Поглед към болшевишката жестокост със сто годишна давност

Преднамерената жестокост и възторгът от нея – кореспонденцията между В. И. Ленин и Степан Шаумян от Октомврийския преврат до края на „Бакинската комуна” - Част първа

„Свободен народ онлайн” представя 30 важни документа, пряко свързани с гражданската война в Закавказието, клането в Баку през така наречените „мартенски събития“ от 1918 година и последвалите събития до 2 юли 1918 г.
Събота, 19 Май 2018 23:39 Публикувана в Четиво Прочетена 899 пъти
Редакцията на вестник „Бакинский рабочий” праз 1908 година: М. И. Батырев, С. Г. Шаумян, С. Т. Якушев, П. А. Джапаридзе, В. Ф. Ефимов (Саратовец), С. С. Спадарян, С. Д. Вульфсон. Двама от редакторите – Степан Шаумян и Прокофий Джапаридзе, ще бъдат в основата на погромите над азербайджанците в Баку, десет години по-късно, станали известни през 1918 година, като „мартенски събития”. На снимката, Шаумян е вторият от ляво на дясно, а Джапаридзе е първият от дясно на ляво. Редакцията на вестник „Бакинский рабочий” праз 1908 година: М. И. Батырев, С. Г. Шаумян, С. Т. Якушев, П. А. Джапаридзе, В. Ф. Ефимов (Саратовец), С. С. Спадарян, С. Д. Вульфсон. Двама от редакторите – Степан Шаумян и Прокофий Джапаридзе, ще бъдат в основата на погромите над азербайджанците в Баку, десет години по-късно, станали известни през 1918 година, като „мартенски събития”. На снимката, Шаумян е вторият от ляво на дясно, а Джапаридзе е първият от дясно на ляво. Снимка: Наш Баку. История Баку и бакинцев. Газета „Бакинский рабочий”, https://www.ourbaku.com/index.php

В настоящето приложение са представени изцяло 30 (тридесет документа), пряко свързани с гражданската война в Закавказието, клането в Баку през така наречените „мартенски събития“ от 1918 година и последвалите събития до 2 юли 1918 г. Това са всички налични документи от кореспонденцията между Владимир Илич Ленин и Степан Шаумян в този период, които са изключително показателни за случилото се.

 

Разбира се, те представляват изключително интересен исторически извор и изискват много задълбочен анализ, какъвто тук не е възможно да се направи, поради липсата на място. Особено внимание заслужават документи № 5 и № 8, които хвърлят обилна светлина върху отношението на болшевишкото ръководство към клането в Баку, станало през март – април 1918 г. (Подробности за тези драматични събития виж в: Клането в Баку през март 1918 г., болшевишката арогантност и ролята на „полезните идиоти”, http://svobodennarod.com/views/item/5993-klaneto-v-baku-prez-mart-1918-bolshevishkata-arogantnost-i-rolyata-na-poleznite-idioti.html ).

 

В тези два документа сe виждат последователно и откровените признания на Степан Шаумян за мотивите на погрома и използуваните средства и възторжената оценка на В. И. Ленин за станалото. Преводът на документите е направен изцяло от доц. д-р Теодор Дечев.

 

Имаме намерение да публикуваме и останалата част от документите от преписката и кореспонденцията между Ленин и Шаумян, поради изключителната й значимост за осмислянето на мотивите на участниците в тези драматични събития, както и за да се даде допълнителна възможност на други изследователи свободно да се възползуват от тях. Преводачът изказва съжаление, че ограниченото място не позволява текстовете да бъдат снабдени със съответния апарат, коментари и пояснителни бележки, които биха направили публикуването на кореспонденцията между Ленин и Шаумян още по-удобна и полезна за други изследователи. Това обезателно ще бъде направено в една бъдеща пълна публикация на цялата кореспонденция на двамата болшевишки лидери, носещи най-голямата отговорност за съдбата на Закавказието през 1917 - 1918 г.

 

Преводът е направен при пълно запазване на пунктуацията на Ленин и Шаумян. Показателно и при двамата е използуването на главни букви – къде ги поставят и къде не. Като основен източник е използувано арменското издание на кореспонденцията – „В. И. Ленин и С. Г. Шаумян. Переписка”, составитель Х. А. Барсегян, Изд.: Айастан, Ереван, 1980 г., което по-долу ще бъде отбелязвано с абревиатурата ЛВИСШП. Посочени са и всички източници, които са използувани при публикуването на въпросните документи в ЛВИСШП. Изключение прави документ № 5, който е приведен изцяло по фотокопие от препис.

 

Трябва да се има пред вид, че имената и абревиатурите на архивите, където се съхраняват публикуваните документи са дадени според названията им през 1980 година. Днес повечето от споменатите архивохранилища са интегрирани в Государственный архив Русской федерации (http://statearchive.ru/), но дадените сигнатури със сигурност могат да бъдат използувани, в случай, че някой изследовател успее да получи достъп до тях.

Документ № 1

ДО В. И. ЛЕНИН
7 (20) октомври 1917 г.

Първият конгрес на кавказките организации на социал-демократите-болшевики, завършвайки своята работа, изпраща горещ поздрав на славния вожд на руската революция, най-добрия представител на ІІІ Интернационал, възможно най-енергичния борец за световна пролетарска революция – другаря Ленин.

Заедно с това, конгресът изразява своето негодувание срещу Временното правителство, възглавявано от Керенски, кощунствено наричащо се „революционно правителство”, което си позволява така гнусно да клевети и да преследва революционния пролетариат на Петербург и неговите вождове, както не си е позволявало царското правителство. Клеветата и провокацията на Столипин по адрес на членовете на ІІ Държавна дума начело с Церетели, бяха нищо в сравнение с тези подли клевети и провокации които бяха насочени при „попустительстве” и поддръжката от страна на същия този Церетели и министрите – „социалисти” срещу Ленин и другите болшевики, някои от които и до сега страдат в тъмниците, а други както др. Ленин, бяха принудени да преминат в нелегалност в ужким „свободна” Русия.

Конгресът изразява твърдата си увереност, че в близко бъдеще работническата класа на Русия и революционното селячество със своята нова революция ще отхвърлят игото на милюковците и на техните лакеи – керенците – и ще създадат възможност и за др. Ленин да излезе от нелегалност и открито да заеме своя пост на вожд на нашата партия, на вожд на Великата руска революция.

ЛВИСШП, стр. 110.
Поместено по публикацията във вестник „Бакинский рабочий”, № 68, 20 октомври 1917 г.
Виж също: Шаумян Степан, Письма, 1896 – 1918, Государственное издательство Армении, Ереван, 1959, стр. 54 – 55.

Документ № 2

ТЕЛЕГРАМА ДО В. И. ЛЕНИН
23 ноември 1917 г.

Ние обявихме война на Закавказкия комисариат, като контрареволюционен. Голяма част от гарнизона е на наша страна. Ние можем с помощта на армията да заставим комисариата да признае властта на Съвета на народните комисари. Молим незабавно да ни съобщите, какво да става.
Ст. Шаумян

ЛВИСШП, стр. 111.
Поместено по публикацията във вестник „Брдзола” („Борба”), № 51, 9 декември 1917 г.
Виж също: Шаумян С. Г., Избранные произведения, т.2, 1915 – 1918 гг., Государственное издательство политической литературы, стр. 152.


Документ № 3

ТЕЛЕГРАМА ДО В. И. ЛЕНИН
25 ноември 1917 г.

Организира се закавказка власт от оборонци и националисти, начело с Гегечкорн, които не признават властта. Ние им обявихме война, обявявайки тази власт за контрареволюционна. Войската разглежда техните действия като отделяне от революционна Русия.

Турция се съгласи на примирие. Необходимо е присъствието на ваши представители за участие в преговорите за примирие. Възможно е, опирайки се на войската и на Бакинския съвет, да се застави местната власт да признае вашата власт...
С. Шаумян

ЛВИСШП, стр. 112.
Поместено по публикацията в „Известия Совета рабочих и солдатских депутатов гор. Тифлиса”, № 206, 8 декември 1917
Виж също: Вестник „Брдзола”, Тифлис, 9 декември 1917 (на грузински език).


Документ № 4

ДО СЪВЕТА НА НАРОДНИТЕ КОМИСАРИ

Уважаеми другари !

Настоящето писмо с доклад към него ви носи др. Бойцов, един от най-приличните моряци в нашата флотилия. Той пътува от името на Центрокаспия с молба, между другото, да се отпуснат миноносци за Каспийско море. Не знам, кога и как са решили това, да проверя нямах възможност поради треската, която преживяваме, затова моля да се отнесете критично към молбата и във всеки случай, ако решите да дадете нещо, да изпратите свои хора. Моята молба е само относно радиостанцията. Няма възможност да се свързвам с вас; ако можете, изпратете необходимите приспособления.

Във всеки случай, имайте пред вид, че не аз изпращам др. Бойцов. Аз само се възползувах от неговото пътуване и давам своя пакет. За него не знам нищо лошо, но тъй като въобще слабо го познавам, ви предупреждавам, да не му се дават много отговорни поръчения.

С другарски поздрав
С. Шаумян

13/ІV-18. Баку.

ЛВИСШП, стр. 113.
В ЛВИСШП е отпечатано по оригинала, съхраняван в архива на „Институт марксизма-ленинизма при ЦК КПСС”, ф. 461, ед. хр. 32016, л. 1.
Поместено и в „Исторически архив”, №2, 1957 г.
Виж също: Шаумян С. Г., Избранные произведения, т. 2, 1915 – 1918 гг. Государственное издательство политической литературы, стр. 207.


Документ № 5

А Р Х И В
На КП(б) на АРМЕНИЯ
...
_________1941 г.
_______________
Ереван

КОПИЕ ОТ КОПИЕ

11064.
ДО СЪВЕТА НА НАРОДНИТЕ КОМИСАРИ

13/ІV.18
Баку

УВАЖАЕМИ ДРУГАРИ !

Отдавна не съм Ви писал, тъй като бях отрязан от Русия. Сега се отвори пътят през Астрахан и ще Ви изпращам куриери най-малко веднъж седмично.

