Точно в 10.00 ч. на 28-ми април студентите отвориха вратите на Академията, за да се впуснат в шеметното 36-часово предизвикателство - да представят публично работата си през изминалия сезон под формата на представления, прожекции и изложби.

 

Без прекъсване и при вход свободен студентите от НАТФИЗ въвлякоха зрителите си и бъдещите кандидат-студенти в пътешествие сред всичко създадено с талант и много труд през учебната година. Гостите през първия ден, се оказаха повече от капацитета на залите. За всички тях – вратите останаха отворени в продължение на 36 часа.

 

Програмата на 36-часовия театрален и кино маратон включи около 30 представления и открити часове на сцените на Учебен куклен театър и Учебен драматичен театър, както и филми на сегашни и бивши възпитаници на Академията, които бяха излъчени в Учебната кинозала.

 

Събитието беше осъществено с медийната подкрепа на БНТ, БНР, „София прес”, IMPRESSIO, dir.bg , lovetheater.bg и „Свободен народ онлайн”.

 

Автор на плаката на 36-часовия театрален и кино маратон е Радослава Боор Даскалова.

6004 01
6004 02
6004 03
6004 04
6004 05
6004 06
6004 07
6004 08
6004 09
6004 10
6004 11
6004 12
6004 13
6004 14
6004 15
6004 17
6004 18
6004 19
6004 20
6004 21
6004 22
6004 23
6004 24
6004 25
6004 26
6004 27
6004 28
6004 29
6004 30
6004 31
6004 32
6004 33
Публикувана в У нас

Започва 14-тото издание на традиционния студентски маратон в НАТФИЗ. На 28-ми и 29-ти април 2018 година, студентите ще разтворят вратите на Националната академия за театрално и филмово изкуство, за да представят на публиката, своята работа през изминалия сезон. това ще стане под формата на представления, прожекции и изложби.

 

В продължение на 36 часа, без каквото и да е прекъсване и при свободен вход, всички които пожелаят – зрители, бъдещи кандидат-студенти, възпитаници на Академията и просто любопитни, ще могат да видят на живо условията на обучение в НАТФИЗ, както и всичко, което студентите са създали със своя талант и труд през изминалата учебна година.

 

Програмата на 36-часовия театрален и кино маратон, включва около 30 представления и открити часове на сцените на Учебния куклен театър и на Учебния драматичен театър, както и филми на днешни студенти и на вече дипломирани възпитаници на НАТФИЗ, които ще бъдат излъчени в Учебната кинозала.

 

Събитието се осъществява с медийната подкрепа на: БНТ, БНР, Impressio, Свободен народ Онлайн, dir.bg , Агенция „София Прес“ и та сайта LoveTheater – www.lovetheater.bg

 

За „Свободен народ онлайн“ е огромна чест за първи път да бъде сред медийните партньори на 36-часовия театрален и кино маратон. Ние желаем вдъхновение и огромен успех на всички участници, а на зрителите – истинско 36-часово естетическо удоволствие и забавление.

 

Пълната програма на 36-часовия маратон, можете да видите тук:

http://natfiz.bg/event/36-chasa-teatralen-i-kino-maraton/ 

 

Публикувана в У нас
Вторник, 06 Февруари 2018 20:26

Протестът, който никой не отрази*

Този материал вече съм го писал. Но ще го пренапиша като коментар към снимките от протеста ми пред БНР на 26 януари, който не отрази никоя медия. Въпреки, че ги изпратих на агенции, информационни сайтове и прочие. Мога да ги изброя, но необходимо ли е? ( Получава се като "Упражнение по стил" на Реймон Кeнo, 99 вариации за едно и също).

 

Защото в България протестите се превърнаха в далавера и активно мероприятие. Ако не е съгласувано, медиите не ги забелязват или отбелязват. Живковизмът продължава с това изключение, че полицията (с употреба като милицията) няма да те прибере да те бие. Но няма и да те легитимират, ти оставаш без име – макар да и си журналист и писатател. ТЕ определят кой какъв е. TЕ са тези, които сами се нарекоха КОЙ. Ако попаданеш някога в кадър, ще те отрежат. На истинските протестиращи им изключват звука и оставят да се изкажат на “лицата”, по предварителен сценарий.

 

В едно от последните си писма (адресирано е до Димитър Бочев) изключително честният пред съвестта си Георги Марков открива, че можеш само да крещиш на глас пред неколкцина приятели, но не и да публикуваш мнението си в независимите Таймс или ББС. И докато за Запад това може да се сметне за някаква неблагоприятна тенденция, при нашите условия е съвсем груба и бецеремонна стопроцентова практика.

