Вторник, 30 Май 2017 12:30

Между истината и лъжата

„Правдата е като дворно куче – току я гонят в колибката, шибат я с камшика.”
Шекспир, „Крал Лир”

 

Пиша тази статия не за да съдя, защото искам да науча истината по една тема, по която не съм компетентен, но, доколкото съм гражданин на тази страна, съм лично засегнат.  Сиреч длъжен съм да се заинтересувам. Защото темата е от общонационална значимост – тя бърка директно и индиректно и в моя джоб. По-важното е обаче, че бърка и в моята душа –моралните й аспекти също засягат всички ни.

 

Да науча истината по темата ми пречат точно онези държавни институции и органи, които са служебно задължени да ми съдействат. Заедно с милиони трудещи се сънародници аз им плащам чрез данъците си немалките им заплати. Плащам им, за да разкрият истината, която тежи милиарди левове и изпепелени морални принципи. А тези държавни органи и институции като че ли работят не за да разкриват, а за да скриват истината. Засега успешно, но да видим докога. Защото наред с многото работещи за скриване на истината апаратчици все по-многобройни стават гласовете, които със самочувствието на еманципирани граждани на една правова демократична държава искат нейното разкриване. За да преценя кой е крив и кой прав, кой е ограбеният и кой – грабителят,  аз първо трябва да бъда информиран.

 

Десетилетия наред комунистически тоталитаризъм съдехме и отсъждахме неинформирани. Извоюваната с толкова усилия демокрация би трябвало да направи информацията общодостъпна. Наживяхме се – поколение след поколение – в идеологизирана слепота, преди да осъзнаем, че същинското име на демокрацията е информираност. Което ще рече, че всяко монополизиране на информацията, всеки опит тя да се потули и манипулира е път назад, към безславното ни тоталитарно минало. Тъкмо на този деструктивен процес ставаме свидетели днес…

 

За да пристъпим от абстрактното към конкретното, ще оповестя, че става дума за фалита на КТБ, за тайните срещи, за закритите заседания. Всъщност не точно за фалита на банката става дума – и професионално, и като манталитет аз съм далеч от банковото дело. Като демократичен гражданин на една демократична страна съм в състояние обаче да поискам да бъда информиран. Дали всички онези, които ден след ден фаворизират дезинформацията за сметка на информацията, работят срещу личността на Цветан Василев, не ме интересува особено – интересува ме обстоятелството, че те работят срещу мен самия.

 

Не съм воден от лични, субективни мотиви: КТБ не ми е броила нито лев чрез дивидентите си и не ми е взела нито лев чрез фалита си. Това обстоятелство ме прави социално независим от банката – еднакво независим и от нейния възход и от внезапния й крах. Като следствие от тази независимост остава в чист вид само ангажираността ми като гражданин на републиката. Тази ангажираност е двустранна: морална, доколкото фалитът на КТБ явно е продукт не на лошо непрофесионално стопанисване, а на користни интереси на развратени държавници от първата фаланга и на корупционни схеми, които замърсяват морално националната обществена среда. Която е и моя. Както и зависимост икономическа, доколкото всички гаранции, които държавата ни изплати на капиталовложителите, и всички пасиви, които ще понесе, ще бъдат покрити не с личните пари на министри, премиери и президенти, а моите оскъдни левчета на данъкоплатец. Тъкмо затова споделям и тези нерадостни размисли.

 

В „Тускулански беседи” Цицерон, чието морално чувство и чиято юридическа компетентност е вън от съмнение, стига до извода, че там, където свидетелстват фактите, думите са ненужни. Колкото и вярно да е казаното, отнесено към случая КТБ, то придобива една неочаквана интерпретация. Думите биха били действително непотребни, ако достъпът до фактите беше обезпечен. Когато обаче тези факти са преднамерено и злонамерено преиначавани и изопачавани, скривани от общественото внимание, тогава единствена и последна надежда остават думите, тогава публицистичното слово се превръща в единствено средство за реабилитиране на истината.

 

Възходът на КТБ е неясен, неясен е и фалитът на банката, неясна е съдбата на унаследените й активи, неясен е приносът на отделните олигархични кръгове и интереси в банковите операции, неясно е защо и как най-проспериращата и стабилна банка на родна земя се срина така скоропостижно, неясно е и кой доколко е облагодетелстван от нейната гибел. Ясно е само едно: кой е ощетеният. Това сме всички ние, редовите български граждани.

