"... с европейския доклад тя е направена на пух и прах. Важното е какво мисли по въпроса властта. А тя мисли, че нищо не се е случило. Просто тя е случила. На народ…", това сподели проф. Николай Слатински на профила си във "Фейсбук".
Вижте целия коментар на проф. Слатински след публикуването на официалния доклад на Европейската комисия за напредъка на България в сферите правосъдие и вътрешни работи:

"За да няма спекулации, ще кажа веднага: аз смятам, че Европа (ясно е какво се подразбира под "Европа" - ЕС) е единствената посока, от която могат да дойдат дисциплиниращи мерки за властта у нас. Ненапразно с ескалацията на проблеми във и за Европа, европейската хватка за властта ни отслабва, европейският възел около дебелият врат и грубо пипащите й ръце се разхлабва.
Постепенно ще бъдем оставени сами на себе си, а това значи, оставени на произвола на властта. Нека няма илюзия – чака ни все по-безидейна и все по-арогантна, все по-влюбена нарцистично в себе си и все по-малко даваща пукната пара за нас власт.
Имаше едно време, в което и аз с трепет четях европейските доклади за нас, даже в първите им редакции. После започнах да се отнасям по-скептично ако не към тях, то към тяхното влияние върху нашата власт.
Първо, европейските доклади съдържат абсолютно всичко, което ние и без това прекрасно си го знаем. И нищо повече от това.
В този смисъл нито трябва да се правим на паднали от Венера или от Марс, нито на тапи, нито на ни лук ял, ни лук мирисал, нито на стреснати, трогнати и разочаровани.
Второ, европейските доклади имат тон по-близък до онова, което Европа иска да каже право в очите на властта.
Ето защо, когато дойдат тук европейски лидери, те прегръщат нашата власт, дават й да им премери гърбовете, а ако е от тяхната партийна менажерия, даже съвсем забравят да я хвалят, като понякога открито шикалкавят и откровено лицемерят.
Трето, четенето на европейските доклади изисква взиране не толкова между редовете, колкото в контекста.
Поради тази причина в докладите обикновено има два вида похвали и два вида критики:
- безусловната похвала от типа „постигнати бяха редица успехи, които, несъмнено могат да нарастват“ е тази, която всъщност трябва да се приеме като частична похвала и би било добре властта да си даде сметка, че нещата не вървят особено добре и да си вземе конкретни бележки;
- условната похвала от типа „въпреки допуснатите грешки, бяха постигнати немалко успехи“ е тази, която всъщност трябва да се приеме като частична критика и би било добре властта да осъзнае, че нещата не вървят никак добре и да си направи сериозни изводи.
- условната критика от типа „въпреки постигнатите успехи, бяха допуснати немалко грешки“ е тази, която всъщност трябва да се приеме като голяма критика и би било добре властта да се опомни, че нещата вървят на зле и да си направи сериозни кадрови, нормативни, структурни и програмни промени.
- безусловната критика от типа „допуснати бяха редица грешки, които, несъмнено могат да се задълбочават“ е тази, която всъщност трябва да се приеме като унищожителна критика и би било добре властта да се засрами, че нещата вървят катастрофално и да си подаде оставката.
И четвърто, с много малки изключения през всичките тези 26 години и далеч от Европа, и стремейки се към Европа, и влизайки в Европа и влезли в Европа, нашите политици гледат на европейските доклади като на всяко чудо за три дни, изпускат парата във взаимни обвинения – а как беше при вас, а какво направихте вие, а защо не го направихте вие, а вие защо биете негрите, използват медийните бухалки, правят народа на луд и се правят самите те на луди, а после продължават да си я карат по старому – все така и даже още пò….
Затова не очаквам властта тези дни да си направи харакири, голяма работа, че четейки не редовете, а между тях, правейки контент анализ и осмисляйки контекста, всеки би разбрал, че с европейския доклад тя е направена на пух и прах. Важното е какво мисли по въпроса властта. А тя мисли, че нищо не се е случило. Просто тя е случила. На народ…"


Източник: https://www.facebook.com/nikolay.slatinski/posts/1133183993388964

Публикувана в Гледища
Петък, 22 Януари 2016 11:18

Виц на седмицата

Вицът всъщност е стар (мнозина сигурно го знаят и по друг начин), но е напълно актуален и вероятно поради тази причина се модифицира и пригажда към настоящето. Историята се разиграва в американско училище:
Първи училищен ден в едно средно училище в САЩ. Учителката представя нов ученик – Такиро Сузуки от Япония.
Часът почва и тя казва:
- Сега ще видим дали познавате историята. Кой е казал “свобода или смърт”?

Никой не знае, но Сузуки вдига ръка:

- Патрик Хенри, Филаделфия, 1775 г.

- Много добре, Сузуки. А кой е казал “Държавата е народът и като такъв никога не може да умре”?

Сузуки става:

- Ейбрахам Линкълн, Вашингтон, 1863г.

Учителката поглежда другите деца и им казва:

- Засрамете се, деца! Сузуки е японец, а знае по-добре от вас американската история.

Тих глас от последните чинове:

- Да им го начукам на японците!

- Кой казва това? – изкрещява учителката.

Сузуки вдига ръка:

- Генерал Макартър, Пърл Харбър, 1941 г. и Ли Якока на събранието на акционерите в Крайслер, Детройт, 1982 г.

Учениците стоят в пълна тишина, когато пак някой се обажда:

- Да го духаш!

Учителката, извън кожата си:

- Стига вече! Кой беше това?

Сузуки:

- Бил Клинтън на Моника Люински, Белият дом, 1997 г.

Някой друг извиква:

- Сузуки е лайно!

Сузуки веднага отвръща:

- Валентино Роси, мото-състезанието Гран-При в рио де Жанейро, Бразилия, 2002 г.

Всички изпадат в истерия, учителката припада, а на вратата се появява директорът:

- Майната му! Пълна порнография!

Сузуки е готов:

- Ситуацията в България, 2016 г.

 

Източник: http://www.frognews.bg/news_105680/Petak-den-na-maistora-i-na-vitsa-na-sedmitsata/

Публикувана в Хумор

От нас зависи само едно – в края на тази година да си изберем авторитетен, а не авторитарен държавен глава. И в началото на следващата – българска жена за премиер – с европейска визия, с мъжки характер, с буден и безстрашен ум, казва за Фрогнюз поетът и общественик.

- След една мъчителна и бездуховна 2015 г. влизаме във високосната 2016. Разчиташ ли отнейде да се появят известни симптоми за духовно възмогване, за които да се „хванем”, или все така ще тънем в безидейност, във всестранна нищета…

- Да, следващите дванайсет месеца ще са заключителна фаза на цяла поредица от регионални и световни събития… Битката за целостта на Украйна приключи – колоната на тежката руско-украинската ненавист временно е спряна от движение и е вдигната на дървени трупчета, страната на практика е поделена, но заради икономическата криза ще паднат политически глави и главанаци, както  в Киев, така и в Москва. Инфлацията, стоковият дефицит и рязкото масово обедняване може би ще вразумят лидерите на двата братски народа и те ще стигнат до историческо споразумение, или галопиращите проблеми ще ги довърши финансово и морално.  Ако ембаргото срещу Русия продължи и след май-юни, Путин може и наистина да се паникьоса, макар че е студенокръвен тип държавник, с хладен ум и горещо кагебистко сърце. Той отдавна смекчи тона – говори с намеци срещу светлите намерения на тъмния човек в Белия дом и в нежните му упреци има наистина истини, както и, разбира се, дежурните полуистини. Оказа се, че ембаргото е повече от ефикасно,  особено проверените в годините на Студената война механизми за сваляне цената на петрола – така рухна СССР, така временно умря неосталинизмът на Брежнев, но при Путин е отново във възкресение. Във всички случаи бъдещето на култа към Путин, както и личната му физическа участ са поставени на небивал досега риск..

