Докладът за Корпоративна банка: майор Иванов като Джеймс Бонд
„АЛИКС ПАТНЪРС СЪРВИСИС” НЕ Е СВЕТОВНАТА „АЛИКС ПАРТНЪРС”
***** Разследването за финансовата афера беше възложено и отчетено от никому неизвестна фирма, създадена само пет месеца преди да получи единствената си поръчка – от България за Корпоративна банка.
Аферата „Корпоративна банка” въобще не е приключила, а продължава с пълна пара и днес – с поредни афери като нейни явно-тайни дъщери.
ПОЛИТИЧЕСКАТА ПОДГОТОВКА
В края на септември 2014 г. Лютви Местан, Делян Пеевски и Йордан Цонев поискаха международна фирма да разследва т.нар. „източване” на КТБ. На същото мнение бяха и видни експерти от БСП, като Румен Гечев.
През октомври 2014 година към тях се присъедини и Мартин Димитров. Благодарение на негова инициатива Народното събрание единодушно прие такова решение, с което препоръча на БНБ да намери съответна фирма или детективска агенция, която да издири откраднатите пари.
През ноември 2014 УС на БНБ също се включи в този хор.
През март 2015 парламентът единодушно гласува поправки в Закона за банковата несъстоятелност, които официализираха подобна операция. Активна роля изигра управляващата партия ГЕРБ и лично Менда Стоянова.
Така Фондът за гарантиране на влоговете задейства процедурата по политическата препоръка на депутатите, специалната на финансовия министър, авторитетната на БНБ.
От 11 кандидати за отключване на шифъра към „касичката” за частно ползване КТБ остават 6, между които и „Аликс Партнърс”.
Изборът на разследващата фирма се оказва най-съществения.
Толкова съществен, че главният банков надзорник у нас Нели Кордовска не се явява на 19.05.2015 г. в Народното събрание пред Временната депутатска комисия за КТБ, а представя болничен лист за счупен крак. С този счупен крак същият ден тя присъства на заседанието на Управителния съвет на Фонда, което обсъжда с кого да се сключи договор.
Дребен детайл, ала много, много съществен – кой точно е определят правилата на играта – колкото официално и публично, толкова невидимо зад кулисите.
_____________Разни връзки_____________
Нели Кордовска е висш служител на БНБ като временно ръководещ тогава банковия надзор и съответно зам.шеф на УС на Фонда за гарантиране на влоговете. Тя разрешава да бъдат променени условията по договорите на 1000 депозанти (все видни личности) в обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка, за да получат те по почти 100 хил. евро обезщетения, на каквито не са имали право. Този факт предизвика публичен скандал след редица публикации (виж и в моя профил тук). Най-сетне той беше официално потвърден и от изказване по този повод пред БНТ на председателят на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова.
Оказа се, че и самата Кордовска е изтеглила едни свои 64 195 евро непосредствено преди Корпоративна банка да бъде затворена от БНБ.
Една скоба – голямата кариера на Нели Кордовска стартира по времето на правитеството на цар Симеон. Тогава финансовият министър Милен Велчев я определя за шеф на Банковата консолидационна компания, която се занимава с приватизацията на банките.
Братята Милен и Георги Велчеви са хората на "ВТБ капитал" у нас. А ВТБ (бивша съветска Внешторгбанк) е акционер в Корпоративна банка.
За това, кои са притежавали в действителност банката, виж поредица мои постове от 10-13 юли 2014, както и постът „Фондът на Оман – един мустак (бел. на Цветан Василев) и мужици” от 4 август 2014 г. Или същият тук:
http://www.faktor.bg/petak-13/25710-fondat-na-oman-edin-mustak-i-muzhitzi.html
_________________________________________
На 5 юни 2015 г. Фондът за гарантиране на влоговете възложи на синдиците на банката да сключат договор с „Аликс Партнърс”, която притежавала (цитирам от офиц.съобщение) „необходимия международен опит в разследване на банкови фалити”
Според официалното държавно съобщение (пак цитирам): „...ще се възложи да извърши действия по проследяване и да препоръча на синдика на КТБ АД (н) действия за запазване и връщане в имуществото на банката на активи, с които банката се е разпоредила в нарушение на закона, на добрите банкови практики и/или когато даденото значително надвишава полученото, както и в случаите на отпуснати кредити при недостатъчно или липсващо обезпечение или на свързани лица, когато тези сделки или трансакции са довели до влошаване на нейното финансово състояние."