 

За да сме изправени пред толкова неясноти обаче и за да не бъдат те една по една демаскирани и превърнати в ясноти, значи някой има интерес от това. И този някой ловец на риба в мътна вода едва ли ще да е обикновен гражданин – замитането на големите истини е от компетентността само на големи хора. Вече става видимо участието на олигархичния капитал в конспирацията. А доколкото на родна земя този капитал е органично свързан с държавните структури, не по-малко видимо става и участието на майката държава.

 

В случая това не сме, както би трябвало да бъде в наистина прозрачните и правови общества, ние, гражданите – това са държавните номенклатурчици от най-високите етажи. Воглаве, разбира се, с прокуратурата и главния й прокурор. Които, за разлика от нас, също са държавата – баш държавата са. Когато мандат след мандат лидерите на тази покварена до мозъка на костите държава дърпаха кой как може от капиталите на КТБ за собствена изгода, те не й създаваха проблеми. Когато обаче някой се е опитал да посвие този грабеж свише, държавата мобилизира цялата си власт и всичките си подвластни олигарси (на които между впрочем и тя е подвластна – зависимостта е реципрочна), за да погуби банката. Един фалит, който бе осъществен, както споменах, в ущърб не толкова на Цветан Василев и цветановци, колкото на обществото.

 

Когато в изявления пред медиите Василев посегна да разкрие някои неразкрити обстоятелства, той го направи, разбира се, като акт на себезащита. По стечение на обстоятелствата себезащитата му обаче закономерно се превърна в защита на обществения интерес. Който по дефиниция би трябвало да бъде бранен от прокуратурата – не от противоречиви банкери. На практика обаче ние, гражданството, се браним от една прокуратура, чиито олигархични интереси стават все по-несъвместими с нашите, обществените.

 

Вместо да обърне подобаващо внимание на многото дадени и от Цветан Василев, и от малкото независими родни медии сигнали, главният ни прокурор нехае с едно нехайство, което все по-определено заприличва на преднамерено. Преди време министърът на вътрешните работи пък открито заяви, че няма да се занимава с декларациите на един престъпник. При подобно държавническо отношение как може да се разкрие истината за КТБ?!

 

Работата на едно Министерство на вътрешните работи е да разследва, да проучва, да сравнява и проверява всеки сигнал, а не да селектира и цензурира информацията в ущърб на следствието. Особено когато става дума за грабеж от такива чудовищни за икономически немощната ни държавица размери, пасивността на институциите е престъпление. Следствие и прокуратура трябва да установят вината (респективно невинността) както на държавата, така и на отделните олигархични групировки и олигарси, така и на БНБ, така и на Цветан Василев.

 

Аз дори не очаквам държавният апарат да ми сервира истината на тепсия – достатъчно е само да не я възпрепятства, да не барикадира със съдействието на неведоми олигархични кръгово пътя й към обществената сцена. Останалото ще направя аз сам. Най-лесно се манипулира неинформираното гражданство,  държано в неведение от неговите явни и тайни експлоататори. Те се боят панически от истината. Докато ние, експлоатираните, от лъжата се боим. Сама по себе си истината, както пише Шилер, не страда от това, че някой не я признава. Страдат обаче, макар и по различен начин, всички онези високопоставени и подвластни, които отказват да я признаят.

 

Всички размисли, които споделих, са, както споменах, не констатации, а въпроси; не уверености, а съмнения. Аз се съмнявам в цялостната вина на Цветан Василев – съмнявам се и в неговата невинност. Единствено едно обективно и честно разследване може да ме освободи от тези тровещи съмнения. Подобно разследване в условията на комунистическия тоталитаризъм беше невъзможно – дано не се окаже невъзможно и в демократични условия. А докато виновността не бъде доказана, всяко правово общество изхожда от презумпцията за невинност. Неправовото вече заклейми личността на Цветан Василев, без да познава казуса "Василев" – то предпочита да съди и отсъжда, без да иска да знае. Ето критерият, който ще ни подскаже към кой от двата модела принадлежим ние…

 

Първоизточникът на този забележителен текст е електронното издание на списание Клуб „Z“. Редакцията на „Свободен народ online“ поздравява Клуб „Z“ с тази изключително стойностна публикация и приканва читателите си да посетят и оргинала: https://clubz.bg/54442-mejdu_istinata_i_lyjata . Подзаглавието е на редакцията на „Свободен народ online“.