 

Посланието ми беше към всички медии, въпреки, че споменах в него само "обществените". Там абсурдът е очевиден. Моят приятел и съидейник доцент д-р Теодор Дечев (и аз съм бил социалдемократ, в националния комитет на СДП на Иван Куртев) ми възрази:
"Няма картел, а жестока конкуренция между издателствата".

 

Защо да не кажем не само картел, а и мафия. Хареса ми мисълта на Мирослава Кортенска в интервю за "Уикенд" отпреди десетина години , че у нас мафия има във всяка област. Именно тя назначава не само капиталисти, а и "писатели". Може и да има конкуренция за чуждата, преводна литература. Но за българската - не. Картелът започва от издателствата и преминава през печатниците, книжарниците, критиците и медиите. Получава се затворен кръг или канал.

 

Зад девет десети от издаваната българска литереатура стои самофинасиране или спонсорство от олигарсите. Какви издателства тогава имаме, какви пет лева? Те са същински шивашки цехове, работещи на ишлеме. Дори и професори и академици си плащат. Тарифите са няколко. Най-ниската е само отпечатване, а по-високата е с реклама и разпространение. Интересното е, че парите и от западните фондации, и от русофилите-предприемачи отиват при едни и същ кръг от "писатели". Многи приличат на ловните дружинки около Тодор Живков. Това не е ли достатъчно за коментар под снимки?

 

* Заглавието е на редакцията на „Свободен народ онлайн”.

Публикувана в Гледища

Европейската комисия предупреди България заради изявлението на енергийния министър Драгомир Стойнев, че работата по газопровода „Южен поток" няма да бъде спряна, съобщи news.bg. Малко след срещата между министър Стойнев и еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер последва реакция от страна на ЕК, предаде БНР.

Публикувана в У нас

Конфликтът между електроразпределителните дружества и министерството на икономиката, енергетиката и турзма започна да набира такива обороти, че постепенно прераства в обществена истерия. Вече станахме свидетели на изявленията на доста хора – и политици и експерти, които взеха отношение по офанзивата на министър Драгомир Стойнев за отнемане на лицензите и на трите (!) електроразпределителни дружества. По-малко се взима отношение по пъргавината, с който ДКЕВР се съгласи с г-н Стойнев и се втурна да изпълни неговото гледище, но вероятно скоро ще станем свидетели на мотивирани гледища и по този въпрос.

 

В политиката е много важно не само какво се казва но и КОЙ го казва. Когато Румен Овчаров коментира енергийната политика на днешното правителство, ние трябва да бъдем доста предпазливи, защото знаем, че зад равния му изказ могат да се открият бурните мотиви на тежка вътрешно партийна битка. Както и на една загубена на този етап битка за изграждането на АЕЦ „Белене“. От друга страна, преди няколко дни той е казал поне две-три абсолютни истини пред микрофона на Българското национално радио, които не могат да бъдат отминати като вътрешно-партийна вендета.

Публикувана в Гледища
Понеделник, 06 Януари 2014 13:28

БНТ рекетира зрителите

Държавната телевизия за пръв път не излъчи днес осветяването на бойните знамена, откакто традицията беше възстановена през 1993 година. Вместо празничната литургия, отслужена от партиарх Неофит, и поздравлението на президента Росен Плевнелиев БНТ занимаваше зрителите си с хороскопи и приготвяне на бананова каша. Вероятно ръководството за сетен път ще се оправдае с намалената с 5 милиона лева субсидия. През 2014 г. БНТ ще получи от държавата 65.15 млн. лева спрямо 70.13 млн. лева за 2013 г., а шефовете й поискаха дори увеличение. Затова преди два месеца отпадна и участието на България в Евровизия.

Публикувана в Гледища

Андрей Райчев се почувствал натирен и си тръгнал от студиото на предаването "Неделя 150" миналия уикенд. Това потвърди пред Свободен народ он лайн Евгений Михайлов, който участва в дискусията по казуса "Костинброд".

Публикувана в У нас
Сряда, 16 Октомври 2013 20:42

Потулване на срамните тайни

Българското общество явно остава безразлично към престъпленията на комунистическата Държавна сигурност. Вместо да се грижи за жертвите на ДС, една висша институция се погрижи за правата на агентите. Българският Конституционен съд отмени текстове, съгласно които бивши агенти на ДС нямаха право да заемат ръководни постове в държавните медии, СЕМ и БТА. С аргумента, че така опазва правата на тази категория граждани, съдът на практика им отвори вратите към шефските постове.

