Оставката на вицепремиера Валери Симеонов вече не е новина. Тя дори доведе до оттеглянето на част от протестиращите, какъвто несъмнено е бил и мотивът на заместник министър-председателя за предприемане на подобно действие. Вече си имаме „нова новина” – назначаването на досегашната началничка на кабинета на г-н Валери Симеонов на неговото място. От една страна, тази „рокада” незабавно предизвика оживени коментари и дори роди вицове, които бихме могли да оценим като осторумни, но неуместни за цитиране в медия като NEWS.bg .

 

От друга страна, тези които протестираха горе - долу тридесет дни срещу изказа на вицепремиера, сега са изправени пред истинска дилема. Те трябва или да се съгласят, че искането им е изпълнено, като приемат формалната оставка на г-н Валери Симеонов за точно изпълнение на исканията им, или да признаят, че на практика получиха „от същото”, но с дамски силует. В първия случай те биха могли спокойно да се отдадат на ежедневните си занимания. Във втория случай, би трябвало да обявят, че не приемат извършената политическа маневра и да се върнат пред сградата на Министерския съвет.

 

За сега, изглежда, че надделява първото разбиране, за радост на всички участници в автомобилнота движение в центъра на София. Протестите разбира се продължават, но с по-ниска интензивност – досегашните най-мотивирани участници в тях в преобладаващата си част вече са си по домовете, а и метеорологичната обстановка най-сетне се съжали над управляващата коалиция и добави температурни и хидроложки аргументи в полза на ограничаването на протестните действия.

 

Разбира се, ако сега беше времето на протестите срещу Петър Младенов или „Виденовата зима”, за никакво успокояване на обстановката нямаше да може да стане дума. Само че, сега е краят на 2018, а не средата на 1990, нито средата на 1995 година. Икономиката все още е във възход, безработицата все още е забележително ниска, а зад основателните морални аргументи на част от потестиращите няма кой да застане. Просто няма как БСП и ДПС да се изправят пред публиката и да се самопрепоръчат, като носители на висок политически морал. Има опасност не само да не им повярват, а и да им се смеят. Що се отнася до очакваното изгряване на Слави Трифонов на политическия небосклон – на него вече му се смеят ...

 

Но да се върнем към загубилата качеството си на новина оставка на вицепремиера Валери Симеонов. На значителна част от хората с висок коефициент на интелигентност, цялата гарнитура на „Обединените патриоти” не им е по сърце. Затова не е за чудене, че твърде много хора, включително и мои приятели са удовлетворени от оставката на Валери Симеонов. От този епизод, на самия екс вицепремиер ще му остане болезнен спомен и поуката, че човек трябва да мисли с главата си и да внимава, какво приказва, независимо по какъв точно начин е бил предизвикан, провокиран и докаран до афект.

 

Малко преди да започна да пиша този текст, г-н Валери Симеонов сякаш реши, че трябва да пробва още веднъж публичната реакция на остри изказвания и нарече Слави Трифонов „гологлав чалгар”, след което изрази основателното съмнение, че последният е меродавен източник на оценки и присъди в българския политически живот. Разбира се, рискът при новия словесен експеримент на лидера на НФСБ, изобщо не е сравним с този от изказването му за майките на деца с увреждания. Едва ли можем да дадем и 5 процента шанс, словесната агресия на екс вицепремиера срещу телевизионния водещ да доведе до някакво сериозно обществено осъждане, негативна реакция или просто укор. Нищо чудно, този път изказът на г-н Сименов да стане повод дори и за умерено одобрение.

 

Вече имах възможността да напиша на друго място, че аз лично отдавна не се занимавам с партийна политика и едно от големите предимства на този факт е, че не е необходимо да си меря приказките на аптекарски везни. Г-н Валери Симеонов обаче все още е далече от освобождаващото въздействие на отпадането на задължението да измерва всяко свое изявление в брой загубени или пък спечелени гласове на изборите. Пред него стои още доста време, през което ще трябва да действува в тази доста сковаваща рамка. „Пи-арите” му пък ще има още доста време да потръпват, когато усетят, че г-н Симеонов пак се опитва да напусне „прокрустовото ложе” на балансираното политическо говорене.

 

Всъщност, г-н Валери Симеонов изобщо не е любител на балансираната реч, но със сигурност от всички членове на Министерския съвет той най-добре се ориентираше в проблемите на реалната икономика. Пак той реагираше по най-адекватен начин от всички членове на кабинета „Борисов 3”, когато трябваше да се предприемат някакви конкретни действия.

 

Така че, справедливостта изисква да кажем по едно благодаря на подалия оставка вицепремиер, за поне няколко негови намеси. Особено за позицията му по въпроса за възможностите за привличане в България на човешки ресурси от трети страни и най-вече на квалифициран персонал и на хора с висше образование. За това наистина трябва да му благодарим.

 

Можем и със съжаление да констатираме, че отново в най-новата ни история, политик на най-висока позиция, трябва да се оттегли от поста си заради нещо, което е казал, а не заради нещо което е направил. У нас сякаш политиката продължава да се свързва повече с говоренето, отколкото с реалните действия.
Едновременно с това, трябва да отбележим и факта, че „особеният изказ” на бившия вицепремиер съвсем не е негово изобретение. В определена степен той стана жертва на широко разпространеното разбиране, че така наречената „политическа коректност” е нещо лошо.

 

Не можем да отминем с пренебрежение знаменателния факт, че споменатото по-горе разбиране се насажда у нас денонощно. Според хора на влъхвите от социалните мрежи и не само от там, „политическата коректност” е нещо, което не само е лошо, но е и вредно. Без всякакви угризения на съвестта ще се повторя и потретя, като посоче, че днес у нас, да си политически НЕкоректен се смята за нещо „cool” и за нещо достойно за уважение.

 

Според масовите настроения, политическата коректност е едва ли не нещо еврейско или пък нещо гейско, нещо едва ли не перверзно и содомитско. Нещо пагубно, което ще унищожи свободата на словото и представява цензура, организирана от своеобразен политически картел на поне две глобални конспирации. Едната конспирация е на „обичайните заподозрени” (на времето илюстрирани по плакатите на националсоциалистите с огромни криви носове, а днес нежно сочени като „соросоиди”), а другата конспирация е стъпила на широка сексуална основа.

