Илиана Беновска: Г-н Дончев, надявам се, че няма да приемете за странно, да се обърна към Вас като голям индустриалец и председател на една от най-големите работодателски организации, с въпроса – кой и на какво основание може да управлява България? Какъв е Вашият отговор?

 

Сашо Дончев: Моят отговор е, че България принадлежи на гражданите и те трябва да я управляват.

 

Илиана Беновска: Как?

 

Сашо Дончев: Като си изработят визия за своето бъдеще и тръгвайки, разбира се, от своето настояще, като преценят с какви ресурси разполагат, и на тази база може би да си изготвят една пътна карта, и да си избират, да са готови да си отделят, са постигането на тези цели, нужните средства, и разбира се, може би и права, да ги делегират на държавата , и да си изберат някакви изпълнители на този план. За изпълнители на този план сигурно ще назначат някоя политическа формация, а политическите формации не казват какво да се прави, а те имат възможност в демократичното общество да кажат, че това, което вие го поръчвате, уважаеми граждани, ние можем да го постигнем за по-кратко време, с по-малко ресурси, за по-кратко време и изобщо по-ефективно, затова изберете нас.

 

Илиана Беновска: До ден днешен обаче, г-н Дончев, тази теория, която е заложена и в основния закон на България – Конституцията, и в други закони – в морала, няма инструмент за регулация, освен следващите, и следващите, и следващите парламентарни избори.

 

Сашо Дончев: Не, всъщност това не е теория, г-жо Беновска. Това са добрите практики в свободните демократични общества.

 

Илиана Беновска: За нас е теория още, не е практика.

 

Сашо Дончев: Да, за съжаление, то дори не е теория за нас, защото аз не знам защо го наричате теория. Аз отказвам да приема, че е теория, но онова, което за съжаление ще потвърдя или по-скоро ще отрека във Вашите думи, че това е заложено в Конституцията. Не, това не е заложено в Конституцията. В Конституцията е заложено, че ние, как да ги нарека така, как да се наречем ние, да не ни е много обидно, но в крайна сметка поданиците на тази държава имаме право да избираме някакви хора, на които да дадем толкова ресурси, колкото те пожелаят, за да свършат точно онова, което те желаят, т.е ние сме някак си по тази конституция не граждани, а зависими от тези, които може би справедливо Вие казвате, че управляват, но аз някак си не искам да приема тази дума.

 

Илиана Беновска: Не искам да влизам в обяснителен режим, просто ще поясня, че в Конституцията е заложено правото на всеки български гражданин, свободно да даде своя глас на съответните избори, това имах предвид.

 

Сашо Дончев: Правата, г-жо Беновска, на гражданите им принадлежат по рождение, те не се дават с един или друг документ, просто по-малко нормативен. А пък Конституцията, това е онзи граждански договор между тези граждани, които казват как ще разпределим отговорностите в нашето общество и във връзка с тези отговорности от какви наши граждански права ще се откажем и ще ги делегираме примерно на училището, на общината, на държавата, и в крайна сметка, за да постигнем онзи живот, за който ние си мечтаем за себе си, за децата си.

 

Илиана Беновска: Вие имате ли апетити към властта, г-н Дончев? Повтарям, че сте един от най-големите индустриалци в България, председател сте и на БСК. Преди време се заговори, че конфликтът в КТБ, между Пеевски и Цветан Василев, е произтекъл от това, че Василев е искал да се занимава активно с политика. Днес в интервю Делян Пеевски го потвърждава. Така че Вие, Сашо Дончев, бихте ли могъл да бъдете министър-председател, за да направите едно показно как трябва да се управлява държавата?

 

Сашо Дончев: Сега, Вие първо зададохте два въпроса. Първият е дали имам апетити към властта. Нямам апетити към властта, защото аз имам цялата власт на свободния гражданин и аз не мисля, че в едно демократично общество може да има по-висша власт от тази, така че другото е служене и това дали аз съм готов да служа на това общество, заемайки една или друга позиция в тази държавна йерархия. На този въпрос ще Ви отговоря също отрицателно, тъй като ангажиментите, които съм поел, смятам за достатъчно важни и ако аз си свърша работата тук, където съм, имам предвид в компанията, и в БСК, пък и в десетки други, за съжаление, понякога ми се струва, че невнимателно съм поел много ангажименти, но и в десетки други организации, то тогава значи, че аз мога спокойно, някога на много стари години да кажа на моите внуци – аз си свърших моята работа, деца, оттук нататък вие. Нямам апетити за никаква политическа позиция.