Имаше и представяне на избраната фирма. Ето го ( от официалното държавно съобщение за медиите)
http://dif.bg/press20150605/
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
AlixPartners
AlixPartners е водеща глобална мултидисциплинарна консултантска компания. В своята практика на финансово консултантски услуги AlixPartners има водещ световен опит в проследяване, разследване и възстановяване на активи, както и в подпомагане на съдебни действия, и е постигнала важни успехи във възстановяването на активи в множество и сложни юрисдикции. Екипът е извършвал разследвания в над 40 държави, покриващи всички региони на света с помощта на водещи криминалистични средства, е-откриване, дейта майнинг и технологии за анализи. AlixPartners има особено силен опит в ангажименти, свързани с банки и други финансови институции, включително с обвинения за измами.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Предварителното разрешение на синдиците на банката за договор с „Аликс партнърс” е дадено на 12 юни 2015 г., на 15 юни договорът е факт и Фондът за гарантиране на влоговете с Решение № 86 от същата дата одобрява непредвиден разход като авансово плащане по този договор.
Обаче не са минали дори няколко дни и на 19 юни с редица свои решения УС на Фонда дава разрешения на синдиците на банката да подпишат анекси (промени) в току-що сключения с „Аликс партнърс” договор.
Практически всички параметри с тези анекси се променят – за цената, за обема задания, за начина и обхвата на финансовото разследване и т.н., и т.н.
Веднага след като е сключен този договор и особено с подписването на анексите към него, Иван Искров като управител на БНБ на 23 юни 2015 най-сетне подава своята така очаквана от обществото оставка.
На 23 септември 2015 договорът е изпълнен - докладът на „Аликс Партнърс” е готов и предаден на синдиците. И Нели Кордовска, за която вече стана дума, също подава оставката си, считано от 1 октомври.
Ако не правите връзка между тези „случайни” събития, аз я правя. Както се казва – работата е изпълнена, рапортът – приет и е време за новите кукли на конци да заменят старите. А защо политическата каста в България остави толкова време тези хора на постовете им, като ни залъгваше с уж правна невъзможност за отстраняването им, трябва да попитате нея.
И не между другото – БНБ и Банковият надзор чудесно са знаели за случващото се в Корпоративна и започналата афера в нея още през 2010 г. Ето ви и един неин доклад от онова време, който съм качил в сайт за всеобщо споделяне:
http://dif.bg/press20150605/
ОТ ЦЕНАТА ДО РЕЗУЛТАТА
Великото „разследване” – доклад за Корпоративна е поредна илюстрация за това: как от една страна се замъгляват престъпленията, а от друга - как една далавера служи като основа за нова, макар и не с такива мащаби, а едва със „скромните” 22 млн. долара.
Такова число за платената сума назовават представители на сдружение „Ние, гражданите” – т.е. на потърпевшите от изгърмелия трезор.
Финасовият министър Горанов уж опровергава, но отказва да назове стойността на доклада.
- Аз съм учуден, че се вади такава спекулативна информация. Не знам каква цел има тя. Доколкото на мен ми е известно, докладът струва под 1 млн. евро – около 800 000.
(26 февруари – например тук
http://www.vesti.bg/temi-v-razvitie/tema-krizata-s-ktb/goranov-zaplashi-da-poiska-ostavkite-na-sindicite-na-ktb-6050651
„Доколкото” му е известно, „под1 милион”, „около” 800 000 евро.
Не е за смях, а за плач относно властта, която ръководи държавата.
Ако на финансов министър не му е известно точно колко е сумата, а „доколкото” е информиран (интересно е от кого, понеже именно Горанов по функциите си информира правителството и властта за всичко, свързано с парите), ако финансов министър си служи с оценки на око като „под”, „около” вместо да борави с точни и прецизни числа, той не е за поста си, а за незабавна оставка!
Апропо, имено и заради такива суми договорът и заданието се оказаха особено секретен документ – далеч по-секретен от доклада.
Секретни са и заради друго – в договора и анексите към него може да се види как обхватът на задачата се стеснява от вместо да се издирят тези пари, с което ни залъгваха парламент, БНБ, Фонд за гарантиране на влоговете и т.н., да се направи една обикновена финансово-счетоводна екпертиза.
Иначе оригиналната поръчка за обявената надпревара между световните фирми е от 29 април 2015 г - ето я:
Request for proposal CorpBank finance forensic report. (качил съм я в сайт за веобщо споделяне)
http://dox.abv.bg/files/dw?a=6640c06b57
Когато пред света обявяваш какво ще искаш, няма как да не си коректен – това писмо ще попадне на десетки и десетки адресати, ще се чете и коментира внимателно, може да изтече в световните медии. Т.е. предложението е направено с имиджови цели за рейтинга на правителството, БНБ, Фондът, властта, политиците у нас.
Но когато сключваш договор с избраната вече фирма, веднага можеш да забравиш какво си оферирал и да подпишеш нещо, което въобще го е нямало в офертата.
И да сложиш клаузи за секретност!
Защото секретността е по поръчение на заявителя – т.е. на България!