- Защо смяташ така?
- Защото той по-добре от всеки друг човек на планетата познава реалната картинка на руската икономика. И знае, че планетарното производство на шистов газ и износът на щатски нефт вече поставят Русия пред огромни вътрешни проблеми.  И че грандиозните валутни запаси в хазната на Кремъл се топят всеки ден. И ако не тази година, то през 2017 г. това скоростно стопяване може да докара нещата дори до смяна на караула пред мумията на Илич. Е, това може и да не се случи, разбира се, и едва ли ще бъде допуснато да се случи, но при условие, че Вашингтон и Москва си разпределят сферите на влияние в Близкия Изток. И го преформатират. Затова си мисля, че тази година е част от финалната фаза, с която завършва един продължителен деветгодишен цикъл, след който започва започва поредното обещаващо начало…

- И какво ни обеща това начало?
- Нищо хубаво, макар че всяко начало по принцип е обещаващо. Преди това начало ЕС трябва да се справи с мигрантите, сърцето на европейската икономика – Германия - да бъде предпазено от масивен заден инфаркт, Турция да бъде прикоткана, за да не пуска повече бежанци към безсърдечната система на повечето уплашени християнски държави. Има значение в края на октомври дали новият американски президент се казва Хилари Клинтън или Доналд Тръмп. Тези промени, макар и да изглеждат формални, ще имат решаващо значение за страната ни и за планетарното ни бъдеще. Но те, процесите, ще тръгнат след  февруари 2017, когато новите домакини на Белия дом ще встъпят в длъжност.

- С други думи – тази високосност няма да е от особено значение…
 - Предстоящата ни месечна дузина може и да е високосна, но човечеството като цяло едва ли заради нейната високосност най-сетне ще придобие осъзнато желание за духовно извисяване или повече мъдрост в приложен план. По-скоро то ще продължи да зяпа с увиснало чене онова, което го сполетява - имам предвид най-вече озадачените и леко ошашавени народи от богатата и цивилизована част на Европа. За тях комфортът, колкото и несъвършен, но мечтан от повечето държави като нас, приключи. Застрашен е не само битовият им уют, но и продължилият до 2008 г. порядък. Застрашена е системата им от цивилизационни правила, навици, подредби, душевни механизми и пр. Затова, според мен, 2016-та ще е преходна и ще продължим да се въртим в геополитическите центрофуги, познати ни от лани. При всички случаи дотогава ще сме в деветия кръг на поредното изпитание.

- Деветият кръг? Звучи почти по Данте, като в ад…
- Ако днешните западни лидери знаеха кой е Данте, нямаше да има нужда им се обяснява, какво означава предупреждение към властта в достъпна за нея форма… Спомнете си за геополитическия рай, настъпил след разведряването и ядреното разоръжаване, след края на Студената война. Този рай приключи на 11 септември 2001 г. Последваха години на нов застой, нови руско-американски вечни дружби, общи интереси и общи врагове, в лицето на терористите, на борците за независимостта на Чечня и на прововерните чеда на Ал Кайда. Сетне дойде финансовата криза през 2008 г. , която разклати, но не срути новия световен ред, ала окончателно го превърна в глобалистичен хаос, експлозивен продукт на банкерския капитализъм, погребал завинаги индустриално-ресурсния си предшественик, доживял до средата на ХХ век.

- А Арабската пролет, чиито клонове и клонинги нацъфтяха и вързаха след нея?
- Арабската пролет ни изпъди от обезчестения геополитически рай, обладан от фалшивия мир, и направо ни запрати  в чакалнята на поредното световно чистилище. Идеята на белите й бащи, че фанатиците бързо ще се корумпират, по подобие на сталинистите, и бързо ще бъдат принудени да се съобразят с големите играчки на западната цивилизация, засега не само не се случва, а обратно – християнската ни цивилизация се превърна в играчка на ислямистките сатанински сили. Новото изобретение на секретните лаборатории се оказа адски агресивна, самоуправляваема се биологическа бомба за масово поразяване. В крайна сметка лъсна уродливият гъз на опашатото ни лъжехристианство, проповядвано от лъжедемократите и прилагано с лицемерно смирение и безбожна богоугодливост. Целият мит около тъмния стопанин на Белия дом ще рухне много скоро и едва тогава, ние, европейците, ще осъзнаем, какво точно ни се е случило. Но ще бъде късно да променим нещата, защото пред нас има само един избор – или да минем през предстоящия ад, който ни очаква с нетърпение, или да останем във все по-тясната душегубка на чакалнята, докато пред нас се появи друга възможност, друг вид изход.

- Каква е същностната разлика – като последствия –  между двата варианта?
- Едното е щастливо измъкване, благодарение на стеклите се обстоятелства, самоутеха, че и този  път ни се е разминало, защото така е трябвало да стане – това означава отново безмозъчен и бездуховен разплод и нищо повече. Другият вариант не е изход, а вход  – жесток, мъчителен и много болезнен, но личен, индивидуален, безценен опит в колективната ни вяра, надежда и любов. Този обществен опит ще ни държи влага поне 100 години и ще ни изкачи – отново мъчително – на ново ниво в спиралата, наречена духовно усъвършенстване… И двата случая са възможни  – и временно спасителният, безгрижно игрив, живуркане по биоинерция. И другият, да го наречем ново-времевият, изтощително-продължителният. Но и при всеки от тях няма да има нищо случайно – ала как да го обясниш на пълзящата паплач…

- Какво по-точно…
- Ами, че изходът на истинското спасение минава през входа. И че само качественото натрупване ще доведе до преломни като количество промени. И само те ще предизвикат необходимото мозъчното сътресение у безмозъчната ни цивилизованост. Засега това е само теория на вероятностите –  непредвидено и непредсказуемо, но логично притеснение – всички и у нас, и в Америка си викат, да му мислят германците, сякаш глобализмът не ни превърна в  скачени съдове… Но тези сегашни и предстоящи глобални сражения между християнските принципи и антихристиянските дела на лъжехристияните са неразбираеми за малкия човек. Той отдавна се грижи единствено за собствената си нищожност. На Запад малкият човек си гледа комформисткия битов и душевен комфорт, а на Изток се сражава с житието си на оцеляващ жител, загрижен за дневната си порция водка. От такъв прост материал сложен строеж на световното битие няма как да се получи. Лидерите на света, които преминаха през прозренията на Втората световна война, отдавна са щастливо мъртви. Сегашният лидерски дефицит оставя всички християнски народи, нации и племена без умни и мъдри водачи. А без техния колективен ум и без техните екипни действия няма как новото човечество да бъде доведено до диханието на качественото натрупване. И да прескочи неговия критичен праг…

- Не залагаш ли прекалено много на автентичното християнство и провала на неговите ценности в глобален мащаб – все пак обективните опасности идват от използването на религията за политически цели…   

- Някога християнската философия се е налагала с огън и меч, но днес без никаква духовна и физическа съпротива първите политици на епохата се отвърнаха от клетвите си пред Библията и Бога. И вкупом станаха заложници на Антихристите в Белия дом и в Кремъл. Християнското учение, което някога е завладяло умовете и душите на народите  в Европа, в двете Америки, Австралия, та чак до Океания и в почти цяла Африка, това учение днес е безсилно да промени поведението както на примитивните си последователи, така и на циничните си предводители. Светските световни и религиозни лидери са пълни бездуховници, безсъдържателни умове,  устремени единствено към цената на материалната печалба, на осребрената почит и благоденствие, но не към ценностите на цивилизацията ни.

