Има основателни предположения да се смята, че хеликоптер е извършил газова атака с хлорен газ (по-известен още от времето на Първата световна война като иприт, б Първата световна война като иприт, б. ред.) срещу град Саракеб (Saraqeb) в провинция Идлиб (Idlib). Според медицински източници, атакта се е състояла в края на деня на 01-ви август 2016. Съобщението е излъчено от BBC на 02-ри август 2016 година.

 

Хеликоптерът е хвърлил два варела от въпросното вещество върху града, който се намира недалече от мястото, където руски хеликоптер беше свален по-рано, на същия ден. (Syria: Suspected Chemical Attack in Idlib Province, August 2-nd 2016, 12:22 GMT, https://www.stratfor.com/situation-report/syria-suspected-chemical-attack-idlib-province ).

 

Местен лекар е преброил и описал около 30 отравяния с хлор, като пострадалите са били предимно жени и деца. От своя страна „белите шлемове” – сирийската гражданска отбрана са съобщили пред Reuters за 33 поразени граждани. (Виж: http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/syria-war-russia-helicopter-toxic-gas-chemical-weapon-vladimir-putin-assad-a7167836.html ).

 

Според Ал Джазира, атаката е ивършена от правителствени хеликоптери на силите, подкрепящи Башар Асад. (Виж: http://www.aljazeera.com/news/2015/05/fresh-claims-chlorine-gas-attacks-syria-150502235313185.html )

 

Това не е първият случай, при който градът е бил атакуван с бойни отровни вещества. Едно разследване през 2013 година, откри сериозни доказателства за предишна атака с хлорен газ през въпросната година. Правителството на Башар Асад категорично отрече тогава да има нещо общо с това.

 

Конвенцията за забрана на химическите оръжия забранява използуването на бойни отровни вещества, съдържащи хлор, които могат да предизвикат поражения на очите и на кожата, да затруднят дишането и да предизвикат повръщане на кървава пяна от устата. След повече от пет годни от даването на първите изстрели, сирийската гражданска война продължава да бушува ожесточено.

Публикувана в Свят

През последните години се говори много за „терористичният франчайзинг”. Действително и Ал Кайда, (която може да бъде наречена „класическа дезорганизация” в смисъла, който влага в понятието „дезорганизация” Скот Лаш) и Ислямска държава се сдобиха с не малко „клонове” и „филиали” по целия свят, които се присъединиха към тях точно на принципа на франчайзинга.

Публикувана в Гледища

В Сирия, Ислямска държава е в криза. През последните три години, групировката успя да се разастне от регионален досадник до сила със глобално значение, която обяви халифат през юни 2014, който се простря от иракската провинция Дияла до сирийската провинция Алепо. Като направи това, Ислямска държава свърза две държави в единна конфликтна зона и привлече вниманието на многобройни сили, като списъкът на последните включва Съединените щати, Турция и Русия. Днес, групировката присъства от от западен Ирак до сирийско – ливанската граница – впечатляващо териториално разширяване.

Публикувана в Гледища

В началото на месец юни, руската авиация подложи на тежки бомбардировки сирийските бунтовници, които държат западната част от провинция Алепо. Атаките бяха съсредоточени върху градовете Харитан и Кафр Хамрах и бяха подготовка за генерална офанзива на лоялистките сили. За да постигнат целта си – напълно да обкръжат позициите на бунтовниците в град Алепо, от Дамаск изпратиха многочислени войски, включително части от 4-та механизирана дивизия, Националните сили за отбрана и Катаб ал-Баат. Предишните опити на лоялистите да разбият укрепленията на бунтовниците в Алепо се бяха проваляли неколкократно, но с нарастването на умората сред защитниците на града и с руската въздушна поддръжка, шансовете на войските на Башар Асад значително се подобриха.

Публикувана в Свят
Четвъртък, 11 Февруари 2016 15:56

Евтиният петрол съсипва Венецуела

Ниските цени на петрола радват потребителите и страните, внасящи петрол. За държави-износителки като Венецуела обаче, ниските цени са катастрофални. Дотолкова, че президентът Мадуро вижда в тях намесата на тъмни сили.