Закавказието навлезе в период на активна въоръжена борба за Съветска власт. В течение на трите дни – 30 и 31 март и 1 април и в г[рад] Баку се води ожесточено сражение. Сражаваха се от една страна, съветската червена гвардия, червената интернационална армия, организирана от нас, червеният флот, който ни се удаде да организираме за кратко време и арменските национални части. От другата страна, [беше] дивата мюсюлманска дивизия, в която има не малко руски офицери и банди от въоръжени мюсюлмани, ръководени от партията „Мусават”. От двете страни в градските боеве взеха участие повече от 20 хиляди души. На нас ни помогнаха и хидро- самолетите на авиационната школа. Помощта не беше голяма, от части поради лошото време, от части поради до някъде съмнителното поведение на командния състав на школата, от който още не сме успели да се очистим.

Резултатите бяха блестящи за нас. Разгромът на противника беше пълен. Ние им продиктувахме условия, които бяха безпрекословно подписани. Убитите са повече от три хиляди от двете страни. Съветската власт в Баку през цялото време висеше във въздуха благодарение на съпротивата на мюсюлманските националистически партии. Тези партии, во главе с феодалната (бекска и ханска) интелигенция, укрепили се в Елисаветопол [и] в Тифлис, благодарение на подлата и страхлива политика на меншевиките, станаха в последно време много агресивни и в Баку. От позивите, издадени от нас и приложени към това [писмо], вие ще видите, че те започнаха настъпление срещу нас. Решаваше се съдбата на Закавказието. Ако те бяха взели връх в Баку, градът щеше да бъде обявен зза столица на Азербайджан, [а] всички немюсюлмански елементи биха били разоръжени [и] изклани. Мюсюлманските контра- революционни елементи биха се оказали господари на положението в цялото Закавказие. Ако се има пред вид тяхната политическа цел – отделянето на Закавказието от Русия и подчиняването му на турски протекторат – ясно е, че тяхната победа в Баку би довела до загубата на Закавказието за Русия. Меншевиките в закавказкия сейм вече тръгнаха на отстъпки на „Мусават” и се съгласиха на обявяване на назевисимостта на Закавказието. Това не удовлетвори Турция, която сега започна война срещу Закавказието. А това настъпление на Турция е трябвало да бъде свързано с настъплението на мюсюлманите вътре в Закавказието, със завземането на властта в Баку и така нататък.

Ние бяхме длъжни да дадем отпор и ние се възползувахме от повода, първият опит за въоръжено нападение над нашия конен отряд и започнахме настъпление по цялата линия на фронта. Благодарение на старанието и на местния Съвет и на прехвърлилия се тук Военно-рев[олюционен] ком[итет] на Кавк[азката] армия (от Тифлис и от Саръкамъш) ние имахме вече въоръжени сили – около 6000 д[уши]. Дашнакцутюн имаха също така около 3–4 хил[яди] [души в] националните им части, които бяха на наше разположение. Участието на последните придаде отчасти на гражданската война характер на национално клане, но нямаше възможност да избегнем това. Ние съзнателно вървяхме към това. Мюсюлманската беднота силно пострада, но сега тя се сплотява около болшевиките и около Съвета. В промишлените райони нямаше никакви стълкновения.

Червената гвардия, състояща се от арменски, мюсюлмански и руски работници, охраняваше промишлеността от нападенията на околните мюсюлмански села.
След това първо градско сражение, на помощ на бакинските мюсюлмани дойде дагестанска войска от Петровск и Шура. На 7 и 8 април ние придвижихме срещу тях своите войски и след боевете, станали на около 15 версти от града (около Хурдалан), противникът беше разбит и отхвърлен.

В момента ние се намираме в състояние на непрекъсната война. В течение на последната седмица се бихме и в Шемаха. Срещу 3 хилядния отряд, изпратен от Елсаветполския мюсюлмански национален комитет, ние изпратихме свои отряди, които според получените вчера сведения са били разбити и отстъпват, като заедно с тях отстъпва 25-хилядното арменско и молоканско население на уезда. Вчера беше изпаретн нов наш отряд с артилерия и картечници. Пак вчера получихме съобщение, че от Елисаветпол са тръгнали нови два ешелона с мюсюлмански войски, начело с грузинския княз Магалов. Те са завзели ст[анцията] Аджикабул на 4-и часа път от Баку. Там се съсредоточават и местните банди на мюсюлманите. Значителни сили се окопават и южно от Баку, в Салян, където е пристигнала дивата дивизия от Ленкоран с артилерия.

Пръстенът около Баку се стяга и вероятно до няколко дни ще има нови големи сражения. Ние трябваше да изпратим днес сили за завземането на Петровск, който задържа товарите с продоволствие за Баку. Тъй като за тази цел ни е обещана експедиция от Астрахан, вероятно ще се въздържим да изпращаме войски от тук.
Такова е нашето положение. Смятаме, че ще излезем победители. Тифлиските власти, начело с меншевиките се държат двусмислено. Тук в Баку, всички партии се смириха, десните есери се държаха великолепно, биха се и умираха заедно с нас. Сега и меншевиките искат оръжие и обещават подкрепата си. Изпращам радиограмата им в Тифлис в отговор на Жордания. Интересна е и радиограмата на члена на Закавказкия сейм Тер-Газатян, който по време на сраженията се оказа в Баку.

След победата, която удържахме в Баку, Съветът се укрепи [на власт] окончателно и ние имаме възможността да проведем сериозни мероприятия. Отдавна е решена национализацията на нефтената промишленост, която смятаме да осъществим. Сега вече ние се разпореждаме с нефта. Първите три шхуни [с нефт] ние вече изпратихме в Астрахан, заедно с нашия представител Саак Тер-Габриелян (Сталин го познава). Той ще живее в Астрахан. С искания по адрес на Съвета се обръщайте към него. Едновременно с това, трябва да се национализират и банките и морският транспорт. Последният също се намира на наше ползуване след събитията. Засега ние обложихме капиталистите с данък от 50 милиона руб[ли]. За положението в Северен Кавказ почти нищо не знам, тъй като няма никаква връзка. Откъснати сме и от Тифлис. От телеграмата на Жордания знам, че войната с Турция вече е започнала. Ние трябваше да сме заявили своето отношение към войната и в навечерието на събитията аз се готвех да направя официално изявление, ме ние сме за спазване на условията на бресткия мир и не сме длъжни да водим война с Турция. Но от една страна събитията, а от друга – нашата неосведоменост за общото положение в Русия ни принуждават да изчакаме. Така или иначе, нашата декларация не би имала практическо значение. Ние получихме резолюция на Краевия Комитет в Тифлис, която също Ви изпращам.

Сега и Вие бихте могли да влизате във връзка с нас през Астрахан. От моите куриери до сега нито един не се е завърнал. Моля да ни изпращате писма и литература, чрез Астраханския Съвет или чрез нашия представител в Астрахан – Саак Тер-Габриелян.

За провеждането на национализацията ще ни бъдат необходими пари. Тридесет денка с пари (според слуховете около 30 милиона) са били заграбени в Сев[ерен] Кавказ от чеченците и не достигнаха до нас. Освен 30 мил[иона], докарани от Кобозев, други пари нямаме. Сега може би има [отворен] път. Вие скоро ще ни дойдете на помощ.

Ние сме така откъснати от вас и толкова неосведомени за положението, че аз пиша и размишлявам, има ли изобщо смисъл моето обръщение.

Нашето влияние в Баку, [влиянието] на болшевиките и без това беше грамадно, а сега ние сме господари на положението в пълния смисъл на думата. Макар и партията Дашнакцутюн, засега да ни поддържа във всичко, не им обещавайте и не им давайте нищо за сега. Не трябва да ги усилваме повече. Ако нашите делегати – Колпинский и Тер-Петросов са там, предайте им, че всичко доставено от тях, трябва да бъде изключително за нас.

Пишете ни, давайте указания, изпращайте литература.

Горещ поздрав на скъпите другари Владимир Илич, Троцки, Сталин, Бухарин, Каменев и всички други.

Ваш С. ШАУМЯН

Копието от незавереното копие е вярно:
ДИРЕКТОР НА ПАРТИЙНИЯ АРХИВ ПРИ ЦК НА КП(б) АРМ.
18/ІV-41 г.

Тук писмото на Шаумян се публикува, като точен превод на текста от фотокопието, поместено в: Геноцид азербайджанского народа 1918 года. Организаторы и палачи, Национальная Академия Наук Азербайджана, Институт истории имени А. А. Бакиханова, Изд. Turxan, Баку, 2013 г., стр. 55 – 60.
Писмото е публикувано и в „Исторически архив”, № 2, 1957 г.
Виж също: ЛВИСШП, стр. 114 – 117. За съжаление тук текстът на писмото е предаден със съкращения.
В ЛВИСШП писмото е отпечатано пооригинала, който се съхранява в архива на „Институт марксизма-ленинизма при ЦК КПСС”, ф. 461, ед. хр. 32016, лл. 2-7, Написано собственоръчно.

Документ № 6

ТЕЛЕГРАМА ДО С. Г. ШАУМЯН
29 април 1918

Баку
До
Депутата от Съвета Шаумян

Вашето писмо от 13/ІV получих днес чрез Бойцов. Отговорете чрез Астрахан по телеграфа или чрез Кушка и Ташкент, получихте ли моята телеграма, пристигнал ли е Кобозев и какво е положението при Вас в момента.

Ленин

ЛВИСШП, стр. 118.
Оригиналът е съхраняван в партийния архив на „Институт истории партии при ЦК КП Азербайджана”, ф. 456, оп. 1, д. 35, л. 1. Ръкопис.
В ЛВИСШП, е отпечатано по текста на „Ленинский сборник“, ХХХVІ, стр. 40.
Виж също: В. И. Ленин о Закавказье, Ереван, 1963, стр. 271.


Документ № 7

ДО СЪВЕТА НА НАРОДНИТЕ КОМИСАРИ
14 май 1918 г.

Уважаеми другари!

1. Днес изпращаме група другари при вас и в други градове на Русия с исканията на инженерно-техническия отдел на Кавказката Червена Армия. Вече Ви писах за нашите бакински дела, моля спешно да уведомите нашите делегати и да ги върнете по-скоро обратно. Аз изпращах също така и други с частични искания за радиостанция, миноносци и пр. Ако това-онова вече е изпратено, това вероятно ще бъде взето под внимание.

2. Изпращам ви телеграма, получена от Туркестан. Бомбите за самолетите за съжаление са много малко. Няма да можем да им изпратим почти нищо, а пари ще им изпратим. Аз ще предложа днес на финансовия отдел да изпрати 10 милиона, но то тях 5 милиона ще трябва да изпратим в купюри от хиляда рубли. От получените напоследък на два транша 80 милиона – 60 милиона вие ни изпратихте в много едри банкноти, които малко облекчават нашето положение.

