Автомобилът работи с електрически ток при напрежение от 48 волта.

Производителят на автомобили „Нанофлолсел“ (nanoFlowcell) представи уникална електрическа кола.

Концептът беше презентиран на автомобилното изложение в Женева. Става въпрос за QUANTiNO - първата нисковолтова кола в света.

От компанията обявиха, че обмислят производството на малки партиди през първата половина на 2016 г., след като наскоро придобиха лиценз за свободно движение по европейските пътища с цел тестване.

Двигателят на автомобила се захранва чрез процес на филтриране на йонна течност, която всъщност не е нищо повече от солена вода.

Така QUANTiNO развива максимална скорост от над 200 км/ч и има максимален пробег от 1000 километра.

Автомобилът разполага с два водни резервоара с вместимост 175 литра, течността в единия от които е с положителен, а в другия, с отрицателен заряд.


Източник: http://www.vesti.bg/tehnologii/avtomobili/pyrvata-niskovoltova-kola-v-sveta-6050977

The mystery of Van Gogh’s madness

Петък, 11 Март 2016 12:02

On 27 July 1890, Vincent Van Gogh walked into a wheat field behind the chateau in the French village of Auvers-sur-Oise, a few miles north of Paris, and shot himself in the chest. For 18 months he had been suffering from mental illness, ever since he had sliced off his left ear with a razor one December night in 1888, while living in Arles in Provence.

In the aftermath of that notorious incident of self-harm, he continued to experience sporadic and debilitating attacks that left him confused or incoherent for days or weeks at a time. In between these breakdowns, though, he enjoyed spells of calmness and lucidity in which he was able to paint. Indeed, his time in Auvers, where he arrived in May 1890, after leaving a psychiatric institution just outside Saint-Remy-de-Provence, north-east of Arles, was the most productive period of his career: in 70 days, he finished 75 paintings and more than 100 drawings and sketches.

culture_01-2.jpg

Despite this, though, he felt increasingly lonely and anxious, and became convinced that his life was a failure. Eventually, he got hold of a small revolver that belonged to the owner of his lodging house in Auvers. This was the weapon he took into the fields on that climactic Sunday afternoon in late July. However, the gun was only a pocket revolver, with limited firepower, and so when he pulled the trigger, the bullet ricocheted off a rib, and failed to pierce his heart. Van Gogh lost consciousness and collapsed. When evening fell, he came back round and looked for the pistol, in order to finish the job. Unable to find it, he staggered back to the inn, where a doctor was summoned. So was Vincent’s loyal brother Theo, who arrived the next day. For a brief while, Theo believed that Vincent would rally. But in the end, though, nothing could be done – and, that night, the artist died, aged 37. “I didn’t leave his side until it was all over,” Theo wrote to his wife, Jo. “One of his last words was: ‘this is how I wanted to go’ and it took a few moments and then it was over and he found the peace he hadn’t been able to find on earth.”

On the Verge of Insanity, a new exhibition at the Van Gogh Museum in Amsterdam, provides a meticulous and balanced account of the final year-and-a-half of the artist’s life. Although it does not offer a definitive diagnosis of Van Gogh’s illness – over the decades, a number of causes have been suggested, from epilepsy and schizophrenia to alcohol abuse, psychopathy and borderline personality disorder – it does contain a severely corroded handgun that was discovered in the fields behind the chateau in Auvers around 1960. Analysis suggests that the pistol, which was fired, had been in the ground for between 50 and 80 years. In other words, it is probably the very one that Van Gogh used.

Root cause

The exhibition also features a recently discovered letter, which has been extensively reported in the media. Written by the doctor who treated Van Gogh in Arles, Felix Rey, it contains a diagram illustrating precisely which part of his ear the artist removed. For years, biographers have debated whether Van Gogh sliced off the whole of his left ear or just its lobe. This letter, which was found by the independent researcher Bernadette Murphy, who has written about her discovery in a new book, Van Gogh’s Ear: The True Story, proves without doubt that the artist cut off his entire ear.

culture_01-3.jpg

The letter, of course, is the revelation of the show at the Van Gogh Museum. When I visited recently, though, something else caught my attention: an unfinished painting, a metre across, called Tree Roots (1890). Van Gogh worked on it during the morning of 27 July, a few hours before he tried to kill himself. It is the last painting he ever made.

