На 14 март 2018 г. (сряда) от 18:00 ч. в столичната галерия „Сердика“ се открива изложбата "Цветове от Изтока" на Емануела Цонева. Авторката е провокирана от колорита и духа на Изтока и посвещава изложбата си на Южна Корея.

 

В изложбата се усеща силното присъствие на Далечния Изток, който е вдъхновение в творчеството на Емануела Цонева през последните години и е резултат от няколко пътувания, които внасят нов прочит в изкуството на художничката. Начинът на експониране е повлиян от азиатските традиции, а творбите са синтез от визуални настроения, духа и екзотиката на Изтока и непрстанното търсене на красота.

 

Този проект е много специален и зареден с дълбоко личните преживявания на авторката Емануела Цонева, която създава цялата концепция на експозицията, вдъхновена от спомени за „страната на утринната свежест”, както поетично я наричат самите корейци. Културата и традициите на Изтока отдавна вълнуват художничката, но когато стъпва за пръв път в Сеул, тя усеща със сърцето и душата си ритъма на тази страна, колоритния й облик и уникалната симбиоза между динамиката на съвременния град и съхранените традиции. Това, което истински я впечатлява и вдъхновява е култът към изкуството, което открива на всякъде.

 

Част от творбите са представени върху трансперанти, които са препратка към традициите и историята на Южна Корея. Авторката залага на образи от миналото, облечени с националната носия – хамбок и детайли от визията, като обувки, игли за коса с полускъпоценни камъни. Поетичните стихове, посветени на любовта и символиката с първия сняг, поместени между творбите, придават още по-голяма лиричност на картините.

 

Творбите на Емануела Цонева разкриват преживяни моменти, детайли от бита и природата, емоциите от посещенията в местните галерии и кокетни занаятчийски дюкянчета, където може да се открие всичко – от калиграфски четки, ръчна хартия и картини, до бижута и пъстри местни сувенири, впечатления от артистичната улица „Инсадонг”, където авторката обича да се разхожда.

 

„Цветове от Изтока“ е един колоритен пътепис, който създава изключителен енергиен заряд и заслужава да се преживее в изложбеното пространство на галерия „Сердика“ от 14 март до 12 април 2018 г.

 

За Емануела Цонева

 

Емануела Цонева е родена през 1957 г. в град Шумен. Завършва Художествена гимназия в Казанлък през 1976 г. и ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” – специалност „графика и илюстрация” при доц. Иван Маринов през 1980 г. Има следдипломна квалификация по анимация към Национален киноцентър – София. Завършва курсове и посещава семинари към група „ЦВЯТ-България”. Притежава сертификат за озеленяване и аранжиране на цветя към ЦПО -„Линея 10”-София.

 

В началото на артистичната си кариера се занимава с анимация. В периода между 1979-1988 прави седем анимационни филма и печели над 10 престижни награди у нас и в чужбина: Гранд при (Варшава), наградата на журито в град Носувей (Унгария), златен медал в град Кромирец (Чехия), специална награда и златен плакет – 2 поредни години в Лондон (Великобритания), участие на фестивала в Анеси (Франция).


Цветове от Изтока
Цветове от Изтока
Цветове от Изтока
Цветове от Изтока
Цветове от Изтока
Цветове от Изтока
Цветове от Изтока
Цветове от Изтока
Цветове от Изтока
Цветове от Изтока
Цветове от Изтока
Цветове от Изтока
Цветове от Изтока
Цветове от Изтока
Цветове от Изтока

Емануела Цонева е работила 10 години като сътрудник в ТЦ Варна, художник-моделиер в „Дружба стил” – Варна, изработвала е плакати и покани за Варненска опера и Държавен куклен театър – Варна, преподавала е проектиране на модно облекло в частен колеж „Богоя” – Варна.

 

В момента е преподавател в НУИ „Добри Христов” – Варна по графика, рисуване и пластична анатомия.

 

Участва в престижни изложби и биеналета на графиката и рисунката в България и чужбина (Кадакес – Испания, Канагава – Япония, Подгорица – Черна гора, Радиборч – Полша, Букурещ – Румъния и други).Има повече от 20 самостоятелни изложби и творчески изяви в България и чужбина. По-важните от тях са:

 

1979 г. Първа самостоятелна изложба – илюстрации по приказки на Николай Райнов в град Варна; 1996 г. „Сътворението” – самостоятелна изложба пастел и керамика в галерия „Палас 2” – Варна;1997 г. Самостоятелна изложба живопис и графика в галерия „Буларт” – Варна;

 

2000 г. „Раят в нас” – изложба живопис в Център за съвременно изкуство - Варна; 2001 г. Самостоятелна изложба –живопис и рисунка –галерия „Александър”-София; 2001 г. Блиц изложба „Африкански приказки” с модно ревю в комплекс „Атриум”- Варна; 2002 г. Съвместна изложба „Стъкло и коприна” с пловдивския художник Янко Ненов в ГХГ „Борис Георгиев” – Варна;

 

2007 г. Юбилейна изложба живопис, графика, рисунка, пърформанс в ГХГ „Борис Георгиев”- Варна; 2010 г. Самостоятелна изложба „Стъклопис и огледала” – художествен салон „Стара Варна” ;Ръчната книга „Сянка от пеперуда”, създадена 2012 година, е литературно-художествен творчески проект, реализиран от Емануела Цонева, съвместно с гравьора Петър Лазаров, в Грьонинген – Холандия. Бутиковото издание от 20 броя е с 11 оригинални илюстрации (монотипии и дървогравюри).

 

През 2013 година ръчната книга е представена в галерия “Ларго” - Варна.

 

В периода от 2008 до 2017 Емануела Цонева участва редовно в ОХИ на група на художниците- Варна, както и в ежегодни колективни изложби на художниците-преподаватели от НУИ „Добри Христов”-Варна в Двореца-Балчик.

 

През април 2016 г. Цонева е поканена за самостоятелна изложба - „Уловени мигове” в арт галерия „Citizen” – Париж / Франция/.

