„ЧЕЗ Разпределение България” получи номинация в годишното издание за 2018 г. на Европейските бизнес награди с проект за защита на птиците. Европейската комисия ще отличи проекти на компании, допринесли значително за устойчивото развитие. „Живот за птиците“ се състезава в категория „Бизнес и биоразнообразие“.

 

В рамките на проекта „ЧЕЗ Разпределение”, със съдействието на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), ще създаде механизми за опазване на живота на птиците и осигуряване на възможности за безопасно гнездене след определяне на рисковите райони. Компанията ще инсталира 4000 предпазни и 3600 маркиращи съоръжения на рискови стълбове и ще монтира 900 платформи за повдигане на щъркелови гнезда. Ще бъде създаден и прототип за безопасен за птиците стълб.

 

Съхранението на биологичното разнообразие е в основата на идеята за проекта, който печели висока оценка на европейско ниво и получава финансиране в размер на 1,83 млн. евро по програма LIFE на Европейския съюз, която предоставя средства за проекти за опазване на околната среда и природата. „ЧЕЗ Разпределение” съфинансира проекта с 820 хил. евро.

 

Победителите в конкурса ще бъдат обявени на церемония, организирана от Европейската Комисия и Австрийското министерство за устойчиво развитие, която ще се състои във Виена на 14 ноември 2018 г. Повече подробности за проекта „Опазване на застрашени видове птици чрез обезопасяване на опасни за тях въздушни електропроводи в защитени зони от Натура 2000 в Западна България”, (LIFE16/NAT/BG/000612) могат да бъдат намерени на стартиралия нов сайт на „ЧЕЗ Разпределение”, посветен на защитата на птиците - www.lifebirds.eu .

Публикувана в У нас

Има девалвация на висшето образование – голямо количество, ниско качество и несъответствие на план-приема на потребностите ” заяви г-н Васил Велев, председател на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), която разработи инструментариум за повишаване на привлекателността на важни за България професии. Като част от него АИКБ изготви стратегия и план с конкретни мерки и пилотни модели за повишаване на привлекателността на професиите в секторите „Машиностроене и металообработване“, „Електротехника и електроника“, „Транспорт и спедиция“ и „Медицина и услуги за красота и здраве“, модул за насърчаване на мобилността, както и модел за обективна оценка на производителността на труда. „Проблемът с човешкия ресурс е много остър и излиза на първо място в анкетите сред бизнеса като пречки за инвестициите, ръста на продажбите и задържащ фактор на икономическия растеж като цяло, оттам и на жизнения стандарт“ - подчерта г-н Велев. Целта на разработените инструменти е решаване на един от основните проблеми на пазара на труда - липсата на квалифицирана работна ръка за ключови за българската икономика сфери като машиностроене, електроника и електротехника, здравеопазване и др. Това стана ясно днес след проведена работна среща между представители на АИКБ, Европейската комисия, Министерство на труда и социалната политика, Агенция по заетостта, Национална Агенция за професионално образование и обучение и представители на браншови работодателски и синдикални федерации от четирите пилотни сектора.

 

Инструментариумът е разработен по проект BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори”. Участие при неговото разработване са взели над 80 експерта.

 

Като основни мерки за справяне с проблемите на пазара на труда беше посочено активното включване на работодателите в подобряването на качеството на обучението в средните професионални гимназии и висшите училища. Представителите на бизнеса считат, че чрез ежегодно осъвременяване на учебните планове, подобряване структурата на план-приема, увеличаване на практическата приложимост на образователната система и предоставяне на стипендии, ще успеят да създадат и развият траен интерес към важните за икономиката специалности.

 

Сред факторите, влияещи върху привлекателността на професиите и мотивацията, бяха отбелязани гъвкавото работно време, близостта до работното място, заплащането, професионалното обучение и тренингите, актуалността на професията, условията на труд, стабилността и сигурността на заетостта, социален престиж на професията и др. За да подобрят привлекателността на дефицитните професии държавните институции, работодатели и синдикати ще трябва да разработят във възможно най-кратки срокове практически инструменти и мерки.

 

Връзката между бизнеса и образованието за нас е много важна. Насочването на децата към професионално образование, обаче, не трябва да е задача само на работодателските организации, а на цялото ни общество. Трябва да пречупим мисленето си и да ценим полагането на труд, тъй като всяка професия има своето място и е важна за икономическото развитие на страната. Надяваме се, че Министерство на образованието и науката ще подкрепи предложения огледален проект в сферата на образованието, чрез който да се приложат очертаните мерки и в другите заинтересовани целеви групи – а именно ученици и техните семейства“, заяви ръководителят на проекта д-р Милена Ангелова.

 

Председателят на Националната агенция за професионално образование и обучение Емилияна Димитрова изяви готовност да разгледат възможността за включване на част от моделите и мерките за повишаване на привлекателността на професиите в Държавните образователните стандарти, както и използването им в бъдещата си работа.

 

Проектът има много широка партньорска база и това е най-силната му страна. Една от основните европейски цели е професионалното образование да се превърне в първи избор за децата. Сред проблемите, с които трябва да се справим е и високия процент ромски деца, които отпадат от образователната система – 67 %, а в последствие около ¼ от ромите отпадат и от пазара на труда. Ролята на Европейския социален фонд е изключително важна за реализацията на точно такива проекти, които са от огромно значение за подобряването на социалното и икономическото положение в България“, каза представителят на Европейската комисия Дора Крумова.

 

Асоциация на индустриалния капитал в България е заложила като свой основен приоритет справянето с недостига на квалифицирани кадри. До момента АИКБ е направила редица предложения към Министерство на образованието и науката за цялостна реформа в начина на финансиране на висшето образование и реформа при изготвяне на план-приема в средното професионално образование, въвеждане в нормативната уредба на методика за създаване на Списък със специалности от професии, за които има очакван недостиг и други.

