Необходим е регистър на гласуващите за задължително гласуване, според Димитър Димитров

Четвъртък, 15 Януари 2015 10:43 Публикувана в У нас Прочетена 607 пъти
Димитър Димитров – политолог и преподавател по изборно законодателство в СУ „Св. Климент Охридски” в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”. Димитър Димитров – политолог и преподавател по изборно законодателство в СУ „Св. Климент Охридски” в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”. Снимка: monitor.bg

Водещ: ГЕРБ се обяви за задължително гласуване и провеждане на референдум заедно с местния вот за възможните промени в изборните правила. Председателят на парламентарната група на партията Цветан Цветанов заяви в декларацията за приоритетите на формацията през новия политически сезон, че партията е решена да отиде докрай при решаването на проблема с купения вот и гледа извънредно сериозно на идеята да се въведе задължително гласуване. За предстоящите наесен местни избори Цветанов коментира, че ще бъдат тест не само за отношението на хората към управлението на страната, но и за готовността им да делегират повече отговорност на местно ниво. Темата ще коментираме с Димитър Димитров – политолог и преподавател по изборно законодателство в СУ „Св. Климент Охридски“. Отново се повдига темата за задължително гласуване, какви са плюсовете и минусите на това? 

Димитър Димитров: Тази тема не е нова. По-скоро от две-три години е нещо като постоянна точка в намеренията да се направят реформи в изборното законодателство. Това, че ще бъде направен референдум считам за доста вероятно, защото това е начинът още веднъж да се отложат във времето този тип реформи. Защото най-напред трябва да мине референдумът, но решението ще бъде… ще зависи не толкова от изхода на референдума. Аз не се съмнявам, че той ще бъде положителен, тоест повечето от участвалите в референдума ще подкрепят идеята. Колкото до евентуално решение на Конституционния съд, който би трябвало за изтълкува записите в Конституцията по начин, който позволява да бъде прогласен вота за задължителен. Знаете, че в момента в Конституцията записът приблизително звучи по следния начин: Всеки български гражданин има право, съответно над 18 години, така, така, така, правоспособен, има право да избира. Всъщност зад тази формула се крият много възможности и най-вече стои открит въпросът дали това право да избира може да бъде трансформирано в задължение да се участва в избори. 

Водещ: Нужна ли е промяна в Конституцията? 

Димитър Димитров: Не, не е нужна промяна в Конституцията. По-скоро е необходимо или поне на мен така ми изглежда, или моето мнение е такова, необходимо е да се поиска от Конституционния съд да приеме нещо подобно на тълкувателно решение, което да определи границите на задължителност и доколко това право може да бъде трансформирано във вид задължение за участие. Тъй като, както разбирате, правото да избира остава право да избира и може да бъде различно от задължението да се участва в избори. Така че, ако първо бъде направен референдум, а след това задължително въпросът ще стигне предполагам до Конституционния съд, тъй като има различни мнения и последната дума ще има Конституционният съд от такава гледна точка. Има, разбира се, един съвсем различен подход, той някак си се избягва от законодателите и отделните партии, просто трябва да започне техническа подготовка, която ще направи възможно провеждането на изборите по формулата за задължително участие и в техническата подготовка да се направи регистър на избирателите. Тъй като в край на краищата задължителното участие не може да бъде въведено чрез огласяване по медиите. Всеки правоспособен гражданин се счита за задължен тогава, когато индивидуално бъде уведомен. Това е правната формула, така че трябва да бъде създаден регистър на избирателите по настоящ адрес. След което всеки да получи такова уведомление и това е едната част от технологията. Втората част от технологията, разбира се, се отнася до това и тук решението ще бъде политическо и отчасти, разбира се, правно-политическо и това задължение ще бъде ли последвано от санкции и какъв вид санкции, ако то не бъде изпълнено от съответния гражданин. Докато не се решат тези два въпроса просто говоренето за задължителен вот е нещо като постоянно връщане към нещо, което желаем, но което има много неясни и мъгливи очертания. 

Водещ: Това е един от въпросите всъщност, които президентът Плевнелиев предложи. Останалите два бяха за частично мажоритарно и електронно гласуване. Инициативният комитет миналата година събра над 400 хиляди подписа за провеждането на референдум. Това ли са въпросите за референдум и ще останат ли те при волята за провеждане на допитване до хората през тази година евентуално, заедно с местните избори? 

