Рязкото спадане водите на река Дунав носи много неволи и грижи за корабоплаването през районите с критично ниво. Тази година обаче реката ни даде малка „компенсация“, разкривайки една от ревностно пазените си тайни.

 

Край бреговете на град Белене – който, уви, последните 2-3 поколения българи свързват единствено с един проект за една злощастна АЕЦ – изплува древна стена, чийто градеж датира между I и III век сл. Хр. Това се случва изключително рядко, плод е на силно спадналите води в района и за щастие има снимка, публикувана във фейсбук групата „Беленчани“. Само ден по-късно Дунав започна постепенно да възвръща пълноводието си и отново скри градежа под водите си за неизвестен период от време.

 

Става въпрос за част от митичната северна стена на късноримската крепост Димум, съществувала в района на днешния град Белене. Заради стратегическото си място там се е помещавала и римската митница, като първите строежи датират от I век, а 200 години по-късно върху останките им е изградена и „новата“ крепост. Тя използва трасето на старата, а според археолозите ни и голяма част от каменния материал.

 

В момента основно реставрирана е южната кула от западната стена на кастела, а както вече споменахме Дунав се погрижи да ни покаже за кратко и част от северната стена, потопена завинаги под водите.

2018_11_05_Kasno-Rimska_Stena_pri_Belene-1.jpg 2018_11_05_Kasno-Rimska_Stena_pri_Belene-2.jpg

„Изплувалата“ поради маловодието на река Дунав двадесет вековна северна стена на късноримската крепост при Белене.
Снимка: Фейсбук група „Беленчани“.

Иначе дебелината на късноримската стена стига до 2,50 метра, като е използвана нова за онова време строителна техника – opus mixtum, или смесена зидария. Каменните блокчета са добре обработени и с по-малки размери, като във височина каменният градеж е редуван с пояси от тухли.

 

Прави впечатление фактът, че строежът е съобразен с бреговата линия, плод на което е и значителното отклонение в югоизточна посока.

 

Днес реставрираната южна порта е достъпна свободно за посетители, които освен на посланията от древността могат да се любуват на уникалната гледка, която се разкрива пред тях. Отсреща е остров Персин, а на запад разделената Дунав между беленския бряг, малкия остров Магареца и Персин.

Публикувана в У нас

Добромир Байчев спечели Голямата награда на 10-тия юбилеен конкурс за непубликуван български роман „Развитие“. Добромир е роден през 1976 г. в Лясковец (област Велико Търново). Живее в София. “Глиненият цар” ще бъде първата му издадена книга. От 2003 година работи като сценарист за различни ТВ продукции - “Господари на ефира”, “Пълна лудница”, “Комиците”, “Голата истина”, “Спортна треска”, “Особености на националния туризъм”, “Говорещи глави” и др. Печелил е редица национални конкурси за сценарии.

 

Поводът да напишете „Глиненият цар“ е специално за участие в Конкурс „Развитие“ или някаква потребност да изразите отношението си по темата за насилието, тоталитаризма, лагерите...?

Второто. Темите за мракобесието на тоталитаризма и смазването на талантливия и/или инакомислещ човек са важни за мен. Една от любимите ми книги е "1984". Един от любимите ми филми е "Животът на другите" (2006, Германия), който разказва за тези неща по гениален начин.

Що се отнася до насилието, упражнявано от тоталитарната машина у нас, то концлагерът "Белене" е негов символ и инструмент за сплашване чак до самия край на режима. На портала на т. нар. "Втори обект" в лагера е била изписана прочутата фраза на Горки: "Човек – това звучи гордо". Мото, което по своя безграничен цинизъм надхвърля цинизма дори на нацисткия режим с неговото "Arbeit macht frei" (на входа на Аушвиц).

"Глиненият цар" първоначално беше написан под формата на киносценарий през 2015. Тъй като не "мина" на сесията на НФЦ, а за мен беше важно да разкажа тази история, реших да напиша книга на основата на сценария. До участието в конкурса "Развитие" се стигна съвсем случайно. Ден преди изтичането на крайния срок за приемане на ръкописи, научих за конкурса от публикация в интернет. И понеже ръкописът си стоеше готов от поне половин година и нямах ясна идея какво да го правя, просто го разпечатах и го занесох в корпорация "Развитие". Така че, когато излезе книгата, се сърдете или благодарете на г-н Александър Александров. Аз лично му благодаря – на него и на журито (проф. Ивайло Знеполски, доц. Бойко Пенчев и Георги Господинов).