3. Изпращам Ви радиотелеграфическото запитване, изпратено от представителя на Ензелийския Военно-революционен комитет до Бичерахов и два отговора на последния, които дават картина за положението в Персия. За Бичерахов вече ви писах. Това е безпартиен човек, по своему предан на Русия, желаещ да спаси нашето имущество и да го изведе от Персия. Сега той издържа отряди със средствата на англичаните и смята за необходимо, както ще видите от радиограмата, [да се води] съвместна работа с нас против Турция. Вече ви писах, че възложих на Военно-революционния комитет да изясни окончателно позицията на Бичерахов и на генерал Баратов. Очивидно, с тази цел му е било изпратено (на Бичерахов) това запитване.

4. Изпращам ви също така радиограми от Ензели за поведението на нашия посланник в Персия – Бравин, който до този момент се държеше двусмислено (за това вече ви писах), а сега вече открито застана срещу нашата политика. Както виждате от тази телеграма, турската политика в Персия се укрепва. Според други сведения и Кучук-хан вече е застанал определено на тяхна страна. Той е в щаба на Расул-заде и е познат на другаря Сталин. Това е бивш болшевик (1905-1906 гг.). През последните години, той е вожд на мусаватистите, член на Сейма, главен техен литератор. Може би, всичко това да е до някъде преувеличено (в телеграмата), но в това направление събитията ще се развиват несъмнено.

5. След това, изпращам Ви радиограма от управляващия Ензелийската банка (учетно-ссудным банком Персии). Аз се разпоредих, той да приеме комисарите в Ензели и Реште от Военно-революционния комитет. Той ми отговори със следната радиограма: „Моля да се изясни въпроса и да им се направи и да им се направи от там или чрез мен съответното разпореждане. Да имаме там нашите комисари е много важно, тъй като по наши сведения, чрез тези отделения бакинските търговци вършат ужасни безобразия”.

6. Съобщавам ви, че в Ленкоранския уезд има много памук. Имам намерение да изпратя там другари, които да изкупят всичко (приблизително за 5 милиона руб[ли]) и да ви го изпратя. Може би, до момента, когато памукът бъде доставен тук, аз ще получа от вас някакви указания, къде да го насоча и пр. В същия този уезд се очаква след две седмици жътвата на пшеницата и на ечемика. Родила се е небивала реколта, очакват около 10 милиона пуда пшеница. Цялото това количество, с изключение на необходимото за населението, ще бъде доставено в Баку. Жътвата на всички зърнени култури в уезда и разпределението ще ни принадлежат. Сега наши отряди вече охраняват посевите там и тече работа по подготовката на жътвата и пр.

7. Продоволственият въпрос в Баку силно ни затруднява. Работниците гладуват. На основа на глада и на страха от турците има силно брожение сред масите. За това вече ви писах, по-подробно ще ви пиша следващия път.
С другарски поздрав до всички
С. Шаумян

ЛВИСШП, стр. 119 – 120.
В ЛВИСШП е отпечатано по копието, съхраняващо се в „Архив внешней политики СССР”, ф. 4, п. 321, д. 54837, лл. 31-40.
Публикувано и в „Исторически архив”, № 2, 1957 г.
Виж също: С. Г. Шаумян, Избранные произведения, т. 2, 1917-1918 гг., Государственное издательство политической литературы, Москва, 1978, стр. 224-225.


Документ № 8

ДО С. Г. ШАУМЯН

Скъпи другарю Шаумян!

Много ви благодаря за писмото. Ние сме във възторг от вашата твърда и решителна политика. Съумейте да съедините с нея и възможно най-предпазливата дипломация, която ни предписва безусловно сегашното възможно най-трудно положение – и ние ще победим.

Трудности са необятни. За сега ни спасяват единствено противоречията и конфликтите и борбата между империалистите. Умейте да използувате тези конфликти: за сега трябва да се научим на дипломация.

Най-хубави поздрави и пожелания и поздрав на всички приятели.

Ваш Ленин

Написано на 14 май 1918 г.
Изпратено в Баку.

ЛВИСШП, стр. 121.
Напечатано на 8 септември 1918 г. в „Бюллетени Диктатуры Центрокаспии и Президиума Временного Исполнительного Комитета”, № 33.
В ЛВИСШП е отпечатано по текста на „Бюллетени Диктатуры Центрокаспии и Президиума Временного Исполнительного Комитета”.
Виж също: Ленин В. И., Полное собрание сочинений, Издание пятое, том 50, Письма, Октябрь 1917 – июнь 1919, Издательство политической литературы, Москва, 1965, стр. 73-74.


Документ № 9

ТЕЛЕГРАМА ДО В. И. ЛЕНИН
23 май 1918 г.

Днес, 20 май, получихме от Тифлис следната радиограма: „На 13 май Турция предяви в Батум искане да се пропускат турските войски по железопътната линия Александропол – Джулфа в Персия, като се мотивират с това, че англичаните напират от към Мосул и че на турците им е необходимо в най-кратък срок да заеме Персия. Своето искане Турция поддържа със сила. На 15-ти сутринта са започнали да обстрелват Александропол. Нашите войски са били изненадани и не могат да спрат настъплението [на турците] и на 16-ти са предали Александропол. На 17-ти турците са поискали да им се осигури свободен достъп до Джулфа, като обещават да не закачат населението. В противен случай заплашват да си пробият път със сила. Имайки пред вид, че отстъплението от Александропол, както и че в случай на съпротива, цялото население на Сурмалински и Ечмиадзински уезд ще бъде подложено на ужасни бедствия, ние бяхме принудени да се съгласим с исканията на турците. Населението на Александрополски уезд избяга цялото и се струпа в района на Бамбак [и] Лори, както и населението на Сурмалински уезд. Днес получихме сведения, че населението на Ахалкалакският уезд се е вдигнало и се насочва в посока на Цалки. Делегацията в Батум отправи протест по повод на ултиматума, но по съвета на други, не направи от това Казус-Бели [и] реши да продължи преговорите. Карчикян”.

Събитията в Закавказието се развиват много бързо. Всички съобщения от Тифлис говорят за подготовката на поход към Баку от страна на турците. Необходима ни е спешна помощ, пътят Петровск – Червленная още не е отворен. Връзката със Северен Кавказ е много лоша – през Батайск. Помощ от Северен Кавказ до момента няма, нуждаем се от команден състав, оръжие, самолети. Очаквам указания относно силите [от] Персия. Ако не получа указания навреме, ще действувам по собствено усмотрение.

Извънреден Комисар по въпросите на Кавказ
Шаумян

ЛВИСШП, стр. 122 – 123.
В ЛВИСШП и отпечатано според оригинала, съхраняващ се в ЦГАКА, ф. ¾, оп. 1, д. 38с.
Напечатано в списание „Известия Армянской ССР. Общественные науки”, № 1, 1952.
Виж също: Шауман С. Г., Избранные произведения, т. 2, 1915-1918, Москва, 1978, стр. 277-280.


Документ № 10

РАДИОГРАМА ОТ В. И. ЛЕНИН ДО БАКИНСКИЯ СЪВЕТ ЗА ИЗПРАЩАНЕТО НА ПШЕНИЦА ОТ ЦАРИЦИН В БАКУ
23 май 1918 г.

Съветът на Народните Комисари постанови: Да се изпрати незабавно по вода от Царицин за Баку голямо количество [пшеница] на разположение на Бакинския Съвет, с оглед на това, на първо място и безусловно да бъде обезпечена работата по добиването на нефт в най-голямо количество.

Председател на Съвета на Народните Комисари
Улянов – Ленин
Завеждащ въпросите на Съвета на Народните Комисари
Владимир Бонч-Бруевич

ЛВИСШП, стр. 124.
Поместено и във вестник „Известия Бакинского Совета”, № 100, 29 май 1918.
В ЛВИСШП е отпечатано по текста от вестника.


Документ № 11

ДО СЪВЕТА НА НАРОДНИТЕ КОМИСАРИ
24 май 1918 г.

Уважаеми другари!

Вчера ви изпратих радиограма с кратки съобщения за положението в Закавказието. Това е вече 4-тата радиограма, изпратена ви през Ташкент и Астрахан, но те, по всичко изглежда не стигат до вас. За съжаление и до сега не сме дочакали от вас по-мощна радиостанция, макар че настояваме за това вече трети месец.

Вече ви съобщих за завземането на Александропол от турците и прехвърлянето на войски в Джулфа. Това има двояка цел – заемане на Северна Персия и придвижване към Баку. По наши сведения, те искат искат да организират в Северна Персия армия от 200000 души. Около 40000 щика от местните кюрди и шахсевени са налични и те ще подвозват оръжие за сформирането на войската по трасето Александропол – Джулфа. Трябва да се каже, че Северна Персия е силно туркофилска. Под тяхното [на турците] влияние попада и Кучук-хан. В дадения момент нас ни интересува друга цел – прехвърлянето на войски към Баку: от Джулфа до Баку се строеше железопътна линия. Сега цялото земно платно е готово, готов е мостът над [река] Кура, положени са релсите от станция Алят (недалече от Баку) на разстояние от 30 версти. Целият материал е приготвен – релси, траверси и т. н., всичко е [доставено] на място. Освен това, успоредно на платното има хубав коларски път от Джулфа по брега на [река] Аракс и по-нататък през Муган до Баку. Всичко това са големи удобства за противника. При това, от двете страни на [ж.п.] линията е изцяло мюсюлманско население. Разстоянието от Джулфа до Баку ми се струва, че е (точно не съм проверявал) 320 версти. Възможно и вероятно е те да се придвижат в това направление незабавно. Ние предприемаме мерки за преграждане на пътя, усилваме нашите отряди в Аджикабул, изпращаме 1 батальон по пътя Баку – Джулфа, извозваме най-богатото имущество – подготвените материали за железопътната линия.