Публикувана в У нас

Европейската комисия и държавите-членки трябва да разработят целенасочени политики и да предприемат конкретни мерки за подобряване и адаптиране на образованието и системите за обучение, така че то да е достатъчно гъвкаво и да отговаря на критериите, които работата в бъдеще ще изисква. Това заяви в своя реч по време на конференцията на високо равнище „Бъдещето на труда“ д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България и бъдещ заместник – председател на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).

 

Двудневната международна конференция се провежда в рамките на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Форумът се организира от Министерство на труда и социалната политика с подкрепата на Европейската комисия. Конференцията има за цел да насърчи обмяната на мнения за условията на труд, които се променят динамично под влияние на дигитализацията.

 

„От изключително значение ще е насърчаването на взаимодействие между образователните институции и бизнеса, както и начините за подпомагане на обмена на работни места сред прeдприятията и създаване на платформи за информация и обмен на добри практики, без това да води до „изтичане на мозъци“, каза още д-р Ангелова. По думите ѝ Европа трябва да използва максимално възможностите на структурните фондове и по-специално на Европейския социален фонд за инвестиране в човешки капитал и адаптиране на уменията и компетенциите спрямо прогресивното и бързо внедряване на новите технологии, цифровизацията и роботизацията.

 

В конференцията участват близо 100 представители на международни институции, работодатели, синдикати, организации на гражданското общество и политици от ЕС, Европейското икономическо пространство и Западните Балкани. Акцент в обсъжданията на форума бяха знанията и уменията за работните места в следващите десетилетия, основните предизвикателства, свързани със застаряването на работната сила, възможностите за подобряване на политиките в областта на образованието, обучението и преквалификацията за по-добро съответствие на новите умения с нуждите на пазара на труда.

Публикувана в У нас

Недостигът на човешки ресурси е сред основните проблеми на голяма част от европейските държави. Това стана ясно след проведена днес, 21 март 2018 година, среща между председателя на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев и председателя на групата на работодателите в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) Яцек Кравчик. АИКБ е най-представителната организация на работодателите на национално равнище, представляваща 3/4 от икономическите дейности и над 10 000 компании.

 

По време на срещата Васил Велев представи пред Яцек Кравчик трите основни приоритета на българските работодатели за 2018 г. Това са решаване на проблема с недостига на човешки ресурси за българската икономика, подобряване на бизнес средата чрез ограничаване на административните тежести и по-доброто регулиране и реформата на енергийния сектор.

 

„Европейските работодатели имат много причини да застанат рамо до рамо при решаването на проблема с недостига на човешки ресурси. Защото въпросът с уменията на работниците в много европейски страни е сред основните задачи за решаване. Добрата новина, е че ЕК е наясно с това. Надявам се, че през следващата финансова рамка Комисията ще отдели повече ресурс, с който да насърчи повишаването и подобряването на уменията на хората”, заяви председателят на групата на работодателите на ЕИСК.

 

Яцек Кравчик е в България за участие в конференцията на високо равнище „Бъдещето на труда“, организирана от Министерство на труда и социалната политика с подкрепата на Европейската комисия. Участие в събитието ще вземат и д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ и бъдещ заместник-председател на ЕИСК и Бойко Недялков, член на УС на Асоциацията.

 

Освен в международната конференция Яцек Кравчик ще участва и в заседанието на група 1 „Работодатели” на ЕИСК, чиято тема ще е "Преодоляване на разликата в уменията за растеж и създаване на работни места - бизнес перспектива". И двете събития се провеждат в рамките на Българското председателство на ЕС.

Публикувана в У нас

Председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) – г-н Васил Велев е изпратил писмо до Министъра на енергетиката – г-н Николай Павлов във връзка със запитване на министерството на енергетиката, относно предложение за поемане на ангажименти от ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“ в отговор на съмненията на ЕК за злоупотреба с господстващо положение на Газпром на пазарите в Централна и Източна Европа (така нареченото „дело АТ.39816“ - http://ec.europa.eu/competition/elojade/isef/case_details.cfm?proc_code=1_39816 ).

 

В писмото на министерството на енергетиката (писмо с изх. № Е-26-00-54 от 11 април 2017 г.) се изброяват пет ангажимента, които ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“ са поели в отговор на разследването на Европейската комисия. Смята се, че тези ангажименти трябва да премахнат пречките пред свободния пренос на газ на конкурентни цени в страните от Централна и Източна Европа. Петте ангажимента са както следва:

 

Първи ангажимент: Газпром няма да прилага и няма да въвежда никакви договорни разпоредби в своите договори за доставка на газ в Централна и Източна Европа, които могат пряко или непряко да забранят, ограничат или направят по-малко привлекателна от икономическа гледна точка възможността на клиентите за реекспорт или препродажба на газ. Газпром ще се ангажира също да не въвежда такива мерки в бъдещите си договори за газ в Централна и Източна Европа.

 

Втори ангажимент: Газпром ще гарантира въвеждането на необходимите разумни промени в договорите си с България и Гърция, при условие, че страните по договорите дадат съгласието си за това, които са необходими за сключването на споразумение за междусситемно свързване между България и други държави членки на ЕС.

 

Трети ангажимент: Газпром ще предложи на съответните си клиенти от Централна и Източна Европа възможността да поискат всички или част от договорените им обеми на газ, доставяни в някои точки за доставка в Централна и Източна Европа, да бъдат доставяни в друга точка за доставка, използвана от Газпром за доставките до България и балтийските държави. Газпром ще се ангажира да предлага тази възможност, докато клиентът не е в състояние сам да организира преноса на газ от съответната точка за доставка, предвидена в договора, до България или балтийските държави.

