Домашен течен шоколад

Вторник, 08 Март 2016 16:30

Обичате ли шоколад? А течен шоколад? Спомняте ли си вкуса на сладкото изкушение, което баба ви е забърквала като сте били дете? Е, добрата новина е, че рецептата се е предала от поколение на поколение и днес отново може да се върнете към този уникален вкус, който е коренно различен от това, което ни предлагат в магазина. Този домашен шоколад е и по-полезен, тъй като не е забъркан в незнаен цех, а от вас самите.

Ето какво трябва да имате под ръка:

250 г сухо мляко;
4 с.л. качествено натурално какао;
200 мл. вода;
220 г кристална захар;
100 г масло.

Как да забъркате:

Смесете в купа сухото мляко и натуралното какао и разбъркайте така че да се смесят много добре.

Налейте 200 мл. вода в тенджерка, добавете захарта и я сложете на бавен огън на котлона. Бъркайте, докато се стопи. След това добавете маслото.

Отново разбъркайте, докато се стопи. Свалете тенджерката от котлона и изсипете в нея сухата смес от сухо мляко и какао. Бъркайте енергично с бъркалка, докато сместа стане хомогенна. След това прекарайте шоколада през цедка, за да се уверите, че не са останали никакви бучици. Налейте в буркани с капак и оставете добре да изстине.

При добре затворени капаци шоколадът може да издържи до две седмици.

Да ви е сладко!


Източник: http://big5.bg/ox/deserti/domashen-techen-shokolad.html

ЕС залага на куц кон

Вторник, 08 Март 2016 15:55

В тресавището от шокиращи числа от мигрантската криза в ЕС миналата седмица - 30 пъти повече хора, влезли в Европа през първите два месеца на тази година, отколкото през миналата; 70 000 вероятно се нуждаят от спешно настаняване в Гърция; между 2000 и 3000 новопристигнали всеки ден - едно се откроява.

Миналия септември, след месеци на напрегнати дискусии, Европейската комисия представи "решаващ" план на ЕС за преразпределяне из съюза на около 160 000 сирийци, иракчани и еритрейци, търсещи убежище от държави на фронтовата линия в Италия и Гърция.

Към петък миналата седмица единственото конкретно колективно усилие на ЕС за намиране на нови домове на малка част от 1,2 млн. бежанци и мигранти, които от януари миналата година стигнаха до южните брегове на съюза, се изрази в преместването на точно 600 души.

В съответствие с информация на Еврокомисията само 17 от страните-членки досега са осигурили 6 642 места, което представлява 4% от обещаното число. Числата, които действително са били приети, варират от двама в България до 140 във Финландия, което съставлява само 0,4% от определените като цел (и по-малко от 0,05% от тези, които са пристигнали).

Политици, официални представители и хуманитарни работници твърдят, че схемата, към която Великобритания реши да не се присъедини, е изправена пред значителни логистични, бюрократични и най-вече политически пречки, и предупреждават, че докато миграционната криза продължава да расте, то има риск при всеки случай да бъдат залети от събития.

„Дори ако планът е бил напълно разработен и операционализиран, той определено е с много малък мащаб с оглед на това, което сега преживява Европа", каза Стив Саймъндс, програмен директор по правата на бежанците и мигрантите в Амнести интернешънъл. Те също така подчертават, че ако тази временна схема не се прилага правилно, тя ще попречи бял свят да види една постоянна рамка, каквато Европейската комисия призна, че в крайна сметка ще бъде необходима. „Някои хора“, каза пред АФП официален представител на Брюксел, “се страхуват, че това ще се провали. Някои губят надежда. Но някои пък експлоатират тази загуба на надежда.“

Определен брой проблеми са чисто практически. Държавите се позовават на липса на адекватни за предоставяне жилищни и учебни помещения, както и на невъзможност за краткосрочно организиране на чартърни полети. Например много френски градове, от които е поискано да приютят някои от 24-те хиляди търсещи убежище, които Франция обеща да настани (досега са приети 130), нямат адекватен жилищен фонд, каза на изслушване в парламента в Париж Клебер Ару, национален координатор по бежанския въпрос.
„По места в основната си част са достъпни къщи с четири-пет спални поради убеждението, че търсенето ще бъде от страна най-вече на семейства“, каза той. „Само че молбите са предимно от самотни хора. Което означава, че са необходими гарсониери.“

Други страни казват, че забавянето и недостатъците на седемте т. нар. горещи точки – създадени въз основа на схемата в Гърция и Италия за идентифициране, регистрация и взимане на отпечатъци на новопристигналите – създават административни проблеми.

Няколко страни, включително Франция, Белгия и Швеция, засилиха проверките за сигурност на искащи убежище, след като се оказа, че някои от нападателите, извършили самоубийствени атентати и престрелки в Париж през ноември, може би са влезли в Европа като част от бежанската вълна през Гърция миналото лято. Съобщава се, че други страни правят подбор на религиозна и расова основа: унгарският премиер Виктор Орбан, който заяви, че няма да приеме нито един бежанец в съответствие с квотата, протестира миналата година, че унгарците „не искат голям брой мюсюлмани в нашата страна“.

Гръцкият министър по миграцията Янис Музалас каза миналия месец, че някои от приемащите страни също така „искат от нас (бежанците – бел. ред.) да не са чернокожи, да не са с големи семейства, искат от нас повече сигурност“.

Западен дипломат, пожелал анонимност, каза, че някои страни „търсят отговори на въпроси като дали търсещите убежище имат вече роднини в страната, или квалификация, професия, която може да бъде полезна“. Схемата за презаселване също така се проваля, защото самите бежанци не разбират как тя трябва да работи , но виждат съвсем ясно, че е неефективна.

Ару казва, че конкуренцията между „официалната система за презаселване, която е бавна, взискателна и ограничителна... и възможността да се опиташ свободно да се преместиш в Германия, Австрия, Швеция или Франция“ приключи с „пълно подкопаване ефективността“ на схемата на ЕС.

Възможно е, както каза Деметриос Пападеметриу, шеф на Института за миграционна политика в Брюксел, някои европейски страни да се съпротивляват срещу квотите за презаселване, защото не виждат в обозримо бъдеще приключване на миграционната криза, т.е. и на изискванията, срещу които ще се изправят.

