Само да уточним (за да започнем разговора на чисто) като какъв патрон ще долети руският президент Путин у нас догодина за честванията на руско-турската война? Патрон от Макаров или от АК-47?

Важно е да се знае, най-малкото, за да се изключи вероятността да дойде като патрон, но в другия смисъл на думата – „покровител“. Това би било голяма издънка, казано на по-махленски език.

Още по-смешно е, ако незапочналият, но назряващ скандал е предизвикан от „изгубване в превода“, от импровизиран коментар на държавния ни глава Радев, че той и Путин щели да бъдат патрони на 140-годишнината.

Дано да се окаже, че това е инерция на речта, както в ежедневието, без да осъзнаваме, спекулираме с понятието „приятел“ – „един приятел… еди кво си“. Позамисляйки се обаче винаги установяваме, че наричаме с тази силна и много съдържателна дума обикновени познати, но не и истински приятели.

Та така и Радев – може би е решил да употреби понятието „патрон“ по инерция и навик. Щото иначе ще е малко скандално.

Не че президентът Путин не трябва да е поканен на тържествата. Напротив, редно е, но като официален гост на руската страна, нищо повече. Защото, каквото и да си говорим, каквито и да са били истинските мотиви на имперска Русия да започне войната, то обикновените войници са загивали и мръзнали по българските земи, не заради някакви тайни геополитически щения, а по(д)ведени и вярващи в мисията да спасят братята славяни. Това е.

Видно е как и на Балканите, и в Европа, и по света става все по-сложно. Затова дипломацията ни е редно много да внимава, особено през 6-те месеца, в които България е председател на ЕС.

Темата обаче дава великолепна възможност на част от реформаторите, в случая в лицето на Петър Москов (имаше такъв здравен министър, помните ли?), да се издигнат на няколко сантиметра от нафталина. Да открият кауза, която поне за малко да ги отдалечи от окончателно влизане в архивите. Защото още няколко месеца и забравата ще ги погълне, земното притегляне ще си свърши работата и така наречената „автентична десница“ ще цопне завинаги в нафталина.

Но в момента предпазват страната от гаф да направи свой „покровител“ не когото трябва.

Иначе сме свидетели на може би най-смешните и безидейни първи дни от живота на един парламент и кабинет.

Депутатите се събират за по няколко минути, колкото да заформят поредното словесно меле и скандал, защото няма друго какво да правят. Ако погледнем дневния ред на комисиите, ще видим, че там и с фенер да търсиш проектозакон няма да откриеш. А минаха близо 50 дни, откакто дзвънна първият парламентарен звънец.

И нещо знаменателно – на първия сред равни – шефът на НС Главчев, вече му искат главата. Или той хич не става за това, или наистина депутатството скучае и си търси адреналин. Парламентарният началник все пак има шанс да влезе в историята – като най-бързо изгонен от поста си председател на НС. Не е зле.

Ако се замислим, ще установим, че овластените от народа си губят времето и енергията с някакви напълно измислени скандали на махленско ниво. Докато в ЕС ври и кипи, всеки втори коментар е свързан с Брекзит (един умен човек у нас предложи да имаме официален представител, отговарящ за преговорите с Лондон, но забравете). Зароди се и другата мега тема – Еврозоната, тук-таме се чува, че под заплаха са някои от големите ни европрограми и т.н., и т.н.

Тук обаче си разчистваме сметките с комунизма, с БКП, с хомосексуалистите в парламента ни (вместо да вземем пример от премиера на Люксембург и неговата първа дама, или може би първи джентълмен, объркващо е). Във Висшия съдебен съвет пък си разчистват сметките помежду си, не че някой се интересува от тях – високоплатени неморални чиновници...

Показателно е това, че все по-често първите няколко теми от новинарските емисии са или знакови съдебни дела, или катастрофи и регионални трагедии, или тъпи безсмислени скандали. За политики и други такива – рядко и телеграфно, просто защото ги няма.

И друго, за да постави последен щрих на картинката ни – „столицата на рока“ Каварна бавно и постепенно се завръща там, където винаги й е било мястото – при бира-скарата и чалгата. Така логиката и редът са възстановени.

Иначе президентът Радев трябва отсега да мисли какъв армаган на Путин да готви. Последният път премиерът Борисов подари на премиера Путин страхотна каракачанка. Така че летвата е вдигната високо.

А и не е лесно да даряваш „покровител“.

Публикувана в Гледища

Знаменателна констатация формулира поредно проучване на наша социологическа агенция, изследваща рейтинги и закономерности в света на политиката ни.

 

Оказа се, че българският парламент леко е повишил популярността си сред народа. Това само по себе си е чудо, но интересното тепърва иде. Рейтинговият скок се е случил по времето на последното служебно правителство, когато, както е известно,… няма парламент.

 

Да се чуди човек – да плаче ли, да се смее ли… Коментарът просто е закован – Народното събрание има по-висок рейтинг, когато не работи. Точка.

 

Но заработи ли веднъж, става хем интересно, хем тъжно, но при всички положения – рейтингите падат. Нека да припомним само бляскавия старт на сегашния парламент – законопроект, от който се стичаха едри капки лобизъм и който, естествено, моментално изкара протест на жълтите павета – първият на сметката на 44-тото НС.