 

Журито определя романа Ви като политически, такъв ли е той според Вас?

Предполагам, че е и такъв, доколкото показва реалистично механизмите на действие на репресивната машина на комунистическия режим в ранните му години. Във всеки случай, трудно бих го нарекъл и исторически роман. Не че не носи характеристиките на такъв, но когато се каже "исторически роман", си представям по-скоро някакво мащабно платно, роман "тухла" от 700 стр. – докато разказът в "Глиненият цар" целенасочено е компактен, кондензиран.

Важно е да се каже, че това не е роман за "Белене" по принцип – защото това би било доста плакатно произведение – а роман, разказващ историята на един конкретен човек, въдворен в "Белене". Ако го прави добре, страничният продукт вероятно е, че е и политически роман.

За мен "Глиненият цар" е драма, ситуирана в един определен исторически контекст. Други да определят точния жанр.

 

Романът Ви изкарва на преден план личната история, съдбата на един от героите – основният персонаж. В този смисъл действието можеше да бъде във всеки един от лагерите, функционирали на територията на България. Защо избрахте Белене?

Защото е най-големият и най-страшният от всички концлагери. А и от гледна точка на историческата достоверност, лагерът "Белене" е бил крайната дестинация за най-отявлените "врагове на народната власт". Даже в един момент (през 1950 г., ако не греша) властите вземат решение занапред въдворяванията да се извършват само в "Белене".

Дори днес, ако погледнете остров Персин от българския бряг, ще ви побият тръпки. Ако си представите за миг блатата, калта, пълчищата комари и змии – и няколкото хиляди клетника, изкарани на каторжен труд от зори до мрак, ще ви се смръзне кръвта. Остров Персин е гранична територия между живота и смъртта – само че ограден не от водите на Лета, а от "хубавия син Дунав". Царство на забвението. Така че, просто нямаше как да ситуирам историята за д-р Димо Айранов другаде.

 

Има дискусия в обществото за лагерите, миналото, говоренето за тях. Мненията се разделят, според едните темата е дотегнала на хората, трябва да се гледа напред, а не назад. Другите, обратно на това, изтъкват, че малко и грешно се говори за годините след 1944-та и сега е моментът за обективен и цялостен прочит на събитията. Мнението Ви?

За да гледаш напред, трябва да познаваш миналото. Ще се повторя, но ако и у нас някога се направи филм на нивото на "Животът на другите", никой няма да каже: "Айде стига сте го дъвкали тоя комунизъм!". Просто защото е брилянтно разказана история. Т.е., ако става въпрос за "говорене за миналото" във формата на художествено произведение – ако е талантливо, винаги ще има място за него.

За съжаление съм сигурен, че по-младите поколения у нас нямат никаква представа за зверствата на комунистическия режим и концлагерите в България. На всички, които се интересуват от темата, бих препоръчал мащабния труд "Концлагерът Белене. Островът, който уби свободния човек" (2017) на Борислав Скочев, който е документално четиво. Журналистът Христо Христов нарече книгата на Скочев "Библията за Белене, в която е разказано всичко, от А до Я".

 

Чувствате ли се като част от новата вълна на български романисти, както коментира журито на конкурса?

Твърде рано е да се чувствам като част от каквото и да било – книгата дори още не е издадена. Нека първо излезе от печат и стигне до читателя. "Писател" и "романист" за мен са много гръмки "титли". Ако хипотетично бъдат издадени още 2-3 мои книги (и те се приемат добре от публиката), чак тогава – евентуално – бих си променил разбирането. За момента се възприемам като сценарист, който е написал книга.

 

Успехът на „Глиненият цар“, който спечели голямата награда на „Развитие“ мотивира ли Ви да започнете нов роман?

