ПРОГРАМАТА

Страните от Югоизточна Европа започнаха трансформацията на своите държавни медии в обществени, след падането на Берлинската стена. Те естествено черпеха опит от водещите обществени медии във Великобритания, Франция, Германия. Но основополагащи са резолюциите и препоръките на Съвета на Европа в полето на обществените медии и независимата медийна регулация.

България е подписала всички документи на Съвета на Европа в тази област, но на практика въведените правни механизми и инструменти не са достатъчни за утвърждаване на основните ценности на обществените медии – програмна политика, покриваща целия спектър от обществени потребности и интереси, независими управление и финансиране в полза на гражданското общество.

За разлика от общата европейска рамка, свързана с програмната политика на обществените медии, при управлението и финансирането им всяка страна само избира механизмите за тяхната реализация, които да гарантират независимо управление и независимо финансиране от политически и икономически натиск За България това е същностен проблем, защото политическата класа вече 20 години не е готова да създаде такива ефективни и достатъчно демократични механизми. Всичко създадено е с двоен стандарт, нещо като демократична дреха, без адекватна социална телесност.

В поредица от евроекспертизи на действащото българско законодателство, Съветът на Европа изискваше гаранции за независимост на регулатора – квалифицирани мнозинства при избор на членовете от парламента и граждански номинации при избора на президента. Няма и механизми, които да гарантират професионалната експертиза и обществения авторите на избраните членове.

Звучи смехотворно, но те подписват декларации, че имат професионален авторитет и обществен престиж… Това рефлектира и при избора на генерални директори на обществените медии, които възпроизвеждат политическото статукво и корпоративните интереси. Още по необяснимо е, че в законовата рамка генералните директори се избират от Съвета за електронни медии с обикновено мнозинство, а членовете на управителните съвети – с квалифицирано!

Отсъствието на устойчива вътрешно-норматива уредба пък превръща обществената телевизия у нас в поле на непрекъснати промени при всеки нов избор на генерален директор. Злополучният национален опит, свързан с надзорните функции на СЕМ и непроработилият фонд „Радио и телевизия“, илюстрират незаинтересоваността на политическата класа, но и на професионалните елити, от демократичните стандарти при функционирането на обществените медии.

Неслучилата се цифровизация на обществената телевизия, отсъствието на визия за многопрограмно развитие в цифрова среда, пълното неглижиране на мултимедийните платформи и услуги, водят до невъзможност обществената телевизия у нас да изпълнява основните си програмни задачи: БНТ1 като политематична програма извършва социален интегритет и обединява различни аудитории, без това да е в ущърб на качеството. Монотематичните програми обединяват по специфични потребности и интереси по-малки аудитории, като защитават техните потребности и интереси.

В съвременната телевизионна теория все по-съществен е въпросът не КОЛКО ЗРИТЕЛИ ТЕ ГЛЕДАТ, А КОЙ ТЕ ГЛЕДА. Ако това са активни граждани, лидери на обществено мнение, творци и учени, млади хора – то ефективността на посланията е много по-висока. В съвременния медиен свят без изследвания не може да се определи степента на социално въздействие и медийно влияние.

Например обществено-правните телевизия като ВВС, ARD, FRANCE TELEVISION създадоха букет от програми в изпълнение на основните функции на обществената телевизия – политематичен канал, канал за регионални политики, канал за образование и култура, младежки и детски канал, информационен канал. Програмите с развлекателни функции не са в програмните им приоритети.

Още през 2012 година BBC създаде платформа в Интернет със специализирани програми за тийнейджъри, съобразявайки се с нагласите за общуване на младата аудитория и потребностите й за гледане на програми на мобилни платформи. Създаване на медийно съдържание за конкретни комуникативни условия, например краткост на формите, достъпност и актуалност - са водещи при структуриране на младежките програми в европейските обществени телевизии.

На малък пазар, като родният, е много важно да се познават интересите и потребностите на аудиториите на регионално и национално равнище, за да се разработят програмни стратегии, както по отношение на предлаганото медийно съдържание, така и на формите за неговото представяне. В конкуренцията с търговските оператори обществената телевизия не трябва да следва тяхната програмна философия и позициониране на предавания, а да предлага алтернативи за представяне иа съдържание и формати. Например образователното предаване История БГ, излъчвано в праймтайма на БНТ, бележи висок интерес и гледаемост.