 

Верен на себе си да се предпазва от народния гняв, премиерът Борисов спешно разпореди въпросният законопроект да бъде изтеглен, напомняйки ни за шеметните си месеци след 2009 година, когато откри и приложи успешно системата „проба-грешка-проба-грешка“…

 

Сега обаче сме свидетели на налагането на нов метод, излязъл от политическата работилница на Бойко Борисов. Експерименталното му прилагане започна по времето на кабинета „Борисов 2“, когато лидерът на ГЕРБ пусна реформаторите (някой помни ли ги още?!) по бързата писта на министерските постове. Всички до един нацелиха дънерите и сега спрягат глагола „съм“ (вън от политиката и парламента).

 

В момента сме свидетели на втората фаза от разработката на метода. В ролята на опитни зайчета обаче са новите коалиционни партньори – патриотите от четата на Симеонов, Каракачанов и Сидеров (за по-кратко СКС).

 

Случващото се най-вероятно надминава очакванията на Създателите. Толкова шеметни издънки и не особено адекватно поведение могат да изпратят метода за успешно патентоване.

 

Докато светът се интересува дали Тръмп „снася“ на Путин, у нас преоткриваме темата за „нацисткия поздрав“. И си задаваме въпроса – кой от избраниците на СКС не се е заигравал с Hitlergruß (както е известен въпросният жест). Леко хиперболизираме, но пошлостта на случващото се няма граници.

 

Членове на политически кабинети падат като гърмени зайци, защото в миналото си (не знам по силата на какъв кретенизъм) са се фуклявили с нацисткото „хайл“. Пък и се снимали и „фейсбуквали” и сега се чудят какво да говорят. Единият даже в болница постъпил. Добре че поне не се опитаха да се оправдават, че всъщност това от фотосите им е древноримски салют, а не другото.

 

Ясно е едно, светът в глобален план има един шанс – морал, етичност и цивилизованост. И памет. Не може да съществува оправдание за подобни нелепости. И затова е жалък опитът на един от отговорните кадри в държавата ни да обясни стореното от вече бившия зам. министър с „грешка на растежа“. Това дори не се нуждае от коментар, а от тояга, може би.

 

Голям провал е и реакцията на първото „С“ от СКС. Дембелско, безотговорно и страшно. Особено, ако в-к „Сега“ се окажат прави в цитата си на думите му – „Кой знае какви майтапчийски снимки от "Бухенвалд" имам“. Брутализъм. Дано не го е казал. В противен случай – за много по-невинни неща хората в нормалния свят изхвърчат завинаги от политиката.

 

Но тук е друго. Още Ботев го е написал – „Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита“ (Борба, 1871 г.).

 

Няма кой да чете обаче. Грешка на растежа.

Публикувана в Гледища
Сряда, 10 Май 2017 20:42

Столът на Слави Тр.

Слави Трифонов се пристрасти към писмата. Напоследък шоуменът явно е открил епистоларната форма на общуване, като я е избрал за свой модел на поведение.

 

С едни писма той отправя ултиматуми и заплахи, с други размишлява по наболели обществени проблеми, има и такива, от които не се разбира за какво иде реч.

 

Лайтмотив обаче в тях е, ако можем така да се изразим – мажоритарната мечта. Внушил си е Слави, че са се случили неща, изискващи задължително да бъде променена изборната система в мажоритарна посока и това е. Започна да копае и не спира.

 

Конкретен повод за настоящите размишления е последното му, прясно-прясно писмо, сведено на вниманието на обществеността след 6 дни седянка пред парламента.

 

Ако проявим чувство за хумор, можем да отбележим, че дори Господ на седмия ден си е починал, за разлика от Слави, който неуморно сяда и пише писмо.

 

Ето го:

 

„Явно да приемеш волята на суверена, изразена в Референдум, е нещо много сложно. Поне така изглежда според действията на българските депутати. А всъщност е толкова просто. Има референдум. Суверенът се е произнесъл категорично. Депутатите го приемат. И... както казва един популярен български боксьор - "продължаваме напред".

 

Днес началото на приемането на волята на 2 милиона и половина българи бе дадено. Сложно или просто - но беше започнато. И сега ще стане ясно дали това е театър, с цел трупане на народна любов или са реални действия, с цел приемане на мажоритарния избор в два тура, намаляване на държавната субсидия на един лев и задължително гласуване на избори и референдуми. От действията на депутатите през следващите два месеца ясно ще се види кои са там, за да работят в интерес на хората и кои са там, за да работят за своя собствен интерес.

 

Нищо не е приключило и нищо не е свършило“.

 

Контекстът е внесеният от ГЕРБ законопроект в новия 44-ти парламент, който променя Изборния кодекс, както изискват въпросите от референдума – мажоритарни избори в два тура и почти премахване на партийната субсидия, която да стане 1 лев.

 

Авторът на писмото обаче доста прозорливо се усъмнява дали действията на герберите не са театър и затова приключва посланието си със заплашителната форма – „Нищо не е приключило и нищо не е свършило“.

 

В същност, действието на ГЕРБ не е театър, а по-лошо - ход на една вече много опитна политическа сила, владееща добре политико-административните хватки, с които не само излиза чиста от завързана ситуация, както в момента, но успява да постави политическите си партньори и опоненти в деликатно положение. Нещо от рода на Пилатовото умиване на ръцете…

 

Препоръчваме на Слави да си вземе много удобен и здрав стол, защото след известно прекъсване ще му се наложи да поднови седянката пред парламента.
Простата причина е, че внесените промени в избирателната ни система няма да минат. Което ще е справедливо, тъй като над 4 милиона българи не са гласували „за“ подобни промени. Много е елементарно наистина.

 

Всичко опира до аритметика на гласуването, като в най-лошия за Слави и сценаристите му вариант ще са необходими 121 гласа, за да се окажем в мажоритарна ситуация.

