Вече повече от половин век тази конференция събира заедно народите от Европа и отвъд океана за изграждане на нашата обща сигурност.

 

Основополагащите ценности, които споделяме – зачитане на човешкото достойнство, правата на човека, свободата, демокрацията и равенството – са обединени в обща кауза за колективни действия в наш общ интерес.

 

Основаната на правила система, за чието създаване имаме принос, направи възможно глобалното сътрудничество за опазване на тези общи ценности.

 

Днес, когато глобализацията сближава народите повече от когато и да било, ние сме изправени пред множество нови и растящи заплахи, които целят да подкопаят тези правила и ценности.

 

Тъй като вътрешната и външната сигурност са все по-преплетени, като вражеските мрежи вече не се коренят само в агресия от страна на дадена държава, а оръжията не се създават единствено за употреба на бойното поле, но и за атаки чрез киберпространството, способността ни да защитим нашите народи все повече зависи от общите ни действия.

 

Отражение на това е днешната най-мащабна по рода си световна среща с представители от над седемдесет държави.

 

Обединеното кралство винаги е съзнавало, че нашата сигурност и просперитет са обвързани с глобалната сигурност и просперитет.

 

Ние сме глобална нация – допринасяща за глобалния просперитет чрез векове на търговия, чрез талантливия ни народ и чрез обмен на знания и култура с партньорите ни по целя свят.

 

Инвестираме в глобалната сигурност, съзнавайки, че така най-добре защитаваме гражданите си в собствената ни страна и по света.

 

Ето защо, ние сме втората страна с най-висок принос към бюджета на НАТО и единствената страна членка на ЕС, която отделя 2% от своя БВП за отбрана, както и 0.7% от брутния национален доход за международно развитие. Това е и причината, поради която ще продължим да изпълняваме тези ангажименти.

 

Поради тази причина изградихме доста развити отношения в областта на сигурността и отбраната – със САЩ и партньорите от групата за обмен на разузнавателна информация „Пет очи” (Five Eyes), със страните от Залива и все повече с азиатските ни партньори.

 

Инвестирахме в критично важни способности – включително в нашия ядрен капацитет с възпиращ ефект, новите ни два самолетоносача, специалните ни сили от световна класа и разузнавателните служби.

 

Имаме водещо участие в международни мисии – от борбата с Ислямска държава в Ирак и Сирия до мироопазващите мисии в Южен Судан и Кипър и мисиите на НАТО в Източна Европа.

 

А в Европа работим все по-тясно с европейските ни партньори, привнасяйки влиянието и въздействието, генерирани от пълния спектър на взаимоотношенията ни с нашите глобални партньори.

 

Искаме да продължим това сътрудничество и след напускането на Европейския съюз.

 

Британските граждани взеха легитимно демократично решение процесът по вземане на решения и поемането на отговорност да се случват по-близо до дома.

 

Засилването на вътрешната ни сигурност винаги е било тясно свързано с глобалното сътрудничество, включващо работа с институциите, които го подкрепят, включително с ЕС.

 

Промяната на структурите, чрез които осъществяваме колективните си дейности не означава да забравим общата си цел – защита на нашите граждани и осъществяване на общите ни интереси по света.

 

В този смисъл, напускайки ЕС и поемайки по нов път, Обединеното кралство си остава все така ангажирано със сигурността на Европа за в бъдеще, както винаги е било досега.

 

Сигурността на Европа е и наша сигурност. Ето защо съм заявявала и днес пак ще го кажа - Обединеното кралство е безусловно ангажирано с поддържането на европейската сигурност.

 

Днес общото предизвикателство пред всички нас е да намерим формулата, по която да работим заедно чрез задълбочено и специално партньорство между Великобритания и ЕС, да запазим вече изграденото сътрудничество и да продължим напред срещу растящите заплахи, пред които сме изправени всички.

 

Сега не е време да допускаме съперничество между партньори, строги институционални ограничения или закостенели идеологии да възпрепятстват нашето сътрудничество и да застрашават сигурността на гражданите ни.

 

Трябва да направим това, което е най-практично и прагматично, за да гарантираме колективната ни сигурност.

 

Днес бих искала да изложа начина, по който вярвам, че можем да постигнем това – използвайки възможността за установяване на ново партньорство в областта на сигурността, което да защити гражданите ни, сега и за в бъдеще.

 

Защита на вътрешната ни сигурност

Ще започна с начина, по който осигуряваме сигурността в Европа.

 

Заплахите, пред които сме изправени не зачитат границите между държавите и не правят разлика между тях.

 

Всички присъстващи в тази зала сме изпитали болката и мъката, причинени от терористичните зверства, извършени в страните ни.

 

Измина почти година от срамната атака на Уестминстърския мост, последвана от нови атаки в Манчестър и Лондон.

 

За тези хора е без значение дали убиват и осакатяват жители на Париж, Берлин, Лондон или Манчестър, защото тяхната цел е да атакуват и унищожат общите ценности, които споделяме.

 

Но аз заявявам – ние няма да им позволим.

 

Когато се случват подобни зверства, хората очакват отговора от нас – лидерите.

 

Всички ние трябва да гарантираме, че нищо не може да ни спре да изпълним първостепенния ни дълг като лидери – защитата на нашите граждани.

 

Трябва да намерим практичните начини за гарантиране на сътрудничеството за постигане на тази цел.

 

Преди сме го постигали.

 

Когато правосъдие и вътрешни работи престанаха да бъдат обект на междуправителствени отношения и станаха обща компетенция в рамките на ЕС, във Великобритания, разбира се, имаше хора, които биха искали да възприемем изцяло подхода на ЕС, както имаше и такива, които биха поискали от нас да го отхвърлим без колебание.

 

Като министър на вътрешните работи аз бях решена да намеря практичен и прагматичен начин, даващ възможност на Обединеното кралство и ЕС да продължат сътрудничеството си по отношение на общата ни сигурност.

 

Ето защо разгледах поотделно всяка разпоредба и успешно защитих основанията на Обединеното кралство да участва повторно в тези, които очевидно са от полза за националния ни интерес.

 

Чрез отношенията, които изградихме, Великобритания беше сред водещите държави, формирали практическата и правна основа на нашето сътрудничество в областта на вътрешната сигурност.

 

Нашият принос към тези мерки е жизнено важен за защитата на европейските граждани в градовете из целия континент.

 

На първо място, практическото ни сътрудничество, включително ускорената ни процедура за екстрадиране и взаимната правна помощ, означават, че издирвани или осъдени извършители на тежки престъпления, както и доказателствата в подкрепа на постановените им присъди, се предават безпроблемно между Обединеното кралство и страните членки на ЕС.

 

Когато беше установено, че терорист като Закария Хадили живее във Великобритания – млад мъж, за когото се смяташе, че е бил радикализиран в Сирия и беше издирван за терористична дейност във Франция – незабавно беше предприето необходимото за екстрадирането му обратно във Франция и изправянето му пред съда.

 

Той е един от 10 000 лица, които Обединеното кралство екстрадира въз основа на Европейска заповед за арест. Всъщност, на всеки арестуван въз основа на Европейска заповед за арест, издадена от Великобритания, страната арестува осем души въз основа на ЕЗА, издадена от друга страна членка.

 

Европейската заповед за арест играе също така ключова роля в подкрепа на полицейското сътрудничество между Северна Ирландия и Ирландия, което беше важна част от политическото уреждане на въпроса там.

 

Второ, сътрудничеството между нашите правоприлагащи служби означава, че Обединеното кралство е една от страните с най-голям принос по отношение предоставянето на данни, информация и експертиза на Европол. Да вземем например, операция „Триаж”, в рамките на която британската полиция работи задълбочено с Европол и Чешката република за разбиването на банда, занимаваща се с трафик на хора с цел трудова експлоатация.

 

Трето, чрез Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II), Обединеното кралство участва в обмена в реално време на данни за издирвани лица - извършители на престъпления, изчезнали лица и лица, заподозрени в тероризъм. Около 1/5 от всички сигнали са изпратени от Великобритания, като само през последната година в системата има над 13 000 съвпадения за лица и предмети, представляващи интерес за правоприлагащите органи в Европа.

 

Великобритания допринесе също така за въвеждането на единен европейски подход относно обработването на данни на пътниците, даващ възможност за идентифицирането и проследяването на извършители на престъпления, жертви на трафик и лица, уязвими от радикализация.

 

Това сътрудничество, както и уникалните правила, които създадохме през последните години за неговото осъществяване между британските и европейските институции, допринасят за по-добрата защита на хората в Европа във всички тези сфери.

 

Така че в наш общ интерес е да намерим начини да защитим способностите, които са в основата на това сътрудничество, когато Обединеното кралство вече ще е европейска държава извън ЕС, но в нови партньорски отношения с него.

 

За да се случи това, ще е необходима истинска политическа воля и от двете страни.

 

Отчитам факта, че понастоящем няма споразумение в областта на сигурността между ЕС и трета страна, което да отразява пълния спектър на сегашните ни взаимоотношения.

 

Но съществува прецедент за широкообхватни, стратегически взаимоотношения между ЕС и трети страни в други сфери, като например търговията. Няма правна или практическа причина, която да прави невъзможно постигането на подобно споразумение в областта на вътрешната сигурност.

