Вторник, 30 Май 2017 12:30

Между истината и лъжата

„Правдата е като дворно куче – току я гонят в колибката, шибат я с камшика.”
Шекспир, „Крал Лир”

 

Пиша тази статия не за да съдя, защото искам да науча истината по една тема, по която не съм компетентен, но, доколкото съм гражданин на тази страна, съм лично засегнат.  Сиреч длъжен съм да се заинтересувам. Защото темата е от общонационална значимост – тя бърка директно и индиректно и в моя джоб. По-важното е обаче, че бърка и в моята душа –моралните й аспекти също засягат всички ни.

 

Да науча истината по темата ми пречат точно онези държавни институции и органи, които са служебно задължени да ми съдействат. Заедно с милиони трудещи се сънародници аз им плащам чрез данъците си немалките им заплати. Плащам им, за да разкрият истината, която тежи милиарди левове и изпепелени морални принципи. А тези държавни органи и институции като че ли работят не за да разкриват, а за да скриват истината. Засега успешно, но да видим докога. Защото наред с многото работещи за скриване на истината апаратчици все по-многобройни стават гласовете, които със самочувствието на еманципирани граждани на една правова демократична държава искат нейното разкриване. За да преценя кой е крив и кой прав, кой е ограбеният и кой – грабителят,  аз първо трябва да бъда информиран.

 

Десетилетия наред комунистически тоталитаризъм съдехме и отсъждахме неинформирани. Извоюваната с толкова усилия демокрация би трябвало да направи информацията общодостъпна. Наживяхме се – поколение след поколение – в идеологизирана слепота, преди да осъзнаем, че същинското име на демокрацията е информираност. Което ще рече, че всяко монополизиране на информацията, всеки опит тя да се потули и манипулира е път назад, към безславното ни тоталитарно минало. Тъкмо на този деструктивен процес ставаме свидетели днес…

 

За да пристъпим от абстрактното към конкретното, ще оповестя, че става дума за фалита на КТБ, за тайните срещи, за закритите заседания. Всъщност не точно за фалита на банката става дума – и професионално, и като манталитет аз съм далеч от банковото дело. Като демократичен гражданин на една демократична страна съм в състояние обаче да поискам да бъда информиран. Дали всички онези, които ден след ден фаворизират дезинформацията за сметка на информацията, работят срещу личността на Цветан Василев, не ме интересува особено – интересува ме обстоятелството, че те работят срещу мен самия.

 

Не съм воден от лични, субективни мотиви: КТБ не ми е броила нито лев чрез дивидентите си и не ми е взела нито лев чрез фалита си. Това обстоятелство ме прави социално независим от банката – еднакво независим и от нейния възход и от внезапния й крах. Като следствие от тази независимост остава в чист вид само ангажираността ми като гражданин на републиката. Тази ангажираност е двустранна: морална, доколкото фалитът на КТБ явно е продукт не на лошо непрофесионално стопанисване, а на користни интереси на развратени държавници от първата фаланга и на корупционни схеми, които замърсяват морално националната обществена среда. Която е и моя. Както и зависимост икономическа, доколкото всички гаранции, които държавата ни изплати на капиталовложителите, и всички пасиви, които ще понесе, ще бъдат покрити не с личните пари на министри, премиери и президенти, а моите оскъдни левчета на данъкоплатец. Тъкмо затова споделям и тези нерадостни размисли.

 

В „Тускулански беседи” Цицерон, чието морално чувство и чиято юридическа компетентност е вън от съмнение, стига до извода, че там, където свидетелстват фактите, думите са ненужни. Колкото и вярно да е казаното, отнесено към случая КТБ, то придобива една неочаквана интерпретация. Думите биха били действително непотребни, ако достъпът до фактите беше обезпечен. Когато обаче тези факти са преднамерено и злонамерено преиначавани и изопачавани, скривани от общественото внимание, тогава единствена и последна надежда остават думите, тогава публицистичното слово се превръща в единствено средство за реабилитиране на истината.

 

Възходът на КТБ е неясен, неясен е и фалитът на банката, неясна е съдбата на унаследените й активи, неясен е приносът на отделните олигархични кръгове и интереси в банковите операции, неясно е защо и как най-проспериращата и стабилна банка на родна земя се срина така скоропостижно, неясно е и кой доколко е облагодетелстван от нейната гибел. Ясно е само едно: кой е ощетеният. Това сме всички ние, редовите български граждани.

 

За да сме изправени пред толкова неясноти обаче и за да не бъдат те една по една демаскирани и превърнати в ясноти, значи някой има интерес от това. И този някой ловец на риба в мътна вода едва ли ще да е обикновен гражданин – замитането на големите истини е от компетентността само на големи хора. Вече става видимо участието на олигархичния капитал в конспирацията. А доколкото на родна земя този капитал е органично свързан с държавните структури, не по-малко видимо става и участието на майката държава.

 

В случая това не сме, както би трябвало да бъде в наистина прозрачните и правови общества, ние, гражданите – това са държавните номенклатурчици от най-високите етажи. Воглаве, разбира се, с прокуратурата и главния й прокурор. Които, за разлика от нас, също са държавата – баш държавата са. Когато мандат след мандат лидерите на тази покварена до мозъка на костите държава дърпаха кой как може от капиталите на КТБ за собствена изгода, те не й създаваха проблеми. Когато обаче някой се е опитал да посвие този грабеж свише, държавата мобилизира цялата си власт и всичките си подвластни олигарси (на които между впрочем и тя е подвластна – зависимостта е реципрочна), за да погуби банката. Един фалит, който бе осъществен, както споменах, в ущърб не толкова на Цветан Василев и цветановци, колкото на обществото.

