От 1 януари тази година в целия ЕС влязоха в сила нови правила по отношение на лозовите насаждения. От 2016-а до 2030 година ще се получава всяка година по 1 процент повишаване за лозарския потенциал. Ние имаме 600 хиляди дка в момента. Но този 1 процент не се финансира с европейски средства. Това казва в интервю за Фрог директорът на Изпълнителна агенция по лозата и виното Красимир Коев.

-  Г-н Коев, в сила ли са вече новите европейски правила за лозарството?

- От 2016 г. в целия ЕС влязоха в сила нови правила по отношение на лозовите насаждения. До края на 2015 г. година Изпълнителната агенция по лозата и виното даваше  право на всеки, който притежава земя или има договор за аренда, да закупи право за засаждане на нови масиви лозя. С това се осигуряваше възможност да се кандидатства за европейски средства.

Като част от ЕС България спазва всички наложени правила в рамките на Съюза. А едно от тях е, че лозарството може да се развива в предварително зададени мащаби. Всяка страна членка на ЕС има квота. В България засадените с лозя масиви в момента са 600 хиляди дикара, а имаме право на 800 хиляди декара.

- Какво означава това, че има ограничение и няма да се разчита на европейски средства?

- След тази дата България губи правото си да увеличи насажденията си до максималния обем на квотата.  Новите правила предвиждат на база реално засадените площи на всяка държава да се дава  1 процент повишение. От 2016 до 2030 година ще се получава всяка година по 1 процент повишаване на лозарския потенциал.
За България това означава, че ще могат да се създават максимум 6 000 дка нови лозя годишно. Но има още една особеност – който си купи права за засаждане след 1 януари 2016 г. няма да може да ползва еврофинансиране за проекта си. Ще трябва да го рализира със собствени средства. Няма да е както до тази дата.

- Колко нови лозя са засадени в България след приемането ни в Европейския съюз?

- След 2007 г. у нас са засадени 91 610 ха нови лозя. Преди няколко години България получи разрешение от Брюксел засаждането на лозя с права от националния резерв да бъде финансирано от Националната програма за развитие на лозаро-винарския сектор. Европейското подпомагане покриваше 75% от направените разходи за създаване на новия масив. Той трябва да бъде изграден най-късно до 31 юли 2018 година.

- Миналата година май бе успешна за лозата, лозарите и винарите и се радваха на добра реколта?

-  Реколтата бе добра и това ще позволи да  подобрим позициите ни на международните пазари. Природата бе благосклонна и от 184 777 тона грозде винзаводите получиха 175 000 000 литра качествено вино.

- Колко са новите винарни? Има ли чуждестранни инвестиции във винопроизводството?

- На територията на страната са регистрирани 3217 лозарски стопанства и 260 винопроизводители. 65 от избите са създадени с чуждестринни инвестиции. В момента се изграждат нови 19 винарни.

- Какво е отношението на българските винопроизводители към чуждестранните инвеститори и колеги?

- Чужденците като дойдат у нас в началото имат една опознавателна мисия. Като обиколят нашите винарни и видят какво се проидвежда, какво се пие и какво се търгува, остават с впечатлението, че се работи професионално, по европейски, както се казва. От друга страна нашите хора си създават контакти с чужденците, защото по този начин могат да откраднат добрите практики. Един вид това е приятелски промишлен шпионаж. Няма напрежение, конкуренцията ражда и по-добра продукция. Работи се с хора, които са сред водещите винари в Европа. Има французи с по 15-20 винарски предприятия, американец има. Има такъв случай – българин се прибира от Америка и инвестира само в нашия сектор милиони. Защо го прави? Ами защото има икономически ефект, печалба и никой не му създава пречки. Иначе районите обезлюдяват.

- Разширява ли се географията на продажбите на българското вино?

- През 90-те , при раздържавяване на лозята позагубихме позиции  на световните пазари. Но сега всяка година вървим напред и си връщаме традиционни пазари като Великобритания, Германия и т.н.

Печелим и нови пазарни ниши. Търсенето в Америка увеличава. Виното ни намира добър прием и на азиатския пазар - в Япония, Китай и виетнав Правим възможното и неоходимото да не намалява износа ни за Русия.
- А как върви българското вино на отечествения ни пазар ?
- Българският пазар на нашето вино също е добър. Реализираме над 100 млн. литра годишно. Морските и зимните ни курорти се посещават от много туристи, които консумират достатъчно  достатъчно количества вино.Така че няма тази тенденци от преди 57.8 години , когато дойде  сезона винарското педприятие Х да не е могло да реализира виното си  и да има в запас 30-40 процента от виното, което е било от предходните години. Сега, ако остане нещо, то е на санитарния минимум - 5-10 процента. Реализацията е голяма. А пък стари и отлежали реколти е обсурд да залежават.

- Г-н Коев, кое за вас е най-хубато  българско вино? Единият Трифон Зарезан мина, сега предстои празникът на 14 февруари – какво да купуваме?

- За мен като експерт и търговец най-хубавото вино е продаденото вино......Като ти стои и не го купува никой, какво вино е ? Като ти е хубаво виното, го купуват.