 

Но ако избягването на каквато и да била нова форма на сътрудничество с държава извън ЕС се превърне в приоритет на преговорите, тогава тази политическа доктрина и идеология ще има реални негативни последствия за сигурността на всички наши граждани - в Обединеното кралство и ЕС.

 

Нека да си дадем ясна сметка какво би се случило, ако способите за осъществяване на това сътрудничество бъдат премахнати.

 

Екстрадирането въз основа на Европейска заповед за арест ще спре. Екстрадирането извън механизмите на ЕЗА може да струва четири пъти по-скъпо и да изисква три пъти по-дълъг срок.

 

Това би означавало край на обмена на голям обем данни и на съвместните действия чрез Европол.

 

Това би означавало също, че Обединеното кралство вече няма да може да получава в кратки срокове доказателства от европейските партньори по линия на Европейската заповед за разследване, с определени строги крайни срокове за събирането на исканите доказателства, а вместо това ще трябва да разчита на по-бавни и тромави механизми.

 

Това би се отразило неблагоприятно и на двете страни и би изложило на по-голям риск всички наши граждани.

 

Като лидери, не можем да допуснем това.

 

Така че трябва заедно да проявим известно въображение и амбиция, за да можем да посрещнем както бъдещите, така и днешните предизвикателства.

 

Това е причината, поради която предложих нов Договор, който да залегне в основата на бъдещите ни взаимоотношения в областта на вътрешната сигурност.

 

Договорът трябва да запази оперативните ни способности. Но трябва също така да изпълни три допълнителни изисквания.

 

Той трябва да зачита автономията както на британския, така и на европейския правен ред. Така, например, когато участва в служби на ЕС, Обединеното кралство ще зачита юрисдикцията на Европейския съд.

 

С оглед приключване на правното сътрудничество, необходимо е да се намери принципно, но прагматично решение, отразяващо уникалния ни статут на трета страна с наш собствен суверенен правен ред.

 

Както казах и преди, необходимо е да договорим стабилен и подходящ формат за независимо разрешаване на спорове във всички сфери на бъдещото ни партньорство, който и двете страни да смятат за достатъчно надежден.

 

Трябва да отчетем също така значението на широкообхватни и твърди мерки за защита на данните.

 

Британският Закон за защита на данните ще гарантира, че сме в синхрон с рамката на ЕС. Но ние искаме да отидем още по-далеч и да потърсим специално решение, което да отразява изключително високите стандарти за защита на данните, които са в сила в Обединеното кралство. Британската Служба на информационния комисар ще продължи да играе важна роля с оглед осигуряване на стабилност и увереност на гражданите и бизнеса в ЕС и Великобритания.

 

Готови сме вднага да започнем да работим по тези въпроси с колеги от Европейската комисия.

 

В заключение, така както успяхме да изготвим споразумението относно обработката и предаването на резервационни данни за пътниците във връзка с терористичните атаки през последните години, така Договорът трябва да е в състояние да гарантира, че взаимоотношенията ни ще могат да се адаптират към променящите се заплахи, пред които сме изправени.

 

Нищо не бива да възпрепятства отношенията ни оказване на взаимна помощ ежедневно и ежечасно, за да можем да опазим сигурността на нашите граждани.

 

Ако поставим тази цел в основата на нашата мисия, можем и ще намерим средствата за нейното постигане.

 

Не можем да отлагаме тази дискусия. Страните членки на ЕС ясно заявиха колко важно е да поддържаме съществуващите оперативни способности.

 

Трябва да действаме в спешен порядък за изготвяне на Договора, който ще защити всички европейски граждани, в която и точка на континента да се намират.

 

Външна сигурност

Разбира се, интересите ни в областта на сигурността не се ограничават в границите на нашия континент.

 

Не само заплахите за вътрешната ни сигурност идват отвъд границите ни. В наши дни светът е изправен и пред огромни предизвикателства за глобалния ред: спрямо мира, просперитета, основаващата се на правила система, която е в основата на самия ни начин на живот.

 

Вярвам, че в лицето на тези предизвикателства наша основна отговорност е да се обединим и възродим трансатлантическото сътрудничество, както и целия спектър на всичките ни глобални съюзи, така че да можем да защитим колективната ни сигурност и да защитим общите ни ценности.

 

Обединеното кралство не само е непоклатимо в ангажимента си към това партньорство, но и смятаме възраждането му за част от глобалната ни роля след излизането от Европейския съюз.

 

Като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, като водещ партньор в НАТО и като най-близкия партньор на САЩ, никога не сме определяли глобалния си мироглед основно през призмата на членството ни в Европейския съюз или на колективната европейска външна политика.

 

Така че, напускайки ЕС, нормално е Обединеното кралство да следва независима външна политика.

 

Но интересите, които ще се стремим да отстояваме в световен план, ще продължават да се коренят в общите ни ценности.

 

Това е валидно, независимо дали става въпрос за противодействие на идеологията на групировката Ислямска държава, разработване на нов глобален подход към въпроса за имиграцията, гарантиране прилагането на иранското ядрено споразумение или противопоставяне на враждебните действия на Русия, било то в Украйна, Западните Балкани или в киберпространството. Във всички тези случаи, успехът ни зависи от обхвата на партньорството, което се простира далеч отвъд институционалните механизми за сътрудничество с ЕС.

 

Това означава да се работи повече за развиване на двустранното сътрудничество между европейските народи, каквото удоволствие имах с президента Макрон в рамките на срещата на високо ниво Великобритания – Франция миналия месец.

 

Това означава създаване на групи ad hoc, които ни дават възможност да противодействаме на тероризма и заплахите на враждебни държави, което правим чрез Междуправителствената европейска група за борба с тероризма, в която членуват 30 държави – най-голямата подобна група в света.

 

Това означава да гарантираме, че един реформиран Северноатлантически пакт ще си остане стожера на колективната ни сигурност.

 

По същество, това означава, както Европа, така и САЩ да препотвърдят своята непоколебимост по отношение на колективната сигурност на този континент и да отстояват демократичните ценности, на които се основават интересите ни.

 

Единствено чрез засилване и задълбочаване на всички форми на партньорство в рамките на Европа и извън нея ще можем заедно да отговорим на еволюиращите заплахи, пред които сме изправени.

 

Какво означава това за бъдещото партньорство между Обединеното кралство и ЕС в сферата на сигурността?

 

Необходимо ни е партньорство, което зачита както автономността при вземане на решения от Европейския съюз, така и суверенитета на Обединеното кралство.

 

Това е напълно постижимо. Договорите на ЕС отделят специално място на Общата външна политика на ЕС, а нашите външни политики ще продължават да се развиват. Така че няма причина да не договорим отделни мерки относно нашето сътрудничество в областта на външната политика и отбраната в краткия преходен период, както предложи Комисията. Това би означавало, че ключови аспекти на бъдещото ни сътрудничество в тази област биха могли да влязат в сила още от 2019 г.

 

Не трябва да чакаме, когато това не се налага. Ако ЕС и оставащите в него страни членки смятат, че най-добрият начин да се засили приноса на Европа за колективната ни сигурност е чрез по-задълбочена интеграция, то тогава Обединеното кралство ще обмисли възможността да работи с вас, и ще ви помогне да го направите по начин, който ще заздрави НАТО, а също и по-широките ни партньорства, както ръководителите на ЕС неведнъж ясно са заявявали.

 

Ето защо, партньорството, което е необходимо да създадем трябва да предложи на Обединеното кралство и ЕС инструментите и избора да комбинираме усилията си по оптимален начин, където това е в наш общ интерес.

 

Има три сфери, в които трябва да насочим усилията си, за да осъществим това на практика, така че да посрещнем предизвикателствата, пред които всички ние сме изправени днес и за да изградим способностите, които ще са ни необходими утре.

 

На първо място, необходимо е на дипломатическо ниво да разполагаме с механизмите за редовни консултации помежду ни относно глобалните предизвикателства, пред които сме изправени и да координираме използването на лостовете, с които разполагаме, там където интересите ни съвпадат.

 

Бихме искали да продължим да работим в тясно сътрудничество по санкциите. Ще се постараем да продължим всички санкции на ЕС при напускането ни. Всички ние ще бъдем по-силни, ако Обединеното кралство и ЕС разполагат в настоящия момент с механизмите за сътрудничество по отношение на санкциите и евентуално за тяхното съвместно изготвяне за в бъдеще.

 

Второ, безспорно в наш общ интерес е да можем да продължаваме да координираме и работим на оперативно ниво.

 

Разбира се, ще продължим да работим заедно и в сътрудничество.

 

Но там, където и двете страни можем да бъдем най-ефективни, когато Обединеното кралство използва забележителните си способности и ресурси със и на практика посредством механизмите на ЕС, и двете страни трябва да сме отворени към тази възможност.

 

По отношение на отбраната – ако най-добрият начин да се подкрепят интересите на Обединеното кралство и ЕС е да се продължи приноса на Великобритания в операции или мисии на ЕС, както това се случва понастоящем, тогава и двете страни трябва да бъдем отворени към тази възможност.