Публикувана в Гледища

Мария Стоянова е член на Съвета за електронни медии. В интервю за Агенция „Фокус” тя коментира решението на Конституционния съд да обяви за противоконституционни текстовете, които ограничават служители с принадлежност към бившата ДС да заемат ръководни постове в БНР, БНТ и СЕМ. Преди това подобно решение имаше и за БТА.


Г-жо Стоянова, късно в петък излезе решението на Конституционния съд, според което сътрудници на бившата Държавна сигурност ще могат да заемат ръководни постове в СЕМ, БНТ и БНР. Какъв е Вашият коментар?

Мария Стоянова: Българският конституционен съд оставя в своята история една много специална техника на конституционното право - това е техника, която успя да изкара цели две скандални решения. Едното беше за делото „Пеевски”, а другото, което вчера късно беше произнесено от конституционните съдии, е за отваряне на медийния сектор в България за бивши агенти на Държавна сигурност, за отварянето на ръководните постове в българските медии за бившите агенти на Държавна сигурност. Това са хора, които са били част от пропагандната машина на българската политическа партия, хората, които са били част от пропагандната машина на един режим, който беше обрекъл страната ни на изолация, който ни помагаше да живеем така, че да не знаем какво се случва около нас, който ни беше затворил в страната, за да не излизаме. Заради всичко това България до ден-днешен има толкова много проблеми, все още не може да се отърси от миналото си. Сега, благодарение на конституционните съдии, тези хора ще имат законова възможност да заемат ръководни постове в българските медии и дори да контролират и регулират българските медии, което само по себе си е скандално. Да се срамуваш заради другите – такова чувство изпитах, когато разбрах решението на Конституционния съд, но го очаквах, не съм изненадана от него, защото човек като види състава на съда само, му става ясно какво ще бъде решението. А съдиите, които са гласували „за”, и тези, които са гласували с особено мнение, разбират какво имам предвид.

Имаше петиция в интернет пространството, която Вие подкрепихте и в която призовахте конституционните съдии да се вслушат в мнението на гражданското общество и да не допускат обратно сътрудници на бившата Държавна сигурност в ръководните органи на медиите. Взета ли беше тя предвид?

Мария Стоянова: Не. Тя остана само една капка в пространството, за мое голямо съжаление. Ние като общество закъсняхме, забавихме се да решим въпроса с бившите кадри на Държавна сигурност. Имам предвид онези, които са доносничели зад гърба на другите, онези, които са сплетничили, интригантствали зад гърба на другите, онези, заради които други хора са страдали. Имам предвид тези доносници на Държавна сигурност - нещатните и щатните, заради които цели семейства са станали жертва на този режим. Аз не смятам, че такива хора трябва да имат място в българските медии и то в ръководството на националното радио, националната телевизия, още по-малко в регулатора. Смятам, че в двадесет и първи век ние имахме шанс да поставим едно ново начало, да поставим медиите извън обсега на бившата Държавна сигурност. За съжаление, този опит беше пропуснат или тази възможност беше пропусната с решението на конституционните съдии, което в пряк текст е ретроградно.

Как ще се отрази това решение на медийната среда в България?

Мария Стоянова: Аз усещам известна умора по темата за Държавна сигурност. Не виждам кой знае каква реакция от страна на медийната общност, за което съжалявам. Защото, ако медийната общност не си дава сметка какво точно се случи и не реагира остро на него, това означава, че наистина сетивата ни са притъпени. И това е лошо за една демокрация. Много е лошо, че превърнахме темата в една дълго дъвкана дъвка, която вече е останала без вкус – в това превърнахме темата за Държавна сигурност. Неизвестни тактики, които обяснихме на тези, които идват след нас - какво правят те, какъв е точно проблемът с ДС. Не успяхме да се отърсим от сянката на Държавна сигурност като общество, а може би не сме го искали. Мисля си, че тези конституционни съдии са най-върховният представител на справедливостта, достолепието, на правовата система в нашата страна. И си мисля, че на тях също не им е лесно да вземат някакво решение и си дават сметка какви последствия поражда то за живота на всеки един в тази държава, за съдбата на тази страна, за курса, който поема тази страна. И се питам с каква съвест тези хора заспиват. Агентите на ДС - това са хора, които са работили в една система, която и според различни европейски съдилища е била престъпна. Тези хора досега бяха ограничени да заемат ръководни постове, сега ще могат да го правят. Т.е игрите, които някога са играли - мръсните игри, подлите игри, могат да ги играят отново. Защото един път агент - винаги е агент, един път клюкар - винаги е клюкар, един път интригант - винаги е интригант. Още повече, че тези хора навремето са целели да засегнат другите хора. Тези хора сега ще бъдат в медиите. И това, благодарение на Конституционния съд, който се аргументира, че оставането им извън медиите би било дискриминация. Каква дискриминация? Тук говорим за хора, съзнателно вършили престъпления в продължение на десетилетия, защото тази система просъществува цели 45 години. Някои от тях в продължение на 20 години са работили като агенти. Това са хора, които в продължение на десетилетия са вършили такива неща, на чиято съвест тежат съдбите на други хора, и ние сега сме ги били дискриминирали, като сме ги оставяли извън борда. Това е много странно обяснение. Този Конституционен съд трябваше да бъде остров на най-върховна справедливост.