Съпоставителните изследвания на Европейската обсерватория по аудиовизия за Централна и Югоизточна Европа пък показват, че най-голяма потребност аудиторията има от социално ориентиране и адаптация и затова продължават да бъдат най-гледани аналитичните, разследващи и дискусионни форми. За съжаление те са остро дефицитни в БНТ.

Особено място трябва да имат социалните и икономически предавания, както и телевизионни сериали, приличащи на съвременен социален роман с герои, които носят „кълбовидни мълнии“ от социални противоречия и взаимоотношения. Едва ли сериалът „Под прикритие“ запълва тази потребност.

 

В началото на 2017 г. Университетската телевизия „Алма матер“, съвместно със социологическата агенция „Алфа рисърч“ разработи самостоятелна методика за изследване нагласите на младежката и активна аудитория към програмите за образование, култура и младежки политики в БНТ. Самостоятелните канали за култура и образование, за младежки политики биха дали възможност за богат избор на националната аудитория.. Телевизията, чрез мобилните мултимедийни платформи, може да се превърне в телевизионна библиотека с електронен каталог и анотации на предаванията, от които зрителите да избират.

Според представителното изследване на активната аудитория (16 -55 години) в осем университетски града, бяха получени изненадващи резултати. Откроиха се няколко съществени разлики в профилите на аудиториите на БНТ и на водещите национални търговски оператори.

БНТ аудиторията е по-образована, но и по-възрастна, състояща се от хора с по-високи доходи. Тя е дълбоко неудовлетворена от предлаганите предавания в областта на образованието, културата, детските и младежките предавания.

Например интересът към научно-популярни поредици е свързан с културен туризъм у нас и в чужбина – 51,4;% от запитаните; с история, антропология и културно наследство 45,3%; с психология на общуването 29,2; култура и изкуство – 28,2;% ; езикови курсове 29,%; право и финанси 20,9%;.Резултатите сред младите (16-25 години) дават предимство на предавания, базирани на мултимедийни платформи. Младите хора почти не гледат телевизия в реално време.

Най-голямата част от по-възрастните потребители са пред телевизора средно до 3 часа дневно – 32-34%; от 3 до 5 часа дневно – 25%. При младите зрители естествено мобилните устройства изпреварват традиционната форма на комуникация. Те гледат предимно кратки форми, независимо от тематиката и героите. Часовите пояси, в които националната аудитория би гледала активно научно-популярни и образователни поредици са 16-21 часа.

Голямо предизвикателство е констатацията, че зрителите предпочитат темите да бъдат разработвани под формата на документален филм или на коментарни предавания с отворена линия за зрителите, които да задават въпроси и така да се осъществява ефективна интерактивна връзка.

Ето защо от заделените средства за филмова продукция – по Закона за радиото и телевизията – с 10% от бюджета на БНТ трябва да се финансират и такива документални поредици, които да имат високо качество на медийното съдържание и съответна финансова възвръщаемост на европейския и световен телевизионен пазар. Необходимо е да се представят в образователни поредици за приоритетни области на научни изследвания и постижения в България.

Например, на специализирана платформа, обществената телевизия FRANCE 5 записва лекции с оригинално мултимедийно съдържание на утвърдени имена в различни области на хуманитарното знание и природните науки.

В БНТ е необходимо да се излъчват и повече културни събития -директни записи от концерти, спектакли, танцови прояви, да се създадат творчески работилници за различните изкуства, с въвличане на аудиторията в творческия процес. да се селектират театрални и оперни спектакли и да се правят телевизионни адаптации.

Младежките и детските предавания почти отсъстват от програмата на БНТ. А след ВВС и френската обществена телевизия създаде младежка платформа под формата на WEB телевизия. Това е от съществено значение, защото 84% от младите хора на възраст между 16-20 г. прекарват дневно до четири часа в Интернет. За 21-30 годишните този процент е още по-висок – 78,4%. За групата на 31-40 годишните – 77%. Младите хора гледат предимно кратки форми през мобилните си телефони – 79,3%. Това променя по безспорен начин структурата на предаванията и видеосюжетите онлайн.

На последния избор за генерален директор, спечелен от Емил Кошлуков, никой от кандидатите не говореше за предизвикателствата пред програмната политика на БНТ. Всичко се фокусира около финансовия фалит, лошото управление и скъпите външни продукции, с които се източва БНТ. Във фокуса бяха и спортните права и оцеляването на спортния канал на БНТ.