 

Също така, въпреки че за в бъдеще Обединеното кралство ще решава как да разходва пълния размер на чуждестранната си помощ, ако приносът на страната към програми и инструменти за развитие на ЕС може да осъществи взаимните ни интереси по най-добър начин, тогава и двете страни трябва да бъдем отворени към тази възможност.

 

Но ако изберем да работим заедно по този начин, Обединеното кралство трябва да има възможност да играе подходяща роля при моделирането на общите ни действия в тези сфери.

 

Трето, би било също така в наш интерес да продължим да работим заедно за развиване на способностите в областта на отбраната, киберпространството и космоса, така че да посрещнем бъдещите заплахи.

 

Великобритания харчи около 40% от общия размер на европейската инвестиция за научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната. Тази инвестиция представлява съществен стимул за подобряване конкурентоспособността и способностите на Европа. И това е от полза за всички нас.

 

В този смисъл, отворен и включващ подход към развиването на европейските способности (който дава пълна възможност за участие на британската отбранителна индустрия) е в интерес на стратегическата ни сигурност, като помога за гарантиране сигурността на европейските граждани и запазване мощта на отбранителните индустрии в Европа.

 

Изтребителят „Еврофайтър Тайфун” е прекрасен пример за това – партньорство между Обединеното кралство, Германия, Италия и Испания, което подкрепи над 10 000 висококвалифицирани работни места в цяла Европа.

 

Това е и причината, поради която Обединеното кралство иска да договори бъдещи взаимоотношения с Европейския фонд за отбрана и Европейската агенция по отбрана, така че заедно да развиваме научноизследователска и развойна дейност относно най-добрите бъдещи способности, които Европа може да привлече.

 

Миналогодишната кибератака ‘NotPetya’ показа също така необходимостта да работим в тясно сътрудничество, за да защитим интересите си в киберпространството.

 

Дръзката атака, която Обединеното кралство и неговите партньори приписаха на Русия, разстрои функционирането на организации в цяла Европа, което струваше стотици милиони британски лири.

 

За да се борим с наистина глобална заплаха като тази, ни е необходим наистина глобален отпор, който ангажира не само Обединеното кралство и ЕС, но обединява действията на промишлеността, правителството, страни-съмишленици и НАТО с цел укрепване на способностите ни за киберсигурност.

 

И тъй като животът ни се случва все повече онлайн, ние също ще разчитаме все повече на космическите технологии. Космосът е като всяко друга област, където враждебни елементи ще се опитват да ни отправят заплахи.

 

Така че ние приветстваме усилията на ЕС да развива способностите на Европа в тази сфера. Трябва да държим отворени всички варианти, които ще дадат възможност за сътрудничество на Обединеното кралство и ЕС по възможно най-ефективен начин. Голяма част от авангардните способности на Европа в областта на космическите технологии се намират в Обединеното кралство; имали сме водеща роля, например, при разработването на програмата Галилео.

 

Държим това да продължи като част от новото ни партньорство, но както се случва в по-широк мащаб, необходимо е да сключим подходящите споразумения, които ще позволят на Обединеното кралство и бизнеса в страната да участват при условия на свободна и лоялна конкуренция.

 

Заключение

 

Именно жестоката касапница през 1972 г. по време на Олимпийските игри тук в Мюнхен, впоследствие вдъхновява британския министър на външните работи, Джим Калахан да предложи създаването на междуправителствена група, която да координира европейските антитерористичните и полицейски действия.

 

По това време този подход е извън формалните механизми на Европейската общност. Но след време той се превръща във фундамента на сътрудничеството, което днес осъществяваме в областта на правосъдие и вътрешни работи.

 

Днес, както и тогава, можем и трябва да мислим прагматично и практично за създаване на ред, който да постави сигурността на гражданите ни на първо място.

 

Става дума за динамични взаимоотношения, а не за набор от трансакции.

 

Взаимоотношения, изградени въз основа на непоколебим ангажимент към общите ни ценности.

 

Взаимоотношения, в които всички ние трябва да инвестираме, ако искаме да сме в състояние да реагираме и се адаптираме към заплахите, които вероятно ще се появят по-бързо отколкото някой от нас би могъл да си представи.

 

Взаимоотношения, в които всички ние трябва да играем пълноценна роля за запазване сигурността и свободата на континента, за възраждане на трансатлантическия съюз и основаната на правила система, на които се крепи общата ни сигурност.

 

Тези, които заплашват сигурността ни не биха искали нищо повече от това да ни видят разединени.

 

Те не биха желали нищо повече от това да видят как обсъждаме механизми и средства вместо да предприемем това, което е най-практично и ефективно за гарантиране сигурността на гражданите.

 

Нека днес посланието ни се чуе силно и ясно – няма да позволим това да се случи.

 

Заедно ще защитим и отстояваме нашите ценности по света и ще гарантираме сигурността на гражданите си – сега и занапред.

 

*Заглавието е на редакцията на „Свободен народ онлайн“. Текстът на речта се предава по неофициален превод, разпространен от Посолството на Нейно Величество Кралицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Публикувана в Гледища

Турската атака по кюрдския град Африн на сирийска територия и предстоящата по друг град – Манбидж предизвика оживена полемика сред арменските експерти, които по съвсем понятни причини са сред най-компетентните по проблемите на териториите заселени от кюрди и около тях – двата народа са исторически съседи от незапомнени времена. Историята им е сложна.

 

Авторът се възползва от факта на постоянното си пребиваване в Ереван да обобщи мненията им. По темата постоянно вземат отношение дипломати, историци, политолози, журналисти.

 

С миналогодишния удар по сирийска авиобаза, САЩ - най-силната във военно и икономическо отношение държава в света, показаха, че въпреки поредицата от провали в ислямския свят, имат тежката дума при определянето на «червената линия» на поведение на местните политици и държавници. Доналд Тръмп се прояви като върховен главнокомандващ на въръжените сили на САЩ. Башар Асад, с предизвикателното си поведение, пак му даде възможност да изглежда като «ястреб» пред американското обществено мнение.

 

Той демонстрира, че е в състояние да удари безнаказано по всяка една страна в света, която нарушава международния ред и заплашва световната сигурност. И доказа на другите два военни и геополитически полюса: Русия и Китай, че САЩ нямат намерение да изпускат първото място като икономика и военна сила. Между другото, ударът срещу сирийската авиобаза се случи по време на срещата на Доналд Тръмп със Си Цзин Пин. Много експерти го изтълкуваха като знак, че става дума за предупреждение не толкова срещу Русия, колкото срещу Китай.

 

Възможно е към Пекин да бъде отправен още един сигнал – да бъде ударена и КНДР. Заплахите на Ким Чен Ун за удар по територията на САЩ са силно преувеличени. И дори да успее да нанесе ответен удар по Южна Корея и Япония, ще му бъде за последен път.

 

Въпросът е, доколко сенчестата власт (или «вътрешното правителство») в САЩ ще успее да прекрои картата на Големия Близък Изток? Със сигурност, до голяма степен това ще стане във формат, харесван именно от американците. В случая, най-удобни за «таран» на американската политика в региона са кюрдите – най-големият мюсюлмански народ без държавност. Техните лидери са светски ориентирани и умело се ползват от подкрепата, както на Вашингтон, така и на Москва. По-точно е да се каже, в определени периоди в държавите, поделили Кюрдистан, различните кюрдски лидери се ползват от протекцията на едната, или другата велики сили.

 

Думата «кюрд» се появява след като Месопотамия е завоювана от арабите. Персите започват да наричат всички местни народи, останали без държава, «кард». Арабите възприемат думата от тях и прибавят своя характерен член – «ал кард». Останалите верни на зороастризма йезиди са наричани «кюрдски йезиди». С ислямизацията на йезидите започва и кюрдизацията на тези земи – люлка на най-древните цивилизации.

 

Етнически между йезидите и останалите кюрди няма различия. Говорят на един и същ език. Разделя ги единствено религията и различният поглед върху общата им история. Зороастрийците са страдали, мюсюлманите са упражнявали репресии върху тях и върху всичките си християнски съседи: арменци, асирийци.

 

Напоследък обаче са налице случаи на отделяне от кюрдската мюсюлманска общност и преминаване в йезидската. В случая играе роля осъзнаването на наличието на общи предци – жителите на легендарния Вавилон. Като цяло, религиозните различия пречат на кюрдското единство. В историята са налице достатъчно примери за прояви на Геноцид, от страна на кюрдските мюсюлмански племена срещу изповядващите грегорианството, несторианството и другите християнски деноминации народи, коренни жители на Османската и Персийската Империи.

 

Професор, доктор на историческите науки, преподавател в катедрата по световна история на Руско-Арменския (Славянския) Университет Ваагн Крбекян (Вахагън Кърбекян) в преведената си на български език монография «Участието на арменците в Руско-турската война 1877-1878» [1] дава достатъчно примери за кланетата, устройвани от турския башибозук над арменското население, живеещо в района на военните действия и до момента не вземало участие в тях.

 

От само себе си се разбира, че отношенията на кюрдските ислямски племена с Руската Империя са традиционно лоши. Не така стоят нещата обаче между кюрдите и СССР. С Третия Интернационал и с разпространението на марксизма-ленинизма по света, кюрдският елит бързо започва да свързва надеждите си за създаване на независима държава. Той се опитва да ги реализира с подписването на Севърския Договор (Севър тогава е предградие на Париж) от 10.08.1920 г., предвиждащ създаването на незаивисм Кюрдистан.