Празни магазини във Венецуела

Венецуела е най-големият износител на петрол в Латинска Америка. Страната почти не изнася друго освен петрол, чиито продажби формират над половината от държавните приходи. Външният министър на страната Рафаел Рамирес си представяше, че с активното участие на Русия ще успее да убеди страните от ОПЕК да намалят производството и така да стабилизират цените на международните пазари. Напразно - на последната си среща в края на ноември във Виена, ОПЕК остави непроменени квотите за добив на петрол. С това настъпва "часът на истината за Венецуела", коментира по този повод Франсиско Родригес от "Bank of America Merill Lynch", цитиран от ФАЦ.

Но още преди да се сринат цените на петрола, страната страдаше от политически и икономически проблеми. Високата инфлация и дефицитът на стоки изкара в началото на годината много хора на протести, при чието потушаване загинаха няколко десетки души. Тогава цената на петрола все още беше 100 долара за барел, а сега е паднала до около 60 долара. Ако цените се задържат така, през 2015 година Венецуела ще се окаже с огромен дефицит от порядъка на 25 милиарда долара, е изчислил експертът Родригес. Без адекватна програма за справяне с новата ситуация, страната рискува да остане без чуждо финансиране - т.е. няма да получава нови кредити.

"Виновниците" са в чужбина

Вместо да се работи над подобна програма, управляващите в страната предпочитат да търсят намесата на "чужди сили". Президентът Николас Мадуро смята, че има "тъмни сили", виновни за сегашните несгоди на страната. Той обвинява САЩ, че заливат пазара с петрол, добиван от фракинг, който вредял на околната среда. Имало и финансова блокада срещу Венецуела: "Другите страни плащат между 5 и 9 процента лихви по кредитите, а от нас искат цели 35 на сто", гневи се Мадуро и недоумява, как може Венецуела да се смята за по-рискована страна, отколкото някои държави, намиращи се във война или засегнати от епидемията с ебола например. Президентът е убеден, че причините за това са чисто политически, а не икономически, за което той обвинява международните рейтингови агенции и дясната опозиция в страната.

В същото време Венецуела продължава да намалява производството на петрол. През ноември добивът е бил 2 470 барела на ден - 8 процента по-малко отколкото преди година и цели 25 процента в сравнение с края на 90-те години. В същото време заради технически проблеми в рафинериите си, страната е принудена да покрива нуждите си от бензин частично с внос. През тази година брутният вътрешен продукт на Венецуела ще спадне с 3 процента, а през следващата година отрицателната тенденция ще продължи, твърдят икономисти.

Наследството на Чавес

Починалият през март 2013 г. бивш президент на страната Уго Чавес завеща много проблеми на своя съмишленик Николас Мадуро: държавният дефицит, възлизащ на 17 на сто от БВП на страната, е само най-тежкият от тях. За да се справи с положението, държавата пусна печатницата за пари, което пък подгони инфлацията нагоре - в момента тя се изчислява на 60 процента. Националната валута - боливарът - продължава да се обезценява, а курсът на щатския долар на черния пазар е 28 пъти по-висок от официалния курс (6,30 боливара за долар). Заради евтиния петрол, валутните постъпления на Венецуела са спаднали с 30 процента, предаде ДПА. Валутният дефицит пък носи след себе си и дефицит на стоки - все по-често от рафтовете на магазините изчезват основни хранителни стоки като брашно, захар и мляко, има проблеми и с някои основни лекарства.

Актуално социологическо проучване показа, че популярността на венецуелския президент продължава да спада - в момента едва всеки четвърти гражданин го подкрепя. С помощта на специална "комисия за намаляване и оптимизиране на държавните разходи" той се опитва да санира държавните финанси. Има идеи за орязване на някои "непродуктивни и луксозни разходи", а данъците върху алкохола и луксозните стоки бяха увеличени. Заради неуместната държавна намеса в ценообразуването, много от цените във Венецуела са изкривени. Така например меню от хамбургер с пържени картофи и Кока-кола струва цели 16 евро, а резервоар бензин може да се напълни за по-малко от едно евро.

Публикувана в Свят

Нефт, корупция и бедност - голямо е изкушението да се правят сравнения между Русия и Венецуела. И двете страдат по сходен начин и от авторитарното си управление. В Русия обаче пипат доста по-ловко, пише Константин Егерт.

Между Венецуела и Русия има някои поразяващи прилики. Все пак съдбите на двата народа скоро ще започват да се различават. Светът в момента е зает с всевъзможни неща и почти не обръща внимание на случващото се във Венецуела. А 30-милионната държава се намира на ръба на политически и икономически крах.

