Понеделник, 20 Август 2018 16:22

И преди век е имало фалшиви новини

Стана модерно да се правят възстановки. Възстановка на българска селска сватба. Възстановка на прочуто сражение. На стари битови ритуали и позабравени фолклорни обичаи.

 

Нищо лошо няма! Ама как ви се вижда това - читалището в Бели Искър ще прави възстановка на венчавката на Яворов и Лора в селската черква! Даже са си направили по този повод сметка и вече събират пари, защото това ще стане голям местен празник, в който ще участват певчески групи, рецитатори, гости от Чирпан, ще има танци и народно веселие...

 

Не, не е шегичка, вече няколко пъти виждам това съобщение в пресата! Даже вече са направили билборд, където се вижда някогашната неясна вестникарска снимка (така и не разбрах от кой вестник), публикувана вече след смъртта на Лора Каравелова и явно по повод разигралата се трагедия.

 

На тази снимка се виждат Лора и Яворов сред четниците, а зад тях се мержелее неясно църквата на Бели Искър. Та там, в тази църква, на 3 октомври 1912 г., според някогашния колега новинар, е станала венчавката на Лора и Яворов. Той бил отскочил (извинявам се за думичката!) между две сражения, за да се венчае за любимата жена.

 

В цялата тази история има една мъничка „несъответност“ - Яворов и Лора не са се венчали в Бели Искър! НЕ СА! Тази работа са я свършили на 19 септември 1912 г. в подуенската църква и то много тайно, защото Лора е имала запрещение от Духовния съд за двегодишно безбрачие, тъй като разводът е по нейна вина.

 

Венчал ги е поп Стоил, баща на големия наш художник Васил Стоилов. В писмата, които си разменят новобрачните, докато Яворов се бие за свободата на Македония, той вече я нарича „мила моя женичке“. Защо някогашният журналист си е позволил тази лъжа? Ами по обичайните причини – да се вдигне малко шум, да се произведе сензация, внимание към това село или към неговата публикация...

 

Защо хората от читалището днес са решили да заложат на този фалшифика? За да си направят празник? Нямам обяснение…

 

Дали възстановка на венчавка отпреди век (на един твърде несполучлив брак, завършил с двойна гибел) е уместна, вдъхновяваща за зрителите и допустима от църквата – нека други да решат.

Публикувана в Гледища

Тези дни някъде в интернет зърнах съобщението, че е починал Петко Дренков, внук на Лора Каравелова от единствения й син Петко. Познавах, макар и бегло, този човек, Бог да го прости. Срещнахме се веднъж-дваж преди повече от 15 години, запознах се и с дъщеря му Лора, с майка му Фани Дренкова, с неговата полусестра Рогнеда (от друг брак на баща му) и нейната дъщеря, също кръстена Лора. Днес, ровейки се в архива си, за да намеря бележките си и направените тогава любителски снимки, в един момент усетих, че съм прекалено вътре в тези семейни истории, че съм "осиновила" Каравеловите и всяка една невнимателна или обидна дума срещу тях ми отнема съня и спокойствието, сякаш са мои роднини. Дано ми е простено, че съм така пристрастена. А сега да се върна към онзи свой репортаж отпреди години.

Публикувана в У нас

Когато вижда за пръв път своята бъдеща съпруга, тя е на 11 години, а той е вече мъж с мустаци. По това време Екатерина - момиченце от бедно русенско семейство, живее в дома на Лермонтови, руски аристократи в Москва. Тя е обградена с обич и грижи, а бъдещият министър председател на България Петко Каравелов е студент в Русия. За първи път се виждат у общи познати на Лермонтови, които благосклонно канят "на дача" бледия българин, учител на дъщеря им, за да го нахранят както трябва.

Публикувана в Минало

Антон Страшимиров пише за него: “Все пак той е една наша неизмеримост” . Това “все пак” не е случайно: Стефан Стамболов, ярка фигура в националноосвободителното ни движение и в новата политическа история на България, е изключително противоречива личност. Революционер, поет, политик, диктатор и страстен любител на буйните забавления, той често пъти минава границата на общоприетото и допустимото. За комарджийските страсти на държавника се е писало и говорило много. Знае се, че е можел да прекара в игра на карти денонощия наред. Трудно понасял загуби. Веднъж изгубил пет лева и разгневен хвърлил монетата в лицето на спечелилия – министър Иван Салабашев. Потърпевшият разтъркал слисан бузата си, след което моментално заложил тези 5 лева с надеждата, че ще ги загуби...

Публикувана в Минало