Пия всякакво хубаво вино. И тук, и в чужбина. Ако нашето беше най-хубавато, щеше да произвеждаме много повече, да изнасяме много повече. То хубавото вино става на лозето, като ти узрее хубаво гроздето След това в избата ти трябва един второкурсник от тия дето учат за технолози, за да не обърка работата. Не ти трябва чак голям майстор със сто години стаж.

- Ще затвърдим ли мястото си на картата на световната винена индустрия с избора на Пловдив за домакин на 23-я световен винен конкурс Concours Mondial de Bruxelles през 2016 година?

- Надявам се! Concours Mondial de Bruxelles 2016 е сред най-значимите световни събития на винената индустрия. За него в България ще пристигнат едни от най-добрите сомелиери, които ще оценяват качествата на хиляди вина от цял свят.


Източник: http://www.frognews.bg/news_106603/Krasimir-Koev-Vliazoha-v-sila-novite-pravila-na-ES-za-lozata-i-lozarstvoto

Публикувана в Бизнес
Сряда, 27 Януари 2016 12:07

Германия е внезапно изолирана

За първи път в историята на Европейския съюз Берлин стои изолиран в бежанската криза. Основно канцлерката Меркел е отговорна за това. Опасността за Европа ще се задълбочава, ако Меркел продължава да пренебрегва урока, даден от Аденауер.

Някои съвременници въздъхнаха облекчено, когато австрийското правителство обяви, че ще контролира границите по-строго от обикновено и че въвежда лимит за кандидатите за убежище в страната им. Нищо по-хубаво не би могло да се случи на Германия, ликуваха тогава някои наблюдатели. Германия, обратно, трябва да е благородна, съпричастна и да отвори добре всичките си граници, докато съседите действат. В тази ситуация всички ни казват как Германия трябва да се гордее с това, че остава световен шампион в тежка категория по етиката на собствените си убеждения и ценности, докато австрийците и шведите с препотени физиономии гледат в обектива, поели етиката на отговорността.

Още по-странно: след като новината от Виена прелетя през Алпите и дойде в Германия, канцлерката Меркел обясни на австрийците как поведението им е неприлично, недостойно и по никакъв начин не обслужва европейските интереси.

Нормално е канцлерката в момента да е ядосана на всичко. В компанията на лидерите на националните държави, Меркел загуби и последните си съюзници. Сега Германия страда съвсем сама, това се вижда от кресливите възгласи към европейските министър-председатели, чиято назидателна интонация подчертава все по-отслабващото влияние на страната. На Меркел й предстоят още по-тежки времена в отчайващите й усилия да вкара европейските партньори в своя курс. Обаче що е то „европейско“? Трябва ли на всяка цена Меркел да страда от германската болест?

27 страни членки срещу една

Между реките Рейн и Одер, Балтийско море и Бодензее от много години се носи една голяма заблуда. Тя се състои в това, за европейско да се смята всичко, което отговаря на германските интереси. Всеки, който има друго мнение по този въпрос, бързо бива оплют като националист. Такива хора незабавно трябва да бъдат осъдени, защото имат смелостта да се съмняват, че голямата европейска цялост започва да се изплъзва от погледа и да робува на себелюбието. Берлинските убеждения по отношение на кризата с бежанците по-европейски ли са от тези на Франция, Великобритания, Швеция, Дания, Полша, Австрия или Унгария?

Няма го вече задружното европейско поведение, което години наред се преувеличаваше. Европейският съюз има 28 държави членки, по-голямата част от които искат ограничаване на достъпа на бежанци и повишаване на граничния контрол. Германия обаче непоколебимо е срещу всичко това и не се съобразява с никаква „задружна“ европейска политика. Близо 27-те държави държат на своя политически курс и вярват, че именно той може да задържи стабилността в Европа, а че този на германците е изграден единствено върху моралната им превъзбуда. Тогава как се прави този извод, че поведението на мнозинството е антиевропейско, а това на германците – европейско?

Съотношението 27:1 в бежанския въпрос дразни доста от хората в Германия. И това е много по-лошо от обикновено ядосване. С твърдоглавието на Меркел настъпи етап, който всички председатели на правителства от Конрад Аденауер насам се опитваха да предотвратят с всички сили. Още с влизането в действие на Римските договори от 25 март 1957 г. Германия стои самотна в европейските съюзни образувания.

„Не бих желал да имам германците за свои съседи“ – Конрад Аденауер

Никога повече Германия не би трябвало да иска да изпадне в положение, в което като през Първата световна война, е подкрепена от някои по-малки партньори, но се бори сама срещу една голяма съюзническа система. „Не бих желал да имам германците за свои съседи“, казва Аденауер на историка Голо Ман по време на една разходка около езерото Комо. Урокът, който канцлерът извлича от историята става национален интерес на Германия: само в общността на европейските партньори, ако може най-малко с французите и някои други, германската политика може да се осъществява и да изгражда доверие, което може да помогне на държавата за бъдещи проекти.

В бежанския въпрос Ангела Меркел съвсем съзнателно отхвърля принципите на Аденауер. С протестантското си твърдоглавие тя пренебрегва уроците от германската история: Германия е прекалено голяма в Европа, за да бъде пренебрегвана, но е прекалено малка, за да ръководи сама континента. Опита ли се да го направи, веднага си докарва кръв от носа, няма значение дали по време на кризата през юли 1914 г. или в бежанската криза днес.

