Този текст беше изпратен за публикуване доста преди г-н Антон Тодоров да подаде оставка. Всъщност, когато този текст е бил писан, нямаше никакви симптоми, че ще се стигне до оттегляне на г-н Антон Тодоров от Народното събрание. Така че, г-н Милослав Йосифов се оказа истински Нострадамус, но за съжаление, поради технически причини, поместването на коментара му закъсня фатално. Въпреки това го поместваме, защото в него определено има какво да се прочете.

 

Сигурно вече на всички е станало ясно, че в политиката ни влизат предимно неподходящи и случайни хора. Подтиквани от странни идеи, болни амбиции, комплекси, чисто битови мераци и т.н. Не особено интелигентни, зле възпитани, често със странно образование, подчертано нарцистични, безскруполни и много бързо и лесно придобиващи чувство за безнаказаност.

 

Три типа съдби имат тези случайни „политици“. Едни (уви малка част) успяват да се наложат, показвайки желание, търпение, морал. Други като еднодневките изгасват и изчезват бързо, трети обаче се издигат, арогантно демонстрирайки всичко изброено по-горе.

 

В рамките на неписания обществен договор медиите имат особено значение, у нас то също е валидно, въпреки зависимостите им, неясната собственост, податливостта на влияние.

 

Медиите са коректив, те могат и трябва да задават въпроси, държейки постоянно нащрек управляващата класа. Обществото има право да е информирано за всичко, ставащо в държавата – от успехите до престъпленията, далаверите и политическото задкулисие.

 

Не би трябвало да има по-жалко поведение от това на заплашващ политик, раздразнен и притиснат от журналистически въпрос. Публична тайна бе, че политиците ни по един или друг начин правят всичко възможно да си осигурят медиен комфорт.

 

В последно време обаче това спря да бъде тайно. Стигна се дотам, че един от най-рейтинговите водещи – Виктор Николаев от Нова ТВ, получи в рамките на един час заплахи от двама управляващи (вицето Валери Симеонов и депутатът гербер Антон Тодоров)– директно в ефир. Безгранична наглост, брутална демонстрация на чувство за безнаказаност. Колкото и да е банално – ако обществеността и медийното братство не дадат шумен и категоричен отпор на това, скоро ни очаква битност с измеренията на Оруеловата „1984“. Преди години Волен Сидеров написа страхотен предговор за българското издание на стряскащата антиутопия на Оруел. Така че да вземе и поговори със своя приятел и политически партньор.

 

Колкото до А. Тодоров, светкавично и справедливо спечелил прякора „Мумията“, там ГЕРБ ни представят една не особено качествена трагикомедия. Тодоров говори, а след него ГЕРБ бършат и се извиняват, уверявайки, че това не е позиция на партията, а лична на депутата им. След което Мумията продължава да говори, а Цветанов и компания пак се извиняват и т.н.

 

Или за управляващата партия ситуацията е много удобна – Антон Тодоров поизцапва с туй-онуй политическите им опоненти, срещу което герберите трябва само да се извиняват (нещо, което в политиката се владее до съвършенство), или вече са се видели в чудо и не знаят как да се отърват от А. Т., все пак самият той заяви, че е като мумията и винаги се връща.

 

А всъщност е много лесно да се разграничат (ако приемем, че се случва второто). Просто изключват депутата от парламентарната си група, махат го от комисиите, отнемат му трибуната и готово. Няма нищо по-незабележимо от независим депутат без партия в парламента. Автоматично такъв влиза в ролята на кучето, което лаело по кервана. В същото време ГЕРБ не губят нищо – от 95 стават 94 в парламента, предостатъчно, за да не изпускат контрола.

 

Ако това не се случи обаче, е напълно справедливо да си помислим, че всичко е предварително замислена схема, тип „добро и лошо ченге“ и хора като Антон Тодоров ще бъдат задействани винаги, когато има нужда.

 

Което дава хляб и за опозицията да започват творенето на предизборни крилати фрази от рода – „Гласуваш за Борисов, получаваш Мумията“ и подобни.
Ние пък можем да спрем телевизора. И да хванем сопата.

 

Бележка на редакцията:

Редакцията на „Свободен народ on line” се солидаризира с принципната страна на коментара на нашия редовен автор – г-н Милослав Йосифов. За съжаление, в България вече стана практика всеки да трябва да обяснява по няколко пъти, какво е искал да каже с дадено свое изказване. Затова и редакцията на „Свободен народ on line” пояснява, че помествайки горния коментар, тя взима позиция срещу лошите интонации в ефир, на хартия и онлайн. Молим обаче, деятелите на БСП, да не смятат поместването на горния коментар за подкрепа за тпните героични усилия да спрат изследването, разследването и нализирането на най-новата ни история, чрез законодателните си напъни да закрият така наречената „Комисия по досиетата”.

