Парламентарната група на ДПС поиска събитията, свързани с престъпния „възродителен“ процес от 1970 до края на 1989, да получат своята историческа оценка. „Убедени сме, че такава оценка ще има и тя ще обяви всички жертви за герои на българската демокрация, а свързаните лица с процесите – за пионери на най-новата ни демократична история“, заяви новият председател на движението Мустафа Карадайъ.

Безспорно трагичните събития, свързани с опитите на режима на Тодор Живков да създаде единна социалистическа нация в НРБ, заслужават повече и по-задълбочени изследвания за мястото на диктатурата на БКП в класацията на най-кървавите и срамни престъпления на световния комунизъм. Но поисканата в декларацията на ДПС „историческа оценка“ е отдавна известна: събитията (от първите опити за асимилация на помаците през 60-те години на миналия век до кулминацията на „Възродителния“ процес - тъй наречената „Голяма екскурзия“ през лятото на 1989) се определят от повечето изследователи като безмилостно етническо претопяване и прочистване, съпроводено с кървави разправи с всяка съпротива.

Апологетите на развития социализъм обаче твърдят, че не всичко е било толкова зле за малцинствата в НРБ. В районите със смесено население са били направени значителни стопански и социални инвестиции, турски е изучаван в училищата, на турски са печатани вестници и книги. Младежите от районите със смесено население пък са влизали с привилегии в университети и институти. Някои си спомнят и една популярна сентенция през „добрите времена“ за малцинствата: „В България е най-добре да си футболист или турчин-комунист“. На този фон съвсем резонно възниква въпросът дали етническият мир в НРБ и "доброто" отношение на БКП спрямо малцинствата щяха да бъдат опазени, ако режимът на Живков не беше посегнал на имената и етно-религиозната идентичност на турци, помаци и цигани?

Медът и жилото на БКП

Експертът по етно-религиозните въпроси Михаил Иванов е категоричен, че всички културни и образователни привилегии за хората от смесените райони са били отнети още през 70-те години на миналия век. „Действително е имало обгрижвана върхушка и сред малцинствата. Но също така е показателно, че членове на БКП, в това число активни борци против фашизма и капитализма, а също и сътрудници на Държавна сигурност (ДС), на много места застават начело на борбата срещу преименуването и забраната да се говори на турски език", казва Иванов. Типичен в това отношение е зверски потушеният с танкове бунт в сливенското село Ябланово, продължава той. Там кметът и партийният секретар на селото, заедно с известен „активен борец“, се възпротивили на официалната линия и оглавили протеста на местните хора.

В кабинета на Милко Балев в ЦК на БКП Иванов открил документираните показания на ученичките Несрин и Гюлтен, които създали организация за борба с българските „възродители“, наречена от тях „Млада гвардия“ - по примера на едноименната група за съпротива в окупирания от нацистите Краснодон по време на Втората световна война. „Изтръпнах. В съзнанието на двете момичета образът на българските „възродители“ е съвпадал с този на нацистите“, казва Михаил Иванов. Той смята, че отношението към жертвите на „Възродителния процес“ трябва да бъде същото, както към падналите във войните за освобождение и обединение на България. „В този смисъл декларацията на ДПС трябва да бъде подкрепена. Заедно с това трябва да се знае, че за 27 години движението можеше да предложи за държавни награди хора с големи заслуги в противодействието на режима на Живков в смесените райони. Известно е обаче, че сред награждаваните не може да има сътрудници на ДС. Досега едва петима ръководители на Демократичната лига и Независимото дружество за правата на човека бяха наградени с ордени от президента Плевнелиев. Но имената им не бяха предложени от ДПС“, посочва Иванов.

Именно тези две правозащитни организации, заедно с групата „Виена-89“ и стачен комитет от Казанлък, а не обсебената от 12 агенти на ДС нелегална организация на намиращия се в затвора Ахмед Доган, стоят зад Майските събития през 1989, довели до „Голямата екскурзия“. „Следователят от ДС Ангел Александров, който разследва Доган, става особено близък с него. След падането на режима движението го лансира за шеф на националното следствие и член на Висшия съдебен съвет“, припомня Иванов. Според него, целта на декларацията на ДПС е да произведе груби реакции на националисти и популисти. Така, в навечерието на президентските избори, ДПС се надява да втвърди разклатеното от появата на партията на Лютви Местан единство в етническия вот за движението.

