Спектакълът "Сидеров"

Четвъртък, 05 Ноември 2015 09:27 Публикувана в У нас Прочетена 449 пъти

Позиция
Зад кулисите на спектакъла "Сидеров"
От анализ на Полина Паунова за "Дойче веле"

 

Масовият човек в България смята политиците за недосегаеми. Последният пример беше цирковата постановка на Волен Сидеров и трупата му "Атака" в театралната академия и в магазинче за цигари пред нея. Едно от изстъпленията й специално се случи в изборната нощ - депутатът не можеше да бъде изведен от НАТФИЗ, стигна се до добре режисиран удар в лицето му, полицията изглеждаше безсилна, а на място пристигна дори вътрешният министър.


Вместо да говорят за провала на МВР, на следващия ден управляващите лансираха галещата ухото на избирателя идея за отпадане на депутатския имунитет. Последва мощна вълна на одобрение от страна на медиите, а народни представители започнаха да обясняват в националния ефир как не са нищо повече от всеки друг гражданин и затова не искат да имат защита от наказателно преследване.


Медиите се възпалиха, че в Западна Европа политиците се ползват с имунитет единствено за думите, но не и за постъпките си. Само че нашият проблем е манталитетен. Както никъде на Запад не могат да си представят, че кмет ще уринира във фонтан или че депутат ще щурмува университет, така не могат да си представят и че главният прокурор може да е личен избор на премиера.


Сидеров е продукт на същата система, отгледала и БСП, и ДПС, и ГЕРБ. Нещо повече - те го отглеждаха като "партиен лидер", за да го ползват, когато им е необходим. Последният такъв случай - с неговите гласове минаха на първо четене промените в конституцията за прословутата съдебна реформа. Ако се върнем малко по-назад във времето - той именно крепи една година правителството "Орешарски". А преди това крепи и първия кабинет "Борисов".


Малко е странно, не мислите ли - след като толкова години трите въртящи се във властта партии се възползваха от него, а прокуратурата си затваряше очите за всичките му изстъпления, Сидеров изведнъж се оказа повод за конституционни промени, които имали за цел да бъде "защитена демокрацията". И точно това ни дава основание да си зададем въпроса дали акцията му в изборната нощ не беше всъщност поредната услуга - лансираната от ГЕРБ конституционна поправка "Сидеров" да заглуши промените, пряко свързани със съдебната реформа.


Освен това в държава като България, в която прокуратурата действа избирателно - отказва да разследва Делян Пеевски например, но е безощадна към дребните риби, отпадането на депутатския имунитет едва ли е най-добрата идея. Когато иска, прокуратурата може. А когато не иска, просто твърди, че не открива противоречие между декларирания стар опел и придобиванено на куп медии.


В България властта е тясно свързана с прокуратурата, защото "сама си я избира". И именно това стои зад отказа от реформа на държавното обвинение, без която никаква съдебна реформа не може да има. А ако в тази омерта се появи истинска опозиция, липсата на депутатски имунитет може да върне постсоциалистическата ни политика в ранния комунизъм и като в случая "Никола Петков"* неудобните да бъдат арестувани още на банките в парламента пред доволните погледи на Сидеров и покровителите му.


* Годината е 1947. Народното събрание снема имунитета на Никола Петков, когото арестуват още в парламента. Обесен е три месеца по-късно след режисиран процес. Комунистическата партия вече не се нуждае от опозиция за пред света и затова я премахва.

 

Източник: www.capital.bg

Влезте, за да коментирате