 

Ясно е, че само гласовете на депутатите от ГЕРБ са крайно недостатъчни. Патриотите са против и ще гласуват така. Логично е „Воля“ на Марешки също да са против, тъй като за тях мажоритарни избори означава нулев шанс за ново влизане в парламента. Остават БСП и ДПС. Социалистите се тупнаха в гърдите, че уважават волята на народа. (Коя воля обаче – на 2,5 млн., които гласуваха „за“ на референдума или на останалите 4 милиона, които са против или „въздържал се“ ?). Но хората на Нинова пък са против посочения тип мажоритарна система, да не говорим за орязването на субсидиите.

 

Остава ДПС, но с неговите 25 депутати, прибавени към 95-те на ГЕРБ, се получава точно 120 – с един по-малко от необходимата бройка за прокарване на проектозакона. Разбира се винаги може да се врътне една игричка с кворума, така че първоначалната регистрация да направи възможно дадено решение да се приеме от пленарна зала с много по-малко от 121 гласа.

 

Но за този сюжет са нужни доста „ако“-та. А и трябва да се повтори – ГЕРБ внасят законопроекта не с цел приемането му, а като демонстрация на принципност, последователност и т.н, и т.н. Освен това командата на Борисов не обича протести срещу себе си, особено ако управлява. Колкото и кротък да е до момента Слави, властта се чувства дискомфортно.

 

И накрая да припомним. Мажоритарната система, натресена ни като опция от референдумните популисти е опасна и няма да ни донесе нищо добро. България ще се разпарчетоса на 240 едномандатни района, които – като прибавим и ниската изборна активност, стават още по-малобройни и ще се окаже, че всеки уважаващ себе си местен олигарх може да осигури влизането в парламента на посочен му или избран от него кандидат.
И тогава, както обича да се изразява суверенът (същия, за когото пише Слави по-горе) – ще цъфнем и вържем.
Затова – по-добре Слави на стол пред парламента, отколкото мажоритарна избирателна система.

Публикувана в Гледища

Няколко знака се набиват на очи при бърз прочит на управленската програма (УП), която ГЕРБ и патриотите се канят да изпълняват следващите 4 години. Тук уточнението „бърз прочит“ е задължително и много важно, тъй като задълбоченият се очаква да отнеме повечко време, като върху него се трудят нарочно сформирани колективи с експерти от разни области.

 

Най-първо трябва да приемем като свеж хумор обявеното от Валери Симеонов, че броят страници на УП символизира идеята за пълен мандат на бъдещия кабинет – 21 страници, сиреч до 2021-ва година.

 

Защото ако не се окаже предпразнична шега, това буди сериозна тревога. Най-малкото, че е търсена форма, а не съдържание. При това положение предварителното задание би започвало с точка, указваща, че бъдещият текст трябва да е точно 21 страници. Сигурно са посочени и политиките, от които да се реже, ако УП се окаже по-дълга.

 

Цяло щастие е, че настоящата коалиция не се сформира, примерно през 2005 година, защото пълният мандат би изтичал 2009-та и ако стандартите на мислене са същите програмата трябва да е от 9 страници.

 

Всъщност, УП се набива на очи като един наистина кратък и икономичен текст. Не винаги обаче краткостта е знак за съвършенство, затова се надяваме, че между редовете на тези 21 страници и 18 управленски точки се крие много по-сериозно и обемно съдържание. Специално подчертавам това, тъй като не е добре настоящите бележки да се възприемат като критика. Най-малкото, защото вярвам в скрития текст между редовете и без да се запознаем с него не бихме могли нито да хвалим, нито да хулим.

 

Все пак има едно голямо успокоение за това, че УП не е взета от нета след изписване в търсачката на Google „управленска програма“. В нея ясно личат и моливите на ГЕРБ и тези на Симеонов и компания. (Да се надяваме, че и гумите за триене са в същите ръце, а не у някое ретроградно сборище от противници на евроатлантизма).

 

В УП има много магистрали, пътища, водни цикли, санирани панелки (че и тухлени сгради вече), родолюбие, патриотизъм, доброволна военна служба, военно обучение в училище и т.н. – все знаци, водещи към ГЕРБ и патриотите.

 

Има и съвсем мъничко цифри, но правилните. Съответният ръст на минималната и средна работни заплати, прословутият скок на пенсиите и митичните 2 % от БВП за отбрана.

 

Отдъхваме с облекчение – да, това е УП, писана наистина от тези, които се готвят да прилагат 21/21 (21 страници до 21-ва година).

 

В никакъв случай няма да поставяме въпросите за скромните обеми на статиите в УП, засягащи икономика, енергетика, здравеопазване, туризъм, околна среда и пр. Това на фона на точките гиганти – отбрана (без да имаме армия), външна политика (тук или добро, или нищо), транспорт, региони и т.н.

 

Както вече бе отбелязано, успокоението идва от убеждението и вярата ни за съществуващото съдържание, разположено в междуредията. Там най-вероятно са истината и балансите. Там сигурно е и темата АЕЦ „Белене“, както и 7-ми блок на „Козлодуй“. Там са конкретиките, с които ще борим демографския срив, както и тези, даващи оперативност на многото банални крилати фрази, завоалирани като политики на УП.

 

И тъй като в началото заподозряхме наличието на определена иносказателност в УП, не може да подминем факта, че 21/21 се ражда на Велики Четвъртък, който според евангелските мистерии е символ и на акта на предателството.

 

Успокоението идва от категоричността на бъдещия премиер, че ще се мъчим само на Разпети Петък.