Димитър Димитров: Знаете, че група депутати или с решение на парламента се инициира такъв референдум, парламентът има суверенното право да формулира въпросите. Те могат да звучат и по малко по-различен начин. Донякъде е въпрос на гледна точка. Ако приемем, че даването на право на преференция на всеки избирател, изпълнява условието неговият избор или неговият вот да бъде достатъчно мажоритарен, някак си идеята за мажоритарни избори може да се счита да частично изпълнена. Разбира се, има и други много по-различни варианти, в които ще трябва да се начертаят едномандатни избирателни райони и да са избират в такива едномандатни избирателни райони някаква част от депутатите. Може би половината, може би 1/3, може би 2/3, всичко е възможно, въпрос на политическа воля. Но аз не мисля, че /…/ или достатъчно съгласие между политическите партии ще бъде постигнато, за да се премине към този втори вариант. По-скоро може да се премине към някакъв вариант на по-голяма задължителност на преференцията, която от гледна точка на избирателя не е нищо друго, освен да подкрепиш един депутат. Сега, че той е в листа или той е независим депутат, ами това е волята на самия кандидат. Докато съществува преференцията, мажоритарността в избора е налична. 

Водещ: По отношение на преференцията, прокрадват се съмнения, че партиите ще увеличат нейния праг и по този начин ще я обезсмислят, заради случаите 13/13, 9/9 от европейските и съответно – парламентарните избори през миналата година. Стигна се до изключване на народни представители, конкретно от ДПС, които помним – отказаха да напуснат парламента, само защото са избрани с преференция и не са напуснали мястото си за сметка на водача. 

Димитър Димитров: Ако в партията има някакъв проблем с преференциите, в отделна партия искам да кажа, това не означава, че това е проблем на всички или общ, национален проблем, или ако искате – проблем, които засяга всички. Първо – преференцията е доброволна и около 1,2 милиона души са дали коректна преференция, тоест гласоподаватели от общо, примерно, 3 милиона… малко повече – 3 милиона и 100 хиляди действителни гласа. Това, че в една партия не желаят да се ползва преференция или водят такава кампания, е работа на партията. Това не е национален проблем. Второ – никой не принуждава или поне в сегашния запис, който и да е избирател да ползва преференция. Гласът му е съвсем валиден и ако той просто е загърбил правото си за използва преференция. Аз не виждам къде е проблемът. И в други партии имаше такива случайни или неслучайни… от части случайни, от части неслучайни съвпадения между номера на кандидата и номера на партията, но всички успяха по някакъв начин да решат конфликта си без да се стига до изключване. Проблемът на ДПС е, че след като е дадено едно демократично право, партията някак си желае нейните избиратели да не се ползват от това право или дори ако се ползва, самите кандидати може с джентълменско споразумение , някак си да заобиколят или да загърбят това демократично право. Не мисля, че са коректни от ДПС като гледат на този проблем като овчар, който гледа на стадото по един-единствен начин, че може или на ляво, или на дясно да го заведе, в зависимост от това накъде духа вятърът. 

Водещ: В случая не са само те. Страдаха и БСП, и ГЕРБ от тази преференция. 

Димитър Димитров: ГЕРБ просто решиха вътрешно проблема. Тоест трима, ако не се лъжа, от кандидатите, които попадаха в тази категория просто написаха в декларация, че… 

Водещ: Подадоха декларация, че се отказват от мястото си в парламента.

Димитър Димитров: Да. Това е вътрешнопартиен проблем. Това не е проблем на цялото общество. Всяка партия ще си го реши така, както намери за добре и както намери за възможно. 

Водещ: Има ли шанс да влезе като въпрос в референдума и въобще в последствие да се въведе електронното гласуване? Всеки път има гласове за опасности на тайната на вота, съмнения за манипулации и контролиране. 

Димитър Димитров: Докато няма регистър на избирателите, естествено, че всички ще се съмняват кой, как и защо ще гласува електронно. Когато има регистър на избирателите и бъде създаден специален технологичен ред, който позволява на избиратели да се регистрират предварително като електронногласуващи, напълно е възможно да за такива избиратели, да бъдат създадени условия за подаване на глас по интернет, електронно. В този смисъл електронно, а не чрез присъствие в секциите, където… 

Водещ: А не машинно гласуване. 

Димитър Димитров: Още повече, обръщам внимание, има един базов проблем, фундаментален – част от избирателите, които са в чужбина просто нямат достъп до избирателен район в населеното място, в което живеят и даже някой път на стотици километри от населеното място, в което живеят. На практика ние сме прогласи правото на всички да гласуват, но някои просто не могат да го ползват по различни причини. Ето, за такива избиратели няма никакъв проблем да бъдат създадени условия за подаване на глас по интернет. Тоест от дистанция, дистанционно. Така че е напълно възможно да има и задължително, и електронно, ако искате и различни варианти на мажоритарно гласуване. Въпросът е, че, с това често се шегувам, че ако има стотина начина, по които се обсъжда един въпрос и три от тях са полезни, в смисъл допринасят за решаването на въпроса, ясно защо често се случва така, че се обсъждат останалите 97. 

Източник: Агенция „Фокус”

Последно променена в Събота, 17 Януари 2015 20:25
Влезте, за да коментирате