НОМЕРЪТ НА ДПС НЕ МИНА – НА РЕД Е „АТАКА"

Неделя, 16 Юни 2013 22:27 Публикувана в У нас Прочетена 1378 пъти

Премиерът Орешарски взе решение да се освободи от „горещия картоф" Делян Пеевски и да престане да клати клона, на който, образно казано, правителството се е покатерило едва преди няколко дни.

Разбира се, най-добре щеше изобщо да не беше започвал сагата с Делян Пеевски, но в крайна сметка опитът на едно от банковите лобита да стане господар на информационните потоци в България приключи на първо четене. Остава да видим кого ще ни представят на второ четене. Дано не е с параметри, сходни на технико-тактическите данни на първия кандидат, защото подобни действия единствено наливат вода в мелницата на Бойко Борисов и ГЕРБовците.

Никой не може да даде смислено обяснение на кого от правителството и от партиите, които стоят зад него, беше нужна драмата с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Никой не може да обясни и това дали е имало макар един народен представител от БСП и ДПС, който да си е правил илюзии, че публиката няма да освирепее при подобно назначение. Едва ли има човек, който да си е мислил, че Борисов, Цветанов и ГЕРБовците няма да се опитат моментално да използват възникналото високо напрежение, за да поизлъскат посърналите си образи.

Пеевски си тръгна. Управляващата коалиция нямаше никакъв друг полезен ход и няма нужда да ни убеждават постфактум, че Пеевски е страшен „мъжкар и европеец". За мъжките му качества няма да спорим, а що се отнася до европейското му излъчване – предлагам публиката да прецени сама на база на поведението на медийната империя на несъстоялия се шеф на ДАНС.

Така или иначе опитът да бъде назначен Пеевски не успя. Протестиращите победиха. Оттук нататък ще наблюдаваме кои протестиращи излязоха поради личната си гражданска позиция и кои отърчаха на мегдана по заповед на дуото Борисов – Цветанов. управляващите не пропуснаха да задръстят медиите със съобщения за конспиративни действия за предизвикване на перманентни протести и за дестабилизация на страната. Никой не оспорва, че за Борисов и Цветанов похарчването на милион–два за сбиране на привърженици и наемници на мегдана е проста работа. За тях подобни разходи все още са пари за семки. Но никой няма право да обобщава, че ВСИЧКИ протестиращи са събрани и платени от ГЕРБовците. Подобно мислене говори единствено за продължаваща самохипноза, с която някои хора се опитват да се убедят, че всичко е наред.

Не, всъщност нищо не е наред, след като се стигна до това Делян Пеевски да се закълне, че ще служи на род и Родина, точно като шеф на контраразузнаването и на дирекцията за борба с организираната престъпност едновременно. Нищо не е наред, след като разни народни представители – социалисти първо „гласуваха с омерзение", а след това хукнаха да се жалят във Фейсбук, че партията им пропадала. Ами да бяхте гласували „против" назначаването на Делян Пеевски, уважаеми господа и другари ...

Чутовният гаф с опита да се направи от ДАНС поделение на отдела за корпоративна сигурност на Корпоративна търговска банка, естествено, веднага възбуди ентусиазъм от всички недоволни от нещо в БСП. Чухме бурното неодобрение на Румен Петков, останал извън депутатските листи. Чухме и стройния хор на фракцията на Румен Овчаров, представяна по възможно най-достоен начин от г-н Георги Кадиев. Последният твърди, че дори не бил гласувал за Делян Пеевски. Дано да е истина, но какво да кажем за останалите недоволстващи, които са гласували за Пеевски с „омерзение"? Къде им е гражданската позиция и къде им е рефлексът за политическо самосъхранение?

