В центъра на тази драма стои една от иконите на българската литература – Албена. Почти век след нейното написване, Албена е определяна като един от най-влиятелните женски образи в нашата литература. Сбор от красота, невинност, съблазън, грях и смирение, тя истински вълнува и днес.

 

Историята на Албена, разказана от трупата на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”, е история за една обречена любов, която задава сложния въпрос за красотата, греха и разкаянието. „Звънкия смях”, „походката на кралица” и омайващото женско очарование на Албена, които я отличават от останалите, завършват картината на нейната изключителност.

 

Но каква е цената на това да си различен в едно патриархално общество, за което красотата е грях?

 

Има ли престъпление, ако мотивът е любов?

 

Подсъдна ли е красотата и трябва ли да бъде заклеймена?

 

Тези въпроси звучат особено актуално и днес в „АЛБЕНА” на режисьора Красимир Спасов:

 

„Красотата на Албена” и „магичното” й въздействие върху околните е феномен, инспириран преди всичко от потребностите на колективното желание, от т.нар. „колективно либидо”. Разбира се, изборът на Албена за обект на всеобщо обожание си има своите реални основания - физическата привлекателност, веселостта й, заразителният смях, свободата й на общуване, нека го наречем – покоряващото лекомислие на красотата. Оттук до съдбоносната греховна стъпка обаче е въпрос само на време… И ужасното се случва”.

 

И макар сценичната среда на Красимир Вълканов и костюмите на Мария Диманова да създават с точност атмосферата в „едно добруджанско село, малко преди Великден, в годините преди войните”, Йовковите послания звучат повече от актуално от сцената на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”.

 

„Събитията в пиесата на Йовков се разиграват в дните на Страстната седмица – дните на мъките Христови. В нашия спектакъл това обстоятелство е от особено значение, то е нещо като нравствен климат, своеобразно мерило за поведението и постъпките на действащите лица”, казва Красимир Спасов.

 

Близо век по-късно въпроса за красотата и греха – съдбовно свързани в един женски образ, както и темата за дързостта да бъдем различни и порива да намерим себе си извън мярката на „общественото мнение”, отново вълнуват.

 

В ролята на противоречивата, красива и магнетична Албена е актрисата Гергана Данданова. Актьорите Асен Кобиларов и Веселин Анчев се превъплъщават в образите на съпруга й Куцар и нейния любим Нягул. В ролята на Сенебирски е Иван Радоев.

 

В спектакъла участват още Луизабел Николова, Александър Дойнов, Стойко Пеев, Радосвета Василева, Симеон Дамянов, Станислава Николова, Владислав Виолинов, Тигран Торосян, Мимоза Базова, Евелин Костова, Йордан Алексиев, Калин Иванов.

Публикувана в У нас

За пиесата "След репетицията" Ингмар Бергман казва: "Това е произведение, което представлява моя откровен опит да бъда откровен."

 

Театралната критика открива в тази пиеса любовна изповед – „театър за театъра”, в който актьорите играят актьори, а техните превъплащения, страсти и илюзии се лутат между живота в реалността и живота на сцената.

 

Режисьорът на спектакъла, Валентин Ганев споделя: "Репетицията е повторение, проба, търсене, лутане, откриване, фантазия, бълнуване, страст, пот, смях, радост и мъка... - ЖИВОТ. Какво идва след репетициите? Представление. Ако погледнем на човешкия живот като на репетиция, след нея идва голямото представяне... пред безкрая... или по-нататък...
Къде е това след края на безкрая?...”.

 

„След репетицията” е… история за режисьор и две актриси. Би могло да се разкаже и така. Но как да опишеш емоциите на Артиста? Как да обрисуваш тънката граница между реалността, съня, спомена, мечтата…? Дали днешната любов не е просто носталгичен опит да преживеем отново отминалата? Имало ли е любов, или е било само роля?

 

Гледайте на сцената на Театър “БЪЛГАРСКА АРМИЯ” Стефка Янорова, Гергана Плетньова, Веселин Ранков под режисурата на Валентин Ганев (гост) - "След репетицията" един спектакъл за чувствата, страстта, въжделението и любовта на сцената и извън нея. Превод – Васа Ганчева. Сценография – Красимир Вълканов (гост); костюми – Мария Диманова (гост); музика: Слав Бистрев (гост).

 

Предпремиера – 9 януари 2018 година от 12:30 часа на камерна сцена „Миракъл” в Театър „Българска Армия". Премиерни дати: 11, 15 и 27 януари.

Публикувана в У нас

Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ започна работа по пиесата „Черна комедия“ на Питър Шафър, чиято премиера се очаква през ноември месец. Режисьор на спектакъла е Иван Урумов, а в актьорския състав се включват Веселин Анчев, Луизабел Николова, Анастасия Ингилизова, Георги Къркеланов, Владислав Виолинов, Евелин Костова и Ненчо Илчев.

 

Питър Шафър е един от най-големите драматурзи на съвремието, носител на множество театрални и филмови награди. Критиците определят фарсовата „Черна комедия“ като една от най-добрите през последните десетилетия.

 

Действието на пиесата се развива в Лондон, в апартамента на Бриндсли Милър, по време на авария в електрозахранването. Този факт води до редица неудобни за героите и смешни за публиката ситуации.

 

Бриндсли е беден художник, сгоден за разглезената Каръл Мелкет. За да впечатлят баща й – неуравновесеният полковник Мелкет, взимат обзавеждането на съседа. Но всичко се обръща с главата надолу (буквално и преносно), защото токът внезапно изгасва. Един по един започват да се появяват и останалите герои – съседката Фърнивъл, любовницата на Бриндски, съседа Харолд, „богатият меценат“. Комичните недоразумения стават все повече, а за да бъде още по-трудно на героите и смешно за публиката всичко се случва...на тъмно! Шафър държи творбата му да бъде поставяна с "обърнато осветление".

 

Иван Урумов споделя: „Пиесата е изключителен образец. Изисква особен вид концентрация, себеотдаване и изобретателност. За да е възможно това да се случи трябва да има невероятно точни и добри актьори каквито смятам, че са в трупата на Театър „Българска Армия“.“

 

В творческия екип се включват още: Красимир Вълканов – сценография, Мария Диманова – костюми, Добрин Векилов-ДОНИ – музика, Камен Иванов – пластика.

Публикувана в У нас

Първата премиера в Театър „Българска армия“ през новия сезон е с вкус на ягоди и мирис на барут. „Писмо до Касандра“ от Педро Ейраш ще се играе на 8 и 9 ноевмри от 19:30 часа на сцена-клуб МаксиМ.

Публикувана в Арт