“Петър Богдан е написал своя opus magnum и той, за щастие, е запазен и намерен. С неговото откриване се дава възможност авторът да заеме своето място сред най-великите българи като голям интелектуалец с европейска култура и европейско мислене, който не се е съмнявал в това, че родината му „живее чрез духа“ през далечния ХVІІ век, за който знаем малко, но за който имаме вече един скъпоценен документ: първото историческо и културно изследване на „бащината земя“.”

 

Така проф. Лилия Илиева от Югозападен университет "Неофит Рилски" завършва кратката си статия, включена в подготвения за излизане брой 1 на списание „Балканистичен преглед”.

 

От него става ясно, че професор Илиева е открила авторският ръкопис на първата история на България. Тя е написана на латински с обем от 200 страници, разделени в 70 глави, а неин автор е Петър Богдан Бакшич от Чипровци, францисканец, станал по-късно католически архиепископ. Трактатът е писан на латински, около век по-рано от Паисиевата история.

 

Той е озаглавен емоционално „За древността на бащината земя и българските неща", а професор Илиева го е открила в библиотеката на университета в Модена – един от най-старите в света. Предстои издаването му, съпътствано с научен коментар, бележки, факсимилие и превод на трактата.

 

Това може да се окаже едно от големите открития на българската историческа наука. Проф. Илиева в статията си припомня, че като млад историк още Божидар Димитров работи по делото на Петър Богдан и данните за неговия исторически труд, но едва сега се удава на наш учен да се натъкне на самия ръкопис.

 

Предварителната информация за него сочи, че текстът се занимава предимно с историята на католицизма в България. Според откривателя на документа обаче – „прави впечатление неприязненото отношение към турската власт в бащината земя, която е отразена и в известните досега негови писма до Ватикана. Без съмнение неговият текст, познат на населението в католическите селища на Северозападна България, е имал роля за подготовката и избухването на Чипровското въстание през 1688 г., вече – след неговата смърт.”

 

Едно е сигурно, българската историческа наука ще има повод за сериозни и задълбочени дебати (искрено се надяваме те да бъдат позитивни и строго ситуирани в полето на науката). Не искаме да вярваме, че ще се намери някой „герой”, който да противопоставя делото на Петър Богдан и това на Хилендарския монах. Ще се намери сигурно някой, който нехигиенично ще наблегне на факта, че католик е написал първата ни история. Нищо. Заглавието на трактата оборва всички бъдещи скептици – става дума за бащината земя и българските неща.

 

Да го запомним – написано е още през 1667 година.

Публикувана в У нас
Четвъртък, 10 Декември 2015 16:23

Историята на Коледната елха

Коледа се празнува навсякъде по света . Всяка държава има своите традиции и обичаи, своя начин да отпразнува Рождеството на Божия син. Навсякъде обаче неизменна част от празничните дни е украсената коледна елха. Коледната елха е един от най-популярните символи на Коледата, която традиционно се украсява за 24 декември и краси дома до 6 януари. Окичена с гирлянди, с червени стъклени топки и сламени звездички, елхата е за всички нас символ на Коледните празници. Това е така от край време – присъствието на коледната елха като неизменен символ по време на зимните празници има своята хилядолетна история.

В древен Египет е имало обичай домът да се украсява с палмови клонки през най-краткия ден от годината. Китайците и древните жители на Юдея също са имали подобни традиции. По време на Коледните празници скандинавците са декорирали къщите и плевните си с вечно зелени растения. Викингите вярвали, че именно тези растения са обещание за завръщането на пролетта след студената зима. Римляните пък украсявали дръвчета със свещи и дребни предмети по време на тържествата в чест на бог Сатурн. Келтите обличали дъбови клонки с плодове в чест на боговете на жътвата.

Историята на коледната елха е дълга и оспорвана. Едни вярват, че традицията води началото си от езическите празненства, други твърдят, че е чисто християнски обичай. Една от най-древните легенди е свързана с бенедиктинския монах Свети Бонифаций, почитан като апостол на Германия. Проповядвайки християнството, той използвал елхово дърво и неговата триъгълна форма като аналогия на Светата Троица. Всеки един от ъглите представлявал Отца, Сина и Светия Дух. Заради езическата почит към елата обаче мнозина започнали да я отричат като Божие дърво.