 

Четвърти ангажимент: Газпром ще предложи да въведе клауза за преразглеждане на цената в договорите, сключени със съответните му клиенти, които все още не съдържат такава клауза, или ще измени съществуващата клауза за преразглеждане на цената. Газпром ще се ангажира да позволи на съответния си клиент да задейства преразглеждзането на цената на основание, че договорната цена не отразява наред с друго, промяната на цените на границата с Германия, Франция и Италия или промяната на цените на газа в газоразпределителните центрове в континентална Европа. Страните ще могат също да се позовават на едни и същи конкурентни референтни цени, когато преразглеждат договорната цена. Газпром ще се ангажира освен това да увеличи честотата и скоростта на преразглеждане на цената. За съответните си клиенти Газпром ще се ангажира да въведе в бъдещите договори същите разпоредби за преразглеждане на цената.

 

Пети ангажимент: Газпром няма да претендира за неустойки на основание прекратяването на проекта „Южен поток“ от българските контрагенти. Прекратяването е потвърдено от Газпром“.

 

Пълният текст на предложението за поемане на ангажименти от страна на ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“ е публикуван на интернет страницата на Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия.

 

Съгласно установената процедура, Европейската комисия дава възможност на всички заинтересувани лица и страни за коментари и становища по предложените мерки, преди да вземе решение за евентуалното превръщане на предложените ангажименти в задължителни за ОАО „Газпром“ и за ООО „Газпром Експорт“. Затова и министърът на енергетиката се обръща към четирите национално представителни работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ (подредбата тук е по азбучен ред), както и към Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) с покана да представят позицията си „в неповерителна версия“, тоест без да включват в текста търговска или друга чувствителна информация.

 

В отговор на писмото на министъра на енергетиката, от страна на АИКБ е изложена следната позиция. (Представяме писмото на АИКБ дословно и в неговата цялост:

 

„Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) следи внимателно действията на Европейската комисия, свързани със съмненията й за злоупотреба с господстващо положение на Газпром на пазарите в Централна и Източна Европа (дело АТ.39816).

 

АИКБ подкрепя усилията на ЕК за постигане на равнопоставеност на страните – членки на ЕС във взаимоотношенията им с ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“, които се явяват компании с господстващо положение на пазара на природен газ в България.

 

Ние смятаме, че постигнатото до момента – петте ангажимента на ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“, цитирани изчерпателно във Вашето писмо е едно добро начало за поставянето на нова основа на взаимоотношенията между страните от ЕС и руския доставчик на природен газ в тях.

 

В този смисъл, ние настояваме българската позиция да подкрепи Европейската комисия, която да превърне горните ангажименти в задължителни за ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“.

 

Едновременно с това, бихме желали да подчертаем, че стратегическите цели на българската страна в тези преговори са следните:

 

Постигане на обща доставна цена на природния газ за Европейския съюз, като разлики на цените за отделните страни от ЕС, да възникват единствено в резултат на различните транспортни разходи за пренос на природния газ.

 

Постигане на уеднаквяване на транзитните такси за руски природен газ през различните страни от Европейския съюз, като се отчита фактът, че таксите за транзита на природен газ през България са по-ниски, отколкото в останалите страни от ЕС.

 

Постигането на тези цели е желателно да стане в рамките на общонационално политико-икономическо съгласие, което би трябвало да се постигне в Народното събрание или в Консултативния съвет по национална сигурност при Президента на Република България.

 

Като още един път изразяваме своята подкрепа за усилията на Европейската комисия и на българското правителство да постигнат равнопоставеност на страните – членки на ЕС, в частност на Република България по отношение на доставките на природен газ от страна на ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“, ние отправяме молба за допълнителна информация за начина, по който българската страна поставя въпроса за уреждането на проблема с балансирането на предварително заявено количество и реално получено количество природен газ и произтичащите от този дисбаланс неустойки и допълнителни плащания по договорите с Газпром.

 

Надяваме се, нашето сътрудничество да продължи в най-конструктивен дух в интерес на развитието на българската индустрия и създаването на нови работни места в страната“.

Публикувана в У нас

Забравете за Brexit. Истинското препятствие пред по-дълбоката европейска интеграция не са създаващите проблеми британци, независимо дали ще изберат да останат в Европейския съюз със "специален статус", или ще напуснат Общността.

Опасността се крие в отдавна създалата се патова ситуация между Франция и Германия по въпроса как да се направи еврозоната по-силна и устойчива, където се сблъскват два коренно различни икономически и политически модела. Сега, когато Дейвид Камерън се договори за формалното запазване на специалния статут на Великобритания в ЕС, ако, разбира се, консервативните му избиратели не го отхвърлят напълно, тежестта за справяне с проблемите пада върху държавите основателки на европейската общност. Подкрепящите идеята за създаването Европейска федерация като белгийския премиер Шарл Мишел предупреждават, че условията, предоставени на британския премиер, могат да подтикнат и други към оспорване на европейските политики, което да доведе до разпада ЕС. "Не трябва да оставяме впечатлението, че Европа работи на принципа на самообслужването", заяви френският президент Франсоа Оланд. "Може да има различия, но не би могла да съществува Европа, в която всяка страна приема единствено това, което желае." Рискът от по-широкомащабни подривни действия стана още по-очевиден след едностранното решение на Австрия през изминалата седмица да наложи мигрантски квоти по границите си и от отказа на четири централноевропейски нации да вземат каквото и да било участие в приемането на милионите имигранти, влезли в Европа през изминалата година. Но провалът на съвместното френско-германско лидерство в еврозоната е това, което притеснява архитектите на европейската интеграция, тъй като тези страни представляват икономическото ядро на навършилият вече 60 години проект за създаване на обединена Европа. Париж и Берлин дълго време спяха в едно и също легло, сънувайки обаче коренно различни сънища. В разгара на дълговата криза в еврозоната в периода 2010-2012 г. те намериха нещо като общ език. Бяха затегнати фискалните правила, създаде се собствен спасителен фонд – финансово обединение под общ надзор, но поради нищожния си общ бюджет механизмът доведе до ликвидацията на фалиралите банки. Но след като Европейската централна банка предотврати разпада на изградената от 19 страни еврозона, заричайки се, че ще направи "всичко възможно" да спаси еврото, реформите, целящи засилване на икономическото управление, бяха преустановени.