Tree Roots anticipates later developments of modern art, such as abstraction

At first glance, this dense picture appears almost abstract. How are we supposed to ‘read’ its thicket of blue, green and yellow brushstrokes, all vigorously applied to the canvas, which remains visible in various places? Gradually, the image resolves itself into a landscape depicting bare roots and the lower parts of trees seen against light-coloured sandy soil on a steep limestone slope. A small patch of sky is visible in the picture’s upper left-hand corner.

culture_01-3.jpg

Aside from this, though, the entire canvas is devoted to a compact tangle of gnarled roots, trunks, branches and massed vegetation. As Martin Bailey, the art historian and author of the forthcoming book Studio of the South: Van Gogh in Provence, points out, “The upper parts of the trees are cut off in the unusual composition – rather as one might find in Japanese prints, which Van Gogh so admired.”

Van Gogh painted in spite of his illness, not because of it – Nienke Bakker

Indeed, in many ways, Tree Roots is an extraordinary image: an innovative, ‘all-over’ composition, without a single focal point. Arguably it anticipates later developments of modern art, such as abstraction. Yet, at the same time, it is impossible not to view the painting retrospectively – through the prism of our knowledge that, shortly after it was made, Van Gogh attempted to commit suicide. What does it tell us about his state of mind?

Goodbye to all that?

Certainly, the painting appears agitated, as though fraught with emotional turbulence. “It is one of those pictures in which you can feel Van Gogh’s sometimes tortured mental state,” says Bailey. Moreover, its subject matter seems significant. Years earlier, Van Gogh had made a study of tree roots that was meant to express, as he put it in a letter to Theo, something of life’s struggles. Shortly before his death, in another letter to Theo, Van Gogh wrote that his life was “attacked at the very root”. Could it be, then, that Van Gogh painted Tree Roots as a farewell?

culture_01-3.jpg

When I put this to the curator Nienke Bakker, who is responsible for the collection of paintings at the Van Gogh Museum, she urges caution. “There is a lot of emotional agitation in works from the last weeks of Van Gogh’s life, such as Wheatfield with Crows and Wheatfield under Thunderclouds,” she says. “It’s clear he was trying to express his own emotional state of mind. Yet Tree Roots is also very vigorous and full of life. It’s very adventurous. It’s hard to believe that somebody who painted this in the morning would take his own life at the end of the day. For me, it’s hard to say that Van Gogh painted it intentionally as a farewell – that would be too rational.”

Ultimately, Bakker is keen to scotch the idea that Van Gogh’s illness was the cause of his greatness as an artist. “All of these tortured, gnarled roots make Tree Roots a very hectic, emotional painting,” she says. “But it’s not a painting created by a crazy mind. He knew very well what he was doing. Until the end, Van Gogh painted in spite of his illness, not because of it. It’s important to remember that.”

На 10 март през 1940 година умира най-изтъкнатият писател на съветската епоха. Михаил Булгаков е предимно разказвач, като повечето от текстовете му са посветени на чудесата - обикновени и необикновени. Достатъчно е да споменем книгите му "Записки на един млад лекар", "Театрален роман" и, разбира се, "Майстора и Маргарита", който е най-добрият роман, написан през двадесети век на руски език.

Булгаков и жените

Булгаков е бил женен три пъти. Някои смятат, че с първите си две жени  той не е бил особено щастлив. Татяна (за която е женен в периода 1913-1924-та) става прототип на Анна Кириловна в историята "Морфин". Тя била принудена да набавя морфин за писателя, той дори я заплашвал с револвера си и веднъж хвърлил по нея запалена газена лампа.

