Продължение от част първа.

Първата част от встъплението на изследването за съдбата на българите – мюсюлмани (помаците), можете да прочетете на адрес:

http://www.svobodennarod.com/chetivo/3562-pomatzite-mezhdu-glada-i-krasta-1912-1913-g.html


Обект на задълбочен анализ трябва да бъде въпросът доколко „лекотата“ в приемането на християнството от страна на помаците, тогава когато българската армия побеждава, се дължи на откровен страх и доколко се дължи на нежеланието на помаците да останат „хора второ качество“ в новопоявилата се Велика България, както те сами я титулуват в редица свои обръщения по един или друг повод към българските държавни ръководители. На много места, хората приемат християнството с думите „където всички, там и ние“, тоест те приемат процеса на „експресна“ християнизация като всеобща вълна и смятат, че трябва да вървят с мнозинството.

Публикувана в Четиво