Българската социалдемократическа партия от дълго време се бори културата и образованието в България да бъдат разглеждани като неотменима част от националната сигурност и съответно за тях да бъдат осигурени средства не само за съществуване, но и за развитие. Партньорството с Професионалния синдикат на българските артисти (ПСБА), който се роди в сградата на партията, доведе до изготвянето на първите законодателни инициативи.

 

По идея на ПСБА експерти от БСДП изготвиха проект за закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Той предвижда разширяване на разпоредбите на член 10а в същия, третиращ социално отговорното поведение, чрез което 1% от приходите от хазартните игри да се предоставят чрез трансфери от Комисията по хазарта под контрола на Министерството на финансите към съответни фондове в Министерството на младежта и спорта и Министерството на култура. Така ще могат да бъдат осигурени недостигащите сега средства за реализиране на културни проекти и финансиране дейността на културни институции.

 

На 21.02.2018 г. се състоя среща между ръководството на БСДП, ПСБА и парламентарната група на партия „Воля”. Съобразно подписаното споразумение между Българската социалдемократическа партия и Партия „Воля” за партньорство, бе постигната договореност да се организира кръгла маса по темата в сградата на Народното събрание на 15.03.2018 г. от 11 часа. Домакини на мероприятието, в което могат да участват всички заинтересовани страни са парламентаристите от „Воля”, които поеха задължението да разгледат законопроекта и осигурят неговото бъдещо внасяне, съобразно изискванията на Конституцията.

 

„Идеята е не да се притиска един специфичен бизнес – сподели след срещата Емил Емилов, председател на ПСБА – а да се даде възможност, да се изгради усещането на всеки участник в игрите на щастието, че е допринесъл макар и малко за развитието на българската култура”.

 

С тази инициатива БСДП и Партия „Воля” желаят на дело да покажат, че алтернативата в политиката не е в раждането на непрестанни скандали и противоборства, а в търсене на реално решение на проблемите.

 

Приложение:

 

Мотиви към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта

 

Към днешна дата реформата с въвеждането на единните разходни стандарти за финансиране в областта на сценичните изкуства през 2011 г., не доведе до очакваните резултати за трайна стабилност на държавните културни институти. Делегираните бюджети наложиха критерия на търговските дружества – търсенето на бързи печалби за сметка на духовното образование и дългосрочните естетически инвестиции. Отрицателниятфинансов баланс на всички културни институти, при сегашните политики изисква единствено облекчаване на разходите и оптимизиране на печалбите, без оглед естеството и мисията на дейностите, а множеството фактически фалити доведоха до преобразуването и смяна на статута на големи регионални културни институти.

 

В резултат на острият недостиг на средства в областта на културата, творческите критерии се занижиха и резултатите вече имат отрицателен знак. Нивото на културата на голяма част от населението у нас главоломно пада и това налага необходимостта от трайни културни политики, инвестиции и спешни мерки за регулярно финансиране.

 

Зададените в законопроекта параметри, ще мотивират и регламентират меценатството на организаторите и участниците в хазартните игри и ще дадат възможностна Министерство на културата и Министерство на младежта и спорта да разполагат със един ежегоден минимум, осигурен от българските граждани.
Предложение на:
Професионален синдикат на българските артисти – ПСБА

Публикувана в У нас
Сряда, 10 Май 2017 20:42

Столът на Слави Тр.

Слави Трифонов се пристрасти към писмата. Напоследък шоуменът явно е открил епистоларната форма на общуване, като я е избрал за свой модел на поведение.

 

С едни писма той отправя ултиматуми и заплахи, с други размишлява по наболели обществени проблеми, има и такива, от които не се разбира за какво иде реч.

 

Лайтмотив обаче в тях е, ако можем така да се изразим – мажоритарната мечта. Внушил си е Слави, че са се случили неща, изискващи задължително да бъде променена изборната система в мажоритарна посока и това е. Започна да копае и не спира.

 

Конкретен повод за настоящите размишления е последното му, прясно-прясно писмо, сведено на вниманието на обществеността след 6 дни седянка пред парламента.

 

Ако проявим чувство за хумор, можем да отбележим, че дори Господ на седмия ден си е починал, за разлика от Слави, който неуморно сяда и пише писмо.