 

Дори само масовата употреба на „термини” като: „толерасти”, „либерасти”, „Еврогейски съюз” и прочее, би трябвало да ни напомни, че в очите на редовните участници в политическите псевдо дебати онлайн, изказът на г-н Валери Симеонов е напълно цензурен и клонящ към добрите образци на изящната словесност. За маса хора, толерантността и свободата вече са досадни и отблъскващи. Настъплението на широк фронт срещу самата идея за търпимост и за свобода е факт, но това ни шокира по-малко от непремерените вицепремиерски слова. Толкова по-зле за нас ...

 

Продължавам да съм дълбоко впечатлен от лекотата, с която един досадил на цялата държава радио водещ, озаглави поредната си книга „Политически НЕкоректно”. Изглежда днес на медийната сергия, придържането към радикални или пък маргинални позиции е печеливша пазарна позиция.

 

Парадоксалното в случая е, че се хващам, че наричам споменатия книжен продукт „книга”, а не да речем „екологично престъпление срещу горския фонд”, отново заради придържането към политическата коректност. Защото първообраз на същата тази вредна и „соросоидна” политическа коректност е просто ... доброто възпитание.

 

Г-н Валери Симеонов в определена степен стана жертва на собственото си разбиране, че политиците няма какво да усукват и да „увъртолват” изказа си и трябва „да карат направо”. Върху това негово разбиране със сигурност оказа въздействие и всеобщият повик срещу политическата коректност и срещу „мейнстрийм политическите течения”. Само че, оказа се, че крилата на този масов „полет на освободеността” от условностите на „политкоректността” и на „политическото говорене”, могат да те отнесат и извън изпълнителната власт.

 

Г-н Валери Симеонов стана жертва на разбирането, че „мъжкарският изказ”, говоренето „право куме в очи” (дори и в случаите, когато кумът остане пътьом без някое око), наднормената грубост и твърдост са желани от обществото, а не се порицават. Дали това е било подсъзнателно усещане или съзнателно калкулиран рационален (макар и погрешен избор) ние няма от къде да знаем.

 

Съвсем друга, при това напълно подценена от медиите, от обществеността и от критиците и хулителите на г-н Валери Симеонов е въпросът, че той успя да направи и други гафове и „фалове”. На тях обаче някак си, никой не обърна никакво внимание, най-вероятно защото бяха извън предметното поле на интересите на широката българска публика.

 

Можем да гадаем, пък и да се досещаме, какво точно са преживели във Външното ни министерство, когато г-н Симеонов с всичките си „титли и регалии” на вицепремиер внезапно пристигна в ... Нагорни Карабах, където присъствува като наблюдател на референдум в непризнатата от България и от целия останал свят квази държава – Република Арцах. Слава Богу, международният скандал се размина, може би и покради доста деликатния подход на азербайджанските власти.

 

Напомням за този епизод (има и някои други, не толкова ефектни), не за да захранвам с идеи политическите противници на г-н Валери Симеонов. Тук е мястото още един път да кажа, че на вече бившия вицепремиер трябва да се отдаде заслуженото за това, с което той беше полезен на българската икономика. Просто щрихирам политическата реалност – напълно възможно е „да си го получиш” за това, което говориш, а не за това, което правиш. А когото направиш някаква пакост, може и изобщо да не ти обърнат внимание, защото белята не е интересна на публиката. Какво да се прави – българска реалност и ежедневие.

 

Веднъж стигнали до тук, не можем да не се сетим за още една от любимите боксови круши на социалните медии - за г-н Марешки. Заедно с бившия вече вицепремиер, г-н Марешки е от политиците, които спокойно биха могли да обърнат наопъки класическата реплика на дядо поп и да казват: „не ме слушай, какво говоря, а ме гледай какво правя”.

 

В крайна сметка, Веселин Марешки беше човекът, който хвърли на везните на премерването „има ли у нас картел на търговците на горива или няма” онази теглилка, която принуди КЗК да признае, че картел има. След което станахме свидетели на върховия цинизъм – пак същата КЗК глоби компанията на Марешки за ... продаване на горива на дъмпингови цени.

 

Специално при г-н Марешки, подобен модел на поведение е адекватен, защото последното, в което можем да го заподозрем са харизматичното излъчване и/или лидерското обаяние. От тази гледна точка, най-разумното, което може да прави е да оставя някакви забележими следи с действията си. Разбира се, тези действия накърняват интересите на други и той получава обратно с лихвите, „прояви на обич” от страна на ощетените самоназначили се монополисти.

 

Историята в две действия около горивния картел е блестяща илюстрация на всичко казано до тук. Трябва да признаем, че г-н Марешки е изглежда първият български гражданин, наказан за НЕучастие в картел. „Аптекарят Марешки” не е любимец на широката публика, но иначе е корав човек и издържа на натиск и на политически тормоз.

 

Веселин Марешки напълно си заслужи влизането в настоящия парламент. Съвсем отделна тема е, че никак не му е лесно да бъде забелязван в него. Дори само защото трябва постоянно да се оправя с насъсканите срещу него всевъзможни независими, обективни и безпристрастни медии - най-вече с тези, в чиито рекламни бюджети са се отчели различни стопански субекти от горивният картел. Дори и посочен с пръст от КЗК в един момент, горивният картел изобщо не е останал без пари, отмъстителността му е пословична, а на медийния пазар „ден година храни”. Така че, г-н Марешки в никакъв случай не е на курорт в Народното събрание.

 

И точно тук, където говорим, че политик като г-н Марешки е важен не с речите си, а с действията си, стигаме до неговото действие, което нищо чудно да НЕ го доведе до добро. Става дума разбира се, за неговият политически избор, да се опита да търси политическа перспектива на „полето” на евроскептицизма. На много хора, това политическо поле изглежда като свежа и тучна ливада. Изглежда им, че на нея биха могли да бъдат идейно изхранени доста избиратели, обременени с наследствена или придобита враждебност към Европейския проект.

 

Лошата новина е, че в общоевропейски план, поне за сега, а вероятно и в средносрочен план, дружбата с Марин льо Пен води към политическото гето. В общобългарски план пък тучната ливада, към която е вперила поглед целокупната партия „Воля” е до голяма степен взета на концесия от „Обединените патриоти”.