Раздразнени и измамени

През 2012 г. проект, озаглавен "Към един истински икономически и паричен съюз" (Towards a Genuine Economic and Monetary Union) и подписан от четирима председатели на Европейската комисия, Съветът на Европа, Европейската централна банка, както и от всички министри от еврозоната, доведе до първите стъпки за създаването на банков съюз, но в последствие достигна до задънена улица.

Французите отказаха да изпълнят препоръките на Брюксел за реформа на консервативния си трудов пазар и щедрата си социална система, защото се опасяваха от евентуално обществено недоволство и рухване на правителството.

Германия и съюзниците й отказаха да предоставят финансови стимули на държавите, които не приеха подобни реформи. Берлин отхвърли идеите за създаване на общ бюджет на еврозоната, съвместна застраховка на банковите депозити или каквато и да било обща политика по отношение на дълговете.

Вторият доклад, излязъл през изминалата година и очертаващ рамките на по-скромен тристепенен план за реформа на еврозоната, подкрепен и от председателя на Европейския парламент, отново не доведе до никакви действия. И двете най-големи европейски сили са раздразнени и се чувстват взаимно измамени. Германците смятат, че фискалната дисциплина все още не се прилага в пълна степен, особено по отношение на Франция. Французите от своя страна обвиняват Берлин, че не успява да покаже солидарност с по-слабите южноевропейски икономики. Двете страни също така трябва да се справят с наболели вътрешни проблеми – огромната вълна от бежанци в Германия, проблем, по който Берлин се чувства изоставен от повечето си европейски партньори, и изключително острата несигурност във Франция във връзка с ислямистките атентати. Моментът на истината е отложен поне до националните избори във Франция и Германия през 2017 г. Плахата политика на Оланд по отношение на Европа се дължи на страх от разцепление на лявото пространство и загубата на още един референдум по европейските въпроси, след фиаското през 2005 г. по въпроса за Европейска конституция, казват запознати с вътрешната обстановка в страната.

Независимо дали, въпреки очакванията, Оланд бъде преизбран, или бъде наследен от представител на дясното пространство, предстои да видим дали предстоящите действия на Франция ще бъдат по-уверени. От своя страна предизвикателството да бъдат интегрирани милиони бежанци, проект от мащаба на съединението с посткомунистическа Източна Германия през 90-те, може да отклони политическото внимание от личността на канцлера Ангела Меркел или наследника й.

Дисбаланс

Засилващият се дисбаланс между икономически успешната Германия и стагнираната, неприлагаща реформи Франция задълбочава вече създадените различия. Германия мечтае за Европа, базирана на правилата и в която правителствата поставят финансовите си политики под централен надзор, който има право да ги санкционира и отстранява, а договорите за икономически реформи да бъдат съгласувани с европейските съдилища. В подобен съюз Берлин би могъл да приеме в някаква форма идеята за създаване на единен бюджет в рамките на еврозоната и съвместна застраховка на банковите депозити, но никога не би склонил към обща политика по отношение на дълговете. Подобен "обменен съюз", разпределящ богатството на богатия индустриален Север към безгрижния Юг е най-големият кошмар на Германия. Тя вижда това като възможност за "морален риск", като постоянна награда въпреки лошото поведение.

Много във Франция все още мечтаят за по-малка в ядрото си еврозона с уеднаквени данъци, общо минимално възнаграждение и солиден общ бюджет, подкрепен от възможността за отпускането на съвместни публични заеми.

Но, с много малки изключения, френската общественост остава изключително враждебно настроена към идеята за външен контрол над обществените й финанси и икономически политики. Тези проблеми няма да бъдат магически разрешени, независимо дали Великобритания реши да остане или да напусне ЕС, въпреки че шокът от подобен вот в подкрепа на отделянето би създал политически натиск да се търсят дръзки решения за проблемите в еврозоната.

За да се подсигури, Великобритания пое формалното задължение да не възпрепятства бъдеща интеграция на еврозоната в замяна на отстъпки по въпроса за работниците мигранти, освобождаването й от задължения по общоевропейката политическа интеграция и отмяната на надзора на финансовия й сектор.

Но страните от еврозоната първо трябва да постигнат съгласие как да засилят монетарния си съюз. Неуспешните усилия на групата от 11 държави от еврозоната без Великобритания да наложат данък на финансовите преводи, тема, довела до неубедителни спорове сред финансовите министри от 2012 г. насам, са показателни колко трудно е да стане това.


Източник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/02/23/2709729_opasnostta_za_evropa_e_ne_eventualen_brexit_a/

Публикувана в Европа
Понеделник, 01 Февруари 2016 10:31

Поглед отвън

Румънка пред Фрог: ЕК се отказа да търси в България върховенство на закона
Самостоятелно погледнато докладът на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка /МСП/ за България е най-скучният материал, които съм чела от ноември 1989 г., когато се състоя последният конгрес на румънската комунистическа партия. Докладът за България за 2015 г. не казва нищо. По това си прилича с предишните 8 доклади за България. Погледнато формално, той е фактически точен, успокоителен за партийната и чиновническата върхушка, коментира пред Фрог нюз румънката Адина Саве, работила за European Division 2 и оттам и за България.

 

Тя съпоставя докладите на България и Румъния и вижда колосални разлики и почти никакви прилики.


