В центъра на тази драма стои една от иконите на българската литература – Албена. Почти век след нейното написване, Албена е определяна като един от най-влиятелните женски образи в нашата литература. Сбор от красота, невинност, съблазън, грях и смирение, тя истински вълнува и днес.

 

Историята на Албена, разказана от трупата на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”, е история за една обречена любов, която задава сложния въпрос за красотата, греха и разкаянието. „Звънкия смях”, „походката на кралица” и омайващото женско очарование на Албена, които я отличават от останалите, завършват картината на нейната изключителност.

 

Но каква е цената на това да си различен в едно патриархално общество, за което красотата е грях?

 

Има ли престъпление, ако мотивът е любов?

 

Подсъдна ли е красотата и трябва ли да бъде заклеймена?

 

Тези въпроси звучат особено актуално и днес в „АЛБЕНА” на режисьора Красимир Спасов:

 

„Красотата на Албена” и „магичното” й въздействие върху околните е феномен, инспириран преди всичко от потребностите на колективното желание, от т.нар. „колективно либидо”. Разбира се, изборът на Албена за обект на всеобщо обожание си има своите реални основания - физическата привлекателност, веселостта й, заразителният смях, свободата й на общуване, нека го наречем – покоряващото лекомислие на красотата. Оттук до съдбоносната греховна стъпка обаче е въпрос само на време… И ужасното се случва”.

 

И макар сценичната среда на Красимир Вълканов и костюмите на Мария Диманова да създават с точност атмосферата в „едно добруджанско село, малко преди Великден, в годините преди войните”, Йовковите послания звучат повече от актуално от сцената на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”.

 

„Събитията в пиесата на Йовков се разиграват в дните на Страстната седмица – дните на мъките Христови. В нашия спектакъл това обстоятелство е от особено значение, то е нещо като нравствен климат, своеобразно мерило за поведението и постъпките на действащите лица”, казва Красимир Спасов.

 

Близо век по-късно въпроса за красотата и греха – съдбовно свързани в един женски образ, както и темата за дързостта да бъдем различни и порива да намерим себе си извън мярката на „общественото мнение”, отново вълнуват.

 

В ролята на противоречивата, красива и магнетична Албена е актрисата Гергана Данданова. Актьорите Асен Кобиларов и Веселин Анчев се превъплъщават в образите на съпруга й Куцар и нейния любим Нягул. В ролята на Сенебирски е Иван Радоев.

 

В спектакъла участват още Луизабел Николова, Александър Дойнов, Стойко Пеев, Радосвета Василева, Симеон Дамянов, Станислава Николова, Владислав Виолинов, Тигран Торосян, Мимоза Базова, Евелин Костова, Йордан Алексиев, Калин Иванов.

Публикувана в У нас
Вторник, 13 Август 2013 16:15

Тираничната ревност на Йовков

В началото на миналия век в едно добруджанско село идва за учител млад, строен, тъмноок момък. Студент по право, прекъснал следването си поради липса на средства. Децата го харесват заради сладкодумието му, възрастните – заради любезността му, а момите – заради хубостта и изрядния външен вид. Той дава цялата си учителска заплата за дрехи, като прецизно подбира само хубави платове и шие костюмите си при най-добрите шивачи в Добрич. Единственото лошо нещо е, че е много ревнив към избранничките си.  

"Еротичните чувства бяха силно развити у Йовков. Той изпитваше болезнено един истински полов глад, но не проявяваше тоя си нагон бурно, а го потискаше дълбоко у себе си пред хората. Почти всяка по-хубавичка учителка или интелигентна мома не минаваше незабелязана от него". Така ще напише след години неговия приятел от ергенските години д-р Стефан Мартев. И пак той ще разкаже как още на първата си Коледа през 1904 г. в село Чифлик Мусубей (сега Долни Извор-б.а.) бъдещият писател «влиза в очи» пред местните ергени, като на наддаването за кравая на селската хубавица Пена дава цели двайсет гроша. С тези пари тогава можело да се купят 16 пилета и дори малко прасенце! За съжаление, въпреки откупения кравай, Пена се омъжва за другиго.

