Българската социалдемократическа партия от дълго време се бори културата и образованието в България да бъдат разглеждани като неотменима част от националната сигурност и съответно за тях да бъдат осигурени средства не само за съществуване, но и за развитие. Партньорството с Професионалния синдикат на българските артисти (ПСБА), който се роди в сградата на партията, доведе до изготвянето на първите законодателни инициативи.

 

По идея на ПСБА експерти от БСДП изготвиха проект за закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Той предвижда разширяване на разпоредбите на член 10а в същия, третиращ социално отговорното поведение, чрез което 1% от приходите от хазартните игри да се предоставят чрез трансфери от Комисията по хазарта под контрола на Министерството на финансите към съответни фондове в Министерството на младежта и спорта и Министерството на култура. Така ще могат да бъдат осигурени недостигащите сега средства за реализиране на културни проекти и финансиране дейността на културни институции.

 

На 21.02.2018 г. се състоя среща между ръководството на БСДП, ПСБА и парламентарната група на партия „Воля”. Съобразно подписаното споразумение между Българската социалдемократическа партия и Партия „Воля” за партньорство, бе постигната договореност да се организира кръгла маса по темата в сградата на Народното събрание на 15.03.2018 г. от 11 часа. Домакини на мероприятието, в което могат да участват всички заинтересовани страни са парламентаристите от „Воля”, които поеха задължението да разгледат законопроекта и осигурят неговото бъдещо внасяне, съобразно изискванията на Конституцията.

 

„Идеята е не да се притиска един специфичен бизнес – сподели след срещата Емил Емилов, председател на ПСБА – а да се даде възможност, да се изгради усещането на всеки участник в игрите на щастието, че е допринесъл макар и малко за развитието на българската култура”.

 

С тази инициатива БСДП и Партия „Воля” желаят на дело да покажат, че алтернативата в политиката не е в раждането на непрестанни скандали и противоборства, а в търсене на реално решение на проблемите.

 

Приложение:

 

Мотиви към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта

 

Към днешна дата реформата с въвеждането на единните разходни стандарти за финансиране в областта на сценичните изкуства през 2011 г., не доведе до очакваните резултати за трайна стабилност на държавните културни институти. Делегираните бюджети наложиха критерия на търговските дружества – търсенето на бързи печалби за сметка на духовното образование и дългосрочните естетически инвестиции. Отрицателниятфинансов баланс на всички културни институти, при сегашните политики изисква единствено облекчаване на разходите и оптимизиране на печалбите, без оглед естеството и мисията на дейностите, а множеството фактически фалити доведоха до преобразуването и смяна на статута на големи регионални културни институти.

 

В резултат на острият недостиг на средства в областта на културата, творческите критерии се занижиха и резултатите вече имат отрицателен знак. Нивото на културата на голяма част от населението у нас главоломно пада и това налага необходимостта от трайни културни политики, инвестиции и спешни мерки за регулярно финансиране.

 

Зададените в законопроекта параметри, ще мотивират и регламентират меценатството на организаторите и участниците в хазартните игри и ще дадат възможностна Министерство на културата и Министерство на младежта и спорта да разполагат със един ежегоден минимум, осигурен от българските граждани.
Предложение на:
Професионален синдикат на българските артисти – ПСБА

Публикувана в У нас
Сряда, 10 Май 2017 20:42

Столът на Слави Тр.

Слави Трифонов се пристрасти към писмата. Напоследък шоуменът явно е открил епистоларната форма на общуване, като я е избрал за свой модел на поведение.

 

С едни писма той отправя ултиматуми и заплахи, с други размишлява по наболели обществени проблеми, има и такива, от които не се разбира за какво иде реч.

 

Лайтмотив обаче в тях е, ако можем така да се изразим – мажоритарната мечта. Внушил си е Слави, че са се случили неща, изискващи задължително да бъде променена изборната система в мажоритарна посока и това е. Започна да копае и не спира.

 

Конкретен повод за настоящите размишления е последното му, прясно-прясно писмо, сведено на вниманието на обществеността след 6 дни седянка пред парламента.

 

Ако проявим чувство за хумор, можем да отбележим, че дори Господ на седмия ден си е починал, за разлика от Слави, който неуморно сяда и пише писмо.