Втората му съпруга, Любов, е до него когато Булгаков вече е успял писател и драматург – истинска литературна знаменитост в СССР по времето на Сталин.

И накрая, третата съпруга, Елена, както е известно на всички, става прототип на Маргарита. Бракът им е почти перфектен. Именно тя запазва ръкописите на покойния си съпруг и ги публикува. Когато намират ръкописа на „Майстора и Маргарита“, Елена Сергеевна възкликва със сълзи в очите: „Брилянтен е!“

Булгаков и смъртта на бюфетчията

Елена решава, че романът "Майстора и Маргарита" е пророчески. Бюфетчията от книгата също има реален прототип - измамник-настойник от театъра на изкуствата. Веднъж вдовицата на Булгаков вижда венци във фоайето на театъра. Оказва се, че това са погребални цветя за човекът от бюфета, който умира като героя на романа от рак на черния дроб, в клиниката на Първи медицински институт.

Булгаков и религията

Въпреки, че Булгаков не ходел на църква, той, според спомените на роднини, бил човек с вяра и частично суеверен. Съветските анти-религиозни списания като "атеисти", в който Христос е изобразен като измама, писателят  нарича "престъпление, което няма цена."

Булгаков и Сталин

През март 1930 г. Булгаков пише отчаяно писмо до правителството на СССР. В писмото той казва, че пресата винаги реагира нападателно и бурно спрямо него, че като писател и сатирик вероятно е немислимо да продължи да живее в Съветския съюз. Обмислят с Елена незабавно да отидат да живеят в чужбина.

След около 20 дни Сталин се обажда на Булгаков. Казва му, че наистина е добре да замине за чужбина, тъй като писателят давал вид на „много уморен“. Така щяла да се сбъдне и мечтата на Булгаков да види Франция и Италия. Сталин му предлага еднопосочен билет, но Булгаков отговоря, че руски писател не може да съществува извън родината си.

Булгаков и смъртта

Булгаков, нека си припомним още веднъж, е професионален и опитен лекар. Когато го сполетява здравословен проблем, подобен на хипертонията, придружен от ужасно главоболие, това силно се отразява на външния му вид, той е почти сляп. Въпреки че се консултира със свои колеги, той се диагностицира сам. Страда от невросклероза, предадена му генетично от неговия баща, който умира от същото заболяване.

Елена си спомня, че два дни преди смъртта си той все още искал жена му да купи хайвер и водка, тъй като решил да организира прощална вечеря. Казал на Елена: „Не е срамно, че искам да живея, макар и сляп“. Бил е влюбен в живота, независимо от неврастенията.

Булгаков и Ролинг стоунс

"Майстора и Маргарита" е преведен на английски почти веднага след публикуването в СССР. Романът се чете от милиони хора, включително от Мик Джагър. Последният написва текстове за групата под влияние на руския автор. В един от тях говори за съчувствието си към дявола, за Воланд, който е в непосредствена близост до Исус Христос в моменти на съмнение и болка. По време на записа на песента в студиото избухва огромна лампа и избухва огромен пожар, но за щастие лентата оцелява. Джагър изпълнява песента на живо в продължение на седем години.


Източник: http://afish.bg/novinite-dnes/mixail-bulgakov-ima-edin-prilichen-nachin-da-umresh-%E2%80%93-ot-ognestrelno-orzhie.-no-za-men,-za-szhalenie,-ne-sshhestvuva.html

Необходими продукти:
за 2 порции

2 бр патешки гърди с кожата
1 ч.л. сечуански пипер (или прясно смлян черен пипер), или на вкус
1 ч.л. едро смляна морска сол, или на вкус

За пюрето от ябълки:
60 г масло
2 кисели ябълки, обелени, почистени и нарязани на тънко
100 мл Шардоне
3 с.л. желе от дюли