 

Илиана Беновска: Това е откровен отговор и аргументиран, ще Ви задам по-пряко въпроса и ще Ви помоля за по-пряк отговор, г-н Дончев. Не е ли много лесно на нас, всеки от своята позиция, Вие от Вашата, аз от моята, гражданите от тяхната, да критикуваме всяка власт, но в състояние ли сме ние да се наемем, т.е Вие, наистина както казах, да направите едно показно как трябва да се управлява държавата, защото Вашият опит е прекомерно голям и Вие знаете къде са тесните моменти?

 

Сашо Дончев: Г-жо Беновска, може би аналогията и този път ще бъде неудачна, както е известно най-често, това е най-прекият път към глупостта, но аз не си представям, че примерно бандитизмът трябва да се бори с участие в банда. Не казвам нищо, не правя характеристики на политическата реализация. Така че държавата е такава, каквото ние съчиним в този същия граждански договор. Това, което трябва да променим, е не да намерим поредната жертва, ако той е искрен и да го хвърлим там, да направи показно, защото в условията на тази конституция, и с тези хиляди нормативни актове, които са извели огромно количество граждански права, няма как някой да бъде успешен, няма такава формула. Разбирате ли, че в тази държава, която ние имаме днес, с тази огромна маса с отчуждени граждански права, е въоръжена огромна маса чиновници. Няма как един човек, особено лишен от инструмента електронно правителство, да проконтролира кой как злоупотребява с тези права, дали с тях не рекетират други нормални граждани. Другото нещо, което може би е по-видимо за обществото, но не по-важно от първото, е, че не по-малко от 2500 човека в публичната администрация разписват и се разпореждат с публични средства, няма как и 2500 човека да бъдат проконтролирани. Няма такъв, който може да бъде успешен политик, успешен премиер в условията на днешната култура, в това число политическа култура на обществото.

 

Илиана Беновска: Уникално добре го казахте, г-н Дончев, бандитизмът не може да се бори с участие в банда и оттук веднага да Ви попитам – Вие участвате ли в бандата на пихтиестото тяло между срастването на власт, пари, правосъдие, индустрия и медии?

 

Сашо Дончев: Първо, аз не съм казал, че такава банда съществува.

 

Илиана Беновска: Използвам метафората.

 

Сашо Дончев: Да. При всички случаи, аз като издател на вестник нямам причини да се срамувам, че моят вестник при всичките правителства на България, през последните 18 години, е заявявал откровено и гражданско отношение към техните умения и неумения. Това, разбира се, струва скъпо, не в буквалния смисъл, то и в буквалния струва скъпо, но в преносния смисъл струва много по-скъпо, я иначе аз нямам общо. Вижте, колаборацията между държавната власт и парите е голямото бедствие на човечеството, то е през последните 100 години. От както е създаден Федералният резерв и няколко години по-късно, условно да речем десетина години по-късно, е направен първият опит, то не е направен първият опит, а започнала реализацията на плана „Рузвелт“, от тогава обществото страда, световно страда от тази колаборация, но това е много дълъг разговор, едва ли ние можем за тези няколко минути да го проведем.

 

Илиана Беновска: Да отидем в късия разговор. Огромната новина, която направихте през изминалата седмица, Вие като председател на БСК, Огнян Донев като председател на КРИБ, председателят на БТПП Цветан Симеонов и АИКБ Васил Велев, заедно с президентите на синдикатите КНСБ и „Подкрепа“, вие много остро в аргументирано писмо поискахте, незабавно да бъде учреден надзорен комитет, в който да вземат участие действително компетентни и опитни, в санирането на банковите институции, професионалисти, цитирам дословно от вашето обръщение, във връзка с кризата в КТБ. Може ли да изясните, докъде вие навлизате в бизнеса, работодателите и синдикатите, в сферата на парите и имате ли право да го правите това?

