Вторник, 08 Март 2016 15:55

ЕС залага на куц кон

В тресавището от шокиращи числа от мигрантската криза в ЕС миналата седмица - 30 пъти повече хора, влезли в Европа през първите два месеца на тази година, отколкото през миналата; 70 000 вероятно се нуждаят от спешно настаняване в Гърция; между 2000 и 3000 новопристигнали всеки ден - едно се откроява.

Миналия септември, след месеци на напрегнати дискусии, Европейската комисия представи "решаващ" план на ЕС за преразпределяне из съюза на около 160 000 сирийци, иракчани и еритрейци, търсещи убежище от държави на фронтовата линия в Италия и Гърция.

Към петък миналата седмица единственото конкретно колективно усилие на ЕС за намиране на нови домове на малка част от 1,2 млн. бежанци и мигранти, които от януари миналата година стигнаха до южните брегове на съюза, се изрази в преместването на точно 600 души.

В съответствие с информация на Еврокомисията само 17 от страните-членки досега са осигурили 6 642 места, което представлява 4% от обещаното число. Числата, които действително са били приети, варират от двама в България до 140 във Финландия, което съставлява само 0,4% от определените като цел (и по-малко от 0,05% от тези, които са пристигнали).

Политици, официални представители и хуманитарни работници твърдят, че схемата, към която Великобритания реши да не се присъедини, е изправена пред значителни логистични, бюрократични и най-вече политически пречки, и предупреждават, че докато миграционната криза продължава да расте, то има риск при всеки случай да бъдат залети от събития.

„Дори ако планът е бил напълно разработен и операционализиран, той определено е с много малък мащаб с оглед на това, което сега преживява Европа", каза Стив Саймъндс, програмен директор по правата на бежанците и мигрантите в Амнести интернешънъл. Те също така подчертават, че ако тази временна схема не се прилага правилно, тя ще попречи бял свят да види една постоянна рамка, каквато Европейската комисия призна, че в крайна сметка ще бъде необходима. „Някои хора“, каза пред АФП официален представител на Брюксел, “се страхуват, че това ще се провали. Някои губят надежда. Но някои пък експлоатират тази загуба на надежда.“

Определен брой проблеми са чисто практически. Държавите се позовават на липса на адекватни за предоставяне жилищни и учебни помещения, както и на невъзможност за краткосрочно организиране на чартърни полети. Например много френски градове, от които е поискано да приютят някои от 24-те хиляди търсещи убежище, които Франция обеща да настани (досега са приети 130), нямат адекватен жилищен фонд, каза на изслушване в парламента в Париж Клебер Ару, национален координатор по бежанския въпрос.
„По места в основната си част са достъпни къщи с четири-пет спални поради убеждението, че търсенето ще бъде от страна най-вече на семейства“, каза той. „Само че молбите са предимно от самотни хора. Което означава, че са необходими гарсониери.“

Други страни казват, че забавянето и недостатъците на седемте т. нар. горещи точки – създадени въз основа на схемата в Гърция и Италия за идентифициране, регистрация и взимане на отпечатъци на новопристигналите – създават административни проблеми.

Няколко страни, включително Франция, Белгия и Швеция, засилиха проверките за сигурност на искащи убежище, след като се оказа, че някои от нападателите, извършили самоубийствени атентати и престрелки в Париж през ноември, може би са влезли в Европа като част от бежанската вълна през Гърция миналото лято. Съобщава се, че други страни правят подбор на религиозна и расова основа: унгарският премиер Виктор Орбан, който заяви, че няма да приеме нито един бежанец в съответствие с квотата, протестира миналата година, че унгарците „не искат голям брой мюсюлмани в нашата страна“.

Гръцкият министър по миграцията Янис Музалас каза миналия месец, че някои от приемащите страни също така „искат от нас (бежанците – бел. ред.) да не са чернокожи, да не са с големи семейства, искат от нас повече сигурност“.

Западен дипломат, пожелал анонимност, каза, че някои страни „търсят отговори на въпроси като дали търсещите убежище имат вече роднини в страната, или квалификация, професия, която може да бъде полезна“. Схемата за презаселване също така се проваля, защото самите бежанци не разбират как тя трябва да работи , но виждат съвсем ясно, че е неефективна.

Ару казва, че конкуренцията между „официалната система за презаселване, която е бавна, взискателна и ограничителна... и възможността да се опиташ свободно да се преместиш в Германия, Австрия, Швеция или Франция“ приключи с „пълно подкопаване ефективността“ на схемата на ЕС.

Възможно е, както каза Деметриос Пападеметриу, шеф на Института за миграционна политика в Брюксел, някои европейски страни да се съпротивляват срещу квотите за презаселване, защото не виждат в обозримо бъдеще приключване на миграционната криза, т.е. и на изискванията, срещу които ще се изправят.

Но най-големите спънки са политическите. През ноември гръцкият премиер Алексис Ципрас и няколко високопоставени представители на ЕС се събраха на летището в Атина да видят как първите бежанци ще бъдат презаселени според схемата, ставаше дума за 30 сирийци и иракчани, отправени към Люксембург. Ципрас допусна, че 30-те са „капка в морето“, но каза, че се надява те да се превърнат в „поточе, после в река от ... споделена отговорност“. Италианският вътрешен министър направи подобни изказвания през януари, когато 19 еритрейци се качиха на самолет за Лулеа в Швеция, наричайки полета „символ на надежда“.

