Алфа Рисърч: Няма феномен сред новите формации

Петък, 28 Март 2014 19:18 Публикувана в У нас Прочетена 780 пъти

За трети пореден месец ГЕРБ запазва преднина пред БСП, като успява да отбележи лек ръст (до 17.5%). След началния спад, който левицата претърпя с  реанимирането на проекта АБВ,  сега подкрепата й остава без промяна (15.2%). Това показва поредното регулярно проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено от 20 до 24 мартг. 


И двете формации, които влязоха с летящ старт в началото на 2014-а, АБВ и "България без цензура", имат отлив през март. По-силно изразен е той при движението на предишния президент Георги Първанов (от  6.1% на 4%) и по-слабо – при партията на бившия телевизионен водещ Николай Бареков (от 5.5% на 5.2%), отбелязват още социолозите.


"Основната изборна интрига на последните месеци е как ще се развие заявката на няколко нови политически формации да спечелят вота на около 60-те процента недоволни от настоящото управление. Имайки предвид данните от вече три поредни проучвания, може с голяма доза сигурност да се твърди, че нито един от новите субекти няма да успее да се превърне в електорален феномен, каквито наблюдавахме в близкото минало", анализират социолозите. 


С 6.5% обща подкрепа и обичайната висока степен на мобилизация, ДПС запазва мястото си на трета политическа сила. При Реформаторския блок няма промяна (5.1%), а националистическият вот продължава да бъде разделен между НФСБ (3.6%) и Атака (2%). 


Ключът към евроизборите, а оттам – и към евентуална промяна на политическото статукво, се държи от три неизвестни  – избирателната активност, високият дял "нерешили", които ще определят вота си в последните седмици на кампанията и броят на партиите, които ще успеят да преминат високата избирателна квота от 5.88%, напомнят от "Алфа Рисърч".


Нито един от новите политически субекти няма да се превърне в електорален феномен. Въпреки че резултатите за основните политически сили изглеждат относително стабилни, както вляво, така и вдясно текат процеси, които могат да доведат до размествания и да дадат различни отговори на въпроса за промяна на политическото статукво.


Вляво БСП стабилизира позициите си (15.2%). Не се наблюдава изтичане на избиратели към АБВ, нито към други конкурентни формации. Обратно, АБВ губи част от по-центристките си симпатизанти, които се разколебават дали и за кого да гласуват. В резултат на това подкрепата за АБВ намалява до 4%. 


ДПС запазва стабилно електорално присъствие (6.5%), висока мобилизация за гласуване и мястото си на трета политическа сила. Продължава обаче спадът в рейтинга на лидера му Лютви Местан (от 10% на 7%), който се капсулира почти изцяло в електората на ДПС. За втори пореден месец нарастват силно критичните настроения към него сред симпатизантите на коалиционния партньор БСП.


В дясно ГЕРБ бележи лек ръст (до 17.5%) и макар с малка преднина, затвърждава водещата си позиция. Аналогична е тенденцията при лидера му Бойко Борисов, чийто рейтинг нараства до 22%.


Ситуацията в Украйна и позицията спрямо Русия може да даде нов импулс на националистическия сектор, където "Атака" е най-силният говорител по темата, отбелязват още от агенцията. Според тях към момента партията не извлича дивиденти от своята позиция и НФСБ продължава да събира по-голямата част от националистическия вот (3.6%). Но при натрупване на напрежение част от левите и евроскептичните гласове могат да бъдат привлечени от тези партии.


През март Реформаторският блок стабилизира подкрепата си -  5.1% от избирателите, като успява да разтвори електоралната си периферия.
Важен щрих към политическата картина вдясно е интересът към преференцията, отбелязват от "Алфа рисърч". Общо една четвърт от българските избиратели заявяват, че са решили да отбележат предпочитан от тях кандидат. Очаквано най-висока е лоялността към партийната подредба сред избирателите на БСП и ДПС. Обратното, най-висока чувствителност към имената в листата и готовност да използват преференцията имат избирателите на Реформаторския блок. Последица от това е известно разширение на неговата периферия. 


Продължаващият спад в личните рейтинги на Станишев и Първанов изравнява позициите им – по 17% доверие. Същевременно, противоречивите изявления на представители на БСП по референдума в Крим и респективно, по позициите на ЕС и Русия, създават напрежения в нейния електорат, който е с най-силно изразена русофилска ориентация, отбелязват социолозите. Предупреждават още, че разочарованието на част от симпатизантите, особено в контекста на европейските избори, рискува загуба на русофилски гласове и евентуално ново разместване на пластовете в тази част от спектъра.


Високата чувствителност към скандалите около имотното състояние на българските политици не оставя незасегнати и новите лидери. През март личният рейтинг на бившия телевизионен водещ Николай Бареков пада с 3 на сто (на 8%), а електоралната подкрепа за партията - на 5.2%. ББЦ остава обаче с влияние в малките населени места и при липсата на сериозна конкуренция в тях може да възвърне позициите си. 
Два месеца преди изборите делът на хората, които твърдо са решили за кого ще гласуват, не само остава нисък, но и намалява с още две на сто (до 44%). Това, заедно с неясната все още избирателна активност и мобилизационната способност на новите партии да прескочат избирателната квота от 5.88%, очертава интригите около  изхода от предстоящите евроизбори, коментират още социолозите. 

Последно променена в Петък, 28 Март 2014 19:25
Влезте, за да коментирате