Едновременно, ние получаваме съобщение след съобщение от Тифлис за това, че главното искане на турците и германците в Батум е прехвърлянето на войски в Баку. В Тифлиссе усилва германо-турската „ориентация”. Вчера английският консул ми прочете писмо, получено от тифлиския английски консул, с клеймо от 10 май (днеска е 24-ти), в което се отбелязва, че даже най-верните приятели на англичаните (очевидно арменците) се отвръщат от тях и на англичаните не им остава нищо, освен да избягат от там. Вие вероятно вече знаете, че правителството на Гегечкори се оказа твърде „ляво” и го замени Чхенкели. Прилагам изрезка от „Бакинский рабочий” с преглед на печата, където се цитира мнението на тифлиския арменски меншевишки вестник „Пайкар” (орган на областния комитет на меншевиките). Дашнаците са получили съобщение от Тифлис, че в Батум обещават на грузинците автономия под протектората на Вилхелм. Цялото останало Закавказие трябва да стане автономен Азербайджан. Изпращам ви писмо – статия от др. С. Кавтарадзе, написана през първите дни на месец май. Писмото е остаряло, но обрисува положението в Грузия и мисля, че ще бъде интересно за др. Сталин.

Прехвърлям се на въпроса за нашите най-близки военни цели. Както вече ви съобщих, ние се готвим в най-близко време да тръгнем към Елисаветпол. Ние прихванахме телеграфни разговори от Елисаветпол за готвещо се от там придвижване към Баку с редовни войски (по сведенията [с които разполагаме] в Елисаветпол те са вече около 6000 начело с грузинския княз Магалов). Преди 4 дни, нашите отряди в Аджикабул вече имаха сблъсъци с тяхната конница. Възможно е те да ни изправарят. Ако това ще са само елисаветполските сили, тях лесно ще ги разбием тук и веднага ще разчистим пътя за Елисаветпол, а може би и за Тифлис. Ако след тях ще вървят и турските войски от Батум (и от юг), ние във всеки случай ще трябва да заемем Евлахския мост и отбранителната линия по [река] Кура. Трябва да се бърза за Елисаветпол, зада се предизвика там, а след това и по-нататък възстание на арменците. Това ще повлияе и на грузинското селячество и Сеймът ще бъде разгонен. Ако това възстание не избухне и турците успеят за закрепят към себе си Грузия и Тифлис, тогава ние ще бъдем напълно изолирани и ще ни се наложи да отбраняваме само Апшеронския полуостров. Придвижването към Елисаветпол ние да сега не можахме да започнем, защото не сме готови. Както ще видите от приложения доклад на нашия комисар по военно-морските въпроси др. Корганов, нашите сили са разхвърляни по [територията на] Бакинска губерния и Дагестанска област. Няма команден състав, не можем даже да намерим командуващ за войските, които трябва да бъдат насочени към Елисаветпол. При тези условия много остро стои въпроса за Бичерахов, за когото ви писах вече няколко пъти.

Сега ви изпращам три документа, отнасящи се до Бичерахов.

Изпратихме в Северен Кавказ няколко другари с молба за незабавна помощ. Вчера от Петровск получихме съобщение (по радиостанцията), че наш отряд от 2000 души, начело с Нанейшвили (Сталин го познава) е прочистил пътя вече до Червленная. По този начин, общуването със Северен Кавказ се облекчава. Ако от там побърза помощ при нас, ние ще сме спокойни за Закавказието (с едновременната помощ на Бичерахов).

В очакване на помощ с пари, оръжие, хора, указания.

С горещ поздрав С. Шаумян

За нашите предприятия по губернията и областта – рибната промишленост, прибирането на реколтата, реквизицията на целия памук за Русия, за нефтената промишленост и пр. ще съобщя следващия път.
P.S. Декретирахме национализация на нефтените недра, повишихме цената на нефта на 2 р[убли] и 35 коп[ейки]. За това ви съобщих по радиото.
С. Ш.

ЛВИСШП, стр. 125 – 127.
В ЛВИСШП е отпечатано по оригинала, намиращ се в ЦГАКА.
Виж също: Шаумян С. Г. Избранные произведения, т. 2, 1915 – 1918 гг., Государственное издательство политической литературы, Москва, 1978, стр. 281-283.


Документ № 12
ДО С. Г. ШАУМЯН
24 май 1918 г.
Москва

Скъпи другарю Шаумян!

Използувам случая, още един път да Ви изпратя няколко думи (неотдавна пак имах случай да Ви изпратя писмо; получихте ли го?).

Положението на Баку е трудно в международно отношение. За това бих Ви посъветвал да се опитате да направите блок с Жордания. Ако е невъзможно – трябва да се лавира и да се протака решението, докато не се укрепите във военно отношение. Трезвата преценка и дипломация за протакане – помнете това.

Оправете радиостанцията и ми изпращайте писма през Астрахан.

Най-добри поздрави. Ваш Ленин

Изпратено в Баку.

ЛВИСШП, стр. 128.
Публикувано в „Бюлетени Диктатуры Центрокаспия и Президиума Временного Исполнительного Комитета”, № 33, 8 септември 1918 г.
Печата се по текста на бюлетина.
Виж също така: Ленин В. И., Полное собрание сочинений, издание пятое, том 50, Писяма. Октябрь 1917 – июнь 1918, стр. 82.


Документ № 13
ТЕЛЕГРАМА ДО В. И. ЛЕНИН
Баку, 27 май 1918 г.

Получихме със закъснение телеграмата на Выснархознефть № 706 за мерките в нефтената промишленост и днес [получихме] телеграмата на Совнаркома № 3082 за стоте милиона. Приетите решения разбираме като национализация. Извиква съмнение отсъствието на правителствен декрет. Ако няма пречки, телеграфирайте по-определено. Решението приветствувам. Положението в Баку се влошава. Съобщават от Тифлис на 23 май за съгласието на Закавказкия комисариат да пропусне два турски полка към Баку. Нашият отряд от 2000 души стигна до Гудермес и се върна обратно, като не достигна до Червленная. Причините: първата – трудността на задачата, втората – молбата на делегацията на Терския народен Съвет да се върнат обратно, с оглед на очакващото се разрешаване на въпроса за отварянето на пътя. От Северен Кавказ помощ не очакваме, необходима ни е помощ през Астрахан. Спешно. Очакваме отряда на Бичерахов в Баку след 10 дни.
Шаумян

ЛВИСШП, стр. 129.
В ЛВИСШП е отпечатано по оригинала, съхраняващ се в ЦГАОР СССР, ф. 130, оп. 2, д. 580, л. 81.
Напечатано през 1938 г. в списание „Красный архив” № 4-5.
Виж също: Шаумян С. Г., Избранные произведения, т. 2, 1915 – 1918 гг., Государственное издательство политической литературы, Москва, 1978, с. 290.


Документ № 14
ТЕЛЕГРАМА ДО В. И. ЛЕНИН
Баку, 30 май 1918 г.

Резолюция на обединеното тържествено заседание на Бакинския съвет на работническите, войнишките и матроските депутати и на заседаващия в Баку конгрес, приета на 29 май. „Съединеното тържествено заседание на Бакинския Съвет на работническите, войнишките и матроските депутати и конгресът на мюсюлманските селски депутати от Бакински уезд, след като изслуша доклада за политическото положение в Закавказието, изразява своето негодувание срещу заседавщата в Тифлиския сейм презряна групичка (в буквален превод – купчинка, бел. прев.) бекове и ханове и техните лакеи – меншевиките, арменските националисти, дашнаците, които дръзнаха да обявят независимостта на Закавказието и понастоящем чрез свои представители водят в Батум преговори за изпращане на германо-турски войски срещу бакинската Съветска власт. Ние, представителите на бакинския пролетариат и мюсюлманите-селяни от Бакински уезд, обявяваме за врагове всички, които са гласували в Сейма за отделянето на Закавказието; пред лицето на цялата руска демокрация, на целия свят заявяваме: 1) както бакинската демокрация, така и работниците и селяните от цялото Закавказие в никакъв случай няма да се примирим с отделянето на Закавказието от революционна Русия и ще се борим с оръжие в ръка срещу турско-германските банди и срещу техните съюзници – предателите Чхенкели – Зиатханов – Хойский и компания; 2) никакъв мир, сключен от тази групичка узурпатори, не може да бъде признат от нас”.

Представлявайки неотделима част от великата Руска Федеративна Република, ние, тясно свързани от съдбата си с революционна Русия, можем да признаем само мир, сключен от Централното руско съветско работническо – селско правителство. Бакинският пролетариат, така както и селячеството на Бакински уезд и на цялата губерния, както това се вижда от решенията на редица уездни конгреси на мюсюлманските, арменските и руските селяни, ще отстояват Съветската власт и щеоказват най-решителна съпротива на настъпващите сеймовски и турски банди.

Допълнения. Като получихме по време на обсъждането на въпроса съобщение от Тифлис за разпадането на така наречената Закавказка република, за разпускането на Сейма, обединеното заседание на Бакинския Съвет и на Селския конгрес констатират катастрофата на престъпния контрареволюционен блок на меншевиките, мусаватистите и дашнакцаканите и го обявява за националистическа авантюра и за каиновско предателство както по отношение на грузинското селячество, така и още повече по отношение на арменското и мюсюлманското селячество и към целия пролетариат на Закавказието.

Съединеното заседание на Съвета на работническите, войнишките и матроските депутати и на Селския конгрес пред лицето на новите авантюри, на новите опити да се разбият редовете на кавказката демокрация, заявява своята твърда решимост да продължи борбата срещу контрареволюцията в Закавказието и изразява увереност, че не е далече това време, когато откъснатите от Западното Закавказие бакински пролетариат и селяните от Бакинска губерния ще се обединят в братски съюз с грузинското и арменското селячество и пролетариат и с оръжие в ръка ще установят в Закавказието Съветска власт и ще възстановят единството с велика революционна Русия”.

Резолюцията беше приета с аплодисменти с всичките гласове на Съвета и на Селския конгрес при трима въздържали се. Съобщавам за сведение и за открита разгласа.

Извънреден Комисар по въпросите на Закавказието
Шаумян

ЛВИСШП, стр. 130 - 131
В ЛВИСШП е отпечатано по оригинала, съхраняващ се в ЦГАОР СССР, ф. 130, оп. 2, д. 730, лл. 69-72.
Отпечатано и в „Красный архив”, № 4-5, 1938 г.


Документ № 15
ПИСМО ДО СЪВЕТА НА НАРОДНИТЕ КОМИСАРИ
7 юни 1918 г.

Скъпи другари!