За соса:
100 мл прясно изцеден сок от грейпфрут
60 мл Шардоне
1 ч.л. настъргана кора от портокал
щипка свеж розмарин, ситно нарязан
45 г масло
сол и пипер на вкус

За гарниране, по избор: листенца свежа градинска салата (валерианела), зрънца нар, сол, зехтин и прясно изцеден лимонов сок, на вкус

Начин на приготвяне на ябълковото пюре:
Разтопете маслото в тиган на средно-висока температура, добавете ябълките, виното и желето и задушете, докато ябълките омекнат - около 5 минути, като разбърквате често. Прехвърлете в блендер, пюрирайте до гладка смес и оставете настрани при стайна температура.

На патешките гърди:
Загрейте фурната на 200С. Поръсете патешките гърди със солта и сечуанския пипер и втрийте. Поставете гърдите с кожата надолу в сух (без мазнина) и студен тиган - от постепенното загряване кожата се отпуска и позволява по-лесното отделяне на мазнината, докато в горещ тиган кожата се запечатва и мазнината си остава вътре) и оставете на средно силен огън за около 5 минути, или докато кожата стане хрупкава. Обърнете гърдите и запечатайте за около 2 минути.
Обърнете отново с кожата надолу и прехвърлете с тигана* в предварително загрята до 200С фурна за 6 до 8 минути.
*Ако тиганът е с пластмасова или дървена дръжка и на може да се ползва във фурна, прехвърлете гърдите в тавичка, предварително загрята във фурната, а не студена.
Извадете готовото магре от фурната и оставете върху кухненска дъска да отпочине за няколко минути, преди да го нарежете,

На соса:
Отлейте излишните мазнина от печенето, като оставите само един тънък слой в тигана и запазете 3 с. л. от мазнината, за да добавите по-късно към редукцията.
Деглазирайте тигана със сока от грейпфрут на средно-висока температура, като остъргвате с дървена лъжица.
Редуцирайте наполовина, около 2 минути - и добавете Шардонето, настърганата портокалова кора, розмарина и 3 с.л. заделена мазнина от печенето и оставете да къкри за 1 минута.
Добавете маслото, отстранете от котлона и разбъркайте до хомогенна смес.

Подправете на вкус със сол и пипер. Нарежете отпочиналото магре под ъгъл на средно тънки парчета и поднесете с ябълковото пюре, редукцията от Шардоне и грейпфрут и със свежа градинска салата и зрънца нар, леко овкусени със сол, лимон и зехтин.


Източник: http://angellovescooking.blogspot.bg/2016/02/duck-breast-with-apple-puree-and.html

Безсрамно е опровержението на официалната държавна институция Фонд за гарантиране на влоговете в банките. Ръководителите му са първите от низа лица, които трябваше да си подадат оставките при такъв скандал. Няма да има оставки, ще настъпи грозна тишина, категоричен е журналистът Григор Лилов.

- Г-н  Лилов, може ли да коментирате медийната тишина , след като излезе вашето  разследване за дубликата  "Аликс Партнърс Сървисис"?

Всичко е свързано с интереси и в такива моменти най-добре се вижда коя медия е обективна и коя не е. Разкритията засягат интереси за  милиарди. Тези милиарди пронизват цялата тъкан на политическия и икономически живот у нас, част от която са словото и информацията и така се предопределя  отношението на медиите по проблема. Просто се видя кои са нормалните медии и кои са зависимите.

-  В същото време се родиха  няколко опровержения, които мигом намериха място в четени медии?

Властта ги израждаше цяла седмица. Изчакваха, за да видят дали общественото вълнение ще утихне и ще се отърват с най-доброто за тях – мълчание. Но се случи обратното и вече нямаше как да се премълчава. И хоп - всички големи медии като по команда ги поместиха. Това е скрита дезинформация – не информираш за скандала, пазиш тайна около него. Но като вече няма как да го неглижираш, вместо да съобщиш какво се е случило и  същевременно да поместиш и опроверженията му, съобщаваш само тях. Все едно да обявиш от името на МВР, че загиналите не били 5, а само един, ама да пропуснеш да обясниш заради какво са загинали – в катастрофа, престрелка, наводнение и т.н. 