 

Поне за сега, няма никакви сигнали, че между тях и „Воля” може да има сработване. Напротив, в кулоарите на Парламента се водят дискусии за някакъв Кокал с главна буква. Това означава, че колкото и да е тучна ливадата и измамно зелена да е тревата й, тя ще трябва да бъде делена между г-н Марешки и тримата лидери на „Обединените патриоти”. Дали последните ще са заедно от тук нататък, от гледна точка на „Воля” е второстепенен въпрос. Всичките са конкуренти, при това – зъбати конкуренти, с история в „бранша”, врели и кипели.

 

Така че, преценявайки точно последните действия, а не приказките на г-н Марешки, най-вероятно ще трябва да констатираме, че и най-съобразителните хора правят грешки. Едни не мерят „полета на експресията си” в своята публична реч, а други се събират най-меко казано с „лоши другарчета” на европейско равнище. При това, времената са такива, че въпросните „другарчета” вероятно ще стават от ден на ден все по-лоши, а търпението на нормалните хора на края ще се изчерпа.

 

Създателят и едноличен лидер на „Воля” тук е направил избора си сам. Никой не е държал пистолет до главата му. Много български политици, които са имали „лиценз” за автентични представители на една или друга европейска партийна фамилия (особено социалдемократите, но в значителна степен и либералите, а още повече – християндемократите и членовете на ЕНП), могат да му разкажат тъжните си истории.

 

От тях той вероятно ще види, че всъщност от интегрирането в европейски и международни политически движения има смисъл само когато си значителна сила в националния си парламент и искаш да прокарваш някаква своя политика на по-високо равнище. Разбира се, ако знаеш, какво искаш и имаш достатъчно багаж в главата, за да го лансираш.

 

В момента от една страна, „Воля” не е първостепенна политическа сила, с извинение. Тя си е заслужила парламентарните мандати, но далече не е първостепенен фактор. Едва ли в близко време, „Воля” и г-н Марешки ще имат пред себе си задачата да прокарват някакви идеи и инициативи на европейско ниво. А на национално равнище, членството в ПЕС, ЕНП, АЛДЕ или където и да е, не носи гласове. Поне за сега. Така че, гордостта, че си единственият припознат в България от знаменосците на анти-европеизма няма практическа стойност.

 

От друга страна, когато ролята ти може да се окаже точно да „закърпиш” някое парламентарно мнозинство, статутът на обитател на „политическото гето” в никакъв случай не е най-добрият избор. Възможно е да възникне ситуация, при която евентуалната тежест на „Воля” като допълващ фактор на управляващото мнозинство да се окаже по-голяма от аритметичните измерения на парламентарното й присъствие. В такава ситуация, г-н Марешки дори би могъл да направи нещо полезно в негов стил - по линия на действия, а не на приказки.

 

Но точно тогава за проклетия, ще възникне въпросът, че „Воля” се е самоидентифицирала като част от анти-системното и анти-европейско направление в българската политика и в политиката на ниво „европейски континент”. И всеки ще пита, означава ли това, че правителството взима курс на раздалечаване с Европа и нейните разбирания за живота? При това положение е много по-вероятно да получиш саморъчно написана коледна картичка от Путин, отколкото да те поканят в управляващата коалиция. В такива ситуации, човек разбира непреходния характер на лозунга: „Да живее международното положение”.

Публикувана в Гледища

На 31 януари 2016 година, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) огласи писмо до председателя на Комисията за защита на конкуренцията (Изх. № 057/29.01.2016 г.), относно "основателни съмнения за съществуване на картелно споразумение за цените на горивата в България". Всъщност, писмото директно си казва, че е на лице картел при търговията с горивата, а Комисията за защита на конкуренцията не е особено ревностна в разследването на този проблем.

По-долу привеждам точния текст на писмото, както и някои размисли, породени от таз сутрешния ми сблъсък с говорителя на КЗК - г-н Марио Гаврилов в студиото на Нова телевизия. Да започнем с пълния и точен текст на писмото:

Уважаеми Г-н Председател на КЗК,

На 30 юни 2015 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) стартира секторен анализ на пазара на горива, чиято официална цел е да даде детайлна представа за настоящите пазарни процеси във връзка с производството и реализацията на автомобилни горива.

Подписалите това обръщение Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) - национално представителна работодателска организация; Асоциация за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ) и Браншови съюз за стопанска инициатива в транспорта (БССИТ) - представителни браншови организации от сферата на транспорта, се обръщаме към Вас с призив да ускорите процедурата по подготвяне на секторен анализ на пазара на горивата. Нашето и на обществото очакване е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да се произнесе достатъчно бързо и ясно по въпроса за евентуалното съществуване на картелно споразумение за цените на горивата на територията на Република България.

Подписалите това обръщение организации, смятаме, че има изключително сериозни основания да се приеме, че в Република България действа картелно споразумение за цените на горивата. Основание за подобно твърдение ни дават следните факти:

От една страна, Република България е между страните с най-скъпи горива преди облагане с данъци, такси и акцизи. Става дума за стойности като 0,465 евро за литър бензин и 0,473 евро за литър дизел. Наблюденията сочат, че по-високи цени имат само Испания, Дания и Малта за бензина и Ирландия, Португалия, Чехия, Дания и Малта, що се отнася до дизела. (Прилагаме пълна справка за цените на безоловния бензин и дизела в страните от ЕС по компоненти).

Задължително е да се подчертае, че този факт се наблюдава при положение, че в България са налице най-ниските производствени разходи при сравнение със страните от ЕС и че суровините се закупуват при борсови цени, еднакви за всички.

От друга страна, България е страната с най-малък марж, възлизащ на 0,18 на сто, между най-ниска и най-висока цена на горивата (бензин, дизел и пропан - бутан) сред повече от 100 държави. За сравнение - в Европа страната с най-голям марж е Гърция с 3,46 процента, а във Франция, Белгия, Португалия, Естония, Финландия и Швейцария маржът е 2,5 на сто.
Написаното до тук се основава на цените на бензина за периода 19.01.2015 г. - 25.01.2016 г. Минималният размер е 1,04 USD на 25.01.2016 г., а максималната цена е 1,14 USD на 19.10.2015 г. Респективно за дизела минималната цена е 1,01 USD на 25.01.2016 г., а максималната цена е 1,15 USD на 19.10.2015 г.

Данните за маржовете при бензина са взети от http://bg.globalpetrolprices.com/gasoline_prices/Europe/ , а при дизела са от: http://bg.globalpetrolprices.com/diesel_prices/Europe/ За първи път, в систематизиран вид, тези констатации бяха публично огласени в експресния бюлетин на БСК, "Стига вече" - 2, "След като се сринаха цените на горивата, защо бизнесът не намали цените на продукцията си ?", 28.01.2016 г., Пресцентър и връзки с обществеността на БСК.