Но най-големите спънки са политическите. През ноември гръцкият премиер Алексис Ципрас и няколко високопоставени представители на ЕС се събраха на летището в Атина да видят как първите бежанци ще бъдат презаселени според схемата, ставаше дума за 30 сирийци и иракчани, отправени към Люксембург. Ципрас допусна, че 30-те са „капка в морето“, но каза, че се надява те да се превърнат в „поточе, после в река от ... споделена отговорност“. Италианският вътрешен министър направи подобни изказвания през януари, когато 19 еритрейци се качиха на самолет за Лулеа в Швеция, наричайки полета „символ на надежда“.

Когато ЕС огласи пакет от помощи в размер на 700 млн. евро за Гърция като жест за подпомагане при тази криза, представители на Атина допуснаха, че сега изглежда страната им ще се превърне в приемник, а не в транзитен пункт за бежанци и мигранти.

 

Източник: http://www.bgnes.com/analizi-i-interviuta/analizi-i-interviuta/4413927/

Докладът за Корпоративна банка: майор Иванов като Джеймс Бонд
„АЛИКС ПАТНЪРС СЪРВИСИС” НЕ Е СВЕТОВНАТА „АЛИКС ПАРТНЪРС”
***** Разследването за финансовата афера беше възложено и отчетено от никому неизвестна фирма, създадена само пет месеца преди да получи единствената си поръчка – от България за Корпоративна банка.
Аферата „Корпоративна банка” въобще не е приключила, а продължава с пълна пара и днес – с поредни афери като нейни явно-тайни дъщери.
ПОЛИТИЧЕСКАТА ПОДГОТОВКА
В края на септември 2014 г. Лютви Местан, Делян Пеевски и Йордан Цонев поискаха международна фирма да разследва т.нар. „източване” на КТБ. На същото мнение бяха и видни експерти от БСП, като Румен Гечев.
През октомври 2014 година към тях се присъедини и Мартин Димитров. Благодарение на негова инициатива Народното събрание единодушно прие такова решение, с което препоръча на БНБ да намери съответна фирма или детективска агенция, която да издири откраднатите пари.
През ноември 2014 УС на БНБ също се включи в този хор.
През март 2015 парламентът единодушно гласува поправки в Закона за банковата несъстоятелност, които официализираха подобна операция. Активна роля изигра управляващата партия ГЕРБ и лично Менда Стоянова.
Така Фондът за гарантиране на влоговете задейства процедурата по политическата препоръка на депутатите, специалната на финансовия министър, авторитетната на БНБ.
От 11 кандидати за отключване на шифъра към „касичката” за частно ползване КТБ остават 6, между които и „Аликс Партнърс”.
Изборът на разследващата фирма се оказва най-съществения.
Толкова съществен, че главният банков надзорник у нас Нели Кордовска не се явява на 19.05.2015 г. в Народното събрание пред Временната депутатска комисия за КТБ, а представя болничен лист за счупен крак. С този счупен крак същият ден тя присъства на заседанието на Управителния съвет на Фонда, което обсъжда с кого да се сключи договор.
Дребен детайл, ала много, много съществен – кой точно е определят правилата на играта – колкото официално и публично, толкова невидимо зад кулисите.
_____________Разни връзки_____________
Нели Кордовска е висш служител на БНБ като временно ръководещ тогава банковия надзор и съответно зам.шеф на УС на Фонда за гарантиране на влоговете. Тя разрешава да бъдат променени условията по договорите на 1000 депозанти (все видни личности) в обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка, за да получат те по почти 100 хил. евро обезщетения, на каквито не са имали право. Този факт предизвика публичен скандал след редица публикации (виж и в моя профил тук). Най-сетне той беше официално потвърден и от изказване по този повод пред БНТ на председателят на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова.
Оказа се, че и самата Кордовска е изтеглила едни свои 64 195 евро непосредствено преди Корпоративна банка да бъде затворена от БНБ.
Една скоба – голямата кариера на Нели Кордовска стартира по времето на правитеството на цар Симеон. Тогава финансовият министър Милен Велчев я определя за шеф на Банковата консолидационна компания, която се занимава с приватизацията на банките.
Братята Милен и Георги Велчеви са хората на "ВТБ капитал" у нас. А ВТБ (бивша съветска Внешторгбанк) е акционер в Корпоративна банка.
За това, кои са притежавали в действителност банката, виж поредица мои постове от 10-13 юли 2014, както и постът „Фондът на Оман – един мустак (бел. на Цветан Василев) и мужици” от 4 август 2014 г. Или същият тук:
http://www.faktor.bg/petak-13/25710-fondat-na-oman-edin-mustak-i-muzhitzi.html
_________________________________________
На 5 юни 2015 г. Фондът за гарантиране на влоговете възложи на синдиците на банката да сключат договор с „Аликс Партнърс”, която притежавала (цитирам от офиц.съобщение) „необходимия международен опит в разследване на банкови фалити”
Според официалното държавно съобщение (пак цитирам): „...ще се възложи да извърши действия по проследяване и да препоръча на синдика на КТБ АД (н) действия за запазване и връщане в имуществото на банката на активи, с които банката се е разпоредила в нарушение на закона, на добрите банкови практики и/или когато даденото значително надвишава полученото, както и в случаите на отпуснати кредити при недостатъчно или липсващо обезпечение или на свързани лица, когато тези сделки или трансакции са довели до влошаване на нейното финансово състояние."
Имаше и представяне на избраната фирма. Ето го ( от официалното държавно съобщение за медиите)
http://dif.bg/press20150605/
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
AlixPartners
AlixPartners е водеща глобална мултидисциплинарна консултантска компания. В своята практика на финансово консултантски услуги AlixPartners има водещ световен опит в проследяване, разследване и възстановяване на активи, както и в подпомагане на съдебни действия, и е постигнала важни успехи във възстановяването на активи в множество и сложни юрисдикции. Екипът е извършвал разследвания в над 40 държави, покриващи всички региони на света с помощта на водещи криминалистични средства, е-откриване, дейта майнинг и технологии за анализи. AlixPartners има особено силен опит в ангажименти, свързани с банки и други финансови институции, включително с обвинения за измами.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Предварителното разрешение на синдиците на банката за договор с „Аликс партнърс” е дадено на 12 юни 2015 г., на 15 юни договорът е факт и Фондът за гарантиране на влоговете с Решение № 86 от същата дата одобрява непредвиден разход като авансово плащане по този договор.
