В днешно време, когато всеки търси „актуалност” и не е много модерно да поглеждаме назад, когато рекламните пана привличат с: „Първи в света”, „За пръв път в България”… в театралният афиш на Театър „Българска Армия” ще прочетете: „20 години „Много шум за нищо”.

 

Шекспир? Двадесет години на една сцена? В България?

 

Да, през Декември 1997г. режисьорът Красимир Спасов и трупата на Театър „Българска Армия” поставят началото на тази двадесетгодишна история – без прецедент в България, която по-късно се превръща и в част от Историята на самия театър.

 

През годините над 250 000 зрители са се смяли до сълзи, аплодирали и любували на майсторството на няколко звездни актьорски поколения. Едни от водещите български актьори Иван Радоев, Анастасия Ингилизова, Георги Къркеланов, Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Стефания Колева и Кристина Янева правят своя театрален дебют на сцената на Театър „Българска Армия” в „Много шум за нищо” през 1997 г. Близо двадесет години по-късно Евелин Костова и Асен Кобиларов също стават част от трупата на Армията с роли в същата Шекспирова комедия. Поколения актьори влизат в образите на „влюбени, които с дяволита усмивка разрешават дребните си любовни недоразумения в един враждебен и хаотичен свят” – както с любов ги описва режисьора Красимир Спасов. Сред тях са Гергана Данданова, Ненчо Илчев, Георги Новаков, Стойко Пеев, Вълчо Камарашев, Иван Ласкин, Йоана Буковска, Лидия Инджова, Цветан Даскалов, Йордан Ръсин и Калин Иванов.

 

Най-много са актьорите, влезли в образа на Клавдио (Камен Донев, Боян Младенов, Деян Георгиев, Асен Кобиларов). Но има и персонажи – късметлии, които през всичките 20 години са се играли от един и същ актьор. Това са героите на Веселин Ранков, Милен Миланов и Мимоза Базова.

 

„Много шум за нищо” се превръща в История за Театър „Българска Армия”. История, в която наред със спомените от препълнените салони, феновете и турнетата остават и тежките моменти от загубата на велики актьори, колеги, приятели – учители в актьорската игра. И днес – 20 години по-късно всички си спомнят за Мирослав Косев, Илия Добрев, Асен Кисимов, Петър Гюров и Стоян Стоев. Техните образи оживяват през годините с актьорите Сашо Дойнов, Мирослав Пашов и Йордан Алексиев.

 

И днес Шекспировите герои разсмиват и вълнуват публиката, в превода на Валери Петров и облечени в костюмите на Радина Близнакова. На касата на Театъра, 20 години по-късно отново няма билети, а днешните тийнейджъри, както някога припяват „Този рай води в ада…” от песента „РАЙ”, която Стефан Вълдобрев пише специално за представлението. А ние ви каним, ако още не сте гледали „МНОГО ШУМ ЗА НИЩО”, или пък вече сте го гледали, заповядайте отново 20 години по-късно в салона на Театър „Българска Армия”. Бъдете наши гости на следващите представления на този „спектакъл – история”.

 

Много смях, по мъничко сълзи и много настроение в МНОГО ШУМ ЗА НИЩО на 16 януари, с трупата на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ” !

Публикувана в У нас

В записа ще може да видите последните репетиции на Азарян, непосредствено преди премиерата.

Да си припомним за КОКО на 15 март от 19:30 ч. на сцена-клуб МаксиМ. Прожекцията е с вход свободен.

„Чайка” на Азарян съчетава силното мъжко присъствие на Иван Радоев, Милен Миланов, Георги Новаков, Мирослав Косев, Иван Ласкин, Иван Бърнев, зрелостта на женското въздействие на Меглена Караламбова и Бойка Велкова. Енергията и чарът на Анастасия Ингилизова и Александра Сърчаджиева допълват усещането за стихията на живота във всички регистри на драматизма. Доайенът на българската режисура Крикор Азарян събира енергиите на поколенията в ударна вълна на съвременно внушение за драматичните парадокси на живота като болка и красота.

Постановката, която професорът поставя по случай 75-тия си рожден ден, е неговият последен подарък към публиката на Военния театър. На 15 март тази година професорът щеше да навърши 83 години. 38 години Азарян твори на сцената на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ и след себе си оставя постановки като: „Вишнева градина“ (1974 и 1995); „Лулу“ (1991); “Опит за летене“ (1996); „Буре барут“ (1999); „Трамвай желание“ (2006) и много други.

Публикувана в У нас