Всъщност, историята с възцаряването на Пеевски в ДАНС, даде начален тласък на поредната кампания в стил „стани да седна" в БСП, където за сега най-много пушилка вдигат Румен Петков и Румен Овчаров, но всички чакат с нетърпение реакцията на бившия президент Георги Първанов, за когото се предполага, че ще поведе опозицията срещу Станишев. Ще я поведе към светли бъднини, по-точно, към ръководството на БСП. Безспорно, сегашното ръководство на БСП стъпи на страшно гнила дъска, докато „търсеше" нов шеф на ДАНС. Но от друга страна, е повече от съмнително с какво биха могли Румен Овчаров и особено Румен Петков да „освежат" образа на БСП и как ли ще „проветрят" ръководството й? Въпросът, естествено, е риторичен.

Най-важният въпрос си остава този за поведението на ДПС. Очевидно, очевадно и даже очеизвадно е, че ДПС подлага социалистите на чудовищен натиск и предявява най-различни искания – едно от друго „по-скромни". Едновременното назначаване на Пеевски за шеф на ДАНС и на министъра на вътрешните работи – Цветлин Йовчев за трети вицепремиер (вторият продължава да отсъства) означаваше на практика, че контролът върху целия сектор по сигурността се джиросва на ДПС. Човек не може да се начуди, наистина ли в ДПС не си дават сметка, че с предложения от типа „Делян Пеевски " подлагат на изпитание не само коалиционния си партньор, но и обществото като цяло.

Дори да се абстрахираме от факта, че в България има предостатъчно хора, които смятат ДПС за противоконституционна партия, която трябва да бъде забранена със закон, в партията на Доган и Местан би трябвало да са абсолютно наясно, че въпросът за мярата е основен не само във философията, но най-вече в практическата политика. С номинацията на Пеевски ДПС показа загуба на чувство за мяра. Последните действия на партията на Доган - Местан се намират в пълно противоречие и в абсолютен конфликт с изявленията на сегашния й лидер в нощта след изборите. Казвал съм го няколко пъти – ще го повторя и сега: Речта на Лютви Местан в нощта след изборите беше изключително силно послание, че урокът от провала на „Тройната коалиция" е научен и че властта вече ще се упражнява въз основа на принципи, а не по аритметичната формула „3 – 5 – 8". Оказа се, че нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено.

ДПС просто провери емпирично докъде може да стигне отстъпчивостта на БСП и до къде се простира общественото търпение. Мисля, че получиха отговор и на двата въпроса – отстъпчивостта на БСП в дадената ситуация е почти безгранична, а общественото търпение е изчерпано. Оттук нататък в ДПС би трябвало бързо да се отърсят от сладкия унес и да разберат, че времето на рахата е свършило и властта е бреме и отговорност, а не просто местене на фигури по шахматната дъска. В ДПС безспорно има политически гросмайстори и виртуози на пазарлъка, но сметката вече трябва да се прави „с кръчмаря", тоест с общественото мнение.

Въпросът изобщо не е в това, че ДПС губи престиж. За една прилична част от гражданите на Р България, движението изобщо няма такъв и едва ли ще има в средносрочна перспектива. Въпросът не е и в това, че опонентите на ДПС от „Атака" трупат сила и енергия на база на подобни крайности и замашки на специалистите по „заедността". В ДПС никога не са се страхували от „Атака" - за тях хората на Волен Сидеров са необходими играчи на политическата сцена, които да мобилизират и да консолидират твърдото ядро на избирателния им корпус. Въпросът е, че подобни експерименти, като случаят „Пеевски" наистина са изпитание за обществения ред и националната сигурност. Те просто са си игра с огъня и никой няма право да провокира размирици, просто защото му е хрумнало, че трябва да покаже колко тежи на политическата сцена или да направи кеф на спонсорите си от банковия сектор.

И като споменах „Атака", би трябвало да се отбележи, че и там нещата стоят по формулата „малка партия с голям апетит". Волен Сидеров си спечели славата на човека „натиснал копчето" в Народното събрание и осигурил технически избирането на сегашното правителство. В публичното пространство вече се носи ехото на искането на „Атака" да й бъде поверена Комисията за борба с корупцията в Народното събрание. Подобно искане може да не блести толкова ярко като „номинацията Пеевски" но е провокация от същия мащаб.