 

Сашо Дончев: Първо, това не е в сферата на парите, това е в сферата на гражданските отношения. Второ, ние го правим не защото имаме и слава Богу, всички тези имена, които Вие изредихте, декларираха, че нямат никакъв личен интерес, с изключение на  д-р Пенчев, който каза, че има 400 лева по един договор от някакъв експертен съвет, но му ги плащат там в тази банка, другите нямаме средства в тази банка, нито фирмени, нито лични. Но там, за наше огромно съжаление, има средства на компании, които са членове на нашите асоциации и в които работят членове на синдикатите, за които стана дума, и когато тези наши партньори страдат от всичко това, което се случва, ние нямаме абсолютно никакво право, в това число и морално право, да стоим в страни. И второ, държавните органи вече повече от месец бездействат, те пък нямат право да ни кажат – стойте в страни, както си позволи да ми каже в отговора си онази вечер гуверньорът на БНБ. Ние вчера сме изпратили списък на експертите, които смятаме, че могат да намерят, да създадат един честен меморандум за истинското състояние на нещата с тази банка, защото предполагам, че не само ние не знаем какво се случва там и Вие едва ли знаете.

 

Илиана Беновска: Според мен дори и квесторът не знае достатъчно добре.

 

Сашо Дончев: Да, за съжаление не знам кой знае. Второ, на базата на тази истинска информация, като безспорни най-добри експерти и авторитети в тази област, биха могли да предложат, може би в някакви варианти, но най-добрите варианти за изход от ситуацията, защото, г-жо Беновска, преди месец, когато започна проблемът, аз бях не голословно, не защото така ми се иска, а защото знам какви активи са заложени в тази банка, бях абсолютно убеден, че проблемът е измислен. Бях абсолютно убеден, че раздадените кредити са били достатъчно добре обезпечени, но вече за един месец аз не съм убеден, че стойността на тези активи е същата. Аз не съм убеден, че през цялото време всички, които са имали кредити, са ги обслужвали. И нещо повече аз съм убеден, че вече месец по-късно дупката е сигурно около милиард, ако не и повече.

 

Илиана Беновска: Нека не пропуснем и загрижеността, че депозитите на гражданите и фирмите са се обезценили, защото те практически не могат да покриват своите задължения, ако парите им са там.

 

Сашо Дончев: Да, това е един малко по-сложен въпрос, нека да не влизаме в него.

 

Илиана Беновска: Да, дайте по-голямата рамка.

 

Сашо Дончев: Да, защото би трябвало, ако са депозити, да се олихвяват все пак. Ето защо ние се намесихме и ето защо ние няма да спрем, докато не бъдат допуснати хора, на които вярваме, защото са с безупречна репутация, вярваме им, защото са с качествата на най-добрите експерти в областта.

 

Илиана Беновска: Но нека да Ви попитам, г-н Дончев, вие адресирахте вашето предложение за експертна подкрепа за разрешаване на проблемите в КТБ, до президента Плевнелиев, до премиера Орешарски, до управителя на БНБ Иван Искров, до председатели на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев и до ръководствата на парламентарно представените политически партии., на кого изпратихте вие този списък с експерти и кой от тези ви отговори преди това изобщо на обръщението?

 

Сашо Дончев: Да, правилно отговори г-н Искров като гуверньор на БНБ.

 

Илиана Беновска: Какво ви каза?

 

Сашо Дончев: Каза „да си гледаме работата, да стоим в страни“. Опита се да ни каже също, че той няма право да назначава такъв комитет и ние в тази връзка му намерихме основание в Закона за БНБ, това е чл.18, т.2, изпратихме на базата на това основание и списък с тези имена, за които допреди малко говорехме. Сега той е на ход.

 

Илиана Беновска: Само на него ли?

 

Сашо Дончев: Ние няма да спрем дотук.

 

Илиана Беновска: Само на него ли изпратихте този списък или до всички адресати?

 

Сашо Дончев: Да, засега само на него.

 

Илиана Беновска: Добре, не очаквате ли съдействие? Той очевидно няма готовност, пък може би и интерес.

 

Сашо Дончев: Г-жо Беновска, извинявайте, ние не очакваме съдействие. Ние очакваме…

 

Илиана Беновска: Вие не ме разбрахте. От другите адресати, а не от него съдействие. Казвам, че той надали има готовност и желание да го направи.

 

Сашо Дончев: Те не би трябвало да съдействат в такъв момент. Те би трябвало да бъдат, не по-малко от нас, загрижени. Те би трябвало да търсят още по-активно от нас, защото техните позиции ги задължават да бъдат по-загрижени по въпроса. Те отговарят не само за тази банка, те отговарят за състоянието на цялата банкова система, всеки един има своите отговорности в това. Така че ние разбира се, че ще разчитаме на единодействието заедно с тях. Но все пак на ход е г-н Искров.

