Българската социалдемократическа партия от дълго време се бори културата и образованието в България да бъдат разглеждани като неотменима част от националната сигурност и съответно за тях да бъдат осигурени средства не само за съществуване, но и за развитие. Партньорството с Професионалния синдикат на българските артисти (ПСБА), който се роди в сградата на партията, доведе до изготвянето на първите законодателни инициативи.

 

По идея на ПСБА експерти от БСДП изготвиха проект за закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Той предвижда разширяване на разпоредбите на член 10а в същия, третиращ социално отговорното поведение, чрез което 1% от приходите от хазартните игри да се предоставят чрез трансфери от Комисията по хазарта под контрола на Министерството на финансите към съответни фондове в Министерството на младежта и спорта и Министерството на култура. Така ще могат да бъдат осигурени недостигащите сега средства за реализиране на културни проекти и финансиране дейността на културни институции.

 

На 21.02.2018 г. се състоя среща между ръководството на БСДП, ПСБА и парламентарната група на партия „Воля”. Съобразно подписаното споразумение между Българската социалдемократическа партия и Партия „Воля” за партньорство, бе постигната договореност да се организира кръгла маса по темата в сградата на Народното събрание на 15.03.2018 г. от 11 часа. Домакини на мероприятието, в което могат да участват всички заинтересовани страни са парламентаристите от „Воля”, които поеха задължението да разгледат законопроекта и осигурят неговото бъдещо внасяне, съобразно изискванията на Конституцията.

 

„Идеята е не да се притиска един специфичен бизнес – сподели след срещата Емил Емилов, председател на ПСБА – а да се даде възможност, да се изгради усещането на всеки участник в игрите на щастието, че е допринесъл макар и малко за развитието на българската култура”.

 

С тази инициатива БСДП и Партия „Воля” желаят на дело да покажат, че алтернативата в политиката не е в раждането на непрестанни скандали и противоборства, а в търсене на реално решение на проблемите.

 

Приложение:

 

Мотиви към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта

 

Към днешна дата реформата с въвеждането на единните разходни стандарти за финансиране в областта на сценичните изкуства през 2011 г., не доведе до очакваните резултати за трайна стабилност на държавните културни институти. Делегираните бюджети наложиха критерия на търговските дружества – търсенето на бързи печалби за сметка на духовното образование и дългосрочните естетически инвестиции. Отрицателниятфинансов баланс на всички културни институти, при сегашните политики изисква единствено облекчаване на разходите и оптимизиране на печалбите, без оглед естеството и мисията на дейностите, а множеството фактически фалити доведоха до преобразуването и смяна на статута на големи регионални културни институти.

 

В резултат на острият недостиг на средства в областта на културата, творческите критерии се занижиха и резултатите вече имат отрицателен знак. Нивото на културата на голяма част от населението у нас главоломно пада и това налага необходимостта от трайни културни политики, инвестиции и спешни мерки за регулярно финансиране.

 

Зададените в законопроекта параметри, ще мотивират и регламентират меценатството на организаторите и участниците в хазартните игри и ще дадат възможностна Министерство на културата и Министерство на младежта и спорта да разполагат със един ежегоден минимум, осигурен от българските граждани.
Предложение на:
Професионален синдикат на българските артисти – ПСБА

Публикувана в У нас
Сряда, 10 Май 2017 20:42

Столът на Слави Тр.

Слави Трифонов се пристрасти към писмата. Напоследък шоуменът явно е открил епистоларната форма на общуване, като я е избрал за свой модел на поведение.

 

С едни писма той отправя ултиматуми и заплахи, с други размишлява по наболели обществени проблеми, има и такива, от които не се разбира за какво иде реч.

 

Лайтмотив обаче в тях е, ако можем така да се изразим – мажоритарната мечта. Внушил си е Слави, че са се случили неща, изискващи задължително да бъде променена изборната система в мажоритарна посока и това е. Започна да копае и не спира.

 

Конкретен повод за настоящите размишления е последното му, прясно-прясно писмо, сведено на вниманието на обществеността след 6 дни седянка пред парламента.

 

Ако проявим чувство за хумор, можем да отбележим, че дори Господ на седмия ден си е починал, за разлика от Слави, който неуморно сяда и пише писмо.

 

Ето го:

 

„Явно да приемеш волята на суверена, изразена в Референдум, е нещо много сложно. Поне така изглежда според действията на българските депутати. А всъщност е толкова просто. Има референдум. Суверенът се е произнесъл категорично. Депутатите го приемат. И... както казва един популярен български боксьор - "продължаваме напред".