През последната седмица, едновременно с трескавата подготовка на похода към Елисаветпол, ни е бяхме заети с подготовката на редица декрети. В неделя, 2 юни, издадохме декрет за национализацията на нефтените предприятия. Вчера издадохме декрет за национализацията на търговския флот. От нас е издаден и декрет за реформа на съдебните учреждения. Подготвен е декрет за унищожаване на просията, подготвят се декретите за национализация на банките и домовете. Вътрешното ни положение е такова, че всички тези мероприятия ние бихме могли да прокараме в живота безболезнено и даже блестящо. Независимо от тежкото положение на работниците по отношение на продоволствието (повече от два месеца, работниците направо гладуват), ние се чувствуваме много здраво. Но да видим, какво ще бъде нашето положение в най-близките дни. Ако победим, Баку ще се превърне в образцова трудова комуна. Аз няма да пиша по военните въпроси, защото Корганов обеща той да напише. Ще засегна само болния въпрос за Бичерахов. Този въпрос в някаква степен ме озадачава. Вие вече знаете за нашите преговори с него. В последното си писмо той ни постави условие за допускане на английска мисия в Баку. След това, след като получих Вашето решение, незабавно му съобщих нашите условия. Сред тях – условието, неговият отряд да се състои изключително от граждани на Руската република. Най-главното, собствено не е това дали с него ще има някакви англичани, а това, какво ще представлява той сам със своя отряд. Всички, които съм упълномощавал да водят с него преговори, и хора, които го познават от много години и запознати с неговия отряд – всички ме уверяваха в неговата порядъчност и в това, че трябва без всякакви колебания да приемем неговите услуги. Но тези дни ми предадоха разшифрована радиограма на английски генерал в Персия, където той [английският генерал] между другото пише: „Моята цел е да спася Кавказ от турците и германците и мисля, че всички партии ще ми помогнат. Нямам нищо против Съветската власт. Бичерахов в политическо отношение се намира на мое разпореждане и той няма да има нищо против бакинската власт”. (Това е приблизителният текст, подчертаните думи възпроизвеждам точно).

Това обстоятелство, във връзка с цялата обективна обстановка усложнява положението. Аз телеграфирах, той да дойде в Баку за преговори, преди отрядът му да пристигне в Ензели, но е съмнително, че той ще го направи. Нито аз, нито Корганов можем да заминем също така, а да се доверявам в това отношение няма на кого. Вчера получих от него радиограма от Казвин, в която се съобщава, че той тръгва. Възможно е след седмица вече да е в Ензели. Как ще постъпим с него, за сега не ми е съвсем ясно. В посока на Елисаветпол ние вече тръгваме днес. Там ще се насочат големи сили и от това отрядът на Бичерахов придобива още по-голямо значение.

От Тифлис вече няколко дни нямаме сведения. В Персия е прихваната германска телеграма, съобщаваща следното: „Турските войски, намиращи се на изток и юго-изток то Александропол, са били атакувани от арменските войски, като всички атаки са били отблъснати с огромни загуби. Запаси от материали се изпращат от Владикавказ в Баку. Железопътните линии се ремонтират. Не се очакват никакви подкрепления от Русия. Турските сили настъпват. Съпротивата на Баку не се смята за много сериозна”. Това се съобщава от Казвин на 31 май.

Ельцов и Черкасов пристигнаха, донесоха твоето (на Сталин) малко писмо, написано в леглото. Съобщиха, че след тях идва и нашият товар. Вчера пристигна от Астрахан Ашот Хумарян и съобщи, че там за нас се товари параход. Габриелян за сега го няма. Национализацията я обявихме, без да дочакаме инструкции, опасявайки се, че нефтените индустриалци, като научат за приетото от вас решение ще ни подведат ако незабавно не бъдат предприети от нас необходимите мерки. А на ред с тази национализация, трябваше да се национализира и флотът. Национализацията повече не предизвика ентусиазъм, поради твърде изострилата се продоволствена криза, поради формения глад. По-голям е ентусиазмът сред моряците. Саботажът на инженерите за сега е глух. Съюзът на инженерите прие резолюция, която не одобрява национализацията, но призовава техническия персонал да остане на своите работни места. По-подробно за тези въпроси ще напиша следващия път.

Вчера пристигна от Ташкент латвиецът Дросман, началникът на латвийския артилерийски отряд. Оказва се, че той преди две месеца е оставил своя отряд в Самара и заминал за Ташкент, но там заболял от тиф и останал. Той казва, че отрядът му се състои от 900 души, че има четири бронирани автомобила, 14 самолета и пр. Пита ни, ще се съгласим ли да приемем този отряд и пр. ние естествено се съгласяваме с готовност, но доколко това е реално аз не знам. Той е бил откъснат от отряда два месеца, какво става с отряда му в момента той не знае, но говори много уверено. Моли да му дадем другар, който на място да приеме отряда и да го доведе тук. За всеки случай, днес изпращаме един другар. Отрядът според него се намира в Самара.

Получих телеграма от Карахан, с предложение да поема неговото представителство в Кавказ, а след това и телеграма за извикването на Бравин и за назначаването на друг на неговото място. За съжаление, за сега не намирам подходящ кандидат. Ще помисля още днес. Пакетът с пълномощията на името на Бравин аз иззех и го изпращам обратно. А куриерът с парите пропуснах да мине, съгласно телеграмата на Карахан.

Една молба. Директорът на тукашната Държавна банка предизвиква у мен съмнение. Тъй като нито аз, нито другите другари не разбираме от банково дело, трябва да бъдем внимателни. Аз настоятелно моля да ни изпратите тук друг, по-сигурен човек, а този да го вземете там, по-близо до вас. Тук той има заместник – фамилията му е Марков. Той през октомври пътува до Питер, там е работил с вас, нарича се яростен привърженик на Съветската власт и пр. Той вече струва ми се е получил назначение за управляващ на Рыбинското отделение на Народната бто и анка. Ако там при вас го познават добре (миналото му е малко съмнително), то межи би да го оставят тук. Моля ви да направите необходимото разпореждане по този въпрос.

При изпращането на парични знаци, имате пред вид, че ние силно се нуждаем от дребни купюри. Изпращат ни през цялото време банкноти от по 1000 рубли, от които имаме около 60 милиона.

Завършвам писмото. Както винаги се налага да пиша набързо. Прилагам също така писмото на Корганов, както и изрезки от вестниците.

С горещ поздрав Ваш
С. Шаумян

ЛВИСШП, стр. 132 – 135.
В ЛВИСШП е отпечатано по оригинала, който се съхранява в ЦГАОР СССР.
Виж също: Шаумян СТ., Письма, 1896 – 1918, Государственное издательство Армении, Ереван, 1959, стр. 81-86.


Документ № 16
ТЕЛЕГРАМА ДО В. И. ЛЕНИН
10 юни 1918 г.

Съобщавам за две телеграми, получени от Тифлис: делегатите на Националния Съвет са пописали мирен договор с Турция, според който към Турция минават части от уездите Александрополски, Еривански; уездите Нахичевански, Ахалкалакски, Ечмиадзин, Ериван, Аштарак (пропуск), остават в пределите на Армения. Приблизително граничната линия е град Чобан Кяра, Беюк-Велинии, Арпа, от изток на запад по река Кацах по права линия на запад от Ечмиадзин през връх Арагац. По договора населението на завоюваните области, с изключение на (пропуск) Батумска, може да се върне по местожителството си. На военните части и на бежанците, намиращи се в Персия, се разрешава през Джулфа да продължат до Кавказ. Населението на завоюваните области се освобождава от военна повинност до края на войната (по това време Първата световна война все още не е приключила, бел. прев.). Националният съвет се е обявил за върховна, единствена власт на Арменските области, отлагайки за близките дни образуването на арменско правителство, временно поемайки правителствените функции. Водят се преговори с татарите за разграничаване на територията. Съветът препоръчва на населението да остане по местата, където е. Отдадена е заповед и на двете страни за преустановяване на военните действия. Срокът на ратификацията на договорите от Константинопол е един месец. С Грузия също е подписан мирен договор. По договора на Турция е предоставено правото да превозва войски по закавказките железопътни линии. Турците идват по шосето Караклиса – Ереван, Акстафа – Баку. Съгласно сключения мир с Турция, тези дни ще започнат превозване на войски по железопътните линии до Баку и Джулфа. Съобщавам, че започнахме настъплението.

Извънреден Комисар за Кавказ Шаумян

ЛВИСШП, стр. 136 – 137.
В ЛВИСШП е отпечатано по текста на заверено копие. ЦПА ИМЛ, ф. 461, ед. хр. 22707, л. 1, об.; ф. 5, оп. 2, ед. хр. 1460, л. 17.
Виж също: Шаумян Ст., Письма, 1896 – 1918, Ереван, 1959, стр. 88 – 89.


Документ № 17
ТЕЛЕГРАМА ДО В. И. ЛЕНИН И В ЦАРИЦИН
11 юни 1918 г.

Предавам първото донесение на командуващия бакинските съветски войски, започнали военни операции в направление на Елисаветпол. Донесението е получено днес, единадесети юни в 9 часов вечерта: „Авангардът на нашите войски завзе станция Сагирли; нашият разузнавателен локомотив беше обстрелян от артилерията на противника от страна на станция Керар. Нашите войски се придвижват напред”.

Комисар по военните въпроси и по морските дела Корганов
Извънреден Комисар по въпросите на Кавказ Шаумян

ЛВИСШП, стр. 138.
Публикувано в списание „Красный архив”, № 4-5 (89-90), 1938 г., стр. 16.
В ЛВИСШП е отпечатано по текста на списанието.
Виж също: Шаумян Ст. Письма, 1896 – 1918, Государственное издательство Армении, Ереван, 1959, стр. 91.


Документ № 18
ТЕЛЕГРАМА ДО В. И. ЛЕНИН
14 юни 1918 г.

На 10 юни, нашите войски на брой 10 хиляди души тръгнаха от Аджикабул. На 11-ти заеха станция Сагирли, втората станция завзета с бой и село Кюрдамир и напредват по-нататък. При Евлах ги очакват значителни сили на противника. По сведения от Тифлис, турците са прехвърлили в посока на Елисаветпол 15 хилядна войска. Съобщават, че в Тифлис на 11-ти вечерта е пристигнал трети ешелон с германски войски. На 8 юли в Поти са дебаркирали три транспорта германски войски с артилерия. Несъмнено, срещу Баку ще бъдат придвижени и германски войски. Настроението в нашите войски е бодро, редът е образцов, флотът героично ще отстоява Съветската власт. Настроението на работниците, независимо от почти тримесечния глад, е много повишено, ще се сражават до последна възможност. „Живи няма да се предадем и на немските хищници никакъв нефт няма да оставим” – казват работниците.

