Човекът, който предизвика премиерски "катарзис"

Вторник, 23 Февруари 2016 16:56 Публикувана в У нас Прочетена 494 пъти
Една реплика на живеещият в Лондон консултант предизвика вълна от реакции в българското публично пространство Една реплика на живеещият в Лондон консултант предизвика вълна от реакции в българското публично пространство

Иван Киселов не вярва, че еднократните действия на премиера са достатъчни доказателства за същинска промяна на модела на управление в страната.

В началото на февруари, по време на срещата на премиера с българската общност в Лондон, в какафонията от подвиквания и размяна на реплики, въпросът на един млад мъж разбуни духовете. "Шпигел на немски означава огледало, г-н Борисов. Вие като се погледнете в огледалото, виждате ли Пеевски?" пита Иван Киселов. Думите му предизвикаха аплодисмени в залата, отричане от страна на Бойко Борисов, тур на пиара му по телевизиите, в който въпросите бяха определени като провокация и сравнени с методите на Държавна сигурност. Само две седмици след това премиерът обяви, че думите на Киселов са предизвикали у него просветление, той е осъзнал как изглежда в очите на хората и затова е започнал масово да спира обществени поръчки.

Ето какво мисли самият Иван Киселов за неочаквано бурните реакции, предизвикани от думите му. Той е консултант във финансовия сектор в Лондон, от 2007 г. учи извън България, като завършва бакалавърска степен в Италия. Следват стажове в различни европейски държави, включително и в БНБ, а преди три години завършва магистратура в Лондон и започва работа там. Заради естеството на работата си той казва, че има поглед над икономическите и политическите събития в Южна и Източна Европа.

Вашата реплика създаде неочаквано бурна вълна от реакции, както от страна на премиерът, така и от медиите. Включително бяхте свързан с медии и икономически кръгове. Как си обяснявате това?

Относно обвързването на личности с кръгове, това е ужасно отровен начин да се влияе на хората с по-критично отношение и поглед над събитията в страната. Хората, които насаждат ненавист към всяко по-критично мнения, са тези, които печелят от липсата му. За мен беше изключително притеснително, че вместо вицепремиери да отговарят на въпросите и обвиненията с аргументи, те скачаха на амбразурата наред с абонираните коментатори.

Доколко вашият въпрос и самата среща в Лондон са повлияли на конкретните действия, които премиерът поде в последните седмици?

Въпросът е можем ли да говорим за конкретни промени? Първият ден след срещата нямаше никакъв отзвук, БНТ и до сега не отразиха темата. Колкото дали съм очаквал ефект - за мен въпросът ми обобщаваше мнение, насъбирано от много хора, в продължение на много години. Необяснимо е докога и как могат да се случват шокиращи, дразнещи, непрозрачни, несъвместими със закона неща, по толкова очевиден начин, и това да не води до нищо. Страхотното натравяне на информационната среда вече доведе и до липса на възмущение. Всичко това не е в полза на никой, който има някакво чувство за морал и отношение към родината.

Нужно е да се научим, че разговорите и приказките трябва да водят до конкретни резултати, които не трябва да се изчерпват с едни еднократни действия на един човек. Става дума за една система, която се е доказала като корумпирана и неработеща на всички нива, от регулатори като КЗК, КФН и дори - централната банка. Напълно оправдано е абсолютното недоверие в институциите и няма как то да се върне, без те да се докажат с конкретни действия.

Обещанията за дълбоки реформи бяха сред причините това правителство да бъде сформирано и да получи подкрепата на гражданите, но ние виждаме, че тези реформи не се случват. Те са орязани и все по-осакатени, и, както виждам от реакциите на ЕС, не кореспондират на това, което трябва да се направи. Някои ще кажат, че чакаме ЕС да ни каже какво трябва да се направи. Тъжно е, че някои отвън трябва да ни каже, че сме много зле, понеже ние много добре знаем какви са проблемите и решенията. Има хора, които знаят какво е нужно - за жалост, повечето от тях в момента са в опозиция. Абсолютно непонятно е как двигателите на промените са вечно в опозиция. Изключително важно е да се обясни как хората, които са в основата на тези промени, които са подкрепени от ЕС и официално от самото правителство, се превръщани в опозиционери. Трябва да се търси подкрепа точно от тези, които са задали тона за реформи с реални предложения за решения.

Визирате ли конкретни политически сили или лица?

Христо Иванов е един такъв пример. Върху него се стовариха обвиненията, че едва ли не подкопава съдебната реформа, а това, което той имаше като програма и идеи кореспондираше с препоръките на ЕК, описани в докладите, както и на основата, изградена и постигната в съседна Румъния.

Според вас не подронва ли Борисов още повече доверието в институциите с едноличните си ходове?