Крахът на венецуелското чудо

По данни на МВФ, инфлацията във Венецуела през тази година възлиза на 720 процента. Освен това в страната с едни от най-големите залежи на петрол в света не достигат хранителни продукти, има и постоянен режим на тока. Част от държавните служители работят само по два дни в седмицата, защото няма пари за заплати, училищата също работят по съкратен график. Ниските цени на петрола удариха много тежко бюджета на Венецуела и режима на верния последовател на Уго Чавес - президента Николас Мадуро.

Всъщност "венецуелското чудо" се базираше на масовото раздаване на пари на най-бедните слоеве от населението, които поддържаха и продължават да поддържат смехотворния "боливарски социализъм" – тази рожба на покойния полковник Чавес. Демократичната опозиция в страната вече има мнозинство в парламента. Тя се опитва да организира референдум за свалянето на Мадуро от власт и провеждане на нови избори. Но за целта опозицията трябва да премине през много сложна процедура, която по всяко време може да бъде блокирана от Върховния съд – а в него преобладават назначените от Мадуро представители на Обединената социалистическа партия.

Социализмът на 21-я век доведе богатата на природни богатства Венецуела до просешка тояга.

Президентът на практика въведе режим на еднолична власт и изцяло пренебрегва враждебно настроения парламент. Банди от хулигани, наети от правителството, нападат опозиционери по митингите, избиват противници на режима сред политиците, журналистите и бизнесмените. От края на миналата година, когато опозицията получи мнозинство в парламента, във Венецуела фактически бушува Студена гражданска война.

Поглед от Москва

В Москва следят развитието на събитията във Венецуела с нарастваща тревога. Режимът в Каракас беше за Кремъл част от глобалния антиамерикански фронт и верен съюзник в борбата срещу влиянието на Вашингтон. А за държавния концерн "Роснефт" Венецуела е една от ключовите страни, в които бяха инвестирани милиарди долари. Впрочем "Роснефт" няма нищо против да извлече ползи дори и от настоящата криза. Срещу 500 милиона долара "Роснефт" изкупи през февруари т.г. над 20 процента от акциите на венецуелската държавна нефто-газова компания PDVSA.

Сделката предизвика възмущение в парламента на Венецуела. Депутатите обвиниха президента Мадуро, че разпродава страната, за да закрепи режима си. Ако "чависткият режим" падне, а това е напълно възможно, много от договорите с Русия вероятно ще бъдат преразгледани или отменени. Без съмнение, подобно развитие на нещата ще бъде възприето и пропагандирано от Кремъл като инспирирана от Вашингтон "смяна на режима", въпреки че не Вашингтон, а Чавес, Мадуро и техните привърженици водеха катастрофална инфлационна политика.

Те унищожиха независимия частен бизнес и доведоха богатата страна до просешка тояга. По данни на опозицията, те са превели в офшорни фирми в чужбина между 300 и 400 милиарда долара от продажбите на петрол. Сега парламентът моли САЩ и Организацията на американските държави /ОАS/ да помогнат за връщането на тези средства във Венецуела.

Прилики и разлики

Петрол, корупция и авторитаризъм. Голямо е изкушението да се правят сравнения между Русия и Венецуела. Според мен обаче, разликите между двете страни са повече от приликите. Нека да започнем с това, че Венецуела е основана като демократична република в началото на 19-и век. В историята на страната е имало няколко военни режима, но след тях неизменно се е връщала републиканската форма на управление. С други думи - демократичният опит на венецуелците е значително по-богат и по-сериозен от този на руснаците.

Константин Егерт

Дори по времето на Уго Чавес и на неговия наследник в страната имаше и продължава да има истинска, а не фасадна опозиция. Тя се подкрепя от действително независими медии с комерсиален успех, които не позволяват на държавната телевизия да установи информационен монопол. Частният бизнес не се страхува открито да подкрепя опозиционерите. Освен това античависткият блок успя да победи на миналогодишните избори за Национално събрание. Ролята на военните също отличава Русия от Венецуела, където армията по традиция не се бърка в политиката.

Призрачната руска стабилност

За разлика от екипа Чавес-Мадуро, президентът Путин и неговото правителство провеждат много по-разумна икономическа и особено финансова политика. Те не се страхуват да съкращават разходите за социални нужди, но същевременно следят много внимателно нагласите сред обществото, за да не пренавият пружината. Руските граждани засега и не роптаят. Има и друга разлика - Русия все пак е империя, която може да си позволи какви ли не авантюри - да "превземе" Крим, да изпраща летци в Сирия и т.н. И всичко това става под аплодисментите на обществеността, за която имперската слава често се оказва заместител на отсъстващото лично благополучие. В крайна сметка същата тази общественост идната есен уверено ще даде болшинството от местата в Държавната дума на "Единна Русия" и нейните филиали КПРФ /Коммунистическая партия Российской Федерации/ и ЛДПР /Либерально-демократическая партия России/.