В случай на поражение, Баку несъмнено ще се превърне в пепелище. Отрядът на Бичерахов от Персия, който влезе в състава на Бакинската съветска армия, бърза на помощ на бакинци. Кучук-хан започна бойни действия срещу Бичерахов по пътя от Казвин за Ензели. Отрядът, сражавайки се успешно, си пробива път напред. След седмица ще бъде в Баку. До сега нямаме никаква военна помощ от Русия. Няма бронирани автомобили, самолети, артилерия, даже патроните и винтовките, изпратени с Колтински и Тер-Петросян ги няма до сега. Не са получени също и оръдията за корабите. Няма го Габриелян. Няма ги 100.те милиона.

Вчера, 13 юни, получихме телеграма от Выснархознефть № 1069 от 4 юни за това, че прилагането на национализацията се отлага. Заявявам решителен протест срещу такава политика. Выснархознефть, очевидно не знае, какво прави. Национализацията на нефтената промишленост и на търговския флот, независимо от глада, предизвика ентусиазъм и доведе до повишаване на добива и експедицията на нефт. Изпращахме на ден 600 или 700 хиляди пуда, а сега се извозват по един милион и 300 или 400 хиляди. Предприемаме мерки за по-нататъшно усилване на експедицията.

Извънреден Комисар по въпросите на Кавказ
С. Шаумян

ЛВИСШП, стр. 139 – 140.
В ЛВИСШП е отпечатано по оригинала, съхраняван в ЦГАОР СССР, ф. 130, оп. 2, д. 569, лл. 6-7.
Напечатано през 1938 г. в списание „Красный архив”, № 4-5
Виж също: Шаумян С. Г., Избранные произведения, т. 2, 1917-1918 гг., Государственное издательство политической литературы, Москва, 1958, стр. 333-334.


Документ № 19
ТЕЛЕГРАМА ДО В. И. ЛЕНИН И В ЦАРИЦИН
Баку, 16 юни 1918 г.

Съобщавам резолюцията, приета от Бакинския Съвет на 15 юни: „Като изслуша доклада на другаря Шаумян за положението в Закавказието, за появилите се в Тифлис германски войски и за стремежа на германските хищници да завземат Баку с цел, в частност, износа на нефт, Съветът на работническите, червеноармейските, матроските и селските депутати одобрява изцяло революционната програма на Бакинския Съвет на Народните Комисари, заявява още един път за готовността на бакинския пролетариат и Съветската Червена Армия да се борят до край с настъпващите германо-турски бандити, да отстоява своята свобода и независимост и своята неразривна връзка с великоруската Съветска република. Ние заявяваме, че както в случай на победа, така и в случай на поражение, ние няма да дадем на германските хищници нито една капака нефт, добита с народен труд. Също така, Съветът одобрява предпазливата последователна политика на Бакинския Съвет на Народните Комисари по отношение на англичаните и заявява, че империалистическите посегателства ще срещнат решителен отпор от страна на бакинските депутати, от която и страна те да идват; апелира към германския пролетариат, който поддържаше своето правителство по време на войната в името на отбраната на отечеството, но му обръща внимание за проникването на германските хищници в далечна Азия за унищожаване на властта на бакинския пролетариат, който не заплашва свободата на германския народ и се е провинил само в това, че осъществява великите идеали на Маркс – Енгелс, които [германските работници] смятаха до сега за свои учители. [Германските] работници няма да търпят позора на прислужниците на своето империалистическо правителство и всички негови безкрайни престъпления. От друга страна, Бакинският Съвет на работническите, червеноармейските, матроските и селските депутати се обръща още един път към революционните демократи на цялото Закавказие с призив да застанат под знамето на Съветската Червена Армия и да поддържат бакинския пролетариат в неговата борба срещу германо-турските и меншевишките банди, поробващи цялото Закавказие.

Извънреден комисар по въпросите на Кавказ
Шаумян
Секретар на Съвета Кузнецов

ЛВИСШП, стр. 141 – 142.
В ЛВИСШП е отпечатано по оригинала, съхраняван в ЦГАОР СССР, ф. 130, оп. 2, д. 580, л. 92.
Напечатана в 1938 г. в списание „Красный архив”, № 4-5.
Виж също: Шаумян С. Г., Избранные произведения, т. 2, 1915 – 1918 гг., Государственное издательство политической литературы, Москва, 1978, стр. 349-350.


Документ № 20
ТЕЛЕГРАМА ДО С. Г. ШАУМЯН
Баку, до Шаумян
През Астрахан и Кушка с по-нататъшно предаване по радиотелеграфа

Декрет за национализация на нефтената промишленост за сега няма. Предполагаме, че ще издадем декрет за национализация на нефтената промишленост в края на [периода на] навигацията. За сега организираме държавен монопол върху търговията с нефтопродукти. Предприемете всички [възможни] мерки за доставка на нефтопродукти на Волга в най-кратък срок. Съобщавайте на Главконефть ежедневно за положението на нефтената промишленост.
Предсовнарком Ленин

Написано на 18 юни 1918 г.

ЛВИСШП, стр. 143.
В ЛВИСШП е отпечатано по текста на телеграфната бланка, подписана от Ленин.
За първи път телеграмата е напечатана в Ленинский сборник ХХХV, стр. 24.
Виж също: Ленин В. И., Полное собрание сочинений. Издание пятое, том 50. Письма. Октябрь 1917 – июнь 1919, Издательство политической литературы, Москва, 1965, стр. 103-104.


Документ № 21
ТЕЛЕГРАМА ДО В. И. ЛЕНИН И В ЦАРИЦИН
20 юни 1918 г.

От Елисаветполския фронт, донесение № 3 в Баку от Кюрдамир. До Совнаркома: съгласно донесението на командира на бригадата Амазасп, на 16 юни авангардният батальон на бригадата при командира, влязъл в бой с противника при село Карамарьям в 9 часа сутринта. Войските на противника се състоят нередовни войски от грузинци и мусаватистки татари и банди дагестанци в униформата на нашата пехота с обща численост от 2 хил[яди] души. След седемчасово упорито сражение, противникът се обърнал в бягство, понасяйки загуби в размер на десетки убити, много ранени и изоставяйки оръжието си. Загубите на батальона – четирима ранени. Село Карамарьям е завзето от нашите войски; противникът отстъпва към Геокчай. На 17 юни, нашите войски провели разузнаване с бой, по посока на станция Мюсюсли, като провели демонстративна атака, понасяйки загуби с убити и ранени.

Народен Комисар по военно-морските въпроси
Корганов
Извънреден Комисар по въпросите на Кавказ
Шаумян

ЛВИСШП, стр. 144.
В ЛВИСШП е отпечатано по книгата „Болшевики в борьбе за победу социалистической революции в Азербайджане”. Документы и материалы 1917-1918 гг., Баку, 1957 г., стр. 513-514.
Виж също: Шаумян Ст., Письма, 1896-1918, Государственное издательство Армении, Ереван, 1959, стр. 97.


Документ № 22
ТЕЛЕГРАМА ДО В. И. ЛЕНИН И В ЦАРИЦИН
20 юни 1918 г.

Елисаветполски фронт, донесение №4 от Кюрдамир. Баку, до Совнаркома. Съгласно донесението на командира на бригадата Амазасп, около 12 часа на 18 юни, противникът е преминал в настъпление срещу населеното място Карамарям и както и в предишния бой се е отличил шестнадесети батальон. Противникът е бил отблъснат и се е обърнал в паническо бягство и е отстъпил, преследван от конницата. На бойното поле [противникът е оставил] две 75 милиметрови оръдия, една картечница и много екипировка. Около 18 часа е било открито ново обходно движение, започнал е бой по цялата линия на фронта. По протежение на 20 версти противникът първоначално притиснал левия [ни] фланг, след това бил отблъснат и се обърнал в безредно бягство; настъпилото смрачаване и мъглата са попречили на преследването. При Карамарьям е пленена една картечница и много други трофеи; нашите загуби – 5 убити, 49 ранени. Противникът е загубил до 500 души. Независимо от лишенията, червеноармейците са стояли на позициите си мъжествено. Милосърдната сестра Железнова, ранена на предната позиция е продължила да превързва ранените под убийствения огън.

Народен Комисар по военно-морските въпроси
Корганов
Извънреден Комисар по въпросте на Кавказ
Шаумян

ЛВИСШП, стр. 145.
В ЛВИСШП е отпечатано по текста, съхраняван в ЦГАОР СССР, ф. 130, оп. 2, д. 570, лл. 6-7.
Виж също: Шаумян Ст., Писяма, 1896-1918, Государственное издательство Армении, Ереван, 1959, стр. 98.


Документ № 23
РАДИОГРАМА ОТ БАКИНСКИЯ СОВНАРКОМ ДО ДЕПУТАТИТЕ ОТ СЪВЕТИТЕ В ПЕТРОВСК, ЕКАТЕРИНОДАР, АСТРАХАН, ЦАРИЦИН, САРАТОВ, КОПИЕ ДО В. И. ЛЕНИН С ОПРОВЕРЖЕНИЕ НА ПРОВОКАЦИОННИТЕ СЛУХОВЕ ЗА СЪГЛАШЕНИЕ НА БАКИНСКИЯ СОВНАРКОМ С АНГЛИЧАНИТЕ
21 юни 1918 г.

По Северен Кавказ и по Волга се разпространяват слухове, че Бакинската Съветска власт е влязла в съглашение с англичаните за съвместна борба против германо-турските банди, че едва ли не английските войски вече са дебаркирали в Баку. В опровержение на тези провокационни слухове заявявам, че в Баку няма никакви английски части. Никакво съглашение между Бакинската Светска власт и англичаните за съвместна отбрана на Баку и прочее няма и не може да има. Империалистическите стремежи, откъдето и да идват, ще срещат винаги най-решителен отпор от страна на бакинския пролетариат и Кавказката Съветска Червена Армия.

Председател на Бакинския Съвет на народните комисари и Извънреден Комисар по въпросите на Кавказ
С. Шаумян
Председател на Бакинския Совдеп
П. Джапаридзе

ЛВИСШП, стр. 146.
Публикувано във вестник „Бакинский рабочий” № 120, 23 юни 1918 г.
В ЛВИСШП е отпечатано по текста от вестника.
Виж също: Шаумян Ст., Письма, 1896-1918, Государственное издательство Армении, Ереван, 1959, стр. 99.


