В навечерието на избухването на Втората балканска – Междусъюзническата война, българските власти в новоосвободените земи бързат по най-настоятелен начин да уредят учебното дело в тях и особено в селата на „новопросветените“ помаци. Благодарение на проведените доста обстоятелствени инспекции по места, до нас са достигнали допълнителни данни за разоряването на редица селища на българите – мюсюлмани. Така например от рапорта на училищния инспектор А. Костов за учебното дело в Гюмюрджинския, Ахъ-челебийския и Скеченския духовни райони през учебната 1912 – 1913 г.[1], ние научаваме доста подробности от първа ръка за това, кои от посетените и инспектирани населени места са опожарени и в каква степен.

Публикувана в Четиво

Този текст е продължение на поредицата „Помаците между глада и кръста (1912 – 1913)“,  осем части от която вече излязоха в „Свободен народ online“. Предишните осем части могат да бъдат прочетени в рубриката „ЧЕТИВО“.

 

Както вече стана дума около сведенията за покръстването на опожарения Бабешки колибак, с идването на пролетта, православните мисионери навлизат дълбоко в планината и се захващат с покръстването на обитателите на разпилените върху площи от десетки квадратни километри колиби. (По данни на Разложкото Архиерейско наместничество, само Бабешкият колибак е пръснат върху площ от 40 – 50 квадратни километра „по урви, дерета и тепета из Родопите“). Там отново и отново мисионерите се сблъскват с глад и епидемии. [1]

Публикувана в Четиво

Този текст е продължение на поредицата „Помаците между глада и кръста (1912 – 1913)“,  седем части от която вече излязоха в „Свободен народ online“. Предишните седем части могат да бъдат прочетени в рубриката „ЧЕТИВО“.

 

Много важна констатация, която може да се направи от протоколираните дебати на Светия Синод от 07 февруари 1913 г., е че Светия Синод смята, че правителството изцяло се дистанцира от провеждащото се по това време покръстване на помаците. Светият Синод дори смята, че правителството не реагира бързо на призивите му за осигуряване на храна за „новопросветените“ не поради друга заетост или поради мудност, а заради нежеланието му да бъде свързвано по какъвто и да е начин с покръстителската акция. Както ще видим по-нататък, военните власти са дали на православното духовенство доста поводи за недоволство и протест, че не им се помага за „връщането на помаците в праотеческата им вяра“. Но тук, в протокола от 07 февруари 1913 г., недоволството е адресирано на най-високо равнище, към правителството, което е обвинено, че отбягва „да вземе каквото и да било участие в делото по покръстването на помаците“. [1]

Публикувана в Четиво

Този текст е продължение на поредицата „Помаците между глада и кръста (1912 – 1913)“, шест части от която вече излязоха в „Свободен народ online“. Първите шест части могат да бъдат прочетени в рубриката „ЧЕТИВО“.

 

Що се отнася до наследството на Османската империя в Родопите то е наистина жалко и на практика – отсъствуващо. В докладната си записка от 02 декември 1912 г., Стою Шишков съобщава за една „цяла“ турска аптека в тези земи, където „никога никаква санитарна власт не е имало“. Не е по-различно положението с пътната инфраструктура, която също е отсъствуваща. В предложенията си за овладяване на положението от 02 декември 1912 г., Шишков пише дословно:

 

За пълното въдворяване реда и спокойствието в тези страни (в разглежданите от Шишков родопски околии, б. авт.) военното положение трябва да бъде продължено  още най-малко с една година. И през това времемъжкото помашко и българско население да поправи най-главните пътища, каквито турския режим е оставил в най-занемарено състояние“.[1]

Публикувана в Четиво

Този текст е продължение на поредицата „Помаците между глада и кръста (1912 – 1913)“, пет части от която вече излязоха в „Свободен народ online“. Първите пет части могат да бъдат прочетени в рубриката „ЧЕТИВО“.

 

Трагедията в Дьовлен е потвърдена в прав текст и от Стою Шишков в едно драматично писмо до Иван Д. Шишманов от 26 януари 1913 г.:

 

... От една неделя съм в този див и дивен Тъмръшки край. Попадам в комисията за раздаване помощи и съм зрител на рай с редки славни исторически събития още и лице с лице на небивала и невиждана мизерия. По 5 – 10 семейства полуголи, гладни, измъчени натикани в запарени полусрутени колиби, дето дори и един тенекиен съд за вода и готвене им липсват.