 

Илиана Беновска: Вижте, аз не Ви вкарвам в „Параграф 22“, но Вие – той е на ход, ние го чакаме, Борисов му иска оставката, БСП пък нямат нагласа за това, в КТБ текат някакви процеси, за които, както казахте много правилно, никой няма представа какво наистина се случва, преди това БНБ даде изявление, че на 21 юли, вече сме днес 26 юли, банката ще заработи, ще възобнови операциите си. Какъв е лостът, ние да не седим и да чакаме Искров или както се нарича, който и да е било там в БНБ, който е назначен, а не е собственик на това нещо, да благоволи да направи каквото и да било, а не да ви казва „гледайте си работата“, както Вие хубаво се изразихте?

 

Сашо Дончев: Това са реални първи проявления на гражданска активност по конкретния въпрос. Очевидно е, че тези проявления могат да придобиват и други форми, да ескалират, очевидно е, за нас в момента, не искам да звучи грубо, но за нас съдбата на един човек, заемащ позиция в тази държавна йерархия, не е толкова важна в случая, ако ще го сменят, да го сменят. Но въпросът е, че трябва да има действие, Вие разбирате ли, че там вече 40 дни няма никакво действие и всичко това, което се говори, са празни приказки. Как е възможно, в четвъртата по големина банка в България, двама квестора бяха, аз не знам какви трябва да са те, за да успеят да обработват толкова информация?

 

Илиана Беновска: Да, интересно е и по какви критерии бяха избрани също така, нали?

 

Сашо Дончев: Това не е моя работа. За това да си носи отговорност този, който ги е назначил. Аз нищо не мога да кажа по отношение на квесторите. Нещо повече, ще ми се да вярвам, че са избрани най-добрите в случая.

 

Илиана Беновска: Дано!

 

Сашо Дончев: Да, дано. Не мога нищо да кажа.

 

Илиана Беновска: Вижте, ние сме, позволявам си да кажа ние, защото говорехте за гражданска воля, за гражданско отношение, за гражданско общество, ние сме в пасивната изчакваща позиция.

 

Сашо Дончев: Кои ние?

 

Илиана Беновска: Ето, вие се обръщате, в конкретния случай, който разискваме, работодатели и синдикати, и казвате- моля, направете, необходимо е надзорен комитет, даваме ви предложение с експерти.

 

Сашо Дончев: Г-жо Беновска, извинявайте, че ще Ви прекъсна, но аз имам лична максима – „за най-лошото винаги има време“ и възпитанието на тези хора, с които изразяваме обща воля през последния месец, не ни позволява да не извървим всички тези нормални процедури в едно гражданско общество. Това не е пасивно изчакване. Това са активни действия, срещу които ние изискваме действия от държавната администрация и още веднъж казвам, че ние няма да спрем дотук. Започнахме с тази теза в самото начало от моя страна, че това общество, включително и тази държава, принадлежат на гражданите. Ние не сме безправни.

 

Илиана Беновска: Вие не ме оставихте да довърша, но ще се съгласите сигурно, аз съм абсолютно съгласна, че ние не сме безправни, трябва да отстояваме своите права, които са ни дадени, както казвате, по рождение, затова, че сме човешки същества, но ако нищо не се случи, ако си продължава…

 

Сашо Дончев: Ще ги вкараме в затвора рано или късно. Тези, които не случват нещата, рано или късно ще стигнат като несвършили, като бездействат в ситуацията по някаква друга причина, още повече, ако са се вредили, докато са били на тази власт, ще стигнат там, където им е мястото.

 

Илиана Беновска: Как ще ги вкараме в затвора? С какъв лост…

 

Сашо Дончев:  Тогава, когато не ни функционираше държавата, 89-та година станахме и я сменихме. По същия начин, ще я сменим и ще я подредим отново. Може би в новата конституция ще избираме съдебната власт пряко, прокурори, съдии и ще имаме по-нормално функционираща държава. Така че властите, както Вие казвате, не само да са формално разделени.

 

Илиана Беновска: Добре, последен въпрос. Докога ще чакате гуверньора, така наречения гуверньор?

 

Сашо Дончев: До понеделник вечер.

 

Илиана Беновска: И?

 

Сашо Дончев: След което имаме покана за среща с президента и смятаме да поставим категорично, това не е единственият въпрос, разбира се, защото има и други важни въпроси, но да поставим категорично този въпрос и да потърсим неговото съдействие в случая.

