Литературният конкурс „Развитие” е институция и трябва да продължи съществуването си, настояха видни литературоведи и писатели

Конкурсът „Развитие” за непубликуван български роман съществува вече 20 години, като в деветте си издания до момента е издал 24 романа
Неделя, 04 Декември 2016 00:29 Публикувана в У нас Прочетена 574 пъти
Двадесет годишният юбилей на литературния конкурс „Развитие” бе отбелязан с над едночасова дискусия на новосъздадения му Обществен съвет в Централния военен клуб в столицата. Двадесет годишният юбилей на литературния конкурс „Развитие” бе отбелязан с над едночасова дискусия на новосъздадения му Обществен съвет в Централния военен клуб в столицата. Снимка: Архив на литературен конкурс "Развитие".

Литературният конкурс „Развитие” е институция и трябва да продължи съществуването си, дори да бъде надграден. Около това становище категорично се обединиха членовете на Обществения съвет, създаден от организаторите на „Развитие” по повод 20-годишнината на единствения у нас конкурс за непубликуван български роман.

 

Юбилеят бе отбелязан с над едночасова дискусия (очаквайте пълна стенограма от събитието) на съвета в Централния военен клуб в столицата, последвана от изискан коктейл.

 

Коментарите бяха по повод идеята на основателя на конкурса Александър Александров той да прекрати досегашното си съществуване и да се преформатира в конкурс за младежки роман, както и да се насочи към подпомагане на детски работилници за писане и рисуване.

 

Александров мотивира предложението си към съвета и настоящото жури на конкурса с разочарованието си от някои „процеси” в литературните ни среди, случили се през отминалите пролет и лято.

 

По думите му не бива да бъдат толерирани подобни грозни и лоши нападки спрямо един или друг наш автор, които стават обществено достояние чрез социалните мрежи и накърняват авторитета на писатели, любими на хиляди български читатели.

 

Членовете на съвета, сред които изтъкнати наши литературоведи, писатели и интелектуалци, обаче изразиха единно мнение, че срещу подобни паразитни явления трябва да се противостои именно със силата на конкурси, какъвто е „Развитие”.

 

Припомняме, конкурс „Развитие” за непубликуван наш роман съществува вече 20 години, като в 9-те си издания до момента е издал 24 български романа. Голямата награда на конкурса е неговата статуетка, 7 хиляди лева и издаване на романа победител. През годините обаче организаторите винаги са се стремели да дадат път и на текстове от номинираните – по предложение на журито, като по този начин се обогати присъствието на българска литература на книжния ни пазар.

 

След дискусията, вечерта във Военния клуб продължи с представяне на романите от 9-тото издание на конкурса. Носителят на Голямата награда, Ина Вълчанова, говори за романа си „Остров Крах” и прочете кратък откъс от текста.

 

„В „Остров Крах“ се разказва за две жени, които разказват. Всяка от тях знае само своята част от историята и отделните парчета трябва да се наместват като пъзел. Разказва се за персоналните вселени, в които живеем – как те се различават една от друга и как си приличат. Разказва се за жени, за мъже, за деца и за котки. Разказва се за един остров. Разказва се за зодии и за голямата печалба от тотото. Но не се разказва за крах.“, пише редакторът на изданието Елка Димитрова.

 

Другите два издадени номинирани романа – „Nickname тийнейджър” на Александър Томов и „Светата кръв” на Антон Баев, също бяха представени от своите автори, като вместо Томов, който не можа да присъства поради заболяване, говори съпругата му.

 

„Неуспяло съзряване, смесване на виртуална реалност и житейска действителност, отчаяна агресия в търсене на идентичност, признание, присъствие... И тъжни погледи към едно нещастливо детство, от което като изтънели нишки са останали само фрагменти от „Малкият принц“.

 

„Никнейм Тийнейджър“ е типичен роман за млад човек, който няма други опори, освен собствените си изкривени представи за добро и зло, за унижение и значимост. И в тази откъснатост от външния свят трудно е да се разграничи убиецът от жертвата.“

 

Анотацията представя „Светата кръв“ на Баев като текст, който неудържимо увлича – в пътищата на героите си, в превратните български десетилетия между 20-те и 50-те години на ХХ в. С усет, чувственост и познание минава през времето, води някъде другаде – там, където стереотипите отстъпват пред страстите. В този смисъл романът е колкото исторически, толкова и универсален: представя действителни исторически събития, но непреживени от човека, те биха изглеждали немислими.

 

Изрично от Александър Александров и тримата автори бе изтъкната изключителната работа на редактора Елка Димитрова.

 

В дискусията взеха участие:

 

Манол Пейков, Зелма Алмалех, Георги Цанков, Алек Попов, проф. Ивайло Знеполски, проф. Валери Стефанов, Димитър Бочев, Петър Чухов, Петър Денчев, доц. Бойко Пенчев, Захари Карабашлиев, Георги Ангелов, Милослав Йосифов, Ина Вълчанова и Александър Александров.

Влезте, за да коментирате