Това е израз на начина и стила, по който държавата се управлява от край време. За мен важното в случая е какво допълнително ще се случи около тези действия на премиера. Ако кажем, че са намерили вратичка в договорите и ги прекратят, това не отменя въпроса какви ще са последствията. Ще бъде ли търсена вина, ще има ли разследване на това как са поръчани, какво ни гарантира, че следващия при следващия търг всички проблеми няма да се повторят? Кой и как ще гарантира, че хората в институциите, които са в основата на тези поръчки, ще бъдат разследвани и ще поемат отговорността за действията си?

Защо отношението на премиера към срещата се извъртя на 180 градуса в рамките само на седмица, от отричане до "катарзис"?

До голяма степен сме свикнали на 180-градусвоите преобръщания по всякакви теми. Благодаря за думите на премиера (който каза, че въпросът на Киселов го е накарал да се замили - бел. ред.), но това са позиции, формирани в последните 2-3 години от все по-активното гражданско общество в страната. Не можем да пренебрегваме и окалваме хората, които говорят за нещата, които се оказват правилните. Разчита се на едно постоянно облъчване с гнусотии, което не оставя трайна следа освен, че формира психиката на хората. В един момент няма значение каква информация е прокарана между редовете.

Според вас дали последните действия са индикация за разместване на пластовете или само - за разместване на мебелите?

За съжаление трябва много неща да се случат, за да можем да говорим за разместване на пластовете, и те трябва да бъдат в определена, предварително зададена посока. В Румъния хора като Моника Маковей и шефът на антикорупционния орган са с ранг буквално на национални герои. Страната държи икономическия си подем в момента на доверието, което чуждите инвеститори изграждат към институциите им. Големи компании инвестират в продукция и създаване на реални производствени мощности, защото те усещат промяна в средата. Хората там са по-политически активни защото виждат резултати от тази активност.

Как се информирате и как изградихте мнението си за ролята на Делян Пеевски в българския икономически и политически живот?

Старая се да се информирам от различни източници, включително чужди и български медии. Въпреки, че имам предпочитания към някои български медии, които спазват ниво на език, на медийна етика и качество на информация. С приятели коментирахме, че в момента, в който човек започне да различава истината от лъжата, се вижда колко информация крие в себе си лъжата. Когато видим какво пише в "ПЛИЦ", ние добре знаем каква е посоката, в която искат да ни бута задкулисието. Абсурдно е, че може да съществува един такъв дезинформационен център, който да облъчва и да лъже без никаква санкции. И не става дума само за медиите, а и за контрапротести и други "контра" прояви. Трябва да се ангажираме повече с това какво е нормално и докога ще приемаме манипулация с мнението на хората.

Как изглеждат събитията в България през призмата на твоя социален кръг в Лондон?

Българите в чужбина са същите като българите в България - има най-различни хора. Един вертикален разрез на общността ни в чужбина ще покаже, че хората тук не са толкова различни от тези у нас. Човек носи корените, възпитанието и образованието със себе си. Има много хора, които следят и се интересуват, други са загубили интерес.

Имате ли намерение да се върнете в България?

Имам много приятели, които работят, и работят добре, в България. Вярвам, че ако човек се бори, няма проблем да направи кариера в България. За мен е повече от естествен избор да се върна - животът в чужбина е интересен, учи на много, но е глупаво човек с лека ръка да загуби произхода си. Наистина е тъжно, когато виждам отношението на бизнеса към държавата ми.

Кои са най-важните промени, които според вас ще позволят отлепянето на България от дъното?

Категорично началото, върху което ще се гради всичко останало, е правосъдието и прокуратурата. Немислимо е да правим каквито и да е промени, без да започнем от там. Секторът не работи, или поне не в името на хората, а е инструмент за постоянен шантаж и позволява влиянията, които разбиват реда.

Изключително важно е да има реална стратегия за икономиката на страната. Секторите, които са силни от десетилетия, продължават да нямат кадри, въпреки наличието на десетки висши учебни заведения. Ролята на държавата е да управлява и насочва производството на кадри към тези сектори, които произвеждат добавена стойност и развиват страната.

Фокусирането в среда на безредие и липса на правосъдие е трудно. Създава се страхотна почва за евтин популизъм и опортюнизъм. Това ни пречи да виждаме голямата обща картина за това, което трябва да се случи с държавата ни, за да стане тя устойчива на външни рискове. Ние сме късметлии, че все още не сме станали свидетели на външни фактори, които ще станат стрес-тест на държавата.

Но аз вярвам, че ако има положителни промени, те моментално ще се отразят на отношението на хората - както се слчуи в Румъния. Няма как след като с теб за злоупотребили с обещанията да продължиш да вярваш на появяването на нови измислени герои, които да водят до същите резултати.


Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/02/23/2710437_chovekut_koito_predizvika_premierski_katarzis/

Влезте, за да коментирате