Ето коментара й:


В преамбюла, за 9 -ти пореден път, по един и същ начин ни се припомня, че сме равноправни членове на голямото европейско семейство по собствено желание, че сме приети въпреки недостатъците си и, най-важното, че на 1 януари 2007 сме приели отговорността да подобрим недостатъците и да спазваме задълженията си, произтичащи от подписаните договори.
ЕК споменава „положителният“ факт, че България е изпълнила  формалната част от поетите ангажименти по договорите: с европейски пари, България е създала ВСС, напълнила е някаква сграда със столове, маси, чиновници и....ТОЛКОВА. По същият начин и Административния Съд: сграда, столове, маси, чиновници и ....ТОЛКОВА. Съдебни инспекторати на различни равнища - отново столове, маси, чиновници и......ТОЛКОВА. Гласувани стратегии, намерения, пожелания и .....ТОЛКОВА. Докладът описва в множество страници механизма на гласуване в Народното събрание на разни стратегии и пожелания за неуточнено бъдеще, обяснява се нашироко как дълго време не се е появил кандидат за председател на ВКС и едва след година се намери; как 2 години нямаше кандидат за Главен инспектор при ВСС и на края се намери и куп подобни неща. В края на 35-те страници оставяш с чувството, че си си изгубил времето. Докладът за България е политически коректен и издържан в характерния бюрократичен на нашата администрация стил, с други думи нищо не казва. И по-важното е кой казва това нищо, защото Докладът НЯМА автор. Еднакво възможно е Докладът да е написан от Юнкер лично или от чистачката на сградата на Комисията.

Докладът за Румъния по МСП излезе по същото време. Освен идентичния преамбюл, Докладът за Румъния е коренно различен. И въпреки че отново няма автор, то самият доклад казва, че в Румъния механизмът има нарочен постоянен представител. От изложението личи, че е положено усилие да се изясни настоящата ситуация в страната. Той обсъжда подробно, в отделни глави, основните механизми на демокрацията като принципите на върховенството на закона, правовата държава, принципът на проверки и баланси или принципите, които стоят в основата на целия конструкт на Европейски съюз и са задължителни за всяка страна членка. Докладът за Румъния е сериозен документ и истински инструмент в помощ на съдебната система в Румъния. Какво имам предвид: в доклада за Румъния се говори за нуждата от Етичен код за политиците, като защитна мярка за независимостта на съдебната система. Комисията е притеснена от опитите за натиск на политиците и медиите – които се намират в ръцете на румънските  олигарси, върху румънската съдебна система. Тя хвали съдебната система за твърдата съпротива срещу тези опити за натиск и коментира опита на други, по-развити страни. С други думи, ЕК приема, че румънската съдебна система е жива, самостоятелна, работи и показва УСТОЙЧИВО желание да бъде независима и да превърне Румъния в правова държава. Ролята на гражданското общество е изяснена и призната. Така например заради общественият натиск Механизмът за сътрудничество и проверка има постоянен представител в Букурещ. Крайният резултат е високото обществено доверие в съдебната система и върховенството на закона. Например една нелепо загубена заради чиновническа небрежност детска ръка струва 1.5 милиона евро изплатено обезщетение от държавата, едно групово изнасилване струва по 18 години затвор на всеки извършител, 50 жертви на корупцията (става дума за инцидента, при който 50 души изгоряха в дискотека в Букурещ) струват една цяло правителство и няколко хора с вече влязла в сила присъда. Това означава върховенството на закона.
Погледнато през призмата на Доклада за Румъния, Докладът за България придобива други измерения. Докладът за Румъния показва ясно, че независима, работеща, справедлива съдебна система е възможна и е въпрос на ВОЛЯ и вътрешно убеждение на самата система. За разлика от румънската, справедливата българска съдебна система е мъртва, актуалната е само апендикс на авторитарния режим, обслужваща интересите на политическата върхушка. 800 години след Magna Carta, българската съдебна система е в стабилно състояние на търсене на господар. Ако премиерът не желае, нека да е БНБ, или някои министър или поне някой кмет. Понятия като върховенството на закона, система на проверки и баланси са толкова чужди за българската съдебна система, че дори не са споменати в Доклада, въпреки ясните доказателства, че българската съдебната система нарушава систематично тези принципи и правото на гражданите на справедлив процес и на добра администрация.

Само когато погледнем на Доклада за Румъния като преюдициален, Докладът за България придобива яснота и разликите между прогреса на двете страни вземат съществени размери. За разлика от румънското, българското общество не присъства в Доклада, нито в качество на коректор, нито като краен получател на продукта на съдебната система, защото най-вероятно ЕК не разполага с никакво доказателство, че българското общество иска и има нужда от този продукт. Тоест, че иска промяна.  В повечето случаи, българските граждани се отказват от правото си да получават справедливост или опират до саморазправа. Обратно на общественото очакване, ЕК отказва да влиза в ролята на брюкселски Зевс и да удари с мълнията си ВСС или един или друг политик.

И все пак остават въпросите: Ако е Механизъм за проверка, защо е толкова политически коректен и неангажиращ? Защо трябва да прочетем първо Доклада за Румъния, за да разберем правилно Доклада за България? Защо в България НЯМА постоянен представител на МСП?“

 

Източник: http://www.frognews.bg/news_106109/Rumanka-pred-Frog-EK-se-otkaza-da-tarsi-v-Balgariia-varhovenstvo-na-zakona/

Публикувана в У нас

За "двете каки" и аз имам вина, едната от сервитьорка я направих прокурор, коментира бившият обвинител №1

Как да разчетем посланията на Брюксел в последния мониторингов доклад коментира за BIG5.BG главният прокурор на България от 1999 до 2006 година Никола Филчев. В интервю за медията ни магистратът разказва за отношенията си с политиците, за натиска на властимащите към обвинението и за задкулисните игри, които предизвикват войни и битки в съдебната ни система. Никола Филчев днес е преподавател по наказателно право, но зорко следи всичко, което се случва в системата на правосъдието и има своята различна гледна точка.