 

Когато в изявления пред медиите Василев посегна да разкрие някои неразкрити обстоятелства, той го направи, разбира се, като акт на себезащита. По стечение на обстоятелствата себезащитата му обаче закономерно се превърна в защита на обществения интерес. Който по дефиниция би трябвало да бъде бранен от прокуратурата – не от противоречиви банкери. На практика обаче ние, гражданството, се браним от една прокуратура, чиито олигархични интереси стават все по-несъвместими с нашите, обществените.

 

Вместо да обърне подобаващо внимание на многото дадени и от Цветан Василев, и от малкото независими родни медии сигнали, главният ни прокурор нехае с едно нехайство, което все по-определено заприличва на преднамерено. Преди време министърът на вътрешните работи пък открито заяви, че няма да се занимава с декларациите на един престъпник. При подобно държавническо отношение как може да се разкрие истината за КТБ?!

 

Работата на едно Министерство на вътрешните работи е да разследва, да проучва, да сравнява и проверява всеки сигнал, а не да селектира и цензурира информацията в ущърб на следствието. Особено когато става дума за грабеж от такива чудовищни за икономически немощната ни държавица размери, пасивността на институциите е престъпление. Следствие и прокуратура трябва да установят вината (респективно невинността) както на държавата, така и на отделните олигархични групировки и олигарси, така и на БНБ, така и на Цветан Василев.

 

Аз дори не очаквам държавният апарат да ми сервира истината на тепсия – достатъчно е само да не я възпрепятства, да не барикадира със съдействието на неведоми олигархични кръгово пътя й към обществената сцена. Останалото ще направя аз сам. Най-лесно се манипулира неинформираното гражданство,  държано в неведение от неговите явни и тайни експлоататори. Те се боят панически от истината. Докато ние, експлоатираните, от лъжата се боим. Сама по себе си истината, както пише Шилер, не страда от това, че някой не я признава. Страдат обаче, макар и по различен начин, всички онези високопоставени и подвластни, които отказват да я признаят.

 

Всички размисли, които споделих, са, както споменах, не констатации, а въпроси; не уверености, а съмнения. Аз се съмнявам в цялостната вина на Цветан Василев – съмнявам се и в неговата невинност. Единствено едно обективно и честно разследване може да ме освободи от тези тровещи съмнения. Подобно разследване в условията на комунистическия тоталитаризъм беше невъзможно – дано не се окаже невъзможно и в демократични условия. А докато виновността не бъде доказана, всяко правово общество изхожда от презумпцията за невинност. Неправовото вече заклейми личността на Цветан Василев, без да познава казуса "Василев" – то предпочита да съди и отсъжда, без да иска да знае. Ето критерият, който ще ни подскаже към кой от двата модела принадлежим ние…

 

Първоизточникът на този забележителен текст е електронното издание на списание Клуб „Z“. Редакцията на „Свободен народ online“ поздравява Клуб „Z“ с тази изключително стойностна публикация и приканва читателите си да посетят и оргинала: https://clubz.bg/54442-mejdu_istinata_i_lyjata . Подзаглавието е на редакцията на „Свободен народ online“.

 

За писателя Димитър Бочев

 

Димитър Бочев е роден на 13 август 1944 г. в Силистра. Следва философия в Софийския университет. Многократно е арестуван от ДС и е принуден през 1972 г. да напусне по авантюристичен начин  България и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище.

 

Работи като редовен извънщатен сътрудник на Радио Германия („Deutsche Welle”), където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков, а от 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”, където дълги години отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти”.

 

След рухването на комунистическия режим работи като кореспондент на РСЕ в София, публикува редовно в българския периодичен печат, сътрудничи активно и на електронните медии, води есеистични рубрики във вестниците „Демокрация”, „Труд” и „Стандарт”. Издал е романите „Междинно кацане”, „Генезис ІІ” и „Синеокият слепец”, както и сборника есета „Хомо емигрантикус”, пуснат на книжния пазар от издателството на БАН.

 

Всичките му творби са високо оценени от художествената ни критика, а през 1997 г. „Синеокият слепец” печели Специалната награда на фондация „Развитие” за нов български роман. След това излезат сборникът му с есета „Боготърсачът между беса и слепотата” и романите му „Белият слон” и „Опит за екстаз”. Текстовете и на трите творби са почти изцяло публикувани и в литературната ни периодика.

 

Основни теми на романите и есетата на Бочев са извечните и нерешими в рамките на земното проклети въпроси за безсилието на словото пред битието, за съвместимостта и несъвместимостта на Божието и людското, на любовта и свободата, на цивилизация и култура, на творчество и смърт, на талант и характер, за драматичния двубой между рационалното и ирационалното в биографията на всеки от нас.

 

Авторът коментира и диктатурата на посредствеността, философията на любовта, на изневярата, на самоубийството, както и актуалния смисъл на фундаменталните библейски начала. Димитър Бочев е баща на дванайсетгодишен син с име Тео, наред с българското притежава и германско гражданство, член е на МАИ и на Съюза на баварските журналисти.

 

Наскоро излезе и сборникът  „Несъгласни думи. Портрети и размисли“ (Издателска къща „Хермес“). Според издателите, сборникът съдържа текстове, обединени тематично от присъщия на автора интерес към фундаменталните и извечни въпроси за съотношението между творчество и смърт, талант и характер, щастие и смисъл.