 

На 22.03.2017 заедно с дъщерите си прави изложба – „3/3”, посветена на пътуванията си до Южна Корея в галерия „ Ларго”-Варна. На 28.10.2017 Юбилейна изложба -„Животът като мозайка” в ГХГ „Борис Георгиев”-Варна.Голяма част от картините са посветени на далечния Изток, вдъхновяващ художничката през последните седем години.

 

Емануела Цонева работи графика, илюстрация и оформление на книгата. Твори още в жанровете: живопис, стенопис, плакат и стъклопис.

 

В периода 2000-2002 с дъщеря си Гергана Цонева създава четири колекции авангардна мода и печели две статуетки „Арахна” на Театъра на модата под егидата на Едит Паф. Издава три стихосбирки „Към теб” -1994, „Молитва за обич”- 2001 ,представена със самостоятелна изложба в галерия „Александър” - София и „Сянка от пеперуда” - ръчна книга реализирана в графична база –Грьонинген /Холандия/.

 

Картините й са притежание на колекционери и галерии у нас и в чужбина - САЩ, Великобритания, Люксембург, Германия, Финландия, Испания, Япония, Аржентина и др.

 

Член е на Варненската група на художниците, Дружеството на писателите към СБП – Варна и група „ЦВЯТ” – България.

 

В момента живее и работи във Варна.

Публикувана в У нас
Петък, 02 Февруари 2018 15:23

„Автограф“

Галерия "Сердика" представя от 6 февруари до 10 март 2018 г. изложбата "Автограф"- абстрактна живопис на Станка Атанасова. Вернисажът е на 6 февруари 2018 г. от 18:00 часа.

 

Авторката е родена в София през 1982 г. През 2007 завършва специалност „Художествена тъкан” в СХУ „Димитър Добрович ” – Сливен. Продължава професионалното си образование във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” - бакалавърска степен специалност "Изящни изкуства - графика" и магистърска степен специалност "Педагогика на обучението по изобразителното изкуство - графика" във Великотърновския университет „Св.Св.Кирил и Методий“.

 

Активността на Станка Атанасова в художествения живот е засвидетелствана в творческата и биография, наситена с изяви – три самостоятелни експозиции, многобройни участия в общи изложби, пленери и международни форуми.

 

Днес, Станка Атанасова успешно съчетава творческата работа и отглеждането на малката си дъщеричка в с. Долна Студена, Русенско.

Публикувана в У нас

На 30 май 2017 г. (днес, вторник) от 18:00 ч. в галерия "Сердика",ь част от „Пазари Възраждане” ЕАД  - ул. "Цар Самуил" 90 Б ет. 2, ъгъла на ул. "Стефан Стамболов” и ул. "Лозенград" на Женския пазар ще бъде открита изложба живопис на Венцислав Павлов.

 

Авторът е потомствен художник. От 1979 г. работи в областта на графичния дизайн и рекламата. Създател е на две списания, които издава от 1998 до 2008 г.  От 2008 г. изцяло се посвещава на мечтата си да бъде  „истински” художник като баща си  и рисува предимно живопис. Негови произведения са притежание на колекционери в страната и чужбина.

 

Изложбата съдържа живописни творби, пейзажи, фигурални композиции и експресии от багри и цвят. В творбите си художникът пресъздава своите мечти, страст и фантазия.

 

Изложбата ще бъде представена от 30 май 2017 г. до 20 юни 2017 г.

Публикувана в Арт

В навечерието на най-светлия християнски празник Възкрасение Христово беше организирана творческа среща-дискусия на тема: „Ролята на жените за съхраняване на  християнските ценности“ в галерия „Сердика“, новото духовно пространство на Женския пазар.

 

Ролята на жената в плана на Бог беше представена от отец Методий от православния храм „Св. св. Кирил и Методий“, който беше гост-лектор на дискусията. „Ролята на жената не е второстепенна. Жената трябва да смирява мъжа, да бъде негова помощница. Човек става едно цяло когато Мъжът е заедно с Жената. Още от древните патриархални времена – от времето на Авраам, Исак и Яков, жената е отстоявала вярата на мъжа.

 

Най-голямото доказателство за уважението на Бог към жената е Богородица, защото чрез нея Бог даде Сина Божи. Като Божия майка Богородица стои най-близо до Бог.”, сподели с присъстващите отец Методий и отправи призив към жените да бъдат близо мъжете си, да организират своя дом като църква, за да се съхраняват християнските ценности и български дух, да  имат здраво, по Божиите канони, семейство - а не съжителство.

 

Отец Методий подчерта: „Третостепенна задача е боядисването на яйцата и правенето на козунаците, важно е жената, като пазителка на ценностите, да предаде на децата, че Бог е любов”.

 

Художникът Андрей Янев сподели своите преживявания по време на многобройните си посещения в Света гора – градината на Богородица. „Жената присъства в  Атон чрез образа на Богородица” каза Янев и разказа притчата за иконата Достойно есть, която се намира в манастира “Пантократор”, Сред  съществуващите монашески убежища се издигала съществуващата и сега келия с малка църква, посветена на Успението на Божията Майка.

 

Кметът на район „Възраждане” Савина Савова поздрави присъстващите на събитието, което се провежда в рамките на изложбата „Атон – в рисунки и фотографии“ на Андрей Янев и проф. Мирослав Дачев, организирана от район „Възраждане“, „Пазари Възраждане“ ЕАД и Център за семиотични културни изследвания.

 

Савина Савова подчерта,  че   „проявата е част от дейностите, които район „Възраждане“ реализира за съхраняване на традиционните български ценности и християнски дух, за популяризиране на българската култура и хората, които я създават”  и допълни:

 

„Изложбата даде възможност, през погледа на авторите,  жените да се  докоснат до духа на Света гора – градината на Богородица и до живота на монасите от Атон”. В дните на Страстната седмица трябва да се вслушаме в Божиите послания за повече смиреност, състрадание, милосърдие и любов, и смело да отстояваме вярата си”.