Мотивира ме да довърша написването на една история, която вече съм започнал. Дали крайният резултат ще е филмов сценарий или произведение в проза, за мен няма особена разлика. Може би ще е и двете. И към двете форми подхождам по сходен начин – с дисциплината и яркия визуален език на киното. Не ми допада излишната "бъбривост" нито в литературата, нито на екрана.

Държа да кажа, че наградата на "Развитие" ми дава нещо дори по-ценно от мотивацията да напиша следваща история – свободата да го направя.

 

След време Ви предстои и среща с публиката, след като „Глиненият цар“ бъде издаден. Страхувате ли се по някакъв начин от нея или оценката на журито Ви дава известна увереност?

Не само че не се страхувам, ами нямам търпение "Глиненият цар" да стигне до четящата публика. Нали затова е написан – за да се чете. Макар че в книгата няма нищо автобиографично, тя е дълбоко лична за мен. Не мога да обясня защо, но е факт. Аз просто трябваше да разкажа тази история. Никога преди не съм се вълнувал по такъв начин, докато пиша текст. Надявам се това вълнение да зарази и читателя.

Оценката на журито несъмнено е окуражаваща, но не е редно аз да говоря за качествата на книгата си. На читателите мога да обещая само това – романът е силно кинематографичен и се чете на един дъх. Финалът ще ви свари неподготвени.

Публикувана в Очи в очи

Господин Димитров, смятате ли, че появилият се в много Фейслук групи лозунг „Национализация и реприватизация на ЕРП-тата“ се е появил в контекста на твърдението за руски апетит за нашите електроразпределения, а както вече стана ясно, и към БЕХ ?
- Човек трябва да е твърде наивен, за да не вижда, че има план за овладяване на българската енергетика от Кремъл. „Белене” е само един пример за направени огромни разходи с единствена цел създаване на тотален монопол над ядрената енергетика. В момента в парламента се разглежда законопроект, внесен от депутати от БСП, "Южен поток" да бъде изваден от европейските правила и да бъде руски монопол, тоест по него да минава само руски газ по цени, определени от Русия и количества, определени от Русия!Темата с ЕРП-тата трябва да се гледа в този контекст. Очевидно има кръгове, които работят за това ЕРП-тата първо да останат без лицензи, а след това да имат нови собственици, посочени от Кремъл. 

Не смятате ли, че евентуалните опити за изтласкване на ЧЕЗ и на ЕВН от България ще срещнат силна съпротива от страна на Брюксел, както и на правителствата на Чехия и Австрия – страни членки на ЕС ?
- ЕС е оставил всяка страна членка да се оправя сама в енергетиката. Няма обща енергийна политика, което трябва да се промени. Време е за енергийно НАТО, което ще договоря по-добри цени и условия, включително с Русия, защото колкото си по-голям купувач, а толкова по-добри цени купуваш. Не смятам, че Чехия или Авсдтрия сами могат да се справят с казуса.

 

Не смятате ли, че евентуалните опити за придобиване на собствеността на българските електроразпределителни дружества от страна на руски компании ще се посрещнат „на нож“, както в Брюксел, така и във Вашингтон ?
- ЕС и САЩ изглеждат много дистанцирани от проблема. Важи принципът - щом дадена страна е член на ЕС, значи е развита и да се оправя сама. Време е ЕС да изгради свое енергийно НАТО.


Смятате ли, че оттеглянето на компанията Е.ОН от електроразпределението в Североизточна България и идването на доста по-непретенциозната „Енерго – Про“ е началото на осъществяването на план за смяна на собствеността върху ЕРП-тата или става дума за обикновен бизнес ?
- Имам сериозни съмнения.


Заплашва ли националната сигурност войната на НЕК и на МИЕТ срещу електроразпеределителните дружества ? Също така, заплашва ли евентуалнотоэ изкупуване на дял от БЕХ от руска компания?
- Не може да има енергийна сигурност, ако България зависи 90% от Кремъл за енергийните ресурси. Това е по-скоро енергийна несигурност. Не можем да бъдем зависими от един доставчик, какъвто и да е той. България трябва спешно да изгради енергийните връзки със съседните страни.