Разликата между жертви и герои

Философът Калин Янакиев съзира в декларацията на ДПС смесване на понятията „жертви“ и „герои“. „Не се съмнявам, че някои от хората, съпротивлявали се срещу „Възродителния процес", са проявили героизъм. Други пък несъмнено са жертви на репресиите. Но обявяването на някой за „герой в борбата за демокрация“ е смесване на понятията. Историята, а не институциите, се произнася за това кой е герой. По време на социализма героите бяха произвеждани от институциите – например героите на социалистическия труд“, посочва Янакиев. Той допълва, че въздигането на жертвите на „Възродителния процес" в герои на демокрацията всъщност маскира претенцията на ДПС да се представи за авангард в борбата за демократизирането на България. „А това е абсолютно неприемливо предвид авторитарния характер на тази партия от самото ѝ създаване до днес. Спомнете си как доскорошният формален лидер на ДПС Лютви Местан, по личната воля на почетния председател Доган, за една нощ се превърна от лидер във враг на партията и България", казва експертът.

Според Янакиев, не могат да бъдат „жертви“, а още пък по-малко „герои“ в борбата за демокрация, хора от ръководството на движението, представящи се за противници на „Възродителния процес“ и същевременно доносничели на ДС срещу собствения им етнос. Заедно с това не можем да не отдадем нужното признание на тези, които изгубиха живота си или бяха репресирани от „възродителите“ на Живков. "Ако ръководството на ДПС е искрено в намеренията си да поднесе своята почит към тях, то тогава незабавно би трябвало да поиска обяснение от своя стратегически партньор БСП за все още свежите цветя, поднесени пред паметника на инициатора на репресиите срещу малцинствата Тодор Живков“, казва Янакиев.

Заплашен ли е мирът между българи и турци?

Главният редактор на излизащия в София на български и турски език вестник „Заман“ Мехмед Юмер си спомня трагичното лято на 1989 г., но не желае тази страшна страница в историята да бъде превръщана в постоянен повод за вражди и разделение между етносите. „При комунизма постоянно живеехме в очакване, че всяка следваща изселническа спогодба с Турция може да отнесе и нашето село зад граница. По време на интервюта и разговори с роднини на хора, убити при смяната на имената, непрекъснато чувам, че паметта на близките им не бива да се използва за насаждане не омраза“, посочва Юмер. Той припомня, че по време на ежегодните възпоменателни митинги в смесените райони загиналите за имената и родовата си памет биват споменавани като мъченици. Такъв е и насловът на тези събирания – възпоменателни митинги за мъчениците.

"Герои или мъченици – този проблем вече е работа за историците. Ние сме призвани да опазим изградения през вековете комшулук между българи и турци и да продължаваме да се разбираме“, убеден е Юмер.

Публикувана в Свят

В навечерието на избухването на Втората балканска – Междусъюзническата война, българските власти в новоосвободените земи бързат по най-настоятелен начин да уредят учебното дело в тях и особено в селата на „новопросветените“ помаци. Благодарение на проведените доста обстоятелствени инспекции по места, до нас са достигнали допълнителни данни за разоряването на редица селища на българите – мюсюлмани. Така например от рапорта на училищния инспектор А. Костов за учебното дело в Гюмюрджинския, Ахъ-челебийския и Скеченския духовни райони през учебната 1912 – 1913 г.[1], ние научаваме доста подробности от първа ръка за това, кои от посетените и инспектирани населени места са опожарени и в каква степен.

Публикувана в Четиво

Този текст е продължение на поредицата „Помаците между глада и кръста (1912 – 1913)“,  осем части от която вече излязоха в „Свободен народ online“. Предишните осем части могат да бъдат прочетени в рубриката „ЧЕТИВО“.

 

Както вече стана дума около сведенията за покръстването на опожарения Бабешки колибак, с идването на пролетта, православните мисионери навлизат дълбоко в планината и се захващат с покръстването на обитателите на разпилените върху площи от десетки квадратни километри колиби. (По данни на Разложкото Архиерейско наместничество, само Бабешкият колибак е пръснат върху площ от 40 – 50 квадратни километра „по урви, дерета и тепета из Родопите“). Там отново и отново мисионерите се сблъскват с глад и епидемии. [1]

Публикувана в Четиво

Този текст е продължение на поредицата „Помаците между глада и кръста (1912 – 1913)“,  седем части от която вече излязоха в „Свободен народ online“. Предишните седем части могат да бъдат прочетени в рубриката „ЧЕТИВО“.