Документ № 24
ПИСМО ДО В. И. ЛЕНИН
23 юни 1918 г.

Скъпи Владимир Илич!
Днес, най-после пристигна Тер-Габриелян и ни докара 4 бронирани автомобила, 13 самолета и много друго [военно] имущество. За всичко това – голямо, голямо благодаря на Вас. Ние получихме това, което не ни достигаше и което ще ни окаже сега неоценими услуги. Вие вече знаете, че нашите военни операции на елисаветполското направление започнаха. Според сведенията, противникът ни е твърде силен. Ако имахме пред себе си само елисаветполските банди, колкото и многочислени да са те, ако дори към тях се присъединят всички меншевишки и грузински сили – те пак не биха били страшни за нас. Бихме могли да се справим с тях, дори ако към тях се присъединят и турски сили. Но нас ни плашат немците.

Вчера, чрез английския консул, получих радиограма от Персия, в която се съобщава, че от Лондон са телеграфирали: „217-а немска дивизия е пристигнала в Батум и се разтоварва”. Ако това е вярно, ако немците са решили да прехвърлят срещу нас големи сили, тогава вероятно няма да успеем да удържим Баку. И тогава ще приложим Вашата рецепта. За това беше приета наша резолюция, която Ви беше съобщена и е образувана комисия от специалисти, която ежедневно ми докладва за своите работи. А за сега, ние мислим за победа и правим всичко за да победим.

От доклада на помощника на Корганов, др. Шеболдаев, който Ви изпращам, Вие ще видите, че ние насочихме в посока на Елисаветпол, армия от 12-12 хиляди души. Общото впечатление от армията на хора, сведущи във военното дело е, че това не е обичайната „съветска” армия – в най-добрия случай партизански отряди, а истинска редовна армия. Всички другари, пристигащи от Русия, изразяват възторг, когато се запознаят с нея. И за сега, тази армия се държи великолепно. Трябва да се има пред вид, че условията на войната сега са много тежки. Тази местност Кюрдамир – Уджар – Евлах е ужасно блатиста, маларийна. Жегата е неимоверна, комари, няма питейна вода и на всичкото отгоре, пътят е наводнен от противника, пълно блато. Ако се наложи дълго да стоим на едно място, нашата армия ще загине. Вие пишете в малкото писмо, което ми донесе Тер-Габриелян, че с оглед на трудността на нашето положение в международно отношение е по-добре да изчакаме, докато не укрепнем.

Ние очаквахме това, разбира се и укрепвахме, но мисля, че щеше да е по-добре, ако бяхме тръгнали натам и с по-малки сили, непосредствено след гражданската война в Баку. Тогава положението беше значително по-просто и ние щяхме да предотвратим всичко станало в Батум и след Батумските преговори. Сега, във всеки случай не трябваше повече да се бавим. Нашето положение в международен план наистина е дяволско – независима Грузия, независим Азербайджан, комай и независима Армения, германски протекторат, стремеж на Турция да завземе Закавказието без азербайджанска независимост и пр. и пр.; от другата страна англичаните – всичко това създава много сложна комбинация от ту изгодни, ту опасни за нас моменти. За нас е ясно едно: трябва да се върви напред! Ние мислехме да стигнем до Евлах и като помислихме малко, да вървим нататък към Елисаветпол. Право към Тифлис не се решавахме да тръгнем (в нашите планини). Но в последно време вече си говорим и за това.

Историята с Бичерахов (руският отряд в Персия) Ви е добре позната от моите предишни писма. Тези дни, след като отрядът му си проби път до Ензели, той пристигна тук. Ние разговаряхме, изяснихме всички спорни или изглеждащи спорни и съмнителни точки и се успокоихме. Ние вече не се боим, че той може да се окаже инструмент в ръцете на англичаните и дашнаците и той не се бои от нас, не се бои, че ще разоръжим отряда ми, че ще го разстреляме в морето с помощта на нашия флот и пр. Той искаше да вземе със себе си английски бронирани автомобили с английски екипажи и самолети, но ние имахме сведения за очакваните от Вс бронирани автомобили и самолети и го убедихме да се откаже от английските. Този въпрос беше решен, но не окончателно; той ще ни пише от Ензели.

Бичерахов пое отговорна задача – да заеме нашия десен фланг и по Шемаха – Геокчайския път през Кахетия да се отправи към Тифлис, като вдигне на възстание по пътя планинците, в частност осетинците. Точно във връзка с този негов план, който много го въодушевява, ние започнахме определено да говорим и за Тифлис, макар че разбираме цялата сложност на политическата страна на въпроса и ще помислим още предварително, преди да решим окончателно. Трябва да се има пред вид, че за Бичерахов половинчатото решение на въпроса не го задоволява, не е достатъчно, защото той казва на своя отряд така: ние си отиваме в къщи през Тифлис по Военно-Грузинския път. След изясняването на въпроса с Бичерахов, англичаните не са ни чак такава грижа.

Относно немците – най-противоречиви сведения. Вие несъмнено сте по-добре осведомени за положението в Западното Закавказие и за плановете на немците. Ние знаем, първо, че те имат свои особени, различни от турските, планове за Закавказието. Знаейки тяхната обща политика, мислим, че те обезателно ще тръгнат към Баку, но отчитаме и някои трудности за тях. А ако е вярно споменатото в началото на писмото появяване на 217-а дивизия в Батум, то не може да има съмнения относно желанието им да вървят към Баку. Вчера ние бяхме силно озадачени от смелостта на двама немски офицери, които долетяха при нас. Те имаха мандати в качеството на парламентьори, пристигнали да търсят тук германски и австро-унгарски военнопленници, като молеха наивно, да им дадем бензин за обратен полет до Тифлис. Аз Ви ги изпращам с охрана от 4 души с нарочна бележка – правете с тях, каквото искате. А апаратът им ще остане за нас, ще ни свърши работа.

При нас тук сега се намира изпратена от Централната Колегия мисия по въпросите на военнопленниците, начело с капитан Шнайдер. И с тях имахме недоразумения. След като получихме от Петровск съобщение, че на парахода „Крюгер” пътуват подозрителни немски и турски офицери, нашето контраразузнаване имаше намерение да пресрещне парахода и да ги провери. Параходът пристигна през нощта и екипажът на парахода, който също се отнасяше с голямо подозрение към тях, не пожела даже да пристане към брега до сутринта, за да могат да ни уведомят за подозрителните гости. Контраразузнаването посрещна офицерите и ги изолира, за да се изяснят самоличностите им, да бъдат обискирани и пр. Немецът Руст и турския офицер, които съпровождаха немските офицери ги арестуваха, а членовете на мисията бяха пуснати на свобода. През тези дни бях болен, лежах в леглото два дни. На третия ден ги приех, изказах им съжаление за причинените им неприятности, от това те бяха удовлетворени,, заявиха, че смятат инцидента за изчерпан и пристъпиха към своята работа – разбира се под нашето бдително наблюдение. Те се държаха подозрително, организираха съвещания в мюсюлманската част на града и както навсякъде, вероятно се интересуваха повече от политика, отколкото от пленниците. Днес те се сбогуваха с мен и във вторник, в други ден си заминават. Руст и турския офицер бяха арестувани до сега, но вчера аз се разпоредих да ги освободят и да ги изпратят в Астрахан.

Има още един важен въпрос, за който трябва да напиша – това е въпросът за нефтената промишленост. Нас съвсем ни объркаха с този въпрос. Прилагам три телеграми на Сталин, в които той съобщава за утвърдената национализация на нефтената промишленост. След такова, макар и само принципно решение на въпроса, ние трябваше да предприемем редица мерки за спасяване на имуществото и средствата на нефтените фирми. Трябваше да сложим ръка на текущите сметки, на нефта, на материалите и пр. А това не можеше да се направи без да се обяви национализация на място. И ето на 2-ри юни ние издадохме несъмнено известния Ви вече декрет (това всъщност не е декрет, а са мероприятия, необходими като предварителни стъпки). След това се получи приложената тук телеграма на Выснархознефть № 1069, където се съобщаваше, че и Совнаркомът и Совнархозът са утвърдили национализацията, но обявяването й временно се забавя, докато не бъде представена сметата на Нефтения комитет. Тази телеграма беше получена със закъснение, струва ми се, на 12 или на 14 юни. Тя ни възмути, тъй като не може да се шегуваме с такъв въпрос, да се взимат решения, да се правят те достояние на публиката и след това „временно” да ги забавят. Ние видяхме в това ходове на противниците на национализацията и затова протестирахме. Но след него дойдоха други телеграми, които окончателно ни хвърлиха в изумление. Същите тези телеграми на Выснархознефть № 1230 и на Главконефть № 1245 говорят за „ужким задържаното постановление на Совнаркома за национализацията” и заявяват, че „никакви постановления за национализация на нефтената промишленост не са били правени”. Какво означава това? Аз още един път тогава Ви телеграфирах протест против тази непонятна и пагубна политика, идваща от центъра и заявих, че за нас „връщане не може да има”. Такова решение беше взето и от Съвета на депутатите в събота – 22-ри, единодушно. Убедително моля да се сложи край на тези колебания, да не усилвате позициите на нашите противници и да не затруднявате и без това във висша степен трудната работа по национализацията. Вие вероятно се боите от „левите детинщини”, но смея да Ви уверя, че ние твърде внимателно и грижливо се отнасяхме и продължаваме да се отнасяме към нефтената промишленост. Аз разбирам, че тази „национализация”, би трябвало да ви е струвала немалко в Русия, пристигащите [от Русия} разказват за грабежа на хазната, който се извършва под знамето на тази национализация, но при нас атмосферата е малко по-различна и ние твърде здраво седим на ковчежето на хазната. Там при Вас замина един от изпратените от Вас – др. Салько. Той ще Ви разкаже подробности за нефтените въпроси. Впрочем, бих помолил да се отнесете с доверие към него. Цялото това братство, което пристигна „за установяване на контрол над нефтената промишленост”, отначало следваше линията против национализацията и ние с тях не се разбирахме. По едно време даже мислехме, извинете за откровеността, да ги натоварим на парахода и да ги върнем обратно на Гуковский, но като поживяха малко [при нас], те се убедиха в необходимостта от национализацията, като единствен способ да се спаси нефтената промишленост от гибел и да постигнем износ на нефт. Това – онова, може би ще Ви разкаже и Кузнецов, нашият секретар, когото изпратихме на конгреса.