- Аргументирай, ако обичаш, тези твърдения…
- Какво имаме днес? Един показен, празнодумен уж вселенски патриарх, който лично присъства на откриването на неговия бюст-паметник, сякаш не е раб Божий, не е смирен Божий служител, а е комунист и атеист като  Леонид Илич Брежнев, триждий герой на Съветския съюз. Остава само да си пусне дълги вежди и да си ги сресва като Илич със специално гребенче. Или да вземем политизирания елит на православие в Русия, който обслужва авантюристичните комплекси на новия самодържавец, безбожник и безусловно злокобен бес. Тази негова църква, изградена и поддържана по подобие на руската имперска самодостатъчност, е стиснала за гушите по-малките автокефални православни църкви, и ги има за свои руски фондове за въздействие. А какво да речем за прекрасното празнодумство на популистките видове протестанство – те обявиха, че ако Бог ти е дал дарбата да работиш и да печелиш, работи непрекъснато и печели непрекъснато, освен когато се молиш. Печели, докато задоволиш потребностите си. И помагай на другите, които искат да работят, но нямат твоя талант да правиш пари. И това реформаторско вместилище роди организирани и модернизиращи се държави и общества, преобладаващо съставени от скромни, старомодни и дори твърде догматично възпитани моралисти. Благодарение на този протестантски морал преди повече от 200 години Америка започна и достигна своя зенит в замогването и просперитета. До онзи исторически момент, когато в същата тази, но вече доста променена Америка, бе обявен девиза: „Алчността работи!“ И потребителските урагани пометоха завинаги рационалното, морално начинание и превърнаха чедата на бившите робовладелци в поробени от алчността си черноработници, обсебени от изолационния си егоизъм и глобален вождизъм. Политиката на Америка, с която тя успя икономически да срази империята на Злото, вече 25 години след глобалния си успех, е обсебена от Злото, от антихристиянското си езичество – Бог е Доларът и няма друг Бог, но ги има и другите валути.  

- А каква е преценката ти за днешното състоянието на католицизма?

- Католицизмът днес също е повече култ, отколкото жива всекидневна култура, дори сред бедните латиноамериканци. Той е повече зрелище, повече средновековен ритуален театър, натруфен маскарад за възрастни, натруфен, подобно на православния клир. Слава Богу, поне папската институция все още има някакъв респект, но повече морален и препоръчителен за политическите елити, отколкото с някакви реални възможности за влияние. Папата не може дори да повлияе на  папството си да избира праведни и блажени политически пастири, който да учат на мъдрост, скромност, порядъчност и чест. Католитическа катедралност през последните десетилетия излъчи от средите си поне двама достойни мъже, умници, паметни люде, но и те не успяват, дори с изключителния си пример, да спрат настъплението на бесовете сред бизнеса, на търговията с плът, кръв и наркотици в Храма на хората християни. И сегашният Папа е много позитивен духовен пастир, Бог да го поживи, но и той е нещо като почетен председател на ООН – световно известно име, от което световната олигархия, корпоративна мафия и банкерски лобита нямат ни срам, ни страх, дори не го зачитат и за пет цента. И трижди по-свестен и по-прозорлив папа да се възкачи на папския престол, няма да му дадат възможност да оглави Световното правителство в сянка. Защото нито обкръжението му е готово за подобни  промени, нито световните политическите промени са готови да се вслушат в светостта на надматериалното му верую.

- И сега как да завършим това интервю?
- С началото. Казват, че през високосна година не трябва да се започват нови кроежи, да не се местим в нова къща, да не си сменяме досегашната работа. И досегашната държава. Тоест да не правим резки движения, а както е модно да се рече – устойчиво да устоим на идващите промени. Съдбата на България не е в нейните ръце – зависими сме от цената и количеството на руския газ, от Брюкселските валутни инжекции, а при евентуална агресия ще се надаме на защита от страна на НАТО. От нас зависи само едно – в края на тази година да си изберем авторитетен, а не авторитарен държавен глава, с международна легитимност, интелигентен, с услужлив ум и дипломатически дарби. И в началото на следващата – българска жена за премиер – с европейска визия, с мъжки характер, с буден и безстрашен ум, която да се обгради и подкрепи с  елитни български синове… И в тандем с новия президент да бъдат не само готови, но и отлично подготвени да преведат страната и населението й през позора и величието, които ни очакват…

 

Източник: http://frognews.bg/news_105157/R-Leonidov-Sadbata-na-Balgariia-ne-e-v-ratsete-i-izborite-%E2%80%93-DA!/

Публикувана в Очи в очи

Парламентарната група на ДПС поиска събитията, свързани с престъпния „възродителен“ процес от 1970 до края на 1989, да получат своята историческа оценка. „Убедени сме, че такава оценка ще има и тя ще обяви всички жертви за герои на българската демокрация, а свързаните лица с процесите – за пионери на най-новата ни демократична история“, заяви новият председател на движението Мустафа Карадайъ.

Безспорно трагичните събития, свързани с опитите на режима на Тодор Живков да създаде единна социалистическа нация в НРБ, заслужават повече и по-задълбочени изследвания за мястото на диктатурата на БКП в класацията на най-кървавите и срамни престъпления на световния комунизъм. Но поисканата в декларацията на ДПС „историческа оценка“ е отдавна известна: събитията (от първите опити за асимилация на помаците през 60-те години на миналия век до кулминацията на „Възродителния“ процес - тъй наречената „Голяма екскурзия“ през лятото на 1989) се определят от повечето изследователи като безмилостно етническо претопяване и прочистване, съпроводено с кървави разправи с всяка съпротива.

Апологетите на развития социализъм обаче твърдят, че не всичко е било толкова зле за малцинствата в НРБ. В районите със смесено население са били направени значителни стопански и социални инвестиции, турски е изучаван в училищата, на турски са печатани вестници и книги. Младежите от районите със смесено население пък са влизали с привилегии в университети и институти. Някои си спомнят и една популярна сентенция през „добрите времена“ за малцинствата: „В България е най-добре да си футболист или турчин-комунист“. На този фон съвсем резонно възниква въпросът дали етническият мир в НРБ и "доброто" отношение на БКП спрямо малцинствата щяха да бъдат опазени, ако режимът на Живков не беше посегнал на имената и етно-религиозната идентичност на турци, помаци и цигани?

Медът и жилото на БКП

Експертът по етно-религиозните въпроси Михаил Иванов е категоричен, че всички културни и образователни привилегии за хората от смесените райони са били отнети още през 70-те години на миналия век. „Действително е имало обгрижвана върхушка и сред малцинствата. Но също така е показателно, че членове на БКП, в това число активни борци против фашизма и капитализма, а също и сътрудници на Държавна сигурност (ДС), на много места застават начело на борбата срещу преименуването и забраната да се говори на турски език", казва Иванов. Типичен в това отношение е зверски потушеният с танкове бунт в сливенското село Ябланово, продължава той. Там кметът и партийният секретар на селото, заедно с известен „активен борец“, се възпротивили на официалната линия и оглавили протеста на местните хора.

В кабинета на Милко Балев в ЦК на БКП Иванов открил документираните показания на ученичките Несрин и Гюлтен, които създали организация за борба с българските „възродители“, наречена от тях „Млада гвардия“ - по примера на едноименната група за съпротива в окупирания от нацистите Краснодон по време на Втората световна война. „Изтръпнах. В съзнанието на двете момичета образът на българските „възродители“ е съвпадал с този на нацистите“, казва Михаил Иванов. Той смята, че отношението към жертвите на „Възродителния процес“ трябва да бъде същото, както към падналите във войните за освобождение и обединение на България. „В този смисъл декларацията на ДПС трябва да бъде подкрепена. Заедно с това трябва да се знае, че за 27 години движението можеше да предложи за държавни награди хора с големи заслуги в противодействието на режима на Живков в смесените райони. Известно е обаче, че сред награждаваните не може да има сътрудници на ДС. Досега едва петима ръководители на Демократичната лига и Независимото дружество за правата на човека бяха наградени с ордени от президента Плевнелиев. Но имената им не бяха предложени от ДПС“, посочва Иванов.