 

Днес началото на приемането на волята на 2 милиона и половина българи бе дадено. Сложно или просто - но беше започнато. И сега ще стане ясно дали това е театър, с цел трупане на народна любов или са реални действия, с цел приемане на мажоритарния избор в два тура, намаляване на държавната субсидия на един лев и задължително гласуване на избори и референдуми. От действията на депутатите през следващите два месеца ясно ще се види кои са там, за да работят в интерес на хората и кои са там, за да работят за своя собствен интерес.

 

Нищо не е приключило и нищо не е свършило“.

 

Контекстът е внесеният от ГЕРБ законопроект в новия 44-ти парламент, който променя Изборния кодекс, както изискват въпросите от референдума – мажоритарни избори в два тура и почти премахване на партийната субсидия, която да стане 1 лев.

 

Авторът на писмото обаче доста прозорливо се усъмнява дали действията на герберите не са театър и затова приключва посланието си със заплашителната форма – „Нищо не е приключило и нищо не е свършило“.

 

В същност, действието на ГЕРБ не е театър, а по-лошо - ход на една вече много опитна политическа сила, владееща добре политико-административните хватки, с които не само излиза чиста от завързана ситуация, както в момента, но успява да постави политическите си партньори и опоненти в деликатно положение. Нещо от рода на Пилатовото умиване на ръцете…

 

Препоръчваме на Слави да си вземе много удобен и здрав стол, защото след известно прекъсване ще му се наложи да поднови седянката пред парламента.
Простата причина е, че внесените промени в избирателната ни система няма да минат. Което ще е справедливо, тъй като над 4 милиона българи не са гласували „за“ подобни промени. Много е елементарно наистина.

 

Всичко опира до аритметика на гласуването, като в най-лошия за Слави и сценаристите му вариант ще са необходими 121 гласа, за да се окажем в мажоритарна ситуация.

 

Ясно е, че само гласовете на депутатите от ГЕРБ са крайно недостатъчни. Патриотите са против и ще гласуват така. Логично е „Воля“ на Марешки също да са против, тъй като за тях мажоритарни избори означава нулев шанс за ново влизане в парламента. Остават БСП и ДПС. Социалистите се тупнаха в гърдите, че уважават волята на народа. (Коя воля обаче – на 2,5 млн., които гласуваха „за“ на референдума или на останалите 4 милиона, които са против или „въздържал се“ ?). Но хората на Нинова пък са против посочения тип мажоритарна система, да не говорим за орязването на субсидиите.

 

Остава ДПС, но с неговите 25 депутати, прибавени към 95-те на ГЕРБ, се получава точно 120 – с един по-малко от необходимата бройка за прокарване на проектозакона. Разбира се винаги може да се врътне една игричка с кворума, така че първоначалната регистрация да направи възможно дадено решение да се приеме от пленарна зала с много по-малко от 121 гласа.

 

Но за този сюжет са нужни доста „ако“-та. А и трябва да се повтори – ГЕРБ внасят законопроекта не с цел приемането му, а като демонстрация на принципност, последователност и т.н, и т.н. Освен това командата на Борисов не обича протести срещу себе си, особено ако управлява. Колкото и кротък да е до момента Слави, властта се чувства дискомфортно.

 

И накрая да припомним. Мажоритарната система, натресена ни като опция от референдумните популисти е опасна и няма да ни донесе нищо добро. България ще се разпарчетоса на 240 едномандатни района, които – като прибавим и ниската изборна активност, стават още по-малобройни и ще се окаже, че всеки уважаващ себе си местен олигарх може да осигури влизането в парламента на посочен му или избран от него кандидат.
И тогава, както обича да се изразява суверенът (същия, за когото пише Слави по-горе) – ще цъфнем и вържем.
Затова – по-добре Слави на стол пред парламента, отколкото мажоритарна избирателна система.

Публикувана в Гледища

Четох някъде, че трагедията в Хитрино тествала човещината и съпричастността на хората. Благодаря от такива тестове.

 

Съчувствието и оказването на незабавна безвъзмездна помощ е задължителна реакцията на всяко нормално общество и видяхме, че, Слава Богу, българите са състрадателни и хуманни в подобни изпитания. Но все пак, това не е природно бедствие, а инцидент, довел до човешки трагедии, предизвикан от човешко нехайство и безхаберност.

 

Едно е вярно, Хитрино ни напомня кои са истинските ценности, кои са истинските загуби и болки и колко несъстоятелни са редица от ежедневните ни емоции и щения.