 

Илиана Беновска: А политиците?

 

Сашо Дончев: Какво политиците?

 

Илиана Беновска: Президента хубаво, ще се срещнете с него. С политиците- отговор имате ли, разговор имате ли?

 

Сашо Дончев: Не, нямаме разговор по темата, все пак, както казах, ние се стараем да следваме някаква логична процедура в нашето общество. Не виждам защо трябва да тръгнем и да разговаряме с една или друга политическа формация. Има институции, ние говорим с тях.

 

Илиана Беновска: Питам Ви, защото имахте накрая в титула на писмото- „до ръководството на парламентарно представените политически партии“ , т.е вие ги информирате, за сведение?

 

Сашо Дончев: Информираме ги, да, за сведение.

 

Илиана Беновска: Понеделник вечер в колко ви е срещата с президента?

 

Сашо Дончев: Не, ние нямаме в понеделник среща, няма да е в понеделник. Тя засега е планирана за 1-ви, тогава е поканата, но президента е обещал, да направи всичко възможно във връзка с динамично развиващата се обстановка в България, да изтеглим възможно най-скоро тази среща.

 

Илиана Беновска: Добре, а в понеделник вечер какво ще се случи? Чакате Искров?

 

Сашо Дончев: Ще го решим. В понеделник вечер ние ще се съберем отново в този формат, ще видим какво ни е отговорил г-н Искров и ще вземем решение.

 

Илиана Беновска: А той писмено отговори ли ви?

 

Сашо Дончев: Да, отговори писмено това, което Ви казах.

 

Илиана Беновска: „Да си гледате работата“?

 

Сашо Дончев: И че няма основание да назначава такъв комитет.

 

Илиана Беновска: Добре, наистина съвсем последен въпрос. Означава ли, че работодателите и синдикатите взимат в ръце регулацията на гражданските и основни права на хората?

 

Сашо Дончев: Регулацията на гражданските основни права? Повтарям си, за да разбера точно въпроса.

 

Илиана Беновска: Ставате ли вие, синдикатите и работодателите, омбудсман, защитник на правата на гражданите?

 

Сашо Дончев: Не, не e точно тази нашата роля или поне аз не мисля, че това е нашата роля. Вижте, ние веднъж може би на друго ниво сме заявили, че можем да лидерстваме, синдикатите да лидерстват своите синдикални членове, ние да лидерстваме своите членове компании, предприемачи, нали, следователно ние сме казали, сме заявили, че в някаква степен сме по-зрели граждани от тях, от нашите членове, така че онова, което смятам, че сме длъжни да направим, да направим всичко възможно нашите членове, било то синдикати или компании, или членове на нашите асоциации, или по-скоро предприемачите като такива, да повишим по-скоро тяхната гражданска култура, и с това да повишим масата на гражданското познание в нашето общество, което да произвежда ефектите, за които може би всички мечтаем.

 

Илиана Беновска: Добре. Най-малко просветителска роля казвате.

 

Сашо Дончев: Да, вижте Вие не можете да направите германското общество в България, каквото и да направите. Ние трябва да създадем най-напред културата и не да я създаваме, тя трябва да стане част от болшинството българи., тя трябва да стане културата на по-голямата част от тези българи. Тогава имаме шанс да приближим, по някакви критерии, нашето общество до швейцарското или до немското. Ако ние сме с мисленето на роби, няма как да направим демократична държава.

Публикувана в Очи в очи

Независимо от отказа на управителя на БНБ – Иван Искров да сформира Надзорен комитет, който да съдействува при оценката на финансовото състояние и при евентуалното саниране и преструктуриране на КТБ, лидерите на социалните партньори не се отказаха от идеята си. (За отказа на Иван Искров да сформира Надзорен комитет, вижте тук: http://www.svobodennarod.com/bulgaria/4798-%D0%B1%D0%BD%D0%B1-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%82%D0%B1.html ).

Публикувана в У нас

Българската народна банка (БНБ) показа шеметна бързина, отхвърляйки почти светкавично предложението на представителните организации на социалните партньори за създаване на Надзорен комитет, който да предложи „цялостно решение за оздравяване и реструктуриране на банковата група“.

Публикувана в У нас

Вчерашното писмо на работодателите и на синдикатите до президента, премиера (вече в оставка), управителя на БНБ, председателя на Комисията за финансов надзор и до ръководствата на парламентарно представените политически партии показва две важни неща. (Виж писмото тук: http://www.svobodennarod.com/bulgaria/4795-%D0%BA%D1%82%D0%B1-%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8.html ).