 

Част от текстовете на сборника имат мемориален характер и са посветени на съдържателните му отношения с така незаслужено позабравените от съвремието ни творци като Георги Марков, Асен Игнатов, Тончо Жечев, Атанас Славов, Хр. Огнянов, Желю Желев.
За целокупното си творчество Димитър Бочев е удостоен с Юбилейната награда на Международната академия на изкуствата – Париж (МАИ) за 1999 година. Източник: http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:241592

Публикувана в Гледища

Този път арестуван украинец щял да го убива. От самата служба заявиха, че не коментират имена на своите обекти на охрана, защото това е класифицирана информация. Промяната в статута на Пеевски е станала на базата на показания на украинеца Роман Логвиненко, който е с постоянна мярка "задържане под стража" като евентуален организатор на неуспешния атентат срещу Алексей Петров през октомври.

Логвиненко е "изпял" и евентуалните намерения за убийство на известния депутат от ДПС. Това дало основание на тристранната комисия от МВР, ДАНС и НСО (но шефът на НСО няма право на глас в нея, б.р.) да вземе решение да постави народния представител под денонощна охрана.

На брифингът днес, главният секретар на МВР комисар Георги Костов каза, че има подготвен опит за убийство на депутата Делян Пеевски и му е назначена охрана. Той уточни, че на 19 февруари в комисията по чл. 23 от Закона за НСО, която предоставя физическа охрана на застрашени народни представители, е постъпила оперативно значима информация от разследващите екипи, работещи по делото за опит за убийство, извършен на 29 октомври м.г. Главният секретар на МВР уточни, че при провеждане на беседи и последващи процесуално-следствени действия са потвърдени данни за подготвян опит за убийство на народен представител. Тази подготовка включвала придобиване на информация относно навиците му и посещаваните от него места. Извършени са и конкретни логистични действия. Има множество, постъпили по делото конкретни данни, поради което разследващият екип е взел решение да бъде уведомена комисията, поясни главен комисар Костов. Той допълни, че по организация покушението, което е подготвяно повече от два месеца, напомня на две престъпления, извършени на територията на столицата - опит за убийство от 29 януари 2013 г. пред Съдебната палата /на Златомир Иванов - б. ред./, и убийство на 24 октомври 2004 г. на бул. „Витоша” /на Дмитрий Милев-Димата руснака - б. ред/.  След неколкократни срещи и беседи със застрашения народен представител и първоначален от него отказ от охрана, в днешния ден той е приел и охрана вече му е назначена, каза още главен комисар Георги Костов. https://press.mvr.bg/NEWS/news160222_06.htm

 

Източник: http://clubz.bg/34846-peevski_se_sdobi_i_s_ohrana_ot_nso

Публикувана в Подземия
Петък, 05 Февруари 2016 13:54

Защо строим "фабрика за паспорти"

Поради 484 милиона причини (без ДДС)
Ако сте следили новините от МВР през изминалата седмица, може би сте останали с впечатлението, че държавата внезапно е решила да изхарчи близо половин милиард лева (без ДДС) за изграждане на нова "фабрика" за лични документи. Сигурно ще останете още по-изненадани, ако научите, че и в момента вътрешното ведомство разполага не с едно, а с... 30 подобни своеобразни "предприятия за паспорти". На практика дейността по отпечатването и персонализацията на документите за самоличност е разпръсната между 28-те областни дирекции на МВР. И намерението сега е тя да бъде концентрирана на едно място с цел "икономия от мащаба".

Зад бомбастичните новинарски заглавия, гарнирани с астрономически цифри, всъщност се крие намерението на МВР да преструктурира из основи системата, по която се издават българските паспорти, лични карти и шофьорски книжки. И покрай това да се опита да интегрира в картите технология, която да направи възможно масовото използване на електронни услуги от обикновените българи, без да е необходимо те да полагат твърде много специални усилия за това.

Конкретната причина всичко това да се случва точно сега е, че в средата на април 2016 г. изтича 7-годишният договор с българското подразделение на "Сименс", натоварено с поддръжката и изпълнението на целия технологичен процес по издаването на карти и паспорти досега. И ако МВР не иска процесът по издаване и преиздаване на лични документи да изпадне в ступор през пролетта, вариантите в общи линии са два: продължаване на настоящия контракт със "Сименс" чрез анекс за следгаранционно обслужване или обявяване на нова обществена поръчка. Вътрешното ведомство очевидно е предпочело втората възможност, като паралелно се опита да поправи недъзите на сега действащата система и да поднесе наготово на българите един от най-важните компоненти за функциониране на електронното управление – е-идентификацията.

Основното опасение на властта е, че търгът за избор на нов изпълнител всъщност е много вероятно да не финишира до 12 април, когато договорните отношения със "Сименс" би трябвало да приключат. А по информация на "Капитал" има доста голяма вероятност германската компания да не участва в предстоящата надпревара. Има обаче и друго смущаващо. Много смущаващо. Ужасно много.