 

Газовата бомба, опустошила малкото шуменско село, показа и комичната маловажност на политическата бомба, стоварила се над страната след президентските избори. Но докато обаче спасителите с риск за живота си помагат Хитрино да започне бавното завръщане към нормалността, така наречените наши политици методично и неуморно ни готвят своите нови бомби.

 

Ще подминем вторнишкото дръзновение на част от реформаторите, които приеха управленски мандат, който няма кака да осъществят.

 

Идните дни ще покажат каква е била врътката. Дали от благодарност към президента, че ги върна - макар за кратко, към славните сини дни преди 19-тина години, те услужливо му дават още седмица, която ще му помогне да избегне конфуза да прави служебен кабинет с 20 дни живот. Това директно означава, че настоящите министри, сред които и доста реформатори, ще поуправляват до 22 – 23 януари.

 

Или просто приемат мандата с опит да го превърнат в някакъв трамплин за идващата през март предизборна кампания. Ще изчакаме търпеливо и ще видим.

 

Нека обърнем внимание обаче към една сериозна социологическа агенция, която преди дни даде отговор на въпроса какво трябва да направи Слави Трифонов, за да стане едва ли не премиер на страната. Оказва се много просто – да съумее да създаде партия и да се яви на предсрочния вот напролет.

 

Въпросната агенция му отрежда директно първо място в бъдещия парламент, изпреварвайки политически мастодонти като ГЕРБ и БСП. Чудо на чудесата. Или пък не – повод за кошмарни изводи за българския избирател, казвам го, колкото и да е силно внушението, че гласът Народен е глас Божи.

 

Или въпросните социолози безобразно лъжат като една тяхна колежка, която 2013-та направи смехотворна прогноза и бе изхвърлена от социологическата общност, или нещо страшно става в обществото ни.

 

Не се заблуждавайте от така наречения успешен референдум, иницииран от Шоуто на Слави и неговите сценаристи. Дори да бъда заподозрян, че не се прекланям пред волята на суверена твърдя, че половината от гласувалите „да“ на въпросите, ако бъдат спрени на улицата, или пък в частен разговор с познати, ще изразяват мнение, противоположно на вота си.

 

Излиза тогава, че след цели 27 години усилен демократичен преход, ние сме готови да направим № 1 в парламента хора, познати ни от ТВ шоу и от получалгазирани концертни сцени. Това показва пълния провал и несъстоятелност на политическата ни система, изградена до момента. Както и явното отчаяние на народа, който отново е готов да заложи на герои еднодневки, защото са интересни, говорят отракано и могат да пеят и свирят, примерно. С риск да се проявя като силно недемократичен тип, ще си пожелая Слави да не направи партия. Защото няма да е логично и въпреки евентуалната еуфория, ще задълбочи напълно заслужените ни комплекси.

 

Има обаче и по-лошо. Слави не е сам. Един друг съвременен герой, успял да сътвори малко чудо в политиката ни – с много пари, разбира се, е готов да прави още и нови чудеса. Почти като заплаха трябва да възприемем ищаха на евродепутата Бареков да прати в небитието досегашната си партия и да създаде нова. Нещо повече, тя нямало да бъде нито лява, нито дясна - ужасно банално и изтъркано, но на това шопът съвсем на място би се провикнал, че такова животно няма. Явно е много модерно да се търси митичният център, където се пресичат „чакрите“ на хорските надежди. Това виртуално пространство обаче е пренаселено от настоящи политически субекти, които твърдят, че били в центъра – равноотдалечени от паразитните ляво и дясно.

 

Бареков обаче е на друго мнение. След като с отпрашването си за Европарламента обрече на гибел предишната си партия, стигнала до депутатските кресла, сега – странно откъде тази енергия, е готов да атакува повторно сградата срещу коня. Ако, не дай Боже, се случи, сблъсъкът Трифонов – Бареков ще е шоу, заслужаващо праймтайма. Само да не ни излезе през носа, както се случва почти винаги.

 

Каквото и да говорим, най-вероятно ще станем свидетели на трескаво създаване на партии. Дори горните двама да ни пожалят, други няма да го направят. Странно защо бившият правосъден министър не си избере някоя от актуалните десни партии, а ще трябва да прави нова. Също така и Радан Кънев. Може би и Марешки се готви, изкушен от парламентаризма и резултата си от президентския вот.

 

България вече е набъбнала с няколкостотин партии, а идат и още. И тъй като целта на всички е благоденствието на народа, би трябвало тук да е раят на земята, всички да сме братя (а не братовчеди, както разкри Иван Костов преди много години) и благата да ни заливат отвсякъде.

 

Но картината е друга. Село Хитрино, близо до Шумен…

Публикувана в Гледища