В центъра на тази драма стои една от иконите на българската литература – Албена. Почти век след нейното написване, Албена е определяна като един от най-влиятелните женски образи в нашата литература. Сбор от красота, невинност, съблазън, грях и смирение, тя истински вълнува и днес.

 

Историята на Албена, разказана от трупата на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”, е история за една обречена любов, която задава сложния въпрос за красотата, греха и разкаянието. „Звънкия смях”, „походката на кралица” и омайващото женско очарование на Албена, които я отличават от останалите, завършват картината на нейната изключителност.

 

Но каква е цената на това да си различен в едно патриархално общество, за което красотата е грях?

 

Има ли престъпление, ако мотивът е любов?

 

Подсъдна ли е красотата и трябва ли да бъде заклеймена?

 

Тези въпроси звучат особено актуално и днес в „АЛБЕНА” на режисьора Красимир Спасов:

 

„Красотата на Албена” и „магичното” й въздействие върху околните е феномен, инспириран преди всичко от потребностите на колективното желание, от т.нар. „колективно либидо”. Разбира се, изборът на Албена за обект на всеобщо обожание си има своите реални основания - физическата привлекателност, веселостта й, заразителният смях, свободата й на общуване, нека го наречем – покоряващото лекомислие на красотата. Оттук до съдбоносната греховна стъпка обаче е въпрос само на време… И ужасното се случва”.

 

И макар сценичната среда на Красимир Вълканов и костюмите на Мария Диманова да създават с точност атмосферата в „едно добруджанско село, малко преди Великден, в годините преди войните”, Йовковите послания звучат повече от актуално от сцената на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”.

 

„Събитията в пиесата на Йовков се разиграват в дните на Страстната седмица – дните на мъките Христови. В нашия спектакъл това обстоятелство е от особено значение, то е нещо като нравствен климат, своеобразно мерило за поведението и постъпките на действащите лица”, казва Красимир Спасов.

 

Близо век по-късно въпроса за красотата и греха – съдбовно свързани в един женски образ, както и темата за дързостта да бъдем различни и порива да намерим себе си извън мярката на „общественото мнение”, отново вълнуват.

 

В ролята на противоречивата, красива и магнетична Албена е актрисата Гергана Данданова. Актьорите Асен Кобиларов и Веселин Анчев се превъплъщават в образите на съпруга й Куцар и нейния любим Нягул. В ролята на Сенебирски е Иван Радоев.

 

В спектакъла участват още Луизабел Николова, Александър Дойнов, Стойко Пеев, Радосвета Василева, Симеон Дамянов, Станислава Николова, Владислав Виолинов, Тигран Торосян, Мимоза Базова, Евелин Костова, Йордан Алексиев, Калин Иванов.

Публикувана в У нас

В днешно време, когато всеки търси „актуалност” и не е много модерно да поглеждаме назад, когато рекламните пана привличат с: „Първи в света”, „За пръв път в България”… в театралният афиш на Театър „Българска Армия” ще прочетете: „20 години „Много шум за нищо”.

 

Шекспир? Двадесет години на една сцена? В България?

 

Да, през Декември 1997г. режисьорът Красимир Спасов и трупата на Театър „Българска Армия” поставят началото на тази двадесетгодишна история – без прецедент в България, която по-късно се превръща и в част от Историята на самия театър.

 

През годините над 250 000 зрители са се смяли до сълзи, аплодирали и любували на майсторството на няколко звездни актьорски поколения. Едни от водещите български актьори Иван Радоев, Анастасия Ингилизова, Георги Къркеланов, Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Стефания Колева и Кристина Янева правят своя театрален дебют на сцената на Театър „Българска Армия” в „Много шум за нищо” през 1997 г. Близо двадесет години по-късно Евелин Костова и Асен Кобиларов също стават част от трупата на Армията с роли в същата Шекспирова комедия. Поколения актьори влизат в образите на „влюбени, които с дяволита усмивка разрешават дребните си любовни недоразумения в един враждебен и хаотичен свят” – както с любов ги описва режисьора Красимир Спасов. Сред тях са Гергана Данданова, Ненчо Илчев, Георги Новаков, Стойко Пеев, Вълчо Камарашев, Иван Ласкин, Йоана Буковска, Лидия Инджова, Цветан Даскалов, Йордан Ръсин и Калин Иванов.

 

Най-много са актьорите, влезли в образа на Клавдио (Камен Донев, Боян Младенов, Деян Георгиев, Асен Кобиларов). Но има и персонажи – късметлии, които през всичките 20 години са се играли от един и същ актьор. Това са героите на Веселин Ранков, Милен Миланов и Мимоза Базова.

 

„Много шум за нищо” се превръща в История за Театър „Българска Армия”. История, в която наред със спомените от препълнените салони, феновете и турнетата остават и тежките моменти от загубата на велики актьори, колеги, приятели – учители в актьорската игра. И днес – 20 години по-късно всички си спомнят за Мирослав Косев, Илия Добрев, Асен Кисимов, Петър Гюров и Стоян Стоев. Техните образи оживяват през годините с актьорите Сашо Дойнов, Мирослав Пашов и Йордан Алексиев.

 

И днес Шекспировите герои разсмиват и вълнуват публиката, в превода на Валери Петров и облечени в костюмите на Радина Близнакова. На касата на Театъра, 20 години по-късно отново няма билети, а днешните тийнейджъри, както някога припяват „Този рай води в ада…” от песента „РАЙ”, която Стефан Вълдобрев пише специално за представлението. А ние ви каним, ако още не сте гледали „МНОГО ШУМ ЗА НИЩО”, или пък вече сте го гледали, заповядайте отново 20 години по-късно в салона на Театър „Българска Армия”. Бъдете наши гости на следващите представления на този „спектакъл – история”.

 

Много смях, по мъничко сълзи и много настроение в МНОГО ШУМ ЗА НИЩО на 16 януари, с трупата на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ” !

Публикувана в У нас