Рисков ход от страх

До днес историците гадаят дали германската политика от 1914 г. e била нападателна или дефанзивна. В писмо до журналиста Теодор Волф, дипломатът Курт Рицлер я окачествява и като нападателна, и като защитна – „Рисков ход от страх“, казва той. По подобен начин може да се опише и политиката на днешното правителство на Германия: примес от етиката на убежденията и страха от собствената смелост, плюс едно упорито „Ще се справим“.

Да съхраним Европа – с всички средства

Германия като една от водещите сили в Европа има преди всичко грижата да се опита да запази съществуването на Европейския съюз. Постоянно трябва да се грижи и за това да намира мнозинство за политиката си. Германската държава веднага трябва да може да се пригоди към собствения си политически курс, ако той срещне голяма съпротива.

Това е формулирано по-крайно от Томаш Масарик „Европа е лаборатория над едно огромно гробище“, която при рухване и хаос може да потъне. За една водеща европейска сила като Германия да запази Европа с всички възможни средства би трябвало да бъде първата и най-важна грижа. И тази грижа е по-важна от всички бежанци на света взети заедно. От това зависи благото на континента и дали той ще бъде поле на война или убежище на мир.


Източник: http://a-specto.bg/germaniya-vnezapno-izolirana/

Публикувана в Европа

Вижте Виктор Орбан как се съпротивлява, как се бори, как защитава националния интерес на Унгария. Ние сме във война, казва още видната журналистка.

Интервю на Общество.нет с Калина Андролова, главен редактор на списание a-specto, политически анализатор в предаването „Деконструкция” на БНР.

Г-жо Андролова, какво се случва в Европа днес? Бежанската криза сякаш доведе до ступор на ЕС.
Европа се предава без никаква съпротива. Тя все още може да вземе разумно решение –да приключи сирийската война, да екстрадира бежанците, да стегне редиците си, да осъзнае причините за пълната драма, да поеме по нов път, който ще я съхрани. Но нищо от това няма да се случи. Европа е сляпа и с намордник. Тя беше дълго време заблуждавана, хвърляна в нелепи решения (като подкрепа на всевъзможни войни и всевъзможни санкции), и подвеждана в това кой всъщност е врага й.
Невероятно е, но дори и в този момент, в който Европа потъва до глътката, отново наглеците се изправят и абсолютно психиатрично заявяват, че Русия е врага. Ето това зомбиране на съзнанието доведе Европа до този край. В Европа никой никога повече няма да живее спокойно. Европа става жертва на нарочната (и объркана) стратегия на своите американски „приятели”. Европа чак сега схвана, че САЩ не са й никакви приятели, а съдбоносни конкуренти и че е смъртоносно ударена от бруталния им интерес. Въпреки всичко нито един политик от водещите държави като Германия, Франция, Великобритания, Италия и пр. не събира смелост да каже, че това болно „партньорство под диктат” САЩ–Европа, в което Европа загива, трябва да приключи. Давате ли си сметка за какъв мащаб на подчиняване на политическата прослойка става дума?!

Има ли условия за преформатиране на Съюза? Как го виждате.
Има условия. Смятам, че бежанците ще променят старите планове за ЕС. Много държави ще се ориентират към самостоятелно спасение. ЕС се къса, ще има завръщане към национално отговорни политики. Брюксел се провали и то шеметно. Много вероятно е Великобритания да напусне ЕС. И този знак за липса на бъдеще, ще хвърли Европа в междуособици, етноконфликти, мигрантска престъпност и хаос. Много лесно е Европа да бъде подпалена. И тя ще бъде подпалена. Европа ще бъде използвана (както се използват много други конфликти в разни точки на света) за решаване на проблемите на САЩ.

Българският политически елит се оказа единственият от Източна Европа, който зае друга позиция за бежанците и буквално ги покани. Защо се стигна дотук?
Да си посредствен безделник е по-лесно, отколкото да си умен и съзидателен. Българският политически елит е един учтив мистър Бийн, който иска да бъде уважаван от господарите си, затова винаги им се покланя, опирайки носа в пантофите си, но въпреки това те все го подритват и му се присмиват. Българският политически елит е агентура (на тъмно), водена за носа и ползвана за чужди интереси. Затова се стигна до тук. Просто мистър Бийн никога няма да бъде Шарл дьо Гол, нито Виктор Орбан и т.н. Българският политически елит кани проблемите, не ги решава. Да си го кажем направо, това е неинтелигентен елит, който няма способност нито за съпротива, нито за съждение по даден въпрос. Това е елит, който не може да защити нацията. И много скоро всички ние ще изпитаме резултатите от това. Например, представете си в хаоса, в който се намира ЕС, колко лесно е да се откъсне парче от територията на страната ни. Най-вече районите, където поради слабоумна липса на държавна политика за заселаване на българи, такива са останали около 15-20%. Нима мислите, че някой ще реагира на подобна агресия? Уверявам ви, никой няма да реагира. Освен това има и мирни начини за откъсване – чрез местен референдум. Ще влязат танковете просто да запазят резултата. През това време българският политически елит ще продължи да играе карти, да поръчва проститутки, да си назначава любовниците в министерствата, да говори безсмислици и т.н. Ние сме народ в тъмна нощ, без оръжие и без водачи.