Публикувана в У нас
Четвъртък, 18 Август 2016 13:51

Носенето на кръста

Картината напомня кинематографически крупен план. Бош ефектно пресъздава суматохата на кръстния път към Голгота и преднамерено окарикатурява образите. Никъде другаде преди Бош не е предавал на човешкото лице черти на такова гротескно уродство. Само двама в картината - Христос и Света Вероника, и двамата със затворени очи, съхраняват простото човешко достойнство, рязко контрастирайки с останалите персонажи. Те се вглеждат в това, което представлява техния свят, не обръщайки внимание на творящата се около тях вакханалия. Устните на Вероника сякаш са докоснати от едва забележима усмивка. В ръцете си тя държи покривало, и с него, колкото и да е странно, умоляващо гледа към нас , които като че сме стъпили на /осквернили/ тъканта с лика на Христос.

При погледа към разноликата злобна тълпа още по-голямо съчувствие предизвиква тихата покорност на Исус. Тук са и двамата разбойници, които следвало да бъдат разпънати заедно с Исус. В долният десен ъгъл, единият озъбил уста, злобно гледа към своите мъчители; в горния десен ъгъл — другият разбойник, измъчван от страдания, се разкайва. Над тях се надсмива първосвещеникът с изключително мерзка физиономия. Твърдият рисунък и чувството на светлина позволява да се счита, че работа се отнася към късния период от творчеството на Бош.

В картината има малка дълбочина: сякаш всички глави са разположени на една плоскост; на лицата се отразяват най-разнообразни чувства, понятни на всички зрители. Разкайващият се разбойник размишлява за смъртта, неговото побледняло лице е пропито от мъка; той отчаяно гледа на горе, не забелязвайки озлобените лица. Създава се впечатление, че неговото състояние графически подчертава детайлите: от ляво на разбойника има фарисей, а от дясно на него - пристъпва първосвещенник.

Публикувана в Култура
Събота, 12 Март 2016 12:07

Museo Nacional del Prado

„Прадо“ е музей и художествена галерия в Мадрид, столицата на Испания, основан през 1819 г., с над 1300 картини в своите експозиции. Това е един от най-големите и значими музеи на изобразителното изкуство в света. С над 1,8 милиона посетители годишно, музеят е сред най-посещаваните туристически обекти в Мадрид. Музеят е уникално богат на картини на европейските майстори от ХVI до XIX, в основната му колекция присъстват изключително много картини на Веласкес, Ел Греко, Гоя (чиято колекция се радва на най-широко представяне), Рубенс, Йеронимус Бош с най-добрата колекция в световен мащаб именно в този музей, както още и Мурильо, Рафаел, Веронезе и др.

In the main exhibition hall, first floor
In the main exhibition hall, first floor

В световен мащаб музеят е определен като „най-голямата концентрация от шедьоври на квадратен метър“. Голяма част от хората на изкуството го определят като „ не най-големият, но най-интензивният”. Прадо има около 950 склуптори, 64000 рисунки, 2400 щампи, 800 декоратишни изкуства, 900 монети и 800 медала. Подобно на други големи европейски музеи, като Лувъра в Париж и Уфици във Флоренция, Прадо дължи своя произход на колекционерското хоби на управляващите династии през вековете. Той отразява личните вкусове на испанските крале и тяхната мрежа от съюзи и политически вражди, така че се превръща в колекция ненадмината по специални художници и стилове. Много от творбите в музея са създадени по желание на няколко царе любители на изкуството. Школите на живописта в Испания, Фландрия и Италия (особено Венеция) имат водеща роля в Прадо. Има също така добри френски образци на Никола Пусен и Клод Лорен. Немските картини са с репертоар от едва четири творби на Дюрер и многобройните портрети на Менгс. Кратък е обзора на британската живопис, а що се отнася до холандската, най-силен неин представител е Рембранд. Като по-малко известни аспекти на музея, но също така важна част от декоративните изкуства са „Съкровището на делфините“ и изключителната колекция от гръко-римски скулптури.

Франц Снайдерс 1579 – 1657 г. Лов на глигани
Франц Снайдерс 1579 – 1657 г. „Лов на глигани

Сградата на музея е построена по времето на крал Карлос III от любимият му архитект Хуан де Вилянуева (автор и намиращата се наблизо Ботаническа градина както и Кметството). Ливадите, които тогава пустеели на това място дали и името на музея (на испански „prado“ означава „ливада“).

Историческото и обществено-политическото развитие на Испания безспорно се отразява, както на облика на най-големите испански колекции, така и на принципа на тяхното създаване. Не прави изключение и музеят „Прадо“. Неговата история е още по-показателна поради това, че колекцията му до голяма степен е създадена благодарение на меценатството на испанските монарси. Техните колекции почти изцяло съставят експозицията на Прадо.

Началото на бъдещата колекция на Прадо е поставено от Карл I /1516 – 1556 г./, който от 1519 г. е император на Свещената Римска империя под името Карл V.

Той осъзнава ролята на меценатството за възвеличаване на неговото войнствено и изпълнено с много завоевания и загуби царуване. При походите му из Западна Европа, той не пропуска и да купува големи колекции, има запазени инвентарни списъци на закупени от него платна.

Албрехт Дюрер. Адам и Ева, 1507. Прадо, Мадрид
Албрехт Дюрер. „Адам и Ева“, 1507. Прадо, Мадрид

През следващите години съществена роля за допълване на бъдещата колекция на Прадо изиграва фаворитът на новия крал Филип III (1598 – 1621), херцог Лерма. Херцогът купува в Италия ”Благовещение“ на Фра Беато Анджелико и осигурява поръчки за великия фламандски живописец Питър Паул Рубенс. През 1621 година на престола де възкачва поредния Филип, четвърти по ред (1621 – 1665), по чиято заповед са закупени големи колекции от всички краища на Европа. Най-значителната е колекцията на Чарлз I Английски, закупена по време на управлението на Оливър Кромуел. По този начин в Испания попадат „Успение на Богоподица“ от Андреа Мантеня, ”Светото семейство“ от Рафаел и редица творби от Тициан, Тинторето, Веронезе и други прочути художници.

След смъртта на Рубенс през 1640 г., в Испания попадат част от творбите му – „Трите грации“, „Градината на любовта“, ”Селски танц“, ”Портрет на Мария Медичи“ и почти цялата му лична колекция. От същия период са и подаръците от чужди владетели и от испанските посланици в чужбина, като „Адам и Ева“ на Дюрер, подарена от Кристина Шведска, „Падането по пътя на Голгота“ на Рафаело, подарена от вицекраля на Палермо и др.