 

А след това явно - цветя и рози до края.

Публикувана в Гледища

Тазгодишната коледна фиеста у нас продължи нетрадиционно дълго. Организирана от политическите ни мъже и жени, тя започна още след първата седмица на ноември и ще завърши, както си е редно, около Коледа.

Публикувана в Гледища
Сряда, 24 Февруари 2016 11:51

БОЙКО ОБЯВИ ВОЙНА НА ГРУПИРОВКИТЕ

Спирането на „Хемус” е само началото.

Бойко спря „Хемус” заради война на групировки.

САЩ и Брюксел също натискали обществените поръчки да не се печелят от фирми, свързани с едни и същи хора.

На 15 февруари премиерът Бойко Борисов нареди на регионалния министър Лиляна Павлова обществената поръчка за строежа на магистрала „Хемус” да бъде спряна. Спорната поръчка на два лота възлизаше на близо 1 милиард лева, а в общественото пространство бе тиражирано, че фирмите изпълнители са свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски и шефа на „Лукойл” за България Валентин Златев.

„С решението за спиране на поръчката за магистрала „Хемус” искаме да се разграничим от опитите да бъдем вкарани в зависимости и да покажем, че работим професионално”, заяви Лиляна Павлова. Преди изявлението на Павлова в някои сайтове се появява информация, че решението на Борисов се е наложило, заради провеждани в чужди държави разследвания.

Неофициално се твърдяло как посланици от ЕС са изказвали недоумение от това, че едни и същи фирми печелят обществените поръчки. Това бе повод и за твърде гневната реакция на Борисов, който изстреля: „Някакви гадове са казали, че спирането на търга е било продиктувано от външни посолства. Искам веднага да им кажа, че няма нужда някой да ми казва какво да строя. Това са гадове, медии бухалки и негодници”.

Лиляна Павлова пък обясни, че в последно време много се засилили опитите за манипулиране на общественото мнение, затова се наложило управляващите да се разграничат от фирмите, близки до Пеевски и Златев. „Във всяка голяма обществена поръчка има много интереси, а в случая става дума за ресурс от 800 млн. лв. бюджетни пари”, уточни тя. Анализът за законосъобразност обаче показал, че документите на 11-те консорциума, подали оферти, били правно издържани.

Строителите обаче на новия най-голям проект на втория кабинет „Борисов” бяха избрани учудващо бързо в края на миналата година, припомнят паметливи. Тогава Националната компания „Стратегически инфраструктурни проекти” (НК-СИП), която е под шапката на Регионалното министерство, определи, че за строителството на 60 км от магистрала „Хемус” 500 млн. лв. ще отидат в консорциум на „ПСТ груп” свързан с Делян Пеевски, а 300 млн. лв. – в „Джи Пи Груп”, сочен за близък до генералния директор на „Лукойл България” Валентин Златев. Офертите на победителите надвишаваха почти два пъти прогнозната стойност. Държавата отстрани от класирането кандидатите с най-ниските цени. Отстранени бяха офертите на Сдружение „Хемус БГ” („ИСА 2000” и „ОРС Инфраструктура”) за отсечката Ябланица-Угърчин и на турската „Ташяпъ Иншаат Тааххют” за пътя между Угърчин и разклона за Ловеч и Плевен. Цената на „Хемус БГ” е била с 23,41 млн. лв. по-ниска от тази на класирания на първо място участник, а тази на турската компания – с 50 млн. лв. по-евтина. Ако двата кандидата не бяха елиминирани, „Хемус” можеше да струва с над 70 млн. лв. по-евтино.

Решението на премиера да спре проектите е дошло след разговор в неделя, обяви Радан Кънев, намеквайки, че става въпрос за телефонния разговор на Борисов с Ангела Меркел. Според лидера на ДСБ германският канцлер най-вероятно е предупредила нашия министър-председател, че някои български политически кръгове са под особен мониторинг от страна на Брюксел. Информатори на „Галерия” също потвърждават, че в коридорите на Европейския парламент и Европейската комисия се говори открито за преяждането с икономическа и политическа власт в България. Подобни са и оценките във Вашингтон, където обръчите от фирми на ДПС отдавна са на мушката. Същевременно с това българското общество е настроено враждебно и към другата олигархично-медийна империя, изградена с парите на Джордж Сорос и фондацията „Америка за България”, която се олицетворява от президента на републиката Росен Плевнелиев. Има и трети път, който защитава националните интереси, смятат анализатори на процесите у нас. По него в момента е поел премиерът, който нееднозначно заяви, че е започнал битката. Следващите дни и седмици ще са най-важните за Бойко Борисов. Ако той покаже, че е стъпил здраво на този трети път, има възможност за много по-далечен политически хоризонт, сравним с този на унгарския премиер Виктор Орбан. (курсивът е на редакцията на СН-онлайн.) В противен случай скандалите, битките между враждуващите политическо-икономически групировки и безпринципното отношение на властта към корупцията и случващото се, биха били началото на края на втория кабинет „Борисов”, както и на много от партиите на сегашното статукво, които като свински черва са оплетени от икономически зависимости. От разплитането зависи бъдещето на страната. Магистрала „Хемус” би трябвало да е само началото.

Бел.ред. Тази статия и особено текстът от нея, повдигнат в курсив, показват, че едно противопоставяне, започнало със статията във вестник „Труд” от 03.09.2009 г., озаглавена „Бойко, свали лихвите!”, вече е в миналото. http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=219271

Затова мястото на тази статия е именно в рубриката „Минало” на Свободен народ онлайн.