Легендата, според която Мартин Лутер — основателят на Протестантското движение, е откривателят на Коледното дърво, е смятана за една от най-правдоподобните. В една зимна нощ, вървейки през гората , той неволно вижда как звездите блещукат между клонките на дърветата, сякаш са украсени с безброй свещи. Възхитен от гледката, Мартин Лутер отсича една елха, която отнася на децата си у дома, където цялото семейство поставя тънки свещички между клонките и се любуват на красотата й.
Първите писмени доказателства за коледната елха, достигнали до нас, датират от 1521 година. В Елзас, която по това време е немска територия, принцеса Де Меклембург показва на местните куртизантки украсена елха. По късно след женитбата си с Орлеанския дук, принцесата занася елхата и в Париж.

В началото на тази традиция хората, изповядващи езически религии, украсяват домовете си с елхови клонки – по този начин те прогонват лошите духове. В Средновековието клонките се украсяват с ябълки – плода, изиграл тъй важна роля при възникването на човечеството. Всички познаваме старозаветната история за Адам и Ева в Райската градина. В продължение на годините хората започват да украсяват елховите клонки вместо с ябълки с червени топки, напомнящи на райския плод. През 1597 г. Бременското занаятчийско сдружение украсява за пръв път вместо само клонки цяла елха.

През 17 век навлизат нови мотиви в украсата на коледното дърво. В Германия се появяват Коледни базари, където се предлагат подаръци, храни и дребни украшения, които да се поставят върху елхите. От тук идва традицията да се използват дребни сладки в различни форми за украсата на дървото. В своите бележки от Страсбург през 1601 година един изследовател описва как местните украсяват елхите си с вафли, захарни пръчици и хартиени цветя в най-различни цветове.

През 1605 г. и в Страсбург се появяват няколко украсени елхички. В началото по клонките им висят плодове и зеленчуци. Днес предпочитанията са различни. Едни закачат на върха на дръвчето голяма червена звезда, други украсяват клонките с пъстри гирлянди, червени стъклени топки и лампички, трети предпочитат дървените фигурки и свещите . Свещите – били те от восък или електрически – са една по- нова традиция. Светлините се превръщат в неизменна част от Коледната украса едва в средата на 18-ти век. В началото те са чисто протестантски обичай, както и между другото украсената коледна елха. Католиците държат дълго време на традиционната си коледна ясла.

За разпространението на коледната елха като обичай допринася особено благородническото съсловие.

Вечнозелените дръвчета символизират вечен живот. Те са една от най-значителните части от празничния обред. Постепенно украсите на елхата стават по- богати, обкичени с гирлянди, множество светлини и коледни играчки. Гирляндите започват да се използват като украса през 17 век. Според легендата една бедна вдовица много искала да зарадва децата си за Коледа. Затова им украсила елха. През нощта обаче няколко паяка изплели своите мрежи между клонките на дръвчето. Когато сутринта децата видели паяжината, решили да я оцветят в сребристо, за да не се разстрои майка им. Всъщност гирляндите за елха започват да се произвеждат в Германия, като се използва истинско сребро, от което се изтеглят тънки нишки.

През 17. век от Германия коледната елха е пренесена в Англия, но употребата и започва по-късно, тъй като англичаните не били в особено топли отношения с немската монархия.
През 19. век настъпва истинска революция в украсата на коледната елха. Започват да се произвеждат стъклени топки с разнообразни цветове и хартиени гирлянди. Обикновено на върха на коледната елха стои голяма звезда, която символизира пътеводната звезда, показала пътя на тримата мъдреци при раждането на Исус Христос. Популярна украса за елхите са и ангелчетата, топките в най-разнообразни цветове, захарните пръчки и понякога свещички. Най-използваните и типични коледни цветове са червеният и златният.