Веласкес. Меркурий и Аргус
Веласкес. „Меркурий и Аргус“

Най-значимо от XVII век, в музея е творчеството на гениалния Диего Веласкес, събрало цяла галерия портрети, религиозни творби, платна създадени по антични мотиви, пейзажи и др. През 1700 година, на испанския престол се възкачва династията на Бурбоните, които допринасят за допълване на колекцията с много творби на Франц Снайдерс, Тениерс и други фламандски майстори. Следващият период на управление кралете Карл III и IV-ти е кризисен по отношение на попълване на колекцията, въпреки че поставят началото на изграждане на музей на естествените науки (прераснал в художествения музей Прадо).

Гласуваният декрет от Учредителното събрание на революционна Франция, за превръщане на бившия кралски дворец Лувър в музей, дава тласък за подобно развитие и в Испания. Управленската криза около сваляне и качване на Бурбонската династия на испанския престол, временно забавя изграждането на художествен музей в Мадрид. Но за бъдещата му колекция, огромно значение има закриването на множество испански манастири (по примера на Франция) и събиране на колекциите им от картини в Мадрид. По време на царувалия само една година, крал Фердинанд VII, се прави опит за създаване на музей със старинната Академия „Сан Фернандо“. Предвидено е той да бъде уреден в двореца Буенависта, но без успех. Този развой принуждава краля да определи за художествен музей недовършеното здание на Музея на естествените науки в парка Прадо. Планът за сградата е създаден още през 1785 година от известния архитект Хуан де Вилануева, който успява само да започне строежа. В началото на 1818 г., маркиз де Санта Крус е натоварен с мисията да създаде галерия на живописта на музея Прадо от картини, принадлежащи на Негово Величество, което е и последният етап преди откриването му. Музеят Прадо официално е открит на 19.11.1819 г. като кралски музей на живописта с колекция от едва 311 картини. През същия период е издаден и първият каталог на музея.

Франсиско Гоя Семейството на Карлос IV
Франсиско Гоя „Семейството на Карлос IV“

Първият му директор, маркиз де Санта Крус, полага големи усилия за пренасянето на нови творби, като тези от дворците в Аранхуес и Гранха. Вторият каталог от 1821 г. вече съдържа описанието на 512 творби. Днес Прадо притежава десет пъти повече картини, отколкото при основаването си. Това не бива да ни изненадва – в началото на XIX в., голяма част от многобройните картини, останали в кралските дворци, в сбирките на Ескориал, в други музеи и манастири, постъпват в Прадо. Различни частни лица също допринасят с даренията си за попълване на експозицията. Междувременно, през 1845 година, внезапно възниква опасност от разделяне на сбирката между двете дъщери на Фердинанд VII, като по този начин е застрашен действащия от XVII в. до този момент, Закон за неделимостта на живописните платна от Короната. Кралица Изабела II изплаща част от стойността на картините на сестра си, за да запази целостта на сбирката.

През 1868 г., избухва испанската революция, Изабела II е изгонена във Франция, а Испания е обявена за република. Новото правителство отделя живописните произведения от личното имущество на кралете. По този начин богатствата се връщат на държавата, а музеят на практика се национализира. В излезлия през 1873 г. каталог, той за първи път е назован Музей Прадо – име, което носи и до наши дни. Създаденият през 1894 година Музей на новото изкуство лишава Прадо от част от картините му, предимно творби на испански художници от XIX век. Част от тези платна днес са изложени в Националния музей на съвременното изкуство, открит през 1951 година. По време на Гражданската война, музеят Прадо е закрит и картините са евакуирани в Швейцария. На 7 юли 1939 година пинакотеката е отново отворена за посещения, но колекцията е напълно възстановена чак в началото на Втората световна война, когато преместените платна са върнати в Испания.

The Goya Gate in the north façade of the museum.
The Goya Gate in the north façade of the museum.

Днес музеят има филиал, който е тържествено открит през 1971 година в зданието Касон дел Буен Ретиро. Основната част от сбирката е от произведения на испански творци от XIX век. Нуждите от по-обширно пространство за разполагане на нарастващата колекция налагат разширяването му. Днес партерът включва сградата на архитекта Вилянуева и новата постройка в двора на църквата „Сан Херонимо де Реал“. Тук са разположени и магазин, кафе, ресторант и гардероб.

Публикувана в Култура
Вторник, 21 Януари 2014 19:03

Питер Брьогел Стария

Питер Брьогел Стария или Питер Бьогел Селския (нидерландски: Pieter Bruegel de Oude) е фламандски ренесансов живописец, известен със своите пейзажи и битови сцени. Смятан приживе просто за един от добрите майсори на своето време, впоследствие е оценен като един от най-големите художници на Северния ренесанс. Творбите му са проникнати от хуманизъм и философия, надхвърлящи рамките на битовата и пейзажна живопис. Сред първите, оценили неговия гений, са Петер Паул Рубенс и художникът и историк на изкуството Карел ван Мандер. На последния дължим малкото сигурни сведения за живота на Брьогел Стария.

Документи за датата и мястото на раждането на Брьогел не са запазени. Според някои източници е роден в Бреда, макар да не е сигурно дали става дума за град Бреда (днес в Нидерландия) или Бре (днес в Белгия), наричан Бреда на латински. Други сочат като негово родно място село Брьогел, въз основа на името и интереса му към селския бит. Установено е, че не може да е роден преди 1521 и след 1531 г. Около 1540-1545 г. Брьогел е ученик на преуспелия художник Питер Кок ван Елст, за чиято дъщеря по-късно се жени. Ван Мандер разказва любопитната подробност, че като помощник в ателието на Елст, Брьогел често „дундуркал“ на коленете си бъдещата си съпруга, по това време малко момиче.