Публикувана в Гледища

Вчера, 23 юли 2014 г., работодателските организации и профсъюзите в България успяха да консолидират становището си за пътищата по които потърпевшите от случая КТБ трябва да търсят решение на проблемите си. Те единодушно си съгласиха, че достатъчно време са викали неволята, а така наречените „компетентни институции“, всъщност са некомпетентни.

Публикувана в У нас

На 18 юли 2014 г., се проведе среща между голям брой работодателски организации в България и ръководството на политическата партия „България без цензура“. Срещата се проведе в зала „Запад“ на сградата на Народното събрание. Сред представителите на ББЦ изпъкваха Николай Бареков, Рада Коджабашева и Светлин Танчев. От работодателите присъствуваха представители на АИКБ, БСК, БТПП, ССИ и на Съюз „Произведено в България“.

 

Първи беше поканен да вземе думата някогашният сружебен министър-председател и кмет на София, г-н Стефан Софиянски. Според Стефан Софиянски, „проблемът с КТБ трябва да се реши с оздравяването на банката. БНБ трябва да реши въпроса с оставането на банката. На времето, служебното правителство през 1997 г., реши въпроса с „Биохим“, където също беше възникнала тежка ситуация“.

 

Стефан Софиянски изрично подчерта, че „Народното събрание не е необходимо за решаването на проблема с КТБ. Трябва да се направи работна група в състав: представители на БНБ – представители на министерството на финансите (желателно е в групата да има и един заместник министър от МФ) – представители на КТБ. Групата трябва да разработи професионално решение на проблема“.

 

Софиянски беше категоричен, че „ресурси за преструктуриране на банката има и у собствениците и у държавата“.

 

След някогашния служебен премиер и кмет Стефан Софиянски се изказа и другият познат на публиката Стефан Софиянски - някогашният изпълнителен директор на застрахователната компания „Лев Инс“ и настоящ председател на ССИ. Той коментира, че малките и средните предприятия отново пострадаха тежко. Според него „България има достатъчно ресурси, а основен проблем е кризата на доверието“. Според него „трябват незабавни избори и съдздаване на стабилно мнозинство“.

 

Стефан Софиянски напомни, че „от ССИ първи предупредиха за КТБ. За случая категорично са виновни политиците. Те допуснаха огромни ресурси на общини и държавни предприятия да влизат в КТБ с нищожна доходност за вложителите, а със същите средства се даваха кредити с големи лихви“. Той продължи с това, че „институциите вече си противоречат с изявленията си за КТБ дори в рамките на един и същи ден. Необходимо е да се даде на обществото ВЯРНА информация за случващото се“.

 

Следващо по ред беше изказването на председателя на УС на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) – Васил Велев, който заяви:

 

Ние проведохме срещи с ГЕРБ, БСП и ДПС. Бихме се срещнали и с Реформаторския блок, а защо не и с „Атака“. В България няма финансова, нито икономическа криза. През месец май имахме ръст на БВП, ръст на износа и за първи път от толкова време насам имахме намаляване на безработицата. Борсите изобщо не се впечатлиха от евроизборите. Те обаче тръгнха стремглаво надолу през юни, когато станаха ясни измеренията на ПОЛИТИЧЕСКАТА криза“.

 

По отношение на предлаганата актуализация на бюджета, коментарът на г-н Васил Велев беше: „сигурно е добре да се вдигне лимита на дълга. Не е добре обаче да се използуват публични средства и ресурси за оздравяването на КТБ. Това би било приемливо ако имаше доверие между политическите сили. Такова доверие обаче няма. Неотдавна бяхме свидетели на оздравяването на банки, които са били в много по-тежко положение от КТБ. Банките в Кипър бяха в много по-трагично състояние, но бяха оздравени. КТБ трябва да работи и има такава възможност. Там са 8 – 10 процента от парите на България. Там са парите на цели сектори от икономиката. В момента, отбранителната промишленост има открит акредитив в КТБ за половин милиард долара. Затова подкрепяме предложението на КТ „Подкрепа“ за осигуряване на прозрачност и публичност при провеждането на оценките на КТБ“.

