IN MEMORIAM

Каравеловите, които „осинових“ в сърцето си

В памет на Петко Дренков, внук на Лора Каравелова
Четвъртък, 20 Октомври 2016 10:01 Публикувана в У нас Прочетена 1058 пъти
Покойният Петко Дренков. Покойният Петко Дренков. Снимка: © Петя Александрова

Тези дни някъде в интернет зърнах съобщението, че е починал Петко Дренков, внук на Лора Каравелова от единствения й син Петко. Познавах, макар и бегло, този човек, Бог да го прости. Срещнахме се веднъж-дваж преди повече от 15 години, запознах се и с дъщеря му Лора, с майка му Фани Дренкова, с неговата полусестра Рогнеда (от друг брак на баща му) и нейната дъщеря, също кръстена Лора. Днес, ровейки се в архива си, за да намеря бележките си и направените тогава любителски снимки, в един момент усетих, че съм прекалено вътре в тези семейни истории, че съм "осиновила" Каравеловите и всяка една невнимателна или обидна дума срещу тях ми отнема съня и спокойствието, сякаш са мои роднини. Дано ми е простено, че съм така пристрастена. А сега да се върна към онзи свой репортаж отпреди години.

Стара кооперация в центъра на София, на ул. "6-ти септември". На вратата все още стои емайлираната табелка "Екатерина Каравелова", със стария правопис. Стоя в нерешителност, с бумтящо в гърдите ми сърце, сякаш ще се качвам в машина на времето. Всъщност... почти е така. Тук, в този апартамент, някогашната премиерша, тази силна, властна и красива българка с ярка, богата на противоречиви събития съдба, прекарва последните си години - вече възрастна, болна, полусляпа. Много самотна. Само на крачка от кооперацията е църквата "Св. Седмочисленици", в двора на която е погребан съпругът й, Петко Каравелов, четири пъти министър председател на България. (След нейната смърт тя също е погребана там). Известно време с нея в това жилище живее обезумяващата Виола, която до края на живота си снове из София със снимката на мъжа си, журналиста Йосиф Хербс, и пита минувачите: "Не сте ли го виждали?".

Какво ли знае този дом, какво ли са чували стените му, старинните мебели, красивите картини и портрети? Ако е вярно, че всичко материално наслоява върху себе си емоциите на хората наоколо, този апартамент навярно ечи от гласове...Съпругата на един от най-забележителните ни държавници е била първа и предана негова помощничка и съветниц, една от най-активните участнички в дейността на Демократическата партия, чийто основател е Каравелов. В името на тази партия и в името на България Екатерина Каравелова нерядко сама втежнява своя женски и вдовишки живот и тиранично се меси в живота на най-близките си. А самата тя е била изключителна личност - писател, публицист, политик, полиглот, дипломат...

Фани Дренкова на преклонна възраст
Фани Дренкова на преклонна възраст

Звъня. Отвътре се чува кучешки лай и в пролуката на отворената врата ни оглеждат - мен и моя колега Владимир Божиков - изпитателно: и кучето и стопанката му. Кучето е огромна кавказка овчарка, а стопанката му е крехка светлокоса старица - г-жа Фани Дренкова, снаха на Лора Каравелова и съпруга на нейния син Петко, вече покойник. След няколко минути вече сме седнали, любезно поканени край изящна старовремска масичка. За съжаление колкото и да се преструвам, че не го забелязвам, жилището носи всички белези на тъжна изоставеност и немара. Отдавна не е боядисвано, красивият килим е видимо засипан с боклук и изсъхнала кал, светлината едва се процежда през стъклата на прозорците. Кучето снове нервно около нас и от време на време с буен скок се качва върху тежката маса пред прозореца. Тогава около него летят облачета ръждиви косми, а аз не мога да спра да мисля за белезите от ноктите му върху красивата старинна мебел. (По-късно Фани Дренкова ще ми каже, че на тази дълга маса Петко Каравелов е заседавал понякога до късни нощи с хората си от кабинета).

Гъсти паяжини замрежват ъглите на хола и ми е трудно да направя снимки на множеството снимки и портрети. С паяжини е "драпиран" и портрета на домакинята (Художник - Кирил Цонев!). Опитвам се крадешком да го забърша, но Фани забелязва и обяснява с крива усмивчица, че скоро не е идвала чистачката... Според мен - отдавна не е идвала.