Ловци в снега, 1565
„Ловци в снега“, 1565

През 1551 г. (сравнително късно) става член на гилдията на художниците в Антверпен „Свети Лука“. Свързва се с търговеца на гравюри Йеронимус Кок и работи за неговата галерия „При четирите вятъра“. Първоначално копира сюжети от популярни гравюри, най-вече в стила на Йеронимус Бош, от когото е повлиян в ранното си творчество. Първите му самостоятелни проекти за гравюри датират от периода след пътуването до Италия. През 1552 г. заминава за Италия. Такова пътуване е било препоръчително за всеки художник, можещ да си го позволи. Смятало се като част от обучението за всеки майстор да живее и работи известно време в родината на Ренесанса. Пътешествието на Брьогел минава през Франция (Лион и Авиньон) и италианските градове Неапол и Реджо ди Калабрия (за това се съди по запазени негови рисунки от тези места). Накрая се установява в Рим, където пребивава около година. Тук работи при известния миниатюрист Джулио Кловио. През 1553 г. на връщане за Нидерландия минава през Флоренция и Болоня. Пътуването му през Алпите се сочи като оказало по-голямо влияние върху творчеството му от цялото италианско изкуство. То дава голямо отражение в пейзажите на неговите картини.

Връщането на стадата, 1565
„Връщането на стадата“, 1565

В продължение на няколко години след връщането си в Антверпен работи за Йеронимус Кок, създавайки рисунки за гравюри. След прекратяване на сътрудничеството си с него се занимава главно с живопис. През 1563 г. се мести от Антверпен в Брюксел, където остава до края на живота си. Същата година се жени за Майкен Кук, дъщерята на Елст, която е художничка-миниатюристка.

В 1565 г. създава прочутия живописен цикъл „Годишните времена“ по поръчка на търговеца Николаус Йонгелин. През 1569 г. получава поръчка от брюкселският градски съвет за картина на тема „Построяването на канал между Брюксел и Антверпен“. На 9 септември (по други сведения 5 септември) умира, преди да е успял да изпълни поръчката. Питер Брьогел Стария е баща на Питер Брьогел Младия и Ян Брьогел Стария, и двамата също художници. Тъй като са още деца при смъртта му, не получават пряко обучение от него.

Живописецът е смятан за първия западен художник, който рисува пейзажи заради самите тях, вместо като фон на религиозни сюжети. Неговите зимни пейзажи от 1565 г. са доказателство за суровите зими през т.нар Малък ледников период.

Живописно творчество

Живописното наследство на Брьогел Стария включва около 40 творби, изпълнени в техниките маслени бои върху дъска и темпера върху платно. Последната била по-евтина и нетрайна, затова Брьогел я използва за лични творби, които трудно можели да намерят пазар. Някои незапазени негови произведения са известни от копия на синът му Брьогел Младия. В творчеството на художника се разграничават два периода: Антверпенски и Брюкселски.

Вавилонската кула (1563)
Вавилонската кула (1563)

Антверпенски период (до 1563)

Най-ранните запазени произведения от този период датират от 1559 г. Сред тях са „Падането на Икар“ (ок. 1559), „Нидерландски пословици“ („Стоте нидерландски пословици“, 1559), „Детски игри“ (1559, тематично творбата е свързана с „Нидерландски пословици“) и „Борба на Сирница и Великия пост“ (1559, издаваща силно влияние от Йеронимус Бош). От 1562-1563 г. датират „Изгонването на ангелите“, „Триумф на смъртта“ и „Безумната Грит“. Те образуват малък цикъл. Стилът и тематиката са повлияни от Бош. От това време са и многофигурната „Самоубийството на Саул“, която Рубенс сочи като пример за майсторска композиция, и двата варианта на „Вавилонската кула“. Зрителят дълго трябва да се вглежда за да открие скрития алегоричен смисъл в многофигурните табла. Заплетените символи, характерни за изкуството на Бош, при Брьогел са проникнати от нов, хуманистичен поглед и навяват размисли за същността на човека.

Изгонването на ангелите, 1562-63
„Изгонването на ангелите“, 1562-63

Брюкселски период (от 1563 до 1569)

Често този период е наричан „зряло творчество“ на Брьогел. Към него се отнася цикълът „Годишните времена“ от 1565, включващ картините: „Сенокос“, „Жътва“, „Връщане на стадата“, „Мрачен ден“, „Ловци в снега“. Последната е известна и под имената „Зима“ и „Връщането на ловците“. Тези творби често са сочени като връх в творчеството на Брьогел. Скоро след като получава картините търговецът Николаус Йонгелин залага цялото си имущество, сред което са и те. Брьогел никога повече не вижда творбите си, които са опаковани и надлежно прибрани в склад. Съществува предположение, че знаменитата поредица е включвала 12 табла (за всеки месец по едно) повечето от които вече изгубени. Правени са опити една или друга творба или копие на творба от Брьогел да бъдат причислени към поредицата. Знакова за творчеството на нидерландския майстор става „Връщането на ловците“. (Тя заема немаловажно място във филма на Андрей Тарковски "Соларис".)

В произведения като „Проповед на свети Йоан Кръстител“ (1565-1566), „Избиване на младенците“ (1565), „Преброяване във Витлеем“ (1566) Брьогел ползва библейски сюжети, за да отрази съвременни събития, свързани с испанската власт в Нидерландия и съпротивата срещу нея. Предполага се, че първата представя събрание, организирано от нидерландски бунтовници, а втората – наказателна акция на испански войници в нидерландско село. Брьогел е бил съпричастен към темата. Преди смъртта си той накарал съпругата си да изгори негови рисунки, можещи да навредят на семейството му при евентуален обиск.

Особена част от творчеството му са „Мизантроп“, „Притча за слепците“ и „Просяци“. Тези творби се отличават както с малкия брой фигури, така и с философския си смисъл. Предполага се, че Брьогел ги е рисувал за себе си. В последните години от живота си художникът работи по картини на селска тематика: „Селска сватба“, „Селски танц“, „Глава на селянка“, които му създават слава на битов живописец.