Редно е да отбележа, че спортните канали не са в приоритетите на европейските обществени телевизии. А първото решение на Емил Кошлуков, беше свързано с формиране на нова дирекция „Спорт“. Може би така се отблагодарява на Бетина Жотева, която „даде“ третия глас за новия генерален директор.

Няма и дума за стратегическо планиране и многопрограмно развитие на БНТ. Заявката на Кошлуков БНТ да се конкурира с платформата NETFLIX звучи доста занимателно.

Новият директор е изправен пред много предизвикателства – финансови и административни. Но затова в следващия текст…

Публикувана в Гледища

ГЕРБ (17.6%) продължава да води пред БСП БСП (15.9%) с шанс за повече депутати. Още 4 партии имат реален потенциял, показва проучване на "Алфа Рисърч". 

Публикувана в У нас

За трети пореден месец ГЕРБ запазва преднина пред БСП, като успява да отбележи лек ръст (до 17.5%). След началния спад, който левицата претърпя с  реанимирането на проекта АБВ,  сега подкрепата й остава без промяна (15.2%). Това показва поредното регулярно проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено от 20 до 24 мартг. 


И двете формации, които влязоха с летящ старт в началото на 2014-а, АБВ и "България без цензура", имат отлив през март. По-силно изразен е той при движението на предишния президент Георги Първанов (от  6.1% на 4%) и по-слабо – при партията на бившия телевизионен водещ Николай Бареков (от 5.5% на 5.2%), отбелязват още социолозите.


"Основната изборна интрига на последните месеци е как ще се развие заявката на няколко нови политически формации да спечелят вота на около 60-те процента недоволни от настоящото управление. Имайки предвид данните от вече три поредни проучвания, може с голяма доза сигурност да се твърди, че нито един от новите субекти няма да успее да се превърне в електорален феномен, каквито наблюдавахме в близкото минало", анализират социолозите. 


С 6.5% обща подкрепа и обичайната висока степен на мобилизация, ДПС запазва мястото си на трета политическа сила. При Реформаторския блок няма промяна (5.1%), а националистическият вот продължава да бъде разделен между НФСБ (3.6%) и Атака (2%). 


Ключът към евроизборите, а оттам – и към евентуална промяна на политическото статукво, се държи от три неизвестни  – избирателната активност, високият дял "нерешили", които ще определят вота си в последните седмици на кампанията и броят на партиите, които ще успеят да преминат високата избирателна квота от 5.88%, напомнят от "Алфа Рисърч".


Нито един от новите политически субекти няма да се превърне в електорален феномен. Въпреки че резултатите за основните политически сили изглеждат относително стабилни, както вляво, така и вдясно текат процеси, които могат да доведат до размествания и да дадат различни отговори на въпроса за промяна на политическото статукво.


Вляво БСП стабилизира позициите си (15.2%). Не се наблюдава изтичане на избиратели към АБВ, нито към други конкурентни формации. Обратно, АБВ губи част от по-центристките си симпатизанти, които се разколебават дали и за кого да гласуват. В резултат на това подкрепата за АБВ намалява до 4%. 


ДПС запазва стабилно електорално присъствие (6.5%), висока мобилизация за гласуване и мястото си на трета политическа сила. Продължава обаче спадът в рейтинга на лидера му Лютви Местан (от 10% на 7%), който се капсулира почти изцяло в електората на ДПС. За втори пореден месец нарастват силно критичните настроения към него сред симпатизантите на коалиционния партньор БСП.


В дясно ГЕРБ бележи лек ръст (до 17.5%) и макар с малка преднина, затвърждава водещата си позиция. Аналогична е тенденцията при лидера му Бойко Борисов, чийто рейтинг нараства до 22%.


Ситуацията в Украйна и позицията спрямо Русия може да даде нов импулс на националистическия сектор, където "Атака" е най-силният говорител по темата, отбелязват още от агенцията. Според тях към момента партията не извлича дивиденти от своята позиция и НФСБ продължава да събира по-голямата част от националистическия вот (3.6%). Но при натрупване на напрежение част от левите и евроскептичните гласове могат да бъдат привлечени от тези партии.


