Иван Иванов: Сега единствено се занимавам с живеене

Събота, 07 Март 2015 11:12 Публикувана в У нас Прочетена 722 пъти
Намерих своето място на село. Общувам с хората за т.нар. простички неща. В киното прекарвахме по-голяма част от живота, но и тогава се занимавах с простички неща. Отивах и вършех конкретно, просто физическо действие, подплатено, разбира се, с емоционална поддръжка. Бях предан и отдаден на киното. Отивах, свършвах си работата и изчезвах. И тогава не участвах в т.нар. интелектуален елит. Намерих своето място на село. Общувам с хората за т.нар. простички неща. В киното прекарвахме по-голяма част от живота, но и тогава се занимавах с простички неща. Отивах и вършех конкретно, просто физическо действие, подплатено, разбира се, с емоционална поддръжка. Бях предан и отдаден на киното. Отивах, свършвах си работата и изчезвах. И тогава не участвах в т.нар. интелектуален елит. Снимка: cross.bg

Секссимволът на 80-те – актьорът Иван Иванов, се изповяда в Дома на киното след години мълчание и отшелничество в панагюрското село Оборище. Инициативата бе част от програмата на 19-ото издание на „София филм фест”. Като част от програмата за отбелязване на 100 години българско кино пък беше показан отново култовия филм „Всичко е любов”, който направи Иван Иванов звезда за една нощ, пише "Монитор".

 

В Дома на киното Иван Иванов раздаде автографи върху своя портретна снимка такъв, какъвто го помнят няколко поколения зрители – като непримиримия Радо от „Всичко е любов”, Христо от „Комбина”, Асен от „Лавина”. По време на откриването на СФФ в четвъртък в зала 1 на НДК на актьора бе връчена наградата на София от кмета на града Йорданка Фандъкова. Специално за случая Христо Стоичков изпрати видеообръщение до него.

 

Ето и част от изповедта на Иван Иванов:



- Не давам интервюта не за друго, а защото искам да си останем добри приятели, такива, каквито винаги сме били. И не го правя поради това, че се глезя, а защото така съм преценил.

- Намерих своето място на село. Общувам с хората за т.нар. простички неща. В киното прекарвахме по-голяма част от живота, но и тогава се занимавах с простички неща. Отивах и вършех конкретно, просто физическо действие, подплатено, разбира се, с емоционална поддръжка. Бях предан и отдаден на киното. Отивах, свършвах си работата и изчезвах. И тогава не участвах в т.нар. интелектуален елит.



- Мога да кажа, че моят живот се оказа праволинеен живот. Както се казва: „Каким я был, таким и остался”. Сега единствено се занимавам с живеене.



- Едно писмо не бях писал. Може би само едно – на майка ми от казармата. Такъв писател съм бил.



- Не задрасквам като пиша. Пиша, слагам точка и край.



- От актьорската професия отидох в друг свят – на думите. Но оказа се, колкото и нескромно да звучи след моите пет книги, вече не ми се пише. Има такива периоди. Както не ми се играе. Така се случва. Случи ми се в един момент: казах си – ти си направил всичко. Нищо друго не ми остава, освен да остарявам на екран. Не ми се остарява на екран. Нямам какво повече да направя. То е направено. Повече не може. Да чакам следваща роля да се усъвършенствам? Не, това е.



- Винаги към бил аз в дадените обстоятелства. Не участвам в роли. Аз участвам в едни обстоятелства.



- Гледал съм някои нещица от „Под прикритие”. Не мога да гледам много кино. Заглеждам се за секунди и също като при щракването с фотоапарат, запомням кадри и ми става ясно всичко. На мен ми е ясна тази работа. Не ми се гледа, защото виждам как се прави. Виждам, както се казва, акъла на киното. Достатъчен ми е бърз поглед. Киното се случва за младия човек. Всяко нещо си е красиво за определения човек и момент.



- Няма по-голям негодник от политика негодник. Това е моето отношение към политиката.



- Работата на човека на тази планета е да предизвиква възхищение. Да вдъхновиш. Не само с работата си, а просто като се сетиш за някой човек, да си кажеш: „Възхитителен“. Не че е талантлив, че е известен актьор. Не. Просто да предизвика възхищение, като едно дете. Човек успее ли това да го постигне в един човек, значи всичко е постигнал.



- Хубаво е хората да си казват такива неща: Радвам ти се. Добре изглеждаш. Каква хубава рокля. Обущенцата ти ме кефят. Ето такива работи.



- Не мога да вляза в кожата на никой друг. Трудно ми е да вляза. Затова и не станах преподавател. Защото не мога да имам фаворит в класа си, ако имам такъв. Не мога да обичам по-малко четвъртия или петия от класа ми. Не мога да помогна. Безполезен съм в тази работа. Харесвам всички. Затова не мога да бъда началник и никога не съм бил. Затова си оставам личен и любвеобилен. На двата полюса съм – личен и любвеобилен. Такава ми е природата.



- Придърпвам ролите към себе си, към този, когото харесвам. Как се прави това нещо? Първо с избора на сценария. Да го харесам. Горе-долу героят се доближава до мен. Главни роли трябва да се играят. Това, което казват – няма малка и голяма роля, не е вярно. Трябва да играеш главни роли, стига да можеш. Да играеш главна роля и да я съсипеш... Затова придърпвам ролята към себе си, коригирам я. Гледам, че са написали сценария през куп за грош. Сядаме и почвам да се меся. Аз съм от актьорите, които никой не обичаше, защото им казвах, ако не ми харесваше. После им се бърках в монтажа. Питах – къде съм? Няма ме. Само художествени неща. Няма го героя. Хайде пак. С този режисьор, с онзи и така цял живот ¬ „С този Иван много трудно се работи”. После излиза филмът и Иван е от първия до последния кадър. Ясна и простичка задача. И художественото остава излишно, защото има много неща за казване. Шаралиев беше разказвач. Обичам нещо, което ми разказва. Ял съм им попарата. Исках да остана точно това, което съм. Такъв се харесвам. И това си го направих.



- Обичам комедиите. В НАТФИЗ играех само комедии, но после така тръгна работата.



- Нямам енергията да бъда режисьор. 

 


Източник: Агенция „Блиц”

http://www.blitz.bg/news/article/323470

Влезте, за да коментирате