 

Източник: в. Галерия, брой 7(331), година VIII, 17-23.02.2016 г.

Публикувана в Минало

Иван Киселов не вярва, че еднократните действия на премиера са достатъчни доказателства за същинска промяна на модела на управление в страната.

В началото на февруари, по време на срещата на премиера с българската общност в Лондон, в какафонията от подвиквания и размяна на реплики, въпросът на един млад мъж разбуни духовете. "Шпигел на немски означава огледало, г-н Борисов. Вие като се погледнете в огледалото, виждате ли Пеевски?" пита Иван Киселов. Думите му предизвикаха аплодисмени в залата, отричане от страна на Бойко Борисов, тур на пиара му по телевизиите, в който въпросите бяха определени като провокация и сравнени с методите на Държавна сигурност. Само две седмици след това премиерът обяви, че думите на Киселов са предизвикали у него просветление, той е осъзнал как изглежда в очите на хората и затова е започнал масово да спира обществени поръчки.

Ето какво мисли самият Иван Киселов за неочаквано бурните реакции, предизвикани от думите му. Той е консултант във финансовия сектор в Лондон, от 2007 г. учи извън България, като завършва бакалавърска степен в Италия. Следват стажове в различни европейски държави, включително и в БНБ, а преди три години завършва магистратура в Лондон и започва работа там. Заради естеството на работата си той казва, че има поглед над икономическите и политическите събития в Южна и Източна Европа.

Вашата реплика създаде неочаквано бурна вълна от реакции, както от страна на премиерът, така и от медиите. Включително бяхте свързан с медии и икономически кръгове. Как си обяснявате това?

Относно обвързването на личности с кръгове, това е ужасно отровен начин да се влияе на хората с по-критично отношение и поглед над събитията в страната. Хората, които насаждат ненавист към всяко по-критично мнения, са тези, които печелят от липсата му. За мен беше изключително притеснително, че вместо вицепремиери да отговарят на въпросите и обвиненията с аргументи, те скачаха на амбразурата наред с абонираните коментатори.

Доколко вашият въпрос и самата среща в Лондон са повлияли на конкретните действия, които премиерът поде в последните седмици?

Въпросът е можем ли да говорим за конкретни промени? Първият ден след срещата нямаше никакъв отзвук, БНТ и до сега не отразиха темата. Колкото дали съм очаквал ефект - за мен въпросът ми обобщаваше мнение, насъбирано от много хора, в продължение на много години. Необяснимо е докога и как могат да се случват шокиращи, дразнещи, непрозрачни, несъвместими със закона неща, по толкова очевиден начин, и това да не води до нищо. Страхотното натравяне на информационната среда вече доведе и до липса на възмущение. Всичко това не е в полза на никой, който има някакво чувство за морал и отношение към родината.

Нужно е да се научим, че разговорите и приказките трябва да водят до конкретни резултати, които не трябва да се изчерпват с едни еднократни действия на един човек. Става дума за една система, която се е доказала като корумпирана и неработеща на всички нива, от регулатори като КЗК, КФН и дори - централната банка. Напълно оправдано е абсолютното недоверие в институциите и няма как то да се върне, без те да се докажат с конкретни действия.

Обещанията за дълбоки реформи бяха сред причините това правителство да бъде сформирано и да получи подкрепата на гражданите, но ние виждаме, че тези реформи не се случват. Те са орязани и все по-осакатени, и, както виждам от реакциите на ЕС, не кореспондират на това, което трябва да се направи. Някои ще кажат, че чакаме ЕС да ни каже какво трябва да се направи. Тъжно е, че някои отвън трябва да ни каже, че сме много зле, понеже ние много добре знаем какви са проблемите и решенията. Има хора, които знаят какво е нужно - за жалост, повечето от тях в момента са в опозиция. Абсолютно непонятно е как двигателите на промените са вечно в опозиция. Изключително важно е да се обясни как хората, които са в основата на тези промени, които са подкрепени от ЕС и официално от самото правителство, се превръщани в опозиционери. Трябва да се търси подкрепа точно от тези, които са задали тона за реформи с реални предложения за решения.

Визирате ли конкретни политически сили или лица?

Христо Иванов е един такъв пример. Върху него се стовариха обвиненията, че едва ли не подкопава съдебната реформа, а това, което той имаше като програма и идеи кореспондираше с препоръките на ЕК, описани в докладите, както и на основата, изградена и постигната в съседна Румъния.

Според вас не подронва ли Борисов още повече доверието в институциите с едноличните си ходове?

Това е израз на начина и стила, по който държавата се управлява от край време. За мен важното в случая е какво допълнително ще се случи около тези действия на премиера. Ако кажем, че са намерили вратичка в договорите и ги прекратят, това не отменя въпроса какви ще са последствията. Ще бъде ли търсена вина, ще има ли разследване на това как са поръчани, какво ни гарантира, че следващия при следващия търг всички проблеми няма да се повторят? Кой и как ще гарантира, че хората в институциите, които са в основата на тези поръчки, ще бъдат разследвани и ще поемат отговорността за действията си?

Защо отношението на премиера към срещата се извъртя на 180 градуса в рамките само на седмица, от отричане до "катарзис"?

До голяма степен сме свикнали на 180-градусвоите преобръщания по всякакви теми. Благодаря за думите на премиера (който каза, че въпросът на Киселов го е накарал да се замили - бел. ред.), но това са позиции, формирани в последните 2-3 години от все по-активното гражданско общество в страната. Не можем да пренебрегваме и окалваме хората, които говорят за нещата, които се оказват правилните. Разчита се на едно постоянно облъчване с гнусотии, което не оставя трайна следа освен, че формира психиката на хората. В един момент няма значение каква информация е прокарана между редовете.