 

Васил Велев недвусмислено заяви, че „оценката на счетоводители, одитори и чиновници не е същата като на финансистите от по-голям мащаб. Това, което се прави в момента с КТБ е абсолютно погрешно. Добре е, че поне не се взе прибързано решение за КТБ, но не бива бавенето да продължава“.

 

Разгърналата се дискусия за съдбата на КТБ стана повод всички участници в дискусията да декларират липса на конфликт на интереси в случая.

 

След Васил Велев, становището си изложи Пламен Грозданов от Съюз „Произведено в България“:

 

В България икономическа криза няма. Макар и много бавно, страната излиза от кризата. Всичко ще зависи от това дали ще се преодолее политическата криза. Ако след изборите продължи тази котерийна борба, това няма да бъде търпяно от обществото.

 

Банковата криза е изкуствена. КТБ трябва да продължи да работи. Няма банка в света, която да издържи на атака като тази срещу КТБ. Политиците трябва да престанат с РАЗНОГОВОРЕНЕТО си“.

 

Тук в дискусията се включи Николай Бареков, който заяви в прав текст, че „банковата криза беше използувана за неморални цели от Бойко Борисов“. Във връзка с този му коментар, Теодор Дечев (АИКБ) отправи към Николай Бареков въпрос, свързан с мнението му за участието на България в Европейския банков съюз. Теодор Дечев напомни на Николай Бареков изказването на Иван Искров направено на откриването на учебната година в УНСС на 17 септември 2012 г., в което той отхвърля евентуалното членство на България в Европейския банков съюз:

 

Друг пример е свързан с лансираната неотдавна идея за т.нар. „банков съюз” в ЕС. БНБ принципно подкрепя задълбочаването на интеграцията и управлението вътре в еврозоната, в т.ч. фискален съюз, банков съюз, политически съюз, тъй като поради натрупаните съществени дисбаланси в еврозоната това вероятно е единственият път за нейната стабилизация. Ние обаче сме против присъединяването на България към банковия съюз на еврозоната на този етап. Когато се иска ограничаване на националната компетентност и прехвърляне на права, трябва да се говори и за отговорности. От обявените преди няколко дни предложения на Европейската комисия обаче става ясно, че едно присъединяване на България към така замисления банков съюз ще се сведе главно до едностранното прехвърляне на значителен национален суверенитет към Франкфурт и Брюксел, без обаче в замяна страната ни да получи нищо. Освен това заедно с единния надзор върви и създаването на обща схема за гарантиране на депозитите и обща рамка за преструктуриране на банките. Нещо, което липсва в настоящето предложение и все още не знаем как точно ще изглежда“. (пълният текст на изказването на Иван Искров на 17 септември 2012 г., може да се прочете на адрес: http://www.bnb.bg/PressOffice/POStatements/POADate/02_ISKROV_20120917_BG ).

 

От своя страна, Николай Бареков заяви:

 

Трябва да призная, че не само Искров но и Цветан Василев е правил изказвания в посока на отхвърляне на участието на България в Европейския банков съюз. Както се изразяваше баба ми, това очевидно беше правено със „задни мисли“. Както знаете, аз принадлежа към консервативната група в Европейския пърламент, където сме скептични към прибързаната федерализация на ЕС, но за банковия съюз мога да заявя, че лично аз съм катигорично „за“. Подкрепям участието на България в Европейския банков съюз“.

 

След като в зала „Запад“ беше „произведена новината“, че Николай Бареков подкрепя участието на България в Европейския банков съюз, думата беше взета от Бойко Недялков (АИКБ). Той потвърди неколкократно заявената теза за наличие на признаци за икономическо оживление и за изкуственият характер на банковата паника:

 

Работодателите започнаха да наемат нова работна ръка. Това е факт, така е и в ръководеното от мен предприятие. Паниката е режисирана. И медиите и политиците помогнаха максимално за раздухването на паниката. Политиците се държат жалко. Дано това жалко поведение спре. Това, което предприятията постогнаха на борсите за около една година, беше стопено на половина от политиците в рамките на няколко дин. Най-лошото е, че останахме без партньорско споразумение с Европа“.

 

Камен Колев (БСК) наблегна на нуждата от политическа стабилност и на някои от нововъзникващите рискове за българската икономика:

 

Нужна е политическа стабилност. Затова „Стандарт енд Пуърс“ ни понижи рейтинга. Аз съм съгласен с Васил Велев, че икономиката се оживява, но сега през месец юни възникват нови проблеми – блокирането на обществените поръчки. Ето, през май за първи път строителството тръгна нагоре от толкова време насам, но сега това може да бъде пресечено от блокирането на обществените поръчки. Каквото бизнесът постигна до месец май беше постигнато ВЪПРЕКИ политиците“.