- Кое от опроверженията бе най-нагло и най-безсрамно като съдържание?

Безсрамно  е опровержението на официалната държавна институция Фонд за гарантиране на влоговете в банките. Казвам безсрамно, защото ръководителите му са първите от низа лица, които трябваше да си подадат оставките при такъв скандал. Това, което свършиха, е цинична лъжа.

- Защо?

Ами защото българска държавна институция (и МФ, както информират редица издания) опровергават не от свое име, а от името, от устата на английска частна голяма компания - така, сякаш тази компания е онемяла, сякаш тази авторитетна компания си няма сайт, няма си говорител, няма си Борд, директорско тяло, не може сама да съобщи становището си и т. н.

Е, ако има шарани, дето да вярват на такъв примитивизъм, нека да продължават да си се хващат на такива евтини въдички на родните „ювелири", както саркастично ги наричам заради такива хм... постижения.

При това Фонда, позовайки се на друг, не дава нито един факт или доказателство за тези "цитати". Не сочат от кого от истинската „Аликс Партнърс”, кога и къде това е казано, в конспекта, в който е заявено.

Наистина наглост! Та нали все пак това "опровержение" (дето иначе го няма) все пак трябва да е изпратено някак си на родните официални власти - по факс, имейл, официална поща... Властите ни не дават такива доказателства. Изглежда считат, че "авторитетът" им е достатъчен, за да ме опровергаят. Ще кажа, че който има дори капка доверие на думите на каквато и да родна официална институция, особено при далавера за големи пари, камо ли милиарди, е пълен глупак. Зощото е беспорно, че на сайта на авторитетната компания - http://www.alixpartners.com/ няма дори запетайка с подобен текст. Всеки може сам да си го провери. В социалната мрежа (Фейсбук) компанията има свой профил, както и своя, също едноименна група. И на тях няма никакви опровержения. Възмутен съм и от злоупотребата с имена. Фонда, казвам Фонда, понеже е ясно, че това не е западната авторитетна компания  цитира като "доказателство" за лъжовността на разкрититята две имена на служители от истинската "Аликс Партнърс": Diane Hughes и Paul Huck. Първото име и аз съм го посочил в разследването ми и съм пояснил каква е връзката. Разчетът тук на пропагандаторите-ювелири е, че не всички са чели статията ми и тези хора ще се подлъжат.

- А какво ще кажете за второто име – това на Paul Huck, в чието представяне на сайта на истинската компания пише, че е работил по аферата Корпоративна банка, както твърди родния Фонд за гарантиране на влоговете в опровержението си? Все пак това обстоятелство го има „черно на бяло”...

Относно второто име на човека, който е посочил в биографията си на сайта на компанията (за разлика от дамата, която не го е направила) извършен анализ на Корпоративна банка, може да се напише отделно и също толкова скандално разследване. Обясним съм подробно случилотото се в профила ми във „Фейсбук” – с факти и доказателство дори от самия „Гугъл”. Изумен съм, че държавна българска институция въпреки разразилия се скандал си е позволила отново да се замеси в история, лика- прилика с историята на оригиналната „Аликс Партнърс” и дублираната от родните власти „Аликс Партнърс Сървисис”. Изглежда не си дават сметка, че може да стане международен скандал и да бъдем осъдени за подобни „дубликати” в международен съд.  

- Какви са очакванията ви като резултат от вашето разследване. Ще има ли оставки, ще има ли съд за виновните?