 

Ето го:

 

„Явно да приемеш волята на суверена, изразена в Референдум, е нещо много сложно. Поне така изглежда според действията на българските депутати. А всъщност е толкова просто. Има референдум. Суверенът се е произнесъл категорично. Депутатите го приемат. И... както казва един популярен български боксьор - "продължаваме напред".

 

Днес началото на приемането на волята на 2 милиона и половина българи бе дадено. Сложно или просто - но беше започнато. И сега ще стане ясно дали това е театър, с цел трупане на народна любов или са реални действия, с цел приемане на мажоритарния избор в два тура, намаляване на държавната субсидия на един лев и задължително гласуване на избори и референдуми. От действията на депутатите през следващите два месеца ясно ще се види кои са там, за да работят в интерес на хората и кои са там, за да работят за своя собствен интерес.

 

Нищо не е приключило и нищо не е свършило“.

 

Контекстът е внесеният от ГЕРБ законопроект в новия 44-ти парламент, който променя Изборния кодекс, както изискват въпросите от референдума – мажоритарни избори в два тура и почти премахване на партийната субсидия, която да стане 1 лев.

 

Авторът на писмото обаче доста прозорливо се усъмнява дали действията на герберите не са театър и затова приключва посланието си със заплашителната форма – „Нищо не е приключило и нищо не е свършило“.

 

В същност, действието на ГЕРБ не е театър, а по-лошо - ход на една вече много опитна политическа сила, владееща добре политико-административните хватки, с които не само излиза чиста от завързана ситуация, както в момента, но успява да постави политическите си партньори и опоненти в деликатно положение. Нещо от рода на Пилатовото умиване на ръцете…

 

Препоръчваме на Слави да си вземе много удобен и здрав стол, защото след известно прекъсване ще му се наложи да поднови седянката пред парламента.
Простата причина е, че внесените промени в избирателната ни система няма да минат. Което ще е справедливо, тъй като над 4 милиона българи не са гласували „за“ подобни промени. Много е елементарно наистина.

 

Всичко опира до аритметика на гласуването, като в най-лошия за Слави и сценаристите му вариант ще са необходими 121 гласа, за да се окажем в мажоритарна ситуация.

 

Ясно е, че само гласовете на депутатите от ГЕРБ са крайно недостатъчни. Патриотите са против и ще гласуват така. Логично е „Воля“ на Марешки също да са против, тъй като за тях мажоритарни избори означава нулев шанс за ново влизане в парламента. Остават БСП и ДПС. Социалистите се тупнаха в гърдите, че уважават волята на народа. (Коя воля обаче – на 2,5 млн., които гласуваха „за“ на референдума или на останалите 4 милиона, които са против или „въздържал се“ ?). Но хората на Нинова пък са против посочения тип мажоритарна система, да не говорим за орязването на субсидиите.

 

Остава ДПС, но с неговите 25 депутати, прибавени към 95-те на ГЕРБ, се получава точно 120 – с един по-малко от необходимата бройка за прокарване на проектозакона. Разбира се винаги може да се врътне една игричка с кворума, така че първоначалната регистрация да направи възможно дадено решение да се приеме от пленарна зала с много по-малко от 121 гласа.

 

Но за този сюжет са нужни доста „ако“-та. А и трябва да се повтори – ГЕРБ внасят законопроекта не с цел приемането му, а като демонстрация на принципност, последователност и т.н, и т.н. Освен това командата на Борисов не обича протести срещу себе си, особено ако управлява. Колкото и кротък да е до момента Слави, властта се чувства дискомфортно.

 

И накрая да припомним. Мажоритарната система, натресена ни като опция от референдумните популисти е опасна и няма да ни донесе нищо добро. България ще се разпарчетоса на 240 едномандатни района, които – като прибавим и ниската изборна активност, стават още по-малобройни и ще се окаже, че всеки уважаващ себе си местен олигарх може да осигури влизането в парламента на посочен му или избран от него кандидат.
И тогава, както обича да се изразява суверенът (същия, за когото пише Слави по-горе) – ще цъфнем и вържем.
Затова – по-добре Слави на стол пред парламента, отколкото мажоритарна избирателна система.