Добре е на „Позитано” 20 да си спомнят, че Законът за досиетата беше приет в сегашния му вид точно от правителството с министър-председател г-н Сергей Станишев. Този акт прави чест на това правителство и затова би било чудесна идея ако г-жа Корнелия Нинова и с-ие спрат законодатления си устремв тази посока. Ако им е трудно, могат да отидат да се фотографират още един път пред паметника на др. Тодор Живков в Правец. Такива „тиймбилдинги” действуват и успокоително и въодушевяващо на днешното ръководство на БСП и ще компенсират неудовлетворението от нескопосания им опит „да затворят страницата, без да са я прочели”.

Публикувана в Гледища

„Няма по-добри от нас“. Новата мантра. Препоръчва се на всички министри от кабинета „Борисов 3“. Трябва да се повтаря 97 пъти сутрин веднага след събуждане. И още - задължително по 15 пъти преди началото на всяко заседание на Министерски съвет и колкото се може по-често по време на парламентарния контрол в петък, когато министри и депутати си мислят, че някой ги гледа по телевизора (грешат, разбира се).

 

Борисов рече. Няма да е учудващо, ако така бъде озаглавена новата управленска програма на кабинета – „Няма по-добри от нас“. С това заглавие няма да има никакво значение какво пише в нея. Сега чакаме кой ще се опита да го опровергае. Предупреждаваме – няма да е лесно, да не кажем невъзможно.

 

Премиерът и лидер на ГЕРБ е във вихъра си, той е на гребена на вълната, носен от незнайно какви сили и често противно на всяка логика. За него европейски лидери разказват вицове (приема се като комплимент), закъсали балкански управленци Му звънят първо на него, официално Вашингтон и Брюксел го дават за пример. В случая справедливо, защото договорът с Македония си е пробив. Макар че леко бодва в слънчевия сплит последният абзац, в който се говори за официалния македонски език. Но да приемем, че това е големият компромис, който ние правим като по-силна и умна държава.

 

Борисов подчертано показва, че вътрешната политика му е отесняла, доскучала, той вече е европейски управленец, а скоро и световен. Балканите са в шепата му, Европа със затаен дъх следи отношенията му с Ердоган. България вече е фактор… разбира се благодарение на него.

 

Премиерът и лидер на ГЕРБ явно знае, че на тези български 611 хиляди квадратни километра е постигнал… каквото е искал да постигне. Победил е всички, освен в случаите, в които нарочно и съзнателно е искал да загуби. Справка – признанието му за президентските избори.

 

Самият факт, че изговаря неща, за които на много места един политик се прощава с кариерата си показва осъзнаването му като тотален и абсолютен доминант у нас. Който може да си позволи с една небрежна фраза (суджуци не ям, имам високо кръвно) да отметне от дневния си ред грозен, вулгарен и аморален партиен скандал. Но плебейски. С тях се занимава Цв. Цв. За Борисов измеренията вече са трансцедентални.

 

Има обаче едно малко камъче, появило се преди дни на пътя Му – президентът Радев по потник. С як гръден кош, напращели бицепси и бос. Като добавим, че е държавен глава, може да кара самолет, явно блъска здраво щанги и не цепи басма на Борисов, камъчето се уголемява.

 

Нарушава се установеният ред у нас – в политиката ни може да съществува само един мачо. Двама – не. Овреме трябва да се мисли, защото мълвата никога не греши, а тя е, че настоящият, предишен и по-по-предишен премиер се е прицелил към отсрещната сграда, където иска да се премести след 2022 година.

 

Затова нито една подробност и препятствие не трябва да се подминават. Отговорът трябва да е бърз и достатъчно мощен, за да се върне статуквото.

 

Светкавично бяха мобилизирани подопечни пиари и доброволни такива и се появи великият фотос на Б. след тенис мач, гол до кръста. Достоверно и толкова естествено и убедително, че никой не се сети да се запита, защо всички около него са с екипи, а той – гол. Важното е обаче, че империята отвърна на удара.

 

Все пак оставаме с едно на ум, че мачът ще продължи и борбата за надмощие ще се ожесточава с годините напред.

 

А засега чакаме опровержение на „Няма по-добри от нас“. Естествено с това трябва да се заеме опозицията – в и извън парламента. Нали си спомняте, че има едни автентично десни, които изпаднаха от влака на последните избори.

 

Ако не бъде сторен поне опит за доказване и показване, че има по-добри от тях, приемаме, че България си е отгледала своето политическо Перпетуум мобиле – поредният ни огромен принос за световната наука и развитие.

Публикувана в Гледища

Знаменателна констатация формулира поредно проучване на наша социологическа агенция, изследваща рейтинги и закономерности в света на политиката ни.

 

Оказа се, че българският парламент леко е повишил популярността си сред народа. Това само по себе си е чудо, но интересното тепърва иде. Рейтинговият скок се е случил по времето на последното служебно правителство, когато, както е известно,… няма парламент.

 

Да се чуди човек – да плаче ли, да се смее ли… Коментарът просто е закован – Народното събрание има по-висок рейтинг, когато не работи. Точка.