Именно тези две правозащитни организации, заедно с групата „Виена-89“ и стачен комитет от Казанлък, а не обсебената от 12 агенти на ДС нелегална организация на намиращия се в затвора Ахмед Доган, стоят зад Майските събития през 1989, довели до „Голямата екскурзия“. „Следователят от ДС Ангел Александров, който разследва Доган, става особено близък с него. След падането на режима движението го лансира за шеф на националното следствие и член на Висшия съдебен съвет“, припомня Иванов. Според него, целта на декларацията на ДПС е да произведе груби реакции на националисти и популисти. Така, в навечерието на президентските избори, ДПС се надява да втвърди разклатеното от появата на партията на Лютви Местан единство в етническия вот за движението.

Разликата между жертви и герои

Философът Калин Янакиев съзира в декларацията на ДПС смесване на понятията „жертви“ и „герои“. „Не се съмнявам, че някои от хората, съпротивлявали се срещу „Възродителния процес", са проявили героизъм. Други пък несъмнено са жертви на репресиите. Но обявяването на някой за „герой в борбата за демокрация“ е смесване на понятията. Историята, а не институциите, се произнася за това кой е герой. По време на социализма героите бяха произвеждани от институциите – например героите на социалистическия труд“, посочва Янакиев. Той допълва, че въздигането на жертвите на „Възродителния процес" в герои на демокрацията всъщност маскира претенцията на ДПС да се представи за авангард в борбата за демократизирането на България. „А това е абсолютно неприемливо предвид авторитарния характер на тази партия от самото ѝ създаване до днес. Спомнете си как доскорошният формален лидер на ДПС Лютви Местан, по личната воля на почетния председател Доган, за една нощ се превърна от лидер във враг на партията и България", казва експертът.

Според Янакиев, не могат да бъдат „жертви“, а още пък по-малко „герои“ в борбата за демокрация, хора от ръководството на движението, представящи се за противници на „Възродителния процес“ и същевременно доносничели на ДС срещу собствения им етнос. Заедно с това не можем да не отдадем нужното признание на тези, които изгубиха живота си или бяха репресирани от „възродителите“ на Живков. "Ако ръководството на ДПС е искрено в намеренията си да поднесе своята почит към тях, то тогава незабавно би трябвало да поиска обяснение от своя стратегически партньор БСП за все още свежите цветя, поднесени пред паметника на инициатора на репресиите срещу малцинствата Тодор Живков“, казва Янакиев.

Заплашен ли е мирът между българи и турци?

Главният редактор на излизащия в София на български и турски език вестник „Заман“ Мехмед Юмер си спомня трагичното лято на 1989 г., но не желае тази страшна страница в историята да бъде превръщана в постоянен повод за вражди и разделение между етносите. „При комунизма постоянно живеехме в очакване, че всяка следваща изселническа спогодба с Турция може да отнесе и нашето село зад граница. По време на интервюта и разговори с роднини на хора, убити при смяната на имената, непрекъснато чувам, че паметта на близките им не бива да се използва за насаждане не омраза“, посочва Юмер. Той припомня, че по време на ежегодните възпоменателни митинги в смесените райони загиналите за имената и родовата си памет биват споменавани като мъченици. Такъв е и насловът на тези събирания – възпоменателни митинги за мъчениците.

"Герои или мъченици – този проблем вече е работа за историците. Ние сме призвани да опазим изградения през вековете комшулук между българи и турци и да продължаваме да се разбираме“, убеден е Юмер.

Публикувана в Свят

Доц. Иво Христов е магистър по право и доктор по социология на правото на СУ "Св. Климент Охридски". Доцент е в катедра "Приложна и институционална социология" във философско-историческия факултет на ПУ "Паисий Хилендарски". Доц. Иво Христов направи най-прецизната дисекция на събитията, обагрили годината във вътрешно- и външнополитически план. Кой управлява Борисов, има ли разцепление в ДПС, ще бъдат ли отделени от територията ни Източните Родопи с център Кърджали и защо Третата световна война ще бъде много по-зловеща, отколкото предишните две? Отговорите само в интервюто, което доц. Христов даде пред Костадин Филипов за читателите на delo.bg в самия край на годината.

Кървавите, безпрецедентни и прецизно организирани атентати на 13 ноември в Париж и сваленият руски самолет от Турция, който като че ли стана официалният повод за началото на Трета световна война. Това ли са събития в международен план, очертали 2015 г., доц. Христов?

Не бързайте с Третата световна война. Тя няма да ни се размине, казвам го със зловещ хумор, но все още не е това, което много хора очакват, защото тази война тече отдавна. Тя е от съвършено друго измерение. Тя на нашите сърца, умове и души вече е нанесла огромни последици и щети. Огледайте се само какво става с нашите нрави, нашите деца и това не е само у нас, това е в световен мащаб. Ето защо тази война е различна, но резултатите ще бъдат още по-зловещи, отколкото Първата и Втората световна война. Тя е без фронтове, без страни, без официални противници, без окопи, но е много по-зловеща, отколкото другите две.

Какво имате предвид като казвате по-зловеща, докъде може да ескалира този конфликт?

– Преформулиране на човешкото същество като такова, подмяна на исконни, вековни човешки ценности, превръщане на огромни маси от хора в биороботи през цялото време дълбоко убедени, че те живеят в най-свободния от всички възможни светове. Метафората на Пинк Флойд с ходещите чукове тук е докарана до абсолютен абсурд, виртуозен абсурд. Не е нужно да подчините големи маси от хора и да ги насъскате един срещу друг със старите класически средства. Това вече става по друг начин. Тази отрова се движи в умовете на хората, превръща ги в безмозъчни същества, при това дълбоко убедени, че те живеят в най-свободният от всички възможни светове. Това е перверзията на ситуацията и тя е чудовищна. Масова, мащабна манипулация, оглупяване на огромни маси от хора, липсата на елементарни ориентири за добро, за лошо, за това къде къде започват пясъците на посредствеността. Не е нужно да ходите много далече, просто вижте какво става с България – една относително цивилизована средноразвита европейска страна за 25 години беше превърната в една дивашка карикатура на страна и на хора.

В средата на декември в т.нар. Сараи на Доган в Бояна на високо ниво бяха отнети всички лидерски функции в ДПС на Лютви Местан, тъй като се е изправил срещу националните интереси на България. Има ли разцепление в ДПС и как това ще повлияе на политическите процеси у нас?

– Докато не се сменят генералните проблеми и системата, която провежда тези проблеми – много важно дали Доган щял да смени Местан или обратно, дали Пеевски ще бъде назначеният брокер или ще го сменим с Гудевски. Няма разцепление в ДПС, просто Доган изхвърли Лютви Местан, който се опита да се еманципира от него като използва Турция за целта. Местан беше "сготвен" и той ще последва съдбата на другите отцепници, които в годините са вървели и са правили такива опити в системата на ДПС. Въпреки широко разпространеното клише, че ДПС е протурска партия, разбирайте пета колона на Анкара в България, българското ДПС – организацията на българската олигархия и на част от българския протурски (като етнически състав) елит никога не е бил оръжие на Анкара. Причината е проста – ако ДПС стане пета колона на Анкара, те ще загубят собствената си ценност, а тяхната ценност се състои в това да бъдат както те обичат да казват „незаобиколим фактор в българската политика“. Стане ли част от широката османска политика, ще престане да бъдете какъвто и да е субект, а ще се превърне в обект. И всъщност тъкмо лидерите на ДПС и електората на ДПС ще отнесат по пълна програма негативите от един такъв чисто фантасмагоричен сценарий, какъвто между другото не може да се случи.

Ще успее ли Местан да сформира своя партия и каква ще е съдбата на Пеевски?