Как гледате на днешния български политически елит и капацитета му за разрешение на кризата? Какво трябва да направи държавата в днешната ситуация?
Срамувам се от българския политически елит. Много дребни и евтини са политиците ни! Вижте Виктор Орбан как се съпротивлява, как се бори, как защитава националния интерес на Унгария. Поемайки всички удари – обиди, протести, обвинения, че е диктатор, черен пиар и пр. Истински мъж! Истински държавник! Когато има война (а ние сме във война, макар и повечето хора да не забелязват това), има нужда от държавници. Иначе държавата изчезва. България изчезва от много време. Нашите политици нямат никакви идеи, мисли, дори суета да направят нещо за защита на нацията, те просто крадат. Нищо повече. Елементарни са. Държавничеството е друг вид грамотност, не е просто да си ходил в университет. Трябва да си смел и с голям хоризонт. Тесните умове с дребен шрифт на личния интерес не могат да поведат една нация напред. Не можеш да симулираш държавничество, както не можеш да симулираш талант. Плевнелиев така и не разбра това. Винаги като го видя колко е разпалено глупав ми идва да вдигна лозунг: „След комунистите най-много мразя антикомунистите!” В днешната ситуация държавата не може да направи нищо извън напътствията от „Козяк” 16, защото няма държава. Не става дума за клише. Просто няма държава. Министрите ни са маскарад, който е много болезнено да наблюдаваш.

В страната се изграждат тежки престъпни структури (трафикантски мрежи), които намериха неочаквани съюзници в лицето на неолибералните фондации за някои аспекти на бежанския въпрос. Не ви ли се струва странно това?
Напълно закономерно е предвид геополитическата доктрина на САЩ. Шествията в подкрепа на бежанците, плюшените мечета и тортите, с които приветливо се посрещат в Германия мигрантите, всичката тази фалшива „дружелюбност” се организира от неправителствени организации с американско финансиране в Европа. Създава се обаче маскарадната илюзия, че едва ли не целия германски народ приветства нашествениците. Сълзливата медийна кампания, която се разрази изкуствено по световните информационни канали за любов и нежност към нещастните и бедните също беше внимателно подготвена. Защо? За да упоят за пореден път европейците и да бъдат въвлечени в решения, които са изцяло в ущърб на Европа. Всеки умен човек може да си зададе въпроса чии интереси обслужва войната в Сирия и чудовището „Ислямска държава”? И да си отговори: на САЩ. Значи един път запалваме война, убиваме хора, а втори път „плачем” за тяхното нещастие! Не ви ли изглежда подобно поведение перфидно и безсрамно?! На мен дори ми изглежда шизоидно. Знаете ли, САЩ отдавна не са онзи пазител на демокрацията и моралните ценности, за какъвто целият свят ги смяташе в началото на 90-те години. САЩ се самозабравиха. Действаха арогантно и грубо през последния четвърт век, нарушавайки международните отношения и норми по начин, присъщ на същинските империи. САЩ бяха просто една много силна държава, но с рухването на комунизма се превърнаха в безцеремонна империя. Проблемът е, че доста дълго време никой не забелязваше, че САЩ от надежда и блян за съвършената демокрация се превърнаха в сериозна заплаха за сигурността и спокойствието на света. Това е безспорен факт.

Има ли според вас цензура на политическата коректност, която доминира европейските, а донякъде и българските медии?
Не само има цензура. Става дума за информационен тоталитаризъм! Много е тежко положението. Особено в Европа. С концентрацията на капитала се свиха всички възможности за свобода на медиите. Това, което се представя за независими и силни медии в Европа, са просто медии, обслужващи хегемониалния интерес. Практически това са всички големи медии. Звучи абсурдно, но е вярно. Бих казала, че е страшно. Просто източниците на пари са свързани изключително с метрополията. Контролът и съобразяването идва по две линии – собственост и местни политически елити, които от своя страна са напълно зависими (отново от господарите в метрополията). Омагьосан кръг. Има и един още по-ужасяващ проблем. Голяма част от самите журналисти не се измъчват от цензурата, те са свикнали с нея, те мислят в матрицата, те са част от матрицата, те са, бих казала, създадени от матрицата. Антиутопия! Тези, които трябва да събуждат, всъщност приспиват населението, отвеждайки го тихо към упадък…


Източник: http://www.budnaera.com/201503/1506021675.html

Публикувана в Очи в очи

„Нашето общество, имам предвид Европа, като една обща култура и стремеж за нещо много голямо, много перспективно според мен, е изправено пред изключителните обстоятелства да потвърди, че е научило това, през което сме преминали, тъй като Западна Европа по същество преминаваше по един път, нашите страни - тъй наречените бивши социалистически, извървяха своя път. Това състояние, в което се намирахме и се намираме все още, аз го представям като един вид тест, стрес тест - особено за вече новото, формиращо се в Европейския съюз общество - как ще реагираме на околната обстановка тук в Европа на обстоятелства, които вече сме имали.“

В настоящото интервю вицеадмирал Емил Люцканов дава своите прогнози за бъдещето на Европейския съюз, НАТО и света.
Студия Трансмедия: Здравейте, добър ден! Днес в час по геополитика имаме експерт от най-висок клас - вицеадмирал Емил Люцканов. Наскоро прочетох една ваша статия в списание „Геополитика“, която ми направи силно впечатление. Там вие работите с термина "стрес тест". Тъй като статията е писана преди месеци, а сега ситуацията е доста видоизменена - какво показва стрес тестът през януари 2016 г. в геополитически аспект?