 

Но заработи ли веднъж, става хем интересно, хем тъжно, но при всички положения – рейтингите падат. Нека да припомним само бляскавия старт на сегашния парламент – законопроект, от който се стичаха едри капки лобизъм и който, естествено, моментално изкара протест на жълтите павета – първият на сметката на 44-тото НС.

 

Верен на себе си да се предпазва от народния гняв, премиерът Борисов спешно разпореди въпросният законопроект да бъде изтеглен, напомняйки ни за шеметните си месеци след 2009 година, когато откри и приложи успешно системата „проба-грешка-проба-грешка“…

 

Сега обаче сме свидетели на налагането на нов метод, излязъл от политическата работилница на Бойко Борисов. Експерименталното му прилагане започна по времето на кабинета „Борисов 2“, когато лидерът на ГЕРБ пусна реформаторите (някой помни ли ги още?!) по бързата писта на министерските постове. Всички до един нацелиха дънерите и сега спрягат глагола „съм“ (вън от политиката и парламента).

 

В момента сме свидетели на втората фаза от разработката на метода. В ролята на опитни зайчета обаче са новите коалиционни партньори – патриотите от четата на Симеонов, Каракачанов и Сидеров (за по-кратко СКС).

 

Случващото се най-вероятно надминава очакванията на Създателите. Толкова шеметни издънки и не особено адекватно поведение могат да изпратят метода за успешно патентоване.

 

Докато светът се интересува дали Тръмп „снася“ на Путин, у нас преоткриваме темата за „нацисткия поздрав“. И си задаваме въпроса – кой от избраниците на СКС не се е заигравал с Hitlergruß (както е известен въпросният жест). Леко хиперболизираме, но пошлостта на случващото се няма граници.

 

Членове на политически кабинети падат като гърмени зайци, защото в миналото си (не знам по силата на какъв кретенизъм) са се фуклявили с нацисткото „хайл“. Пък и се снимали и „фейсбуквали” и сега се чудят какво да говорят. Единият даже в болница постъпил. Добре че поне не се опитаха да се оправдават, че всъщност това от фотосите им е древноримски салют, а не другото.

 

Ясно е едно, светът в глобален план има един шанс – морал, етичност и цивилизованост. И памет. Не може да съществува оправдание за подобни нелепости. И затова е жалък опитът на един от отговорните кадри в държавата ни да обясни стореното от вече бившия зам. министър с „грешка на растежа“. Това дори не се нуждае от коментар, а от тояга, може би.

 

Голям провал е и реакцията на първото „С“ от СКС. Дембелско, безотговорно и страшно. Особено, ако в-к „Сега“ се окажат прави в цитата си на думите му – „Кой знае какви майтапчийски снимки от "Бухенвалд" имам“. Брутализъм. Дано не го е казал. В противен случай – за много по-невинни неща хората в нормалния свят изхвърчат завинаги от политиката.

 

Но тук е друго. Още Ботев го е написал – „Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита“ (Борба, 1871 г.).

 

Няма кой да чете обаче. Грешка на растежа.

Публикувана в Гледища
Сряда, 10 Май 2017 20:42

Столът на Слави Тр.

Слави Трифонов се пристрасти към писмата. Напоследък шоуменът явно е открил епистоларната форма на общуване, като я е избрал за свой модел на поведение.

 

С едни писма той отправя ултиматуми и заплахи, с други размишлява по наболели обществени проблеми, има и такива, от които не се разбира за какво иде реч.

 

Лайтмотив обаче в тях е, ако можем така да се изразим – мажоритарната мечта. Внушил си е Слави, че са се случили неща, изискващи задължително да бъде променена изборната система в мажоритарна посока и това е. Започна да копае и не спира.

 

Конкретен повод за настоящите размишления е последното му, прясно-прясно писмо, сведено на вниманието на обществеността след 6 дни седянка пред парламента.

 

Ако проявим чувство за хумор, можем да отбележим, че дори Господ на седмия ден си е починал, за разлика от Слави, който неуморно сяда и пише писмо.

 

Ето го:

 

„Явно да приемеш волята на суверена, изразена в Референдум, е нещо много сложно. Поне така изглежда според действията на българските депутати. А всъщност е толкова просто. Има референдум. Суверенът се е произнесъл категорично. Депутатите го приемат. И... както казва един популярен български боксьор - "продължаваме напред".

 

Днес началото на приемането на волята на 2 милиона и половина българи бе дадено. Сложно или просто - но беше започнато. И сега ще стане ясно дали това е театър, с цел трупане на народна любов или са реални действия, с цел приемане на мажоритарния избор в два тура, намаляване на държавната субсидия на един лев и задължително гласуване на избори и референдуми. От действията на депутатите през следващите два месеца ясно ще се види кои са там, за да работят в интерес на хората и кои са там, за да работят за своя собствен интерес.

 

Нищо не е приключило и нищо не е свършило“.

 

Контекстът е внесеният от ГЕРБ законопроект в новия 44-ти парламент, който променя Изборния кодекс, както изискват въпросите от референдума – мажоритарни избори в два тура и почти премахване на партийната субсидия, която да стане 1 лев.