Местан, опирайки се на широкия гръб на Турция, ще се опита да разиграе турска националистическа карта в България и мисля, че това ще бъде неговият край в политически смисъл. Местан вече приключи. Що се отнася до Пеевски, той не е най-важният проблем в България. Олигархичната система няма да се промени у нас, тя е светая светих на българския преход. ДПС събира в капка вода уродството на българския преход. Елиминирането на каквито и да е механизми на меритокрация (бел.ред. – форма на държавно управление, която се основава на участие в управлението на заслужилите), на свободно движение на хора, които да отстояват своите интереси чрез своите качества. Един сложен лифт, социален, пирамидален, в който богоизбрана част от един определен елит раздава "пържолките", а друг порциите. Този модел ще ни заведе на дъното. Няма го субекта, който ще ни изведе от този олигархичен модел – аморфното оглупяло българско население, това ли е субектът? Или пък още по-аморфната и безропотна маса на българските турци-мюсюлмани. Няма такова нещо! В България ако нещо се случи, то ще се случи като външна геополитическа комбинация и обективното рухване на олигархичния модел, поради липсата на ресурс. Това е единственият шанс.

Борисов остана настрана от свалянето на Местан. Дори отказа да се срещне с външния министър на Турция. Кой управлява премиерът ни, доц. Христов?

– Елитите на ГЕРБ и ДПС работят много отдавна заедно. Мълчанието на Борисов е рамо на Доган. Не знам в двойката Борисов-Доган кой е водещият и кой воденият. Както вече казах Местан разчита изцяло на турския фактор, за да използва външен ресурс и да се еманципира от Доган, в тази връзка става дума за две олигархични клики в ДПС – нито едната, нито другата е по-добра, но втората използва вътрешния турски ресурс плюс далеч по-големите си чисто индивидуални качества (Ахмед Доган). Доган и Местан са несъизмерими величини. Това затъване в блатото можеше да продължи с лишаване на България дори от имитацията на суверенитет, който има в момента, говоря в турските райони и в Родопите, ако не се беше случило събитието с руския самолет, което изправи челно Русия и Турция и от там се пристъпи към бърза, светкавична реакция на цезаровото сечение, което Доган реализира.

Споделяте ли тезата, че у нас катастрофата отдавна се е състояла, а в момента живеем в посткатастрофическа ситуация и от НРБ сме се превърнали в ОРБ – Олигархична Република България. Какво е нужно, за да оцелее България?

– Не смятам, че в днешното българско население (не мога да кажа народ) липсват качества и то не е в състояние да осъзнае драматизма на собственото си мизерно битие. Забележете как се дешифрира сегашната ситуация – през дребни битовизми. Ще го кажа съвършено ясно – с много малко ярки изключения, България няма интелектуален капацитет, който да интерпретира ситуацията адекватно. Съжалявам, но това е истината. Това, което в момента наричаме Олигархична Република България не е нищо друго освен мутация на късния социализъм. У нас не се е извършила никаква революция, никаква промяна, всичко това е посипано от приспивните приказки на т.нар. Преход. Просто българската късна комунистическа олигархия с нейния специфичен чисто биографичен и антропологичен профил, плавно ограби страната, пусна огромна част от населението в режим "свободно падане" във всички измерения – икономически, социални, дори чисто биологически. Тя беше продадена от Горбачов на т.нар. наши западни партньори, които пък от друга страна нямат абсолютно никакъв интерес тук да има каквато и да била субектност. Ето защо се получи обективно съвпадение на вътрешната животинска логика на оцеляването на една тясна социална група на късния социализъм с външната геополитическа логика и имаме сегашния резултат в България.

Отец Боян Саръев заяви, че някой ден ще се събудим и ще видим, че Източните Родопи вече не са част от България, същото го е пророкувала и проницателката Слава Сердюкова. Очаквате ли нещо подобно да се случи. Има ли опасност Източните Родопи да се превърнат в българското Косово с център Кърджали?

– Кърджали не е Косово, единственото общо е, че започва с К. Ако има нещо, което е плашещо това е, че България се е оттеглила от Родопите, най-вече от Източните Родопи много отдавна, още преди четвърт век. Българският политически субстрат се е оттеглил от тези райони, поради липсата на перспектива и на работа. Дивашкото закриване на индустрията там, което основно се крепеше на българския етнически инженерен капацитет и технологии доведе след себе си до буквално обезбългаряване на цялата тази област. Отделянето на област с център Кърджали може се случи, както в Косово, само ако мощен геополитически фактор поиска това. (Иначе ако САЩ не бяха взели челен курс да разбият Югославия и досега Косово щеше да бъде интегрална част от СФРЮ, бъдете сигурни в това!) Вътрешната ерозия, демографска, национална, спихването на българската национална тъкан, което особено видно в т.нар. смесени райони, може да бъде процес, който може да трае десетки години и да не бъде активиран, но ако външен фактор реши да направи това, може да се случи буквално за една нощ.

При условие, че България е член на НАТО, може ли отделянето на която и да е част от страната ни да се случи на практика?

– Въпросът Ви е хубав, защото обикновено се дава пример с Кипър, а когато беше разделен, Кипър не беше член на НАТО. Друг е въпросът доколко днешното НАТО е същото НАТО от преди 25 години. Първо, няма такова нещо като европейски фактор, защото Европа е едно изтъркано и безсъдържателно клише и второ, разбира се, това е възможно само и единствено, ако САЩ поискат това. Дотолкова, доколкото интересите на Турция и САЩ съвпадат в определени сфери, но не съвпадат в други (Сирия) мисля, че играта е доста по-сложна. Ще го кажа съвсем директно: под въпрос е поставена не толкова териториалната цялост на България (нещо, което винаги е стояло под въпрос), а по-скоро териториалната цялост на Турция.

 

Източник: http://delo.bg/positions/interview/dots-ivo-hristov-dps-sabira-v-kapka-voda-urodstvoto-na-balgarskiya-prehod/

Публикувана в Очи в очи

Който владее миналото, той владее и бъдещето“. Този цитат от романа на Оруел „1984-та“ осмисля напъните на съветската историография и пропагандата на режима на Путин да изопачават и пренаписват обширни пасажи от историята на отношенията между България и Русия.

Добра илюстрация на подобно твърдение са нерешените проблеми за съдбата на заграбените през февруари 1945 г. от съветската окупационна администрация архиви на министерствата, армията и полицията на Третото българско царство. Москва не само още не ги е върнала, както беше обещано по време на посещението на Путин в България през 2008 г.,но и проявява свръхчувствителност към всяка новина за съдбата на многобройните паметници на “жертвите” на Червената армия в България. Фактът, че на територията на страната няма нито един убит в сражения червеноармеец, не пречи на високопоставени руски политици и чиновници и до днес публично да твърдят, че България е била освободена “от фашизма и германските окупатори” с кръвта на съветските войници и офицери. Как всъщност се е родил този мит?

Да си внесеш... трупове!

„Българският въпрос“ е бил централна тема по време на визитата на съветския външен министър Молотов на 12-13 ноември 1940 г. в нацистка Германия. Въпреки радушния прием и декларираните намерения на двете приятелски империи за вечен съюз, настояванията на Молотов за прилапване на Финландия и България удрят на камък. Кремълският емисар поискал Райхът да компенсира СССР с България заради присъединяването на Румъния към силите на оста Рим-Берлин-Токио. Неслучайно дипломатическата кореспонденция на българското правителство около наглата съветска оферта, заедно с информацията на полицията за съветската агентура и участието ѝ в така наречената „Соболева акция“, се оказват в чувалите със заграбените през 1945 г. от България документи. Царството остава напълно неутрално по време на войната между Германия и СССР и дори запазва дипломатическите си отношения с Москва. Това обаче не спасява България от съветска окупация с фатални последици за страната през следващите 45 години.

Когато Кремъл решава да изгради мита за пропитата с кръвта на съветски войници българска земя, пропагандата среща сериозен проблем - липсват жертви на паднали съветски войници за "освобождението" на България от фашизма. Не върши работа и фактът, че единствените споминали се в България съветски воини са докараните за лечение от Румъния бойци, ранени в Яшко-Кишиневската операция. Бургаското военно гробище пък е попълнено с телата на 90 съветски солдати, отровили се с метилов алкохол, свидетелства шефът на българския държавен архив Михаил Груев. Въпреки многобройните случаи на грабежи, съпроводени със стотици изнасилвания и убийства, броят на разстреляните в България съветски престъпници с униформи е нищожен, а деянията им хич не се връзват с идеята за братски могили на героите от „второто“ освобождение.