Сега прогнозата ми е същата. Лека-полека ще настъпи грозна, мъртва тишина - около разкритията ми, около доклада, около подписания договор с илюзорната "АликсПатнърс сървисис", около замазването на действително случилото се с фалита и на следите на милиардите. Но оставки няма да има. Никакви! Макар че вчерашните смешни опити за опровержения са нагло до безумие поредно доказателство не само за моята правота, а за това, че аферата Корпоративна банка продължава, че властта безсрамно е вътре в нея, че лица и министри са пряк участник в измамите. Този управляващ кабинет по своята наглост и безсрамни лъжи си е жива конкуренция на Гьобелс и на тоталитарната пропагандна машина на социализма. И още една прогноза: още тази година, скоро ще последват нови такива милиардни финансови афери. Просто няма желаещи да противостоят на наглостта на бандитизма, превзел страната. Дори ако се наложи - и със сила.

 

Източник: http://www.frognews.bg/news_108129/Grigor-Lilov-Nadminaha-Gjobels-v-oproverjeniiata-za-dublikata-Aliks-Partnars-sarvisis

Гафовете в опит да се покрие истината за случилото се в КТБ продължават. След изнесената информация, че договорът за разследване на източването на КТБ е сключен с току-що регистрирана фирма, вместо да се получи яснота, отново въпросите са повече от отговорите. Това заяви пред Фрог нюз юристът Даниел Божилов от НПО "Ние, гражданите".

От разследването на Григор Лилов се установява, че няма видима връзка между „Аликс Партнърс“ и „Аликс Партнърс Сървисиз“, която е изготвила доклада, който не казва нищо. Фактите изнесени от Лилов са лесно проверими и от извършена от нас проверка се потвърждават.

От друга страна финансовият министър Горанов мънкащо заяви, че „Аликс Партнърс Сървисиз“ е дъщерна на Голямата „Аликс Партнърс“. Че българската фирма не е дъщерна и че е невъзможно да се установи правна връзка между двете е повече от ясно. Вероятно в случая става въпрос за една „лоша практика“ в тази област, която се прилага при наемане на подобни фирми в банановите републики, където им се възлага да изпълнят някаква поръчка срещу нескромно възнаграждение и с цел да не се носи отговорност за случая се регистрира специално дружество, което след като прибере парите, се закрива. Такъв е случаят с „Аликс Партнърс Сървисиз“. Свършили са неясно каква работа, резултатът е обективиран в представения доклад, за който вече е повече от ясно, че не казва нищо съществено.

И тук възникват множество въпроси към самия Горанов, както и към неговото протеже от Фонда за гарантиране на влоговете. На първо място след като Горанов твърди, че „Аликс Партнърс Сървисиз“ е собственост на „Аликс Партнърс“ как това е проверено и кой всъщност стои зад компанията-майка и как при сключване на този договор е защитена националната ни сигурност.

Вторият по-важен въпрос е защо българското правителство се е съгласило да получи второкачествена услуга без възможност да се търси каквато и да е отговорност от лицата, предоставили тази услуга.

От практиката е ясно, че подобни фирми не работят по този начин, когато взаимоотношенията им са чисти. За да изградиш имидж на световноизвестен лидер това не става чрез подставени и замаскирани дружества, а заставаш с името си, с ноу-хауто си и служителите си. В нашия случай обаче отново сме жертва на безотговорност. И това се случва за пореден път. Първо за предоставяне на консултантски услуги сме наели фирми трета ръка – Делойт България ЕООД и Ърнест Йънг ЕООД. Тези фирми не са подразделения на световно известните одиторски предприятия. Те дори не са лицензирани за този вид дейност (лицензирани одиторски предприятия са Делойт Одит ЕООД и Ърнест Йънг Одит ЕООД, които са съвършено различни юридически лица, подлежат на специален режим за контрол и носят финансова отговорност). Наетите фирми са безотговорни за свършената от тях работа, защото те не носят никаква отговорност.

Сега за пореден път ни се пробутва същата схема – наемане на фирма, зад която официално не седи никой и никой не носи отговорност за това, което е свършила.

Редно е тези въпроси да бъдат поставени на Горанов и оправданието, че той не е запознат с подробности, звучи несериозно. Недопустимо е да си финансов министър и да не си детайлно запознат, при положение че в случая става въпрос за близо 10% от БВП на страната.