 

Много важна констатация, която може да се направи от протоколираните дебати на Светия Синод от 07 февруари 1913 г., е че Светия Синод смята, че правителството изцяло се дистанцира от провеждащото се по това време покръстване на помаците. Светият Синод дори смята, че правителството не реагира бързо на призивите му за осигуряване на храна за „новопросветените“ не поради друга заетост или поради мудност, а заради нежеланието му да бъде свързвано по какъвто и да е начин с покръстителската акция. Както ще видим по-нататък, военните власти са дали на православното духовенство доста поводи за недоволство и протест, че не им се помага за „връщането на помаците в праотеческата им вяра“. Но тук, в протокола от 07 февруари 1913 г., недоволството е адресирано на най-високо равнище, към правителството, което е обвинено, че отбягва „да вземе каквото и да било участие в делото по покръстването на помаците“. [1]

Публикувана в Четиво

Този текст е продължение на поредицата „Помаците между глада и кръста (1912 – 1913)“, шест части от която вече излязоха в „Свободен народ online“. Първите шест части могат да бъдат прочетени в рубриката „ЧЕТИВО“.

 

Що се отнася до наследството на Османската империя в Родопите то е наистина жалко и на практика – отсъствуващо. В докладната си записка от 02 декември 1912 г., Стою Шишков съобщава за една „цяла“ турска аптека в тези земи, където „никога никаква санитарна власт не е имало“. Не е по-различно положението с пътната инфраструктура, която също е отсъствуваща. В предложенията си за овладяване на положението от 02 декември 1912 г., Шишков пише дословно:

 

За пълното въдворяване реда и спокойствието в тези страни (в разглежданите от Шишков родопски околии, б. авт.) военното положение трябва да бъде продължено  още най-малко с една година. И през това времемъжкото помашко и българско население да поправи най-главните пътища, каквито турския режим е оставил в най-занемарено състояние“.[1]

Публикувана в Четиво

През последните седмица – две, българската общественост беше изправена пред необходимостта да осмисли и да „смели“ две новини, свързани с теми, по които няма как да не бъде чувствителна. В хронологичен порядък, първата тема е създаването на политическа партия с интересната абревиатура „ПОМАК. Втората тема са разбира се изявленията на Реджеп Тайиб Ердоган на митинг в Кешан, които бяха изтълкувани от по-голяямата част от публиката като териториални претенции към Гърция, България, Македония, Сърбия и Косово за калпак.Създаването на ПП „ПОМАК“ беше посрещнато във виртуалното пространство доста спокойно. В казионните медии, реакциите също не бяха толкова остри, колкото можеше да се очаква. Реакциите на проф. Николай Овчаров и на Божидар Димитров бяха напълно предвидими и не добавят нищо ново нито към дискусията по въпроса, нито към публичния образ на изреклите ги учени. Най-шокиращо беше изявлението на Валя Балканска, която наистина успя да изненада, смая и озадачи всички с радикалното си предложение да бъде забранена думата „помак“ на територията на Р. България.

Публикувана в Гледища

Този текст е продължение на поредицата „Помаците между глада и кръста (1912 – 1913)“, пет части от която вече излязоха в „Свободен народ online“. Първите пет части могат да бъдат прочетени в рубриката „ЧЕТИВО“.

 

Трагедията в Дьовлен е потвърдена в прав текст и от Стою Шишков в едно драматично писмо до Иван Д. Шишманов от 26 януари 1913 г.:

 

... От една неделя съм в този див и дивен Тъмръшки край. Попадам в комисията за раздаване помощи и съм зрител на рай с редки славни исторически събития още и лице с лице на небивала и невиждана мизерия. По 5 – 10 семейства полуголи, гладни, измъчени натикани в запарени полусрутени колиби, дето дори и един тенекиен съд за вода и готвене им липсват.

Публикувана в Четиво

Г-н Моллов, Вие обявихте, че създавате партията „ПОМАК“ за да постигнете помирение в разделеното българско общество. Как смятате, че би могла да бъде постигната тази цел?

 

Примерът и убеждението ще са най-силните ни страни. Примерът, че можем да бъдем стойностни и чисти хора, независимо от мръсотията около нас. Примерът, че можем да живеем като братя, независимо от това, че сме от различни родители, различни родове, различни социални групи или с различна религия. Убеждението, че всички сме творение на един Бог и всеки върви по пътя на човешкото съвършенство. Убеждението, че могат да се съвместят пазарна икономика със социална политика, че съществува политически модел, който да работи за благото и просперитета на цялото общество, а не за шепа избрани по неясни критерии олигарси и представители на някаква измислена „политическа класа”.