На конгреса изпратихме общо 5 души – от тях 3-ма болшевики, 1 ляв есер, 1 ляв дашнак, но всички споделят нашата тактика.

Налага се да завърша писмото.

Приемете горещ поздрав. Ваш С. Шаумян

В Туркестан не сме много благополучни. Сега говоря за отговорните работници. Тук пристигна делегация начело с „Извънредния Комисар” Дунаев. Много подозрително общество. Пиянстват, развратничат, харчат десетки хиляди. Пристигналият тези дни от там наш другар предава, че това е общо явление в Ташкент. Трябва незабавно да се изпратят там надеждни хора. Напразно оставихте Коболев в Москва.
С. Ш.

ЛВИСШП, стр. 147 – 152.
В ЛВИСШП е отпечатано по оригинала, съхраняван в архива на Института по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС, ф. 5, оп. 1, ед. хр. 1460, л. 10-14; ф. 461, ед. хр. 42446 – саморъчно написано.
Публикувано в „Исторический архив”, № 2, 1957 г.
Виж също: Шаумян Ст., Писма, 1896 – 1918, Государственное издательство Армении, Ереван, 1959, стр. 100 – 107.


Документ № 25
ТЕЛЕГРАМА ДО В. И. ЛЕНИН И В ЦАРИЦИН
23 юни 1918 г.

На основание на писмото и двете телеграми на Сталин за утвърждаване на национализацията на нефтената промишленост, ние обявихме местен декрет с посочване на необходимите мероприятия за предотвратяване на разграбването и разстройството на промишлеността. Неотдавна беше получена телеграма от Выснархознефть, която съобщава за същото, само с указание за временно забавяне. Вчера бяха получени телеграмите на Главнефть 1230, опровергаващи телеграмите на Сталин [и] на Съвета на Выснархоз от четвърти юни. Такава политика за нас е неразбираема, крайно вреда, както вече протестирах веднъж и повтарям още – решително протестирам. След това, което вече е направено и е направено много добре, връщане не може да има. Тези телеграми носят само дезорганизация. Моля за вашата лична намеса за предотвратяване на тежките последствия за промишлеността.

Председател на Бакинския Съвет,
Народен комисар и Временен Извънреден комисар по въпросите на Кавказ Шаумян

ЛВИСШП, стр. 153.
В ЛВИСШП е отпечатано по оригинала.
Виж също: Шаумян С. Г. Избрани произведения т. 2, 1915 – 1918 гг., Государственное издательство политической литературы, Москва, 1958, стр. 355.


Документ № 26
ТЕЛЕГРАМА ДО В. И. ЛЕНИН И В ЦАРИЦИН
29. VІ. 1918

След известно прекъсване, военните действия на Елисаветполското направление се възобновиха. Вчера, 29 юни през нощта, беше получена следната телеграма от Корганов от Кюрдамир: „На фронта пред Геокчай от 27 юни се развиват боеве, противникът оказва упорита съпротива”. Телеграмата за приемане от Совнаркома на декрета за национализацията на нефтената промишленост на заседанието на 20 юни и за отмяна на двете телеграми на Главконефть получихме. Тя внесе успокоение. Сега започва същата история с национализацията на Каспийския флот. Телеграмата, получена днес с подписа на Мохровски, показва неосведоменост и неразбиране. Най-покорно моля на време да се спрат, за да не ни пречат да работим. Тер-Габриелян пристигна с товара. Получих днес телеграмата на Иванов за тръгването от Москва. Тези дни, долетяха тук двама немски офицери от Тифлис, уж с цел да се погрижат за пленниците, ние ви ги изпратихме в Москва. Общото положение в Кавказ все повече се усложнява, но ние се чувствуваме бодро и уверено.
Извънреден комисар по въпросите на Кавказ
Шаумян

ЛВИСШП, стр. 154.
В ЛВИСШП е отпечатано по оригинала, съхраняван в ЦГАОР СССР, ф. 130, оп. 2, л. 569, л. 8-9.
Телеграмата е отпечатана през 1938 г. в списание „Красный архив”, № 4-5.
Виж също: Шаумян С. Г., Избранные произведения, т. 2, 1915 – 1918 гг., Государственное издательство политической литературы, Москва, 1958, стр. 336.


Документ № 27
ДО В. И. ЛЕНИН
29 юни 1918 г.

Скъпи Владимир Илич!

Предявителят на настоящето [удостоверение] др. Гукалов се делегира от инженер Громадчиков, пристигнал тук с Ваш мандат, за получаване в Москва на частите на радиотелеграфа и 10-киловатовата радиостанция морски образец.

Моля да го снабдите с Ваш документ, за да не го задържат. Още днеска или утре ще Ви пиша за нашите дела.

С горещ поздрав С. Шаумян

ЛВИСШП, стр. 155.
В ЛВИСШП е отпечатано според текста на оригинала, намиращ се в ЦПА ИМЛ, ф. 5, оп. 1, ед. хр. 1460, л. 15; ф. 461, ед. хр. 32014.
Отпечатано в „Исторический архив” № 2, 1957 г.
Виж също: Шаумян Ст., Письма, 1896 – 1918, Государственное издательство Армении, Ереван, 1959, стр. 110.


Документ № 28
ДО С. Г. ШАУМЯН
29. VІ. 1918 г.

Скъпи др. Шаумян!
Изпращам най-добри поздрави и пожелания.
Сталин е в Царицин. Писмата изпращайте най-добре чрез Сталин.

Привет! Ваш
Ленин

Изпратено в Баку.

ЛВИСШП, стр. 156.
За първи път е напечатано през 1938 г.
Виж също: Ленин В. И., Полное собрание сочинений, том 50, стр. 108.
Шаумян Ст., Письма, 1896-1918, Государственное издательство Армении, Ереван, 1959, стр. 111.


Документ № 29
ДО В. И. ЛЕНИН

Скъпи Владимир Илич!

Тер-Габриелян изпраща при Вас другаря с поръченията. Той може да Ви съобщи малко за нашите работи, но добросъвестно ще изпълни възложените му задължения. От своя страна, Ви моля да му дадете нужните хартийки с Вашия подпис. За това, струва ми се, че вече Ви писах.

Съобщавам още веднъж неприятната новина. Вчера сутринта получих съобщение от фронта за отстъплението на нашите войски. Прилагам копие от телеграмата на началник-щаба Аветисов. Противникът очевидно има съсредоточени големи сили в този район. Бичерахов се забави в Ензели, вероятно ще пристигне след 5 – 6 дни. Ако той беше вече тук, нямаше да имаме никакво отстъпление. Извинявам се, Владимир Илич, че пиша толкова кратко по толкова сериозна тема. Именно във връзка с тези затруднения съм страшно зает. Непрекъснато ме откъсват от писмото и от друга страна, звънят от кея, настояват да побързам.

Може би, ще отделя време вечерта и ще напиша по-подробно, като ще го изпратя по друг [куриер].

Приемете горещ поздрав.
Ваш С. Шаумян
1/VІІ-918. Баку

ЛВИСШП, стр. 157.
В ЛВИСШП е отпечатано според оригинала, който се съхранява в архива на „Институт марксизма-ленинизма при ЦК КПСС”, ф. 461, ед. хр. 32015; ф. 5, оп. 1, ед. хр. 1460, л. 16, саморъчно написано.
Отпечатано в „Исторический архив” № 2, 1957 г.
Виж също: Шаумян С. Г., Избранные произведения, т. 2, 1915 – 1918 гг., Государственное издательство политической литературы, Москва, 1978, стр. 363.


Документ № 30
ТЕЛЕГРАМА ДО В. И. ЛЕНИН И В ЦАРИЦИН
2 юли 1918 г.

На 30 юни тази година от Кюрдамир: „След два дни на много упорити [боеве] в направление на Геокчай на 29-ти сутринта, противникът с превъзхождащи ни сили притисна левия ни фланг и ни принуди да отстъпим в посока на Ахсу”.

От 1 юли т[ази] г[одина] от Кюрдамир: „Четиридневните боеве при Геокчай, от 27 до 30 юни, завършиха; обходният отряд обстреля Геокчай. Войските навлязоха в тила на противника. По силата на цяла редица неблагоприятни обстоятелства, нашите войски, които заемаха фронтално положение, отстъпиха към Карамарьян. Противникът излезе от състоянието на полуобкръжение, което го заплашваше с разгром и на свой ред започна да ни обхожда. Пред вид на създалата се обстановка, в интерес на опазването на войските за по-нататъшни боеве, се наложи дясната колона да се оттегли. Боят беше ожесточен, с щикови атаки. От ужасната жега и невъзможността да се достави вода войниците стигаха до припадък, но мъжествено отбраняваха своите позиции, хвърляха се в атака, само една част на левия фланг, когато беше обходена от многочислена конница на противника отстъпи и това повлия на целия фронт. Загубите и на двете страни са значителни.

В редовете на противника – редовни турски части; командният състав на артилерията и картечарите в значителна част са турски. Към края на боя пристигнаха 6 бронирани автомобила. Един от тях успя да вземе участие [в сражението]; нахлу в тила на противника; бронираният автомобил блестящо изпълни задачата си, като изведе от затрудненото им положение някои части, облекчи оттеглянето на ариергарда. На 1 юли т. г. в 5 ч. 15 м. Вечерта е получена телеграма от Кюрдамир, която съобщава, че нашето положение на фронта е възстановено. Току що е получено сведение, че Геокчай е завзет от отряда на Амиров.

Народен Комисар по военно-морските въпроси.
Корганов
Съобщава
Извънреден Комисар по въпросите на Кавказ
Шаумян

ЛВИСШП, стр. 158 – 159.
Телеграмата е напечатана в ЛВИСШП по текста, съхраняван м ЦГАОР СССР, ф. 130, оп. 2, д. 570, лл. 11 – 13.
Публикувана е в списание „Красный архив”, № 4 – 5 (89 - 90) 1938 г., стр. 19 – 20.
Виж още: Шаумян Ст., Письма, 1896 – 1918, Государственное издательство Армении, Ереван, 1959, стр. 113 – 114.

Последно променена в Неделя, 20 Май 2018 19:10
Теодор Дечев

Завършил ВИАС през 1984 г. Магистър по политология. Доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда с ресор индустриални отношения. Почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от тридесет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Преподава в УНСС, НБУ и в КИА – Пловдив. Съпредседател на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи.

Уеб сайт: teodordetchev.blog.bg
Влезте, за да коментирате