Това, което наистина шокира, е прогнозната стойност на обществената поръчка – според зам.-вътрешния министър Красимир Ципов тя ще е 484 млн. лв. без ДДС. На пръв поглед тя изглежда астрономическа на фона на договора със "Сименс", който беше за 116 млн. евро, или около 230 млн. лв. Двете суми обаче в голяма степен са несъотносими. Освен това става дума за разходи, разпределени в дълъг период от време. Основната видима разликата в случая е във времетраенето на двата контракта – при досегашния то е 7 години, а при новия – 11 години и 2 месеца. Също така сумата по договора със "Сименс" включва ДДС, а тази по новата обществена поръчка - не. Освен това в настоящото задание МВР иска да прехвърли почти всички дейности на изпълнителя, докато до момента Siemens е основно доставчик, интегратор и поддържа системата, но реално не оперира с машините. Голямата част от консумативите също така са доставяни с отделни поръчки, както има и нови търгове за следгаранционно обслужване на оборудването. Според източници на "Капитал" например в гореспоменатите 116 млн. евро са влизали само част от бланките за документи ("празните" паспорти и заготовки за пластики), които са били изразходвани за около три години в пиковия период на преиздаване между 2010 и 2011 г. Така че парите, които "Сименс" е получил, на практика са били много повече от публично записаните в първоначалния рамков договор.

При всички положения вътрешното ведомство дължи много по-детайлно и разбито по пера обяснение на обществото, когато се кани да похарчи над половин милиард лева. И когато се кани да даде на една фирма отпечатването на 23 млн. бройки лични документи, при което разлика от няколко стотинки в производствената стойност на един екземпляр може да означава ощетяване на данъкоплатците с милиони.

Централизация и икономия от мащаба

"В настоящия момент министерството е страна по договор, който изтича за т.нар. децентрализирана система за персонализация. Затова след задълбочен анализ и изследване на всички добри европейски практики предприехме действия за сформиране на експертен съвет, който да подготви документация във връзка с откриването на нова поръчка", обяви зам.-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов в понеделник. На практика той е човекът във вътрешното ведомство, който ще е пряко натоварен с придвижването на тръжната процедура по избор на нова компания, която да поеме издаването на лични документи след "Сименс". Източници от ГЕРБ твърдят, че в политически план Ципов по-скоро е близък на бившия вътрешен министър и зам.-председател на партията Цветан Цветанов, отколкото на настоящия ръководител на МВР Румяна Бъчварова.

Според зам.-министъра на вътрешните работи решението за преминаването към централизирана система за персонализация е взето от Министерския съвет още през ноември. "Смятаме, че съсредоточавайки на едно място производството, ще могат да бъдат приложени всички мерки за сигурност и надеждност за един най-висок клас производствен процес. Смятаме, че ще бъдат редуцирани средствата за самото производство, като ще има един по-евтин ресурс по отношение на изграждането, пускането в експлоатация, оперирането и поддръжката на тази система", коментира Ципов. Според него основният стремеж е да не се стигне до повишаване на цената на отделния документ за гражданите. Въпреки че производството се централизира, хората ще продължат да подават и получават паспортите и личните си карти по места в РПУ-тата и областните дирекции на МВР. Единствената негативна промяна, която може да настъпи евентуално, е при времетраенето на експресното издаване, което в момента трябва да става за 8 часа. Според Ципов за изграждането на централизираната система ще отидат около 95 млн. лв., което е около 20% от стойността на обществената поръчка. Останалите средства ще са за нейната експлоатация в рамките на 11 години като основният разход ще е за бланки за лични документи.

Ако за момент се върнем към началото на този текст, определянето на съществуващите 30 центъра за персонализация на документи като "фабрики за паспорти" е леко пресилено и метафорично. По-точното название за тях би било "манифактури", защото са с малък капацитет и се оперират ръчно от малка армия от около 300 МВР чиновници. Издръжката на въпросните полицаи зад бюра се движи някъде около 65-70 млн. лв. за целия период на договора. След като регионалните центрове бъдат заменени с напълно автоматизирана "фабрика за паспорти" в столицата, персоналът ще бъде сведен до около 15 души. Отделно от това в момента вътрешното ведомство е принудено да плаща за дежурни ремонтни екипи на "Сименс" във всички 28 областни центъра, които работят в режим 24/7. А по информация от МВР след седем години интензивна експлоатация повредите в техниката са ежедневни. Което може да се усети още по-болезнено, след като договорът със "Сименс" изтече през април.

Според източник на "Капитал" и сегашните машини могат да печатат всякакви документи с вградени чипове с биометрични данни. Така че теоретично те могат да пуснат и лични карти с подобна функционалност, така че те вършат работа и като "електронен подпис". Причината да не се използват след преходния период е, че са, първо, морално остарели и, второ – гаранционната им поддръжка вече е изтекла, а последващата им ще излезе по-скъпа, отколкото ако се вземат нови. Теоретично може и с настоящата техника да се направи пълно централизиране на системата и прехвърлянето й в една сграда. Но това означава струпване на много малки машини от 30 обекта, вместо да се закупят по-малко на брой нови, които обаче са по-мощни и с по-голям капацитет. "Теоретично и сега може да се централизира, но не се знае дали техниката ще издържи", коментира нашият източник. И добавя: "Доброто в новата поръчка е, че целият риск се прехвърля на изпълнителя". Следващият пиков период по смяна на документи се очаква да е 2020-2021 г., когато изтича 10-годишният срок на личните карти, издадени при предишната масирана офанзива.