През март Реформаторският блок стабилизира подкрепата си -  5.1% от избирателите, като успява да разтвори електоралната си периферия.
Важен щрих към политическата картина вдясно е интересът към преференцията, отбелязват от "Алфа рисърч". Общо една четвърт от българските избиратели заявяват, че са решили да отбележат предпочитан от тях кандидат. Очаквано най-висока е лоялността към партийната подредба сред избирателите на БСП и ДПС. Обратното, най-висока чувствителност към имената в листата и готовност да използват преференцията имат избирателите на Реформаторския блок. Последица от това е известно разширение на неговата периферия. 


Продължаващият спад в личните рейтинги на Станишев и Първанов изравнява позициите им – по 17% доверие. Същевременно, противоречивите изявления на представители на БСП по референдума в Крим и респективно, по позициите на ЕС и Русия, създават напрежения в нейния електорат, който е с най-силно изразена русофилска ориентация, отбелязват социолозите. Предупреждават още, че разочарованието на част от симпатизантите, особено в контекста на европейските избори, рискува загуба на русофилски гласове и евентуално ново разместване на пластовете в тази част от спектъра.


Високата чувствителност към скандалите около имотното състояние на българските политици не оставя незасегнати и новите лидери. През март личният рейтинг на бившия телевизионен водещ Николай Бареков пада с 3 на сто (на 8%), а електоралната подкрепа за партията - на 5.2%. ББЦ остава обаче с влияние в малките населени места и при липсата на сериозна конкуренция в тях може да възвърне позициите си. 
Два месеца преди изборите делът на хората, които твърдо са решили за кого ще гласуват, не само остава нисък, но и намалява с още две на сто (до 44%). Това, заедно с неясната все още избирателна активност и мобилизационната способност на новите партии да прескочат избирателната квота от 5.88%, очертава интригите около  изхода от предстоящите евроизбори, коментират още социолозите. 

Публикувана в У нас

Силно разминаване показват данните на две от основните социологически агенции – според едното ако изборите бяха днес, печели ГЕРБ, а според другото БСП. Заради АБВ БСП губи около 20 на сто от миналогодишните си избиратели. Тя запазва за момента вот от около 15 процента, но отстъпва вече първото място на основния си опонент ГЕРБ, показва национално представително проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 18-22 януари 2014г. сред 1050 пълнолетни граждани от цялата страна.

Публикувана в У нас

Рейтингът на политически лидери и институции бележи най-ниските си нива от месеци насам. Това констатира представително изследване на агенция „Алфа Рисърч”.

Рекордно ниско е доверието на правителството, което пада под критичните 20%. Предишното проучване от септември бе показало ниско доверие за кабинета на Орешарски, и то в началото на мандата му от 23%. Въпреки това то продължава да се срива.

Публикувана в У нас

Студентските протести се подкрепят от 60% от българите. Това показва допитване на Алфа Рисърч, цитирано от бТВ, направено между 26 и 31 октомври

Изследванетосочи, че най-голяма подкрепа студентите имат в столицата и в малките градове – одобрението е между 64% и 67%. В областните градове и селата  подкрепата е 56-59%.

Публикувана в У нас

''Не само доверието в парламента е ниско. Ниско е доверието и във всички останали основни институции. Няма вариант да направи полезен ход нито правителство, нито парламент при наистина такава сериозна криза на доверие, което означава нестабилност на управлението.”

Публикувана в У нас

Проучване на "Алфа рисърч" показва, че eдва 23% от анкетираните смятат, че правителството трябва да управлява до края на мандата, а 76 на сто - че е нужен предсрочен вот. От тях 37% настояват за провеждането им до няколко месеца, а други 39% - заедно с европейските. Едва 28% се доверяват на премиера Пламен Орешарски. Според социолозите тримесечните усилия на БСП да съхрани правителството в условията на непрекъснати протести, изглежда водят до изчерпване на мобилизационния й потенциал и тя вече е достигнала своя таван.

Публикувана в У нас

Класацията на публичните фигури с най-висок рейтинг оглавяват еврокомисарят Кристалина Георгиева (47% положителни срещу 15% отрицателни) и столичният кмет Йорданка Фандъкова (43% положителни срещу 22% отрицателни).

Публикувана в У нас
Неделя, 01 Септември 2013 14:09

"Алфа Рисърч": БСП -18,4%, ГЕРБ 15.6%

Ако изборите бяха днес, БСП ще бъде първа политическа сила, изпреварвайки ГЕРБ. Това показват данните за обществените нагласи в навечерието на първите сто дни на кабинета "Орешарски", сочи изследване на "Алфа Рисърч", цитирано от БГНЕС.

Публикувана в У нас
Страница 1 от 2