Публикувана в Гледища

- Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) публикува позиция срещу промените в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Кои са основните рискове, до които могат да доведат новите текстове, г-н Велев?

Няколко са промените, които превръщат този закон в репресивен инструмент, под ударите на който може да попадне всеки български гражданин. Включително и хората, които са добросъвестни приобретатели на имущество, като не подозират и не са длъжни да подозират, че са го купили от някого, който го е придобил с незаконно притежавани средства. Тук няма презумпция за невинност, а точно обратното - презумпция за виновност, като тежестта за доказване на фактите е на този, който е проверяван. При това той трябва да доказва факти с документи, чието съхранение за предвидения от закона срок за проверка не е задължение на компетентните институции. Практически, ако лицето по случайност не съхранява в личен архив нужните му доказателства, не е в състояние да защити интересите си. Друг проблем е, че поради намаляването на прага на имуществото, подлежащо на отнемане, се разширява неимоверно кръгът на лицата, които могат да попаднат под ударите на закона. Тези промени не са в посока да се преследва тежката престъпност, а се създават условия всеки неудобен, бил той бизнес конкурент или политически опонент, да е обект на неоснователна репресия. За да се отнеме едно имущество, вече не е необходимо собственикът да бъде осъден. Според промените лицата, обект на проверка, могат да бъдат подлагани на претърсване, изземване, снемане на обяснения, изискване на сведения, без да е предвиден адекватен механизъм за защита на техните права и законни интереси. Потърпевши могат да бъдат всички.

- Правителството започна да спира големи обществени поръчки, за да се изчисти всякакво съмнение за непрозрачност и задкулисие. Одобрявате ли подобни действия? Какво ще е отражението им върху бизнес средата и намеренията на инвеститорите?

В действителност около отменените търгове витаеха съмнения и безспорно спирането им е добра мярка. Особено ако бъдат последвани от търгове, които ще са честно състезание. Необходима е воля за промяна, за да печелят най-добрите оферти, вместо да има предизвестени победители, както често се случва. Според анкета сред членове на АИКБ над 70% от обществените поръчки са нагласени. Предизвестените победители в търговете са проблем от десетилетия и това е публична тайна. Ако действията на кабинета са повратна точка и начало на промяна - ние ги приветстваме. Ако обаче търговете се повторят по новия закон със същия резултат, само ще сме изгубили време. Тогава реакцията на бизнеса и инвеститорите ще бъде още по-негативна.

- Бизнес организациите отдавна преговаряте с правителството за реформи в енергетиката. Има ли напредък?

Безспорно имаме резултати. От 1 октомври миналата година се редуцира, макар и с неголяма стъпка, цената на еленергията за индустрията. От началото на тази година на практика имаме мораториум върху присъединяването на нови източници с високи цени. Сега от 1 април очакваме несимволично поевтиняване на тока, което се базира на няколко възможности. Едната е понижаването на цената на природния газ и ограничаването на кроссубсидирането. В исторически план графиката показва, че електрическата енергия за индустрията е поскъпнала много повече от парното. Има двойно кроссубсидиране в ущърб на бизнеса. От една страна, се задържа цената на парното и се увеличава цената на тока, а от друга - поскъпването й за бизнеса е по-бързо, отколкото за населението. Сега очакваме да има промяна и когато природният газ поевтинява, това да се използва за намаление на цената на тока, а не да се понижава цената на парното. Друга възможност е да се обложат с 5% такса продажбите на ЕСО и „Бултрансгаз“, която да отива във фонд „Електроенергийна сигурност“ и да служи за поевтиняване на добавката „задължение към обществото“. Засега тя се плаща само от производителите на ток. Третата възможност е да се направи известна корекция, тъй като имаме пререгулиране. Според нас токът поскъпна с повече, отколкото трябваше, за да се балансира НЕК, която през последното тримесечие е на печалба. Тази печалба може да бъде използвана за намаляване на цената на тока.

- Но НЕК има огромен дефицит. Не трябва ли печалбата да се използва за свиването му?

Не е казано, че този дефицит трябва да се покрие сега. Това би довело до загуба на конкурентоспособност за индустрията. В повишаването на ефективността на държавната енергетика има голям резерв за понижаването на цената на електричеството и на този дефицит.