Публикувана в Четиво

Този текст е продължение на поредицата „Помаците между глада и кръста (1912 – 1913)“, четири части от която вече излязоха в „Свободен народ online“. Първите три части могат да бъдат прочетени в рубриката „ЧЕТИВО“. Предишната част - „Глад, студ и мор в Родопите (1912 – 1913)“ - част 2, можете да прочетете в рубриката „ГЛЕДИЩА“:

 

http://www.svobodennarod.com/views/3750-glad-stud-i-mor-v-rodopite-1912-1913-chast-2.html

 

Секретарят на Светия Синод безспорно е изпаднал в една класическа ситуация за отношенията „граждани – държавна бюрокрация“. От една страна, на него, а вероятно и на Светия Синод е станало ясно, че вкарването на нещата в комисия, която да прави анкета кой е най-гладен, няма да доведе до бързи действия. От друга страна, Секретарят на Св. Синод, в качеството му на упълномощен преговарящ от страна на Българската Екзархия с правителството по въпроса за борбата с глада в новите земи, е лишен от възможността да оказва остър натиск поне по две причини.

Публикувана в Четиво

Този текст е продължение на поредицата „Помаците между глада и кръста (1912 – 1913)“, три части от която вече излязоха в „Свободен народ online“. Първите две части могат да бъдат прочетени в рубриката „ЧЕТИВО“. Предишната част - „Глад, студ и мор в Родопите (1912 – 1913)“ - част 1, можете да прочетете на адрес:

http://www.svobodennarod.com/chetivo/3670-glad-stud-i-mor-v-rodopite-1912-1913-chast-1.html

 

С риск да бъдат отегчени читателите, от тук нататък ще последва едно доста подробно изложение да допълнителни факти от различни източници, които допълват доста изчерпателно свидетелствата на Шишков и на Караманджуков. Тази изчепателност от една страна добре очертава размера и обхвата на бедствието, както го наричат самите свидетели, а от друга страна ясно показва, че цитираните до сега два документа не са някакви екзотични изключения, рожба на свръхчувствителност от страна на двамата им автори. Основно внимание ше бъде отделено на фактите, които се съобщават за опожаряването и ограбването на помашките села, за глада, липсата на дрехи и обувки и за избухналите епидемии.

Публикувана в Четиво

Първият документ, съобщаващ за бедственото положение на помаците,  с който разполагаме е „Докладна записка за положението в Ахъчелебийската, Даръдерската, Егридерската и Скечанската каази след преминаването на Българските войски“.[1] Докладната записка е подписана от С. Шишков, комендант в Устово. В докладната си записка Шишков записва в прав текст, че „от опожарените помашки села жените се завръщат гладни и полуголи. Добитъците, храните и покъщнината са разграбени“. Според докладващия, системата на турския йошур, мобилизацията на помаците в турската армия и военните действия са попречили на помаците да овършеят и без това оскъдната реколта и наличното зърно е изгнило от дъждовете. Българското християнско население също е в незавидно положение - „средства и добитъци никак няма“.

Публикувана в Четиво

Продължение от част първа.

Първата част от встъплението на изследването за съдбата на българите – мюсюлмани (помаците), можете да прочетете на адрес:

http://www.svobodennarod.com/chetivo/3562-pomatzite-mezhdu-glada-i-krasta-1912-1913-g.html


Обект на задълбочен анализ трябва да бъде въпросът доколко „лекотата“ в приемането на християнството от страна на помаците, тогава когато българската армия побеждава, се дължи на откровен страх и доколко се дължи на нежеланието на помаците да останат „хора второ качество“ в новопоявилата се Велика България, както те сами я титулуват в редица свои обръщения по един или друг повод към българските държавни ръководители. На много места, хората приемат християнството с думите „където всички, там и ние“, тоест те приемат процеса на „експресна“ християнизация като всеобща вълна и смятат, че трябва да вървят с мнозинството.

Публикувана в Четиво
Четвъртък, 14 Ноември 2013 16:44

Помаците между глада и кръста (1912 – 1913)

Балканската война е като цяло доста задълбочено изследвана в българската историография. Тя обаче не е била обект на особени политологически анализи, ако разбира се не броим изследванията, свързани с дипломатическата й подготовка и с отражението й върху международните отношения. Преобладават изследванията в сферата на военната история, където действително има голям обем от задълбочени работи, свързани с хода на военните действия. Налице е и голям обем публикации, свързани с полемиката около вината за избухването на Втората бълканска война, известна и като Междусъюзническа.

Публикувана в Четиво
Страница 1 от 2