 

Той обаче остава лист хартия, тъй като военните победи на турските националисти, под командването на Мустафа Кемал Паша практически го обезмислят. След 3 години е подписан нов договор в швейцарския курорт Лозана. Според него, Западна Армения е върната на Турция. И кюрдите остават без държава.

 

Според директора на Института по Ориенталистика на Националната Академия на Науките на Армения академик Рубен Сафрастян, «С независимостта на Кюрдистан ще започне да се променя картата на Близкия Изток, този процес наближава. Големите държави ще трябва да мислят за това какъв ход да дадат на този процес.

 

В този контекст, те ще се обърнат към Договора от Севър, като исторически документ, тъй като той засяга не само нас, но също така и териториите на Османската Империя в Близкия Изток». [2] Именно настъплението на турската армия в района на Африн е превантивната реакция на Анкара на предполагаемото създаване на независима кюрдска държава.

 

Както неведнъж твърди и самият Реджеп Тайип Ердоган, за Турция е жизнено важно да бъде запазена териториалната цялост на Ирак. Също, както и на Сирия. Колкото и да не ни се вярва сега, за в бъдеще е възможна действаща коалиция на тези три държави и Иран, насочена срещу независимостта на Кюрдистан. И толкова по-учудваща е неутралната руска реакция на него. Напомняме, че днешната руска външна политика, като цяло следва традициите на съветската и смяната на приоритетите, когато е налице, е второстепенна.

 

Руско-арменският военно-политически анализатор Леонид Нерсисян определя реакцията на руските министерства на външните работи и на отбраната на турското настъпление в района на кюрдския сирийски град Африн (като основна причина за него са посочени действията на САЩ за въоръжаване на сирийските кюрди) така:

 

«Всъщност, подобно поведение е абсолютно неетично и безпринципно, имайки предвид факта, че сирийските кюрди, заедно с правителствените войски на Башар Асад, станаха основа на борбата с «Ислямската Държава». Без тях участта на Башар Асад и на светската сирийска държава щеше да бъде поставена под голям въпрос. Сирийските кюрди нееднократно изразяват готовност за тясно сътрудничество с Русия. И Москва имаше прекрасен шанс да привлече този огромен народ на своя страна. Особено имайки предвид историческите връзки. Вместо това, тя заложи на Турция, която води настъплението заедно със Сирийската Свободна Армия. Последната никога няма да подпише никакво съглашение, нито с Башар Асад, нито с Руската Федерация». [3]

 

Авторът изказва предположение, че в момента Анкара шантажира Москва с възможността за нова война в Арцах, в случай на реална руска подкрепа за кюрдите. И напомня за азербайджанската атака от 20.01.2018г. на арменските позиции с БПЛА (без ефект и жертви), като ясно предупреждение.

 

Известно е, че бащата на президента на Иракски Кюрдистан, ползващия се с американското благоволение Масуд Барзани – Мустафа е бил съветски генерал и протеже на Сталин! Логично е да се очаква синът да демонстрира уважение и благодарност към Путин. Обаче, не го прави.

 

През лятото и есента на 2016г. Демократичната Партия на Кюрдистан на Масуд Барзани, заедно с Патриотичния Съюз на Кюрдистан на Джелал Талабани поотделно проведоха серия от срещи с ръководителите на кюрдските ислямски партии, с цел да преодолеят разногласията по предстоящия тогава референдум за независимост. От друга страна, некюрдските малцинства в Иракски Кюрдистан настояваха за референдум за определяне на границите по спорните територии.

 

По този въпрос беше налице и външна намеса – Анкара започна да настоява пред администрацията на иракската област Киркук да не използва кюрдските символи, защото там живеят и араби и туркмени, а не само кюрди. Сегашната военна операция в района на Африн се оправдава с необходимостта от защита на арабите, туркмените и други местни племена.

 

В момента пред САЩ се очертава едно тежко предизвикателство в Големия Близък Изток – авторитарният режим на Реджеп Тайип Ердоган, който вече проявява и някои признаци на тоталитаризма. Претендентът за нов турски султан спешно се помири с Владимир Путин и си осигури тила откъм Русия, в готовност да се противопостави дори на обединения Запад. Даже в Турция да избухне гражданска война, той най-вероятно ще я спечели.

 

Разбира се, едва ли ще остане господар на цялата сегашна турска територия – няма да може да задържи Турски Кюрдистан. Кюрдите са «таралеж в гащите» на Ердоган и ще продължат да се ползват от дискретната подкрепа на Москва и Вашингтон, потвърждавайки тенденцията за изолация на Турция, от страна на великите сили. А вътрешното напрежение в нея ще продължи да избива във външна агресия.

 

Това е причината, поради която САЩ са заинтересовани от нейното отслабване и бъдещ разпад – освен липсата на регионален опонент, те получават възможност за огромни продажби на оръжие (също както и руснаците). За да утвърди имиджа си на силен президент, Тръмп ще продължи да нанася удари и да защитава интересите на оръжейното лоби в САЩ.

 

Факт е, че след като турските ВВС нанесоха през миналата година силен удар по позициите на паравоенните отряди на сирийските кюрди в района на Карачох, на сирийско-турската граница, САЩ веднага им изпратиха 22 тира с оръжие и боеприпаси, а също и военно-транспортни средства. После продължиха сериозно да въоръжават кюрдските милиции в района на Африн. И дадоха на Русия повод да обяви неутралитет в турско-кюрдския конфликт.

 

За разлика от Москва обаче, Париж твърдо взе страната на кюрдите. И дори поиска спешно заседание на Съвета за Сигурност на ООН, който да обсъди (и осъди) турската агрессия. Това стана, въпреки предшестващото официално посещение на Ердоган в Париж, срещата и разговора с Емануел Макрон, наречени от френските и европейските СМИ «загадъчни».

 

Това поведение на Франция е още една причина Анкара да осъзнае безперспективността на своето навлизане в Сирийски Кюрдистан: освен разпадането на югоизточния фланг на НАТО (в интерес, преди всичко, на Москва), може да се стигне и до искуствено обединение пред общата опасност на досега противостоящи си кюрдски въоръжени формирования.

 

Факт е, че представителят на Патриотичния Съюз на Кюрдистан Мала Бахтияр обяви предстоящото изпращане на части на формацията в Африн, в подкрепа на тамошните кюрди. Това вече означава пълно избледняване на границата между Иракски и Сирийски Кюрдистан – свободното придвижване на кюрдските паравоенни формирования през нея, без да се иска съгласието на Багдад и Дамаск я превръща във формалност, с която никой не се съобразява.

 

Американският анализатор от арменски произход Дейвид Игнатиъс (Игнатосян) предполага в анализ във «Вашингтон пост», че САЩ няма да могат да спрат разпада на Сирия и образуването на Кюрдистан. Но са длъжни да защитят сирийските кюрди – най-важните си съюзници във войната против «Ислямската Държава». Затова «не е време да се извеждат от Сирия 1500-те американски военни». [4] Той е потомък на видния американски военен деец Пол Игнатиъс (Игнатосян), чиито родители благополучно са напуснали Турция преди Геноцида след 1915г.

 

Трябва да се има предвид, че сирийските кюрдски отряди наистина са опора на присъствието на САЩ в страната, но в никакъв случай не са американски наемници. Те сами поставиха под свой контрол районите на градовете Африн и Манбидж на десния бряг на река Ефрат, и целия ляв бряг. И така укрепиха позициите на Башар Асад. В ръцете им на практика е по-голямата част на Северна Сирия. Цялата щеше да бъде в ръцете им, ако през 2016 г., турците не бяха превзели Ел Баб, прекъсвайки по този начин връзката между Африн и Кобани.

 

Африн остана анклав и, може да се каже «абсцес» на южната турска граница. Не е ясно колко ще продължи турското настъпление и какво ще постигне, имайки предвид очакваната помощ за местните кюрди от сънародниците им и от правителствената армия на Башар Асад. А може би и от Русия (макар и максимално дискретна). Въпреки кюрдските заявления за руското предателство.

 

В резултат, според завеждащия катедрата по световна политика на Руско-Арменския (Славянския) университет Арман Навасардян, бивш заместник-министър на външните работи на Република Армения, ще се реализира окончателната цел на САЩ: «Прехвърляне на военните действия на територията на Турция и нейната подялба». [5] Тоест, създаване на нови-стари държави: независим Кюрдистан, историческа Армения по Севърския Договор и т. н.

 

От друга страна, Ердоган вече прилага по-реалистична тактика спрямо кюрдите от някои свои предшественици. Той не се стреми да ги турцизира, а да ги ислямизира. По този начин ги изолира, както от турските националисти, така и от левите сили в страната. Това е негова вътрешно-политическа маневра, която частично дава резултати. Защото възможността за кюрдска автономия и по принцип за федерализация на страната плаши управляващите в Анкара със спомена за разпадането на Османската Империя. Или, както се изразява министър-председателят Биналли Йълдъръм, «над страната надвисва призракът на Лорънс Арабски». Те (турските управляващи) все още не осъзнават, че отделянето на Кюрдистан е шанс за Турция.