Паметникът на Съветската армия в центъра на София

Паметникът на Съветската армия в центъра на София

Решението е само едно – да се докарат трупове на съветски войници, убити в боевете в Югославия, и с тях да се оформят няколко съветски военни гробища в българските градове. По време на зловещата операция телата на повече от 200 съветски войници са докарани от Сърбия в България. Видин е една от крайните дестинации на печалния „внос“.

Защо не връщат архивите?

Преговорите за връщане на задигнатите и задържани в руски хранилища български държавни архиви на практика са преустановени и досега не са довели до някакъв резултат. Единственото, което се знае за тях, е че става дума за около 120 чувала с документи, стоварени на пристанище Лом през 1945 г. за изнасяне към СССР. Голяма част от тях се съхранява в Трофейния архив на Русия и в хранилище, намиращо се южно от Москва. По думите на бившия посланик на България в Русия Илиян Василев, документите се държат в насипно състояние, без да са подредени и класифицирани.

„Руската страна е поставила искане да им плащаме по 1,74 долара за всяка страница ксерокопирана архивна единица. По-висока цена е била искана само от организацията за съхраняването на паметта за Холокоста „Яд Вашем“. А за предоставяне на оригиналите не може и дума да става“, разказва Михаил Груев.

Той не крие, че вина за сегашното състояние на проблема носи и българската страна. За разлика от България, Полша е отделила значителни средства и е командировала в Русия доста свои специалисти, които да работят със заграбените полски архиви. Австрия и Унгария също са успели да получат голяма част от заграбеното. Илиян Василев потвърждава факта, че България е закъсняла с исканията си да придобие отвлечените си архиви. „Сега сме поставени в ситуацията на „Параграф 22“ - за да получим нещо, трябва подробно да опишем какви документи точно искаме. Но няма как да го направим, защото нямаме детайлна информация за съдържанието на задигнатото от съветските служби“, казва Василев.

Идва ли краят на фалшификациите?

Освобождение или окупация - за какво напомнят съветските паметници в България?

Освобождение или окупация - за какво напомнят съветските паметници в България?

Михаил Груев гледа песимистично на възможността български историци да влязат в руските архиви. Илиян Василев вижда много тясна връзка между обсебването и преиначаването на паметта и съдбата на паметниците в общата история на България и Русия. „Съветските паметници в България са издигнати, за да маркират територията, завоювана от Червената армия. Те са фундаментът за манипулации, стъпващи върху чувството за вина и признателност. Когато ти натякват, че сам не можеш да се „освободиш“, непременно ти напомнят, че трябва да си признателен, когато друг те е „освободил“, казва Василев. По думите му, съветските паметници в България са създадени, за да маркират и възпроизвеждат чувството на българите за принадлежност към руския и съветския свят.

„Има два начина за справяне с тази действителност. Първият е тя да се остави на времето и да изпадне в забвение. Все по-малко българи посещават Русия или учат в тази страна. Намалява и броят на хората, които възприемат манипулираната история на българо-руските и българо-съветски отношения, върху които Москва може да проектира своите интереси и желания.

Вторият и много по-сигурен начин за справяне на българите с фалшификациите в собствената си история е те да осъзнаят липсата на паметниците, които са забравили да издигнат. Това са паметниците на горяните, на българските възрожденци, политици, учени и културни дейци. Това са и паметниците на спасители на България, като добруджанския герой генерал Колев, или на владици като Методи Кусев. Това е паметта, на която все още не отдаваме дължимото или просто подминаваме“, заключава Илиян Василев.

Публикувана в Свят

Десет на сто от хората на публични длъжности в България са свързани с репресивния апарат от времето на комунизма. Защо тези хора продължават да бъдат привилегировани чак до днес? Отговорите потърси Георги Папакочев.


Повече от четвърт век след промените, Комисията по досиетата отново потвърди (за кой ли път!), че десет на сто от лицата на публични длъжности в България са свързани с комунистическите тайни служби.

Над 10 хил. бивши във властта

На международната конференция „Комунистическите тайни служби – митове и реалности“ в София Екатерина Бончева от Комисията по досиетата обяви, че в наши дни 10 500 сътрудници на ДС и бившите военни разузнавателни служби продължават да пребивават във властта. Но и това не е окончателната "диагноза", тъй като редица структури, в това число Българската православна църква, все още не са предали необходимите документи.

Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова припомни, че България не е сред добрите примери в Източна Европа, тъй като „у нас не се проведе лустрация, не беше разкрита цялата истина и това забави прехода и резултатите от него“. Според Бъчварова, разкриването на истината за комунистическото управление и неговите репресивни органи е "условие за изграждането на съвременните български тайни служби“. В тази връзка тя призова да не допускаме сянката на миналото да се пренася в настоящето.

Манежът на кукловодите

Тази сянка обаче продължава да има конкретни измерения и в наши дни. Разследващият журналист Христо Христов, един от най-сериозните изследователи на комунистическото минало в България, изнесе разтърсващи данни, които едва ли имат аналог сред бившите комунистически държави от Централна и Източна Европа: във всички парламенти от 1990 година досега 164 агенти на тоталитарните служби са били депутати; в българските правителства от началото на прехода до 2013 г. е имало общо 139 агенти и щатни служители на ДС - от зам.-министри до премиери; няколко хиляди са пък служителите в различните министерства, доказани сътрудници на тодорживковите тайни служби, като допреди две години само в МВР те са били 1 346 на брой.

Също и тримата първи управители на БНБ след 1990 година са свързани с репресивния апарат на комунистическата държава - и тримата са били тайни агенти на ДС, а в нароилите се с тяхна благословия 30 частни банки след промените агентурният състав е набъбнал на 180 човека. Контролът в държавните медии - БНТ, БНР и БТА - е осъществяван от 131 офицери, доносници и информатори, като броят им в радиото е най-голям – цели 67 агенти. 156 души с тайно агентурно минало пък се разпореждат в частните електронни и печатни медии. Според Христо Христов, заемането на ръководни постове от толкова много бивши сътрудници на ДС и военното разузнаване във всички ключови сфери на държавата е станало възможно поради отказа от извършването на лустрация и липсата на политическа воля за окончателна раздяла с комунистическото минало.

Примерът Германия

"С разпускането на бившата ГДР и ликвидирането на нейната тайна полиция ние се оказахме в благоприятно положение, тъй като не се налагаше приемственост в институциите на обединена Германия“, коментира за Дойче веле Йоахим Фьорстер от Федералния комисариат за архивите на ЩАЗИ. „Бившите комунистически държави, в т. ч. България, също се опитват да преосмислят своето минало, но преливането на институциите и кадрите в тях правят процеса много по-труден. Има и нещо друго – силната германска икономика не се интересува много от миналото на бившите агенти, които днес са бизнесмени“, смята изследователят. Той разказа за случай със строителен предприемач в Берлин, който, въпреки недоволството на местните жители, започнал преди две години строеж на висока сграда близо до някогашната Берлинска стена.

„Бизнесменът се оплака по телевизията, че протестите пречели на дейността му, но негови състуденти от миналото го разпознаха от екрана като някогашен доносник на ЩАЗИ и позвъниха на медиата за изясняване на случая. Човекът яростно отрече обвинението и журналистите се обърнаха към нашия архив за помощ. Проверката беше трудна, тъй като досието на лицето беше унищожено, но ние все пак открихме доказателства, че той действително е бил информатор. Предприемачът заведе съдебно дело срещу нас и го загуби. По-важното обаче е друго – в този конкретен случай става въпрос за човек, забогатял по законен начин, който е станал и инвеститор. Макар да е бил информатор като студент, успехът в неговия бизнес идва много след 1990 година. Разбира се, това е отделен случай, но той също е показателен“, допълва Йоахим Фьорстер от Федералния комисариат за архивите на ЩАЗИ.