Публикувана в Очи в очи

След като вчера беше създаден учредителният комитет на партия „ПАТРИОТИЧНО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА МНОГООБРАЗИЕ,  АВТЕНТИЧНОСТ И КУЛТУРА” (ПОМАК), редакцията на „Свободен народ online“ публикува дословно и изцяло, засега без коментар учредителната декларация на новата политическа партия. Вече публикувахме по същия начин словото на г-н Ефрем Моллов, произнесено по време на срещата за създавне на учредителния комитет на ПП „ПОМАК“.

 

http://www.svobodennarod.com/bulgaria/3835-efrem-mollov-zashto-politicheska-partiya-pomak.html


Днес, 08.12.2013 г., в гр. Пловдив, на основание чл.10, ал.2 от Закона за политическите партии, ние - Инициативният комитет, обединяващ български граждани с избирателни права, приемаме и подписваме декларация за учредяване на политическа партия „ПАТРИОТИЧНО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА МНОГООБРАЗИЕ,  АВТЕНТИЧНОСТ И КУЛТУРА” (ПОМАК), откриваме подписка за набиране на членове-учредители и утвърждаваме образец на декларация за индивидуално членство.

 

С настоящата учредителна декларация определяме основните принципи и цели на политическа партия „ПАТРИОТИЧНО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА МНОГООБРАЗИЕ, АВТЕНТИЧНОСТ  И КУЛТУРА” (ПОМАК).ДЕКЛАРАЦИЯза учредяване на политическа партия  „ПАТРИОТИЧНО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА МНОГООБРАЗИЕ, АВТЕНТИЧНОСТ И КУЛТУРА” (ПОМАК)Ние, подписалите тази декларация, с ясното съзнание за дълг и отговорност към страната си, водени от принципите на морал, честност, прозрачност и справедливост, заявяваме нашата воля да учредим политическа партия „ПАТРИОТИЧНО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА МНОГООБРАЗИЕ, АВТЕНТИЧНОСТ И КУЛТУРА” (ПОМАК), като нова, демократична политическа формация.

 

Създаваме политическата партия, вярвайки в единението на българския народ. Събира ни общата визия за свободна и благоденстваща България. Нашата върховна цел е осигуряването на достоен живот на всички български граждани. Можем да го постигнем чрез обединение и действително възприемане на основните демократични и морални ценности – свобода на личността, справедливост, почтеност и взаимно уважение.Обединени в любовта си към Родината, ще работим за:

 

Укрепване на държавността и повишаване доверието в институциите;

 

Гарантиране на независимо и справедливо правораздаване;

 

Защита правата и свободите на всички български граждани, включително и тези, които са извън пределите на страната;

 

Съхранение на автентичните културни и духовни традиции;Силна и ефективна пазарна икономика и висока заетост;

 

Свещена и неприкосновена частна собственост;Безплатно и достъпно образование и здравеопазване;

 

Стимулиране на раждаемостта чрез подпомагане на младите семейства.

 

Подкрепяме предприемаческия дух и иновативните екологични идеи в икономическите сектори, които стимулират интелигентен растеж и висока заетост. Противопоставяме се на ограбването на националното богатство и природни ресурси.

 

Политическа партия „ПАТРИОТИЧНО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА МНОГООБРАЗИЕ, АВТЕНТИЧНОСТ И КУЛТУРА“ е за нов политически модел в България, основан на пряката демокрация и силното гражданско общество. Предлагаме мажоритарни избори за народни представители и намаляване на техния брой.

 

Считаме, че това е пътят към утвърждаването на просперираща България в Обединена Европа.Учредителната декларация е приета от Инициативен комитет, сформиран съгласно чл.10 ал.1 от Закона за политическите партии на редовно събрание, проведено на 08.12.2013 година в гр. Пловдив, в залата на „Новотел” – Пловдив.

 

Редактор: Теодор Дечев

Публикувана в У нас

Редакцията на „Свободен народ online“ следи от близо развитието на дискусията около миналото и перспективите на българите мюсюлмани, помаците в България. Опитваме се да дадем и свой скромен принос в изясняването на много факти и тълкувания от историята на взаимоотношенията на българите – християни и помаците през последните сто години. Естествено, ние следим внимателно и събитията около учредяването на новата политическа партия „Патриотично обединение за многообразие, автентичност и култура“ - ПП „ПОМАК“. Смятаме, че на това събитие трябва да се отдели много сериозно внимание, както при отразяването на фактите, така и при тяхното тълкуване и анализ.

Публикувана в У нас
Страница 1 от 3