Обаче не са минали дори няколко дни и на 19 юни с редица свои решения УС на Фонда дава разрешения на синдиците на банката да подпишат анекси (промени) в току-що сключения с „Аликс партнърс” договор.
Практически всички параметри с тези анекси се променят – за цената, за обема задания, за начина и обхвата на финансовото разследване и т.н., и т.н.
Веднага след като е сключен този договор и особено с подписването на анексите към него, Иван Искров като управител на БНБ на 23 юни 2015 най-сетне подава своята така очаквана от обществото оставка.
На 23 септември 2015 договорът е изпълнен - докладът на „Аликс Партнърс” е готов и предаден на синдиците. И Нели Кордовска, за която вече стана дума, също подава оставката си, считано от 1 октомври.
Ако не правите връзка между тези „случайни” събития, аз я правя. Както се казва – работата е изпълнена, рапортът – приет и е време за новите кукли на конци да заменят старите. А защо политическата каста в България остави толкова време тези хора на постовете им, като ни залъгваше с уж правна невъзможност за отстраняването им, трябва да попитате нея.
И не между другото – БНБ и Банковият надзор чудесно са знаели за случващото се в Корпоративна и започналата афера в нея още през 2010 г. Ето ви и един неин доклад от онова време, който съм качил в сайт за всеобщо споделяне:
http://dif.bg/press20150605/
ОТ ЦЕНАТА ДО РЕЗУЛТАТА
Великото „разследване” – доклад за Корпоративна е поредна илюстрация за това: как от една страна се замъгляват престъпленията, а от друга - как една далавера служи като основа за нова, макар и не с такива мащаби, а едва със „скромните” 22 млн. долара.
Такова число за платената сума назовават представители на сдружение „Ние, гражданите” – т.е. на потърпевшите от изгърмелия трезор.
Финасовият министър Горанов уж опровергава, но отказва да назове стойността на доклада.
- Аз съм учуден, че се вади такава спекулативна информация. Не знам каква цел има тя. Доколкото на мен ми е известно, докладът струва под 1 млн. евро – около 800 000.
(26 февруари – например тук
http://www.vesti.bg/temi-v-razvitie/tema-krizata-s-ktb/goranov-zaplashi-da-poiska-ostavkite-na-sindicite-na-ktb-6050651
„Доколкото” му е известно, „под1 милион”, „около” 800 000 евро.
Не е за смях, а за плач относно властта, която ръководи държавата.
Ако на финансов министър не му е известно точно колко е сумата, а „доколкото” е информиран (интересно е от кого, понеже именно Горанов по функциите си информира правителството и властта за всичко, свързано с парите), ако финансов министър си служи с оценки на око като „под”, „около” вместо да борави с точни и прецизни числа, той не е за поста си, а за незабавна оставка!
Апропо, имено и заради такива суми договорът и заданието се оказаха особено секретен документ – далеч по-секретен от доклада.
Секретни са и заради друго – в договора и анексите към него може да се види как обхватът на задачата се стеснява от вместо да се издирят тези пари, с което ни залъгваха парламент, БНБ, Фонд за гарантиране на влоговете и т.н., да се направи една обикновена финансово-счетоводна екпертиза.
Иначе оригиналната поръчка за обявената надпревара между световните фирми е от 29 април 2015 г - ето я:
Request for proposal CorpBank finance forensic report. (качил съм я в сайт за веобщо споделяне)
http://dox.abv.bg/files/dw?a=6640c06b57
Когато пред света обявяваш какво ще искаш, няма как да не си коректен – това писмо ще попадне на десетки и десетки адресати, ще се чете и коментира внимателно, може да изтече в световните медии. Т.е. предложението е направено с имиджови цели за рейтинга на правителството, БНБ, Фондът, властта, политиците у нас.
Но когато сключваш договор с избраната вече фирма, веднага можеш да забравиш какво си оферирал и да подпишеш нещо, което въобще го е нямало в офертата.
И да сложиш клаузи за секретност!
Защото секретността е по поръчение на заявителя – т.е. на България!
Едната секретност (за доклада) – с идеята отново за обществен престиж: дадохме го на депутатите, в бъдеще ще го дадем и на народа. Другата – истинската секретност - за договора, анексите и условията по тях, защото това ще предизвика скандал като онзи със самия фалит на Корпоративна.
Знаете някои коментари за доклада от прочели го депутати: 500 страници - основно копирани финансови данни от банковата документация на КТБ, а самият доклад е едва няколко десетки страници. И
*** никакво международно разследване на финансовите потоци;
*** никакво дирене на изчезналите милиарди;
*** никакво проследяване на крайните транзакции;
И т.н., и т.н.
Въобще един финансово-счетоводен одит. С факти, вече известни на публиката (аз самият тук в профила ми пуснах списъци на кредитополучателите, на заемите им, на големите депозанти и влоговете им – далеч преди да започнат да ги обявяват официално)
Цялата информация в този доклад е ограничена до България. Стеснена е до онова, което вече си е отдавна известно (официално и неофициално) у нас с изключение на препоръките към синдиците какво да правят и как да действат.
Това е произведения продукт. Според заданието, дадено от България и договорът, подписан от нея.
СЪЩИНСКИЯТ СКАНДАЛ
И не между другото – световно известната „AlixPartners” се занимава с вътрешни разследвания (в рамките на дадена корпорация), а не с дирене на някакви пари по света, т.е. с международни детективско-финансови разследвания, както ни я представиха. Ако родните политици и финансови управители наистина искаха такова, можеха например да наемат също световно известната „Кроул енд Кроул” - факир именно в такива задачи.
Но и това не е скандалът!.
Скандалът е, че създалата доклада за Корпоративна банка „АликсПартнърс Сървисис” не е онази същата „АликсПартнърс” с поделения по целия свят и изключителна репутация!
Защото договорът на България относно КТБ не е сключен с нейната лондонска дъщерна фирма!
Образно казано – политическата и финансова каста в България покани майор Иванов да разследва фалита на Корпоративна, като го дегезира като Джеймс Бонд. Чрез една добавка в наименованието „Сървисис” – т.е. услуги.
~~~~~~~~~~~~~~Фактите!~~~~~~~~~~~~~~
Докладът е дело на никому неизвестната, освен у нас AlixPartners Services UK LLP. (британска фирма)
На нас ни го представят като дело на световноизвестната AlixPartners, LLP (също британска фирма – поделение на американската)
1.
Никому неизвестната, дето ни я представиха за световен авторитет, дори няма ... сайт!.
Разбира се, световноизвестната компания си има.