Жътва, 1565
„Жътва“, 1565

Питер Брьогел създава множество рисунки, по които се правят гравюри: „Големите риби изяждат малките“, „Чудото на свети Антоний“, „Магаре на училище“, „Алхимик“ и други. Автор е на графичните цикли „Големите пейзажи“, „Малките пейзажи“, „Седемте добродетели“ и „Седемте смъртни гряха“. Повечето от тях са работени в периода 1553-1557 г. докато сътрудничи на Йеронимус Кок. Гравюри са правени и по живописни табла на Брьогел. Сред тях са „Селски танц“, „Селска сватба“ и други. Запазени са и оригинални рисунки на майстора: „Пейзаж с пътник“, „Реджо в пламъци“, „Художник и ценител“, сочена като автопортрет, „Есен“, „Лято“, „Коне“, „Алхимик“, послужила за образец на гравюрата.

По пътя към Египет
„По пътя към Египет“

Вино на празника на Свети Мартин
„Вино на празника на Свети Мартин“

Нидерландски пословици

„Нидерландски пословици“ е картина на Питер Брьогел Стария от 1559 г., изпълнена с маслени бои върху дърво и представяща земя, населена с образи на съвременници на художника в сцени, възпроизвеждащи буквално множество фламандски пословици и притчи. Картината днес е притежание на Държавния музей в Берлин.

Във времето на Брьогел пословиците са популярен жанр: публикувани са много сборници с пословици, включително и един сборник на антверпенски книжар, публикуван прибилизително по същото време. Около 1558 година фламандският гравьор Франц Хогенберг завършва своя гравюра, изобразяваща около 40 пословици. Самият Брьогел също използва тази стилистика в по-ранни свои творби като „Големите риби изяждат по-малките“ от 1556 година, ала с размерите си от 117×163 cm, „Нидерландски пословици“ се смята за първата голямоформатна картина на тази тема.

Нидерландски пословици
Нидерландски пословици

Картината, която в каталога на антверпенския колекционер Питър Стивънс е влязла под името „Опак свят“, прелива от символика и отпратки към живота и бита във Фландрия през 16 век. Тъй като много от поговорките продължават да се ползват и до днес почти непроменени, повечето от сцените са разгадани и за сравнително малко има колебания в интерпретацията. Някои монографии, посветени на Брьогел, изброяват повече от сто поговорки, басни, крилати фрази и шеговити подмятания, отразени в картината, като много от сцените съдържат по две и дори три сюжетни линии. Преобладават пословиците, с които се осмиват глупавите постъпки и дейното усърдие без влагане на разум, насочено към непостижима цел. Темите за абсурда, пороците и глупостта на човека са характерни за творбите на Брьогел и тази картина не е изключение.

Брьогел рисува картината, когато е на 34 години, но в нея вече се е утвърдила една от основните особености на стила на художника: точното улавяне и предаване на позите и движенията на героите, което в случая още повече усилва усещането за безсмислеността на техните действия. В контраст с осмяната глупост на постъпките им, лицата на изобразените персонажи са необикновено сериозни и важни. Облеклото и покъщината са изобразени в най-големи детайли и говорят за дълга подготовка, предхождала рисуването на картината и изучаването на обектите от натура. Хуморът в „Нидерландски пословици“ вероятно е бил веднага откриван от съвременниците на художника, които са го наричали с прякорите „Веселяка“ и „Шегобиеца“. И макар поотделно всяка сцена да носи хумор, общото усещане от картината е за една трагична сатира на епохата.

Публикувана в Култура
Вторник, 25 Юни 2013 10:28

Петер Паул Рубенс

Петер Паул Рубенс (на нидерландски: Peter Paul Rubens, [petər 'pʌul 'rybə(n)s]) е фламандски художник от епохата на Барока, известен със своя екстравагантен стил, който подчертава и въплъщава подвижността, жизнеността, цвета и чувствеността както никой друг. Във времето на Контрареформацията той рисува множество олтари, портрети, пейзажи и исторически картини с митологични, религиозни и алегорични сюжети. Неговото творчество съчетава традициите на брьогеловия реализъм с достиженията на венецианската школа. Освен че ръководи голямо ателие в Антверпен, произвеждащо картини за аристокрацията и колекционерите на изобразителното изкуство в цяла Европа, Рубенс е и добре образован хуманистичен учен, колекционер на изкуство и дипломат, получил рицарско звание както от испанския крал Филип IV, така и от английския крал Чарлз I. Рубенс е бил харизматичен и привлекателен мъж и компаньон, „висок, достолепен, с правилни форми на лицето, румени страни, кестенява коса, блестящи очи, владеел се е добре, бил е жизнерадостен, внимателен и любезен.“

Петер Паул Рубенс е роден на 28 юни 1577 година в Зиген, графство Насау-Диленбург (днес в Германия), в семейството на Ян Рубенс и Мария Пейпелинкс. Баща му е юрист с калвинистки убеждения, който през 1568 година напуска Антверпен, заради засилващите се религиозни преследвания след назначаването на херцог Алба за испански губернатор на Нидерландия. Първоначално той се установява в Кьолн, но след като става правен съветник на Анна Саксонска, съпругата на Вилхелм Орански, през 1570 година се премества в нейния двор в Зиген.

Адам и Ева
Адам и Ева

Преди раждането на Петер Паул Рубенс баща му Ян Рубенс е изпратен в затвора, заради любовна афера с Анна Саксонска. През 1578 година, след неговото освобождаване, семейството се връща в Кьолн. Ян Рубенс умира през 1587 година и две години по-късно Рубенс и майка му се връщат в Антверпен, където момчето приема отново католицизма. По-късно религията присъства отчетливо в работата на Рубенс, който казва: „Моята страст идва от небето, а не от земните размишления“. Той се превръща в един от водещите представители на католическата Контрареформация в живописта.

В Антверпен Рубенс получава хуманистично образование, изучава латински и класическа литература. На тринадесетгодишна възраст постъпва на служба при Маргарита Аренбургска в Ауденарде като паж, но след кратко време напуска, за да поеме по творческия си път. На четиринадесет години той става чирак на родственика си, художника на ландшафти и исторически сюжети Тобиас Верхахт. По-късно той учи при двама от водещите художници в града по това време, маниеристите Адам ван Норт и Ото ван Вен. Основната част от първоначалното му обучение се състои от копиране на работите на по-ранни художници, като ксилографиите на Ханс Холбайн Младия или гравюрите по Рафаело Санцио на Маркантонио Раймонди. Рубенс завършва обучението си през 1598 година, когато е приет в Гилдията на свети Лука като самостоятелен майстор.