Всеки здравомислещ човек може да си представи на какво ще станем свидетели, когато една партия, в която са любители на силните думи и съвсем не чак толкова на делата, докопа трибуната на въпросната комисия. В сънищата и в мечтите си, г-н Волен Сидеров вижда комисията за борба с корупцията единствено като един голям микрофон. Микрофон, от който казаните думи ще отекват максимално силно по чисто институционални причини. С други думи, ако комисията бъде дадена на „Атака", единственият резултат ще бъде нейната приватизация за нуждите на партийната агитация.

Борбата с корупцията няма никаква нужда да бъде приватизирана за личните нужди на г-н Сидеров и на бойката му дружина. Хората си имат държавна субсидия, нелоша телевизия и печатно издание. Едва ли е необходимо да им се дава на концесия борбата с корупцията. Пълната неадекватност на ДПС и на БСП в случая „Пеевски" вещае, че скоро можем да станем свидетели на нов епизод в започналия политсериал. Епизодът е с работното название „Волен Сидеров – лицензиран знаменосец на борбата срещу корупцията". Как точно ще си развява байрака лидерът на „Атака" можем само да гадаем, но при всяко положение сценарият ще бъде подходящ за някакъв „готически" филм.

Така че, няма да е зле на „Позитано" 20 да си помислят, преди да продължат да раздават мечтани луксозни играчки на партньорите си от политическия пясъчник. Защото подлагайки на постоянно изпитание търпението на публиката с „деликатното си поведение", могат да върнат на власт г-н Бойко Борисов. А той е голям грубиян, вярвайте ми ...

Последно променена в Понеделник, 17 Юни 2013 12:23
Теодор Дечев

Завършил ВИАС през 1984 г. Магистър по политология. Доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда с ресор индустриални отношения. Почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от тридесет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Преподава в УНСС, НБУ и в КИА – Пловдив. Съпредседател на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи.

Уеб сайт: teodordetchev.blog.bg

1 коментар

  • Връзка на коментара Аднан Лидиянов Четвъртък, 20 Юни 2013 12:30 публикуван от Аднан Лидиянов

    Приятелю,
    В общи линии трудно намирам противоречие в нашите позиции. Докато бях на мнение след арестуването на Алексей Петров, че "Ако някой ти каже, че имаме държава - кажи, че е слух", след избирането на Пеевски първото, което изплува в главата ми бе, че "Ако някой ти каже, че имаме държава - кажи, че е виц". По отношение на Сидеров трябва да се признае, че той е подложен на сериозен натиск. Разбира се, това не го оправдава, но обяснява неговите пагубни ходове. В тази конфигурация на Парламента, аз лично не виждам защо да не оглавява тази комисия. Предполагам, че която и да е комисия да оглавява пак ще срещне неодобрение. За всеки случай не смятам, че това е сериозния проблем към момента.
    След бягството на кабинет Борисов с оставка, имаме основание да твърдим, че нашия народ е решен да погребе управленския модел Борисов - Цветанов - Н. Младенов, представляващ най-негативни черти на прехода. Погребалния ритуал е мъчителен и като че ли опечалените ще присъстват с маски, отричащи роднинските връзки с него и имитиращи гробари. Опасявам се, че политиците, които са изшлайфали уменията си да подменят и народния вот, и дневния ред в обществото с техните действия ще затруднят погребението и мъртвеца редом със смръдта да разпространи чума.
    Надявам се междуличностните симпатии и антипатии ще престанат да движат политическите сили в следващия период. Период, в който са нужни исторически компромиси веднъж за винаги да се отървем от всичко, което възпрепятства създаването на демократична, съвременна, правова държава.

Влезте, за да коментирате