 

Ето го:

 

„Явно да приемеш волята на суверена, изразена в Референдум, е нещо много сложно. Поне така изглежда според действията на българските депутати. А всъщност е толкова просто. Има референдум. Суверенът се е произнесъл категорично. Депутатите го приемат. И... както казва един популярен български боксьор - "продължаваме напред".

 

Днес началото на приемането на волята на 2 милиона и половина българи бе дадено. Сложно или просто - но беше започнато. И сега ще стане ясно дали това е театър, с цел трупане на народна любов или са реални действия, с цел приемане на мажоритарния избор в два тура, намаляване на държавната субсидия на един лев и задължително гласуване на избори и референдуми. От действията на депутатите през следващите два месеца ясно ще се види кои са там, за да работят в интерес на хората и кои са там, за да работят за своя собствен интерес.

 

Нищо не е приключило и нищо не е свършило“.

 

Контекстът е внесеният от ГЕРБ законопроект в новия 44-ти парламент, който променя Изборния кодекс, както изискват въпросите от референдума – мажоритарни избори в два тура и почти премахване на партийната субсидия, която да стане 1 лев.

 

Авторът на писмото обаче доста прозорливо се усъмнява дали действията на герберите не са театър и затова приключва посланието си със заплашителната форма – „Нищо не е приключило и нищо не е свършило“.

 

В същност, действието на ГЕРБ не е театър, а по-лошо - ход на една вече много опитна политическа сила, владееща добре политико-административните хватки, с които не само излиза чиста от завързана ситуация, както в момента, но успява да постави политическите си партньори и опоненти в деликатно положение. Нещо от рода на Пилатовото умиване на ръцете…

 

Препоръчваме на Слави да си вземе много удобен и здрав стол, защото след известно прекъсване ще му се наложи да поднови седянката пред парламента.
Простата причина е, че внесените промени в избирателната ни система няма да минат. Което ще е справедливо, тъй като над 4 милиона българи не са гласували „за“ подобни промени. Много е елементарно наистина.

 

Всичко опира до аритметика на гласуването, като в най-лошия за Слави и сценаристите му вариант ще са необходими 121 гласа, за да се окажем в мажоритарна ситуация.

 

Ясно е, че само гласовете на депутатите от ГЕРБ са крайно недостатъчни. Патриотите са против и ще гласуват така. Логично е „Воля“ на Марешки също да са против, тъй като за тях мажоритарни избори означава нулев шанс за ново влизане в парламента. Остават БСП и ДПС. Социалистите се тупнаха в гърдите, че уважават волята на народа. (Коя воля обаче – на 2,5 млн., които гласуваха „за“ на референдума или на останалите 4 милиона, които са против или „въздържал се“ ?). Но хората на Нинова пък са против посочения тип мажоритарна система, да не говорим за орязването на субсидиите.

 

Остава ДПС, но с неговите 25 депутати, прибавени към 95-те на ГЕРБ, се получава точно 120 – с един по-малко от необходимата бройка за прокарване на проектозакона. Разбира се винаги може да се врътне една игричка с кворума, така че първоначалната регистрация да направи възможно дадено решение да се приеме от пленарна зала с много по-малко от 121 гласа.

 

Но за този сюжет са нужни доста „ако“-та. А и трябва да се повтори – ГЕРБ внасят законопроекта не с цел приемането му, а като демонстрация на принципност, последователност и т.н, и т.н. Освен това командата на Борисов не обича протести срещу себе си, особено ако управлява. Колкото и кротък да е до момента Слави, властта се чувства дискомфортно.

 

И накрая да припомним. Мажоритарната система, натресена ни като опция от референдумните популисти е опасна и няма да ни донесе нищо добро. България ще се разпарчетоса на 240 едномандатни района, които – като прибавим и ниската изборна активност, стават още по-малобройни и ще се окаже, че всеки уважаващ себе си местен олигарх може да осигури влизането в парламента на посочен му или избран от него кандидат.
И тогава, както обича да се изразява суверенът (същия, за когото пише Слави по-горе) – ще цъфнем и вържем.
Затова – по-добре Слави на стол пред парламента, отколкото мажоритарна избирателна система.

Публикувана в Гледища