Емил Люцканов: От гледна точка на този анализ, който беше извършен тогава, се опитах да погледна и да насоча вниманието на всички към това, което става в Европа и в най-общ мащаб - геополитически и геостратегически. Изводите там са съвсем кратки...

С.Т.: Кратки, но не особено оптимистични.

Е. Л.: Да, би могло да се каже. Тоест характерното - според мен поне и на това обучавам студентите, тъй като съм преподавател в Университета по библиотекознание и в други университети и водя лекциите по национална сигурност там - ние вече сме извървели този път, обстоятелствата преди тридесет-четиридесет години са били същите.

С.Т.: Говорите за Студената война?

Е.Л.: Да, точно. Предизвикателствата са били същите.

С.Т.: Имате предвид, че в момента вече се разразява нова Студена война, или?

Е.Л.: Да, Студената война по същество е определяна тогава като идеологическо и политическо противопоставяне между две системи. И сега в момента съществува.

С.Т.: Едната система обаче я няма.

Е.Л.: Да, едната система я няма, но ние, поради тази причина се обърнах към това понятие стрес тест, ние трябваше за себе си да си дадем отговор, че такова противопоставяне няма, че всичко това, което се случва в Европа, в света, е следващият етап от развитието. Мисля, че го бях определил като културно-цивилизационно развитие на цялото общество, на света в геополитически и геостратегически план. Тъй наречената глобализация не е нищо друго освен етапът, до който сме стигнали благодарение на нашето развитие, разбирайки, че светът е единен и така се развиваме в него. Тоест тези обстоятелства за нас трябваше да бъдат лакмусът, тестът, който ние трябваше да решим и продължаваме да решаваме на този етап - как да се отнасяме едни с други, дали пак да поставяме „завеси“, което ни улеснява, тъй като ние имаме готов алгоритъм за това.

Виж цялото интервю ТУК


Източник: http://www.glasove.com/categories/intervyuta/news/emil-lyuckanov-ako-natiskyt-prodylzhi-es-i-nato-mogat-da-se-razpadnat

Публикувана в Очи в очи
Вторник, 19 Януари 2016 09:47

Шанс за Молдова?

Сделка между ЕС и Русия може да сложи край на безизходицата в кризата между Молдова и Приднестровието. Накрая ще имаме една проруска Приднестровска република и една проевропейска остатъчна Молдова.

От две години насам не бяха водени разговори за решаване на кризата в Приднестровието във формата 5+2. В него участват: представители на двете конфликтни страни Молдова и отцепилият се регион на Приднестровието, посредниците ОССЕ, Русия и Украйна и наблюдателите ЕС и САЩ.

Фактът, че страните в преговорите са събраха в Берлин, може да бъде окачествен като успех за германското председателство на ОССЕ. Но това си остава и единствената добра новина от проведената среща. Въпреки настоятелните апели на германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, фронтовете остават втвърдени. "Доверието може да бъде възстановено само когато страните се обединят около решение на практическите въпроси. И това ще доведе до нова положителна динамика в решаването на конфликта. Призоваваме и двете страни решително да преследват тази цел", заяви Щайнмайер. Но както Молдова, така и Приднестровието са твърде далеч от представите на германския външен министър.

Историческата обремененост

Историческата и геополитическа предистория на целия регион на източната граница на ЕС обаче не спомага за възстановяване на доверието между двете страни в конфликта. Република Молдова възникна като част от бившата провинция Бесарабия, отделена от Румъния през 1940 година с пакта Хитлер-Сталин и станала част от Съветския съюз. Към новооснованата съветска република Молдавия принадлежеше и Приднестровието - регион с преобладаващо руско и украинско население.
След като Република Молдова обяви своята независимост (след краха на Съветския съюз), в началото на 90-те години Приднестровието се отцепи след кървави сблъсъци и обяви самостоятелност, която не е призната международно и до днес. По време на войната бившата съветска 14-а армия застана на страната на Приднестровието. И до днес в отцепилия се регион са разположени руски войски, въпреки че още през 1999 година Москва се задължи с договор да се изтегли.

Разединената страна

Положението в целия регион се влоши драматично след войната в Източна Украйна и руската анексия на полуостров Крим. Към това се прибавя и фактът, че Молдова е затънала в дълбока вътрешнополитическа криза, корупция, борба за власт между олигарсите и все повече се отдалечава от понятието за демократична правова държава. Разочаровани от тъй наречените проевропейски правителства, все повече молдовци дават гласа си за проруските социалисти. Междувременно се изпари и еуфорията от подписването на Споразумението за асоцииране с ЕС през 2014 година и безвизовия режим за молдовските граждани.