 

Двама водещи експерти по кюрдската тематика отговориха на следните въпроси:
1 Какви са шансовете за обединение на всички кюрди в една държава?
2 Може ли да се очаква в скоро време създаване на държавност поне на част от историческата територия на Кюрдистан?
3 Доколко е значителен приносът на кюрдските паравоенни формирования в борбата с ИДИЛ?

 

Директорът на Института по Ориенталистика на Руско-Арменския (Славянския) Университет в Ереван, професор, доктор на историческите науки Гарник Асатрян смята, че общокюрдското обединение няма перспектива, тъй като различните кюрдски племена имат много различни приоритети и нямат много общо, нито в политическите си предпочитания, нито в културните традиции. Фразеологията свързана с обединението е насочена към постигането на конкретни цели, в краткотрайна перспектива.

 

Той е скептичен и към шансовете за създаване на кюрдска държавност, въпреки американските старания в тази насока. Не дава висока оценка даже и на възможностите на Иракски Кюрдистан да се отдели напълно от Ирак. От неговата независимост не са заинтересовани останалите «външни играчи», в това число и Руската Федерация. Според него, кюрдските паравоенни формирования нямат голям принос в разгрома на ИДИЛ в Сирия и Ирак. Нещо повече, има данни за тяхно участие в преследванията на йезидите в Северен Ирак.

 

Кандидатът на историческите науки, преподавател в катедрата по световна история в същия университет Антон Евстратов също е уверен, че обединението на всички кюрди в една държава не е възможно и че това е една чисто умозрителна конструкция – кюрдите никога не са били единна общност и към политическите и културните различия добавя и верски такива (сред тях има дори и християни). Той обаче смята Иракски Кюрдистан за реализирана държава и вижда шансове и за сирийските кюрди в Рожава и Кобани да създадат държавност.

 

Що се отнася до турските им събратя, е песимист за възможността им да упражняват власт над територията, където живеят. Според него, по време на разпадането на иракската държава, кюрдската «пешмерга» (паравоенните формирования), заедно с шиитското опълчение, останаха на стража на цивилизационните норми, светските принципи и търпимостта. Също така посочва, че сирийските кюрди, въпреки довоенните си противоречия с баасисткия режим в Дамаск, намериха в себе си сили да проявят политическа воля и да взаимодействат с армията на Башар Асад. Въпреки различията, те воюват заедно срещу ИДИЛ и местните протурски формации.

 

Според последни данни, кюрдите са 16 милиона в Турция, 8 в Иран, 6,5 в Ирак, 3,5 в Сирия. Сред тях освен мюсюлмани – сунити, има още шиити, алевити, християни, юдеи. И щом като йезидите са кюрди, трябва да добавим и зороастрийци. Въпреки религиозните различия, а също и споменатите по-горе противоречия, кюрдската общност като цяло става все по-силна. При прекрояването на картата на Големия Близък Изток, кюрдите ще играят ключова роля.

 

Използувани източници:

[1] Кърбекян Вахагън, Участието на арменците в Руско-турската война: 1877-1878. Военно Издателство, 2010

 

[2] Ще доведе ли независимият Кюрдистан до реанимация на Договора от Севър? Вахан, 27.09.2016, Пловдив, стр.1.

 

[3] Нерсисян Леонид, Операция „Оливковая ветвь”: Россия выбрала Турцию, а не курдов. Обзор возможных причин и последствий турецкой военной операции „Оливковая ветвь”, направленной против сирийских курдов, REGNUM, 22 января 2018, 09:55, www.regnum.ru/news/polit/2370325.html  

 

[4] Белов Александр, Washington Post: США и Турция в опасной близости от разрыва. Вашингтон должен способствовать диалогу между Анкарой и курдами, REGNUM, 24 января 2018, 10:10, www.regnum.ru/news/polit/2371469.html  

 

[5] Айрумян Наира, США: Турция имеет основания для страха, LragirAM, 22 января 2018, 13:26, www.lragir.am/index/rus/o/comments/views/60574  

Публикувана в Свят

Руската дискретност беше торпилирана от кюрдско официално изявление

Въоръжените милиции на сирийските кюрди – YPG са съобщили, че Русия изгражда военна база в северозападна Сирия. Това е резултат на двустранно споразумение между кюрдите и руснаците, като договорката включва обучението на кюрдските бойци. Огласеното от кюрдите съобщение беше незабавно коментирано, като „стъпка, която ще вбеси Турция, която се опитва да блокира напредването на кюрдите в близост до нейните граници“. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Съобщението веднага беше оценено като много важно от специализираните медии от типа на “Stratfor”, които веднага обърнаха внимание на новината, цитирайки коректно “Reuters”. Ударението се поставяше на значението на кюрдските Отряди за народна защита (YPG), като важна регионална въоръжена сила, както и на твърдението, че руски войски вече са пристигнали в кантона Африн (Afrin) в северозападна Сирия. От “Stratfor” не пропускат да напомнят, че YPG са формация, която е подкрепяна от Съединените щати и представляват ключов фактор в Сирийските демократични сили, които пък са от особено значение в борбата срещу Ислямска държава. (Syria: Russia to Train Kurdish Forces Under New Agreement, YGP Spokesman Says, Stratfor, Situation Reports, March 20, 2017, 14:53 GMT, https://www.stratfor.com/situation-report/syria-russia-train-kurdish-forces-under-new-agreement-ygp-spokesman-says  ).

 

Африн е един от трите кантона, на ред с Кобани (Kobane) и Cizre, които сирийските кюрди се опитаха да свържат в едно цяло, контролирано от тях, но намеренията им бяха провалени от проведената през миналото лято операция „Ефратски щит“ на турската армия. По време на операция „Ефратски щит“, турците и най-вече техните съюзници от Сирийската свободна армия, взеха под контрола си градовете Джарабулус (Jarabulus) и Ал Баб (al-Bab).

 

Русия отрича, кюрдите са горди с постигнатото

 

В създалата се възбудена обстановка, руският министър на отбраната тутакси заяви, че Руската федерация няма никакви планове и намерения да отваря нови военни бази в Сирия. Той обясни, че клон на руския „помирителен център“, който посредничи в договарянето на местни споразумения между воюващите страни в Сирия е бил разположен в провинция Алепо, близо до Африн.

 

„Няма планове за разполагане на нови военни бази на територията на Сирийската арабска република“, се казва в официално изявление от 20-ти март 2017 година.

 

„Според руско – турското споразумение от 30 декември 2016 година, звената на Руския център за помиряване на противостоящите страни на територията на Сирия, осъществява 24 часово наблюдение на прекратяването на огъня. С оглед на предотвратяването на нарушения на режима на прекратяване на огъня, едно поделение на Руския център за помиряване на противостоящите страни е бил разположен в контактната зона между отряди на кюрдските милиции и формации на Свободната сирийска армия, контролирани (формациите на ССА, бел. авт.) от турската страна“, заявява министърът, визирайки района на Африн в провинция Алепо. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510  ).

 

Това обаче се намира в значително противоречие със заявеното от говорителя на YPG – Редур Шелил (Redur Xelil) пред “Reuters”. Според кюрдския официален говорител, споразумението е било сключено в неделя на 19 март 2017 година и че руските войски вече пристигат с камиони и бронетранспортьори и се разгръщат на позиции около Африн. В писмено съобщение до медиите, Redur Xelil заявява, че въпросното споразумение е „първото от такъв вид“. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Турските медии, по-специално меродавният вестник „Хюриет“, от своя страна цитират дословно изявлението на Redur Xelil, в което се казва: „Споразумението беше на основата на рамката на сътрудничество за борба с тероризма и на обучението на нашите бойци от страна на руската армия. Ние имаме преки връзки с Русия“. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510  ).

 

Почти по същия начин звучи изявлението на говорителя на YPG, цитиран от “Reuters”:

 

„Руското присъствие … идва поради споразумение между YPG и руските въоръжени сили, действуващи в Сирия в рамките на сътрудничеството срещу тероризма и за да се помогне на обучението на нашите сили (силите на YPG, бел. авт.) на модерно военно изкуство и за създаване на точка на пряк контакт с руските сили“. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Според говорителя на кюрдите от YPG, Redur Xelil, цитиран от “Reuters”, местността, където са разположени новопристигналите руски войски, известна като Кафр Джина (Kafr Jina), наскоро е била подложена на артилерийски обстрел от страна на турската армия, от позиции, намиращи се оттатък минаващата наблизо граница. Кюрдският говорител е отказал да даде сведения, колко руски войници са пристигнали в Кафр Джина.

 

„Споразумението влезе в сила днес“ е заявил Redur Xelil на 20 март 2017 година. Той на няколко пъти е изтъкнал ефективността на YPG в „борбата с тероризма“. „Това е, което тласна много сили да сътрудничат и да правят съюзи с YPG“, заявил е официалният говорител на кюрдските милиции. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Крият ли се кюрдите зад руски щит ?

 

Кореспондентът на “Reuters” в Бейрут – Том Пери, коментира, че това споразумение „по-нататък ще покаже как сирийските кюрди са успели да привлекат едновременно Вашингтон и Москва на тяхна страна, след като кюрдите са се представили като организирана сила, способна да се противопостави на джихадистките групи и да отнеме територии от Ислямска държава“. Последният коментар е доста спорен – едва ли сядането на два стола е най-успешната тактика в толкова сложна ситуация като войната в Сирия, но вън от всякакво съмнение е, че различни замесени в сирийския конфликт сили са готови да ухажват кюрдите с оглед на техния боен потенциал.