В Италия

Портрет на херцог Лерма на кон, 1603 г.
„Портрет на херцог Лерма на кон“, 1603 г.

През 1600 г. Рубенс заминава за Италия, където посещава Венеция и се запознава с работите на Тициан, Паоло Веронезе и Тинторето. Колоритът и композициите на Веронезе и Тинторето оказват незабавно влияние върху картините на Рубенс, а по-късно зрелият му стил е силно повлиян от Тициан. След това работи като придворен художник на херцога на Мантуа Винченцо Гонзага. Предполага се, че получава този висок пост с препоръка от ерцхерцозите Алберт Австрийски и Изабела Испанска, които управляват нидерландските владения на Хабсбургите и чийто придворен художник е Ван Вен, или от други влиятелни фигури. Работата му в Мантуа включва предимно рисуване и копиране на портрети, но позволява на Рубенс да се запознае с творби на Андреа Мантеня, Тициан и Джулио Романо от богатата колекция на Гонзага.

През 1601 г. с финансовата помощ на херцог Винченцо Гонзага Рубенс пътува до Рим, преминавайки през Флоренция. Там той изучава класическото гръцко и римско изкуство и копира работи на италианските майстори. Особено влияние му оказва елинистичната скулптура „Лаокоон и синовете му“, както и изкуството на Микеланджело Буонароти, Рафаело Санцио и Леонардо да Винчи.

Рубенс е повлиян и от по-новите и силно натуралистични картини на Микеланджело да Караваджо. По-късно той прави копие на неговата картина „Погребението на Христос“, препоръчва на херцога на Мантуа да купи „Смъртта на Девата“ и играе важна роля за придобиването на „Мадоната с броеницата“ от доминиканската църква в Антверпен. По време на своя пръв престой в Рим Рубенс завършва и първата си монументална творба - по поръчка на ерцхерцог Алберт, той рисува три творби за църквата Санта Кроче ин Джерузалеме в Рим - „Света Елена със Светия кръст“ за главния олтар и „Увенчаването на Христос с тръни“ и „Изкачването на кръста“ за страничните олтари. С това Рубенс затвърждава репутацията си в Италия.

През 1603 г. Петер Паул Рубенс е изпратен от херцога на Мантуа на дипломатическа мисия в Испания, като поднася подаръци от фамилията Гонзага в двора на крал Филип III. По време на това пътуване той се запознава с голямата колекция от картини на Рафаело и Тициан, както и на фламандски художници, събрана от предходния крал Филип II. По време на своя престой в Испания той рисува портрет на херцог Лерма на кон, повлиян от картини като Тициановия „Карл V при Мюлберг“. Това пътуване става първото от цяла поредица, съчетаващи изкуството и дипломацията.

Рубенс се връща в Италия през 1604 година и прекарва следващите няколко години в Мантуа, Генуа и Рим. В Генуа той рисува множество портрети, като тези на маркиза Бриджида Спинола-Дория и Мария ди Антонио Сера Палавичини, в стил, оказал влияние върху работата на Антонис ван Дайк, Джошуа Ренолдс и Томас Гейнсбъро. Той започва и книга с илюстрации на дворците в града.

През 1606-1608 година Рубенс прекарва повечето време в Рим, където с помощта на кардинал Джакопо Сера, брат на Мария Палавичини, получава най-значимата си поръчка до този момент - главния олтар на нашумялата новоизграждаща се църква Санта Мария ин Валичела, известна също като Киеза Нуова. Олтарът трябва да показва как Св. Григорий Велики и други местни светци се покланят на икона на Богородица и Младенеца. Първият вариант на платното бързо е заменен от втора версия от три панела, които дават възможност истинската икона, съхранявана в църквата, да бъде показвана на богомолците на важни празници чрез отварянето на меден капак, също изрисуван от Рубенс.

Опитът на Рубенс от Италия продължава да оказва влияние и върху по-късното му творчество. Той води голяма част от кореспонденцията си на италиански, подписва се като Pietro Paolo Rubens и често говори за връщането си в Италия, мечта, която така и не се осъществява.

Завръщане в Антверпен

Към 1607 г. Рубенс вече започва да намира работата в Мантуа тягостна и моли Алберт да се застъпи за него. Ерцхерцогът пише до Гонзага с молба да освободи Рубенс, но последният, бидейки изключително доволен от работата на художника, отказва. През 1608 година Рубенс научава, че майка му е тежко болна, и се подготвя за заминаване от Италия, но тя умира преди той да успее да стигне до Антверпен. Завръщането му съвпада с период на ново процъфтяване на града след подписването на Антверпенския договор, с който започва Дванадесетгодишното примирие между враждуващите страни в Нидерландия. Рубенс се колебае и в писмо до приятеля си Йохан Фабер в Рим споделя

„Все още не съм решил дали да остана в родината или да се върна в Рим, където съм поканен при най-изгодни условия. Тук също не пропускат да положат всички усилия да ме задържат, със всякакви комплименти. Ерцхерцогът и Нейна Светлост Инфантата ми писаха, настоявайки да остана в тяхна служба. Тяхното предложение е много щедро, но аз почти нямам желание да стана отново част от двора. Антверпен и гражданите му ще ме удовлетворят, при положение че мога да се простя с Рим. Мирът, или по-скоро примирието, почти сигурно ще бъде ратифицирано и за тези години нашата страна отново ще процъфти.“

Централният панел на триптиха „Издигането на Кръста“, 1611 г.
Централният панел на триптиха „Издигането на Кръста“, 1611 г.