Според последните проучвания, едва 30 процента от молдовските граждани подкрепят проевропейския курс на правителството, а подкрепяният от Москва лидер на социалистите Игор Додон е с най-големи шансове да спечели президентските избори през есента. Той открито мечтае за федерализиране на Молдова, което означава Приднестровието отново да стане част от републиката, но с разширена автономия. А това би провалило сметките на проевропейските сили в Кишинев и Букурещ за повторно обединение между Молдова и Румъния.

На този фон в Кишинев се говори за един друг сценарий - за сделка между ЕС и Москва, т.е. Приднестровието да остане самостоятелна република и никой да не пречи на една "остатъчна" Република Молдова да продължи по пътя си към Европа. Предстои да видим кой от тези варианти ще определя политическата реалност през следващите години.

Предпазлив оптимизъм

"Приднестровието не бива да бъде пречка за проевропейския път на Република Молдова", заяви депутатът от Бундестага Бернд Фабрициус за ДВ след посещение в Молдова. Той е убеден, че Споразумението за асоцииране с ЕС може да доведе до стабилно партньорство, което оставя открит "молдовския" път, а от друга страна не утежнява връзките на страната с евразийските ѝ съседи. "При този сценарий Приднестровието не представлява никаква спънка", уверен е депутатът.

В Берлин беше подписан протокол, в който двете страни се задължават да изпълнят конкретни задачи за подобряване на техническото сътрудничество помежду си. На първо време става въпрос за малки проекти, които трябва да подобрят живота на хората от двете страни на Днестър.

Публикувана в Свят

Както и да погледнем, Европейският съюз преживя една година от ада. А ако британците гласуват за излизане от блока, следващата година може да се окаже още по-лоша.

Никога след 1989 г., когато падна Берлинската стена и комунизмът рухна в цяла Източна Европа, геополитическият калейдоскоп на континента не е бил разтърсван толкова мощно. Но за разлика от онази година на радостна бъркотия, която откри пътя към голям скок в европейската интеграция, кризите от 2015 г. донесоха заплаха от разпадане на Евросъюза, нанесоха му жестоки удари и тежки травми, оставяйки го обезверен и изпълнен с нови бариери.

Падането на Желязната завеса доведе в рамките на 2 г. до съгласие за създаване на единна европейска валута, и за 15 г. - до разширение на ЕС и НАТО на изток до границите на Русия, Украйна и Беларус. Това като че ли потвърди предсказанието на основоположника (на ЕС) Жан Моне, че обединена Европа ще израсне от кризи.

Обратно, тазгодишните политически и икономически шокове, свързани с наплива от мигранти, гръцкия дълг, ислямисткото насилие и руските военни ходове доведоха до връщане на граничния контрол на много места, надигане на популистки и антиевропейски политически сили и до взаимни обвинения между правителствата (на страните членки) в ЕС.

Жан-Клод Юнкер, който нарече изпълнителния орган на ЕС "Еврокомисия на последния шанс", предупреди, че шенгенската зона на открити граници и на пътуването без паспорти е в опасност и че самото евро вероятно няма да оцелее, ако вътрешните граници бъдат затворени.

Юнкер прибягна до черен хумор след последната от срещите на върха на ЕС тази година, преминала до голяма степен в кризисен мениджмънт до последния дъх: "Кризите, които ни налегнаха, ще останат, ще ни се стоварят и нови". Неговият мрачен тон бе връщане към реалността на фона на настроения от типа "ние ще се справим", чрез които германският канцлер Ангела Меркел - неоспоримият лидер на ЕС - се опитва да се справи с абсорбирането на стотици хиляди, главно сирийски, бежанци.

Меркел получи слаба подкрепа от партньорите си в ЕС за споделяне на мигрантското бреме. Повечето от тях настояха, че приоритетът е запечатването на външните граници на Европа, вместо гостоприемното посрещане на нещо повече от символичен брой бежанци в своите страни. Това отчасти се дължи на латентното негодувание от хегемонията на Германия в ЕС и е отплата за нейната неохота да се нагърбва с повече финансови рискове в еврозоната.

Някои партньори обвиняват още Берлин в лицемерие заради енергийните му връзки с Русия, докато приятели като Франция, Холандия и Дания са като вцепенени от надигането на крайнодесни антиимиграционни популисти в техните страни.

Един от най-категоричните откази да сподели повече от бежанското бреме дойде от близкия съюзник Париж. Премиерът Манюел Валс се изказа така за обявената от Меркел политика на "отворени врати" спрямо сирийските бежанци: "Франция не беше тази, която каза: Идвайте!"

Критиците на Меркел насочиха стрелите си към нея на последната за годината среща на върха на ЕС. Италианският (премиер) Матео Ренци, подкрепен от Португалия и Гърция, я атакува заради отказа й да приеме схема за гаранции на банкови депозити в еврозоната.

Балтийските държави, България и Италия се обявиха срещу нейната подкрепа за нов директен газопровод от Русия към Германия ("Северен поток-2"), докато в същото време ЕС прилага санкции срещу Москва заради военната й намеса в Украйна и наложи спирането на (аналогичен) газопровод към Южна Европа.