Парадоксалното е, че сегашната кризисна ситуация дори устройва огромното мнозинство от руснаците. За тях всякакви промени са равнозначни на хаос. Със своя конформизъм, обществото само укрепва политическата система, в която съществува само една пълноценна институция - президентската. Но руската стабилност е призрачна. И тя ще се срине, също както сега пред очите ни се срива "социализмът на Боливар". Днес обаче никой не може да предскаже кога и по какъв начин ще настъпят промените. Русия не е Венецуела. Във Венецуела ще бъде по-лесно.

Публикувана в Свят

„Ако говорят за Русия като за регионална държава, то първо нека да видим за какъв регион иде реч. Трябва да погледнем картата и да попитаме – за коя точно част, за европейската ли? Или за източната част, където съседи са ни Япония и Съединените щати, или имат предвид Аляска, или Китай? Тази ли азиатска част? Или може би южната част? Или да погледнем на север. Всъщност на север ние граничим с Канада през Ледовития океан. Или на юг? Къде? За кой регион говорим? Мисля, че разсъжденията за други страни, опитите за разсъждения за други страни в унизителен план – това е обратният начин да докажеш своята "изключителност".

- Господин президент, ще предприемете ли някакви стъпки за възстановяване на формата „Голямата осморка“ вместо формата „Голямата седморка“? И второ – как възприемате думите на американския президент за Русия като регионална държава?

- Никак не възприемам тези думи. Всеки човек, още повече президентът на САЩ, има право на собствено мнение за каквото и да е – за партньорите си, за другите страни. Това е неговото мнение, а както ми е известно, американската нация, Съединените щати са нещо изключително. Не съм съгласен нито е едното, нито с другото.

Ще обясня по повод Русия. Първо, ние не претендираме за ролята на супердържава. Ние заемаме пето-шесто място в света по обем на икономиката. Сега може би и по-малко, като се имат предвид сложната икономическа обстановка, за което вече говорих, но ние сме убедени, че имаме добри перспективи за развитие и потенциал. По покупателна възможност сме около шесто място примерно.

Ако говорят за Русия като за регионална държава, то първо нека да видим за какъв регион иде реч. Трябва да погледнем картата и да попитаме – за коя точно част, за европейската ли? Или за източната част, където съседи са ни Япония и Съединените щати, или имат предвид Аляска, или Китай? Тази ли азиатска част? Или може би южната част? Или да погледнем на север. Всъщност на север ние граничим с Канада през Ледовития океан. Или на юг? Къде? За кой регион говорим? Мисля, че разсъжденията за други страни, опитите за разсъждения за други страни в унизителен план – това е обратният начин да докажеш своята изключителност. Струва ми се, че това е грешна позиция.

- А по повод „Голямата осморка“?

- Ние планирахме да приемем „осемте“ през 2014 г. Струва ми се, първо, че пълноценен член на „осемте“ Русия не стана, защото винаги имаше някакви разговори между външните министри на седемте страни поотделно. Не мога да кажа, че това е някакъв безполезен инструмент. Винаги е от полза да има срещи, обсъждания, търсене на някакви общи решения.

Струва ми се, че присъствието на Русия все пак беше полезно, защото звучеше най-малкото като някакво алтернативно мнение по някои от обсъжданите въпроси. Същото обсъждаме в рамките на „двайсетте“, АТЕС – на Изток в рамките на БРИКС. Бяхме готови да приемем и „осемте“ през 2014 г. И ние никъде не отидохме, и при нас не дойдоха. Ако колегите решат да дойдат при нас – но за Бога, моля, заповядайте, ние с удоволствие ще ви приемем, но засега за никъде не сме си купили билети.

- Бих искал да попитам – как мислите, ако не в рамките на „осемте“, може би по линия на НАТО ще възобновите сътрудничеството? Нали съществуваше Съвета на Русия – НАТО, проведоха се съвместни учения. Как мислите, дали е възможно да се възстанови това сътрудничество или трябва да се откажем от такава перспектива?