 

Авторът на писмото обаче доста прозорливо се усъмнява дали действията на герберите не са театър и затова приключва посланието си със заплашителната форма – „Нищо не е приключило и нищо не е свършило“.

 

В същност, действието на ГЕРБ не е театър, а по-лошо - ход на една вече много опитна политическа сила, владееща добре политико-административните хватки, с които не само излиза чиста от завързана ситуация, както в момента, но успява да постави политическите си партньори и опоненти в деликатно положение. Нещо от рода на Пилатовото умиване на ръцете…

 

Препоръчваме на Слави да си вземе много удобен и здрав стол, защото след известно прекъсване ще му се наложи да поднови седянката пред парламента.
Простата причина е, че внесените промени в избирателната ни система няма да минат. Което ще е справедливо, тъй като над 4 милиона българи не са гласували „за“ подобни промени. Много е елементарно наистина.

 

Всичко опира до аритметика на гласуването, като в най-лошия за Слави и сценаристите му вариант ще са необходими 121 гласа, за да се окажем в мажоритарна ситуация.

 

Ясно е, че само гласовете на депутатите от ГЕРБ са крайно недостатъчни. Патриотите са против и ще гласуват така. Логично е „Воля“ на Марешки също да са против, тъй като за тях мажоритарни избори означава нулев шанс за ново влизане в парламента. Остават БСП и ДПС. Социалистите се тупнаха в гърдите, че уважават волята на народа. (Коя воля обаче – на 2,5 млн., които гласуваха „за“ на референдума или на останалите 4 милиона, които са против или „въздържал се“ ?). Но хората на Нинова пък са против посочения тип мажоритарна система, да не говорим за орязването на субсидиите.

 

Остава ДПС, но с неговите 25 депутати, прибавени към 95-те на ГЕРБ, се получава точно 120 – с един по-малко от необходимата бройка за прокарване на проектозакона. Разбира се винаги може да се врътне една игричка с кворума, така че първоначалната регистрация да направи възможно дадено решение да се приеме от пленарна зала с много по-малко от 121 гласа.

 

Но за този сюжет са нужни доста „ако“-та. А и трябва да се повтори – ГЕРБ внасят законопроекта не с цел приемането му, а като демонстрация на принципност, последователност и т.н, и т.н. Освен това командата на Борисов не обича протести срещу себе си, особено ако управлява. Колкото и кротък да е до момента Слави, властта се чувства дискомфортно.

 

И накрая да припомним. Мажоритарната система, натресена ни като опция от референдумните популисти е опасна и няма да ни донесе нищо добро. България ще се разпарчетоса на 240 едномандатни района, които – като прибавим и ниската изборна активност, стават още по-малобройни и ще се окаже, че всеки уважаващ себе си местен олигарх може да осигури влизането в парламента на посочен му или избран от него кандидат.
И тогава, както обича да се изразява суверенът (същия, за когото пише Слави по-горе) – ще цъфнем и вържем.
Затова – по-добре Слави на стол пред парламента, отколкото мажоритарна избирателна система.

Публикувана в Гледища

Няколко знака се набиват на очи при бърз прочит на управленската програма (УП), която ГЕРБ и патриотите се канят да изпълняват следващите 4 години. Тук уточнението „бърз прочит“ е задължително и много важно, тъй като задълбоченият се очаква да отнеме повечко време, като върху него се трудят нарочно сформирани колективи с експерти от разни области.

 

Най-първо трябва да приемем като свеж хумор обявеното от Валери Симеонов, че броят страници на УП символизира идеята за пълен мандат на бъдещия кабинет – 21 страници, сиреч до 2021-ва година.

 

Защото ако не се окаже предпразнична шега, това буди сериозна тревога. Най-малкото, че е търсена форма, а не съдържание. При това положение предварителното задание би започвало с точка, указваща, че бъдещият текст трябва да е точно 21 страници. Сигурно са посочени и политиките, от които да се реже, ако УП се окаже по-дълга.

 

Цяло щастие е, че настоящата коалиция не се сформира, примерно през 2005 година, защото пълният мандат би изтичал 2009-та и ако стандартите на мислене са същите програмата трябва да е от 9 страници.

 

Всъщност, УП се набива на очи като един наистина кратък и икономичен текст. Не винаги обаче краткостта е знак за съвършенство, затова се надяваме, че между редовете на тези 21 страници и 18 управленски точки се крие много по-сериозно и обемно съдържание. Специално подчертавам това, тъй като не е добре настоящите бележки да се възприемат като критика. Най-малкото, защото вярвам в скрития текст между редовете и без да се запознаем с него не бихме могли нито да хвалим, нито да хулим.

 

Все пак има едно голямо успокоение за това, че УП не е взета от нета след изписване в търсачката на Google „управленска програма“. В нея ясно личат и моливите на ГЕРБ и тези на Симеонов и компания. (Да се надяваме, че и гумите за триене са в същите ръце, а не у някое ретроградно сборище от противници на евроатлантизма).