Две години по-късно изискано облеченият селски учител е вече в с. Саръджа, на границата с Румъния. Новопристигналата му колежка Екатерина Русева е истинска красавица, умна и чувствителна. Йовков веднага й става приятел и наставник – помага й да се настани на квартира, да свикне с училищните изисквания. Селяните, които ги виждат все заедно, ги приемат като хубава двойка и очакват сватба. Хранят се в училището и прислужникът Спас, заедно с кучето си Цербер, охраняват в това време на входа, за да останат насаме двамата.

Но ревността на Йовков се оказва тъмна стихия – той не може да изтърпи да гледа Екатерина дори да говори с други мъже. Когато научава, че любимата му си пише писма с един банков чиновник, започва да напада съперника си с обидни писма, а за момичето настъпва тежък период на разправии, обяснения, сцени. Той дори я заплашва, че ще се самоубие, ако тя не се ожени за него. Уплашена, Екатерина прекъсва връзката им и заминава за Добрич. 

Честолюбивият млад мъж наистина мисли за самоубийство, но...само след година отново е във вихъра на любовта. Пак учителка - Ана Маркова. За разлика от Екатерина, новата му избранница е вятърничава, суетна и глупавичка. Цели две години продължава връзката им, докато Йовков се реши на раздяла, виждайки, че не са си лика-прилика. Продължава да е суетен и харчи парите си за хубави дрехи, поради което често пъти гладува или проси заеми в края на месеца.

Тъй като не умее да търси обходни пътища към женското сърце, Йовков се ориентира към жени, които дават знак, че го харесват. За десетина години учителстване му се събират двайсетина любовни авантюри, при това само с красиви девойки. След време неговите почитатели ще откриват техните черти в Албена, Женда, Рада, Божура...

В цялата галерия великолепни български жени, които извайва перото му с неподражаемо майсторство. Но самият той в реалния живот не е щастлив. Връзката му с учителката  Йорданка Симеонова приключва заради неодобрението на баща й, той намира, че селският даскал е твърде беден за дъщеря му.

А учителката Марийка Рафаилова, също като Екатерина, е угнетена и стресната от неговата тиранична ревност. Той стига дотам, че й забранява да носи определени рокли или ръкавици, не й позволява да ходи сама до Добрич, нито да се спира на улицата в разговор с познати мъже от селото. Както изглежда, големият наш писател, който така чудесно раздипля тайните на женските чувства в книгите си, в живота си не успява да разбере с какво привлича жените и да повярва, че е достоен за истинска, споделена обич.

Неговите близки приятели и познати твърдят още, че Йовков, въпреки голямата си култура и начетеност, гледа на жената само като на спътница на мъжа, като отрича вероятността тя да има собствена кариера, духовни стремления, личен живот. В неговите представи добрата съпруга е майка и домакиня, която трябва да бъде вярна и лоялна към мъжа и децата си и... толкова, дотук.

Навярно тази патриархална старомодност на възгледите му прекъсва и едно по-късно и прекрасно приятелство между него и младата Лиза Белчева, която ще изгрее на литературната сцена с името Елисавета Багряна. Както и с добруджанската красавица Дора Габе, която той увековечава в «Чифрикът на границата».

 В един период от живота си, вече отпечатал първите си разкази и получил веднага признание за таланта си, той се осмелява да ухажва съвсем сериозно Лиза Белчева. Често пъти гостува в дома й, нейните родители го харесват и одобряват. Те двамата нерядко се разхождат вечер заедно, разговарят много, разменят си книги...

Но и тя си спомня, че мургавият мъж, не особено разговорлив и забавен, се обижда понякога от дребни и детски нейни постъпки и думи. Че е достатъчно да не го забележат и поздравят на улицата, за да се отдалечи и замълчи седмици наред, преживявайки обидата от «неуважението».

Мечтата на Йовков за вярна и предана на семейството съпруга се сбъдва все пак. През 1918 г. той се жени за 16 години по-младата от него студентка по история Деспина Колева, стеснителна и скромна поради малък телесен недъг. И тя наистина се посвещава изцяло на неговата писателска кариера, на крехкото му здраве, на болезнените му кризи от самота и затваряне в себе си.

Публикувана в Минало