Тези два факта, разглеждани кумулативно, навеждат на много сериозни и основателни подозрения, че пазарът на горивата в България е картелиран и това се отразява по най-неблагоприятен начин на националната икономика и на жизненото равнище в страната.

Във връзка с това, подписаните организации се обръщат към Вас, уважаеми г-н председател на КЗК, с настоятелното искане да ускорите процедурата по изготвяне на секторния анализ, която трябва ясно да отговори на въпроса за съществуването на картел на пазара на горива в Република България.

Защитата на конкуренцията и запазването на конкурентната среда са първостепенни държавни функции. Ние обаче сме принудени със съжаление да констатираме, че дългогодишният досегашен негативен опит сочи, че КЗК не е на нивото на което би трябвало да бъде една истинска независима институция, защитаваща конкуренцията. Затова си позволяваме да Ви напомним за огромната отговорност, която Вие и ръководената от Вас институция носите пред обществото и националната икономика и Ви призоваваме към обективност и отговорно поведение.

Писмото е подписано от: Г-н Васил Велев - председател на УС на АИКБ; г-н Красимир Георгиев - председател на УС на АКАБ; г-н Петър Захариев - председател на УС на БССИТ.

Отзвукът на писмото в медиите беше впечатляващ. Очевидно, дори и когато нещо не е новина (едва ли някой в България не е забелязал странностите на българските цени на горивата ...), изричането му високо и на глас се превръща в първостепенна новост. През последните 24 часа, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) е сякаш грабната от водовъртеж. В подобно положение са и колегите от двете браншови организации - наши партньори. Журналистите са хванали всекиго от АИКБ, АКАБ и БССИТ, когото са успели да докопат и ги питат и ги разпитват ...

В рамките на това "питане и разпитване" и моят образ скромен лъсна в ефира на Нова телевизия и "България On Air" (дебатите в "България On Air могат да се проследят тук: http://www.bgonair.bg/sutreshen-blok/2016-02-01/ima-li-kartel-s-tsenite-na-gorivata ). Особено показателно е случилото се в студиото на Нова телевизия, където говорителят на КЗК - г-н Марио Гаврилов има удоволствието още един път (при неговата доста дълга кариера) да си припомни рисковете на живото предаване.

Говорителят на КЗК беше дошъл с явното намерение да убие темпото и предаването тихо "да се изтече" в рамките на лежерни приказки, колко прецизно работи Комисията, на която е говорител. Между другото, той ехидно подметна, че : "За разлика от Асоциацията, която представлява г-н Дечев, г-н Марешки подходи доста по-рационално и внесе при нас и работим по негови конкретни твърдения за картел. Не знам защо от Асоциацията са решили, че работим много бавно. По предишния алгоритъм бяхме готови да обявим резултатите още преди нова година.

Г-н Гаврилов не пропусна да се похвали и с новите законови "придобивки" на КЗК, които им позволяват да боравят с данни, които са осигурителна и данъчна тайна: "Можем да засечем информацията с данъчните и митниците. Сроковете, в които ще приключим не зависят само от нас, а когато получим тази информация. Мисля, че до максимум 1-2 месеца ще приключим окончателно нашия секторен анализ, заяви той на висок глас. (Двата цитата на г-н Гаврилов привеждам дословно по публикацията в сайта на Нова телевизия: http://novanews.novatv.bg ).

Ако имате 15 минути време и съответната доза търпение, бихте могли да изгледате пълния запис на кратката ми схватка с г-н Гаврилов. Защо схватка? Защото г-н Гаврилов изведнъж реши да оспори това, което е най-лесно доказуемо и видно статистически - фактът, че България е световен лидер по най-малък марж между най-ниска и най-висока цена на горивата. Не знайно защо, той беше решил, че зрителите не са се наспали добре и лесно ще преглътнат твърдението му, че маржовете у нас не са толкова малки, защото имало разнообразни отстъпки за лоялни клиенти и други подобни.

Всъщност, зрителите на Нова телевизия са калени хора, те всяка Божа сутрин стават рано за да ходят на работа и са достатъчно събудени за да усетят как говорителят на КЗК лекичко прибутва шейничките им, за да ги пусне надолу по пързалката. Естествено, аз също се бях наспал добре и доста безкомпромисно му цитирах параметрите на някои от тези отстъпки. Най-паче на любимата на всички отстъпка, при която грубо казано за закупени 20 литра гориво ти "отстъпват" петнадесет (15) стотинки. Можем да си представим, доколко подобни отстъпки могат да изкривят статистиката на "маржа"...

На мен не ми е ясно, за какво му е потрябвало на говорителя на КЗК да оспорва неща, които не са изсмукани от пръстите на някого в АИКБ, а са статистически данни, признавани и разпространявани и от други работодателски организации. Има поговорка - "Волът рие, на гърба му пада". Разбира се, г-н Гаврилов не е вол, пък и физиката му е доста по-грацилна от конструкцията на въпросното добропорядъчно и високотърпеливо селскостопанско добиче, но смисълът си остава.

Странно е да отговаряш за защитата на конкуренцията в една държава и едновременно с това да се чудиш как от далече да си запазиш вратичка за отстъпление, ако секторният ти анализ не покаже това, което хората виждат и от космоса. Подобен изказ е тревожна индикация, че в КЗК разглеждат напълно сериозно тезата, че в България няма картел на цените на горивата. Дори и след "случая Марешки", който много нагледно показа, какво става ако някой реши да не се включва в картела ...

Естествено, говорителят на КЗК не пропусна да поехидничи и попита, дали в АИКБ няма компании, които да са заинтересувани от дебатите около цените. Лошо е да се задават такива въпроси, защото те получават еднозначни отговори - всичките повече от 6000 компании и предприятия в АИКБ, заедно с над 400000 работници, работещи в тях са МНОГО силно заинтересувани от това, картелната практика на пазара на горивата в България да спре. Такъв беше ясният отговор, който дадох на г-н Гаврилов и който потвърждавам и сега.