Едната секретност (за доклада) – с идеята отново за обществен престиж: дадохме го на депутатите, в бъдеще ще го дадем и на народа. Другата – истинската секретност - за договора, анексите и условията по тях, защото това ще предизвика скандал като онзи със самия фалит на Корпоративна.
Знаете някои коментари за доклада от прочели го депутати: 500 страници - основно копирани финансови данни от банковата документация на КТБ, а самият доклад е едва няколко десетки страници. И
*** никакво международно разследване на финансовите потоци;
*** никакво дирене на изчезналите милиарди;
*** никакво проследяване на крайните транзакции;
И т.н., и т.н.
Въобще един финансово-счетоводен одит. С факти, вече известни на публиката (аз самият тук в профила ми пуснах списъци на кредитополучателите, на заемите им, на големите депозанти и влоговете им – далеч преди да започнат да ги обявяват официално)
Цялата информация в този доклад е ограничена до България. Стеснена е до онова, което вече си е отдавна известно (официално и неофициално) у нас с изключение на препоръките към синдиците какво да правят и как да действат.
Това е произведения продукт. Според заданието, дадено от България и договорът, подписан от нея.
СЪЩИНСКИЯТ СКАНДАЛ
И не между другото – световно известната „AlixPartners” се занимава с вътрешни разследвания (в рамките на дадена корпорация), а не с дирене на някакви пари по света, т.е. с международни детективско-финансови разследвания, както ни я представиха. Ако родните политици и финансови управители наистина искаха такова, можеха например да наемат също световно известната „Кроул енд Кроул” - факир именно в такива задачи.
Но и това не е скандалът!.
Скандалът е, че създалата доклада за Корпоративна банка „АликсПартнърс Сървисис” не е онази същата „АликсПартнърс” с поделения по целия свят и изключителна репутация!
Защото договорът на България относно КТБ не е сключен с нейната лондонска дъщерна фирма!
Образно казано – политическата и финансова каста в България покани майор Иванов да разследва фалита на Корпоративна, като го дегезира като Джеймс Бонд. Чрез една добавка в наименованието „Сървисис” – т.е. услуги.
~~~~~~~~~~~~~~Фактите!~~~~~~~~~~~~~~
Докладът е дело на никому неизвестната, освен у нас AlixPartners Services UK LLP. (британска фирма)
На нас ни го представят като дело на световноизвестната AlixPartners, LLP (също британска фирма – поделение на американската)
1.
Никому неизвестната, дето ни я представиха за световен авторитет, дори няма ... сайт!.
Разбира се, световноизвестната компания си има.
2.
Отваряме го и в търсачката им търсим България. Няма такъв резултат
.http://www.alixpartners.com/en/SearchResults.aspx
Няма резултат и ако напишете Корпоративна банка. Т.е родината ни не съществува за тази световноизвестна компания.
3.
Търсим поделенията във Великобритания на световно известната фирма. В Лондон е само едно:
AlixPartners UK LLP
http://www.alixpartners.com/en/About/Locations.aspx
И никаква ALIXPARTNERS SERVICES UK LLP не е обявена и я няма като британско поделение на авторитетната световна компания.
4.
Проверяваме номерата на фирмените регистрации, които е дал Търговският регистър във Великобритания. На официалния му сайт:
Световно неизвестната - ALIXPARTNERS SERVICES UK LLP
Company number OC397453
https://beta.companieshouse.gov.uk/company/OC397453/filing-history?page=1
Световно известната
ALIXPARTNERS UK LLP
Company number OC360308
https://beta.companieshouse.gov.uk/company/OC360308
5.
От този сайт можем да видим и историите на двете компании – световнонеизвестната, заела се с КТБ в България и световно известната.
От тук нататък за улеснение първата ще наричам „българската”, втората – оригиналната, ще я назова „английската”
6.
Истинската – „британската” мери петилетки във възрастта си. Какво друго се вижда – „българската” компания, дето уж била световен авторитет според родните власти, е още в бебешката си възраст. Рождената й дата е 12 януари 2015 г.
Това се вижда и от регистрацията на „българската” компания.
Давам картинка от документа.
Нещо да ви прави впечатление около датата? Ами да – тази „АликсПартнърс Сървисис” е създадена веднага след парламентарно-политическо-депутатката олелия у нас как ще се разкрие цялата, ама цялата истина за аферата КТБ.
7.
Вижда се и още нещо по всички тези официални справки. Давам картинки от документите за това „нещо”.
„Българската” компания първоначално е била с друго название
ALIXPARTNERS UK 2 LLP
Да, ама двойката в названието веднага ще предизвика въпроси у нас. Има и второ – според английското законодателство е забранено да се дублират имената на компании, понеже това въвежда в заблуждение. Вкл. и с такава дребна разлика като числова индикация. И компанията си сменя името през март – „2” отпада, на нейно място се появява „SERVICES”.