И в Словакия има немалко бивши сътрудници на ДС, които днес са успешни бизнесмени. Д-р Ондржей Крайняк от словашкия Институт за национална памет припомни, че последният кадрови офицер от бившите репресивни служби е бил отстранен от длъжност още през 2004 година. Но много бивши агенти са останали на работа в новите тайни ведомства: „Значителен брой от хората с досиета, които са учили в Москва, станаха крупни бизнесмени. А последният шеф на чехословашката ДС ген. Алоис Лоренц, който през 1993 г. беше осъден на година и половина затвор, но се скри в Словакия след разделянето на страната, стана съветник на една от тези бизнес-групировки“, казва Крайняк.

„Специалните“ полски пенсионери

Според д-р Кшищоф Персак от Института за национална памет в Полша повечето от бившите хора на тайните служби са се влели в организираната престъпност, което в неговата страна е станало ясно още през 90-те години. „Други се отдадоха на активен бизнес и създадоха частни охранителни агенции – пазеха бизнесмени, имоти, складове, фирми. В известен смисъл всички тези хора бяха привилегировани, защото използваха богатия си „професионален“ опит от миналото", казва той.

Привилегиите им обаче не свършвали с това. Непосредствено след промените много от тях успели да се възползват от старото законодателство и получили огромни пенсии. Едва през 2007-ма в Полша бил приет специален закон, който намалил огромните им доходи до нормалните пенсии за страната. "И знаете ли колко поляци бяха засегнати от тази мярка? Ставаше въпрос за цели 40 хиляди офицери и сътрудници на комунистическите тайни служби!“, спомня си с горчивина д-р Персак.

 

Източник: http://www.dw.com/bg/българия-резерват-за-бивши-доносници-и-информатори/a-18882206

Публикувана в У нас
Сряда, 25 Ноември 2015 09:01

Как Кремъл управляваше България

Нагайката е къс, дебел камшик от сплетени кожени ленти. Как боли и колко унизително е да те налагат с него българите научават още по време на Руско-турската война през 1877-1878 година, когато “освободителите” хич не се колебаят да го използват срещу “освободените” - с и без повод.

"Джобен речник"

Изследователят Антон Тодоров цитира наблюденията на тогавашния руски военен кореспондент Василий Немирович-Данченко, че нагайката е универсалният „джобен речник“ в отношенията между руските войници и българското население по онова време. Той описва такива случаи на, с нищо непредизвикано, насилие от "братушки" срещу обикновени хора. Още по-брутално е поведението на руските представители в Княжество България - генералите Ернрот и Каулбарс, които организират преврати и маркирани от насилие и политически убийства избори. В обръщение към цар Александър Трети по повод на нечувания терор Захари Стоянов пише:“ Какво искате от нас, нещастните, Вие, Царю честитий? Защо Ви бяха Вам нужни тия жертви? Това ли е Вашето православие, славянство, братство, християнство и покровителство? Тия ли са благата, с които Вие ще обсипете България? С кървави жертви, с ножове и с рубли добива ли се влияние, почит и уважение?“.

Какво се е променило оттогава в начина, по който, видимо и невидимо, България е била управлявана от царска Русия и нейните наследници – СССР и режима на Путин? Според наблюдатели, променяли са се само методите, но не и целите.

Окупацията на България и последвалата подкрепа (включително с дивизии на НКВД) за марионетните и комунистически правителства продължават поне 15 години след непредизвиканата с нищо съветска инвазия през септември 1944 година. Важна роля за приковаването на малката балканска страна към имперската колесница на Кремъл играе изкуствено създадената енергийна зависимост на българската икономика от СССР.

Москва и българският уран

Още през втория месец на съветската окупация, в страната пристига голям отряд на НКВД, чиято цел е да обсеби добива на уран. Със задачата се заема личният поръчков килър на Сталин за специални операции Павел Судоплатов. Москва е вече уведомена от „къртиците“ си в Лос Аламос за напредъка на американците в създаването на първата атомна бомба. Съветската империя протяга пипалата си към откритите от германски геолози през 30-те години на миналия век находища на уран в Югозападна България. В СССР дотогава не са открити находища на стратегическия материал, а рудата в завзетата от Червената армия Чехословакия се оказва с много по-ниско съдържание на радиоактивни елементи в сравнение с находището край софийското село Бухово, например. В него са изпратени 300 съветски инженери, а целият район е блокиран от части на НКВД. Съветски и руски експерти са категорични, че взривената през август 1947 първа болшевишка атомна бомба е била направена с обогатен български уран.

През целия период на съветското „присъствие“ от страната са изнесени близо 17 хил. тона уранова руда, чиито еквивалент е над 300 тона обогатен уран. На АЕЦ „Козлодуй“ са доставени едва 12 тона, а и първоначалните планове на Москва са били централата да бъде построена на територията на СССР.

Една от рожбите на българо-съветската дружба - АЕЦ Козлодуй

Една от рожбите на българо-съветската дружба - АЕЦ "Козлодуй"

След скъсването на отношенията между СССР и Югославия, Москва се опасява София да не се повлече по Тито и така да бъдат прекъснати доставките на стратегическата за съветския режим суровина. За да бъде предотвратен подобен сценарий, по време на скалъпения процес срещу Трайчо Костов, НРБ е окупирана за три месеца от преоблечени в български униформи отбрани дивизии на НКВД. Случката се повтаря седем години по-късно, след като Тодор Живков е взел властта през 1954 година. Тогавашният съветски посланик Юрий Приходов си "поръчва" да го охранява КГБ, след което се захваща да напише речта на новоизпечения малограмотен български диктатор пред “историческия” Априлски пленум от 1956 година. Следват три фалита на НРБ, два опита за присъединяването ѝ към СССР, повторно откриване на концлагерите, “възродителни“ процеси, убийства на дисиденти и още куп ненаказани тежки престъпления. В крайна сметка се случва проектът на руските царе и велможи за “Руско-дунавска област”, популярен още и като “Задунайская губерния”. НРБ се превръща в колониален придатък от типа “шестнайсета република”.

Тоягата на енергийната зависимост

Наскоро изследователят Антон Тодоров публикува редица документи, които показват, че властелините в Москва не са желаели НРБ да разширява добива и проучванията на собствен нефт и газ, нито пък да си ги купува от други страни, освен от СССР. Тръгващите от съветските находища към България газопроводи и електропроводи, заедно с работещия със съветски нефт Бургаски нефтокомбинат, се превръщат в новите лостове за дистанционно управление и подчинение на НРБ от Съветската империя. На страната е наложена и своеобразна енергийна ангария: да изпраща ежегодно в СССР по 800 работници за съветските нефтени и газови находища и тръбопроводите от тях към Западна Европа и Турция - дейност на обща стойност 500 млн. рубли. НРБ е задължена също да доставя стомана, дрехи и храни за съветската енергийна промишленост, която крепи комунистическия режим в Москва. Дефицитът на електроенергия в България е можел да бъде покриван само с внос от СССР.

Икономическият разпад на империята през 80-те години на миналия век докарва съветското ръководство до нервен срив. Причината е, че марионетните му правителства в Източна Европа не се справят със задачата да изпълняват доставките към потъващата планова икономика - заради външните дългове, военните разходи, корупцията и огромното пилеене на ресурси. Шефът на българския Комитет за планиране Станиш Бонев бил публично заплашен от новоназначения през 1985 г. от Горбачов съветски премиер Николай Рижков (в момента името му е в списъка на руските политици със забрана да посещават ЕС – б.а.), че ще нареди да го вържат в чувал заедно с неговия съветски колега.

„Хибридната война“ на Путин срещу новите и стари „врагове“ на Русия включва в арсенала си почти всичко, познато от времената на Сталин и Брежнев. Освен грубата военна сила и пропагандните потоци, режимът в Москва не се колебае да използва и заплахи като търговско ембарго или спиране на „енергийните кранчета“. Продължава и покупката на партии и политици.

