Сакскобурготски с молба до Синода да не го споменават в молитвите си

Събота, 09 Май 2015 22:23 Публикувана в У нас Прочетена 842 пъти
Симеон Сакскобурготски отказва да бъде споменаван като цар на българите по време на богослуженията на Българската православна църква. В свое писмо до Българската патриаршия бившият премиер призовава патриарха и митрополитите да продължат да се молят както досега „преди всичко за целокупния ни народ, а за този който Ви целува десницата помолете се тихо в сърцето си". Симеон Сакскобурготски отказва да бъде споменаван като цар на българите по време на богослуженията на Българската православна църква. В свое писмо до Българската патриаршия бившият премиер призовава патриарха и митрополитите да продължат да се молят както досега „преди всичко за целокупния ни народ, а за този който Ви целува десницата помолете се тихо в сърцето си". Снимка: razuznavane.com

Симеон Сакскобурготски отказва да бъде споменаван като цар на българите по време на богослуженията на Българската православна църква. В свое писмо до Българската патриаршия бившият премиер призовава патриарха и митрополитите да продължат да се молят както досега „преди всичко за целокупния ни народ, а за този който Ви целува десницата помолете се тихо в сърцето си".


Писмото на Симеон Сакскобурготски е публикувано на сайта на Светия Синод.


Той „синовно благодари" на Светия Синод на Българската православна църква за единодушно взетото решение да възстановят стародавната традиция на поменаване по време на светата Божествена Литургия, както и за удостояването му с Ордена "Свети Иоан Рилски Чудотворец".


Припомняме, висшият клир взе решение при извършването на обществени и частни богослужения във всички църкви и манастири в диоцеза на Българската православна църква да се споменава името на Негово Величество Симеон ІІ, цар на българите. Решението е по предложение на пловдивския митрополит Николай. По време на Тържествената света литургия в Плиска по случай 1150 г. от покръстването на България патриарх Неофит нарече Симеон Сакскобурготски "цар на българите", а самият Сакскобурготски бе заедно с президента и премиера на линията на високопоставените гости по време на церемонията.


В писмото си до Българската патриаршия Симеон Сакскобурготски подчертава, че молитвената форма е принудително отменена под натиска на атеистичната власт. Той изтъква, че в настоящия момент, макар синодалното решение да я благославя и тя да не застрашава по никакъв начин съществуващия днес конституционен ред, е станала повод за необективни тълкувания, грозни внушения и жалки спекулации, които внасят смут в обществеността и дори в очите на Синклита.


Симеон Сакскобурготски припомня, че още от деня на своето рождение, по стечение на историческите обстоятелства, е неразривно свързан със съдбините на родната ни Църква. На 12 юли 1937 г., Петровден, в дворцовия параклис "Св. св. първовърховни апостоли Петър и Павел" е получил светите Тайнства - Кръщение и Миропомазание от Светия Синод в пълен състав.


Преди 72 години, в трудни и превратни времена, наследил Престола на Българските Царе, припомня още Симеон Сакскобурготски в писмото си. Той изтъква, че тогава, в деня на Св. Симеон Стълпник, в същия храм, е приел от благодатните ръце на приснопаметните митрополити и своето второ - Царско Помазание, което, съгласно древната традиция, го е приобщило към Църковния сонм.
Сакскобурготски е категоричен, че през целия си живот е пазил ревностно завещаната от неговия баща Православна вяра, която предал на синовете си Кардам (1962-2015) и Кирил, кръстени от покойния Левкийски епископ Партений.


В писмото си до Българската Патриаршия бившият премиер припомня още, че точно преди 60 години, в деня на пълнолетието си, е положил отредената от Търновската конституция клетва неизменно да служи на своя народ. През 2001 г. бил потвърдил тези клетвени слова. Това е станало в Народното събрание в качеството на демократично избран министър-председател на утвърдената от Конституцията от 1991 г. Република България. Клетвата е положена в присъствието на тогавашния патриарх Максим.


„Всеизвестно е, че в годините на своето изгнание, а по-късно в Родината и до днес, съм полагал и полагам непрестанни усилия за помирение и преодоляване на каквото и да било разделение", изтъква още Симеон Сакскобургготски. Той уверява, че единството и мирът в Българската православна църква за него всякога са били от първостепенна важност .


Източник: news.bg

http://news.ibox.bg/news/id_399969096

Влезте, за да коментирате