Смяна на чипа

От гледна точка на гражданите основната фундаментална разлика при новите документи за самоличност е, че в личните карти ще се добави електронен носител. В момента такъв има само в международните паспорти и разрешенията за пребиваване на чужденци. Чипът ще съдържа на първо място биометрични данни, които ще позволяват преминаване през електронните гейтове на всички летища в ЕС. Много по-важното нещо обаче е, че се предвижда като опция в носителя да се въведе електронна идентификация, с която хората да имат достъп до правителствените онлайн-услуги. Зам.-министър Ципов не уточни дали гражданите ще бъдат карани да доплащат за въпросния електронен идентификатор, както и за четец за карти, който да включат към своите компютри.

Всъщност изборът на типа чип, който да се вложи в личната карта, вероятно ще играе изключително сериозна роля за бъдещия евентуален успех или маргинализация на електронното управление. В зависимост от това дали той е контактен или безконтактен цената на четеца за карти скача от около 6 на над 100 евро. И ако обикновените хора трябва да заплатят от джоба си допълнителни 200 лв., за да използват услугите на електронното управление, доста вероятно е масата от тях да предпочетат да си останат в каменната ера на офлайна и да си останат по опашките в държавните ведомства. В политически план пък това може да откаже масата потенциални участници в бъдещи електронни избори, които в голямата си част биха били наши сънародници, живеещи в чужбина.

Кой вариант ще се появи в крайна сметка в личните карти на хората зависи от два фактора. В момента поръчката изисква производството на "безконтактни" чипове. Това обаче може да е въпрос на тълкувание по-късно в процедурата. По-важно е какво ще бъде записано в бъдещия Закон за електронната идентификация (ЗЕИ), който вече премина експресното първо четене в Народното събрание, но тепърва ще търпи кръпки и поправки, преди да влезе за втори път в пленарна зала. В поръчката на МВР изрично е записано, че системата за електронна идентификация е "опция" и зависи именно от приемането на този закон. В първоначалния си вариант ЗЕИ се стремеше към "технологична неутралност" - т.е. да не задължава използването на единия или другия вид чипове. Според два независими източника на "Капитал" обаче в момента се готвят поправки, с които безконтактните чипове да бъдат записани като единствен законен вариант на е-идентификация. Инициаторът зад тази идея е Цветан Цветанов.

Задължението за интегриране на безконтактен чип в личните карти вероятно ще стесни сериозно и кръга на потенциалните участници в настоящата обществена поръчка. Според заданието на МВР ведомството ще покани за участие във втората фаза на надпреварата (предоставяне на ценови оферти) само първите три компании, класирани по технически параметри. Най-голяма тежест ще има критерият за максимален брой документи, които могат да бъдат произведени за една година. Според източник на "Капитал" императивното изискване за безконтактен чип практически ще сведе избора до гиганти в сферата на личните документи от калибъра на Morpho, Gemalto и Veridos, елиминирайки служебно по-малките играчи.

В историята с тази поръчка има два момента, които предизвикват силни подозрения за подготвяна мащабна злоупотреба с държавни средства. Първото е, че тя се обявява дори не в последния момент, а практически след него. Толкова малко време преди изтичането на сегашния договор за изработване на документи дава много добър аргумент за организаторите на тази схема да бързат, като се надяват да не се обръща внимание на детайлите. Проблемът е обаче, че детайлите в случая са няколкостотин милиона и този вълчи апетит трудно може да мине под радара. Липсата на точна обосновка за какво ще са необходими тези огромни суми и малкият срок за подготвяне на оферти също сипват бензин в огъня на подозренията, че няколко човека са си пожелали 100-200 милиона от нашите пари. Въпросът е има ли кой да ги спре, или през следващите месеци само ще трупаме злоба като безпомощно гледаме как на пробитата държава се монтира поредното кранче, от което се източва публичен ресурс.

Предистория с гафове

Изработването на българските лични документи в най-новата ни история почти винаги е белязано от проблеми и скандали. Първата голяма поръчка беше дадена на австрийската JWCappelen с подизпълнител Hewlett-Packard през 1998 г., когато се въведе и новият формат на личните карти и международните документи. Тя беше на стойност от 74.7 млн. германски марки и срок за изпълнение от девет години. Стартът на проекта не минава гладко - възникват проблеми с компютърната система още през 2000 и 2001 г., когато хората са задължени да подменят старите зелени паспорти с новите лични карти. По това време българите масово започват да подават заявления, което води след себе си огромни опашки и претоварване на системата.

Още преди обявяването на първата поръчка за лични документи е имало идея в тях да се интегрира чип с биометричните данни. След остра реакция на правозащитните организации обаче силовото ведомство се отказва от това намерение. По това време документите за самоличност с подобни възможности не са особено разпространени по света. Западните държави започват да обмислят такива мерки едва след атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ, когато на дневен ред излиза тероризмът и опасенията от лесно фалшифициране на документи. Така през 2005 г. някои от тези държави, като Норвегия, САЩ и Германия, започват да интегрират биометрика в международните си паспорти. По това време излизат и аналогични препоръки на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). В България идеята отново се връща на дневен ред през 2004 г., като инициативата е на JWCappelen и Hewlett-Packard, но и този път не се реализира.

През 2007 г. вече е обявена нова поръчка за паспорти от тогавашния вътрешен министър Румен Петков. Тя обаче не се реализира заради неподадени оферти и нередности в документацията. Поръчката е пусната наново през април 2008 г., отново съпътствана с проблеми и скандали. Кандидатите са шестима – френските Sagem и Gemalto, германската държавна печатница Bundesdruckerei, унгарската Allami Nuomda Nurt, гръцката Printec и германският гигант Siemens. На финала остават последните две, а останалите четири са отстранени заради нередовни документи. За победител е избран Siemens заради посочена по-ниска цена от гръцката фирма. Отпадналите Sagem и Bundesdruckerei обжалват до последно решението на МВР. Затова и договорът е подписан от вътрешния министър Михаил Миков чак през април 2009 г. за срок от седем години, а окончателната стойност е 116 млн. евро.