- Някога този съвет почти бе измислен, така да се каже, във всеки случай той бе активно подкрепян от бившия премиер на Италия Берлускони, и ние просто подписахме документ за създаването на Съвет на Русия – НАТО в Италия. Но не ние прекъснахме сътрудничеството на „осемте“ в рамките на Съвета на Русия – НАТО. Готови сме да работим с всички, ако има предмет за съвместно обсъждане. Смятаме, че такъв има, но любовта е щастлива, само ако е взаимна. Щом не искат да работят с нас, значи не е необходим.

- Отношенията между Русия и НАТО сега за съжаление преживяват не етап на сътрудничество, а етап на конфронтация. Турските въоръжени сили разбиха руския военен самолет, все по-често се отбелязват случаи на опасно приближаване на военни кораби на Русия и Турция. Как мислите, такъв род на развитие на събитията няма ли да доведе до някакъв етап на прерастване на „студената война“ в „гореща“, към истински бойни действия?

- Турция е член на НАТО. Но проблемите, които възникнаха, не са свързани с членството на Турция в НАТО – никой не е нападал Турция. Турското ръководство вместо да опита да се обясни с Русия за това абсолютно престъпление, при което свалиха нашия военен бомбардировач, който нанасяше удари по терористите, те се втурнаха в щаб-квартирата на НАТО да търсят защита, което изглеждаше малко странно и според мен унизително за Турция.

Пак повтарям – НАТО е длъжен да защитава своите членове от външни нападения, но никой не е нападал Турция. Ако Турция има някакви интереси някъде по света, в близките държави, значи ли това, че НАТО е длъжен да защитава и обезпечава всички тези интереси? Това означава, че такъв член на НАТО като Германия, е длъжен да помага на Турция да усвоява съседни територии, или какво?

Надявам се, че до никакви мащабни стълкновения няма да доведат подобни инциденти. Естествено, всички ние разбираме, че при каквито и да е заплахи към себе си ще отстоява своята безопасност с всички достъпни и налични средства, ако такава възникнат.

- Да преминем към темата Сирия, ако позволите.

Говорим за това, че сега се борим с общите предизвикателства. Това се отнася до съвместната борба с „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия. Но на Запад някои твърдят, че руските войски в Сирия водят борба не с „Ислямска държава“, а с бунтовниците, които се борят на свой ред срещу Асад. Как ще отговорите на това? В смисъл, че Русия не бомбардира ИД?

- Всички те лъжат. Вижте видеоматериалите, които се появиха в подкрепа на тази теза. Те се появиха преди нашите пилоти да започнат да нанасят удари по позиции на терористите. И това е потвърждение. Но нашите критици се стараят да не забелязват това.

Американските пилоти - мисля, че погрешка разбира се, нанесоха удари по болница в Афганистан, в Кундуз, по болницата „Лекари без граница“. Загинаха хора, лекари също загинаха, други пострадаха. За това в западната преса се стараят да мълчат, да не казват нищо, доста бързичко забравят всичко. Споменаха го няколко пъти и го сложиха в килера. А го споменаха, само защото сред пострадалите имаше чужденци, „Лекари без граница“.

Кой си спомня за окървавената сватба? С един удар загинаха над сто души.

Но тези фалшификати се тиражират непрекъснато – че нашите пилоти нанасят удари по граждански обекти. Ако приемем примерно „живите петролопроводи“, състоящи се от хиляди петролни и бензинови танкери, за мирни обекти, тогава да, може да приемем, че нашите пилоти нанасят удари по такива обекти, но според нас всички нанасят удари по тях и американци, и французи, и за когото се сетите.

- Но е факт и това, че президентът на Сирия Асад нанася удари по собственото си население. Може ли да се говори, че Асад е ваш съюзник?

- Знаете, че това е много деликатна тема. В крайна сметка смятам, че президентът Асад направи немалко грешки в хода на развитието на конфликта в Сирия. Но нима ние с вас не знаем, че конфликтът нямаше да придобие такива мащаби, ако още в началото не беше поддържан отвън с огромни пари, оръжие, бойци? В такива конфликти разбира се - за съжаление, за огромно съжаление, страда цивилното население.

Но кой носи отговорност за това? Правителството ли, което се стреми да запази суверенитета и се бори с тези антиконституционни действия, или тези, които организират такава въоръжена борба с правителството.