 

За писателя Димитър Бочев

 

Димитър Бочев е роден на 13 август 1944 г. в Силистра. Следва философия в Софийския университет. Многократно е арестуван от ДС и е принуден през 1972 г. да напусне по авантюристичен начин  България и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище.

 

Работи като редовен извънщатен сътрудник на Радио Германия („Deutsche Welle”), където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков, а от 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”, където дълги години отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти”.

 

След рухването на комунистическия режим работи като кореспондент на РСЕ в София, публикува редовно в българския периодичен печат, сътрудничи активно и на електронните медии, води есеистични рубрики във вестниците „Демокрация”, „Труд” и „Стандарт”. Издал е романите „Междинно кацане”, „Генезис ІІ” и „Синеокият слепец”, както и сборника есета „Хомо емигрантикус”, пуснат на книжния пазар от издателството на БАН.

 

Всичките му творби са високо оценени от художествената ни критика, а през 1997 г. „Синеокият слепец” печели Специалната награда на фондация „Развитие” за нов български роман. След това излезат сборникът му с есета „Боготърсачът между беса и слепотата” и романите му „Белият слон” и „Опит за екстаз”. Текстовете и на трите творби са почти изцяло публикувани и в литературната ни периодика.

 

Основни теми на романите и есетата на Бочев са извечните и нерешими в рамките на земното проклети въпроси за безсилието на словото пред битието, за съвместимостта и несъвместимостта на Божието и людското, на любовта и свободата, на цивилизация и култура, на творчество и смърт, на талант и характер, за драматичния двубой между рационалното и ирационалното в биографията на всеки от нас.

 

Авторът коментира и диктатурата на посредствеността, философията на любовта, на изневярата, на самоубийството, както и актуалния смисъл на фундаменталните библейски начала. Димитър Бочев е баща на дванайсетгодишен син с име Тео, наред с българското притежава и германско гражданство, член е на МАИ и на Съюза на баварските журналисти.

 

Наскоро излезе и сборникът  „Несъгласни думи. Портрети и размисли“ (Издателска къща „Хермес“). Според издателите, сборникът съдържа текстове, обединени тематично от присъщия на автора интерес към фундаменталните и извечни въпроси за съотношението между творчество и смърт, талант и характер, щастие и смисъл.

 

Част от текстовете на сборника имат мемориален характер и са посветени на съдържателните му отношения с така незаслужено позабравените от съвремието ни творци като Георги Марков, Асен Игнатов, Тончо Жечев, Атанас Славов, Хр. Огнянов, Желю Желев.
За целокупното си творчество Димитър Бочев е удостоен с Юбилейната награда на Международната академия на изкуствата – Париж (МАИ) за 1999 година. Източник: http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:241592

Публикувана в Гледища
Вторник, 23 Февруари 2016 14:54

КТБ, избрани цитати

2005: Тройната коалиция всеки момент ще дойде на власт. Доган гостува при Слави Трифонов:

...всяка партия си има, така да се каже, обръч от фирми. . . Ако мислите, че моите възможности са по-малки от на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик. През последните 15 години сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са или с мое съдействие, или с най-много моя усмивка.

2011: Вече управлява ГЕРБ: Валерия Велева е автор на портрет на Цветан Василев, публикуван в Труд.

Противно на публикациите във в. "Капитал" Василев твърди, че нито едно ведомство или министерство, смятано за приближено до ДПС, не е работило с КТБ.

Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии.

Противно за независимостта на банкера Цветан Василев го свързват с определена политическа сила. Заради близостта му с депутата от ДПС Делян Пеевски – връзка, която той не само не отрича, но казва, че приема Делян като свой син. Запознали се още по време на управлението на царя. Но, подчертава, това е личен контакт.