Според вас дали последните действия са индикация за разместване на пластовете или само - за разместване на мебелите?

За съжаление трябва много неща да се случат, за да можем да говорим за разместване на пластовете, и те трябва да бъдат в определена, предварително зададена посока. В Румъния хора като Моника Маковей и шефът на антикорупционния орган са с ранг буквално на национални герои. Страната държи икономическия си подем в момента на доверието, което чуждите инвеститори изграждат към институциите им. Големи компании инвестират в продукция и създаване на реални производствени мощности, защото те усещат промяна в средата. Хората там са по-политически активни защото виждат резултати от тази активност.

Как се информирате и как изградихте мнението си за ролята на Делян Пеевски в българския икономически и политически живот?

Старая се да се информирам от различни източници, включително чужди и български медии. Въпреки, че имам предпочитания към някои български медии, които спазват ниво на език, на медийна етика и качество на информация. С приятели коментирахме, че в момента, в който човек започне да различава истината от лъжата, се вижда колко информация крие в себе си лъжата. Когато видим какво пише в "ПЛИЦ", ние добре знаем каква е посоката, в която искат да ни бута задкулисието. Абсурдно е, че може да съществува един такъв дезинформационен център, който да облъчва и да лъже без никаква санкции. И не става дума само за медиите, а и за контрапротести и други "контра" прояви. Трябва да се ангажираме повече с това какво е нормално и докога ще приемаме манипулация с мнението на хората.

Как изглеждат събитията в България през призмата на твоя социален кръг в Лондон?

Българите в чужбина са същите като българите в България - има най-различни хора. Един вертикален разрез на общността ни в чужбина ще покаже, че хората тук не са толкова различни от тези у нас. Човек носи корените, възпитанието и образованието със себе си. Има много хора, които следят и се интересуват, други са загубили интерес.

Имате ли намерение да се върнете в България?

Имам много приятели, които работят, и работят добре, в България. Вярвам, че ако човек се бори, няма проблем да направи кариера в България. За мен е повече от естествен избор да се върна - животът в чужбина е интересен, учи на много, но е глупаво човек с лека ръка да загуби произхода си. Наистина е тъжно, когато виждам отношението на бизнеса към държавата ми.

Кои са най-важните промени, които според вас ще позволят отлепянето на България от дъното?

Категорично началото, върху което ще се гради всичко останало, е правосъдието и прокуратурата. Немислимо е да правим каквито и да е промени, без да започнем от там. Секторът не работи, или поне не в името на хората, а е инструмент за постоянен шантаж и позволява влиянията, които разбиват реда.

Изключително важно е да има реална стратегия за икономиката на страната. Секторите, които са силни от десетилетия, продължават да нямат кадри, въпреки наличието на десетки висши учебни заведения. Ролята на държавата е да управлява и насочва производството на кадри към тези сектори, които произвеждат добавена стойност и развиват страната.

Фокусирането в среда на безредие и липса на правосъдие е трудно. Създава се страхотна почва за евтин популизъм и опортюнизъм. Това ни пречи да виждаме голямата обща картина за това, което трябва да се случи с държавата ни, за да стане тя устойчива на външни рискове. Ние сме късметлии, че все още не сме станали свидетели на външни фактори, които ще станат стрес-тест на държавата.

Но аз вярвам, че ако има положителни промени, те моментално ще се отразят на отношението на хората - както се слчуи в Румъния. Няма как след като с теб за злоупотребили с обещанията да продължиш да вярваш на появяването на нови измислени герои, които да водят до същите резултати.


Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/02/23/2710437_chovekut_koito_predizvika_premierski_katarzis/

Публикувана в У нас

„Делян Пеевски постепенно ще бъде изведен от играта. Дано да е жив…Двама юристи са подходящи да го наследят, един ще бъде избран. Предстоящите избори есента смятам, че ще са 2 в 1. Бойко Борисов, принуден от много обстоятелства, ще бъде кандидат-президентът на ГЕРБ.”, прогнозира бившия заместник-председател на ДПС Осман Октай в предаването "Комбина" по Нова ТВ. Интервюто се публикува с незначителни съкращения.