- Как ще коментирате критиката на Брюксел в последния доклад относно състоянието на борбата с корупцията ?

- Според изследванията на авторитетната международна организация “Прозрачност без граници” най-висока е била корупцията в България в началото на моя мандат като главен прокурор 1999 г., т.е. при управлението на Костов. След това, поради упоритата работа на много прокурори, корупцията започна да намалява всяка година и в края на мандата ми достигна най-ниското си равнище – констатира “Прозрачност без граници”. В резултата и на това през 2005 г. България подписа договор за присъдиняване към Европейския съюз. След като напуснах, по времето на  Велчев, коруцията започна да нараства и в края на мандата му, тя се върна отново на първоначалното си равнище от 1998 – 1999 г.

- Явно не сте доволен от своя наследник Борис Велчев. В качеството си на конституционен съдия бившият главен прокурор като че ли прие мълчанието и не иска да коментира проблемите на съдебната система...

- Очевидно така му е по-удобно на Велчев. Но той  дължи много обяснения на българските граждани. По негово време бяха скалъпени редица процеси, бяха фабрикувани доказателства, монтирани обвинения. Бяха обвинени невинни граждани, разбити човешки съдби. Тогава прокуратурата  допусна груби нарушения на човешките права, за които България беше осъдена от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. - Например произвола срещу министъра на отбраната Н. Цонев. Нещо по-лошо прокуратурата на Велчев стана съучастник в нарушаването  на човешки права. Той превърна прокуратурата в придатък на полицията. Вместо да упражнява надзор за законност върху действията на МВР,  прокуратурата на Велчев се превърна в отдел за потвърждаване на незаконните действия на полицейски и други служители. Не случайно другото име на Велчев в прокуратурата е “меката китка”. За тази му “мека” и нежна дейност Велчев беше възнаграден с висок пост в Конституционния съд. Освен това много достойни и честни прокурори бяха тормозени, наказани, съдени и изхвърлени от работа по времето на Велчев. Някои от тях се разболяха тежко и починаха.

- Но все пак Европейската комисия публикува последния си критичен доклад за България, в който препоръча външен анализ на прокураурата. Не трябва ли да има промени, за да направим България като Румъния?

- По този въпрос трябва да се имат предвид  две основни положения. Първо, България е суверенна държава, поне на книга. Това означава, че решенията за държавното устройство се вземат от българския парламент, а не от чуждестранни чиновници. Второ, нашата Конституция е възприела основополагащия принцип на разделение на властите – на законодателна, изпълнителна и съдебна. Освен това съдебната власт е независима. А прокуратурата е част от съдебната власт. В доклада си ЕК не препоръчва  никакъв чуждестранен, международен анализ на прокуратурата, а говори за “независим анализ”. Това, както заяви  Главният прокурор, е полезно и  положително. Но за никакви международни проверки не става и не може да става дума.

Друг е въпросът, че несретните костовистчета като “различния” Радан К. и катастрофиралия Х. Иванов (довчера безработни) мечтаят да докарат тук някакви чужденци и да ги “мотивират” да говорят срещу прокуратурата. Това е изобретение на Костов, което той се опитваше да приложи и срещу мен преди петнайсетина  години. Злословеше, клеветеше ме пред важни чужденци, дори плащаше, за да кажат нещо срещу мен. А след туй се позоваваше на “техните критики”, за да взема мерки срещу прокуратурата. Всъщност целта му беше да отслаби прокуратурата, за да избегне отговорност за разбойническата приватизация. Тези два инструмента - “международен анализ” и “сборища на протестиращи граждани”, са стари, изпитани методи в работата на костовистите-демократи. Това е тяхната представа за държавническа дейност в полза на Родината, както и за демокрация.

- Кой пише тези доклади на ЕК вече години наред и въз основа на какви данни?

- Докладите се пишат от чужденци – чиновници на Европейската комисия, но предимно по доноси на нашенчета – партийци и други пишман политици. Деветгодишният опит на писане на доклади показва, че тези доклади не правят живота на българите по-добър. Всички тези  проверки, доклади, препоръки и размахване на пръст от Запада поставят страната ни  в доста унизително положение. Все пак България е хилядолетна държава с древна история и култура, със силни владетели, с военни победи и принос към европейската цивилизация. За времето на прехода ние разрушихме държавата си, ликвидирахме промишленото производство и селското стопанство, унищожихме духовността у българите. Но затова пък построихме капитализма като позволихме на бандитите да разграбят държавното имущество и да се превърнат в олигарси. И сега ни останаха само едните евроатлантически ценности. Българите се превърнаха в най-бедните, най-болните и най-необразованите хора на Европа. Ето това трябва да е грижа на Европейската комисия.

- Е, няма как да отречете, че реформа в съдебната система е жизнено необходима, но вместо съглашетелство, всеки воюва срещу всеки. Бившият правосъден министър Христо Иванов поиска оставката на главния прокурор Сотир Цацаров, а премиерът освети влиянието си върху съдебната власт с есемес до Лозан Панов....

- Какъв точно е въпросът? Редът за назначаване и освобождаване на Главния прокурор е определен в Конституцията. А злополучният реформатор Иванов може да иска оставката на всеки. Още повече сега той е безработен, така да се каже - свободен от ангажименти. Нека да се изяви. Може да го забележат. Той прави това, което може. Всъщност доста успешно той прави и нещо друго. Пред публиката се представя за пазител на морала, а зад кулисите пълни яко гушата със стотици хиляди от неправителствената организация “Америка за България”. Пешкин момче. Демократ за силна България. Ученик на Костов.

- Не е ли срамно за България, че Брюксел прочете разговора на "двете каки", в който роля имаше дори премиерът Борисов? Това ли е езикът на магистратите?