 

В УП има много магистрали, пътища, водни цикли, санирани панелки (че и тухлени сгради вече), родолюбие, патриотизъм, доброволна военна служба, военно обучение в училище и т.н. – все знаци, водещи към ГЕРБ и патриотите.

 

Има и съвсем мъничко цифри, но правилните. Съответният ръст на минималната и средна работни заплати, прословутият скок на пенсиите и митичните 2 % от БВП за отбрана.

 

Отдъхваме с облекчение – да, това е УП, писана наистина от тези, които се готвят да прилагат 21/21 (21 страници до 21-ва година).

 

В никакъв случай няма да поставяме въпросите за скромните обеми на статиите в УП, засягащи икономика, енергетика, здравеопазване, туризъм, околна среда и пр. Това на фона на точките гиганти – отбрана (без да имаме армия), външна политика (тук или добро, или нищо), транспорт, региони и т.н.

 

Както вече бе отбелязано, успокоението идва от убеждението и вярата ни за съществуващото съдържание, разположено в междуредията. Там най-вероятно са истината и балансите. Там сигурно е и темата АЕЦ „Белене“, както и 7-ми блок на „Козлодуй“. Там са конкретиките, с които ще борим демографския срив, както и тези, даващи оперативност на многото банални крилати фрази, завоалирани като политики на УП.

 

И тъй като в началото заподозряхме наличието на определена иносказателност в УП, не може да подминем факта, че 21/21 се ражда на Велики Четвъртък, който според евангелските мистерии е символ и на акта на предателството.

 

Успокоението идва от категоричността на бъдещия премиер, че ще се мъчим само на Разпети Петък.

 

А след това явно - цветя и рози до края.

Публикувана в Гледища

Тазгодишната коледна фиеста у нас продължи нетрадиционно дълго. Организирана от политическите ни мъже и жени, тя започна още след първата седмица на ноември и ще завърши, както си е редно, около Коледа.

Публикувана в Гледища
Понеделник, 15 Февруари 2016 15:02

Маргарита, която не си намери Майстора

Вече месец дясната ръка на президента Маргарита Попова е във вихъра на медийния танц.
"Нещастният човек е жесток и жлъчен. И всичко само заради това, че добрите хора го загрозяват".

Цитатът е от романа на великия майстор на словото Михаил Булгаков, а романът  "Майсторът и Маргарита" сякаш е писан за нашия вицепрезидент Маргарита Попова. До края на президентския мандат, а и след него, тя ще бъде запомнена единствено като "контра" : "контра на президента",  вице на "контрапротестиращите" начело с Николай Бареков,  понякога дори "контра" на Цветанов, който, казват, първи я открил за политиката.

"Контра" на всички и на всичко, които засягат личните й интереси и провалят личните й свръхамбиции.

Помните ли как новоизпеченият политик, сега действащ евродепутат Николай Бареков, я определи като светъл лъч в българската политическа джунгла, "вицепрезидент от висша класа, способна да довърши президентския мандат", а т.нар. контрапротестиращи пред президентството директно поискаха тя да стане държавен глава?! Тогава вицепремиерският зет Светлин Танчев все още беше депутат на ББЦ.

А помните ли репликата "А ти с Марга как си?", подслушана в разговора между генерал Ваньо Танов и Бойко, след която министрите на Борисов изпаднаха в ситуация да обясняват публично, че нямат нищо против „за всеки случай" да бъдат записвани от службите за сигурност? Тогава Марга почти отряза главата на Цветан Цветанов, за когото се твърди, че ѝ е отворил врата за влизане в ГЕРБ с думите: Ооооо, не съм ни най-малко изненадана, че съм била подслушвана по поръчка на Цветан Цветанов!

Няма друг политик, който преминава през толкова метармофози, за да удоволетвори докрай свръхамбициите си, като новата "Блага Димитрова".
Вече месец дясната ръка на президента Маргарита Попова е във вихъра на медийния танц.

Изскача от телевизора в "Комбина", преминава през Канал 3. Дава интервюта - от "Епицентър", та до ПИК. Разсъждава върху "неоосманизма на Мадам В" и умува заплаха ли е Турция редом до утвърдили се историци.  В края на годината танцува на бала на Тамплиерите със сребърни пантофки, досущ като Пепеляшка редом до Стефан Шарлопов и пророчицата на bTV Aлена.

Преди дни пък беше скъпа гостенка на церемонията на Магнаурската школа на ДАНС-УниБИТ за връчването на наградите с лика на Стефан Стамболов.

Малцина знаят,  че на превала на вицепрезидентския си мандат Маргарита на Бойко, /а не на Булгаков/ използва свободното си време и спретна набързо докторат под ръководството на ректора Стоян Денчев. Затова е й обичайно присъствието й сред магнаурците от ДАНС и ДС -УБИТ на наградите с лика на Стефан Стамболов, с които задочно бе награден и почетният председател на ДПС Ахмед Доган. Милиционерите от Библиографския заедно с Мадам В щели да издигнат кандидатурата й за президент чрез инциативен комитет.