Родителите започват да оставят под елхата подаръци, с които да зарадват децата си на празника. Коледната елха се превръща в символ на просперитета в обществото — колкото по-украсено е дръвчето , толкова по-богати са притежателите му. През 1882 година американците патентоват електрическите лампички.

Празничното дърво започва бързо да придобива популярност в Европа. Верни на своите традиции, Средиземноморските страни обаче трудно успяват да възприемат елхата. Те предпочитат да изобразяват Рождество Христово и различни библейски сюжети посредством малки фигурки и специална декорация.

През 1816 г. обичаят се разпространява сред Виенските благороднически среди, а британците се научават на този обичай от германския принц Алберт, съпруг на кралица Виктория. В Германия коледната елха се разпространява по време на френско-германската война през 1870 г. По време на декемврийските боеве командирите наредили навсякъде да бъдат поставени украсени дръвчета – целта била да се повиши настроението на войниците, които от своя страна си спомнили за този обичай след края на войната и го въвели в семействата си. Така коледната елха се превръща постепенно в

неизменна част от Коледните празници.

Всеки търси за своя дом най-красивата елхичка. Тя трябва да има свежи иглички, прави клонки и безупречен връх. Във Финландия

– страната световен шампион по износ на елхи – се провеждат редица опити, в рамките на които с помощта на генната техника дръвчетата израстват прави, красиви и пищно зелени.

С навлизането на елхата като неизменен елемент от Коледните празници се появява и проблемът с изсичането на дърветата и нарушения природен баланс. Това налага да се започне производството на изкуствени елхи. Първата такава елха е произведена от гъши пера в Германия. Малко след това

предприемчива американска фирма за четки започва производството на изкуствени дръвчета по същата технология.

За нас българите този обичай започва в началото на 20-ти век, когато в двореца на Александър Батенберг за първи път украсяват елха.

 

Източник: http://www.obekti.bg/zemya/istoriyata-na-kolednata-elha

Публикувана в Любопитно
Събота, 27 Декември 2014 14:25

Истината за Рамзес Трети

Той е последният велик владетел на Новото египетско царство. Но става жертва на заговор, планиран от собствените му син и жена. Три хилядолетия по-късно учени най-сетне разгадаха мистерията около смъртта на Рамзес Трети. Досега науката знаеше, че фараонът умира на около 65-годишна възраст при опит да бъде свален от трона. Неизвестна беше обаче конкретната причина за смъртта му. Нови изследвания, в които са участвали учени от различни страни, разкриха сега истината - над три хилядолетия след смъртта на Рамзес Трети. Резултатите от изследванията, публикувани в British Medical Journal, доказват по категоричен начин, че в заговора е бил замесен един от синовете на фараона - принц Пентаур. С помощта на компютърни, радиологични и молекулярно-генетични анализи е доказано също така, че царица Тие - една от двете жени на владетеля, е била съучастничка в убийството на фараона.

Публикувана в Планета
Понеделник, 23 Септември 2013 16:29

Путин се намества в учебниците, без да иска

Новият единен учебник по история за руските училища, разработван по инициатива на президента, ще съдържа специален раздел за управлението на самия Владимир Путин, пише "Известия". Идната седмица просветното министерство ще публикува концепцията на учебника, според която на децата ще се преподава не само история на Русия след перестройката и до 2000 г., но и най-нова история - до 2012 г. Самите историци обаче, включително авторите на концепцията, все още не са убедени, че има смисъл да включат в това помагало управлението на Путин, пише изданието, цитирано от ББС.

Публикувана в Свят
Понеделник, 12 Август 2013 14:36

Драхенбург – драконът на Рейн

Замъкът Драхенбург е зашеметяващ с красотата и съвършенството си. Трудно е да се прецени кога той е най- величествен – през зимата, лятото, деня или нощта. Истината е, че великолепието му е изумително винаги и по всяко време. Изтънчената му фасада е толкова впечатляваща, че хората й се наслаждават с часове, преди да влязат в не по-малко грандиозните зали и помещения.

Публикувана в Пътешествия