Галерия „Сердика“ открива новия творчески сезон с изложба живопис „Форми от Града“ на Сашо Стоицов

Изложбата „Форми от града“ обобщава четири серии работи свързани с продуктите създадени от живота в града, оформящи градската среда и днешната реалност
Понеделник, 08 Октомври 2018 16:27 Публикувана в У нас Прочетена 178 пъти
На 9 октомври 2018 г. в 18:30 ч. в галерия „Сердика“ част от „Пазари Възраждане“ ЕАД, ул. „Цар Самуил“ 90, ет.2 на ъгъла с ул. „Лозенград“ е открването на изложбата „Форми от града“ на художника Сашо Стоицов. На 9 октомври 2018 г. в 18:30 ч. в галерия „Сердика“ част от „Пазари Възраждане“ ЕАД, ул. „Цар Самуил“ 90, ет.2 на ъгъла с ул. „Лозенград“ е открването на изложбата „Форми от града“ на художника Сашо Стоицов. Плакат: Галерия „Сердика“.

На 9 октомври 2018 г. в 18:30 ч. в галерия „Сердика“ част от „Пазари Възраждане“ ЕАД, ул. „Цар Самуил“ 90, ет.2 на ъгъла с ул. „Лозенград“ е открването на изложбата „Форми от града“ на художника Сашо Стоицов.

 

Изложбата „Форми от града“ обобщава четири серии работи свързани с продуктите създадени от живота в града, оформящи градската среда и днешната реалност. Провокоция за селектиране на работите е мястото, където се намира галерия „Сердика“, в сърцето на Женския пазар – колоритно място, събрало различни култури и нрави. Създаването на ново творческо пространство в галерия "Сердика" и пространството около нея е част от концепцията за управление на изпълнителния директор на "Пазари Възраждане" Драгомир Димитров.

 

Първата серия от работи на художника Сашо Стоицов е “Street Art Inside”, при които автора използва за основа готови рекламни материали използвани в аптеки, отпечатани върху картон, като ги обработвам с живописни “петна” от акрил. Идеята на твореца е да залича съдържанието на рекламите и те да се превърнат в обикновен фон, както се получава при уличното изкуство.

 

Работите от серията “NOLITA” отразяват градския начин на живот в квартал NOLITA в Ню Йорк. Доброто настроение и жизненост на един обособил се като място за приятно прекарване район в Ню Йорк.

 

В серията “Абстрактна колаборация” съвършено си съжителстват, нежна и самодостатъчна за себе си живопис с използваните в бита кърпи за подсушаване, често наричани мокри кърпи. Изкуствената материя на кърпите заедно с живописта символизират напълно еклектиката на съвременния живот.

 

В серията “Мутантни скулптури” си колаборират метални бъркалки използвани в строителството със скулптурни елементи отразяващи природни форми направени от пенокартон и цветен скоч. Така се получават мутирали във времето скулптури.

 

Изложбата кореспондира с контрастното и същевременно естествено съжителство на модерната архитектурна форма на галерията с най-стария софийски пазар.

 

За Автора

 

Сашо Стоицов е роден през 1952 г. в Благоевград. През 1971 завършва Националното училище за изящни изкуства в София. Повече от 3 десетилетия Сашо Стоицов е в авангарда на най-интересните търсения в изкуството. Той е сред малцината български художници, които предвещават големите промени в изкуството ни след 1989 г. и продължават да изненадват почитателите си с новаторството си и днес.

 

Активният му творчески път започва в началото на 80-те години. Появява се със серия големи фотореалистични портретни композиции. Картината „Програма Братанов“ е отхвърлена от журито на първата му самостоятелна изложба като отчуждена и твърде песимистична.

 

Независимо от това Сашо Стоицов много бързо се налага като един от най-интересните живописци. В края на 80-те, на прага на прехода, той не само участва в най-емблематичните за периода изложби, но и организира някои от тях като един от лидерите на „Група Благоевград“.

 

Сашо Стоицов е единственият български художник, който намира смисъл и мотивация да се занимава с миналото и неговата визуална риторика. Прави го през неговите символи (петолъчки, търнокопи, лопати) в живописни творби, дървопластики и акварели.

 

През 1998 г. заминава за Ню Йорк и започва да използва нова техника със стиропорен картон, цветни хартии и скочове. Художникът създава паралелна реалност, която много напомня портретите от серията „Програма“ в поставянето на граница между видимото и ирационалното.

 

От 1998 живее в Ню Йорк и София. Участва в някои от най-важните за развитието на българското изкуство изложби: „Земя и небе” (1989), „Каймак-арт“ (1992), „N-форми? Реконструкции и интерпретации” (1994), „ВидеоХарт” (1995) , Първо международно биенале „Африкус 95”, Йоханесбург, ЮАР, „Експорт-Импорт“ (2003), Биенале „Август в изкуството“ (2004), „Защо Дюшан? (2012) и много други.

 

Организира редици самостоятелни изложби. Носител на Наградата на М-тел за съвременно българско изкуство (2008).

Влезте, за да коментирате