Да се чуди човек какво ли минава през главата на "новата Блага Димитрова", когато разгледа програмата си с участията? Навсякъде показва самочувствие и позиция, а свръхамбицията да успее на всяка цена и да остане в политически активния живот минава всякакви разумни граници.

През годините отношението й към "началника" на "Дондуков" 2 минаваше през различни нюанси - от майчинско покровителство до открита война и неприязън особено в критични моменти: от избора на  Делян Пеевски за шеф на ДАНС, през ремонта на двигателите на МиГ-овете, до съдебната реформа. В последната  тв изява на Маргарита Попова в деня на влюбените в "Комбина" по Нова пък декларира, че двамата с Росен Плевнелиев отново са екип и такъв ще бъдат до края.  

"Кой ви каза, че няма на света истинска, вярна, вечна любов? Да му отрежат езика за лъжа!, ще възкликне Булгаков при такава изповед.

Маргарита Попова беше "контра" на Росен Плевнелиев до момента, в който разкриха сметките в КТБ на нейни роднини. "Не знам колко са парите на мъжа ми, но децата ми още не са милионери", обявява с раздразнение вицепрезидентката и отбягва въпросите как фамилията й изчезна от досиетата на вложителите в КТБ.

В началото тя наистина създаваше впечатление на безкомпромисна и въздържана личност с безупречна репутация на професионалист- юрист.

Мнозина считаха, че с номинацията й премиерът Бойко Борисов тогава е пожертвал правосъдната си министърка, за да се отърве от нея, защото демонстрирала независимост и често му опонирала. Така я изпратил на заслужена почивка на „Дондуков” 2 – хем да е нещо, хем да е никой. В битката за „Дондуков” 2 влезе като мъжко момиче, но не и мъжкарана, в светските медии подробно разказа, че не й липсва суетност. Има слабости към хубавите обувки, щастлива е да бъде баба, а 30-годишният й брак за „вековния дъб“ Йордан Попов е една истинска приказка. На старта в предизборната надпревара Попова се включи с мъдър ход и типично по балкански не подаде оставка веднага, за да се върне в министерския стол, в случай, че не бъде избрана. Типичен тарикат!

Колегите й юристи я определиха по време на кандидат–президентската кампания като „чалга” в бранша. Учителка по български език и литература, която след филологията завършила задочно и право. С хъс в гените обаче тя преследва личните си цели упорито. Първото й работно място е на коректор в издателството на военното министерство в далечната 1981 г., после се обръща към професията, за която се искат здрави нерви. Двадесет години е прокурор, две - правосъден министър. Смяташе, че трябва „да бъда до президента, а не зад него“.
Пое с хъс и амбиция ролята на голямата сестра, на каката, която дава напътствия. Тази роля играе и до днес, а като сгафи му подава нежно ръка. На жестовете и откритите войни Росен Плевнелиев по държавнически не отговаря, отминава ги с мълчание, защото добре знае за себе си, че дните му на "Дондуков" 2 са преброени и вече крои нови планове за следващата година.

В последното си тв интервю Марагрита Попова надмина себе си. Явно е разбрала, че Бойко Борисов няма да сипва с черпака в политическото й бъдеще на "Дондуков" 2, смени скорострелно ГЕРБ с ДПС и заобича "началника" в президентството.

За следващия мандат споделя: "Не ме занимават планове и няма как в порядъка на откровения разговор да кажа "дали това ще стане или не, това няма да стане (б.а президент). Не е въпросът дали искаш водеща позиция, а дали можеш да водиш".  

А Маргарита е доказала през годините може успешно да води - без всякакви принципи минава през трупове, ако трябва да осъществи свръхамбициите си, като същински валяк.

Този път обаче единствено пантофите на Мадам В  я следват в мечтите и й дават вяра да води битка за президентския пост. Към върха я бута и  магнаурската школа на ДАНС и ДС - УниБИТ и ДПС, въпреки че в същото интервю декларира, че никога не е "пила кафе с шефа".  

"Едно кафе не съм пила кафе с Делян Пеевски, не съм разговаряла на 4 очи", заяви тя, но със сигурност й се иска и ще й се случи. В края на президентския мандат Маргарита Попова ще навърши 64 години, а офертите за професионално развитие на такава възраст не валят от небето, а рязко намаляват.

Затова няма нищо случайно, че се бори с нокти и зъби за поредната президентска битка макар и под прикритие и с различни благодетели. Ако не успее с подкрепата на магнаурската школа и пантофите на Мадам В  пък, мястото й на преподавател е запазено сред академичната прелест на Уни БИТ. Ще се редува с Цветлин Йовчев и Митьо Гестапото да възпитава студентите и да ги учи на акъл.
Най-лошото за един политик е да те употребят и изхвърлят на бунището на историята. Такава ще е най-вероятно съдбата на бившата коректорка в деловодството на съда, която чрез ракетоносителя ГЕРБ израстна от "наркоразбивач на лаборатории" в тандем с Бойко Борисов до дясната ръка на президента Росен Плевнелиев. Ще я последва и бившият инженер от Гоце Делчев, този, който изготвяше хороскопи и гадаеше бъдещето в центъра на Благоевград и беше пастирка в един минал живот, а сега изкара като стопанин на "Дондуков"2.