И на въпроса: съюзник ли е Асад, не е ли съюзник, какво искаме в Сирия. Знаете ли, ще ви кажа точно какво не искаме: не искаме ситуацията в Сирия да се развие така, както се случи в Либия или в Ирак. Трябва да се отдаде дължимото, аз вече говорих за това с президента Абдел Сиси в Египет, че ако той не беше поел отговорност, не беше проявил мъжество и не бе поел контрола над страната в ръцете си, то и в Египет можеше да се случи същото, което стана в Либия. Според мен трябва с всички сили да се стремим да укрепваме легитимната власт на страните от региона. Това се отнася и за Сирия. Да се възстановят и укрепят съхранените структури на властта в такава страна като Ирак и в страна като Либия. Да се постигне стабилизация в такава страна като Сомалия, да кажем, както и в други страни. Да се стабилизира властта в Афганистан. Но това не означава, че трябва да се остави всичко както си е. На базата на такава стабилизация разбира се трябва да се проведат политически реформи.

Що се отнася до Сирия, то аз смятам, че трябва да върви по пътя на конституционните реформи. Това е сложен процес разбира се. А след това на базата на новата конституция да се проведат предсрочни парламентарни и президентски избори. И само сирийският народ трябва да реши кой и как да управлява страната. Само при това положение е възможно да се създаде ситуация на стабилност и сигурност и да се създадат условия за икономически растеж и благосъстояние на хората, да се създадат условия те да не бягат към Европа, а да живеят в собствените си домове и в собствената си родина.

- Но според вас Асад е легитимният ръководител, макар да допуска унищожаване на собственото си население?

- Той не се стреми към унищожаване на собственото си население. Той се бори с тези, които дойдоха при него с оръжие в ръка. А ако от това страда мирното население, то си мисля, че отговорността преди всичко за това носят тези, които се борят срещу него с оръжие, и тези, които помагат на въоръжените формирования.

Но аз казах, това не означава, че там всичко е хубаво и всички са прави. Именно затова смятам, че трябва да се проведат политически реформи. Първата стъпка в тази посока трябва да бъде работата по новата конституция и нейното приемане.

- Ако Асад въпреки очакванията загуби изборите, вие ще му дадете ли възможност за убежище във вашата страна?

- Струва ми се, вие сте наясно, че да се обсъжда това е преждевременно. Ние предоставихме убежище на господин Сноудън и това бе по-сложно, отколкото да предоставим на Асад.

Първо трябва да се даде възможност на сирийския народ да каже думата си. И ви уверявам, че ако това стане по демократичен начин, то вероятно няма и да има нужда Асад никъде да заминава. И няма значение дали той ще е президент или не.

Вие говорихте къде и как ние нанасяме удари, а сега говорите за Асад като за наш съюзник. А известно ли ви е, че ние поддържаме действията на въоръжената опозиция, която се бори с „Ислямска държава“? Въоръжената опозиция на Асад, която се бори с ИД. При това ние съгласуваме с тях нашите съвместни действия и поддържаме с удари на нашата авиация техните настъпателни операции в различни сектори на фронта. Става дума за стотици, хиляди въоръжени хора, които се борят срещу ИД. Ние поддържаме както армията на Асад, така и въоръжената опозиция. Някои от тях вече публично заявиха това, други предпочитат да мълчат, но нещата продължават.

- Бих искал накрая да засегна темата, която не беше спомената, а именно разногласията между Саудитска Арабия и Иран, като че ли не ни стига Сирия. Могат ли тези разногласия да ни доведат до много сериозен конфликт?

- Точно това изключително усложнява работата за решаване на сирийския проблем и борбата с тероризма, решение на проблема с прекратяване на потока от бежанци в Европа. Това е съвсем очевидно.

Дали ще доведе до огромен регионален конфликт, не знам. Не ми се иска да говоря и дори да мисля в тази посока. Ние имаме много добри отношения с Иран и стабилни партньорски отношения със Саудитска Арабия.

Разбира се че съжаляваме за това, което се случи там. Но у вас нали няма смъртно наказание? Ние, въпреки много тежкото време на борба с тероризма в Русия през 90-те години, в началото на 2000 г. се отказахме да прилагаме смъртно наказание. И у нас също няма такова. Но има страни, където смъртното наказание се прилага - САЩ, Саудитска Арабия, в някои други страни.