 

Мартин Димитров е роден е на 13 април 1977 г. в София. Завършва Университета за национално и световно стопанство, специалност „Международни икономически отношения“. От 2000 г. работи в Института за пазарна икономика като икономист.През 2005 г. е избран за народен представител в 40-ото Народно събрание от листата на коалицията Обединени демократични сили (ОДС) в 23-ти избирателен район в София и за заместник-председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. През 2005 г. Мартин Димитров е избран от Народното събрание за наблюдател в Европейския парламент, като след присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. придобива статут на евродепутат. През декември 2008 г. оглавява СДС. В 40-то НС е член на Парламентарна група на ОДС - СДС, ДП, Движение Гергьовден, БЗНС, НС-БЗНС и заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси към парламента.През 2009 г. е избран за депутат в 41-ото Народно събрание, където е председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.

Публикувана в Очи в очи

Еманация на цинизма нарече бившият вътрешен министър и депутат от БСП Румен Петков въпроса каква е цената на подкрепата на „Атака” по ТВ7. „Това сега ще ни бъде припомняно постоянно – какви хора са ни подкрепяли, с какви хора са минавали определени решения, какъв човек сме избрали за председател на етична и друга контролна комисия в Народното събрание, защото сме го избрали ние”, категоричен бе той.

Публикувана в У нас
Понеделник, 11 Ноември 2013 07:10

Първанов: Бързо към АЕЦ "Белене"!

"Ако ние, своевременно, бързо не решим въпроса, тоест не дадем ход, „зелена улица” на новата ядрена централа „Белене”, наистина ни чака един енергиен микс, който няма да е добър, с оглед на бъдещата цена и за потреблението и за бизнеса. Така, че друга алтернатива няма", каза президентът Георги Първанов (2002 - 2012 година) пред журналисти в Плевен.

Публикувана в У нас

Три пъти е поскъпнал проектът „Южен поток”, заяви по бТВ бившият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. От 1.1 млрд. той вече е скочил на 3.3 млрд., а сега се очаква да поскъпне с още 200 млн. лева. Офертата е направена така, че проектът да бъде спечелен от "Газпром".

Публикувана в У нас

Представители на Българския енергиен холдинг (БЕХ) ще започнат от 28 октомври срещи с инвеститори за евентуална дебютна емисия корпоративни еврооблигации. За целта са наети "Ситигруп" и "Райфайзен банк интернешънъл", които са организирали срещи из Европа, съобщи агенция "Блумбърг", цитирана от Дневник.

Публикувана в У нас

НЕК развали по право договора си с архитект-инженера и консултант по строителния надзор на АЕЦ „Белене" „Уорли Парсънс Нюклиър Сървисис" ЕАД. Архитект-инженерът е уведомен за решението. То е взето във връзка с решение № 250 на Министерски съвет и решение на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене" и поради обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по договора, съобщиха от НЕК. 

Публикувана в У нас

Възможно е и други длъжностни лица да бъдат привлечени  към делото срещу бизнесмена Богомил Манчев, каза  заместник-главният прокурор Борислав Сарафов. Попитан дали става въпрос за енергийни министри, Сарафов заяви: "Естествено, че за енергийните министри става въпрос". Възможно е в хода на разследването, след съответния анализ, кръгът на обвиняемите да бъде разширен, посочи зам.-главният прокурор. Той допълни, че това ще бъде преценка на наблюдаващия прокурор.

Публикувана в У нас

Обвинения за длъжностно присвояване на 8.657 млн. евро по проекта за строеж на АЕЦ "Белене" повдигнаха срещу последните двама шефове на "Националната електрическа компания" Крум Анастасов и Иво Лефтеров, управителя на инженеринговия консултант на ядрения проект "УорлиПарсънс", Събин Събинов и собственика на "Риск Инженеринг" Богомил Манчев, подизпълнител на "Уорли" и строителен надзорник на площадката на АЕЦ "Белене". Според чл. 203, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, по който са им повдигнати обвиненията, и четиримата са заплашени от 10 до 20 години затвор и конфискация на цялото или част от имуществото.

Публикувана в У нас
Страница 1 от 3