-    За кого може да се каже, че си реже клона, г-н Октай?
Като гледам всички си режат клона. И по-скоро процесите, които се развиват тези, които винаги съм ги назовавал, т.нар. „Задкулисие”, което подрежда – политически посредници, финансови посредници, съдебни посредници и т.н. Винаги е било по един и същи модел с различни посредници от 1990-та година до днес.
-    В момента кой кого вижда в огледалото на българския политически елит?
Лошото е, че те не се виждат. Те не се и оглеждат в огледалото, ако се оглеждат, то е за да тренират някаква стойка.
-    Да, обаче имаше раздвижвания на пластовете след последните поглеждания в огледалото. Имаше спрени поръчки за 1,7 млрд. лева лично от премиера Борисов. Ключови проекти, които бяха спрени заради това, че се подозираха връзки с Пеевски.
Аз мисля, че всички са объркани по тази тема. Министър-председателят също, защото в една европейска, демократична и законова държава не се прави така. Никой не може еднолично нито да дава, нито да отнема.
-    Това отчаян ход ли е?
По-скоро PR акция. Давам Ви пример: Ако в един договор има неустойка от 20-30 % на 1 млрд. лева, колко прави това? Ами, ако тръгнат да си делят тези средства?
-    За да бъдат спрени тези поръчки, въпреки че има неустойки, това означава, че ситуацията е много напечена. Защо му е толкова напечено на премиера в момента?
Аз по-скоро приемам посланията на министър-председателя в две насоки. За предстоящите избори есента все още мисля, че ще има избори 2 в 1. Все още мисля, че кандидат-президента на ГЕРБ ще бъде Бойко Борисов, принуден от много обстоятелства. Ще има сложна политическа ситуация, дано да няма кръв до есента, буквално….
-    Какво имате предвид?
Играчите, посредниците са много изнервени и затова си подхвърлят тези реплики „Кой как се вижда в огледалото” и т.н.
-    Има ли намеса на външна политика, която допринася допълнително за тази изнервеност?
Има и такъв елемент. Посланието е към избирателите, които да ръкопляскат, но и към Брюксел и европейските партньори. Затова изявлението на министър-председателя беше, че „до шест месеца обещавам да изпреварим румънците” и т.н.
-    „Гущерът” ще си отреже ли опашката или просто Пеевски ще отстъпи на следващия?
Този път ще отрежат опашката на „гущера”. Няма „сам да си я отреже”, както казваше навремето Илия Павлов, когато беше много силен фактор в политико-икономическото пространство. Случаят е по-различен, защото в ръцете си Илия Павлов държеше много сериозни производствени и други мощности. Докато в случая посредникът не държи почти нищо, защото той е на кредит. Говоря за Делян Пеевски. Всичките финансови сделки, освен първоначалното натрупване на капитал с източването на Държавния резерв по времето на Тройната коалиция, когато той беше заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии и координираше дейността на Държавния резерв, са с кредити.
-    Казвали сте, че Делян Пеевски е седнал на стола на Илия Павлов до Ахмед Доган?
Проследих изцяло развитието на този младеж. На 21 години, без никакво образование, той става политически секретар на Министерството на транспорта, при управлението на Царя, и го назначават шеф на Борда на пристанище Варна. Впоследствие го уволняват, защото няма образователен ценз. По-късно завършва висше образование със специалност „Право” при проф. Воденичаров в Благоевград. Ангел Александров - пак много близък до Доган - го назначава за следовател. Целият този проект тръгва от неговата майка, Ирена Кръстева, която става шеф на Българския спортен тотализатор с лобизма на Васил Божков, който тогава има интереси в този сектор. Царят дойде два месеца преди изборите, нямаше партийни организации и структури по места и нямаше кой да кадрува от името на партийната формация. Тогава клуб "Възраждане" влезе в Съвета за икономическо развитие към Правителството. В клуб "Възраждане” бяха Илия Павлов, Добромир Гущеров, Васил Божков, Емил Кюлев - двама от тях бяха убити по софийските улици, Тошо Тошев и собственикът на Дарик радио - Радосвет Радев. Винаги има медии около тези групировки. Димитър Калчев стана министър на държавната администрация и започнаха да кадруват от името на НДСВ. Тогава ние окончателно се разделихме с Доган, 2001-ва година.
-    Какво ще се случи, ако Делян Пеевски проговори, понеже е ядосан, че ще бъде отстранен?
Винаги съм казвал, че посредникът е по-опасен за обслужващите в различните административни центрове /съдебни, прокурорски, политически/, защото пряко е бил посредник, както за кадруване, така и за финансиране на определени хора. Докато Цветан Василев е бил на по-високо ниво и видяхте как го „похарчиха”, но той не се е занимавал с конкретика. Затова в нашето общественото пространство този младеж изглежда всесилен, защото е имал пряка комуникация. Ще ви дам един пример – изтече информация, че преди да бъде назначен Цацаров за гл. прокурор, той го е водил при Цветан Цветанов като вицепремиер и министър на вътрешните работи над 30 пъти. След това по същия начин и при Доган. Винаги съм казвал, че ДПС е най-успешният политически проект на политико-олигархичния модел.
-    Какво очаквате да се случи с Делян Пеевски? Ще тръгне ли по пътя на Цветан Василев, ще бъде ли разследван, осветлен или пък ликвидиран?
Още преди есента и събитията, които се развиха между Доган и Местан, казах че Лютви Местан ще бъде "похарчен" и Делян Пеевски, като посредник-дразнител, също ще бъде постепенно „изведен от играта”. И мисля, че това, което се случва сега е началото на края.
-    Но кой вариант ще бъде избран?
Това вече ми е трудно да гадая. Затова казвам, дано да е жив...
-    Кой е новият „Пеевски”? Кой ще застане на неговото място до Доган?
Така, както беше навремето с Илия Павлов и този младеж, сега около Делян Пеевски могат да се видят двама юристи, които не искам да ги споменавам поименно. Единият е приближен до прокуратурата, другия – до спортните кръгове. Ще има други посредници, които да обслужват т.нар. "задкулисие". Двама са подходящите наследници на Пеевски, един от тях ще бъде избран.
-    В края на седмицата беше създадена временна парламентарна комисия, която да разследва, дали има намеса на Турция и Русия във вътрешната политика на страната.
Според мен това е изключително голям гаф. Така не се прави. Не може Парламента да разследва, дали има турско или руско влияние върху нашата „политическа кухня”, или не.  Има си служби за тази работа. От две години повтарям, че територията на България е много важна от логистична гледна точка за НАТО и че има подготовка за дестабилизация на този терен от двама диктатори – Путин и Ердоган. Ние нямаме достатъчно ресурс и сила да влезнем в конфликта между Анкара и Русия. По този начин Парламента по-скоро обслужва модела "Доган" и ДПС, отколкото да свърши някаква работа.
-    Как ще тълкувате забраната за пътуване в Турция на Делян Пеевски, Ахмед Доган и на още 136 лидера на ДПС? Това опит за политически натиск ли е?
Забраната за влизане на Делян Пеевски не е толкова голям проблем. Но ударът срещу Доган – почетния председател и срещу мюсюлманите - гласоподаватели, е жесток, почти убийствен удар като акт на турското правителство.
-    Какви ще бъдат последиците? Ще се разпадне ли ДПС?
Ще има много тежки последствия за самата политическа формация. ДПС ще се разпадне на следващите парламентарни избори. Лютви Местан няма потенциала да реализира алтернативен политически проект. Моделът "Доган" вътрешно се обслужва от абсолютно всички служби /полицейски, прокурорски, регионални власти/. Това са контролирани електорални зони. И за да се използва този модел изцяло за мафиотите, за обслужване на задкулисието, се внушаваше, че Доган разпределя порциите и той „управлява” управляващите.