Не съм срещнал до сега човек, който да "проявява разбиране" към формирането на цените на пазара на горивата в България. Изключение може би правят някои рекламни директори на една - две медии, на които им е служебно задължение да проявяват разбиране, по силата на сключени рекламни договори. Но дори и те проявяват доста умерен ентусиазъм при защитата на рекламодателите си. Все пак рекламните договори са максимум с едногодишен срок, а репутацията на човека си е за цял живот. Колкото и относително понятие за България да е репутацията ...

Това, което обаче наистина ме изуми, беше изявлението на говорителя на КЗК, че дори и Комисията още утре да обяви картела, това няма да доведе до промяна в размера на цените, защото и обявяването на картела и свързаните с него "бомбастични глоби" (както се изразява г-н Гаврилов) щели да отлежават поне три години в съда !? За първи път чувам държавен служител, който така лековато да заяви на публиката, че от работата на институцията, в която се труди нищо не зависи.

Първо, това не е вярно. Ако КЗК посочи с пръст (и с доказателства, разбира си, но такива не липсват) картелиралите се търговци на горива, те едва ли ще се отнесат към това безгрижно. Колкото и безпардонни да се някои играчи на пазара на горивата, те много добре знаят, какви могат да бъдат последствията, ако получат такова "публично признание". А че биха могли да "разтеглят" събитията в рамките на няколко години не би трябвало да им бъде упование, защото на този грешен свят има и лихви. А българските лихви не са от ниските ...

На второ място, ако бъде признато съществуването на картел, едва ли вносът на горива ще бъде вече толкова труден, както е бил до сега. От най-различни места чуваме, че имало големи трудности с вноса на горива. Да разбираме - трудности с вноса за юридически лица, които не са вътре в уговорката, която ни държи в топ четири на цените на бензина преди данъчно облагане в целия ЕС. Народният представител Мартин Димитров неколкократно повдига този въпрос, макар и в малко по-учтива форма от пишещия тези редове.

Е, след като се огласи започването на производство за установяването на картелно споразумение, дали пък картелиралите се ще продължат да са толкова безгрижни и дали вносът ще продължи да е толкова труден ? Аз съм готов да се обзаложа, макар и на скромна сума, че и цените ще се отхлабят и вносът ще се улесни.

Да, ама говорителят на КЗК в прав текст ни казва, че дори и утре да се обяви наличието на картел, "да не си правим илюзии", че веднага ще има промяна на цените. Ами тогава, защо издържаме такива институции като КЗК, ако самите те ни уверяват, че полза от интервенциите им ... няма да има. Същият въпрос ми беше зададен и от един крайно високопоставен държавен мъж, веднага след предаването, но последният не ме е упълномощил да го цитирам поименно. Пък и не е нужно да си на върха на държавната пирамида, за да те споходи подобен въпрос...

Всъщност, едва ли някой друг в КЗК би излязъл публично с подобна теза, но г-н Гаврилов явно е много смел човек. Подобна откровеност е похвална, но все пак нека и той да не си забравя инстинкта за самосъхранение в къщи - добричките му началници може да не оценят откритостта му.

И не на последно място, трогателно впечатление прави, когато "журналисти от кариерата" използуват клишета от рода на това, че действията на работодателите "са бесен профсъюзен популизъм". Научете се бе хора - АИКБ, АКАБ или БССИТ не са политически партии и не се борят за мащабни сегменти от народната любов. Ние сме освободени от необходимостта непрекъснато да се харесваме на избирателите. Ние защитаваме интересите на членовете си, а в случая техните интереси съвпадат с интересите на горе-долу цялата индустрия.

А пък ако не дай си Боже, някой от профсъюзите дочуе, че говорителят на КЗК е говорил за "бесен профсъюзен популизъм", можем само да гадаем на какво ще го обърнат г-н Гаврилов - на "бъз и на коприва", "на пух и перушина" или на "прах и пепел". Те в синдикатите много обичат да ги етикетират като "популисти". Току виж - занесли на говорителя на КЗК козунак и червено яйце за Великден ...

Горните нещица аз сколасах да ги "рекна" на г-н Гаврилов в открит ефир, но "думите отлитат - писаното остава". Нека говорителят на КЗК не се обижда - нищо лично няма в тези редове. Нито лично против него, нито срещу институцията КЗК, макар че последната има предостатъчно трески за дялане. Въпросът е, че "основателното подозрение" за картел на пазара на горивата, засега наистина е само подозрение. Да, подозрение, но МНОГО сериозно, ТВЪРДЕ подплатено с ясни индикатори и изобщо - ужасно основателно. И вместо да мислиш как да не си докараш на главата гнева на иначе влиятелното лоби на "нефтяници и газовици", добре е да се позамислиш, какво е да ти се разсърдят няколко милиона български граждани.

Публикувана в Гледища
Понеделник, 01 Февруари 2016 16:51

Има ли картел в цените на горивата?

В предаването „Здравей, България” по Нова ТВ Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Теодор Дечев посочи, че има не просто съмнение, а почти клони към убеждение, че е налице картел на горивата и че при тази ситуация КЗК или трябва да санкционира евентуален картел, или Марешки, който прави дъмпинг на пазара. Говорителят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви, че проверката има ли картел за цените на горивата ще приключи в най-кратки срокове, след като бъде получена поисканата вече информация от данъчните органи и от митниците. Интервюто предаваме с незначителни съкращения.

- Г-н Дечев, какви са причините да смятате, че много се бави комисията? И може би се съмнявате, че има картел, или не?
Ние не даваме оценки на Комисията точно в момента какво прави. В исторически план общо взето тя не е натрупала славата на голям борец срещу горивния картел. В момента смятаме, че тя има шанса да промени тази репутация. В момента има едни числа, които са ужасно категорични и ние сме ги цитирали.

-    Какви са те?
Един важен параметър е цената на горивата преди данъчно облагане, защото България е страна с може би с най-ниския акциз върху бензина и дизела. България е в първата четворка на Европа по цена на бензина преди данъчно облагане и в първата шестица след. Като кажем, че една държава като Дания е в първата тройка в света ясно е, че ние сме наистина много нагоре в класацията. Освен това, много показателно е, че цените и на бензина и на дизела преди данъчно облагане са забележимо над средната за ЕС. Това е едната страна на въпроса. Втората страна на въпроса е факта, че ние имаме най-ниския марж между най-висока и най-ниска цена - 0,18 на сто е маржа в България. За сравнение - за една широка група държави в ЕС, водена от Франция, маржът е 2,5 на сто. За Гърция, която е най-пазарно ориентирана що се отнася до горивата (бензин, дизел и пропан – бутан) – е 3,5. Така че виждате каква е разликата. Когато маржът е толкова голям, а цената преди данъчно облагане е толкова висока – възниква съмнение, което почти клони към убеждение, че има картел. Като прибавиме и казуса с г-н Марешки, който направи една нагледна демонстрация какво може да стане, ако някой не иска да бъде в картел, смятаме че уважаваната комисия защитава...