 

Камен Колев (БСК) коментира и последните решения на ДКЕВР и станалата задължителна тема за КТБ:

 

Последните решения на ДКЕВР почиват на хипотетични пожелания. БСК предлага изпълнението на последните решения на ДКЕВР да се замрази. Относно КТБ – от БСК предложихме решение. (За предложението на БСК, можете да прочетете тук: http://www.svobodennarod.com/bulgaria/4790-%D0%B1%D1%81%D0%BA-%D1%81-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5.html )“. До ликвидация винаги може да се стигне. По-добре е в оздравяването на банката да участвуват и останалите търговски банки в България.

 

Главният секретар на БТПП, Васил Тодоров предпочете да говори за това, за което до момента не беше станало дума. Той подчерта:

 

Здравеопазването беше фокус на общата декларация на синдикатите и работодателите. Здравеопазването ще продължава да гълта още средства без видим ефект ако продължава сегашната политика. Не бива да се загърбват дабатите по енергийните поректи. Тези проекти по които има консенсус, трябва да бъдат защитени от политиците пред Европейската комисия. Много лошо е забавянето на преговорите по партньорското споразумение. Може иза него, г-н Бареков да напише едно отворено писмо …“.

 

Катя Ганчева от Съюз „Произведено в България“ още един път подчерта, че „бизнесът има нужда от спокойствие“.

 

В заключение, Николай Бареков пое ангажимент като член на Комисията по енергетика в Европейския парламент (той наблегна на факта, че най-много представители в тази комисия има от консервативната група) да съдействува всячески на развитието на българската енергетика и за информираността на бизнеса за актуалните тенденции в европейското законодателство. Той се съгласи с представителите на работодателските организации, че страната страда не от финансова или икономическа криза, а от развихрилата се политическа и институционална криза. Той се солидаризира и с многократно заявеното мнение, че КТБ трябва да бъде оздравена, а „който е виновен – да си носи наказателната отговорност“.

 

Николай Бареков изказа голямо съжаление за това, че най-вероятно партньорското споразумение няма да бъде подписано от това правителство. Накрая той даде думата на харвардския възпитаник Светлин Танчев от ръководството на „България без цензура“. Последният поздрави представителите на бизнеса заради усилията им и проявения стоицизъм през последните години. Той цитира примера с банката “JP Morgan Chase”която е била оздравена след като е имала загуби от над 2 милиарда долара.

 

Светлин Танчев коментира състоянието на българското здравеопазване с думите: „Здравната каса започна с 400 милона лева, сега е с 4 милиарда лева, а услугата не се е променила“. В заключение, Светлин Танчев също подкрепи участието на България в Европейския банков съюз.

Публикувана в У нас

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), подкрепи изцяло инциативата на КТ „Подкрепа“ за постигане на прозрачност при установяването на действителното положение в Корпоративна търговска банка (КТБ). Това е заявено в писмо от днес, подписано от председателя на УС на АИКБ – г-н Васил Велев.

Публикувана в У нас

На 16 юли 2014 г., Българската стопаанска камара излезе с остра декларация, с която обвинява „политическата класа“ в България за създаването на банковата паника, настоява „държавни органи да не си позволяват да изземват права на суверена и да решават съдбата на КТБ вместо заинтересованите кредитори на банката“ и предлага списък от цели, които трябва да се постигнат с незабавни законодателни промени.

Публикувана в У нас

В рамките на два дни, Конфедерацията на труда „Подкрепа“ започна много сериозна офанзива, свързана с продължаващият хаос в действията на институциите по случая Корпоративна търговска банка.

Публикувана в У нас

Пресцентърът на „Синьо единство“ разпространи декларация, която предаваме изцяло и дословно:През последните три седмици ставаме свидетели на пълната деградация на държавността и срив на институциите призвани да защитават обществото. Всички действия на институциите замесени в скандалът КТБ(основно прокуратурата и БНБ) остави тежки съмнения за зависимост и за това, че решенията и действията им се водят не от обществения интерес, а обслужват частни интереси. За да се разсеят тези съмнения отговорните институции трябва да разплетат целия пъзел около КТБ.

Публикувана в У нас
Страница 5 от 21