"Картинката бе: почти всички срещу Меркел в залата", каза дипломат, чул размяната на реплики.

Един проблем, който може да се влоши през 2016 г., е, че главните европейски лидери са политически слаби и толкова погълнати от домашните си предизвикателства, че са неспособни за необходимите колективни действия.

Оцеляването на консерваторката Меркел на канцлерския пост зависи от това дали ще успее да намали броя на бежанците, заливащи Германия, през следващата година и така да покаже, че е поставила миграцията под контрол. Без "Мути" (Мамчето), както гальовно я наричат в родината й, ЕС би бил в още по-окаяно състояние.

За френския президент Франсоа Оланд годината бе белязана от екстремистки атентати по парижките улици през януари и ноември, които предизвикаха шок в цяла Европа заради излязлата наяве ислямистка заплаха "отвътре" и заради провалите на европейското полицейско и разузнавателно сътрудничество.

Френското влияние в Европа намалява заради нейната икономическа слабост, като в същото време Оланд се опитва да спаси шансовете си за преизбиране през 2017 г. срещу набиращата сили дясна популистка Марин льо Пен и консервативния си предшественик Никола Саркози.

Британският премиер Дейвид Камерън е загрижен единствено как да постигне запазващо репутацията му споразумение за промени в условията на британското членство в ЕС през февруари, за да спечели непредсказуемия референдум, който смята да проведе някъде през следващата година. Камерън неумолимо заложи бъдещето на Великобритания на опита да лиши имигрантите от източните страни членки на ЕС от същите парични добавки и облекчения, които нископлатените британски работници получават, но много от партньорите в ЕС смятат това за незаконно.

С оглед на публичните британски страхове относно имиграцията, на настроенията срещу елита и на вековната подозрителност спрямо Европа, раздухвана от скептичните медии, референдумът е катастрофа, предначертана да се случи. Ако втората по мащаби европейска икономика и една от нейните две главни военни сили стане първата страна членка, гласувала за напускане на ЕС, това ще бъде съкрушителен удар по доверието в блока и неговите международни позиции.

Заклетите европейски федералисти обичат да вярват, че един "Брексит" ще даде на останалите членки свободата да вървят напред към много по-тесен съюз, изграден на базата на еврозоната. Но това означава да бъдат пренебрегнати множеството разделения: изтока срещу запада, севера срещу юга, свободен пазар срещу протекционизъм, социализъм срещу консерватизъм и суверенитет срещу интеграция, съществуващи между останалите 27 страни членки. Още по-вероятно е един Брексит вот да породи искания за референдуми и другаде, от Полша до Дания, на фона на яростните пазарлъци между Лондон и Брюксел за условията на британското напускане и за бъдещите отношения (на Великобритания) с блока.

Дания току-що показа политическият риск, когато правителствата където и да е в Европа попитат избирателите дали те искат съвсем малко по-тясно сътрудничество в рамките та ЕС. Отговорът бе: Nej tak ("Не, благодаря!").

Ако Камерън спечели и Великобритания остане (в ЕС) при по-добри условия, някои се страхуват от политическа зараза, в резултат на която други национални лидери могат да се изкушат да копират неговата тактика да превръща Брюксел в заложник за постигане на "домашни" цели. "За нещастие, ние имаме нужда от победа на Камерън", каза висш служител на ЕС. "Но тя е пълна с рискове за Европа като цяло".

 

Източник: http://www.mediapool.bg/es-prezhivya-godina-ot-ada-koyato-mozhe-da-se-okazhe-predvestnik-na-oshte-po-losha-news243435.html

Публикувана в Европа

Последствията могат да са всеобхватни и не само негативни. Разбира се, прекалено рано е за нещо повече от спекулации, но здравият разум диктува, че ще има последствия за бизнеса и европейската икономика от терористичните атаки в Париж, които добавиха ново измерение на заплахата от „Ислямска държава“.

Първоначалните удари, които ще понесат туристическият бранш и потребителското харчене (помислете за всички онези коледни пазари, които се превръщат в сочни лесни мишени) са най-очакваните и вероятно най-краткотрайните. Все пак нямаше забележими трайни икономически сътресения след атаките срещу редакцията на „Шарли Ебдо“. Има обаче последици, които са трудно предвидими и могат да имат огромно, макар и индиректно, влияние. Повечето от тях ще влязат като държавни политики. По-важното – не всички са негативни.

1. Наблюдението ще се увеличи
Европейският дебат за наблюдението вероятно остро ще се наклони в посока "за" подслушването, като гласоподавателите ще сметнат, че сигурността им е по-важна от прикриването на тайните хазартни наклонности, изневерите и избягването на данъци. Толкова усъвършенствани и добре координирани атаки изискват много предварително планиране и комуникация. Вероятно голяма част от този процес е протичал електронно. Това не значи непременно, че повече наблюдение ще спре подобен тип атаки. Съвсем наскоро Франция прие закон с едни от най-всеобхватните възможности за следене в Европа, който не изглежда да свърши много работа. Атаките обаче са голямо напомняне за всички като изпълнителния директор на Apple Тим Кук, които твърдят, че неприкосновеността на личната комуникация е свещена. Преди 2 седмици Великобритания предложи нова версия на скандалния Закон за комуникациите, наричан „Snooper's Charter” (Закон на подслушвача). Там за първи път се позволява изрично на полицията да хаква компютри и да събира огромни количества данни от лична комуникация. Също така телекомуникационните компании биват задължени да предоставят закодирана информация при полицейски разследвания. Сега е много по-лесно документът да премине през парламента и дори мерките в него да бъдат подсилени заради атаките.