8.
Гледаме пощенските адреси. „Българската” е официално и първоначално регистрирана там, където е и истинската- британската. Давам картинка от сградата, в която има многобройни офиси.
20 North Audley Street, London, W1K 6WE
А по-късно?
Ами по-късно на този адрес – сред 35-те фирми на него не се открива такава компания
http://www.endole.co.uk/explorer/postcode/w1k-6we
В писмото, с което „българската” информира синдиците на Корпоративна банка за казуса със секретността, фигурира друг адрес:
10 Fleat Place, London, пощ. код EС4М 7 RB.
Ще отбележа, че на този адрес, в тази офис сграда има офис на оригиналната компания – английската. И дори телефонните номера на двете компании съвпадат.
Стоп! А има ли такава компания на този адрес, понеже на една бланка човек може да си отпечати каквото поиска и да се представя за когото и каквото поиска?!
Списъкът на този адрес е голям – четири страници с 178 фирми. Сред тях „българската „ALIXPARTNERS SERVICES UK LLP” я няма.
http://www.endole.co.uk/explorer/postcode/ec4m-7rb
9.
Давам и две картинка от писмото на „българската” ALIXPARTNERS SERVICES UK LLP до синдиците на Корпоративна.
Но не заради посочения им в него адрес (долу на стр. 1), дето току-що го проучихме.
А заради нечуваното – макар че логото е на оригиналната английска компания, в сигнатурата отдолу на бланката е посочена неоригиналната „българска” компания, макар че телефоните и сайта са на световно авторитетната фирма, а не на нейния неясен полублизнак.
Е, на тези телефони на въпросите ви ще отговорят „без коментар”.
Сигурно ще зейнете и като мен, като видите писмото и завършека му с „Искрено Ваш” – подпис „АликсПартнърс”.
С абсолютна сигурност такъв човек няма – нито където и да е по света, нито в самата авторитетна компания. Като личен подпис е изписано наименованието на фирмата, при това частично – без „Сървисис”.
Родните шарлатани ептем ни взеха за маймуни, за пълни идиоти.
Ясно защо е направено така – истински подпис идентифицира лицето, която го е ръкоположило и съответно то носи отговорност, вкл. и съдебна, за заблуда и измама. А тук, при такъв псевдопидпис такава съдебна отговорност няма.
Документът не е фалшив, а неистински. И не се знае кой носи отгонворност за съставянето му. Юристите, които ме четат, ще разберат разликата.
10.
Все пак има ли нещо общо между двете фирми. Да, има!
Едно от лицата, регистрирало „българската”, е било ключов фактор в оригиналната (виж картинката с регистрацията).
John J. Колинс Jr
Колинс обаче е фигурирал в неоригиналната – „българската” фирма само МЕСЕЦ време.
Овреме се е спасил от нея. И след неговото спасяване фирмата е сменила веднага името си – вместо „аликспартнорите 2” на „аликспартньорите услуги.”
До онзи момент – месец след регистрацията наистина е имало символична връзка между двете компании. (виж картинката)
Колинс не се е изцапал въпреки онези 22 млн. долара, платени за доклада (като достатъчно опитен може би е напуснал, спасявайки репутация и заради тях). Защото той е бил Изпълнителен директор и Главния юрисконсулт на световноизвестната AlixPartners, LLC.
През юни 2015 г. подава оставка от този ръководен пост.
През същия юни 2015 аналогът на световната фирма, за който той е спомогнал да се появи на белия свят, сключва договорът с България.
Все пак Великобритания не е България. Няма как да дублираш безнаказано данните на една компания, създавайки неин подвеждащ аналог.
Освен ако компанията негласно не си е премълчала. Или не е осигурила поне в началото едно лице от състава си за тази подвеждаща аналогия. Или то може би се е осигурило само. Сумите по договора са били достатъчно грандиозни дори и за такава висока длъжност. Въпреки риска от (потулен?) скандал – може би с цената на оставка.
Хипотези много.
Но не ми е работата да разследвам и какво точно се случило в авторитетната световна компания и защо главният й изпълнителен директор я напуснал така неочаквано въпреки дългогодишната си успешна кариера в нея, завършила с креслото на президент.
Но дори и Колинс да беше останал в неоригиналната „ALIXPARTNERS SERVICES UK LLP „, нямаше да има опасности за него. Поне съдебни. А защо, пояснява точка 11.
11.
Избраната юридическа форма е LLB - Limited liability partnership
Трудно ми е да посоча аналогична форма у нас. В английското право това е нещо хем като дружество с ограничена отговорност, хем не е. Хем е нещо като командитно дружество, в което едни съдружници са неограничено отговорни, а други – с ограничена отговорност, но не е в българското базиране на понятието. Хем е нещо като сдружение, но не и това, което познаваме у нас. Тази форма на регистрация масово се използва при юридическите и адвокатските фирми.