Повод за това мое посещение е скоро отминалата 100-годишнина от смъртта на Петко Каравелов. Самата Фани (Стефани по кръщелно) има завидни родови корени. Потомка е на княз Стефан Богориди, един от стълбовете на българщината в Цариград по време на Възраждането, а баща й - адмирал Тодор Тодоров е сред малцината, достигнали този висок пост в българската флота.

Портрет на Фани Дренкова от художника Кирил Цонев
Портрет на Фани Дренкова от художника Кирил Цонев

Докато говорим, не мога да отделя поглед от големия живописен портрет на стената. Красива жена в разкошна, навярно бална рокля - това е Виола Каравелова. Разговорът върви на скокове, Фани често става да вземе тази или онази снимка, която иска непременно да бъде разгледана, в гласа й често се промъкват яд и болка, неприязън. Сама, затворена в този апартамент, тя все още воюва срещу призраците на миналото.

Заедно с нашата домакиня отново се връщаме в онези далечни времена, за да проследим сложните перипетии в участта на едно известно семейство. Екатерина Каравелова ражда три дъщери, но Рада, първородната, умира от скарлатина още на 3 години. Виола се омъжва за Иван Белинов, един от основателите на Демократическата партия и министър на обществените сгради и съобщенията в последното правителство на Каравелов (1901г.). По-късно този брак се проваля, защото Белинов й изневерява. Веднъж на вратата на жилището им почукала млада жена в напреднала бременност. И Виола веднъж завинаги заключва тази врата за Белинов, глуха за всички увещания и молби.

Синът им Иван, едва 14-годишен, учи в Робърт колеж в Цариград. След къпане в морето се простудява и умира. По-късно Виола създава отново семейство с Йосиф Хербст, един от най-изтъкнатите и смели журналисти по това време. След априлските събития през 1925 г. Хербст е арестуван и изчезва безследно, а Виола броди обезумяла да го търси по улиците на София. Това нещастие я съсипва, десетина години по-късно тя умира, без да се възстанови напълно.

Малката сестра - Лора, умна, образована и даровита, но своенравна и буйна по характер, има скандална връзка със семеен мъж - Петър Нейков, дипломат. Като че ли нищо не може да ги спре - той се развежда, тя бяга от къщи... Но дългата ръка на Екатерина Каравелова навреме успява да върне бегълката и да я омъжи, почти насила, за д-р Дренков, една от изгряващите политически надежди на Демократическата партия.

Първият им син Кирил умира съвсем малък, според някои детето е от Петър Нейков и това е отговор на въпроса защо Лора се жени с такава бързина за мъж, който е известен гуляйджия, женкар и пристрастен комарджия. През 1909 г. Лора ражда втори син, кръстен на именития си дядо Петко. И завинаги обръща гръб на съпруга си. И на майка си също. За всеки случай побягва отново, този път далече - чак в Лондон.

Когато в ранните часове на 30 ноември 1913 г. в квартирата на Лора и Яворов екват двата изстрела, Петко Дренков е още малко момче и спи на долния етаж. Два пъти го водят да види майка си в ковчега. При първия път я докосва и е зачуден защо е толкова студена, но втория път отказва да се приближи.

Той също завършва Робърт Колеж, следва право и влиза в дипломацията. Съдбоносната промяна на 9 септември 1944 г. го заварва в легацията ни в Лондон. Има възможност да остане там, но кръвта на Каравелов, българската кръв го повежда назад. Атмосферата и условията на живот в България, обаче, вече не са същите. Той не желае и не може да е в услуга на новия режим. Остава без работа. За да прехранва семейството си се хваща да прави преводи на филми и книги. Използват познанията му като полиглот на международни срещи, семинари, конференции. Известно време се хваща да работи като печатар. От брака му с Фани Дренкова се ражда син, кръстен отново с името Петко.

Портрет на Виола Каравелова от неизвестен художник
Портрет на Виола Каравелова от неизвестен художник

Моята среща и разговор с Фани Дренкова завършва не особено успешно, защото домакинята, скачайки от тема на тема, се опитва да напада Яворов, аз й противореча, във въздуха прехвърчат искри. Тя твърди, че в шкафчето, близо до масичката, още пази част от кореспонденцията на Лора с нейни приятелки, където се споменават шокиращи грехове на поета. Но така и не виждам до края на гостуването ми тези писма...За сина си тя говори с нежелание, връзката им страда откъм сърдечност.