Според вас има ли следваща стъпка, която може да се очаква?

Мария Стоянова: Не, за съжаление, това е проблемът. Единствената следваща стъпка може да бъде от нашето общество. Ако то има наистина желание, интерес и воля да обсъди проблема, ако самото общество на принципа на саморегулацията, въпреки поста, който се дава на хора от ДС, ако обществото реши, че не иска тези хора да заемат ръководни постове в медиите, тогава може да бъде притъпен текстът. Но аз се притеснявам за самия отзвук, който това решение ще намери извън пределите на страната ни, защото то действително изтласква държавата ни назад, вместо да я издърпва напред. 

В световните медии решението също намери отзвук - например във Франс Прес, които вчера имат едва две или три новини за България и тази е една от тях, наред с проблемите на българо-турската граница и футболната среща на България с Армения. Какъв е международният прочит на това решение на КС?

Мария Стоянова: В никакъв случай положителен - за тези конституционни съдии, които имат международни контакти, ходят в чужбина, срещат се със свои колеги конституционни съдии, честно казано, се чудя как върви това международно сътрудничество. Аз се питам как си комуникират със своите колеги от тези държави, когато сравняват кой какво е направил, какви решения е взел, какви проблеми е срещнал в работата си? Какво казват като се събират, например на колегите си от Австрия, какво казваш на колегите си – ние взехме решение: „агентите от Държавна сигурност да ги върнем отново и то в медиите, толкова чувствителна сфера за обществото”. Как правиш това, с какво достойнство? Мъчно ми е, защото ние в България заслужаваме нещо много по-добро от това да дъвчем старите си дъвки.


Споменахте, че това може да бъде широко дискутирано и всъщност да има реакция от страна на обществото и трябва да има такава. Не се ли наслагват вече много нещата - протестите срещу правителството, това решение сега, ако има отзиви?

Мария Стоянова: Да, давам си сметка, че на обикновения българин, който не е част от медийния бранш, който не се занимава с политика професионално, който не е част от някаква неправителствена организация, вече му е втръснало и писнало от множеството проблеми. Обаче трябва да е ясно, че ако ние не започнем да ги решаваме, няма кой друг да ни ги реши. Ако ние не дискутираме по тези въпроси, ако се правим, че не забелязваме проблемите, те ще стават все повече и повече. Умората - давам си сметка за умората, която е събрана в обществото ни - от 23 години непрекъснати реформи, но постигнали сме и много, не бива да го забравяме. Остава ни малко. Остава ни обаче най-важната работа - това каква държава искаме да бъдем, какво общество и от това зависи бъдещето ни. Обаче всичко това, което се насъбра, не е маловажно, тези неща са основополагащи за нашето бъдеще. Трябва да си кажем тези неща и проблемите, свързани с хората, които ни управляват в момента, хората, които са във важните български институции, по какъв начин са там, на кого са хора, кой ги изпраща. Трябва да започнем отнякъде, колкото и да ни е втръснало, трябва да започнем да си говорим всичките тези работи.\СД

Публикувана в Очи в очи
Вторник, 24 Септември 2013 17:44

Интервю с премиер: Един Волгин оцеля

Вече стана опасно за журналистите да интервюират премиера Пламен Орешарски. Историята като че ли започна да напомня на филма "Интервю с вампир". Властта вампиряса, държавата се дави в страх. Всеки, който се опита да зададе сакралния въпрос "Кой?" на премиера, загива от отровна захапка. Професионално предизвикателство за всеки журналист е да интервюира министър-председателя или президента. След като бТВ свали от ефир Анна Цолова и Виктор Николаев, БНТ махна от поста шеф на новините дори Бойко Василев, който не се слави като особено храбър професионалист.

Публикувана в Гледища
Страница 1 от 2