Но същността на тази юридическа форма се определя съвсем просто – едни от участниците в нея не НОСЯТ НИКАКВА ОТГОВОРНОСТ за действията или бездействията на други участници в нея.
Който желае да се информира по-прецизно, може да види този английски правителствен сайт, където нещата са описани в резюме.
https://www.gov.uk/government/collections/companies-house-guidance-for-limited-companies-partnerships-and-other-company-types#limited-liability-partnerships-llps
А на този да прегледа всички условия, ограничения и лимитиращи фактори при избора на име на компания.
https://www.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/418173/GPLLP1_Incorporation_names_v5_3-ver0.12.pdf
12.
Все пак истинската „ALIXPARTNERS UK LLB” има и едно многозначително участие в скандалния доклад за Корпоративна, от който се чакаше чудо, а се получи нищо.
То е в онова единствено ценно, което посочиха някои от прочелите го. В препоръките.
Те са дело на друг служител на световноавторитентата компания, нает като консултант.
Тя е Hughes, Diane F от Лондонския офис.
http://www.alixpartners.com/en/Professionals/tabid/670/EmployeeBio/HughesDianeF/Id/2000022/Default.aspx
Интересно, но и тя не посочва в списъка на последните си ангажименти Корпоративна банка и евентуално разследване на аферата, а е резюмирала най-общо – съвети за търговското банкиране у нас на ... дребно.
Изглежда в Лондонското Сити историята с доклада, уж поръчан на ALIXPARTNERS UK LLP, а всъщност на дегезиран като Джеймс Бонд майор Иванов, вече се е поразчула. И всеки се пази като от огън от нея, понеже репутацията е далеч по-скъпа от милионите. Понеже там играта е за милиарди.
13.
Неизвестната компания ALIXPARTNERS SERVICES UK LLP – без сайт, без реален адрес, без свои телефони, комбинирана с подобна едноименна компания от офшорката остров Ман, създадена на пожар след политическата тупурдия у нас за дирене до оня край на смета на парите от Корпоративна, се оказа с една-едиствена сделка – договорът със синдиците на фалиралия трезор, който им поръчаха да подпишат политиците.
И последно – афера с Корпоративна банка нямаше да има, ако у нас обществото търсеше отговорност. Да напомня, че отговорност не беше потърсена нито за гръмналия лев и банкова система през 1996-1997 г., нито за задигнатите милиарди, нито за всякакви други афери, нито за престъпленията на социализма.
Едно общество, безотговорно към собствените си интереси и не желаещо да ги защити, ако трябва и с протести, винаги ще е жертва на тъмни интереси. И на следващи афери – вкл. с поредни банки, вкл. с така представяния ни като стабилен лев.

 

12791107 930202423762364 4373950096645023370 n

 

12495943 930202527095687 538788039618359116 o

 

12771762 930202820428991 24897672802480795 o

 

12772057 930203043762302 3384670386640720327 o

 

 12798821 930202767095663 2717489993463470183 n

12495943 930202903762316 2539462086262126926 o

12771794 930202970428976 5158835822541074042 o

 

 

 

 

Статия: Григор Лилов

Публикувана в У нас

Повишението на минималната работна заплата от 340 на 400 лева от 1 януари 2014 година е крайно непродуктивно. То ще доведе до обезлюдяване на определени региони, обезкървяването им и закриване на много малки и средни фирми. Това заяви изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев във връзка с искането на КНСБ за увеличаване на минималната работна заплата на 400 лева от 1 януари 2015 година.

Публикувана в У нас

18 октомври 2014 г., четири от шестте национално представителни организации на социалните партньори (АИКБ, БСК, КНСБ, КТ „Подкрепа“) разпространиха писмо, с което искат оставката на целия Управителен съвет на БНБ и разбира се – на Управителя на БНБ – г-н Иван Искров. Според запознати, председателят на БТПП – г-н Цветан Симеонов по това време е бил извън страната и не е могъл да участвува в окончателното редактиране на писмото и затова то не е пподписано от БТПП. Към момента на огласяването на писмото, представителите на КРИБ не са го били подписали.

Публикувана в У нас

Съобщенията за изтичащия срок за представяне на оферти за изкупуване на кредитния портфейл на ТБ „Виктория“ – бившата „Креди Агрикол България“, която е дъщерна банка на Корпоративна търговска банка (КТБ) се появиха в средствата за масова информация като неутрални съобщения за наближаваща поредна дата в рамките на проточилата се сага около банката на г-н Цветан Василев. На пръв поглед нищо не предвещаваше те да предизвикат нова вълна от емоции около „случая КТБ“.