Интересно е, че още от 2007 г. Румен Петков обещава да има паспорти с биометрични данни, което реално не се случва. Доставените машини могат да печатат пластики и паспорти с вградени чипове, но това започва да се прилага единствено за международните документи едва от 2010 г. Тогава се случва и първите сериозни гафове. Поради масово изтичане на международните паспорти с биометрични данни отново има криза с преиздаването и се образуват опашки.

Според източници на "Капитал", запознати с изпълнението на поръчката, тя е съпътствана с няколко проблема. Първият е неясният модел на плащане на възложителя към изпълнителя. Твърди се, че първите преводи са направени след като системата заработва и се печатат първите документи. Всъщност така рекламираните от страна на Siemens намаления на цената в размер на около 14 млн. евро не са резултат от договорено обезщетение за проблемите с издаването на паспортите и опашките през 2010 г., а всъщност са авансови плащания на МВР, при които компанията прави отстъпки на възложителя. Вторият проблем е лошата организация особено от страна на МВР. По данни на нашия източник силовото ведомство е трябвало спешно да ремонтира всичките 30 центъра за отпечатване на новите документи, за да могат помещенията да бъдат пригодени за новата техника. Получава се голямо забавяне, като изпълнителят реално започва да оборудва тези центрове едва два месеца преди официалното откриване на системата. Това оставя почти никакво време за обучение и подготовка на хората от МВР, както и никаква възможност за подходящо тестване на хардуера и софтуера. Което е и една от причините за причинения хаос с документите през 2010 г. Siemens също носят отговорност за ситуацията от тогава – липсата на тестове и високото натоварване води до софтуерни проблеми по време на пика от подадени заявления.

Макар и машините теоретично да могат да печатат лични карти с биометрични данни, това не означава, че системата е оптимизирана за подобен тип информация. Впоследствие МВР се опитва да я надгради с нова поръчка, в която тя да отговаря на изискванията на ICAO и българските паспорти с чип да могат да се ползват в целия свят, а не само в рамките на ЕС. Първият търг на стойност 1.2 млн. лева се провали, а офертите на втория на стойност 4.16 млн. лева бяха върнати от Комисията за защита на конкуренцията за преразглеждане.


Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/02/05/2699215_zashto_stroim_fabrika_za_pasporti/?ref=embedfp&source=www.dnevnik.bg

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 21 Януари 2016 09:19

За кожата на един съдия

Те не искат да изпуснат властта си в съдебната система. Не че някой особено реално застрашава лостовете им за влияние – трудно е да изкорениш за няколко месеца лица и зависимости, внедрявани и създавани в продължение на две десетилетия и половина. Но досега нищо не се случваше. На фона на това нищослучване дори и плахите напъни, направени от Христо Иванов и Лозан Панов, уплашиха кръстниците.

И те обявиха война. Както всяка война, и тази не се подчинява на правила – тя е брутална, жестока, подмолна, измамна. Рицарстването е непознато и дори вредно. Целта е една – нищо да не се допусне да се случи. Ако другото не помага, идва на ход шантажът – елементарен, като тези, които го прилагат. Разни типове, които по силата на налудничави събития са били министри, захранват с информация шантажистите. Намират се услужливи журналисти – за пари, срещу услуга или за да не излезе в друг вестник нещо и за тях.

Страхът. Това е двигателят на обществото ни. Или поне така си мислят шантажистите. Понякога бъркат. Защото човек не може да се страхува вечно, дори и ако има за какво. А ако няма за какво – тогава не може да се страхува изобщо. И не трябва. Е, могат да му спретнат нещо, като например заговор за убийството на някого, съпроводено с арести, но това няма да изтрае повече от седмица. Когато няма кого да атакуват конкретно, атакуват близките му или атакуват него чрез тях.

С ужас вчера прочетох едно КГБ-ейско мероприятие на първата страница на „Труд”. И се ужасих – все едно годината е 1952 или в СССР 1937.

Целта на публикацията беше Лозан Панов и един от съдиите, подписали се в негова подкрепа – един от онези над 250 съдии, подписали се в подкрепа на председателя си – ударът бе насочен срещу Евгений Стайков.

Веднага някой е претоплил, и то на неверен котлон, манджа отпреди повече от година и я поднесе на целокупния ни народ с един абсурден вкус. Услужливият журналист не е знаел, че не Евгений Стайков е човек на Лозан Панов, а обратното – по-скоро Лозан Панов е човек на Евгений Стайков, защото последният го е назначавал на работа. Когато Евгений се кандидатира за съдия във ВКС и се явяваше на изпити, Лозан Панов дори и не мечтаеше да става председател на този съд, а камо ли да протектира тази кандидатура.

Лозан Панов не стана известен с речта си „Не на страха”. Така мислят само тъпаците. Лозан Панов е достатъчно добре известен в дейността си като наказателен районен съдия, съдия от СГС, създател и първи председател на АССГ, автор на няколко книги по административно право и процес, докладчик по тълкувателно дело на ВАС и съдия от този съд, както и председател на ВКС. Тази негова реч го тури на топа на устата, послужи за повод да го очернят, оплюят, да му припишат всички смъртни грехове – от хомосексуализъм до някакви неясни връзки с дъщерите на Иван Костов, неясно участие в пътни инциденти. Писания с привкус на помия.