Трудно е да определиш днес в края на президентския мандат кой от тях е по-посредствен и банален. Едно е сигурно - "провинциалистите" от "Дондуков" 2 си отиват, за да дадат място на нови незнайни герои от дългата резервна скамейка на ГЕРБ, които вече били точно шест.

"Eзикът може да скрие истината, но очите — никога! Задават Ви неочакван въпрос и Вие не трепвате дори, само за миг се овладявате и вече знаете какво да кажете, за да скриете истината, казвате го твърде убедително и на лицето Ви не трепва нито едно мускулче, но уви, разтревожена от въпроса, истината изскача за миг от дъното на душата в очите Ви и край на всичко. Виждат я и Вие сте заловен", e казал великият Булгаков.

Финалът за нашата Маргарита, която вече пета година все си търси Майстора, предстои през октомври. Често пъти обаче предварително нагласеният сценарий се обърква, а краят на романа е трагичен и се връща като бумеранг към своите създатели.


Източник: http://big5.bg/skandal/margarita,-koyato-ne-si-nameri-majstora.html

Публикувана в Гледища

Публикуваме коментара на бившия правосъден министър Христо Иванов от профила му във "Фейсбук", направен след искането на ГЕРБ и Реформаторите за оставка на Висшия съдебен съвет:

В акт на върхово безочие управляващите търсят с кого да си измият ръцете за доклада на ЕК и да спасят Цацаров.

Очевидно не са успели да постигнат достатъчно редакции в текста и се провалиха в опита с предварителното му манипулативно представяне за позитивен в кореспонденция на БТА, разтръбена от БНТ и Пеевските бухалки (Труд: „Брюксел нежно ни критикува”). И сега очевидно трябва да се посочат виновните. Това са ВСС (и конкретно тези, които правят скандали в него, като се обаждат) и предходният министър на правосъдието (т.е. аз). Сценката се разиграва преди обявяването на доклада утре, за да не се стигне изобщо до неговото прочитане.

Защото ако го прочетем, ще видим следното. ВСС е критикуван за действията на Цацаровото мнозинство. Действията на реформисткото малцинство получават очевидна подкрепа, безпрецедентна за такъв документ.

ЕК критикува онези, които се съпротивляваха на проверките по скандала Ченалова-Янева, които опитваха да използват дисциплинарни производства, за да запушат устата на опозицията в съда, които замазваха ситуацията в Софийски градски съд, които години наред се правеха на неразбрали за проблемите на софтуера за случайното разпределение и после отказаха твърдо да се провери кой се е възползвал от неговата незащитеност: това е мнозинството, водено от г-н Цацаров. Малкото похвали са свързани с работата на малцинството (опозицията на Цацаров, водена от Калин Калпакчиев и Лозан Панов): ЕК изрично хвали съдиите, които са подкрепили реформата (Цацаров и мнозинството бяха против с всички средства) и които са набрали смелост да говорят за проблемите (разбирай „правят скандали и показват смсите на премиера”). Очевидно, онези, които във ВСС водиха трудна борба ("скандали") срещу всички критикувани от ЕК (без)действия на мнозинството, получават подкрепата на ЕК. На тези хора трябва да се изкаже огромна благодарност, а не да им се искат оставките.

Другата област на тежки критики е работата на прокуратурата. Когато в средата на мандата на Сотир Цацаров ЕК иска международен одит на прокуратурата (нещо, срещу което той се бори със зъби и нокти при съставянето на Стратегията за съдебна реформа), това е най-близката до неговото бламиране позиция, която Комисията може да си позволи без да организира военна операция в България.

Общото в критиките към мнозинството във ВСС и към прокуратурата е персоната на Сотир Цацаров. Явно в ролята на персоналнен гарант за това, че в България няма да има реална борба с корупцията като в Румъния (какъв ужас, нали!). Ако някой трябва да си подава оставката, това е той. Кризата със съдебната реформа се случва заради отказа на Народното събрание да пристъпи към реформа на прокуратурата и да ограничи безконтролността на главния прокурор. Нещо, което става достатъчно ясно и от доклада на ЕК. Вместо това и днес парламентът доказва, че ние живеем в прокурорска република и поради това мнозинството се опитва да спаси тази основна за конструкцията на олигархичния ни режим фигура.

Колкото до критиката към мен – сред малкото позитиви в доклада на ЕК са изработената от моя екип Стратегия, подробно и позитивно описаните основни положения от нашия ЗИД на ЗСВ, настоятелността ми да инициирам дисциплинарни производства пред ВСС и да обжалвам отказите му за образуване, да искам проверки по скандалите, въпреки съпротивата на Цацаровото мнозинство, винаги подкрепено от пропагандната машина на Пеевски. Привеждането на ЗИДЗСВ към измененията в Конституцията е въпрос на двудневно редактиране на готовия законопроект.