Публикувана в У нас

След като обсъди състоянието и проблемите на икономическата група на „Корпоративна търговска банка“ АД и мерките, предприети за преодоляването им, Експертният консултативен съвет, създаден по инициатива на националните работодателски и синдикални организации в България, стигна с консенсус до следващите

 

ИЗВОДИ, ПРЕДЛОЖЕНИЯ И РЕШЕНИЯ:

Публикувана в Гледища

Тези дни, обществеността у нас стана свидетел на инициирането на подписка, с която най-общо казано се поставя въпросът за равнопоставеността на банките в България.

Публикувана в Гледища

На 5 август 2014 г., г-н Иван Искров още един път потвърди позицията на БНБ срещу създаването на какавъто и да е Надзорен, Консултативен или друг комитет, посветен на проблемите в банковата група КТБ.

Публикувана в У нас

В последния ден на месец юли, Комисията за финансов надзор (КФН) взе отношение по въпроса за създаването на обществен надзорен комитет, който да не допусне разграбването на банковата група КТБ.

Публикувана в У нас

На 01 август 2014 г., Синдикалната федерация на служителите в МВР, известна като „новият полицейски синдикат“ се присъедини към искането на национално представителните организации на работодателите и синдикатите за създаване на обществен комитет, който да гарантира добросъвестността при правенето на оценките на КТБ.

Публикувана в У нас

Илиана Беновска: Господин Димитров, тази седмица вие, работодателите и двата синдиката, излязохте с предложение незабавно да бъде учреден надзорен комитет, в който да вземат участие действително компетентни, опитни в санирането на банкови институции професионалисти, това е по повод поставените под особен надзор банки от групата на КТБ. Какво се случи по този въпрос досега?

 

Пламен Димитров: Да, наистина, в момента най – големият проблем на банковата система и в обществото като цяло е липсата на доверие или по – скоро задълбочаващата се липса на доверие, и поради действията или бездействията на УС на централната банка, на банковия надзор във времето назад, на гуверньора лично и това беше и всъщност е едно наше действие да предложим общественици, но с ясни финансови или други знания, авторитет и безупречна репутация, които могат да спомогнат наистина за честното и професионално отчитане на състоянието на банката, на нейния портфейл, на нейните активи, с които са обезпечени кредити и най – накрая на покажат на всички нас по какъв начин може да бъде спасена банката и час по – скоро да заработи.
Нашето изрично условие е, да не се ползват парите на данъкоплатците, а да се ползват механизмите на увеличаване на капитала от акционерите, големите вложители и т.н.
Ние предложихме снощи късно (интервюто е излъчено по радио К2 на 26 юли 2014 г., б. ред.), и това е новина, на управителя на централната банка 17 имена на, както казах, финансисти, юристи, икономисти, бизнесмени, които могат да инжектират наистина допълнително доверие в системата.

 

Илиана Беновска: Можете ли да споменете някои от тези имена?

 

Пламен Димитров: Аз мисля, че на този етап е рано, другата седмица в началото съм сигурен, че ще има реакция на гуверньора на централната банка и ако наистина той откаже, както има индикация в един първи негов отговор, позовавайки се на това, че като че ли в момента банковата тайна възпрепятства възможността за такъв контролен орган, ние не казваме какво точно трябва да прави този комитет, или експертен съвет, или както искат да го нарекат, какви правомощия може точно да му даде законът, казах вече какъв е замисълът, да се даде повече прозрачност и да се гарантира, че не двама души, каквито са в момента квесторите, единствено и само знаят състоянието на банката, а доста по – широк кръг от хора, които естествено носят своята отговорност, за да не създават допълнително напрежение в банковата система. И се надявам, че ако в Управителния съвет на банката има достатъчно отговорност и мисъл, ще приемат подобно предложение.

 

Илиана Беновска: Защо подозирате, че Искров и ръководството на БНБ ще ви откажат да приемат този списък?

 

Пламен Димитров: Споменах вече, че получихме една първоначална кореспонденция, която се базира на чисто формални основания, казвайки, че Законът за банковата тайна като че ли препятства външни лица, които нямат съответните нива на достъп до информация и т.н., но те обмислят все още възможността какво може да се направи.

 

Ние подсказахме, че Законът за централната банка позволява на управителя лично, вече не на УС, да формира всякакви съвети, каквито той реши, че са нужни към съответния момент, и позовавайки се на това законово правомощие, мислим, че е възможно и от законова гледна точка да се създаде подобен съвет, експертна група, както иска да го рарече гуверньорът на банката, но задачата е ясна, поне от наша гледна точка, да даде и да предложи на обществото пълната картина, без изкривявания.

 

Всички тези 17 души, за които говоря, нямат връзки с банката, нямат вложения или по никакъв начин нямат интереси в нея и не са свързани с корпоративни и други групи, които могат да се възползват по някакъв начин от разграбването на активите и обезпеченията.