2013: След края на първия мандат на ГЕРБ Вежди Рашидов разказва за КТБ самокритично:

Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на  Доган парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха. Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост… Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора …По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той – на него му трябваше медиен комфорт. Това са на Доган вестници. Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 години, да ви е.а циганската нация – това го напишете, ама няма да посмеете. Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред.

март 2014: Любомир Денев, интервю за Труд, България – страната на медийните гилотини, адверториал

Вярно ли е, че КТБ АД има кредити към свързани лица в пропорции, които многократно надхвърлят ограниченията на закона? – Не само че не е вярно, изобщо не може да се допусне подобно нещо. Това също е една нелепица и клевета.

2016: Истината на Цветан Василев, интервю на Сашо Диков за BIT (Би Ай Телевизия)

Логиката на този списък е, че ДПС на мене ми е помагало, аз съм правил пари, а не съм ги отчитал, това е логиката. Цялото общество не трябва да бъде оневинявано как е допуснало това." Обществото не трябва да бъде оневинявано.

Но е екстравагантно да крепиш нелегитимен център на власт – и да пълниш каси с документи за корпоративно-политическите си партньори – да мачкаш свободните гласове, да пращаш заплашителни писмо до Дойче Веле, Икономист и пр. –  да си фактор в изборите, да дадеш опора на телевизионната партия България без цензура несъмнено с публичен ресурс, да наливаш милиони в бухалки и да провалиш цифровия преход с любезното участие на няколко правителства – да си свидетел, може би не само свидетел, на корумпирането на правосъдието – да пееш с шефа на БНБ, когато трябва, и да си чувал за танзанийската му сметка, когато трябва – да се активизираш заради пари, а не заради превземането на държавата – и накрая да  очакваш справедлив процес, да се подредиш до хората от протеста, до момчето от Лондон и до Шпигел – и заедно с тях да питаш КОЙ.


Източник: https://nellyo.wordpress.com/2016/02/22/24-4/

Публикувана в У нас
Вторник, 05 Януари 2016 12:57

Богатство без граници

До неотдавна всички в България се удивляваха на финансовия възход на банкера Цветан Василев. Решаващият момент в неговата кариера на банкер и финансист настъпи през пролетта на 2004 г., когато той успя чрез поредица от ходове да изтласка от „Корпоративна търговска банка” (КТБ) АД своите вътрешни опоненти и да постигне пълен контрол върху собствеността и управлението на банката. Впоследствие стана ясно, че управлявайки КТБ като инвестиционен фонд за рисков капитал, Василев е придобил в своя и на приближените си тогава партньори изгода чрез дружества-касички (така наречените SPV-та – дружества със специална инвестиционна цел) активи за над 5 млрд. лева. Този маниер на работа с парите на вложителите не е бил тайна за никого в банковите и финансовите среди у нас. Шефовете на другите банки в България само стискаха зъби или тихо роптаеха, че на тях не им е позволено да вършат това, което Василев върши в КТБ. Те прибираха, обаче, охотно своя пай от съществуващия негласно банков картел. Стигна се дотам, че накрая дори тогавашният финансов министър Симеон Дянков беше принуден на 03.12.2013 г. да признае публично „Заради договорки между търговските банки и големите фирми, у нас се отпускат заеми само на едрия бизнес, парите на банките не слизат надолу към по-малкия бизнес и българската икономика не може да се развива”  – http://www.mediapool.bg/dogovorki-mezhdu-bankite-i-edriya-biznes-zadushavat-drugite-predpriemachi-news202444.html  Малко по-късно, на 18.02.2013 г. Дянков подаде оставка.
В онзи момент на мене ми стана любопитно да разбера, с колко три и половина годишното управление на ГЕРБ е обогатило КТБ и лично Цветан Василев. Тогава, като написах в Гугъл „Цветан Василев придоби”, излязоха 12600 резултата!!! Придобивките бяха безчет – за цели 5 млрд. лева. До рухването на пирамидата КТБ търсенето на „Цветан Василев придоби” достигна в Гугъл до 15900 резултата.
Днес бизнес-подвизите на мустакатия банкер започват да се покриват с прах и пепел. Но за сметка на това в медиите се появиха заглавия „Делян Пеевски придоби”… само вчера и днес Техномаркет и още 4 копмании. И какво отмерва към момента Чичко Гугъл на едрия бизнесмен-депутат: 12100 резултата за 0,41 секунди. Колко ли ще станат до края на възхода на империята на майка и син Кръстева-Пеевски? И ако доскорошният им ортак Цветан Василев придобиваше с парите на вложителите под носа на БНБ и КФН, то интересно е да се узнае, с какви пари придобива днес Пеевски и платил ли е данъците си, за да разполага с тях. Бас държа, че прокуратурата на Цацаров няма да се самосезира за произхода на тези пари. А техният път тръгва именно от КТБ!