2.
Отваряме го и в търсачката им търсим България. Няма такъв резултат
.http://www.alixpartners.com/en/SearchResults.aspx
Няма резултат и ако напишете Корпоративна банка. Т.е родината ни не съществува за тази световноизвестна компания.
3.
Търсим поделенията във Великобритания на световно известната фирма. В Лондон е само едно:
AlixPartners UK LLP
http://www.alixpartners.com/en/About/Locations.aspx
И никаква ALIXPARTNERS SERVICES UK LLP не е обявена и я няма като британско поделение на авторитетната световна компания.
4.
Проверяваме номерата на фирмените регистрации, които е дал Търговският регистър във Великобритания. На официалния му сайт:
Световно неизвестната - ALIXPARTNERS SERVICES UK LLP
Company number OC397453
https://beta.companieshouse.gov.uk/company/OC397453/filing-history?page=1
Световно известната
ALIXPARTNERS UK LLP
Company number OC360308
https://beta.companieshouse.gov.uk/company/OC360308
5.
От този сайт можем да видим и историите на двете компании – световнонеизвестната, заела се с КТБ в България и световно известната.
От тук нататък за улеснение първата ще наричам „българската”, втората – оригиналната, ще я назова „английската”
6.
Истинската – „британската” мери петилетки във възрастта си. Какво друго се вижда – „българската” компания, дето уж била световен авторитет според родните власти, е още в бебешката си възраст. Рождената й дата е 12 януари 2015 г.
Това се вижда и от регистрацията на „българската” компания.
Давам картинка от документа.
Нещо да ви прави впечатление около датата? Ами да – тази „АликсПартнърс Сървисис” е създадена веднага след парламентарно-политическо-депутатката олелия у нас как ще се разкрие цялата, ама цялата истина за аферата КТБ.
7.
Вижда се и още нещо по всички тези официални справки. Давам картинки от документите за това „нещо”.
„Българската” компания първоначално е била с друго название
ALIXPARTNERS UK 2 LLP
Да, ама двойката в названието веднага ще предизвика въпроси у нас. Има и второ – според английското законодателство е забранено да се дублират имената на компании, понеже това въвежда в заблуждение. Вкл. и с такава дребна разлика като числова индикация. И компанията си сменя името през март – „2” отпада, на нейно място се появява „SERVICES”.
8.
Гледаме пощенските адреси. „Българската” е официално и първоначално регистрирана там, където е и истинската- британската. Давам картинка от сградата, в която има многобройни офиси.
20 North Audley Street, London, W1K 6WE
А по-късно?
Ами по-късно на този адрес – сред 35-те фирми на него не се открива такава компания
http://www.endole.co.uk/explorer/postcode/w1k-6we
В писмото, с което „българската” информира синдиците на Корпоративна банка за казуса със секретността, фигурира друг адрес:
10 Fleat Place, London, пощ. код EС4М 7 RB.
Ще отбележа, че на този адрес, в тази офис сграда има офис на оригиналната компания – английската. И дори телефонните номера на двете компании съвпадат.
Стоп! А има ли такава компания на този адрес, понеже на една бланка човек може да си отпечати каквото поиска и да се представя за когото и каквото поиска?!
Списъкът на този адрес е голям – четири страници с 178 фирми. Сред тях „българската „ALIXPARTNERS SERVICES UK LLP” я няма.
http://www.endole.co.uk/explorer/postcode/ec4m-7rb
9.
Давам и две картинка от писмото на „българската” ALIXPARTNERS SERVICES UK LLP до синдиците на Корпоративна.
Но не заради посочения им в него адрес (долу на стр. 1), дето току-що го проучихме.
А заради нечуваното – макар че логото е на оригиналната английска компания, в сигнатурата отдолу на бланката е посочена неоригиналната „българска” компания, макар че телефоните и сайта са на световно авторитетната фирма, а не на нейния неясен полублизнак.
Е, на тези телефони на въпросите ви ще отговорят „без коментар”.
Сигурно ще зейнете и като мен, като видите писмото и завършека му с „Искрено Ваш” – подпис „АликсПартнърс”.
С абсолютна сигурност такъв човек няма – нито където и да е по света, нито в самата авторитетна компания. Като личен подпис е изписано наименованието на фирмата, при това частично – без „Сървисис”.
Родните шарлатани ептем ни взеха за маймуни, за пълни идиоти.
Ясно защо е направено така – истински подпис идентифицира лицето, която го е ръкоположило и съответно то носи отговорност, вкл. и съдебна, за заблуда и измама. А тук, при такъв псевдопидпис такава съдебна отговорност няма.
Документът не е фалшив, а неистински. И не се знае кой носи отгонворност за съставянето му. Юристите, които ме четат, ще разберат разликата.
10.
Все пак има ли нещо общо между двете фирми. Да, има!
Едно от лицата, регистрирало „българската”, е било ключов фактор в оригиналната (виж картинката с регистрацията).
John J. Колинс Jr
Колинс обаче е фигурирал в неоригиналната – „българската” фирма само МЕСЕЦ време.
Овреме се е спасил от нея. И след неговото спасяване фирмата е сменила веднага името си – вместо „аликспартнорите 2” на „аликспартньорите услуги.”
До онзи момент – месец след регистрацията наистина е имало символична връзка между двете компании. (виж картинката)
Колинс не се е изцапал въпреки онези 22 млн. долара, платени за доклада (като достатъчно опитен може би е напуснал, спасявайки репутация и заради тях). Защото той е бил Изпълнителен директор и Главния юрисконсулт на световноизвестната AlixPartners, LLC.
През юни 2015 г. подава оставка от този ръководен пост.
През същия юни 2015 аналогът на световната фирма, за който той е спомогнал да се появи на белия свят, сключва договорът с България.
Все пак Великобритания не е България. Няма как да дублираш безнаказано данните на една компания, създавайки неин подвеждащ аналог.
Освен ако компанията негласно не си е премълчала. Или не е осигурила поне в началото едно лице от състава си за тази подвеждаща аналогия. Или то може би се е осигурило само. Сумите по договора са били достатъчно грандиозни дори и за такава висока длъжност. Въпреки риска от (потулен?) скандал – може би с цената на оставка.
Хипотези много.
Но не ми е работата да разследвам и какво точно се случило в авторитетната световна компания и защо главният й изпълнителен директор я напуснал така неочаквано въпреки дългогодишната си успешна кариера в нея, завършила с креслото на президент.
Но дори и Колинс да беше останал в неоригиналната „ALIXPARTNERS SERVICES UK LLP „, нямаше да има опасности за него. Поне съдебни. А защо, пояснява точка 11.
11.
Избраната юридическа форма е LLB - Limited liability partnership