- За тези "каки" и аз имам вина. Но поне си признавам, за разлика от други. Едната – Р. Ченалова я знам още като студентката Бечева. Беше по-известна със свободното си поведение, отколкото с правни знания по юридическите дисциплини. Преди години й се наложи внезапно да напусне прокуратурата.  Крайният резултат е пред вас: поръчки срещу облаги.

Другата “кака” - В. Янева от сервитьорка я направих прокурор. Поради горещото ходатайство на бившия председател на Върховния съд Иван Григоров. Не ми се разправя цялата история. Срамна работа. Както за нея, така и за него. Ако беше си останала сервитьорка, досега можеше и управител на кръчма да стане, а не подсъдима. Що се отнася до приказките на “каките”, не искам да ги коментирам. И от такива като тях хората чакат правосъдие и законност. Срам и позор.

 

Източник: http://big5.bg/obshhestvo/intervyu/nikola-filchev-pred-big5.bg-ne-chetete-dokladite-na-ek!-te-sa-donosi-na-nashi-oligarxcheta.html

Публикувана в Очи в очи

Докладът на ЕК за България констатира отдавна известната истина за "артериите на българската власт". А всички, които се опитват да я потулват, са съавтори на некролога на българската държавност, коментира Полина Паунова.
Помните ли случая „Богомил Манчев”? А тефтерчето на Филип Златанов? Или КТБ? Или пък значително по-пресния развой на събитията около Цветан Цветанов и Христо Бисеров?

Точно така. Няма да говорим за Висшия съдебен съвет. Ще говорим за прокуратурата, въпреки че главният прокурор и кръгът „опраскващи“ успешно се опитват да заглушат констатациите за държавното обвинение в публикувания тази седмица мониторингов доклад на ЕК.

Говори Брюксел

Първо: какво ни каза Брюксел. Констатациите вече са банални, но ето същината: за разлика от Румъния, България има слаби резултати. „Прогресът в борбата срещу корупцията и организираната престъпност е труден“, твърдят от ЕК. И още: от България се очаква "прозрачно и непредубедено" разследване на скандала "Яневагейт", а основната препоръка, която получаваме, е независима проверка на прокуратурата, каквато вече е залегнала в Стратегията за съдебна реформа, но никой не ѝ обръща внимание.

От ЕК напомнят още за необходимостта от по-задълбочена реформа в прокуратурата, която да намали „йерархичността в структурите ѝ“. Аргументът за това, според Брюксел, е „продължаващата липса на солидни резултати по дела за корупция и организирана престъпност по високите етажи на властта“.

Говори София

Разбира се, докладът е унищожителен за Висшия съдебен съвет, за който и без констатациите на Брюксел знаем, че действа под политически натиск. Съвсем очаквано ВСС се оказа и във фокуса на политическото внимание. Тъй като в противен случай партиите трябваше да повдигнат въпроса за държавното обвинение. А от него неминуемо се стига до способа „опраскване“, който пък се свързва с конкретни имена, споменавани многократно и осветени окончателно от разговорите между бившите съдийки Янева и Ченалова.

Нещо повече дори: тези имена не са от ранга на малокалибрен брокер на влияние като, да речем, Красьо Черния. Напротив: събитията през последните около две години ясно показаха, че двигателите на полит-обвързаността на прокуратурата са по всяка вероятност самият главен прокурор, скандалният депутат от ДПС и неуспял шеф на ДАНС Делян Пеевски и човекът, който праща СМС-и до съдии - Бойко Борисов. За това свидетелстват и поредица ходове на последните правителства, без значение дали формално са доминирани от ГЕРБ или от БСП.
"Артериите на властта"

В средата на миналата година адвокат Даниела Доковска постави диагноза на тогавашните планове за съдебна реформа. „Наказателната репресия у нас - това са артериите на властта“, каза Доковска в интервю. И добави: „Прокуратурата винаги върви с победителите. За управляващите прокуратурата е инструмент, за управляваните - плашило. Атрактивните обвиняеми у нас са падналите от власт. Но при всеки опит за реформа на прокуратурата се чуват яростни гласове, че се посяга на нейната независимост“.

Всъщност, точно това ни казаха и Ченалова и Янева. Каза ни го и Брюксел. А и ние си го знаем, без някой изрично да ни го съобщава. Последният пример е съвсем пресен - отпреди два дни. От мотивите на СГС по оправдателната присъда на Бисеров стана ясно, че прокуратурата е внесла в съда делото срещу бившия зам.-председател на парламента и депутат от ДПС без да събере необходимите доказателства, че той не е платил данъци в особено големи размери (19 хиляди лева). Несъставомерни са пък другите две обвинения срещу Бисеров - че не е обявил сделки с валутни ценности и че не е декларирал пред Сметната палата около 700 хиляди лева по сметки в Швейцария.

В същия ден научихме още, че отново благодарение на прокуратурата заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов е окончателно оневинен по онова дело с шестте „Не!!!“. От мотивите на съда става ясно, че избраната от държавното обвинение правна квалификация се е нуждаела от доказателства, които обаче така и не са намерени.

Ако се върнем по-назад във времето, ще установим, че картината изглежда по абсолютно същия начин, само имената се променят. Аферата „Костинброд“, например, или пък "изключително елементарния" случай, както ни уверяваха през 2013 година, когато с гръм и трясък започна прокурорското обвинение срещу бизнесмена Богомил Манчев, а впоследствие то дори не стигна до съда. Аналогична е ситуацията с тефтерчето на бившия председател на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, което мистериозно изчезна заедно с всички онези лесно разгадаеми инициали в него - И.Ф., Б.Б., Ц.Ц. и онова знаменито 10, което се оказа Д.П.

На този фон няма как да не предположим, че матрицата на всички тези случаи ще се пренесе и върху „Яневагейт“. И така скандалът ще се спихне по същия начин както и „Тановгейт“.
Социална олигофрения

Ироничното е, че те (всички знаем кои са те) вече дори не се опитват да спазват благоприличие. Единият си записал инициалите в тефтерчето, защото е знаел, че от това нищо няма да последва, а другите две (каки) ги изговарят, пиейки кафе, и то с език, който би скандализирал дори присъстващата на разговора болонка.