Евгений пречи на шантажистите. Пречи им още от началото на 90-те години, когато стана председател на районен съд в София по предложение от парламентарната група на СДС, без да е член на тази политическа структура.

Пречи им, защото, за разлика от тях, говори няколко европейски езика и не бърка Панчо Владигеров със Златю Бояджиев.

Пречи им, защото именно той не допусна решението на Международния арбитражен съд в Париж, с което видният приятел на червените ни служби Сократис Кокалис трябваше да гушне няколкостотин милиона долара от българската държава за информационната система на спортния ни тотализатор. (Пак този спортен тотализатор...)

Другарите не забравят тези неща.

Пречи им, защото е неуязвим в работата си. Защото беше председател на Софийския градски съд, после създаде и беше пръв председател на Софийския апелативен съд, който съд по това време беше с най-висока степен на професионализъм и правна грамотност в цялата страна.

Дейността му може да бъде разгледана и в АС при БТПП, където дълги години е арбитър, а преди това във ВСС, откъдето не му се налагаше да праща есемеси на министър-председатели.

Пречи им, защото нямат с какво да го водят на каишка. Не е хомосексуалист – даже напротив. Не е корумпиран в работата си, по тази причина няма и ред за професионалната му дейност. Не е обвързан с определени икономически или политически кръгове. У нас впрочем, а и за съжаление, връзката между тези кръгове винаги се пише със съюза „и”.

Тогава шантажистите удрят чрез централен високотиражен ежедневник, чрез първа страница на същия, описвайки събития отпреди повече от година, касаещи не самият Евгений Стайков, а единия от синовете му, без да са доказани и на йота. При това с тон на вече прочетена присъда по едно производство, което едва сега започва и има за своя основа елементарен облигационен спор. Намерил се е служител на прокуратурата и следствието, на МВР или на която и да било друга структура, която избирателно е захранила с информация точно определена медия, услужливо привлякла Стайков-младши точно сега като обвиняем. Показно за силата на тези, които го правят, и нека видят всички, които подкрепят Лозан Панов, какво ще им се случи, ако не оттеглят подкрепата си, както и нека гледат тези, които са решили да се включат в подписката – да им е ясно какво ги чака, ако овреме не се откажат.

Очаквах този вестник да попита например нещо за къщата на любовницата на Борисов в Барселона. Информацията идва от Владимира Янева и вероятно е вярна, защото й е подадена най-вероятно от един бивш вътрешен министър – самата Янева няма ресурса да знае тези неща.

Не очаквах да сплашва съдии от ВКС, колкото и скъпо да се плаща за кожата на един съдия.

Гнусотията допуска тези неща, но гносеологията не. Макар че тези, които са поръчали този материал, едва ли знаят какво е това гносеология. Пък не им е и нужно.

Милиционерският състав в съдебната система бе изначално подценен. А представители на този състав има вече навсякъде – във ВСС са 2-ма – Ясен Тодоров и Димитър Узунов, председателят на ВАС Колев, членът на КС Атанасов, зам. главният прокурор Сарафов, председателят на АССГ – списъкът би бил дълъг. В обществото се води дебат за това колко да са прокурорите във ВСС, но не се води дебат, а защо в този съвет има представители на Народното събрание, излъчени от политическа сила, която вече 2 мандата не е парламентарно представена – например РЗС. Който представител Яне Янев смело, честно и точно определя като „свой агент”, „сътрудник” и пр. при всичките си многобройни изяви напоследък в телевизионните студиа. Само формално погледнато това отговаря на правилата на парламентарната демокрация. Всъщност е елементарен комунизъм. Както всеки комунизъм.

Идеята за разделението на властите у нас е като безнадеждно разбитата ваза с лалета. Независимостта на съдебната власт е като мита за Данаидите и наливането на каквото и да било в делвата на тази независимост е напълно безпредметно при наличието на слугински ставащи на крака членове на ВСС при появата на неканения Борисов. Мечтата за „твърда ръка” и някакъв „умерен диктат” може и да се опитват да се олицетворяват с образа на председателя на ГЕРБ, но краят винаги е хленчещ електорат, разбрал твърде късно загубата си на свободен човек и изгубил контрола над изпуснатия от шишето дух.


Източник: http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/za-kozhata-na-edin-sydiya