Когато ЕС огласи пакет от помощи в размер на 700 млн. евро за Гърция като жест за подпомагане при тази криза, представители на Атина допуснаха, че сега изглежда страната им ще се превърне в приемник, а не в транзитен пункт за бежанци и мигранти.

 

Източник: http://www.bgnes.com/analizi-i-interviuta/analizi-i-interviuta/4413927/

Публикувана в Европа

Мрънкането не е добра политика, ако искаме да успеем. Добрее да се огледаме около нас, да видим хората, които работят добре за себе си и за семействата си, за страната си, да им даваме повече признание. Това заяви в интервю за БТА заместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева.

По въпроса с възможния фалит на Гърция тя изрази надежда здравият разум да надделее. Общественото мнение в Гърция е категорично - гърците искат да останат в еврозоната, искат да останат в ЕС. Да се надяваме, че ще стигнем до този момент, в който мнението на гърците ще определи решението на правителството, коментира Георгиева.

Публикувана в У нас

Европеййската комисия дава оптимистични прогнози за българската икономика. През 2014 и 2015 година икономическото възстановяване на България вероятно ще се затвърди, като вътрешното потребление постепенно ще се засили. През 2014 г. растежът на реалния БВП се очаква да достигне 1.6% в ЕС и 1.2% в еврозоната и да продължи да нараства и през 2015 г. Прогнозата за България предвижда растеж на БВП от 1.7% за 2014 г. и 2.0% за 2015 г.

Публикувана в У нас

Европейската комисия изрази тревога от откритата процедура за отнемане на лицензите на енергиразпределителните дружества в България. Позицията е изразена в писмо до Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, съобщи в Брюксел говорителят на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер Сабине Бергер.

Публикувана в У нас

Европейската комисия критикува България за липсата на реформа в здравеопазването. Брюксел настоява за подобряване на качеството на здравните услуги, увеличаване на прозрачността, осигуряването на достъп за всички и достъпни цени за лекарствата, става ясно от писмо на Натали Шаз, началник отдел в Главна дирекция "Здравеопазване и политика за потребителите" в ЕК до Националната пациентска организация и Българския пациентски форум.

Публикувана в У нас

Общият напредък на България в съдебната реформа, борбата с организираната престъпност и корупцията бе разочароващ и крехък. Това е основният извод в предварителната версия на доклада на Европейската комисия, който официално трябва да бъде представен в сряда. Документът посочва, че общественото доверие в областта на съдебната независимост се определя до голяма степен от ключови събития през изминалата година. В същото време се посочва, че в повечето случаи тези събития са ставали повод повече за тревога, отколкото за успокоение на обществото. Напомня се, че важни назначения е трябвало да бъдат отменени заради съмнения в кандидатите съобщи Mediapool.

Публикувана в У нас

Германска евродепутатка е поискала проверка на договор между Европейския парламент (ЕП) и ПР-фирмата на съпругата на лидера на ПЕС Сергей Станишев, съобщава германското списание „Шпигел“. Новината е публикувана в хартиеното издание на последния брой на „Шпигел“ за 2013 г. под заглавие „Съмнителен ПР-договор“. „Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц има проблем: евродепутатката Инге Гресле, член на комисията по бюджетен контрол, разкритикува лекомисленото харчене на пари за комуникация. Това включва и 60 хиляди евро за ПР-фирмата на съпругата на българския политик Сергей Станишев“, пише изданието. Парите били за финансиране на дейности по връзки с обществеността във връзка с изборите за Европейски парламент, съобщи порталът dir.bg.

Публикувана в У нас

Европейският съюз е готов да обсъди с Украйна условията на Международния валутен фонд и увеличаване на европейската помощ, заяви еврокомисарят по разширяването и политиката на добросъседство Щефан Фюле. "Ние можем да обсъдим условията, които ще позволят на МВФ и Украйна да подпишат ново споразумение", посочи Фюле. Еврокомисарят съобщи, че  е обсъдил с първия вицепремиер на Украйна Сергей Арбузов възможната проблематика на преговорите. Днес в Киев пристига Катрин Аштън.

Публикувана в Свят

Освен „калинки” в държавата ни управляват и „камелии”, става ясно от сагата около (не)уволнението на шефката на Агенцията по заетостта Камелия Лозанова. Странна тишина обаче витае около нейната личност. Назначена по време на управлението на ГЕРБ, тя е смятана за  близка до бившия социален министър Тотю Младенов и президента на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев. Проблема „Камелия” изнесе още преди година не кой да е, а „острието” на БСП Мая Манолова, днес зам.председател на Народното събрание. Тогава тя разнищи далаверата около депутатката от ГЕРБ Вяра Петрова, която се оказа, че е отклонила 700 000 лева в полза на сдружение, ръководено от майка й и създадено специално за тази цел. Тогава Манолова заяви, че чак й е било неудобно да присъства на обясненията, които дали в Комисията за борба с корупцията Лозанова и Петрова. Днес мълчи. Мълчи и премиерът. Премълча и бившият премиер при управлението на ГЕРБ Бойко Борисов, който изхвърли депутатката Петрова, но не и шефката на агенцията Лозанова.

Публикувана в У нас

Европейската комисия готви поетапно спиране на еврофондовете заради скандални смени и назначения и нагласени търгове. В петък Брюксел спря парите по оперативна програма "Околна среда". Сега идва ред на "Човешки ресурси" и Програмата за развитие на селските райони. Заради проблеми с търговете под риск са и парите по "Регионално развитие" и "Конкурентоспособност".

Публикувана в У нас
Страница 1 от 2