За нас остава само надеждата, че ще спрем да се поддаваме на настъпилата социална олигофрения. И че няма да повтаряме в захлас мантрите на политическата класа, която се опитва да прикрие своите формални и неформални лидери. А за да се противопоставим, трябва да ги назоваваме. Но не с инициалите от разни тефтерчета, а с истинските им имена. Те самите вече не се крият.

А не се крият, защото могат да разчитат на мощната подкрепа на куп медии, готови да отпечатват всеки ден некролога на българската държавност и така да направят всички ни съучастници в широкото затваряне на очи. Впрочем, ЕК отбеляза и този факт: "агресивните и провокационни кампании на някои медии" може да се окажат допълнителен проблем пред провеждането на прозрачно и безпристрастно разследване на аферата "Яневагейт", се казва в евродоклада.

И някак като потвърждение на тази констатация в същия ден един от големите всекидневници излезе с текст под заглавие „Истинският доклад за правосъдието“. От него става ясно, че тестът за магистратите у нас щяло да бъде предстоящото дело срещу бизнесмена и издател Огнян Донев, а докладът на Брюксел бил писаници на доноси от някакви си там чиновници. Така Софийски градски съд, който трябва да гледа делото, получи предупреждение. Можем само да предполагаме КОЙ има интерес от решаването на казуса по определен начин. И да, подобни текстове също са некролог на държавността. Само трябва да можем да ги четем правилно. Докладът просто констатира часа на смъртта.


Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/a-19009136

Публикувана в Гледища

"... с европейския доклад тя е направена на пух и прах. Важното е какво мисли по въпроса властта. А тя мисли, че нищо не се е случило. Просто тя е случила. На народ…", това сподели проф. Николай Слатински на профила си във "Фейсбук".
Вижте целия коментар на проф. Слатински след публикуването на официалния доклад на Европейската комисия за напредъка на България в сферите правосъдие и вътрешни работи:

"За да няма спекулации, ще кажа веднага: аз смятам, че Европа (ясно е какво се подразбира под "Европа" - ЕС) е единствената посока, от която могат да дойдат дисциплиниращи мерки за властта у нас. Ненапразно с ескалацията на проблеми във и за Европа, европейската хватка за властта ни отслабва, европейският възел около дебелият врат и грубо пипащите й ръце се разхлабва.
Постепенно ще бъдем оставени сами на себе си, а това значи, оставени на произвола на властта. Нека няма илюзия – чака ни все по-безидейна и все по-арогантна, все по-влюбена нарцистично в себе си и все по-малко даваща пукната пара за нас власт.
Имаше едно време, в което и аз с трепет четях европейските доклади за нас, даже в първите им редакции. После започнах да се отнасям по-скептично ако не към тях, то към тяхното влияние върху нашата власт.
Първо, европейските доклади съдържат абсолютно всичко, което ние и без това прекрасно си го знаем. И нищо повече от това.
В този смисъл нито трябва да се правим на паднали от Венера или от Марс, нито на тапи, нито на ни лук ял, ни лук мирисал, нито на стреснати, трогнати и разочаровани.
Второ, европейските доклади имат тон по-близък до онова, което Европа иска да каже право в очите на властта.
Ето защо, когато дойдат тук европейски лидери, те прегръщат нашата власт, дават й да им премери гърбовете, а ако е от тяхната партийна менажерия, даже съвсем забравят да я хвалят, като понякога открито шикалкавят и откровено лицемерят.
Трето, четенето на европейските доклади изисква взиране не толкова между редовете, колкото в контекста.
Поради тази причина в докладите обикновено има два вида похвали и два вида критики:
- безусловната похвала от типа „постигнати бяха редица успехи, които, несъмнено могат да нарастват“ е тази, която всъщност трябва да се приеме като частична похвала и би било добре властта да си даде сметка, че нещата не вървят особено добре и да си вземе конкретни бележки;
- условната похвала от типа „въпреки допуснатите грешки, бяха постигнати немалко успехи“ е тази, която всъщност трябва да се приеме като частична критика и би било добре властта да осъзнае, че нещата не вървят никак добре и да си направи сериозни изводи.
- условната критика от типа „въпреки постигнатите успехи, бяха допуснати немалко грешки“ е тази, която всъщност трябва да се приеме като голяма критика и би било добре властта да се опомни, че нещата вървят на зле и да си направи сериозни кадрови, нормативни, структурни и програмни промени.
- безусловната критика от типа „допуснати бяха редица грешки, които, несъмнено могат да се задълбочават“ е тази, която всъщност трябва да се приеме като унищожителна критика и би било добре властта да се засрами, че нещата вървят катастрофално и да си подаде оставката.
И четвърто, с много малки изключения през всичките тези 26 години и далеч от Европа, и стремейки се към Европа, и влизайки в Европа и влезли в Европа, нашите политици гледат на европейските доклади като на всяко чудо за три дни, изпускат парата във взаимни обвинения – а как беше при вас, а какво направихте вие, а защо не го направихте вие, а вие защо биете негрите, използват медийните бухалки, правят народа на луд и се правят самите те на луди, а после продължават да си я карат по старому – все така и даже още пò….
Затова не очаквам властта тези дни да си направи харакири, голяма работа, че четейки не редовете, а между тях, правейки контент анализ и осмисляйки контекста, всеки би разбрал, че с европейския доклад тя е направена на пух и прах. Важното е какво мисли по въпроса властта. А тя мисли, че нищо не се е случило. Просто тя е случила. На народ…"


Източник: https://www.facebook.com/nikolay.slatinski/posts/1133183993388964

Публикувана в Гледища
Страница 1 от 3