 

Според Том Пери, разполагането на руски войски би могло да помогне за „възпирането“ на атаки през границата от страна на Турция срещу доминираният от кюрдите район на Африн. Анкара е враждебна към отрядите на YPG, смятайки ги (не без основание, бел. авт.) за маша на Кюрдската работническа партия (PKK), която се опитва да предизвика безредици в Турция.

 

От “Reuters” напомнят, че по-рано този месец, на около 100 километра източно от Африн, подразделение на американската армия предотврати турска атака срещу бойци, съюзници на YPG, които контролираха по това време град Манбидж (Manbij). Американците се намесиха, след като турската армия и бойци от Свободната сирийска армия се опитаха да превземат града.

 

От вестник „Хюриет“ пък припомнят факта, че в началото на месец март 2017 година, Сирийските демократични сили, (които по това време се определят от наблюдателите като „хлабава коалиция, състояща се предимно от кюрдските отряди на YPG и от различни етнически милиции на араби – сунити, тюркмени, язиди и асирийци - християни“, достигат до споразумение с Русия за предаването на някои села, намиращи се западно от Манбидж (Manbij) на сирийските правителствени лоялистки сили, с оглед на възпирането на намерението на Турция да атакува града. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510 ).

 

В Анкара са меко казано нервни

 

Новините от Африн веднага предизвикаха реакцията на турския вицепремиер Нуман Куртулмуш (Numan Kurtulmuş), който попитан от журналисти за възникналата ситуация, заяви по доста емоционален начин, че Анкара никога няма да позволи в северна Сирия да се създаде това, което той нарича „терористичен регион, терористична страна“, имайки пред вид присъствието на YPG.

 

„Ние сме довеждали това до знанието на всички заинтересувани страни при почти всички наши срещи. Руснаците знаят това и американците знаят това и всички други държави знаят това“, заявява Куртулмуш на пресконференция в Анкара. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4 ).

 

Междувременно, източник, цитиран като „турско официално лице“, завява пред вестник „Хюриет“, че руското министерство на отбраната е отхвърлило съобщенията за изграждане на военна база в Африн, но Анкара не е убедена в това от руските обяснения, независимо от това, че турската страна се е въздържала от публичен отговор на създавания съюз между Москава и сирийските кюрди.

 

Същият източник е съобщил, че Русия не е информирала Турция за разполагане на въоръжени сили в райиона на Африн. Турското разузнаване е установило, че руски конвой от четири бронетранспортьора е пристигнал в Африн през района на Менах (Menagh), намиращ се южно от Азез (Azez).

 

Друго турско официално лице, също останало анонимно е обяснило пред „Хюриет“, че съществуващите центрове за наблюдение на спазването на примирието, разположени във военно-въздушната база в Хмеимим (Hmeimim) в Сирия от страна на Русия и в Анкара от турска страна, като част от споразумението за спиране на огъня от 30 декември 2016 година, са способни да наблюдават ситуацията на терена. Източникът на „Хюриет“ изрично е подчертал, че в момента няма никакви сблъсъци в района на Африн, които да изискват изпращането на наблюдателна мисия. Същият източник е обяснил, че Турция все още не е изградила център за наблюдение на спазването на споразумението за прекратяване на огъня на сирийска територия поради затруднения с осигуряването на сигурността на мисията. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510 ).

 

Както вече стана дума, от турска страна предполагат, че целта на разгръщането на руските сили в района на Африн цели да се възпрепятства възможността за каквито и да са сблъсъци между групите на сирийската опозиция (най-вече от Сирийската свободна армия) и YPG, заедно с политическото й крило – партията „Демократичен съюз“ (PYD). Според информиран турски източник, Турция е изразила своят дискомфорт от военното сътрудничество между Русия и кюрдите от YPG още преди да започне руската операция в района на Африн.

 

От своя страна, Русия задълбочава отношенията си с YPG, независимо от факта, че Турция е против каквото и да е сътрудничество със сирийските кюрди, тъй като Анкара разглежда „Отрядите за народна защита“ като „издънка от дървото“ на Кюрдската работническа партия (PKK), която е смятана за терористична организация и е обявена извън закона в Турция.

 

Интересен факт е, че въпреки че руското протеже – Башар Асад и кюрдите имат зад гърба си дългогодишна история на взаимна враждебност, през време на вече шест годишната гражданско – религиозно – прокси война в сирия, YPG и лоялистите от Дамаск успяха почти изцяло да избегнат въоръжени сблъсъци помежду си.

 

Що се отнася до политическото крило на YPG – партията „Демократичен съюз“ (PYD), Турция се противопоставя и на всякаква форма на участие на въпросната партия в мирните преговори около сирийската криза, но Москва се застъпва за необходимостта сирийските кюрди да са представени на разговорите в Женева и в Астана. На предишната среща в Астана, Русия предложи проект за конституция на Сирия, в който се предвижда културна автономия за сирийските кюрди. От своя страна, YPG и PYD се опитват да задълбочат тяхната задаваща се на хоризонта автономия, чрез въвеждане на федерално управление в северната част на Сирия.

 

Евентуалният контрол на кюрдите от YPG над отделни анклави в североизточна Сирия и над региона на Африн в северозападна Сирия, предизвиква голяма загриженост в Турция. Подпомагани активно от своите съюзници от Сирийската свободна армия, турците започнаха офанзива в северна Сирия за да пресекат възможността YPG да създаде непрекъсната ивица от кюрдска територия по протежение на по-голямата част от границата между Турция и Сирия.

 

Турските притеснения са напълно разбираеми, като се има пред вид, че на 20 март тази година, от YPG са направили изявление, че до края на годината смятат броя на бойците във въоръжените им милиции да надхвърли 100 000 души (!), като целта е тази въоръжена сила да стане по-организирана и да започне да наподобява традиционните армии.

 

Турция оказва натиск и върху Вашингтон, за да бъде анулиран съюзън между американците и сирийските кюрди, а вместо него да бъдат подкрепени бунтовниците, които са в съюз с Анкара. Последното се иска най-вече в контекста на подготвяното настъпление за превземане на столицата на Ислямска държава – Ракка (Raqqa), която остава като последен голям град – крепост на Халифата. Това не е попречило на лидера на да заяви наскоро пред “Reuters”, че атаката ще започне в началото на април и че бойците на YPG ще вземат участие в нея, редом с арабите от сирийската опозиция.

 

От своя страна от Пентагона са заявили, че по въпроса не е взето решение. (U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4 ).

Публикувана в Свят

Сирийски бунтовници съобщиха, че са взели контрола над град Джарабулус (Jarabulus) и са изтласкали силите на Ислямска държава. Това стана непосредствено след като започна подкрепяната от турските въоръжени сили операция „Ефратски щит” според съобщения в Twitter от 24-ти август 2016. Бунтовническите сили твърдят, че са стигнали центъра на града, който се намира на границата между Турция и Сирия. Турските военни са подпомогнали провеждането на операцията още преди 24 август, хвърляйки танкове и бронетранспортьори в подкрепа на настъпващите бунтовници.

Публикувана в Свят

Русия спира използуването на иранската военно въздушна база до град Хамадан (Hamadan) за нанасяне на удари в Сирия. За това е съобщило министерството на външните работи на Иран, днес, 22 август 2016 година. Съобщението е препредадено от Reuters. (Sharafedin Bozorgmehr, Iran says Russian use of air base for Syria strikes over “for now”, August 22-nd 2016, 02:38 pm BST, Reuters, World News, http://uk.reuters.com/article/uk-mideast-crisis-russia-iran-idUKKCN10X0QR ).

Публикувана в Свят

Съвместна операция на кюрдските, иракските и американските сили със специално предназначение, проведена на 11 август 2016 година е довела до смъртта на Сами Джассим ал-Джабури (Sami Jassim al-Jabouri), известен също така като Хаджи Хамад (Haji Hamad), ръководител на действуващото на черния пазар в Сирия и Ирак нефтено предприятие на Ислямска държава. Съобщението е на кюрдски официални лица, предадено от Reuters. (Kurds say Islamic State oil overseer killed in joint ops with U.S., Reuters, World News, August 11-th 2016, 04:19 pm EDT, http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-kurds-islamic-state-idUSKCN10M20C ).

Публикувана в Свят

В предишна публикация се спряхме доста подробно на използуването на жени за самоубийствени, терористични нападения в Нигерия. Става дума разбира се за „постиженията“ на нигерийската Уилаят ал Судан ал Гхарби (Wilayat al Sudan al Gharbi), по-известна като „Боко Харам“. (Виж: В „Боко Харам“ пламна борба за лидерство. Групировката масирано използува жени за самоубийствени атентати, Свободен Народ, 06 август 2016, 23:04, http://svobodennarod.com/world/5799-v-boko-haram-gori-borba-za-liderstvo-i-izpolzvat-zheni-za-atentati.html ).