Няколко дни по-късно успявам да се срещна с архитект Петко Дренков. И той по традиция (Лора Каравелова е една от малкото българки по това време, която знае английски) е завършил английска гимназия и е следвал в САЩ, а след това си е създал там и свой бизнес. Не изяснява по каква причина се връща преждевременно. В момента разработва неголям ресторант на две спирки с трамвая от Семинарията. Срещаме се там. Немногословен и като че ли притеснен от интереса към неговата фамилия. Твърди, че никога не е парадирал с родословието си и дори понякога нарочно е премълчавал родството си с фамилия Каравелови. С майка си не се погаждат и се виждат рядко. Има голяма дъщеря от първия си брак, кръстена Лора, и малко момченце от втория си брак с името Петко.

Успявам да се видя с пра-пра-правнучката на Лора Каравелов в директорския кабинет на частната английска гимназия "Дорис Тенеди”, където учи, последна година. Слабо, нежно момиче. Да, знае за родството си с Лора Каравелова, но само толкова, колкото пише в учебниците. Когато неотдавна за една година е учила в САЩ (Калифорния) е спечелила първо място в литературен училищен конкурс за стихотворение, разбира се - на английски език. (Не, не знае, че Лора Каравелова е имала много успешни литературни опити, най-вече в прозата). Твърди, че иска да следва туризъм, че обича географията и че никога не е имала самочувствието да е нещо по-особено сред връстниците си. В дома си няма никакви вещи, снимки или каквото и да е друго, намекващо това родство. (Година по-късно ще я срещна на улицата и ще разбера, че вече е студентка).

Решена да стигна докрай в това журналистическо разследване, изнамирам телефона на Рогнеда, полусестра на бизнесмена Петко Дренков от друг брак на баща му с рускиня, която също е носила името Рогнеда. С тази, днешната Рогнеда, се срещам в дома й. Тук е и момиченцето, русокоса малка фея, също гимназистка. Наследница на името, а защо не и на чара на хубавицата, свързана завинаги с името на един от най-големите ни поети, с христоматийно известната и печална история за любов, ревност, смърт и поезия.

И тя не знае кой знае какво за пра-пра-прабаба си, по която въздишали половината от видните ергени на София и която омагьосала най-трудния за омагьосване - Яворов. Майка й стоварва пред мен камари от снимки с единственото внушение: че нейната майка й била много красива, че е заслужавала много повече от този брак с Петко Дренков. И на всичкото отгоре е издънка на много по-известна и заслужаваща уважение руска фамилия от тази на Каравелов.

Възобнових, редактирах и допълних този стар свой материал с усещането, че от неопитност или обясним свян съм пропуснала възможността по време на тези срещи и разговори да науча много повече за семейство Каравелови . Кой всъщност е отгледал малкото момченце, което за последен път е видяло майка си в ковчега? Едва ли е баща му, който има второ семейство със сливенка и известно време живее в Сливен, където оставя слава на "човек на компаниите, пийването и "мръсните" приказки".

Екатерина Каравелова? По време на трагедията с Лора, тя е в Русия и не прави дори опит да се върне за погребението, остава там месеци още - както изглежда не е имала инстинктите на любяща баба. Къде са днес портретите, вещите на семейство Каравелови, натоварени с много памет...? Къде е пианото на Лора, останалите от нея писма и документи...?

Днес, по повод смъртта на Петко Дренков във Фейсбук се натъквам на сведения, че все още в антиквариатите се появяват неизвестни писма на Лора Каравелова, откраднати от дома на Фани Дренкова или продадени от нейни близки. Може би тепърва има какво още да се научи за това семейство, което - кой знае защо - се е настанило в сърцето ми, обгърнато с такава нежност и любов, сякаш е мое.

Последно променена в Четвъртък, 20 Октомври 2016 12:39
Петя Александрова

Петя Александрова е родена в Ямбол, но израства и учи в Сливен. Завършва висше образование във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”, специалност “Българска филология”. Работила е като редактор във в. “Труд”, сп. “Родна реч”, в. “Жена”, сп. “Еволюция” и др.

Петя Александрова е автор на 27 книги, главно за деца, някои от които са със стихове, други – с приказки в проза. В нейното творчество има книга-анкета със Станка Пенчева, юношеска повест, куклена пиеса, сценарии за анимационни филми, стихосбирки с любовна поезия и с публицистика.

Най-новата й книга „България в потури, но с цилиндър“ (изд. „Хермес“, 2016 г.) й спечели нови читатели, любители на този жанр – къси исторически разкази или портретни скици на известни личности от началото на миналия век, освежени от един днешен, женски, шеговито-ироничен анализ. Стихотворения на Петя Александрова за деца се използват в учебниците на учениците от І до ІV клас.

1 коментар

Влезте, за да коментирате