-    Вие  убедихте ли се като човек, който се занимава с бизнес и следи тези процеси, че това което прави Марешки е пазарно, а не е провокация, която не води до печалба?
Теодор Дечев: Нещата са много прости, ако Марешки играе пазарно, ако тези числа са верни, а те са верни - ако има картел, трябва да бъде наказан картелът, ако няма картел, то трябва да бъде наказан Марешки, защото прави дъмпинг. Едно от двете, но бездействие вече не е възможно, някой трябва да бъде санкциониран.

-    -    Дали има картел или играча от Варна прави дъмпинг и действа непазарно като подбива цените? Коя е истината?

Марио Гаврилов: Още е много рано да говорим дали има картел. Нека да приключим нашия секторен анализ и евентуално производство за картел след това. Между другото, за разлика от организацията, която представлява г-н Дечев, г-н Марешки подходи доста по-рационално и внесе при нас и ние работим още от преди Нова година по негови твърдения, че има картел в пазара на горивата. Работим на практика по всички текстове от Закона за защита  на конкуренцията за злоупотреба с господстващо положение. Нека да приключим нашия секторен анализ. Не знам защо от Асоциацията са решили, че ние работим много бавно. Ние работим по предишния алгоритъм, по който наскоро преди 2-3 години пак правихме секторен анализ. По предишния алгоритъм бяхме готови още преди Нова година да оповестим своите заключения. Досега ние нямахме право да оперираме с осигурителна и с данъчна тайна. След промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс такава възможност ни беше дадена и промените в закона влязоха в сила от 1 януари.

-    Без тази информация по предишния алгоритъм какво щеше да бъде заключението Ви?

Не желая преди да приключим окончателната си работа да оповестявам някакви междинни резултати. Но това ни дава възможност да погледнем на пазара от един друг ъгъл – не само да се основаваме на информация, която получаваме от участниците на този пазар, а да засечем и информацията, която имат държавните органи – данъчни и митници. Сроковете, в които ще приключим не зависят единствено и само от нас. Защото ние сме изпратили искане за предоставяне на набор от информация от тези институции. Когато получим тази информация аз имам категоричното усещане, че ние до максимум месец-два ще приключим окончателно нашия секторен анализ.

-    Толкова ли е трудно да се установи дали един единствен играч на една единствена бензиностанция не прави дъмпинг, в случая Варненския казус, щом има такова съмнение за картел или дъмпинг?

Теодор Дечев: Това е риторичен въпрос, защото за нас е ясно кое е по-вероятното.

-    Да, но все пак Комисията трябва да установи.
Марио Гаврилов: Първо, това, което цитират от Асоциацията не е коректно като цифри. В България се е установил един модел, в който търговците на дребно оперират с едни много сериозни отстъпки към крайните си клиенти и маржовете, които те цитират не са верни.

-    Има по-голяма разлика между най-висока и най-ниска цена?
Марио Гаврилов:Точно така, защото като отидете на бензиностанция на фирмата „Х” за лоялни клиенти се прилагат разнообразни по вид отстъпки, които намаляват финалната цена. Това, че цените са много близки е някакво съмнение, но не е достатъчно да се докаже, че има картел. Ние не можем да отидем в съда само на базата на основателни подозрения, които г-н Дечев има. Очевидно, че ние сме имали подобни подозрения, за да започнем 6-7 месеца преди да се появи Асоциацията в този казус. Нашият секторен анализ започва на 30 юни. Не мога да допусна да има такъв абсолютно популистки натиск върху Комисията.  Добре, ако комисията реши, че няма картел, значи ставаме неефективни, ако реши, че има картел -  сме ефективни. Нека г-н Дечев да каже, дали фирмите в неговата Асоциация имат личен интерес от нашето решение, защото има едни други асоциации, които биха могли да кажат, които имат конфликтни диаметрални интереси на Асоциацията.

Теодор Дечев: Всички фирми в нашата Асоциация, 6000 на брой, имат интерес да няма картел и да се приключи това безобразие с горивата. По този нисък марж ние не сме лидери в Европа. Ние сме лидери в един клъстер от 100 държави, а ЕС съвсем не се състои от 100 държави. АИКБ не е политическа партия и за популизъм не може да се говори.

-    А обвинението, че се взема определено решение?

Теодор Дечев: Ние не искаме КЗК да вземе точно решение, но бихме искали все пак това да стане в някакъв по-обозрим срок.
-    Кажете кога можете да се справите?
Марио Гаврилов: Веднага щом получим информацията от Митници и НАП, до месец-два максимум ще приключим. Чакаме тази информация, която за нас е изключително съществена. За първи път можем да погледнем този пазар от един друг ъгъл. Ние пет години се борихме, за да получим тази възможност да оперираме с тази информация и сега сме я получили. Иначе по стария начин, както беше преди три години, преди Нова година бяхме готови.
-    Пак ли щеше да е същото решение?

Не мога да Ви кажа, т.е. не желая да Ви  кажа, дали щеше да е същото решение. Искам да обърна внимание, че в други държави подобни секторни анализи траят с години. Ние бяхме готови за шест месеца. И не сме виновни за това, че промените в закона влязоха в сила от 1 януари.

Теодор Дечев: Аз бих се радвал всичко това да е така, но мен ме обезпокои силно една реплика на г-н Гаврилов. Той казва: „Не е вярно това за маржовете, защото има едни отстъпки”. Как мислите - при 15 стотинки отстъпка за покупка от 50 лева т.е. 15 стотинки за 20 литра грубо казано, каква част от стотинката е отстъпката на литър? И как това се отразява на маржовете, които не били верни? Тези уговорки, които непрекъснато се пускат, включително и през последните пет минути ни карат да стоим нащрек и да очакваме някаква неблагоприятна развръзка за всичкото това нещо. По тази причина, пак казвам,  ние няма да се явяваме на избори, така че не ни трябва в момента да спечелим обичта на публиката, но действително всички фирми, които потребяват горива са живо заинтересовани този въпрос да се изясни по един коректен начин.
-    Да не би да е битка между бизнес лобита?