 

Разбира се, Боко Харам съвсем не са открили използуването на жени, като атентаторки – самоубийки. И други войнствуващи и терористични групи са изпращали жени да провеждат самоубийствени операции в миналото, особено в края на 20-ия век. Като се започне с Ливан в край на 80-те години на 20-ия век, където членове на Сирийската социална националистическа партия в Ливан (виж справка за Сирийската социална националистическа партия в Ливан в края на публикацията), използуват „коли - бомби“ за да нанансят удари по израелската армия и по подкрепяната от Израел Армия на Южен Ливан. За разлика от Хизбула, ислямистката шиитска групировка, която е „пионер“ в използуването на атентатори – самоубийци в Ливан, Сирийската социална националистическа партия, използува това оръжие за да прокарва един светски, а не религиозен дневен ред. Партията използува и жени като атентаторки – самоубийки. (Stewart Scott (Lead analyst), An Unprecedental Use of Female Suicide Bombers, October 23-rd 2015, 09:15 GMT, Stratfor, Analysis, https://www.stratfor.com/analysis/unprecedented-use-female-suicide-bombers ).

 

Далече на изток от Сирия, „Тигри за освобождение на Тамил Илам“ (“The Liberation Tigers of Tamil Felam”), революционна организация, отдадена на каузата да отхвърли управлението на синхалите надз населените с тамили част от Шри Ланка (Цейлон), също използуват жени за самоубийствени мисии. От 90-те години на 20-ия век, до разпускането си през 2009 година, „Тигрите“ използуват повече атентаторки – самоубийки от която и да е друга войнствуваща групировка до този момент, като изпращат на смърт най-малко 46 жени.

 

Жена, членуваща в „Тигри за освобождение на Тамил Илам“ извърши прочутото убийство на индийския министър – председател Раджив Ганди през 1991 година, след като поставя гирлянд от цветя на врата му по време на политическо шествие. През 2007 година, се проведе друг знаменит атентат. Тогава жена, членуваща в „Тигри за освобождение на Тамил Илам“, направи неуспешен опит да убие министър от правителството на Шри Ланка, като взриви експлозиви, скрити в сутиена й.

 

В края на 90-те години на 20-ия век, Кюрдската работническа партия (PKK) провежда няколко атаки срещу турски военни и полицейски обекти, чрез жени – атентаторки. Няколко от сътрудничките на PKK дори разполагат взривните устройства на корема си, за да създават впечатление, че са били бременни. (Stewart Scott (Lead analyst), An Unprecedental Use of Female Suicide Bombers, October 23-rd 2015, 09:15 GMT, Stratfor, Analysis, https://www.stratfor.com/analysis/unprecedented-use-female-suicide-bombers ).

 

Според анализатора на „Stratfor“ – Скот Стюарт (Scott Stewart), всички тези терористични групи, използували жени за самоубийствени атентати в ранния период на прилагане на това средство са били от марксистки произход, за разлика от „джихадистите“, които са основните организатори на самоубийствени атентати днес. Това твърдение може да се приеме с известни уговорки, защото Сирийската социална националистическа партия има по-далечно отношение към войнствуващите марксисти. Несъмнено, тя е влизала в съюзи с комунистически партии, както и с Арабската социалистическа партия БААС, като в момента въоръжените милиции на социал-националистите се бият в защита на президента Башар Асад.

 

Социал-националистите, стартират от позициите на един специфичен сирийски национализъм и иредентизъм, свързан с образуване на сирийска държава върху целия „Плодороден полумесец“ (виж справката за Сирийската социална националистическа партия в края на публикацията). В определени периоди, партията е третирана дори като основна дясна партия в региона. Всъщност, в нея можем да открием както наследник на първичния арабски национализъм, борещ се срещу османското владичество и срещу френския колониализъм, така и реплика на симпатията на мнозина арабски политици към германския националсоциализъм, за което свидетелствуват дори и символът на партията., който представлява просто една леко стилизирана свастика.

 

Тук е мястото да си спомним, че пан-арабизмът на Гамал Абдел Насър минава през сътрудничество и с националсоциалистите и през дружба със СССР. Така или иначе, има общност между тези групировки, изповядващи комунистически, национал – комунистически и национал социалистически възгледи.

 

Преди около десетилетие, чеченци станаха първите членове на радикална ислямистка или „джихадистка“ организация, която привлича жени за самоубийствени атентати. Между 2000 и 2004 година, чеченките – атентаторки самоубийки, често наричани и „Черни вдовици“, атакуват руски военни обекти в Чечня и цивилни обекти в Русия и дори се опитаха да ликвидират чеченския президент.

 

Според Скот Стюарт, независимо, че мъжете са приканвани по-често да жертват живота си заради вярата, все пак в Корана могат да бъдат намерени някакви аргументи в подкрепа и на мъченичеството на жените. Първият мъченик на Исляма е жена с името Сомайя. В добавка към мотиви като гняв и желание за отмъщение, които те споделят така, като го правят и секуларните терористи, жените „джихадистки“, които осъществяват самоубийствени мисии могат също така да се опрат и на някои мюсюлмански концепции за мъченичеството от типа на опрощаването на всички грехове и незабавното влизане в Рая.

 

Тук е мястото да се подчертае, че има достатъчно аргументирани становища на ислямски богослови, които изцяло отричат праведността на терористичните действия, така че става дума за личната интерпретация на потенциалната кандидатка за терористка и мъченица на вярата. Смята се, че в редица случаи, атентаторките – самоубийки се наемат със смъртоносни мисии, като начин да изкупят минали грехове или срам, свързан с изнасилване, изневяра или извънбрачна бременност.

 

С началото на втората Интифада, известна и като Интифадата „Ал Акса“, през септември 2000 година, бойните групи на палестинската съпротива широко използуват самоубийствените атентати като оръжие. Този метод е изключително ефективен за партизански начин на водене на война. Тъй като те отнасят малки, евтино изработени взривни устройства непосредствено до целите, атентаторите самоубийци, независимо от пола им, могат да нанесат по-големи поражения от по-големи устройства, които са взривени на разстояние от целите. При същото качество на експлозивите, изисквано за изработване на „камионите - бомби“, терористите могат да произведат дузини взривни устройства за самоубийствени нападения с тегло от 4,5 до 9 килиграма, вместо да използуват цялото количество експлозив наведнъж. Вместо да извъшат еднократен акт, терористите могат да организират със същите ресурси продължителна серия от нападения, с които да стресират и изтощят противника. (Stewart Scott (Lead analyst), An Unprecedental Use of Female Suicide Bombers, October 23-rd 2015, 09:15 GMT, Stratfor, Analysis, https://www.stratfor.com/analysis/unprecedented-use-female-suicide-bombers ).

 

По-специално, жените – атентаторки имат предимството, че излизат извън представите и стереотипите, как трябва да изглежда един боец – терорист. Затова те могат да се промъкват покрай служителите по сигурността без да бъдат заподозрени ни най-малко. Също така, има много сериозни културни препятствия пред това те да бъдат подлагани на физическо претърсване. Специално в Близкия Изток, жените – терористки могат да получат разрешение да преминат през контролно – пропескателни постове без да бъдат претърсвани, като често и лицата им остават покрити от традиционното облекло – „бурка“ или „никаб“, под което те лесно пренасят експлозиви и взривни устройства.

 

По време на Интифадата от 2000 година, когато израелците противопоставиха на вълната от самоубийствени нападения нови мерки за сигурност, палестинците започнаха да ангажират жени, за да ги заобикалят. Новата тенденция се видя през 2002 година, когато 28 годишна жена, свързана с „Бригадата на мъчениците от Ал Акса“, детонира „шахидски пояс“ в Йерусалим, като уби един човек и рани още 81 души. След примера на „Бригадата на мъчениците от Ал Акса“, „Ислямски джихад“ и Хамас също използуваха жени – самоубийки за нападения срещу израелците.

 

Вълната от палестински самоубийствени атентати и по-специално от самоубийствени мисии на жени – атентаторки, спада драматично след като достига максимум през 2002 – 2003 година. През месец ноември 2006 година са проведени две самоубийствени бомбени атаки с участието на жени, срещу израелските сили в ивицата Газа. Но от територията на Израел няма съобщения за самоубийствени атентати с участието на жени от 2005 година насам, ако не се брои един аматьорски опит от месец октомври 2015 година.

 

Междувременно, други ислямистки организации възприемат тази ефективна тактика. Ал Кайда на Абу Мусаб ал Заркауи в Ирак, сега вече известна като Ислямска държава, започва да използува жени за самоубийствени нападения в края на 2005 година, като през месец ноември 2005 година, организира зрелищи атаки срещу три западни хотела в столицата на Йордания - Аман.

 

След като Ал Кайда започна да губи територия в Ирак след началото на така нареченото „пробуждане Анбар“, използуването на жени за самоубийствени нападения драматично нарастна на фона на отчаянието на ръководството на терористичната мрежа. През 2008 година бяха организирани 31 самоубийствени атаки с участието на 35 жени. От 2008 година насам, Ал Кайда в Ирак (сега вече – Ислямска държава) използува жени за самоубийствени нападения „пестеливо“. Независимо от това, ако Ислямска държава продължи да губи територии, може отново да стане свидетели на скок в броя на женските самоубийствени атентати в Ирак и в Сирия.