Съжаляваме за случилото се, още повече че този проповедник не е тръгнал да се бори срещу Саудитска Арабия с оръжие в ръка. В същото време нападението над посолството е абсолютно неприемливо събитие в съвременния свят, и това е вярно. Доколкото ми е известно, иранските власти арестуваха няколко от ръководителите на погрома. Ако бъде поискано по някакъв начин наше участие в това, ние сме готови да направим всичко, за да се гарантира, че конфликтът ще бъде уреден колкото се може по-бързо.

- Господин президент, последен въпрос.

В хода на подготовката на зимните Олимпийски игри в Сочи на Запад много силно звучеше критика за състоянието на демокрацията, за спазването на правата на човека в Русия. Предвиждате ли, че такава критична вълна може да се подеме отново в хода на подготовката на световното първенство по футбол през 2018 г.?

Струва ми се, че руският език е доста по-мащабен от немския. (По повод продължителността на превода на въпроса от немски на руски език.)

- Бих казал, че немският език е по-точен. Руският език е по-многообразен, по-изящен. Въпреки че разбира се при такива гении като Гьоте, допускам, и немският звучи много изящно и красиво – само на немски може да се почувства тази красота. Да се разбере е възможно само когато чувстваш.

Що се отнася до демокрацията. За свободата по правило говорят управляващите класи, за да замъглят мозъците на тези, които управляват. Нищо ново няма по повод на демокрацията в Русия. Както е известно, демокрацията е власт на народа и влияние на народа върху властта. Ние сме имунизирани срещу едноличното управление от страна на една политическа сила – Компартията, КПСС. Затова разбира се отдавна сме направили своя избор да развиваме демократичните институции вътре в страната. 77 партии сега могат да вземат участие в парламентарните избори. Върнахме се към прекия избор на губернатори.

Ние развиваме и ще продължим да развиваме инструментите на пряката демокрация, имам предвид различни обществени организации. Но не може да се прилага едно и също клише за демокрацията – американско, европейско – например немското, или руско, индийско. Вие знаете ли, че в историята на Америка има два случая, когато президентът е бил избиран с повече избиратели, отколкото са те всъщност? Какво е това – отсъствие на демокрация? Не разбира се. Но това не е единственият и не главният проблем. Както ми каза един от европейските лидери: В Щатите не можеш да се кандидатираш за президент, ако нямаш няколко милиарда долара.

За парламентарната демокрация. На мен непрекъснато ми казват – вие много дълго бяхте президент. Но при парламентарната демокрация премиерът, главата на правителството, няма ограничения колко пъти може да оглави правителство.

Върнахме се към пряк избор на ръководителите на регионите. Но в някои страни те се назначават от правителството. Не знам, може да бъркам, може би е по-добре да не го пишете или да се провери, но според мен в Индия е точно така.

Навярно имаме още много проблеми, свързани с това, че хората реално да усетят, че наистина влияят на властта и властта да реагира на техните искания. Ще работим за това да усъвършенстваме нашите инструменти.

Що се отнася до опита да се използва спортът в някакви политически дрязги и политически борби, смятам, че това е огромна грешка. Това го правят група хора. Ако възникнат някакви проблеми, особено на междудържавно ниво, то спортът, изкуството, музиката, балетът, операта – това са средствата, които трябва да сближават хората, а не да ги разединяват. Трябва да поддържаме тази роля на изкуството и на спорта, а не да ги принизяваме и унищожаваме.

Първа част на интервюто виж ТУК


Източник: http://www.glasove.com/categories/intervyuta/news/vladimir-putin-konfliktyt-v-siriya-pridobi-takyv-mashtab-zashtoto-be-poddyrzhan-s-ogromni-pari

Публикувана в Очи в очи

Нека да се изправим пред истината: Европа, САЩ, целият западен свят живеят в отрицание на реалността. С други думи: Европа - за европейците, а Близкият изток - ако ще и да се взриви. Скоро ще минат пет години от началото на гражданската война в Сирия, войната, която от дълго време е проблем не само за сирийския народ и за президента Башар ал-Асад.

Става дума за конфликт, в който бе въвлечена Русия, Иран и "Хизбула" (шиитски лагер, който се бори със "Свободната сирийска армия", "Фронта ан-Нусра" и редица групировки, които принадлежат към сунитския клон на исляма, получаващи помощ от страни като Саудитска Арабия, Йордания и Турция). Но над всички надвисва Ислямската държава (ИД).