Марио Гаврилов: От петролната асоциация могат утре да излязат с подобно писмо и да кажат, ако комисията постанови картел може да се случи това и това. Искам да разсея една много сериозна заблуда. Нали не си представя г-н Дечев, че ако утре, хипотетично, КЗК установи картел ще наложи едни бомбастични глоби и цените на горивата автоматично от 2 лева за литър ще станат 1 лев?
-    Не мисля, че някой храни такива надежди.
Марио Гаврилов: Така се получава.
Теодор Дечев: Това е интересен въпрос. Ако някой ми каже в очите и това не е журналист или обществена организация, а оторизираната институция, че злоупотребявам с монополно положение, сигурно бих се замислил за своето пазарно или непазарно поведение. Г-н Гаврилов тук ни убеждава, че регулацията е едва ли не толкова неефективна, че дори някого да го хванем по бели гащи, това ще отлежи в съда и дълго време няма да стане. Не подобава на говорителя на КЗК да ни „успокоява” по такъв начин. Ако Комисията постанови такова нещо, моето очакване е, че ще има резултат.

Марио Гаврилов: Резултат ще има, но нека обясним следното нещо. Имаме случаи на установени картели, при които са наложени глоби. Например за доставка на самолетни билети за държавната администрация. Тези случаи отстояват трета година в съда още на първа инстанция. Това не е довело до някакъв ефективен резултат в цените на съответния пазар. Това, което искам да кажа е, че ние ще постановим решение независимо от натиска на бизнес организации, на компании, които имат свои бизнес интереси, което се основава на доказателства. Защото едно са съмненията, друго са доказателствата. Ние също сме имали някакви съмнения, но трябва да докажем, че има картел, а не просто да имаме някакви основателни подозрения, както са формулирани в писмото от вчера.
Теодор Дечев: Дано действително да научим резултата, а какво ще последва е в ръцете на Всевишния.
-    И на Съда, както стана ясно от думите на г-н Гаврилов.

 

Източник: http://novanews.novatv.bg/news/view/2016/02/01/138087/%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%B2-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0/

 

 

 

 

Публикувана в Очи в очи

Дружеството "НСН инвестмънт", чрез което депутатът изсветлява бизнесите си, е поискало от КЗК одобрение за сделката за веригата за техника

След поредицата от сделки на своето дружество "НСН инвестмънт", чрез които депутатът от ДПС Делян Пеевски изсветли част от участията си в цигарения бизнес, в началото на 2016 г. дойде време и за чисто нова придобивка. В първото заявление за концентрация подадено в Комисията за защита на конкуренцията става ясно, че компанията собственост на политика (90%) и майка му Ирена Кръстева (10%) иска да придобие контрол над "Техномаркет България", което оперира едноименната верига магазини за техника. В съобщението на антимонополния регулатор не се разкрива за какъв дял става въпроси и кой е продавачът, като само се уточнява че е става въпрос за до 50% акционерно участие. Всички по-малки акционери в компанията обаче отрекоха да са продавали дела си, което навежда на мисълта, че става въпрос за дела на бизнесмена Едуардо Миролио, който притежава половината от акциите на компаниите. Според два независими източника именно той е продавачът.

В кръг около КТБ

Преди затварянето на Корпоративна търговска банка "Техномаркет България" беше придобита от свързаното с мажоритарния й собственик Цветан Василев Domtech Holding чрез кредити от нея. Макар и тогава още Пеевски и Василев да бяха партньори веригата се приемаше за част от бизнесите на банкера. Въпреки това обаче веригата си сътрудничеше активно с (и индиректно финансираше) медиите на Пеевски/Кръстева като беше един от най-големите рекламодатели в тях.

След разпада на империята КТБ контролът над "Техномаркет" остана в основателя й Николай Китов и неговите партньори Евгений Гълъбов и Ангел Велев. През пролетта на 2015 г. те успяха да рефинансират, част от дълговете към банката, а друга бяха погасени чрез цесии и прихващания, чрез които като най-голям акционер с 50% влезе един от големите вложители в КТБ - бизнесменът Едуардо Миролио. Така към последното общо събрание през септември освен Миролио тримата споменати имат дялове от по 11-12%, а 15% дял има и Domtech.

Никой не казва "Аз продадох на Пеевски"

Чии дял купува Пеевски не е ясно. Факт е обаче, че поне няколко страни имат потенциален интерес да продадат. Сделките на Едуардо Миролио, чрез които той спаси голяма част от депозитите си в КТБ са атакувани от синдиците пред съда и има опасност те да бъдат развалени. Според информация на "Капитал" "Техномаркет" е едно от дружествата, спрямо което синдиците на КТБ са предявли искове по противоречиви нов член 60а от Закона за банковата несъстоятелност, който предвижда възможност да искат "връщане на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице". По неофициална информация искът на синдиците бил насочен именно към придобитите от Миролио акции, чрез увеличение на капитала. Затова за него при приемлива оферта има изгода да продаде дела си и така да елиминира риска да изгуби дела си или да води дългогодишни съдебни битки за него. Пред "Капитал" Едуардо Миролио отказа коментар, но по неофициална информация на изданието вероятно той е продавачът по сделката.

Възможност има и искането пред КЗК да е част от договорена сделка със синдиците. Заради необслужвани дългове към КТБ, те на два пъти през юли и август направиха опити да продадат остатъчния дял на Domtech. Към въпросните 15% обаче нямаше инвеститорски интерес при цени около 6 млн. лв., вероятно отчасти заради несигурността около битките между акционерите в "Техномаркет" и синдиците на КТБ. По неофициална информация на "Капитал" синдиците не са започнали нова продажба на този дял от компанията и ако се прави такава отново ще е чрез търг.

Възможен продавач е и Николай Китов, който през лятото се озова сред задържаните в разследване на италианските власти за ДДС измами за 70 млн. евро. и от септември е освободен от управлението на компанията. Софийският градски съд отказа да изпълни европейската заповед за арест, но впоследствие Софийският апелативен съд отмени решението и така Китов беше предаден на италианските власти. Пред "Капитал" Китов отрече да е продавал дела си.