Трудно ми е да посоча аналогична форма у нас. В английското право това е нещо хем като дружество с ограничена отговорност, хем не е. Хем е нещо като командитно дружество, в което едни съдружници са неограничено отговорни, а други – с ограничена отговорност, но не е в българското базиране на понятието. Хем е нещо като сдружение, но не и това, което познаваме у нас. Тази форма на регистрация масово се използва при юридическите и адвокатските фирми.
Но същността на тази юридическа форма се определя съвсем просто – едни от участниците в нея не НОСЯТ НИКАКВА ОТГОВОРНОСТ за действията или бездействията на други участници в нея.
Който желае да се информира по-прецизно, може да види този английски правителствен сайт, където нещата са описани в резюме.
https://www.gov.uk/government/collections/companies-house-guidance-for-limited-companies-partnerships-and-other-company-types#limited-liability-partnerships-llps
А на този да прегледа всички условия, ограничения и лимитиращи фактори при избора на име на компания.
https://www.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/418173/GPLLP1_Incorporation_names_v5_3-ver0.12.pdf
12.
Все пак истинската „ALIXPARTNERS UK LLB” има и едно многозначително участие в скандалния доклад за Корпоративна, от който се чакаше чудо, а се получи нищо.
То е в онова единствено ценно, което посочиха някои от прочелите го. В препоръките.
Те са дело на друг служител на световноавторитентата компания, нает като консултант.
Тя е Hughes, Diane F от Лондонския офис.
http://www.alixpartners.com/en/Professionals/tabid/670/EmployeeBio/HughesDianeF/Id/2000022/Default.aspx
Интересно, но и тя не посочва в списъка на последните си ангажименти Корпоративна банка и евентуално разследване на аферата, а е резюмирала най-общо – съвети за търговското банкиране у нас на ... дребно.
Изглежда в Лондонското Сити историята с доклада, уж поръчан на ALIXPARTNERS UK LLP, а всъщност на дегезиран като Джеймс Бонд майор Иванов, вече се е поразчула. И всеки се пази като от огън от нея, понеже репутацията е далеч по-скъпа от милионите. Понеже там играта е за милиарди.
13.
Неизвестната компания ALIXPARTNERS SERVICES UK LLP – без сайт, без реален адрес, без свои телефони, комбинирана с подобна едноименна компания от офшорката остров Ман, създадена на пожар след политическата тупурдия у нас за дирене до оня край на смета на парите от Корпоративна, се оказа с една-едиствена сделка – договорът със синдиците на фалиралия трезор, който им поръчаха да подпишат политиците.
И последно – афера с Корпоративна банка нямаше да има, ако у нас обществото търсеше отговорност. Да напомня, че отговорност не беше потърсена нито за гръмналия лев и банкова система през 1996-1997 г., нито за задигнатите милиарди, нито за всякакви други афери, нито за престъпленията на социализма.
Едно общество, безотговорно към собствените си интереси и не желаещо да ги защити, ако трябва и с протести, винаги ще е жертва на тъмни интереси. И на следващи афери – вкл. с поредни банки, вкл. с така представяния ни като стабилен лев.

 

12791107 930202423762364 4373950096645023370 n

 

12495943 930202527095687 538788039618359116 o

 

12771762 930202820428991 24897672802480795 o

 

12772057 930203043762302 3384670386640720327 o

 

 12798821 930202767095663 2717489993463470183 n

12495943 930202903762316 2539462086262126926 o

12771794 930202970428976 5158835822541074042 o

 

 

 

 

Статия: Григор Лилов

Паника в Главна прокуратура и Министерство на финансите. Изправени сме пред грандиозна измама, която мафията ни пробута. Докладът за фалита на КТБ може да се окаже фалшив и абсолютно незаконен. Разследване на журналиста Григор Лилов доказва, че "АликсПартнърсСървисис” не е онази „АликсПартнърс” с поделения по целия свят и изключителна репутация!

Излиза, че разследването за финансовата афера е било възложено и отчетено от никому неизвестна фирма, създадена само пет месеца (?!) преди да получи единствената си поръчка – от България за Корпоративна банка.

Аферата „Корпоративна банка” въобще не е приключила, а продължава с пълна пара и днес – с поредни афери като нейни явно-тайни дъщери.

В края на септември 2014 г. Лютви Местан, Делян Пеевски и Йордан Цонев поискаха международна фирма да разследва т.нар. „източване” на КТБ. На същото мнение бяха и видни експерти от БСП, като Румен Гечев. През октомври 2014 година към тях се присъедини и Мартин Димитров от РБ. Благодарение на негова инициатива Народното събрание единодушно прие такова решение, с което препоръча на БНБ да намери съответна фирма или детективска агенция, която да издири откраднатите пари. През ноември 2014 УС на БНБ също се включи в хора.

През март 2015 парламентът единодушно гласува поправки в Закона за банковата несъстоятелност, които официализираха подобна операция. Активна роля изигра управляващата ГЕРБ и лично Менда Стоянова, шеф на бюджетната комисия.

Така Фондът за гарантиране на влоговете задейства процедурата по политическата препоръка на депутатите, специалната на финансовия министър, авторитетната на БНБ.  От 11 кандидати за специалната поръчка за КТБ остават 6, между които и „АликсПартнърс”.

И не между другото – световно известната „AlixPartners” се занимава с вътрешни разследвания (в рамките на дадена корпорация), а не с дирене на някакви пари по света, т.е. с межународни детективско-финансови разследвания, както ни я представиха. Ако родните политици и финансови управители наистина искаха такова, можеха например да наемат също световно известната „Кроул енд Кроул”.

Но и това не е скандалът!

Скандалът е, че създалата доклада за Корпоративна банка „АликсПартнърсСървисис” не е онази същата „АликсПартнърс” с поделения по целия свят и изключителна репутация! Защото договорът на България относно КТБ не е сключен с нейната лондонска дъщерна фирма! Сключен е с никому неизвестната, освен у нас AlixPartners Services UK LLP. На нас ни го представят като дело на световноизвестната AlixPartners, LLP (също британска фирма – поделение на американската), но не е.

Затова главният прокурор Сотир Цацаров и министърът на финансите Владислав Горанов са в паника. Ако се докажат твърденията на Григор Лилов, ще се окаже, че под носа на държавата, олицетворявана от прокуратурата и финансовото ведомство, е извършено нагло престъпление с цел да бъде заблудена цяла общественост. В състояние ли са облаче тези две институции да извършат безкористна проверка, след като са се провалили в своите задължение при определяне на фирмата за КТБ? За заблуда или съучастие става въпрос?