 

Всъщност, факт е, че в момента повечето „джихадистки“ групи, които използуват жени за самоубийствени нападения са ограничили използуването им в подобни операции. От края на 2005 година насам, извън Нигерия има само няколко такива изолирани случая. Повечето групи предпочитат да обличат мъже – самоубийци в женски дрехи, вместо да изпращат жени на такива мисии.

 

Точно този факт прави нигерийската Уилаят ал Судан ал Гхарби (Wilayat al Sudan al Gharbi), по-известна като „Боко Харам“, уникален случай в днешни дни. Става дума наистина за безпрецедентна терористична активност. (Виж: В „Боко Харам“ пламна борба за лидерство. Групировката масирано използува жени за самоубийствени атентати, Свободен Народ, 06 август 2016, 23:04, http://svobodennarod.com/world/5799-v-boko-haram-gori-borba-za-liderstvo-i-izpolzvat-zheni-za-atentati.html ). Само преди 10 години, „тигрите за освобождение на Тамил Илам“ бяха смятани за изключително явление, за това, че бяха изпратили на смърт 46 жени – тирористки в продължение на 18 години. Уилаят ал Судан ал Гхарби или „Боко Харам“, „сколаса“ да използува 50 жени за самоубийствени атаки само в рамките на една година – 2015.

 

Справка за Сирийската социална националистическа партия:

 

Сирийската социална националистическа партия (Syrian Social Nationalist Party, Parti populaire syrienor, Parti social nationaliste syrien) е националистическа поритическа партия, действуваща в Ливан, Сирия, Йордания, Ирак и Палестина. Тя се застъпва за създаване на Сирийска национална държава, простираща се върху така наречения „плодороден полумесец“ (също така известен като „люлката на цивилизацията“), включваща днешните Сирия, Ливан, Ирак, Кувейт, Йордания, Палестина, Израел, Кипър, Синай, югоизточна Турция (Александрета и Киликия) и югозападен Иран (Ахваз). Според Сирийската социална националистическа партия, тази държава ще се основава на „естествените географски граници“ на тази територия и на общата история, която споделят хората, живеещи в тези граници. (Setting things straight – whaш we mean by the word “Syria” & why ?, http://www.ssnp.com/new/about.htm ).

 

В сайта на партията, е дадена дефиниция на понятието „нашата Сирия“, което използуват сирийските социал-националисти в противовес на днешната Република Сирия: „Нашата Сирия има отчетливи естествени граници и се простира от планинската верига Таурус на северозапад и от Загроските планини на североизток до Суецкия канал и Червено море на юг, като включва Синайския полуостров и залива Акаба и от Сирийското море на запад (тук явно се има пред вид Източно Средиземно море, б. авт.) заедно с остров Кипър до дъгата на Арабската пустиня и Персийския залив на изток. (Този регион е известен и като Сирийския плодороден полумесец)“. . (Setting things straight – what we mean by the word “Syria” & why ?, http://www.ssnp.com/new/about.htm ).

 

С повече от 100 000 члена през 2014 година, Сирийската социална националистическа партия е втората по големина легална (!) политическа групировка в Сирия след Арабската социалистическа партия БААС – партията на фамилията Асад в Сирия и на Саддам Хюсеин в Ирак. (Оценката, че партията включва повече от 100 000 члена е на изданието „Заман ал Уасл“ (Zaman Al Wasl), създадено от Фатхи Ибрахим Байюд през 2005 година в град Хомс. Виж: Socialist Nationalist Party Mourns Two Fighters Killed in Clash With Rebels, January 30-th 2014, Zaman Al Wasl, https://en.zamanalwsl.net/news/3467.html ).

 

В Ливан, тя е била основна светска, секуларна, високо организирана елитарна партия в продължение на повече от 80 години. До ден днешен, тя е ключов фактор в коалцията „Съюз 8-ми март“. („Съюзът 8-ми март“ е коалиция от различни партии в Ливан. Тя е управляващата коалиция по време на правителството с министър – председател Наджиб Микати от юни 2011 до 23 март 2013 година. (March 8 finished, Aoun out in the cold, July 10-th 2013, 12:44 AM, The daily Star – Lebanon, Lebanon News, http://www.dailystar.com.lb/News/Politics/2013/Jul-10/223165-march-8-finished-aoun-out-in-the-cold.ashx#axzz2YVHIO4jG ).

 

Името на коалицията идва от 08-ми март 2005 година, когато различни партии призовават за провеждане на масова про-сирийска демонстрация в центъра на Бейрут в отговор на така наречената „Кедрова революция“. На демонстрацията се изказва благодарност на Сирия „за това, че е помогнала да се спре ливанската гражданска война“ и за „помощта й за стабилизиране на Ливан“ и за помощта й за „съпротивата на Ливан срещу израелската окупация“).

 

Сирийската социална националистическа партия е създадена в Бейрут през 1932 година, като антиколониална и национално освободителна организация, враждебна към френския колониализъм. Партията играе съществена роля в ливанската политика и в опитите за праврат през 1949 и 1961 година. След тези „участия“ на партията, тя е подложена на масови репресии.

 

Партията се опълчва срещу израелската интервенция в Ливан през 1982 година и срещу последвалата окупация на Южен Ливан до 2000 година. Тогава, поради продължителната си и последователна подкрепа за сирийското присъствие в Ливан тя се превръща в инструмент в ръцете на Арабската социалистическа партия БААС в Сирия.

 

В Сирия, Сирийската социална националистическа партия се превръща в основна дясна политическа сила в началото на 50-те години на 20-ия век, но е подложена на силни репресии през 1955 – 1956 година. Тя успява да запази организационната си структура и до към края на 60-те години на 20-ия век се присъединява към левицата, като се съюзява с Организацията за освобождение на Палестина и с Ливанската комунистическа партия, независимо от съществуващото между тях идеологическо противопоставяне.

 

През 2005 година, партията е легализирана в Сирия и се присъединява към водения от Арабската социалистическа партия БААС, Национален прогресивен фронт. В периода 2012 – 06-ти май 2014 година, партията е част от Народния фронт за промяна и освобождение. (Народният фронт за промяна и освобождение (Al-Jabha al-Shaabia lil-Taghyer wal-Tahrir) е коалиция от сирийски политически партии и е водеща сила сред легалната опозиция в Народния съвет на Сирия – еднокамарният парламент на страната). Фронтът е създаден през месец август 2011 година. (O’Bagy Elizabeth, Syria’s political Struggle: Spring 2012, June 07-th 2012, http://www.understandingwar.org/sites/default/files/Backgrounder_SyriasPoliticalStruggle_Spring2012.pdf ).

 

На 06 май 2014 година, лидерът на , Сирийската социална националистическа партия – Али Хайдар обяви, че партията му се оттегля от Народният фронт за промяна и освобождение, поради неразбирателство по отношение на позициите на партиите от коалицията за предстоящите президентски избори в Сирия. Сирийската социална националистическа партия застава в подкрепа на преизбирането на Башар ал-Асад.

 

В хода на гражданската война в Сирия, партията успява да повиши своето значение в границите на Сирия, като въоръженият й клон – Орлите на бурята (the Eagles of the Whirlwind), успява да набере около 8000 бойци, които се сражават редом с лоялистките сирийски въоръжени сили, подкрепящи Башар Асад срещу Сирийската опозиция и срещу Ислямска държава. (Samaha Nour, The Eagles of the Whirlwind, March 28-th 2016, Foreign Policy, http://foreignpolicy.com/2016/03/28/the-eagles-of-the-whirlwind/?utm_source=Sailthru&utm_medium=email&utm_campaign=New%20Campaign&utm_term=Flashpoints ).

Публикувана в Гледища

След като на 06 август 2016 година, сирийските бунтовници разкъсаха обсадата на източната част на Алепо, правителствените сили на Башар Асад отговориха с масирани въздушни удари. За това съобщи Reuters на 06 август 2016 година. (Barrington Lisa and Suleiman al-Khalidi, Jets pound rebels after they break Aleppo siege, Reuters, World, August 07-th 2016, 19:32 GMT, http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-aleppo-idUSKCN10I0M2 ).

Публикувана в Свят

Атентатори – самоубийци от Ислямска държава са атакували на 07 август 2016 година, военна база на подкрепяните от Съединените щати въоръжени милиции, близо до сирийско – иракската граница. За станалото Reuters цитира източници от средите на бунтовниците. (Syria: Islamic State Attacks New Syria Army Base in Al Tanf, August 7-th 2016, 15:29 GMT, Stratfor, Situation Reports, https://www.stratfor.com/situation-report/syria-islamic-state-attacks-new-syria-army-base-al-tanf ).

Публикувана в Свят

След като лоялните към Башар Асад сили отбелязаха успехи на бойното поле край и в Алепо, последва логичната и очаквана контраофанзива на бунтовниците. Коалиция от сирийски бунтовнически фракции, започнаха общо настъпление срещу правителствените сили в Алепо. „Ал Джазира“ съобщи за началото на бунтовническото настъпление на 02 август 2016 година. (Syria: Rebel Groups Escalating Offensive in Aleppo, August 2-nd 2016, 20:57, GMT, https://www.stratfor.com/situation-report/syria-rebel-groups-escalating-offensive-aleppo ).

Публикувана в Свят
Страница 1 от 24