ГПК и НПК изобщо не са във фокуса на ЕК. МП изработи по няколко изменения в ГПК и НПК в области, за които има ясна необходимост. Отвъд това, призивите за някаква мащабна промяна в практически чисто новите ГПК и НПК никога не бяха подкрепени от конкретна концепция и целяха единствено да се подмени реформата на ВСС с нещо (каквото и да било!) друго, без да се държи сметка, че отново може да доведе до накърняване на човешките права и справедливия процес. Не допуснах да се правят авантюри с процесуалните ни кодекси. Да обясня само с един пример – как точно и в чий интерес ще премахваме формализма на НПК без да сме реформирали прокуратурата и да сме я подчинили на върховенството на правото?!

Няма да се получи замазването.
Уважаеми г-н премиер, уважаеми депутати от мнозинството, или реформирайте из основи прокуратурата и премахнете безконтролността на главния прокурор, включително с нови изменения в конституцията, или се гответе за процедура по чл. 7. Този доклад достигна максимума на онова, което ЕК може да направи в рамките на мониторинга и с подобни куци сценки няма да промените фактите. А те са очевидни за все повече хора в България!

 

Източник: https://www.facebook.com/hristaky/posts/10207737013156165

Публикувана в Гледища

БСП има 56 агенти на Държавна сигурност в листите си за местните избори на 25 октомври. ГЕРБ е с 39, а ДПС с 38.

Това установи проверка на комисията по досиетата, чиито резултати бяха огласени днес. Проверени са 9092 лица, а всички бивши сътрудници са общо 267.

Само 3% от кандидатите за кметове на местните избори са сътрудничели на ДС.

Всички парламентарно представени партии и коалиции имат в листите си агенти на ДС. След БСП, ГЕРБ и ДПС е АБВ с 12 агенти, Реформаторският блок с 10, НФСБ с 7. "Атака" има 5, от БДЦ са с 4-ма агенти, а сред кандидатите на ВМРО има трима бивши сътрудници.

Останалите са от различни извънпарламентарни партии и коалиции. Предстои в допълнителни решения по области Комисията по досиетата да обяви агентите сред кандидатите за общински съветници.
Издигнатите от БСП Диан Цонев (Търговище), Георги Георгиев в Ботевград и Георги Тодоров в Шабла са били агенти на ДС. Издигнатият от ГЕРБ в Антон Стоил Карагьозов също е бил сътрудник на ДС. Агентите на ДС сред кандидатите на ДПС са предимно в по-малки населени места.


Пълният списък на агентите на ДС сред кандидат кметовете можете да видите тук.

 

Източник: www.offnews.bg

Публикувана в У нас
Понеделник, 02 Ноември 2015 13:49

Провалът на Цветанов

ГЕРБ взеха цялата власт. Изключенията само потвърждават правилото. БСП залезе във всички областни градове. Отначало помислих, че тука няма какво да се анализира. Но после разгледах данните от сайта на ЦИК за избора на кмет на гр.Добрич и си промених мнението. На пръв поглед преизбирането на кандидата на ГЕРБ Детелина Николова за нов мандат не будеше никакво съмнение след първия тур: 49,05% от гласовете срещу само 19,31% за втория, кандидата на реформаторите. И ето ти чудо на чудесата, на втори тур резултатът стои официално: 50,61% за 30-годишния Йордан Йорданов срещу 49,39% за досегашната кметица. Дори юпито на Реформаторския блок да е много образован и талантлив, дори всички, дали гласа си за други партии, да са го подкрепили на втория тур, пак е невероятно. Протоколите на ОИК от двата тура дават още информация за размисъл. В абсолютни числа на първи тур Детелина Николова е получила 14 319 гласа, а Йорданов – 5 639, при общо подадени действителни бюлетини – 29 195. На втори тур числата са: Николова – 11 514, Йорданов – 11 797, общо действителни бюлетини – 23 311. Следователно, на втория тур няма не само никакви нови гласове за Николова, ами и  са подадени цели 2800 гласа по-малко отколкото на първия тур. Ето на това му се вика голям провал. И понеже на пресконференцията на ГЕРБ чухме, че Борисов не е ходил в Добрич, затова провалът е лично за Цветанов. В какво конкретно се изразява причината за негласуването на тези 2800 добричлии на втори тур можем да се досетим – казва се, купен вот на първи тур и неплатена миза за втори тур. И то съвсем официално, пред очите на всички, на сайта на ЦИК. И още нещо – само едни 300 гласа не са достигнали, за да бъде преизбран кандидатът на ГЕРБ още на първия тур.

Кой се наема при това положение да обяснява, че мощната победа на кандидатите на ГЕРБ е само по идейни причини?

 

Валентин Мончовски

Публикувана в У нас
Страница 1 от 27