2. Европейската политика за миграцията си отива
 Още нищо не е потвърдено, но някои доказателства сочат, че поне един от джихадистите е влязъл в Европа през гръцката граница, под предлог че е бежанец. Това е сбъдване на предупрежденията на европейските десни политици, независимо дали от по-възпитаните или тези, които са по-сурови в изказа си. Готовността за прием на огромни количества трудни за асимилиране мюсюлмански мигранти, който отдавна е най-много хладен, ще пострада лошо от такива разкрития.

Антиимигрантската реторика на фигури, като унгарския премиер Виктор Орбан, ще получи разбиране и поощрение.

Планът на Европейската комисия да преразпредели 160 000 мигранти из целия континент чрез фиксирани квоти, който вече срещна доста трудности, сега плува с корема нагоре. По-важното – ако атаките в Париж задълбочат различията в отношението към потоците мигранти, то рискът този проблем да парализира други решения от икономическа важност се повишава.

3. Краят на отворените граници
Премахването на вътрешните граници беше едно от най-големите постижения на Европейския съюз. Кризата с бежанците доведе до това една след друга различни държави да възстановяват контрола по разделителните линии. Най-напред това се случи на Балканите, където паниката, предизвикана от пристигащите стотици хиляди, доведе до връщането към живот на телените огради. Сега това правят и държави, като “предпочитаните дестинации“ Швеция и Германия. Ако т.нар. Шенгенска зона се срине, това ще удари най-напред трансграничната търговия и превозът с камиони, но ще причини по-големи и по-трудно осезаеми вреди върху бизнес доверието в обединена Европа.

4. Краят на Ангела Меркел

Атаките в Париж са двоен удар срещу германския канцлер. Тя беше един от най-големите защитници на поверителността на информацията (все пак американците я шпионираха), а предприе и огромен политически риск с „Ще се справим“ подхода си спрямо огромния брой мюсюлмански мигранти. За пръв път в своя политически живот, тя заложи авторитета си на голяма, смела демонстрация на лидерски потенциал и все повече изглежда, сякаш ще загуби. Рейтингът й, който преживя 7 изключително непопулярни кредитирания на еврозоната, сега потъна. Възмущението от атентатите в Париж няма да доведат до края на Меркел, но ще придадат увереност на онези, които я критикуват за самодоволството й по мигрантския въпрос. Нейно оттегляне не представлява пряка заплаха за икономиката, но е възможно нейният заместник (защо не финансовият министър Волфганг Шойбле) да не споделя безпокойството й от изхвърлянето на членове на Еврозоната, следващия път, когато някой от тях закъса.


5. Мир в Сирия
Не всичко е мрачно и обречено. Атентатите засенчиха изходът от разговорите във Виена, където великите сили се споразумяха за начина на провеждане на прехода в Сирия. Уеднаквяването на политическата цел беше ключова предпоставка за ефективни, координирани военни действия срещу Ислямска държава, които да стъпят върху операциите по отстраняването на Джон Джихадиста и превземането на Синджар в Северен Ирак от кюрдски бойци. Мирът в Сирия ще означава край на най-големия геополитически риск в света за момента. Той ще повиши и шансовете за договорка между Европа и Русия относно конфликта в Украйна, който е огромен камък около врата и на двете
икономики.


Източник:www.bgnes.com

Публикувана в Свят

"Състоянието на пътя по направление към Видин и Дунав мост е много лошо. Пътят е затворен, заради проекта "Воден цикъл" при Димово. Обходните пътища, които в момента се ползват, не са оразмерени за тежки камиони и за това състоянието им се влошава и е компрометирано", каза пред журналисти министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова по време инспектиране на критични участъци, предвидени за спешен ремонт по автомагистралите "Хемус" и "Тракия", предаде "Фокус".

Публикувана в У нас

Дипломатическата служба на ЕС е решила да наема експерти, за да се противодейства на руската пропаганда, съобщава Euobserver.


ЕС ще плаща 4 350 евро на месец на човек на хората, чиято работа ще бъде „корекция и проверка на фактите на дезинформациите/митовете", разпространявани от Кремъл.


Целта на това скъпо начинание е да „контрира продължаващата дезинформационна кампания на Русия".


До юни ЕС предвижда да подготви план за действие за борба с руската пропаганда.


Източник: news.bg

http://news.ibox.bg/news/id_745944795

Публикувана в Свят

С подписването на споразумение за асоцииране Европейският съюз предложи на Молдова сътрудничество, а не интеграция, каза германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер на брифинг в Букурещ, където вчера се срещна с румънския президент Клаус Йоханис, предаде ТАСС.

Публикувана в Свят
Страница 2 от 10