Пълният текст на публикацията за разследването, както и продължението по темата, четете в профила на Григор Лилов във Фейсбук:

1. https://www.facebook.com/grigor.lilov/posts/930203787095561

2. https://www.facebook.com/grigor.lilov/posts/933660683416538

 


Източник: http://www.frognews.bg/news_108075/Super-skandal!-Falshiva-AliksPartnarsSarvisis-pisala-doklada-za-KTB!/

На ръба на равновесието между кариерата и семейния уют.
Да си кралица на Европа на 16 години е събитие, което рядко се отбелязва в историческите хроники, а още по-малко - в света на киното. И все пак Роми Шнайдер прави невъзможното - изпреварва десетки звезди и за по-малко от година е титулувана като всеобща любимка на Европа. Филмите й, лицето й, любовите й - всичко се превръща в част от легендата за нея. Неочакваната й смърт слага последния, най-драматичен щрих в нейния живот. На 23 септември родината й ще отбележи 65-ата годишнина от нейното рождение.

В зенита на своята младост Роми е наречена най-хубавато нещо, изнасяно някога от Австрия след валса. Тя обаче намира за пълни глупости всичко, свързано с пикантната слава на кинозвездите. На Розмари Магдалена Албах Рети, която сменя името си с по-шикозното Роми едва след първия си успех, не се налага да прави компромиси, за да спечели филмова роля.

Отраснала в семейството на Магда Шнайдер - една от известните актриси във Виена и любима изпълнителка на Хитлер, тя получава първата си покана за участие през 1953 г. в "Когато белите люляци цъфтят". Последвалата трилогия на Ернст Маришка за австрийската императрица Елизабет Баварска, й лепва завинаги прозвището

Сиси - годеницата на Европа, което тя мрази от цялото си сърце. Роми не може да се отърве от шаблона на розовите роли години наред, но предпочита сериозни драматични ангажименти, които да разкрият таланта й. А той наистина е впечатляващ. Дори французите, разглезени от десетки филмови звезди, коя от коя по-ослепителни, я канят да играе в "Театър дьо Пари".

Роми е изумена - едва 20-годишна, без никакво познание на френски език тя е предпочетена от известните с патриотизма си французи. Приема предложението с известно колебание и се справя блестящо. Но не аплодисментите са онова, което я впечатлява в Париж. Срещата й с Ален Делон преобръща драстично живота й.

Тя се влюбва безумно в него и шестте години от връзката им са изпълнени с бурни сцени на ревност и раздели. Роми е убедена, че това е мъжът на живота й, на когото би посветила цялата си любов. Самият Делон обаче е на друго мнение. Тя разбира това, когато го заварва веднъж в леглото с един манекен. Това я шокира дълбоко, но въпреки това е склонна да му прости. Делон пък не приема и не моли никакви прошки и я зарязва най-безцеремонно.
Роми е съкрушена и не успява да възвърне душевното си равновесие. Единственото й спасение са филмите, които снима с най-елитните режисьори.

Орсън Уелс ("Процесът"), Лукино Висконти ("Бокачо 70"), Ото Преминджър ("Кардиналът"), Рене Клеман ("Ярко слънце")... Пет години след раздялата си с Делон тя участва с него в "Басейнът", където се въплъщава блестящо в ролята на независима и уверена в себе си жена.

1970-а е обявена единодушно за годината на Роми Шнайдер. Тя достига върха на славата си с филма на Клод Соте "Нещата от живота", в който й партнира Мишел Пиколи. Тримата работят заедно и в "Макс и железничарите", където Роми играе проститутка - роля, напълно противоположна на сладникавия натюрел на Сиси. Актрисата се подготвя толкова педантично, че обикаля долнопробните барове, за да се научи да играе покер и да говори на жаргон.

Но нейният най-завършен образ е на еманципираната героиня от "Сезар и Розали", раздвоена между желанието за семейна хармония и социален успех. Тя се превръща в емблематична за живота й, защото отразява и собствената й вътрешна нестабилност.
По това време Роми е омъжена за Хари Майен, немски театрален режисьор. Но и тази връзка не се оказва щастлива. Той се самоубива през 1979 г., три години след развода си с нея, като оставя в нозете си разпилени снимки на актрисата. Това дава повод на пресата да я обвини като морална подбудителка на самоубийството и тя окончателно се депресира. За кратко време вярва в илюзията, че с Жан-Луи Трентинян ще намери спокойствие, но и той се оказва мимолетна авантюра. Уморена, 35-годишната Роми се решава на странна за повечето си познати стъпка - омъжва се за личния си секретар Даниел Биазини, 11 години по-млад от нея. Привидно бракът й върви добре, докато един ден Роми не прочита в сутрешната преса случай за арестуван в колата си мъж, потънал в обятията на долнопробна проститутка. В това не би имало нищо необичайно, ако арестуваният не се оказва нейният съпруг.
Отвратена до дъното на душата си, Роми веднага подава молба за развод. От този момент нататък се чувства щастлива само в компанията на сина си от първия брак - Давид. Смята, че вече е изпила горчивата чаша на живота чрез неуспешните си любовни връзки, но й предстои да преживее най-тежката скръб, смъртта на детето си. Тя го открива една сутрин, прободен от острието на градинската ограда, която той се е опитал да прескочи. От този момент Роми живее единствено чрез успокоителни и алкохол. Десет месеца по-късно - на 29 май 1982 г., тя се самоубива в парижката си вила. Почитателите дълго време отказват да повярват в смъртта й и се опитват да я възкресят чрез дъщеря й от Даниел - Сара. 22-годишната днес наследница на прочутото име обаче не се интересува от кино, иска да стане адвокат и само поразителната прилика с майка й напомня за чара на царствената годеница на Европа.


Източник: http://novinar.bg/news/retro---romi-shnajder-tcial-zhivot-tarsi-liubovta_MTA0Nzs1Nw==.html?qstr=%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B8%20%D1%88%D0%BD%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D1%80

Кръчмата „Трите елена“ в Ламбет, Южен Лондон, изглежда малко вероятно място привържениците на американската Републиканска партия да гласуват в „Супер вторник“-а. Само че собственикът на заведението е украсил стената с мъжките писоари с ликовете на тримата кандидати от РП за президентския пост – Тед Круз, Доналд Тръмп и Марко Рубио. На постерите в устите на изтъкнатите политици зеят сериозни дупки, запълнени с писоари. Така че всеки „гласоподавател“ може да пусне „бюлетината“ си, подтикнат към вота от изпитата бира. Всеки, който иска да използва съоръженията, без да взима страна в американската политиката, може да използва за облекчение „неутрални урни“ отстрани на политически обвързаните. Писоарите с ликовете на политиците над тях са в тоалетната за цяла седмица като част от „пиш-вот“ на сатиричното телевизионно шоу The Last Leg. Ентусиастите могат да изберат къде да пуснат „гласа си“.