„Петата колона“

Прорруска демонстрация в София. Съвременници на нерушимата дружба между двата

Прорруска демонстрация в София. Съвременници на нерушимата дружба между двата "братски" народа

Този инструментариум се прилага и срещу България. Доказателства откриваме не само в поведението на партии като БСП, „Атака“ и ДПС, но и в „газовите войни“ и корупционни проекти като „Големия шлем“. Ярък пример в това отношение е печалната история на българо-руското дружество „Топенерджи“ и криминалният опит на „Газпром“, с помощта на „Мултигруп“, да превземе тръбите на българската газопреносна мрежа. „Дарението“ е трябвало да мине през взетото на подпис от правителството на Жан Виденов решение - с активното участие на български министър и двама енергийни босове с рангове на заместник-министри.

В Москва изобщо не са очаквали съпротива срещу операцията за придобиване на българските тръби по схемата дълг срещу собственост. Вбесени от неблагоприятната за Кремъл развръзка, министрите и олигарсите на Елцин замислят контраудар: българският посланик в Москва е повикан в полунощ от първия заместник-министър на външните работи Александър Авдеев, за да му съобщи, че Русия спира износа на газ за България. Поводът е повече от измислен – руската страна не можела да фактурира природния газ като стока при пресичане на границата, защото текущата му цена била неразделим сбор от цената на горивото и цената на транзита. Налагало се Русия да спре подаването на газ, за да не нарушава собствените си митнически закони.

Скалъпената провокация обаче се оказала и доста глупава – в отговор българският посланик предположил, че, след подобна наглост, по същите причини на България ще ѝ се наложи да спре транзитирания през нейна територия руски газ за Турция. Отговорът прозвучал като плесник за висшия кремълски сановник и в един часа през нощта той прекъснал срещата. Поради късния час и липсата на свидетели на случката, дипломатът решил да уведоми на сутринта София за обявената от Русия „газова война“. За изненада на посолството обаче още през нощта „Петата колона“ в България вече била вдигната на крак. В ранни зори депутатът на БСП Евгени Кирилов дори успял да внесе в Народното събрание питане до външния министър кой е разрешил на българския посланик в Русия да поставя ултиматум на Кремъл за спиране на руския транзит към Турция.

Публикувана в Свят
Четвъртък, 19 Ноември 2015 17:11

Превръща ли се България в пустиня?

В бъдеще в България се очакват промени в климата, повишаване на температурните нива и намаляване на валежите и водните запаси. Това заяви Христо Дунчев, директор на Централно и Източноевропейски екологичен център /ЦИЕЦ/, на пресконференция за представяне на Рейтинг на страните от ЕС по дейността им за адаптация към климатичните изменения.

Според еколозите климатът южно от Стара планина ще става все по Средиземноморски, а на север плодородните земи бавно ще опустиняват. Дунчев заяви, че има опасност земите на север да се превърнат в пустиня и да не могат да бъдат използвани, но не и в близките пет-шест години.

Селското стопанство, лесовъдството, енергетиката и туризмът ще бъдат засегнати от
температурните тенденции и валежните нива. По-уязвими занапред ще бъдат пролетните земеделски култури, засети върху неплодородни почви, както и обработваемите земи в Югоизточна България, предупреждават от ЦИЕЦ.

Дунчев добави, че климатичните промени могат да доведат до изсушаването и унищожаването на повече от половината гори в страната и до по-нататъшно ограничаване на водните ресурси. По думите му годишният речен оток вероятно ще намалее в близките години и ще доведе до утежняване на достъпа до питейни води, отразявайки се на работата на ВЕЦ-овете.

От центъра предлагат предприемането на мерки по превенция, организация на труда при настъпване на бедствия, причинени от климатични промени, и отстраняване на последници и компенсиране на щетите.

Според проучването на ЦИЕЦ към септември тази година, България е сред страните в ЕС с най-нисък рейтинг на дейност за адаптация към глобалните изменения на климата, но е сред първите места по развитие на възобновяеми източници на енергия.

 

Източник: www.bta.bg

Публикувана в Гледища

Пътешествията и чувството постоянно да откриваш по едно ново кътче из България, да му се насладиш и запечаташ в съзнанието и сърцето си, е незаменимо.

Но да видиш едно място, да оцениш красотата му и да научиш нещо любопитно за него, извън познатите географски характеристики - това вече си е истинско съкровище.

Например, знаете ли откъде произлиза името Сребърна и кои всъщност са Тримата братя край Айтос? Независимо дали вече сте посетили тези и други места, или пък тепърва ви предстои, техните легенди ще ви изненадат, очароват и обогатят.

 

Ето откъде идва името на Сребърна
Езерото, което се намира в силистренския край, всъщност е част от признатия от ЮНЕСКО резерват със световно значение, защото там се среща огромно разнообразние на видове. Но питали ли сте се откъде идва името Сребърна?

Сред жителите на селото се носят най-вече две легенди. Казват, че ако се изкачим на възвишението до езерото, на лунна светлина водата изглежда като излята от сребро. Други смятат, че името на Сребърна идва от легендата за хан Сребрун, който по времето на хан Аспарух разположил своя стан край езерото на мястото на днешна Сребърна.

 

Защо е солен изворът Солената вода?
Навярно сте чували за лековития извор, известен като Солената вода. Ако не – той се намира в полите на Сакар, зад зад граничния кльон с Турция, близо до село Раковец. Местните казват, че това място е Божие. А защо ли? Според легендата, преди много години, докато Бог се разхождал по земята, се уморил и решил да поседне и да си почине именно там. Измил очите си в извора, а една сълза паднала и оттогава водата е солена. От десетилетия насам това място е известно като чудотворно и там ходят хора целогодишно, но най-много се събират на Гергьовден и най-вече на Спасов ден. Твърди се, че водата помага при ставни проблеми, при проблеми на кожата и очите.

 

Как е избрано мястото на Гложенския манастир?
Гложенският манастир „Свети Георги Победоносец“ е построен през XIII в. и любопитна подробност е, че неговият архитектурен план копира този на манастирите в Атон. Но как е избрано мястото, а именно в близост до село Гложене, на 12 км от Тетевен? Легендата гласи, че иконата на Св. Георги Победоносец често е била намирана на склона, на който в момента се простира Гложенската обител. Вярващите приели това като знак и построили манастира точно на този хълм.

 

Защо се вкаменили Тримата братя край Айтос?
Край Айтос се издигат три внушителни скали, които най-често във времето хората оприличавали на трима братя. И така името си останало – Тримата братя край Айтос. Легендата разказва, че Тримата братя защитавали слабите и беззащитните. Когато се връщали от битки, се вкаменявали, за да се скрият от врагове. В близост до тези скали пък има друга природна особеност – огромни дупки, които са известни като Казаните. Историята е навързана и хората разказват, че тези дупки са се образували от стъпките на огромните по размери братя.

 

Защо сватбарите се вкаменили край Кърджали?
Чували ли сте за образуванието Каменната сватба край Кържали? То се намира на 4 км от града, в близост до село Зимзелен. Изключително красиво място, което обезателно трябва да се види на живо. Но нека разберем откъде идва това чудато име: В действителност скалните късове наподобяват двама влюбени младоженци – впечатляващи са. Според легендата двама млади се венчавали, но докато всички сватбари се придвижвали тържествено, духнал вятър и повдигнал булото на невестата. Свекърът видял неземната красота на булката и нечисти помисли минали през главата му. В този миг природата се намесила и вкаменила всички, с изключение на младоженеца. Той заплакал и помолил да бъде вкаменен също, за да остане завинаги близо до любимата жена. И до днес понякога до фигурата му се образува локва, за която се твърди, че това всъщност са сълзите му.

 

 

Източник: www.bta.bg

Публикувана в Пътешествия
Страница 2 от 9