много сериозно научно изследване върху близкото и далечното минало на цялато среднородопска област и на проблеми, които имат за нас не регионално, а общонационално значение: при това не само историческо, но и съвременно, политическо значение.

 

А. Вълчев продължава със своя труд върху Тъмръш благородната традиция в родопското краеведение. След капитални в това отношение трудове като „Чепеларе” на В. Дечев, „Момчиловци” на К. Канев, Славейно, Проглед, Широка лъка, Петково и пр. и пр. сега Вълчев ни поднася книга за един район почти неизвестен в трудовете на родопските писатели и краеведи — Рупчоския — и по този начин слага един свой крайъгълен камък в родопското краеведение. Отличителното в труда на Вълчев е научната прецизност, на която подчинява той всичките си изводи и обилните нови доказателства, които е успял да събере в своята изследователска работа.

 

Трябва да се каже още и това, че трудът на Вълчев има освен научни, но и твърде ценни литературни качества. Той е написан на един увлекателен, на места образен език, който прави книгата четивна и увлекателна даже за неспециалисти и неродопчани. Петнадесетте под листника от тази книга, които бяха публикувани неотдавна по страниците на списание „Родопи”, бяха посрещнати с голям интерес от читателите на списанието, а това представлява едно допълнително обективно доказателство за научните и литературните качества на „Тъмръш”.

 

Този жив интерес към предварителните частични публикации от „Тъмръш” е едновременно с това и указание колко би могла да ни бъде полезна тази книга за успешното решаване на някои съвременни народностно-политически проблеми в родопския край, които са не само родопски, но и общонационални, общонародни и въобще всебългарски.

Последно променена в Неделя, 08 Декември 2013 16:12
Теодор Дечев

Завършил ВИАС през 1984 г. Магистър по политология. Доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда с ресор индустриални отношения. Почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от тридесет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Преподава в УНСС, НБУ и в КИА – Пловдив. Съпредседател на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи.

Уеб сайт: teodordetchev.blog.bg

1 коментар

  • Връзка на коментара БЪЛГАРСКИ ЕМИГРАНТ Неделя, 08 Декември 2013 17:50 публикуван от БЪЛГАРСКИ ЕМИГРАНТ

    БРАВО НА АВТОРА ЗА ТАЗИ СТАТИЯ

Влезте, за да коментирате