Драматизацията на „Антихрист” от Емилиян Станев си е своего рода „лудост”, но бих казал „задължителна лудост”. В едно време на глобализация „Поучително житие на грешника и смешника Теофил за митарствата на душата му”, така нарича в началото своя роман авторът, звучи изключително съвременно, тъй като с отварянето на границите „митарствата на душите ни”, като че ли набират нова сила.

 

„Целта на моята книга е да покаже големите духовни ценности на народа ни.Искам да проследя онези духовни пътища на българина, които бяха пресечени от историческите обстоятелства, от робството. Занимавайки се с моя Теофил , който е представител на на духовно най-издигнатите българи от времето на цар Иван Александър, аз се занимавам с общочовешки проблеми, но в рамките на българския характер и историческата правда. Който се интересува от човешката душа, той се интересува както от днес, така и от вчера. Съвременността е без дата”.

 

Бъдещето потвърди правотата на Емилиян Станев. Нещо повече – той смяташе тази книга до голяма степен автобиографична, защото отразява черти на неговата собствена личност и много особености на съвременния човек – с „непрестанно движение, издигане и падане, светлина и мрак”.

 

Този СПЕКТАКЪЛ – ПРИКАЗКА сякаш се ражда от пепелищата на варварството и издига глас през времето, като към горчивината на мъдростта се прибавя сладостта на спомена. И мъдрият Теофил , и наивният Еньо , които са едно, са все от корена на Тодор Самоход, царския зограф.

 

Но Еньо е младостта с най –дълбоките и сили и с най-пищните и лъжливи знаци. Предопределено е Еньо да чуе клепалата и рева на Янтра, да види отблясъците на кубетата на църквата и прозорците на дворците , да прозре ръждивата красота , в която живеят хората и която долавят само всепроникващите очички на детската душа.

 

Предопределено е Еньо да се влюби в царската дъщеря, да срещне цар Иван – Александър и да види рода му, да обикне таворската светлина, т.е. светлината на извисената духовност и на лъжливата религия, и да премине през много лични житейски патила, за да бъде преследван от онова , което довчера е обичал.

 

И предопределено е Теофил, обезобразения грешник и смешник – т.е. късният Еньо, да разкаже за себе си , да се види като малко поточе , разливало в житейски събития, в срещи, в човешка обич и омраза. Някъде у Теофил , отминат и отречен, заглъхва тихият и богобоязлив юноша, който е писал любовни стихове за царската дъщеря.

 

А остава другият човек – да се бори със себе си, да извисява себе си и със себе си и времето. Намерил е разрешението едва накрая – когато оголва меча и замахва срещу турчина поробител, дошъл с организараността си, с фанатизма си, с дивачеството си, за да сложи край на издълбоко избухналото духовно развитие на нашия живот.

 

Такава е основната философска и изобразителна идея на драматизацията. Той ни поднася заедно с приключенията на Еньо по време на падането на Търновград и някои горчиви истини за народностната ни характерология. Подсказва ни творческата ни мъдрост, диалектиката на самопознанието ни, с което сме могли да се утвърждаваме и да се самоотричаме.

 

АНТИХРИСТ по Емилян Станев, драматизация и режисура – Бойко Илиев. В ролите: Веселин Калановски, Любомир Ковачев, Елена Петрова, Ники Сотиров. Сценография – Тина Арканджели, костюми – Тотка Дочева – Тода.
Предпремиерата е на 25.09. 2018 година от 19.30 часа, а премиерата – на 26.09. от 19.30часа.

 

Забележка: Заглавието е на редакцията. Бойко Илиев е директор и режисьор на „НОВ ТЕАТЪР“ – НДК

Публикувана в У нас

Театър “Българска Армия” започна своето турне на “Тайната вечеря на Дякона Левски”. Постановката гостува във: Варна на 12 февруари; Шабла - 13.02.; Каварна - 14.02. февруари; Тервел - 15.02.; Добрич - 16.02.; Генерал Тошево - 17.02.

 

На 18 февруари се навършват 145 години от обесването на Васил Левски. Театър “Българска Армия” не пропуска да отдаде почит на Дякона и в София - 19 февруари, 19:00 ч.

 

Стефан Цанев, автор на “Тайната вечеря на Дякона Левски”, отправя своите думи към публиката:

 

“В днешно време, когато се говори само за пари, за власт и за корупция, образът на идеалиста Левски става все по-непостижим, все по-нужен. Не случайно всички наши държавници държат над главите си неговия портрет като икона - на която се молят или от която се страхуват? Защото представете си какво би станало, ако нашите народни избраници превърнат в закон думите на Апостола: "Всеки, който злоупотреби със служебната си власт за своя изгода, да се накаже със смърт!"

Театърът на Българската Армия ни показва един спектакъл, който тревожи душите ни, на сцената се развихря многогласна безпощадна полемика, която може би звучи в душата на всеки от нас, в душата на всеки от нас ехти жестокият въпрос на Дякона: "Народе???" - с четири въпросителни.

Изненада ли е това? Упрек ли? Ужас? Или надежда?

Тези въпросителни ще продължат да скърцат в нощта на нашите съвести като бесилки”.

Режисьор на постановката е Асен Шопов. В актьорския състав ще видите: Веселин Калановски, Милен Миланов, Стойко Пеев, Александър Дойнов, Антоанета Добрева – Нети, Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Радосвета Василева, Луизабел Николова, Веселин Ранков, Иван Радоев, Владислав Виолинов.

Публикувана в У нас