ИДИЛ започна пътя си през 2004 г. като част от организацията "Ал Кайда" в Ирак. Шест години по-късно, един човек на име Абу Бакр ал Багдади пое ръководството на организацията. През 2011 г. в разгара на гражданската война в Сирия, ал Багдади реши да изпрати в страната свои бойци от Фронта ан-Нусра. След известно време ал Багдади решава да превърне своята група от друг местен клон на "Ал Кайда" в Ислямски халифат под собствен контрол. В първия етап, според замисъла на ал Багдади, халифатът трябва да се разпространи в Сирия и Ирак. В тази връзка възникна идеологическия разрив между ИД и "Ал Кайда".
Армията на ал Багдади започна да действа в Сирия срещу различни сунитски групи и разбира се, срещу режима на Башар Асад. Ал Багдади основа столицата на своя халифат в сирийския град Ракка. Така неговата групировка засили военните и политическите си позиции. През юни 2014 ал Багдади провъзгласи създаването на Ислямска държава в Ирак и Сирия (ISIS).

От този момент започва решаващият развой на събитията, който европейците и американците все още не са осъзнали: ИД престана да бъде фракция и стана държава. Освен това ИД има столица и управител, тя има своя собствена идеология - разпространението на исляма чрез джихад, война срещу неверниците и превръщането на техните държави (домът на войната) в територии, управлявани по законите на Корана (домът на исляма). Между другото, в тази категория влизат всички арабски и мюсюлмански режими, които са от гледна точка на "Ислямска държава", "еретични" - алавитска Сирия, Саудитска Арабия, светски Египет, Йордания, Ирак, Турция. Списъкът на тези страни е достатъчно голям.

Но освен идеология ИД има също военна, икономическа, образователна и правна инфраструктура. Ислямската държава има армия, в чиито редици воюват 30-50 хиляди бойци и контролира 40 процента от сирийската територия. На териториите, заети от ИД, държавата на ал Багдади решава множество въпроси от ежедневието на жителите на тези райони - осигуряване на ток, вода, санитарни проблеми, техническа поддръжка на инфраструктурата.

"Ислямска държава" е създала специално министерство, което събира данъци, а също и развити бюрократични структури, занимаващи се с финансови въпроси. С помощта на патрулни отряди 24 часа на ден по улиците на населените места на територията, контролирана от ислямистите, се следи за стриктното спазване на законите на Шериата: скромен вид на мъжете и жените, своевременни молитви, забраната на наркотиците и алкохола, и т.н.

И накрая, както всяка държава, през ноември 2014 г. Ислямска държава започна да печата свои собствени банкноти - ислямски динар.

"Ислямска държава" създаде своя собствена правна система, в която решенията се вземат от мюсюлмански съдии. Тези съдии са арбитри и в рутинни дела, свързани с ежедневието: семейни конфликти, отношенията между мюсюлмани и немюсюлмани. Това е още един фактор на независимия статут на ИД.

В икономическата сфера ИД също има средства за съществуване. Според различни източници, "Ислямската държава" получава финансиране и от страните от Персийския залив (Катар, Кувейт, Саудитска Арабия). Парите под прикритието на благотворителни средства, се прехвърлят от частни лица и правителствени организации. Тези, които превеждат парите, прекрасно знаят къде отиват. Освен това, на разположение на "Ислямска държава" се оказаха петролните и газовите полета на Сирия и Ирак.

 

Източник: www.offnews.bg

Публикувана в У нас


Русия и Китай наложиха вето на резолюцията на ООН за предаване на сирийското досие в Международния съд в Хага, като пренебрегнаха подкрепата на 65 страни, включително на всички участници в Съвета за сигурност на организацията, пише британският вестник Гардиън.

Руският посланик в ООН Виталий Чуркин нарече предложението „публично наказание” и предупреди, че ако резолюцията бъде приета, всички усилия за възстановяването на реда в Сирия, положени през последните три години, ще бъдат сведени на нула.

Американският представител в ООН Саманта Пауър веднага атакува Москва и Пекин, заявявайки, че заради тях хората в Сирия няма да получат справедливост, а само престъпления и мъчения.

Публикувана в Свят

В Сирия започна предизборната кампания за президентските избори, които са насрочени за 3 юни, съобщиха международните агенции. Конституционният съд на Сирия е регистрирал трима кандидати за поста на президент на страната - сирийския лидер Башар Асад и двама представители на така наречената лоялна опозиция - Хасан Абдала ал-Нури и депутата Махер Абдел-Хафиз Хаджар.

Публикувана в Свят
Страница 2 от 24