-    Вие предрекохте разпад на ДПС. Очаквате ли да има натиск върху хората от ДПС да бъдат част от партията на Местан?

На миналите парламентарни избори над 120 хиляди гласуваха за ГЕРБ. Потенциалът на ДПС е около 400-450 хиляди гласоподаватели при пълна мобилизация. От тях 120 хиляди вече са загубени, те гласуваха за ГЕРБ, 100-120 хиляди да мобилизират в полза на Лютви Местан, толкова ще останат и за ДПС. И това, което казах миналата седмица в медиите, Ердоган ще направи една услуга - ще изчезне политическата формация на мафията в България.

-    За да се появи тази на Местан? Това до какво ще доведе?

Няма да има развитие на този политически проект.
-    Това означава ли, че ДПС повече няма да бъдат част от управлението?
Всъщност това води до разрушаването на този модел, защото никой не смее да седне да управлява с тях. Не случайно преди години сложиха Лютви Местан, за да бъде по-приемлив партньор за управление. Това, което се случва сега около Доган – изкараха го патриот, едва ли не Левски - е за да бъде по-приемлив за следващо управление с друг партньор. Проблемът на този модел е, че вече никой не желае да си партнира с него, защото има обществена реакция и непоносимост.  Моделът „Кой” винаги ще го има, дори се чува, че подготвят други политически проекти.

 

Източник: http://novanews.novatv.bg/news/view/2016/02/21/140002/%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%B0%D0%B9-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B2-%D0%B4%D0%BE-%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0--%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE/?utm_source=index&utm_medium=link&utm_campaign=accent

Публикувана в У нас

"Руския външен министър го хвана срам от думи на Борисов"

Сергей Лавров е на мнение, че изказването на Борисов вчера пред Американската търговска камара, е укоримо.

Руският външен министър Сергей Лавров каза, че би се срамувал, ако беше на мястото на българския премиер Бойко Борисов заради изказването му пред Американската търговска камара в България вчера.

Думите на Борисов, подразнили Лавров, бяха в контекста на направен от него преглед в българо-американските отношения, в които, според оценката му, България е по-лоялният партньор. Вчера премиерът говори назидателно пред представителите на американския бизнес с думите "толерираме го, дори когато не е много за толериране".

Публикувана в У нас

Премиерът Бойко Борисов е поискал на срещата на върха на европейските лидери в Брюксел в България да бъде открит приемен център за бежанци, пишат в. „Сега”, bgonair.bg и други издания.

"България ни обърна внимание, че и тя има обща граница с Турция, че изпитва огромен натиск и иска да отвори такъв център - казала Ангела Меркел след края на срещата. - Ние посрещнахме желанието й с разбиране и заявихме, че щом иска това, ще получи същата подкрепа от европейските институции като Гърция и Италия.”

„Ние не искаме да налагаме това решение на България. Тя самата казва, че има проблем", допълнила Меркел.

Приемните центрове, наричани "горещи точки" (hotspots), са част от плана на ЕС за преразпределяне на пристигащите имигранти. Четири такива центъра вече се изграждат по плажовете в Сицилия, в Италия, и един ще бъде отворен в Гърция, в пристанището на Пирея.

Финансирането им е за сметка на европейския бюджет. Европейските лидери се договориха те да заработят не по-късно от края на ноември.

"По външните граници на ЕС трябва да бъдат разположени приемни центрове в страни като Италия и Гърция, но също и в България, която не е в Шенген, но има обща граница с Турция", каза Меркел след срещата в Брюксел.

Президентът на Европейския съвет Доналд Туск съобщи, че горещите точки ще бъдат определени до края на ноември,.

Европейската комисия предложи на Унгария да отвори такъв център, но Виктор Орбан отказа, заявявайки, че страната му не е на първа линия.

Тази сутрин сайтът Гласове позвъни в Пресцентъра на Министерския съвет с въпрос дали премиерът Бойко Борисов наистина е казал на германския канцлер, че България иска да отвори на своя територия приемен център за бежанци. Служител на пресцентъра отговори, че не може нито да потвърди, нито да отрече истинността на публикациите, и посъветва да направим писмено допитване.

Източник: http://glasove.com/

Още по темата: http://www.mediapool.bg/sarkozi-predlozhi-tsentrove-za-bezhantsi-v-severna-afrika-ili-v-strani-kato-sarbiya-i-bulgaria-news238895.html

 

 

Публикувана в Свят
Страница 1 от 24