През септември 1609 година Рубенс е назначен за придворен художник на ерцхерцозите Алберт и Изабела. По думите на племенника на Рубенс Филип, ерцхерцог Алберт „го държи в двора със златни окови“: със специална диплома, издадена от Алберт на 23 септември 1609 година, Рубенс получава годишна пенсия от 500 ливри, както и допълнителни „права, почести, свободи, облекчения и франшизи, както и от услугите на нашите придворни“. Рубенс заема изключително висока позиция сред дворцовите художници - даден му е постът peintre de nostre hotel (приблизително, художник на покоите). За сравнение, Ян Брьогел Стари получава през 1608 година стандартния пост constschilder Harer Hoogheden (художник на Техни Величества), а през 1610 сам моли да бъде направен peintre domestique (придворен художник). Дипломата споменава неговите „разум и огромен опит в изобразителното изкуство, както и в други изкуства“ - уменията му като дизайнер на гоблени и ковьори, в украсата на златни и сребърни съдове и изографисване на книги. Рубенс получава специално разрешение да разположи ателието си в Антверпен, вместо в двора в Брюксел, като му се разрешава „да обучава в изкуството си когото пожелае, без да е обект на ограниченията на гилдията“, както и да приема поръчки от други клиенти. Всички творби по поръчка на Алберт и Изабела се заплащат допълнително. Рубенс остава близък с ерцхерцогиня Изабела до нейната смърт през 1633 година и тя използва услугите му не само като художник, но и като посланик и дипломат.

Рубенс и Алберт се радват на изключително близки взаимоотношения. Кореспонденцията им е освободена от формалности; по молба на Рубенс Алберт прави опити да прекрати проект за скулптурен олтар на катедралата „Св. Бавон“ в Гент; Рубенс кръщава първородния си син Алберт, на ерцхерцога.

Рубенс утвърждава връзката си с Антверпен, като на 3 октомври 1609 година се жени за Изабела Брант, дъщеря на изтъкнатия местен гражданин и хуманист Ян Брант. Двамата имат три деца - Клара, Николас и Алберт.

През 1610 година Петер Паул Рубенс се премества в нова къща с ателие, проектирани от самия него. Сградата в стил с подчертано италианско влияние, днес музей Рубенсхойс, е разположена в центъра на Антверпен и включва работни помещения за Рубенс и неговите помощници, библиотека и помещения за личната му колекция от произведения на изкуството. Към сградата Рубенс проектира и кръгла постройка подобна на Пантеона в Рим.[1] По същото време, поради многото поръчки, организира и ателието си с голям брой ученици и асистенти. Най-известният от учениците му е младият Антонис ван Дайк, който работи в ателието му от 1618 до 1620 година и който скоро след това ще се превърне във най-видният фламандски портретист. Ателието си сътрудничи активно и с множество специалисти от града, като художника на животни Франс Снейдерс и неговия приятел и съратник Ян Брьогел Стари.

В работата си Рубенс е дисциплиниран и прилежен. Денят му е започвал в 4:00 ч. сутринта и е работил до 17:00 ч., след което е излизал да язди, за да поддържа добра физическа форма. Докато е рисувал, е обичал да му се чете класическа литература. Рубенс е и запален колекционер на скъпоценни камъни, антични скулптури и монети и други артефакти. Колекцията му, в която е имало дори и египетска мумия, е атракцион за високопоставени чуждестранни гости.

Картините на Рубенс за олтара на Антверпенската катедрала „Издигането на Кръста“ (1610-1611) и „Свалянето от Кръста“ (1611-1614), рисувани малко след връщането му от Италия, изиграват важна роля за неговото утвърждаване като водещия фламандски религиозен художник. „Издигането на Кръста“, например, демонстрира художествения синтез на „Разпятието“ на Тинторето, рисувана за Скуола Гранде ди Сан Роко във Венеция, с динамичните фигури на Микеланджело и собствения стил на самия Рубенс. Тази картина е сочена като основен пример за религиозното изкуство на Барока.

През този период от своята кариера Рубенс използва активно производството на печатни репродукции и заглавни страници за книги, особено издавани от неговия приятел Балтасар Моретус, собственик на голямото антверпенско издателство Плантен, за да разпространи славата си в цяла Европа. С изключение на няколко брилянтни офорта, той подготвя само рисунките за тези издания, оставяйки подготовката на печата на специалисти, като Лукас Ворстерман. Той наема няколко гравьори, работили при Хендрик Голциус, които внимателно обучава за по-енергичния стил, към който се стреми. Рубенс създава и последните значими ксилографии преди възраждането на тази техника през 19 век. Той установява практиката на заплащане на права за копиране на работите му, особено в Холандия, където печатни репродукции на негови картини намират широко разпространение, но също и в Англия, Франция и Испания.

Последни години

Рубенс прекарва последното десетилетие от живота си близо до Антверпен. Продължава да изпълнява големи поръчки за чуждестранни клиенти, като украсата на тавана на Банкетната къща в двореца Уайтхол в Лондон, но сега се насочва и към по-интимни художествени теми.

„Трите грации“, ок. 1635 г.
„Трите грации“, ок. 1635 г.

През 1630 година, четири години след смъртта на първата си съпруга, петдесет и три годишният художник се жени за шестнайсетгодишната Хелена Фурман. Изборът му е донякъде изненадващ, защото Фурман произхожда от уважавана търговска фамилия, а художникът, движейки се в по-високи обществени кръгове, е можел да се ожени за аристократка. През следващите години Фурман му ражда пет деца, последното родено осем месеца след смъртта му. Фурман се превръща във вдъхновение за чувствените фигури в много от късните картини на Рубенс, като „Градината на любовта“, „Трите грации“ и „Съдът на Парис“. В последната картина, рисувана за испанския двор, младата съпруга на художника е изобразена като Венера.

През 1635 година Рубенс купува замъка Стен (днес известен като Рубенскастел), разположен в днешната община Земст, между Мехелен и Брюксел, където до края на живота си прекарва голяма част от своето време. Тук той рисува пейзажи, като „Замъкът Стен с ловец“ и „Селяни се връщат от полето“, които отразяват по-личния характер на много от късните му работи. През този период той се вдъхновява и от нидерландските традиции на Питер Брьогел Стария в картини като „Селски празник“ (ок. 1630 г.).

Петер Паул Рубенс умира на 30 май 1640 година в дома си в Антверпен от сърдечна недостатъчност в резултат на хронична подагра и е погребан в църквата „Свети Яков“.

Публикувана в Култура