Европейската комисия и държавите-членки трябва да разработят целенасочени политики и да предприемат конкретни мерки за подобряване и адаптиране на образованието и системите за обучение, така че то да е достатъчно гъвкаво и да отговаря на критериите, които работата в бъдеще ще изисква. Това заяви в своя реч по време на конференцията на високо равнище „Бъдещето на труда“ д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България и бъдещ заместник – председател на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).

 

Двудневната международна конференция се провежда в рамките на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Форумът се организира от Министерство на труда и социалната политика с подкрепата на Европейската комисия. Конференцията има за цел да насърчи обмяната на мнения за условията на труд, които се променят динамично под влияние на дигитализацията.

 

„От изключително значение ще е насърчаването на взаимодействие между образователните институции и бизнеса, както и начините за подпомагане на обмена на работни места сред прeдприятията и създаване на платформи за информация и обмен на добри практики, без това да води до „изтичане на мозъци“, каза още д-р Ангелова. По думите ѝ Европа трябва да използва максимално възможностите на структурните фондове и по-специално на Европейския социален фонд за инвестиране в човешки капитал и адаптиране на уменията и компетенциите спрямо прогресивното и бързо внедряване на новите технологии, цифровизацията и роботизацията.

 

В конференцията участват близо 100 представители на международни институции, работодатели, синдикати, организации на гражданското общество и политици от ЕС, Европейското икономическо пространство и Западните Балкани. Акцент в обсъжданията на форума бяха знанията и уменията за работните места в следващите десетилетия, основните предизвикателства, свързани със застаряването на работната сила, възможностите за подобряване на политиките в областта на образованието, обучението и преквалификацията за по-добро съответствие на новите умения с нуждите на пазара на труда.

Публикувана в У нас

Ръководствата на три от четирите представителни работодателски организации, членки на АОБР – АИКБ, БСК и КРИБ са изпратили писмо до министър-председателя г-н Бойко Борисов, до вицепремиера г-н Томислав Дончев и до г-жа Теменужка Петкова – министър на енергетиката. В писмото се повдига въпросът за проектирането на газопровода „Бял поток“ от Туркменистан за Европа. В писмото се казва:

 

Бяхме информирани от български фирми с контакти в правителствените среди в Туркменистан за ускорено придвижване на проекта „Бял поток“, заобикалящ България, за доставката на 16 милиарда кубически метра газ от Туркменистан за Европа.

 

По тяхна информация, за важността на проекта е заявил официално Марош Шевчович – вицепрезидент на Европейската комисия, а самият проект е включен в списъка на проектите на в ЕС „от общ интерес“, което го определя като приоритетен за финансиране от европейските фондове и европейските банки, дори вече са отпуснати средства за работа по проекта на газопровода Туркменистан – Азербайджан – Грузия – Черно море – Румъниая – Западна Европа.

 

„Бял поток“ е с дължина от 1138 километра и ще доставя 16 милиарда кубически метра газ през 2022 г. Подготвя се от грузинската нефтогазова корпорация „GOGC“, която е основния собственик на проекта и се управлява от министерството на енергетиката на Грузия. Компанията GOGC е разработила пътната карта на газопровода. През 2019 г., планира да завърши всички изследователски работи, които се оценяват на 35 милиона USD, голяма част от които ще изплати ЕС.

 

Недоумение буди у нас насочването на газопровода към Румъния и оттам – за Западна Европа, заобикаляйки по-краткия път през България, игнорирайки определянето на енергийната свързаност на България със Западните Балкани. Тези решения за пътя на газопровода се приемат по време на нашето Европредседателство и ни обричат да станем придатък към Западните Балкани.

 

Надяваме се, че нашите представители в ЕС ще положат необходимите усилия този проект да определи България да стане разпределител със стратегическото си положение на този енергиен поток.

 

Надяваме се, че Вашите контакти с лидерите в ЕС по време на Българското председателство на Съвета на ЕС ще помогнат да бъде издигната ролята на България в областта на енергийната свързаност на Западните Балкани и ще дадат възможност успешно да решаваме въпросите по диверсификацията на доставката на енергийни източници, а също и връщането на позициите ни като енергиен център, които изпуснахме, докато бе спрян проектът „Южен поток“.

 

Писмото е подписано от г-н Васил Велев – председател на УС на АИКБ, от г-н Божидар Данев – изпълнителен председател на БСК и от г-н Кирил Домусчиев – председател на УС на КРИБ.

Публикувана в У нас

Европейският съюз планира другата седмица да разгледа въпроса за въвеждането на временни визови ограничения за населението на страните от Западните Балкани - Сърбия, Албания, Македония, Черна гора и Босна и Херцеговина, предаде БТА.

Предварително споразумение с представителите на държавите членки е постигнал главният преговарящ от Европейския парламент Аугустин Диас де Мера, пише EUobserver. Изданието уточнява, че властите на страните oт ЕС ще разгледат подготвените от Европарламента предложения следващата седмица, а ако бъдат одобрени, гласуването по съответен законопроект ще се извърши през септември.

Евродепутат посочи, че политиците от ЕС са подложени на все по-голям натиск от страна на държавите членки, настояващи за въвеждане на ограничения за някои страни от Западните Балкани след отмяната на визите за тези страни през 2009 и 2010 г.

Оттогава силно са се увеличили исканията за предоставяне на политическо убежище от тези страни. Въпреки че положително решение на исканията има само в пет на сто от случаите, миграцията от Западните Балкани се превърна в проблем за ЕС.

Най-голям брой искания за получаване на политическо убежище са подадени във Великобритания, която не влиза в Шенгенското споразумение. Същевременно няма съществена промяна в броя на емигрантите в Италия и Унгария, сочат данни на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището.

По данни на службата през 2012 г. исканията за предоставяне на убежище за гражданите на страните от Западните Балкани са се увеличили с 49 на сто в сравнение с 2011 г.

Публикувана в У нас