В навечерието на избухването на Втората балканска – Междусъюзническата война, българските власти в новоосвободените земи бързат по най-настоятелен начин да уредят учебното дело в тях и особено в селата на „новопросветените“ помаци. Благодарение на проведените доста обстоятелствени инспекции по места, до нас са достигнали допълнителни данни за разоряването на редица селища на българите – мюсюлмани. Така например от рапорта на училищния инспектор А. Костов за учебното дело в Гюмюрджинския, Ахъ-челебийския и Скеченския духовни райони през учебната 1912 – 1913 г.[1], ние научаваме доста подробности от първа ръка за това, кои от посетените и инспектирани населени места са опожарени и в каква степен.

Публикувана в Четиво

Този текст е продължение на поредицата „Помаците между глада и кръста (1912 – 1913)“,  осем части от която вече излязоха в „Свободен народ online“. Предишните осем части могат да бъдат прочетени в рубриката „ЧЕТИВО“.

 

Както вече стана дума около сведенията за покръстването на опожарения Бабешки колибак, с идването на пролетта, православните мисионери навлизат дълбоко в планината и се захващат с покръстването на обитателите на разпилените върху площи от десетки квадратни километри колиби. (По данни на Разложкото Архиерейско наместничество, само Бабешкият колибак е пръснат върху площ от 40 – 50 квадратни километра „по урви, дерета и тепета из Родопите“). Там отново и отново мисионерите се сблъскват с глад и епидемии. [1]

Публикувана в Четиво

Този текст е продължение на поредицата „Помаците между глада и кръста (1912 – 1913)“,  седем части от която вече излязоха в „Свободен народ online“. Предишните седем части могат да бъдат прочетени в рубриката „ЧЕТИВО“.

 

Много важна констатация, която може да се направи от протоколираните дебати на Светия Синод от 07 февруари 1913 г., е че Светия Синод смята, че правителството изцяло се дистанцира от провеждащото се по това време покръстване на помаците. Светият Синод дори смята, че правителството не реагира бързо на призивите му за осигуряване на храна за „новопросветените“ не поради друга заетост или поради мудност, а заради нежеланието му да бъде свързвано по какъвто и да е начин с покръстителската акция. Както ще видим по-нататък, военните власти са дали на православното духовенство доста поводи за недоволство и протест, че не им се помага за „връщането на помаците в праотеческата им вяра“. Но тук, в протокола от 07 февруари 1913 г., недоволството е адресирано на най-високо равнище, към правителството, което е обвинено, че отбягва „да вземе каквото и да било участие в делото по покръстването на помаците“. [1]

Публикувана в Четиво

Продължение от част първа.

Първата част от встъплението на изследването за съдбата на българите – мюсюлмани (помаците), можете да прочетете на адрес:

http://www.svobodennarod.com/chetivo/3562-pomatzite-mezhdu-glada-i-krasta-1912-1913-g.html


Обект на задълбочен анализ трябва да бъде въпросът доколко „лекотата“ в приемането на християнството от страна на помаците, тогава когато българската армия побеждава, се дължи на откровен страх и доколко се дължи на нежеланието на помаците да останат „хора второ качество“ в новопоявилата се Велика България, както те сами я титулуват в редица свои обръщения по един или друг повод към българските държавни ръководители. На много места, хората приемат християнството с думите „където всички, там и ние“, тоест те приемат процеса на „експресна“ християнизация като всеобща вълна и смятат, че трябва да вървят с мнозинството.

Публикувана в Четиво
Четвъртък, 14 Ноември 2013 16:44

Помаците между глада и кръста (1912 – 1913)

Балканската война е като цяло доста задълбочено изследвана в българската историография. Тя обаче не е била обект на особени политологически анализи, ако разбира се не броим изследванията, свързани с дипломатическата й подготовка и с отражението й върху международните отношения. Преобладават изследванията в сферата на военната история, където действително има голям обем от задълбочени работи, свързани с хода на военните действия. Налице е и голям обем публикации, свързани с полемиката около вината за избухването на Втората бълканска война, известна и като Междусъюзническа.

Публикувана в Четиво