Другият малък акционер и главен изпълнителен директор на "Техномаркет" Евгений Гълъбов също отрече да е продавал дела си. "Знам за сделката, питан съм като мениджър. Навлизането на нов акционер ще се отрази добре на компанията", каза той.

Последният възможен продавач е и Ангел Велев, който от пролетта на 2015 г. не е в управлението на компанията. Пред "Капитал" той нито потвърди, нито отрече дали участва в сделката.

Така макар засега да не е официално известно какво точно купува Пеевски, след като се говори за контрол и е поискано разрешение от КЗК едва ли става въпрос просто за някои от миноритарните дялове.

Поредният официален бизнес

С първата сделка за годината депутатът продължава процес започнал още от август 2015 г. Тогава майка му му дари 90% в наскоро основаното от нея "НСН инвестмънт", както и още по 50% в "Балканска медийна компания" както и още две други прясно създадени дружества - "Био уотър" и "Био уотър инвестмънт". За последните няма сведения за някаква бизнес активност, но "НСН инвестмънт" първо придоби около 5% дял в "Булгартабак холдинг" от Петър Манджуков, а в самия край на 2015 г. купи и 18% дял в пловдивската фабрика за цигарени филтри, гилзи и опаковки "Юрий Гагарин". Продавач е офшорната Desentia Limited, която е продала на депутатското дружество и 100% от своето "Десентиа България". Според последния отчет на дружеството в Търговския регистър за 2013 г. то има 66.3 млн. лв. оборот и 6.8 млн. лв. печалба. За 2014 г. според регистъра на "Капитал" КАПИ приходите са скочили до 82.4 млн. лв., а печалбата - до 11.2 млн. лв.

Един от основните неизяснени въпроси е за произхода на средствата на депутата за серията придобивки. През ноември капиталът на "НСН инвестмънт" беше увеличен с 1 млн. лв., като Пеевски е записал 900 хил. лв. От подаваните до този момент от депутата от ДПС декларации пред Сметната палата не се вижда той да е деклрарирал, че притежава такава сума.


Източник: http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2016/01/04/2679277_delian_peevski_kupuva_i_50_ot_tehnomarket_obnovena/

Публикувана в У нас

Комисията за защита на конкуренцията санкционира с 1 250 056 лева "ЧЕЗ Разпределение България" АД за злоупотреба с господстващо положение, съобщиха от комисията.


Дружеството е забавило необосновано сключването на договор за покупко-продажба на енергийни съоръжения за присъединяване, изградени по предвиден в специална наредба ред за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.

Публикувана в У нас

Задълбочено проучване на концентрацията се извършва, когато в резултат на оценката, извършена при ускореното проучване, комисията установи, че концентрацията поражда сериозни съмнения, че в резултат на осъществяването й ще се създаде или засили съществуващо господстващо положение и ефективната конкуренция на съответния пазар ще бъде значително възпрепятствана.

"Това е член 83 от Закона за защита на конкуренцията. Именно върху него стъпва Комисията за защита на конкуренцията за решението си да започне „задълбочено проучване", във връзка с намерението на „Българска телекомуникационна компания" ЕАД да придобие пряк едноличен контрол върху „Нуртс България" АД, става ясно от съобщение на контролния орган до медиите.

Публикувана в Бизнес

На 13 май 2014 година, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) оповести, че е предявила на „ЧЕЗ разпределение България“ АД, „ЕВН България електроразпределение“ ЕАД и на „Енерго про мрежи“ АД твърдения за извършено нарушение на Закона за защита на конкуренцията (по член 21 от ЗЗК), което се състои в „злоупотреба с господствуващо положение на дружествата във връзка с определяне и налагане на необосновано високи цени на достъп до стълбовата електроразпределителна мрежа ниско напрежение, с което се предотвратява, ограничава и нарушава конкуренцията“. (КЗК предяви твърдения за извършено нарушение на „ЧЕЗ разпределение България“ АД, „ЕВН България електроразпределение“ ЕАД и „Енерго про мрежи“ АД, 13 май 2014, 10:08:52, http://www.cpc.bg/ ).

Публикувана в Очи в очи

На 27 март 2014 г., в разговор с Клара Маринова в ефира на Радио К2, народният представител Явор Куюмджиев изложи открито и подробно гледището си по поредица въпроси, свързани по един или друг начин със скандала между НЕК, МИЕТ и министър Драгомир Стойнев от една страна и електроразпределителните дружества от друга.

 

Първо той коментира пряко въпроса за споровете между държавата и електроазпределителните оператори.

 

Явор Куюмджиев заяви, че на 27 март 2014 г., изтича срокът, в който ЕРП – тата трябва да се издължат към НЕК, като до този момент няма информация някое от дружествата да го е направило. Той продължи, че България е правова държава, в която има закони и правила и всички субекти трябва да ги спазват.

Публикувана в Гледища

„ЧЕЗ Електро България“ АД е публично дружество, което предоставя жизненоважна услуга и защитата на интересите на нашите акционери, служители и над 2 милиона клиенти е основен приоритет. Ние разбираме нашите отговорности за балансираното и сигурно функциониране на енергийния сектор. Нашите действия са изцяло съобразени със законите на страната.

 

За решаване на възникналите спорове и с ясното разбиране за нужда от диалог и прозрачност, ние поканихме за пореден път ръководството на Националната електрическа компания на среща, на която, в духа на професионализма и европейските принципи и практики, да търсим заедно решение.

 

Със съжаление отбелязваме, че на предложената дата и час представители на НЕК ЕАД не се отзоваха.

Публикувана в У нас

Един цял парламентарен мандат, Вие бяхте председател на икономическата комисия в Парламента. Смятате ли, че в България обществото има адекватно отношение към компаниите, предоставящи комунални услуги, така наречените „ютилити компании“, или те са демонизирани в една или в друга степен?

 

Необходима ни е силна държава в регулирането. Многократно повтарях, че или държавата ще се справи с монополите или монополите с държавата. Засега монополите очевидно са по-силни. Докато бях Председател на Комисията написахме ключови изменения в закона за защита на конкуренцията, които дефинират какво е монополно положение (в момента няма и дефиниция), предвиждат ясни санкции и системни проверки. Предложението беше постоянно отлагано с дейното съдействие включително на КЗК. Трябват работещи регулатори, които да се избират в състезателна публична процедура и да включват в състава си представители на гражданското общество. Иначе промяната няма да се състои!

Публикувана в Очи в очи
Страница 1 от 2