И отново и за сетен път се поставя въпросът: Защо се наемат всякакви консултанти и странни фирми, а не се спазва българския закон да бъде изготвен и публикуван заверен одитен отчет на КТБ АД за 2014 г.?

За съжаление отговори на тези въпроси не се дават, а българското общество не прави нищо да ги получи. А то е най-заинтересовано от тези отговори, защото ако не излезе истината за фалита на КТБ и никой не понесе отговорност за това, случаят ще се повтори със сигурност и с други банки за които отново ние ще платим. При това положение не е необходимо да си задаваме въпроса защо сме най-бедните в Европа.

 

Източник: http://www.frognews.bg/news_108211/D-Bojilov-za-Frog-Deloit-Balgariia-i-Arnest-Iang-sa-kato-Aliks-Partnars-Sarvisiz/

Какви бяха първите години на „съветска” България? Издаденият в Русия документален двутомник „Советский фактор в Восточной Европе“ показва как е бил наложен и утвърден съветският режим в България и останалите бивши социалистически страни след края на Втората световна война. Документите обясняват защо въпреки наличието на либерално-демократични и социалдемократически елементи на развитие в региона, в крайна сметка в обществото е наложен комунистическият модел. Това става главно благодарение на репресивно-силови методи на въздействие, информационен контрол над обществото, показни съдебни процеси и внедряване на система от съветски „съветници”.

Докато пресата и кинопрегледите в окупираната от Червената армия България тръбят за растящо благоденствие и успехи в ликвидирането на враговете на народа, секретните послания на руските „съветници“, изпращани до Кремъл, разкриват друга картина за живота в НРБ. Настаняването на „очите и ушите“ на Кремъл на ключови позиции в НРБ става след изпратено от София формално искане, но Москва е тази, която определя местата, на които „съветниците“ трябвало да работят. Съветският посланик в София е редовен участник в заседанията на Министерския съвет, а подчиненият му апарат от „съветници“ присъства при вземането на решения в отделните министерства. В силовите ведомства като МВР, ДС и Военното министерство съветските другари са добре представени в ръководствата на всички окръжни управления и в щабовете на вътрешните и граничните войски.

Добре документирана е ролята на изпратените от СССР представители на НКВД, участвали в изтръгването на показания по време на всички скалъпени процеси срещу българската опозиция и т.нар. „трайчокостовисти”. „Ликвидирайте в зародиш всяка съпротива. Вземете на отчет и следете изкъсо опозицията, духовенството, интелигенцията и царските офицери. Съставете списъци за масови арести в случай на война“, гласят в резюмиран вид напътствията от Москва.

Предателството спрямо Пиринския край

В сталиновия проект за създаване на южнославянска федерация със столица Белград е решена съдбата и на Пиринския край в България. Георги Димитров, по онова време премиер на България, приема безусловно диктата на Москва и се договаря с Тито за етапите на предаването на Пиринския край на Югославия. Единствено крамолата между Сталин и Тито през лятото на 1948 г. спира практическото осъществяване на това посегателство срещу националния суверенитет на България.

В донесение до Кремъл от февруари 1949 г. съветският генерален представител в Българската Народна Армия /БНА/ генерал-лейтенант Петрушевски, редом с описанието на боричканията за надмощие между комунистическите кланове в София, дава и сведения за подготовката по предаването на Пиринския край на Югославия. Петрушевски свидетелства за активното пропагандиране и насаждане на „македонско“ самосъзнание сред местните българи и нарастващото недоволство сред населението. След като СССР обявява югославския ръководител Тито за враг, съветският военен емисар в България е бил разстроен от факта, че БНА се готви да се изтегли от Пиринския край като част от плана за предаването му на Белград.