От сайта mashable.com задали на собственика на пивницата Ричард Бел провокативния въпрос няма ли да бъдат добавени и лица от Демократическата партия, за да бъде вотът демократичен. Явно имайки предвид над писоар да грейне и ликът на Хилъри Клинтън. Бел избухнал в смях и казал, че такова нещо скоро няма да стане . При експеримента ставало дума за отразяване „лудостта“ при надпреварата сред републиканците.

Придобилият популярност във Фейсбук „пиш-вот“ беше критикуван от дамите, доколкото тяхната тоалетна не е била украсена по този начин.Jo B негодува във Фейсбук, че „дамите не могат да гласуват“. А Gill Tucker пък задава въпроса:“Значи дамите нямат право на глас, струващ даже една пикня?”

През ноември миналата година в бар „Белуши“ в Париж обработеният компютърно лик на Тръмп красеше писоар, а пък британски уличен художник изрисува републиканецът като Хитлер.

 

Източник: http://www.bgnes.com/sviat/evropa/4412817/

Кръчмата „Трите елена“ в Ламбет, Южен Лондон, изглежда малко вероятно място привържениците на американската Републиканска партия да гласуват в „Супер вторник“-а. Само че собственикът на заведението е украсил стената с мъжките писоари с ликовете на тримата кандидати от РП за президентския пост – Тед Круз, Доналд Тръмп и Марко Рубио. На постерите в устите на изтъкнатите политици зеят сериозни дупки, запълнени с писоари. Така че всеки „гласоподавател“ може да пусне „бюлетината“ си, подтикнат към вота от изпитата бира. Всеки, който иска да използва съоръженията, без да взима страна в американската политиката, може да използва за облекчение „неутрални урни“ отстрани на политически обвързаните. Писоарите с ликовете на политиците над тях са в тоалетната за цяла седмица като част от „пиш-вот“ на сатиричното телевизионно шоу The Last Leg. Ентусиастите могат да изберат къде да пуснат „гласа си“. От сайта mashable.com задали на собственика на пивницата Ричард Бел провокативния въпрос няма ли да бъдат добавени и лица от Демократическата партия, за да бъде вотът демократичен. Явно имайки предвид над писоар да грейне и ликът на Хилъри Клинтън. Бел избухнал в смях и казал, че такова нещо скоро няма да стане . При експеримента ставало дума за отразяване „лудостта“ при надпреварата сред републиканците. Придобилият популярност във Фейсбук „пиш-вот“ беше критикуван от дамите, доколкото тяхната тоалетна не е била украсена по този начин.Jo B негодува във Фейсбук, че „дамите не могат да гласуват“. А Gill Tucker пък задава въпроса:“Значи дамите нямат право на глас, струващ даже една пикня?” През ноември миналата година в бар „Белуши“ в Париж обработеният компютърно лик на Тръмп красеше писоар, а пък британски уличен художник изрисува републиканецът като Хитлер

Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/evropa/4412817/
Кръчмата „Трите елена“ в Ламбет, Южен Лондон, изглежда малко вероятно място привържениците на американската Републиканска партия да гласуват в „Супер вторник“-а. Само че собственикът на заведението е украсил стената с мъжките писоари с ликовете на тримата кандидати от РП за президентския пост – Тед Круз, Доналд Тръмп и Марко Рубио. На постерите в устите на изтъкнатите политици зеят сериозни дупки, запълнени с писоари. Така че всеки „гласоподавател“ може да пусне „бюлетината“ си, подтикнат към вота от изпитата бира. Всеки, който иска да използва съоръженията, без да взима страна в американската политиката, може да използва за облекчение „неутрални урни“ отстрани на политически обвързаните. Писоарите с ликовете на политиците над тях са в тоалетната за цяла седмица като част от „пиш-вот“ на сатиричното телевизионно шоу The Last Leg. Ентусиастите могат да изберат къде да пуснат „гласа си“. От сайта mashable.com задали на собственика на пивницата Ричард Бел провокативния въпрос няма ли да бъдат добавени и лица от Демократическата партия, за да бъде вотът демократичен. Явно имайки предвид над писоар да грейне и ликът на Хилъри Клинтън. Бел избухнал в смях и казал, че такова нещо скоро няма да стане . При експеримента ставало дума за отразяване „лудостта“ при надпреварата сред републиканците. Придобилият популярност във Фейсбук „пиш-вот“ беше критикуван от дамите, доколкото тяхната тоалетна не е била украсена по този начин.Jo B негодува във Фейсбук, че „дамите не могат да гласуват“. А Gill Tucker пък задава въпроса:“Значи дамите нямат право на глас, струващ даже една пикня?” През ноември миналата година в бар „Белуши“ в Париж обработеният компютърно лик на Тръмп красеше писоар, а пък британски уличен художник изрисува републиканецът като Хитлер

Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/evropa/4412817/

... или защо месарницата не доставя риба
"Може би някой трябва да си зададе въпроса колко разработки за корупция по високите етажи на властта са влезли в прокурорските кабинети. Може би трябва да се разбере, че ГДБОП няма нито една разработка за корупция. Най-високото ниво, до което се е стигало в оперативните разработки, е председател на агенция." С тези думи главният прокурор Сотир Цацаров се опита да обясни в понеделник липсата на резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта.

Какво показват фактите. Цацаров е на поста си от началото на 2013 г. Към този момент корупцията на властта  се разследва от създадено година по-рано специализирано звено, в което влизат служители на ДАНС, ГДБОП и следователи от Софийска градска прокуратура, ръководени от Роман Василев. През пролетта на 2013 г. кабинетът "Орешарски" прехвърля ГДБОП в ДАНС, като работата по антикорупцията е възложена на директора на териториалното звено на агенцията в Пловдив Димитър Влахов. Между другото при сливането на двете структури оперативните дела за корупция са иззети от държавното обвинение, където са задържани за няколко месеца (разбирай прочетени).

