Веднага след премиерата на „Сън в лятна нощ“ - клас проф. Маргарита Младенова, камерната Сцена 47 на Учебен драматичен театър, ще се изпълни с репетиращите възпитаници на проф. д-р Петя Цветкова в специалност „Театър на движението – Танцов театър“.

 

Танцовият спектакъл на класа - „Нова земя“, в постановка на Ана Митева, ще бъде готов за среща с младата си публика на 9, 10 и 23 март. Задължително е да се отбележи, че учебните сцени на НАТФИЗ са от малкото пространства в София, където професионално се създават и могат да бъдат гледани прекрасни танцови и пантомимни спектакли.

 

Основана през 1990 г. в НАТФИЗ, специалността „Пантомима“ се развива и обогатява българското сценично пространство със средства и специалисти почти 30 години. Съвременният репертоар на Учебен драматичен театър подържа за любителите на танца и пантомимата спектаклите „Нос“ и „Ориент експрес“.

 

На 22 февруари, 14 и 31 март студентите на проф. д-р Александър Илиев ще представят „Нос“ от Н. В. Гогол, в постановка на знаменития руски професор Андрей Толшин. На 24 февруари, 2 и 15 март същия клас ще представи „Ориент експрес“ в постановка на проф. д-р Александър Илиев.

 

Заповядайте и се запознайте със съвременния танцов театър и пантомима! Обещаваме, че ще се върнете за още.

Публикувана в У нас

Дни делят студентите на проф. Маргарита Младенова от премиерата на „Сън в лятна нощ“. Класът подготвя дипломния си спектакъл на голяма сцена. Първата му среща с публиката е на 14, 15 и 28 февруари. Постановката на спектакъла е дело на проф. Маргарита Младенова, режисурата е на Албена Георгиева, сценографията и костюмите са на Ивайло Николов, а музиката на Христо Намлиев.

 

От НАТФИЗ цитират казаното от проф. Маргарита Младенова за спектакъла:

 

„Сън в лятна нощ“ често е четена (може би поради Менделсон и романтичната традиция) като лека и светла любовна комедия. В нашия опит този „сън с отворени очи“ е жесток; нощта – плашещо време-пространство на стъписващи узнавания; на горчиво познание за низкото и възвишеното в самите нас; на откровение. Така се припознаваме в Шекспировия човек, който „гази в калта и гледа към звездите“.

 

Ако гората е тъмното игрище на съня, събуждането е завръщане в града – нашата „горчива Аркадия“, нашия отрезвяващ образ на битието. За да ни светне – в края на играта – след края на илюзиите – че сме „срочни“ същества и битката не е помежду ни, а с изтичащото време ...

 

От НАТФИЗ Ви канят на 14, 15 и 28 февруари, от 19.00 ч. на Голямата сцена в Учебния драматичен театър.

Публикувана в У нас