 

Илиана Беновска: Точно това щях да Ви попитам, господин Димитров, в България битува от доста време, основателно или не, съмнението, че, ще го кажа обобщено, никой не е много чист. Дали няма да започнат едни възражения сега и вадене на компромати срещу тези хора и да потъне диалогът там?

 

Пламен Димитров: Възможно е заинтересовани лица да се възползват и да използват свое медийно влияние или друго такова, за да злепоставят част от лицата. Вижте, никой не е безгрешен, един беше той и него го обругаха преди хиляди години.

 

Илиана Беновска: Говорите за Христос ли?

 

Пламен Димитров: Да, мисля, че е ясно! Така че на всеки може да бъде измислен, сътворен или по някакъв ред изфабрикуван някакъв компромат. Още повече, че ние не твърдим, че трябва да са точно 17 души, просто толкова сме успяли бизнес организациите, представителните организации на работодателите и ние да предложим.

 

Смятаме, че и други организации биха могли - Асоциацията на банките и други заинтересовани среди или обществени организации също могат да предложат имена, те не са измежду нас, надяваме се да бъдат възприети по този начин и част от тях да бъдат натоварени с тези функции.

 

Впрочем, ако получим отказ от управителя на банката за създаването на такъв комитет, ние сме решили да обмислим и втори вариант, да предложим подобна група или експертен съвет да създаде президентът на републиката. Да, няма да има същата тежест, тъй като Законът за централната банка дава особени правомощия на гуверньора по повод информацията, с която може да разполага този експертен съвет, но ще има друга политическа тежест, имайки предвид, че държавният глава в момента концентрира в себе си много очаквания, авторитет и бих казал цялата власт след няколко дни, когато се разпусне Народното събрание.

 

Илиана Беновска: А дали президентът ще може да осъществи ефективно това ваше предложние, или просто ще го приеме за сведение. „Аз съм обединител на нацията”, казва той и така е по Конституция, но каква власт има той, какви лостове?

 

Пламен Димитров: Аз мисля, че през следващата седмица ще стане ясно, нека да видим как ще реагира господин Искров в следващите дни и часове, но казвам, че обмисляме и този вариант. На срещата, която президентът е заявил, че ще организира с нас другата седмица, ще предложим тази идея, ще я развием, ако до тогава, както казах, няма друго развитие.

 

Илиана Беновска: Добре, но трети вариант, вие няма начин, с толкова дълъг синдикален опит сте и при решаване на по – сложни ситуации, но тази е сигурно настина доста сложна, ако и президентът не успее да въдвори, извинете ме за глагола, да установи ефективен надзор върху КТБ, какъв е третият лост?

 

Пламен Димитров: Госпожо Беновска, ние говорим с Вас много ясно и подробно по тези въпроси, мисля, че отново трябва да се върнем тогава, ако всички институции не искат да дадат прозрачност или не успяват да намерят пътищата за това, отново гражданите и гражданското общество, ние и медиите да вземем в ръце нещата, тоест при всички положения ние сме решени да поискаме от авторитетните и компетентни специалисти в тази област, ако не получат и статут на част от някакъв орган, да бъдат изградени като обществен съвет, който да задава публично въпросите, в това число и неудобните въпроси.

 

Не мисля, че това е най – добрият начин, защото всички знаем, че деликатната материя около банковата система като цяло би поставила много препятствия и ограничения.

 

Илиана Беновска: Кои са неудобните въпроси около КТБ, нека да игнорирам предварително един, който да не се изкушите да ми го зададете точно на мен, за мен не е неудобен въпрос кои са лицата, които имат над 200 хиляди спестявания или поне не във вида, ако те могат да докажат произхода си категорично.

 

Пламен Димитров: Аз мисля, че и за мен не би бил неудобен въпрос, в края на краищата това би могло при определени обстоятелства да се смята за легитимен въпрос.

 

Илиана Беновска: Макар че много се говори, че различни представители от съдебната система, от  законодателната, изпълнителната и други власти имат различни видове депозити и кредити, които вдъхват известно съмнение, че са от тази банка. Къде ще сложим демаркационната линия между почтеното и придобитото с умела измама?

 

Пламен Димитров: Трудно ми е да отговоря на този въпрос, затова трябва да влязат наистина специалистите и да дадат информация за картината и тогава да си отговаряме на този въпрос. За мен неудобен въпрос или по – скоро ключов въпрос е защо изобщо започна войната Пеевски – Василев, кой какво искаше да преразпредели?

 

Илиана Беновска: Днес Пеевски дава отговор в едно свое интервю, че не е одобрил политическите амбиции на Цветан Василев да стане министър – председател.