Трагедията на българското село

Животът на българския комунистически елит няма нищо общо с оскъдицата, купонната система и черноборсаджийството в България, свидетелстват дописките на „очите и ушите“ на Москва. Донесение до ЦК на КПСС, писано няколко месеца след смъртта на Сталин, дава представа за огромната пропаст между приказките на София за преизпълнени планове и народно благоденствие и мизерното съществуване на обикновените хора.

В индустрията е налице огромно текучество на работната ръка, а плановете за развитието й на практика не се изпълняват. Снабдяването с електроенергия е голям проблем поради честите аварии. Цените в НРБ растат с по-бързи темпове от заплатите. Голяма част от произведеното е брак и не може да бъде продадено на населението, независимо от занижените цени и огромния дефицит на стоки и услуги, пишат дописниците на КПСС. И допълват: „Миньорите живеят в калпави бараки с легла на два етажа. На едно легло на смени спят по двама или трима души. В работническите общежития няма елементарни мебели“.

Извращенията около насилствената колективизация на земята и земеделския инвентар са довели българското село до просешка тояга. Съветският опит за унищожение на „дребнобуржоазните“ селски производители в България чрез принудителното им колективизиране в ТКЗС-та е внесен заедно с целия репресивен арсенал от мерки.

В Пазарджишка околия се устройват блокади на селата с цел да се заставят селяните, които обработват собствена земя, да отидат да жънат и нивите на земеделските стопанства. „В Радомирска околия блокираха селата, за да накарат селяните по-бързо да предадат вълната от овцете на държавата“, пише в изпратения до ЦК на КПСС доклад за положението в НРБ. В документа за първи път се споменава и за новата звезда на ЦК на БКП Тодор Живков, който е описан като верен сталинист и защитник на Вълко Червенков.

Измислихте ли как да отпразнувате 8-и март? Много жени го отричат с мотива, че е социалистическа отживелица, но за повечето дами това е още един романтичен празник за двама, нещо като „Свети Валентин“ втори дубъл. Често международният ден на жената се превръща просто в дамска вечеринка – половин дузина приятелки се събират, за да се наприказват и повеселят по женски.

Не е добре да зачертаваме празници от календара, защото смисълът им е да ни извадят физически и психически, поне за ден, от бясната делнична въртележка. Резултатът винаги е положителен, антистресов, зареждащ, усмихнат! И понеже мъжете не са много досетливи, може да им подскажете какво точно искате за вашия специален ден.

Ето и нашите 8 предложения за празнуване:

1. Кафе с торта в леглото. Дори да имате 15-20 минути преди работа, струва си да се насладите на това удоволствие.

2. Задължително поздравете по телефона поне мама, баба, леля, сестра, свекърва с празника. Ако са близо до вас, празнувайте заедно!

3. Цвете - всички са подходящи, май само кактусът носи различно послание. Букет от бонбони

4. Подарък – бижу, шал, парфюм, книга, ваучер за спа процедура.

5. Забавна вечеря у дома с приятели. Винаги е по-весело, когато се съберете повече хора. Ако сте забравили да си направите резервация за ресторант, по-добре се съберете вкъщи. Не ви се готви – поръчайте си вечеря от кетъринг фирма.

6. Ресторант- направете си резервация поне ден по-рано, иначе рискувате да обикаляте в студа и да се ядосвате, че няма места.

7. Кино, изложба, театър - не е лоша идея да излезете от вкъщи на празника и ще го запомните със сигурност.

8. Разходка в парка - старомодно, но ефектно – само си помислете откога не сте се разхождали само двамата в парка или по улиците!

В Рим вечерта на 8-ми Март са популярни мъжките стриптийз клубове, където входът за жени този ден е безплатен. Е, но София не е Рим, макар че и у нас дискотеките предлагат отстъпки за дамите.

Колко малко ни трябва на нас, жените, за да се зарадваме!

 

Източник: http://www.az-jenata.bg/a/12-semeystvo/17918-8-idei-da-otpraznuvame-8-mi-mart/

Страница 9 от 497