През февруари 2015 г. ГДБОП е извадено от  ДАНС. След няма и два месеца с инструкция, написана от главния прокурор Цацаров, е създадено Специализирано звено "Антикорупция", в което влизат служители на МВР, агенти на ДАНС, следователи и прокурори. Начинът на взаимодействие и критериите за подбор се определят от прокуратурата, а всички служители в звеното са подчинени на Цацаров, а не на началниците си (в МВР и ДАНС). За звеното пряко отговоря избран от Цацаров негов заместник. Кои са работещите магистрати в него, каква е структурата му и дори кой е зам. главният прокурор, който го ръководи, е тайна. Накратко - откакто Цацаров е главен прокурор, ГДБОП не е имала мандат да се занимава с корупцията по високите етажи по властта. А тези дела, доколкото ги има, се контролират от Цацаров.

ГДБОП със сигурност има своите грехове, но не този. Нещо повече - над една година работата на БОП е блокирана заради безумните инструкции, издадени от главния прокурор и заместниците му. Със заповеди те дописват закона и определят по кои дела може да работи ГДБОП и по кои не. На служителите им е забранено да работят по случаи, които не отговарят на формалното определение в Наказателния кодекс за организирана престъпна група (структурирано трайно сдружение на три или повече лица. Така дори и ГДБОП хипотетично да отговаря за борбата с корупцията, нямаше как да отвори разработка, ако министър например директно е взел подкуп, за да уреди обществена поръчка.

И друго -  от една година, отново след разпореждане на ръководството на държавното обвинение, в ГДБОП има перманентно прокурорско присъствие. Всеки месец, всяка оперативна разработка е щателно прочитана и проверявана от прокурор. Де факто ръководството на държавното обвинение и определя правилата, и контролира как работи службата.

Ако трябва да илюстрираме тезата на главния прокурор - в ресторанта не се предлага риба, защото от месарницата не били я доставили. А иначе всички рибари работят за главния готвач.


Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2016/02/29/2714750_borbata_s_korupciiata_po_cacarov/

Премиерът видимо започна да губи контрол. Борисов първоначално опита плахо да „върне“ нещата на два крака (срещата с бизнеса на събитие на „Капитал“, въпросът за банковите сметки на членовете на ВСС, тезата, че Плевнелиев може да бъде подкрепен за втори мандат). Не се получи. Това се казва в анализ на събитията през февруари, изготвен от института "Иван Хаджийски".

Дясната вътрешна опозиция засили огъня. Пред Борисов застана дилемата за съдбата на самото управление: дали влакчето е поело надолу и той трябва да катапултира, както през 2013-а, или да премине в настъпление срещу двете бизнес-политически групировки едновременно, за да предоговори отношенията.

В последните седмици Борисов явно показа, че предпочита втория вариант. Ако януари бе доминиран от проблемите на сигурността и реда (престъпност, МВР, ВСС, евродоклад), следващият месец навлезе в икономическо-финансови въпроси (обществени поръчки, КТБ, ново теглене от тригодишния заем).

Фокусът е изместен. Кампанията за спиране на обществени поръчки е, първо, ярко послание за лоялност към европейските партньори, и второ, възстановяване на поувехналия образ на борец за „правдата“ срещу „лошите“.

На този етап политическата му цел все пак е реализирана – и ДПС, и ДСБ се намират в известно отстъпление. В този контекст обещаният „нов десен проект“ започва да изглежда с по-несигурно бъдеще. ДБГ пък получи нови властови позиции и перспективи в „битката за наследството“ на РБ.

Още от формирането на правителството, независимо от сложната му конфигурация, започна да се утвърждава своеобразен триъгълник на управлението: РБ с претенции за надмощие, открито изразени от ДСБ; ДПС – със завоалирано съучастие – и амбиции; ГЕРБ, респективно Борисов, в ролята на балансьор-мандатоносител. И РБ, и ДПС изглеждаха акционери във властта. Конституционните промени и недоволството от тяхната половинчатост разклатиха рязко везните. Управлението като че ли застана на един крак.

Външнополитическите ходове на България като че ли показват две неща. Първото е убеждението, че глобалните геополитически процеси не се развиват в полза на Турция. В този смисъл посещението на Борисов в Израел и визитата на кипърския президент Никос Анастасиадис могат да изразяват желание за включване в (доскоро замразения, но рязко потръгнал след Кипърската среща на върха в Давос) израелско-кипърски проект за доставка на газ за Европа по тръба, заобикаляща Турция. Сякаш е дошъл моментът, в който българската позиция може да се разграничи от турската.

Но на второ място, притесненията за влошена международна обстановка явно силно активизират амбицията на Борисов и управлението да прави баланси, включително чрез парадоксални и взаимоизключващи се ходове.

Премиерът заяви, че ще отложи номинацията на български кандидат за шеф на ООН до последния срок в края на март и номинира (чрез МВнР) Ирина Бокова няколко дни по-късно. Обясни, че отхвърля позицията на Вишеградската група за мигрантите и седмица след това оповести, че всъщност той им е предложил решението.

Учреди (чрез парламента) комисия за Русия и Турция и призова това решение да бъде преразгледано като неподходящо. Опитва се да оставя вратичките отворени и към Ердоган, като използва (принудителното или не) единомислие на Меркел с турския президент по залога на сирийския конфликт. Спрямо Русия направи максимума, така че канонизирането на Серафим Софийски за едновременно български и руски светец да се превърне в огромен тържествен ритуал с държавна заря.

В АНАЛИЗА СЕ КОМЕНТИРАТ И ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ СЪБИТИЯ:

Руско-американското разбирателство по невралгичния близкоизточен проблем. От спазването на споразумението ще зависи цялото по-нататъшно развитие на събитията в региона, а ще има и глобални последици. Има опоненти както в САЩ, така и в Западна Европа, но най-сериозна опасност от противодействие идва от Турция и Саудитска Арабия.

Засилва се международната изолация на Турция. Разногласията на Турция и САЩ по въпроса за сирийските кюрди са едно от събитията на месеца. Отношенията България-Турция наближават критично ниска точка. България на практика става част от геополитически натиск над режима в Анкара чрез редица решения: от въпроса за защитата на границата през екстрадирането на дипломати до създаването на специална парламентарна комисия.

Мигрантската криза в ЕС се задълбочава и достига до критичен праг: хуманитарна катастрофа в Гърция, нарастващи противоречия между отделни страни и групи страни в ЕС, усилване на неонацистите и вътрешнополитическа дестабилизация на Германия.

 

Източник: http://www.glasove.com/categories/novini/news/institut-ivan-hadzhijski-borisov-vidimo-gubi-kontrol

Страница 10 от 497