Публикувана в У нас
Четвъртък, 14 Януари 2016 10:39

Писмо до г-жа Хорейшо

Уважаема г-жо Хорейшо,
Надявам се, че Ви намирам в добро разположение на духа, независимо от натрупалите се в последно време емпирични факти и изнурително дългото пътуване до Китай и обратно. Нямаше да Ви безпокоя, но след като дълбокоуважаваният министър-председател тези дни каза, че цял народ "От местопрестъплението" трябва да гледа, редно е да Ви зарадвам. Не, няма да критикувам Вашето МВР, най-малко ченгеджийски, за да не изтълкувате написаното като посегателство срещу обществената и националната сигурност. Няма да изричам обиди и нелепи твърдения, като ги подкрепям с невярна информация, за да не нарушавам душевното Ви равновесие, а и да не си помислите, че осъществявам натиск срещу Вас или се опитвам да яхна системата.
Иска ми се същите думи да мога да напиша, нямам сили да ги кажа, на родителите и съучениците на 18-годишния Тодор от Враца. Знаете ли, вчера на неговия чин поставиха карамфили. А специалисти казаха, че простотията, духовната нищета и интелектуалното ниво, както и разбитата репутация на институциите, манталитетът на управниците, били в основата на всичко. Да не им вярвам, нали? Ако им вярвах, трябваше да направя интелектуална корелация между насоките на премиера от дюнеровата стратегия за борба с тероризма и изказването му за убийствата у нас като серия "От местопрестъплението". Искам да ме разберете правилно - не си и помислям, че отваряте нова страница в сигурността като наука.
И как страдам, дълбоко страдам, защото всяко убийство в Маями бива разкрито от г-н Хорейшо, а тук... И тук ще стане, вярвам. Нали живеем по-добре и по-сигурно, така казвате. Всичко ни идва от новия асфалт, от по-добрите условия за бизнеса, от увеличените от януари заплати, а пенсиите ще се вдигнат от лятото, знам. Тогава сигурно е добре да предвидите, че може да се увеличат посегателствата към пенсионерите и по-възрастните по селата. Но вие си го знаете.
Ето, пак връщате жандармерията в селата. Сами знаете защо ту ги пращате там, ту ги прибирате. Явно не Ви допада, като ги праща някой друг, трябва с Вашия подпис да става, или с благословията на Консултанта Ви. Сигурно преценявате, че е по-добре така, кампанийно, да респектирате апашите. Но не ги предупреждавайте отдалече, г-н Хорейшо го прави без предизвестие. И успява. И Вие ще успеете, иначе зложелателите пак ще кажат, че имате мускули за пипане. А прокобата на битовата престъпност мори всички, знаете, и в САЩ, и в Тайланд. Нали професионалистите Ви на едното място черпят опит, а за другото страдат дълбоко, че не са успели да го посетят. Не бива така.
И не се дразнете, че Ви критикуват. По-добре Вас, отколкото професионалистите. Че започнат ли да ги снимат как пият и пеят, тогава и те ще си ходят, и Вие ще трябва за ново амплоа да се настроите. А ако Ви ядосат? Какво ще стане не искам да мисля. Ядосаха един бивш главен секретар, направи партия, сега що материал страда...
Не Ви познават работата привилегировани и непривилегировани групи. А Вие отговорност носите към всички граждани, знам. Затова кризисният пиар трябва да стане още по-кризисен. Какво е това - репортаж за ограбени пенсионери и хоп - жандармерия по селата. На всеки 15-ина минути от телевизионния екран трябва да се акламира. И по възможност в аванс да се предугаждат нещата. Представете си, че утре в някое село лош концесионер спре водата. Какво, какво ще правите? Веднага трябва да сте готови вода от Антарктида да докарате.
И не се притеснявайте, дайте го по-радикално. Разбира се, че всяка критика срещу МВР е неоснователна. Изключение прави критиката от Вашите уста, и то когато сте в опозиция. И последно - критиката срещу МВР е заговор срещу правителството.
С респект

 

Източник: http://www.duma.bg/node/115955

Публикувана в У нас

 Министерството на вътрешните работи ще бори битовата престъпност с камери, но няма капацитета само да изгражда видеонаблюдение.


Това заяви силовият министър Румяна Бъчварова по време на изслушване в Народното събрание.


Тя коментира още и предприетите мерки за борба с престъпността и овладяване на напрежението в местата с концентрирано ромско население. По думите й анализът, който е изготвен в МВР около събитията в Гърмен, сочи, че 8 български града са критични точки с потенциал за бъдещи етнически конфликти.

Публикувана в У нас

Мобилните камери на КАТ, чието действие е спряно от доста време от Върховния административен съд (ВАС), ще се върнат на пътя до края на седмицата. Във вторник в "Държавен вестник" бе публикувана наредбата за функциониране на устройствата, чиято липса бе последната пречка пред Пътната полиция отново да ги използва, пише „Сега". Наредбата влиза в сила три дни след обнародването й, тоест в петък.

Публикувана в У нас

Миграционният натиск се засилва, нивата към момента са съпоставими с тези към септември месец. Това обяви МВР шефът Румяна Бъчварова, която посети за отговорност на Регионална дирекция „Гранична полиция"-Елхово, съобщават от пресцентъра на ведомството.

Тя увери, че противодействието на миграционния натиск и ефективната работа на „Гранична полиция" ще бъдат важен приоритет на оглавяваното от нея министерство. Именно с това било свързано и днешното й посещение. Бъчварова се запозна с работата на служителите на ГД „Гранична полиция" и на Дирекция „Миграция".МВР шефката е доволна от видяното. Тя констатира, че има много добра организация, което й дава увереност, че се работи добре.

Публикувана в У нас

Запознах се с всички възможности за главен секретар и избрах тази, която ми е направила най-голямо впечатление с автобиографията си. Това каза министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова в Народното събрание.

 

Малко преди това премиерът Борисов заяви, че главният секретар ще бъде назначен още днес.

Публикувана в У нас

Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров и шефът на ДАНС Владимир Писанчев са подали оставки.


Премиерът Бойко Борисов потвърди пред журналисти информацията за оставката на Лазаров. Той разгледа новата сграда на Софийския районен съд.


Борисов обясни, цитиран от БГНЕС, че е помолил Лазаров да си довършат случая във Велико Търново, защото е пред реализация. Оставката е депозирана при Борисов и той ще я приеме. „Ще му напиша "да", най-вероятно утре на обяд", обяви премиерът.

Публикувана в У нас
Страница 1 от 10