В днешно време, когато всеки търси „актуалност” и не е много модерно да поглеждаме назад, когато рекламните пана привличат с: „Първи в света”, „За пръв път в България”… в театралният афиш на Театър „Българска Армия” ще прочетете: „20 години „Много шум за нищо”.

 

Шекспир? Двадесет години на една сцена? В България?

 

Да, през Декември 1997г. режисьорът Красимир Спасов и трупата на Театър „Българска Армия” поставят началото на тази двадесетгодишна история – без прецедент в България, която по-късно се превръща и в част от Историята на самия театър.

 

През годините над 250 000 зрители са се смяли до сълзи, аплодирали и любували на майсторството на няколко звездни актьорски поколения. Едни от водещите български актьори Иван Радоев, Анастасия Ингилизова, Георги Къркеланов, Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Стефания Колева и Кристина Янева правят своя театрален дебют на сцената на Театър „Българска Армия” в „Много шум за нищо” през 1997 г. Близо двадесет години по-късно Евелин Костова и Асен Кобиларов също стават част от трупата на Армията с роли в същата Шекспирова комедия. Поколения актьори влизат в образите на „влюбени, които с дяволита усмивка разрешават дребните си любовни недоразумения в един враждебен и хаотичен свят” – както с любов ги описва режисьора Красимир Спасов. Сред тях са Гергана Данданова, Ненчо Илчев, Георги Новаков, Стойко Пеев, Вълчо Камарашев, Иван Ласкин, Йоана Буковска, Лидия Инджова, Цветан Даскалов, Йордан Ръсин и Калин Иванов.

 

Най-много са актьорите, влезли в образа на Клавдио (Камен Донев, Боян Младенов, Деян Георгиев, Асен Кобиларов). Но има и персонажи – късметлии, които през всичките 20 години са се играли от един и същ актьор. Това са героите на Веселин Ранков, Милен Миланов и Мимоза Базова.

 

„Много шум за нищо” се превръща в История за Театър „Българска Армия”. История, в която наред със спомените от препълнените салони, феновете и турнетата остават и тежките моменти от загубата на велики актьори, колеги, приятели – учители в актьорската игра. И днес – 20 години по-късно всички си спомнят за Мирослав Косев, Илия Добрев, Асен Кисимов, Петър Гюров и Стоян Стоев. Техните образи оживяват през годините с актьорите Сашо Дойнов, Мирослав Пашов и Йордан Алексиев.

 

И днес Шекспировите герои разсмиват и вълнуват публиката, в превода на Валери Петров и облечени в костюмите на Радина Близнакова. На касата на Театъра, 20 години по-късно отново няма билети, а днешните тийнейджъри, както някога припяват „Този рай води в ада…” от песента „РАЙ”, която Стефан Вълдобрев пише специално за представлението. А ние ви каним, ако още не сте гледали „МНОГО ШУМ ЗА НИЩО”, или пък вече сте го гледали, заповядайте отново 20 години по-късно в салона на Театър „Българска Армия”. Бъдете наши гости на следващите представления на този „спектакъл – история”.

 

Много смях, по мъничко сълзи и много настроение в МНОГО ШУМ ЗА НИЩО на 16 януари, с трупата на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ” !

Публикувана в У нас

Мирослав Косев бе една от най-светлите личности в трупата на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“. Искрящия му поглед и благата му усмивка, деликатният му характер и огромната му любов към всички колеги на сцената допълваха огромния му талант и неспираща творческа енергия.

 

Възпитаник на проф. Филип Филипов, чийто клас по актьорско майсторство за драматичен театър завършва през 1979 г. във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, той започва творческия си път на сцената на Драматичен театър – Пазарджик в най-славните години на този театър и продължава в бляскавата трупа на Театър „Българска армия“ от 1986 до днес.

 

Той беше един от любимите актьори на плеяда български режисьори. През годините е работил с едни от най-авторитетните имена в българската режисура – Леон Даниел, Крикор Азарян, Красимир Спасов, Николай Ламбрев, Андрей Аврамов, Здравко Митков, Иван Добчев, Диана Добрева и др.

 

Мирослав Косев е вписал в биографията си участия в над 50 театрални постановки и над 25 игрални филма.

 

Носител е на „Икар 2008“ в категорията поддържаща мъжка роля за ролята на Сорин в „Чайка“ от А. П. Чехов, режисьор Крикор Азарян. Зад гърба си има роли в постановките: „Г-н Пунтила и неговия слуга Мати“ от Б.Брехт, в образа на Мати; Подкальосин в „Женитба“ от Н. В. Гогол; Марин Желязков в „Одисей пътува за Итака“ от К. Илиев; Д-р Астров във „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов; Капулети - "Ромео и Жулиета" от Уилям Шекспир; Иванов в „Иванов“ от А.П.Чехов; Марко Петрович - "В полите на Витоша" от П. К. Яворов и много други.

Мирослав Косев в ролята на Евгени Онегин
Мирослав Косев в
Мирослав Косев
Мирослав Косев в
Мирослав Косев във
Мирослав Косев
Мирослав Косев в
Мирослав Косев
Мирослав Косев в
2017 05 03 Miroslav Kosev
Miroslav Kosev3
Публикувана в У нас

В записа ще може да видите последните репетиции на Азарян, непосредствено преди премиерата.

Да си припомним за КОКО на 15 март от 19:30 ч. на сцена-клуб МаксиМ. Прожекцията е с вход свободен.

„Чайка” на Азарян съчетава силното мъжко присъствие на Иван Радоев, Милен Миланов, Георги Новаков, Мирослав Косев, Иван Ласкин, Иван Бърнев, зрелостта на женското въздействие на Меглена Караламбова и Бойка Велкова. Енергията и чарът на Анастасия Ингилизова и Александра Сърчаджиева допълват усещането за стихията на живота във всички регистри на драматизма. Доайенът на българската режисура Крикор Азарян събира енергиите на поколенията в ударна вълна на съвременно внушение за драматичните парадокси на живота като болка и красота.

Постановката, която професорът поставя по случай 75-тия си рожден ден, е неговият последен подарък към публиката на Военния театър. На 15 март тази година професорът щеше да навърши 83 години. 38 години Азарян твори на сцената на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ и след себе си оставя постановки като: „Вишнева градина“ (1974 и 1995); „Лулу“ (1991); “Опит за летене“ (1996); „Буре барут“ (1999); „Трамвай желание“ (2006) и много други.

Публикувана в У нас