Публикувана в У нас

Проектозаконът на комисията "КТБ" в НС е пълен с уловки. В него са заложени банални хитрости, а целта му е единствено политически ПР и нищо друго, което да постигне промени по същество.


На 3 юни т.г. депутатите от парламентарната комисия, която трябваше да проучи фактите и обстоятелствата, довели до фалита на КТБ, внесоха в деловодството на парламента предложение за поправки в Закона за кредитните институции. Изготвянето на законодателни промени бе една от задачите на тази комисия.

Публикувана в Гледища

Иван Искров подава оставка на 19 юни. Това е съобщил лично той на Менда Стоянова, стана ясно на заседанието на бюджетна комисия, предаде репортер на БГНЕС.


"Искров е заявил, че в момента, в който внесем и една кандидатура за управител на БНБ, той ще си подаде оставката. С него определихме дата 19 юни, ако тогава не си подаде оставката, лично ще отида и ще го набия в БНБ", каза Стоянова. Това Искров е заявил в неофициален разговор с председателя на комисията миналата седмица.

Публикувана в У нас

"Самият бивш мажоритарен собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) има интерес от попадането в медиите на тези списъци на посетители". Това заяви в ефира на „Здравей, България” лидерът на „Движение 21” Татяна Дончева. „Аз мога да забравя в студиото ви едни тетрадки, а после да кажа, че не знам какво става…”, иронизира тя.

 

Тетрадките, на които е попаднала, са ѝ направили изключително впечатление. „Това показва нещо, за което аз говоря от няколко години – задкулисието е достатъчно нагло, те подсказват решения като привикване на килимчето…”, казва Дончева.

Публикувана в Гледища

Депутати са най-привилегированите или техни приближени, т.е. как ще свърши работа една  парламентарна комисия по казуса с КТБ при положение, че интересите й диктуват нещо друго, коментира адвокат Веска Волева, член на инициативния граждански комитет, който иска свалянето на банковата  тайна за всички провалени финансови институции, включително и КТБ, в интервю за предаването „Нещо повече“.

Публикувана в У нас

Случващото се в ТВ7 и NEWS 7 би рефлектирало доста тежко върху управляващите, защото ще се възприеме като посегателство върху свободата на словото. Това заяви пред БГНЕС Емануил Йорданов, вътрешен министър в кабинета на Иван Костов.

 


"Случващото се в ТВ7 и NEWS 7 e абсолютно безобразие. От една страна то показва колко зле формулиран е сега действащият Граждански процесуален кодекс, включително и всички разпоредби, касаещи дейността на частните съдебни изпълнители. От друга страна не виждам какво правят полицаите там. Тяхното място определено не е в една телевизия", категоричен е той.

Публикувана в У нас

Софийският градски съд обяви вчера фалита на КТБ и определи за начална дата на неплатежоспособността й 6 ноември 2014 г. С решението на съда дейността на КТБ и правомощията на органите й са прекратени и те са лишени от правото да се разпореждат с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.

 

Освен това се налагат обезпечителни мерки върху цялото имущество на банката. Магистратите са записали още, че следва да започне и незабавно осребряване на активите на КТБ, с цел да се изплатят задълженията към кредиторите й.

Публикувана в У нас

"Хора около ДПС искат да изкупят на безценица активите на КТБ", каза бившият изпълнителен директор на КТБ Илиан Зафиров пред бТВ. "Правейки си изводите от фактите до сега, най-големият кредитополучател на банката е Делян Пеевски. Министър Горанов също много взаимодейства с ДПС. За мен там се намират хората, които ще изкупят банката. Активите не са оценявани, но това е отделна тема", допълни Зафиров.

Публикувана в У нас
Страница 1 от 9