- От април природният газ трябва да поевтинее с около 20% според КЕВР. Може ли да се прогнозира с колко би се понижила цената на тока за бизнеса?

Ако понижението се използва само за намаляването на цената на еленергия за индустрията, тя би се понижила с повече от 3 лв. на мегават.

- Какви са основанията ви да се съмнявате, че на пазара на горива в България има картелно споразумение?

В България има най-малък марж между най-ниската и най-високата цена на горивата измежду 100 държави. Разликата по бензиностанциите в страната беше под 0,25% преди явлението „Марешки“. След това маржът стана 25% и в момента е най-висок в ЕС. Друг признак за картел е цената на бензина и дизела преди облагането им с данъци и мита. Официалните данни показват, че цените на производителите у нас са сред четирите най-високите в ЕС, при условие че суровината е борсова стока и струва еднакво за всички. Тоест тръгваме от нещо, което е еднакво, към него прибавяме най-ниските разходи за производство и изведнъж кой знае как получаваме една от най-високите производствени цени. Очевидно нещо не е наред. Крайната цена на горивата е около средните за ЕС, защото у нас акцизите и данъците са най-ниски. И обикновено се казва: „Какво се оплаквате, имаме средноевропейски цени.“ Да, но това се случва при най-ниски акцизи и мита и най-ниски производствени разходи. Значи цената трябва да е най-малка, а не средна за ЕС.

- В началото на годината премиерът каза, че очаква 4,5% ръст на икономиката. Какво трябва да се случи, за да има подобен растеж?

Необходимо е да се ускорят редица реформи, които да доведат до по-ефективно изразходване на обществения ресурс. Трябва да се спре финансирането на социалните разходи за сметка на галопиращото нарастване на държавния дълг. Това увеличава дефицита и създава натиск за вдигане на данъците, което ще разколебае и отблъсне инвеститорите. Необходими са реформи в сектор „Сигурност“, които да спрат разхищенията и да подобрят качеството на услугата. Същото трябва да се направи в системата на ТЕЛК, в здравеопазването. Административната реформа и електронното управление би трябвало да доведат до намаляване натиска за харчене на обществени средства, които не са произведени. Второто условие е да се реформира пазарът на труда. Сега работодателите изпитват остър недостиг на всякакви кадри. Най-големият проблем на образованието не е „Вятър ечи, Балкан стене“, а че не произвежда инженери и техници. Сферата на социалните услуги трябва да се промени така, че хората да имат стимул да се квалифицират и да полагат труд, а не да стоят вкъщи и да получават помощи, както е в момента. Тази представа за грижата за човека е остатък от социализма. Истината е, че всъщност не се грижим за него. По този начин човекът се приближава към животните, които са даже по-трудолюбиви. Фактор за растеж е и намаляването на административните регулации и ограничаването на намесата на пазара на труда със служебното повишение на минималната заплата и минималните осигурителни доходи.

- Новите критерии за преброяване на работодателските и синдикалните организации ще гарантират ли, че те ще имат реална представителност? При договарянето на минималните осигурителни доходи през миналата година в голяма част от браншове нямаше диалог. Това ще се промени ли?

Причината за липсата на диалог не е в представителността. Най-бързият начин да се утрои БВП е да се събере това, което работодателските организации казват, че техните членове създават. Познавам няколко организации, които създават по 3/4 от БВП. Извън шегата смятам, че четирите национални организации на работодателите са достатъчно представителни и по българските, и по европейските критерии и стандарти. За АИКБ например мога да кажа, че покрива повече от половината икономически дейности, по последни данни от преброяването към този момент наши членове са 50 холдингови и инвестиционни дружества, 80 браншови камари, над 7000 индустриални предприятия, осигуряващи работа на над 400 000 души. Причината да няма споразумение за минималните прагове в близо половината икономически дейности са нереалистичните искания на синдикатите. Работодателските организации обсъждаме сериозно да призовем браншовите си структури да не участват повече в такива преговори. С това ще сложим край на този архаизъм, който го има само в България. Ако я няма едната страна, няма да има нито едно споразумение. Тогава, ако иска, нека правителството определя нивото им като в Северна Корея.


Източник: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5323959

Публикувана в Очи в очи