 

Пламен Димитров: Това звучи добре за широката публика. Аз мисля обаче, че експертите трябва да погледнат през призмата на бизнес интересите и на финасовите интереси, какъв е отговорът. Защото отговорът е там, според мен, и това, което се казва, изобщо не е най – голямата истина. Този въпрос или има експертно решение и отговор при ползване на цялата информация, или има политическо звучене и говорене на каквото сме свидетели в момента. Аз предпочитам да чуя истинския отговор, който не е само политически.

 

Илиана Беновска: Точно така, господин Димитров, и оттук излиза ли, че вие, работодателите и синдикалистите, имате съмнение, че няма да има точна и ясна експертиза за КТБ, а ще се опитат нещата да бъдат завоалирани, така че да не бъдат засегнати много „видни” днешни субекти?

 

Пламен Димитров: Аз следя внимателно изявленията на всички политици, медии и фактори в общественото мнение, не чух някой да е заявил ясно доверие, че това, което става в момента, тези институции могат да решат въпроса, в ситуацията, в която се намираме. Обратното, от всички страни без изключения има по – големи и по – малки съмнения, стигащи дори до искане на оставката на централния банкер. Няма как ние да бъдем извън този общ обществен процес на недоверие, който се задълбочава и аз споменах в самото начало, че нашите действия са насочени в тази посока. Така че очевидно трябва някой да гарантира прозрачността, дали ще бъде тази формула, която предлагаме, или друга, ако бъде измислена, готови сме разбира се да чуем и други варианти, не смятаме, че сме последна инстанция, но едно е ясно, двама квестори, централният банкер и УС на банката не могат да намерят решението.

 

Илиана Беновска: Те може и да могат, но не бива да бъде толкова тесен кръгът.

 

Пламен Димитров: Съмнявам се, че обществото ще го приеме като най – вярното.

 

Илиана Беновска: Нали, не бива да е толкова тесен кръгът?

 

Пламен Димитров: Точно така, това имах предвид, за да се покаже, че това са възможните варианти за дейстие и най – вече как да се спаси банката, за да заработи. Моралните въпроси са изключително важни, особено в една предизборна ситуация, кой къде какви зависимости, изключително важно, но не по – малко важни са, говорихме с Вас миналия път, че там са 413 предприятия, болници, учреждения, в които има над 100 хиляди души работници, които през август няма да вземат заплати. Така че и с такива измерения трябва да се съобразяват, когато се търси прозрачността и въможността за бързи решения, които, както казахме, не непременно натоварват данъкоплатците.

 

Илиана Беновска: Последен въпрос, господин Димитров, ако Искров ви откаже пак по формални причини, президентът Плевнелиев не успее в рамките на своите правомощия и не се установи експертен, широк надзор на това какво се случва и какво ще се случи с КТБ, обмисляли ли сте вие, синдикати и работодатели, обединението ви е доста силно – брутния вътрешен продукт плюс трудещите се, по някакъв начин на друг вид противопоставяне, защото всичко това може да потъне в банковите тайни, в процедурните хватки, в законовите забрани и ние така и да не разберем какво се случва?

 

Пламен Димитров: Сигурен съм, че ще намерим вярното решение и ще привлечем максимално широк кръг други организации, които да решат, че трябва да се борят за тази кауза. Аз съм убеден, че много граждански структури, в това число и коректните медии, тези, които нямат зависимости …

 

Илиана Беновска: Точно така!

 

Пламен Димитров: ... ще се присъединят с удоволствие, желание и отговорност в този процес, да не допуснем наистина това, за което пледира и президентът, сагата „КТБ” да се завърти в една нова огромна машина на зависимости, която да генерира години наред една изкривена политическа и обществена среда, естествено бизнес интереси, които да тровят реалната, конкретната икономическа среда и да нарушават всички пазарни правила, на каквито сме свидетели в момента.

 

Илиана Беновска: Може ли, господин Димитров, тази гражданска взискателност, която ще проявим всички ние – работодатели, синдикати, свободни медии, гражданското общество, да съвпадне със своите прояви, които могат да бъдат вероятно и доста широки публични протести, с предизборната кампания и да наклоните везните към една или друга партия?

 

Пламен Димитров: Опазил ни Господ да наклоняваме везните, политическият привкус не би трябвало да бъде търсен тук, но не изключвам възможността в тези месеци, както казах, ако няма решение, хората, които са в ъгъла, споменах вече части от обществото, които са засегнати по друг начин, не като вложители непременно или загубващи депозити, а като работещи, аз съм убеден, че ще има със сигурност вълнения и напрежение и в ранната есен няма как, най – вероятно, ако няма бързи решения както казах, да не се стигне и до протести.

Публикувана в Очи в очи
Страница 1 от 5